Решение по дело №1678/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 6569
Дата: 21 юли 2025 г.
Съдия: Пламен Танев
Дело: 20247180701678
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 6569

Пловдив, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIX Състав, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ПЛАМЕН ТАНЕВ
   

При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЛАМЕН ТАНЕВ административно дело № 20247180701678 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 ал. 3 КСО вр. с чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на „Аптечно-Пловдив“ АД, депозирана чрез юрисконсулт К., против Решение № 2153-15-130 от 31.08.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е била оставена без уважение жалбата на „Аптечно-Пловдив“ АД против Разпореждане № 5104-15-341/08.11.2017 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ- Пловдив, с което е била приета за трудова злополуката, станала на 20.10.2017 г., с Е. С. Я., по чл. 55, ал. 1 от КСО, и разпореждането е било изцяло потвърдено.

В жалбата се сочи неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение, поради липса на правна и фактическа обосновка на същото. Оспорва се обстоятелството, възприето в оспореното решение и потвърденото с него разпореждане относно това, че заинтересованото лице Я. се е намирал върху каросерия на камион и е извършвал дейност, свързана с вменените му от работодателя задължения, респективно, че е паднал от височината на камиона. Твърди се, че заинтересованото лице, с което е станал инцидентът, е било в почивка, което било видно от записите на тахографа на товарния автомобил и злополуката е настъпила след приключило разтоварване на същия, в което разтоварване Я. не участвал. Сочи се, че не са били анализирани възраженията на жалбоподателя за настъпила загуба на съзнание и травматични увреждания в резултат от патологично заболяване – захарен диабет тип 2, като се акцентира върху наличните медицински данни, относно завишени нива на кръвната захар при Я. при извършваното му лечение след инцидента. Обсъжда се съдържанието на медицинската документация, изготвена в Румъния и тази от България за заинтересованото лице Я., като се излага становище, че наличието на противоречия в нея е било основание за провеждане на разследване на спорните обстоятелства по чл. 58, ал. 2 от КСО. Сочи се, че приемането на злополуката за трудова се основава на догадки и предположения, без да са оценени данните, относно налично патологично състояние на заинтересованото лице.

Ответната страна, Директор на ТП НОИ – Пловдив, излага становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Излагат се съображения, относно наличието на доказателства спрямо трудовата ангажираност на заинтересованото лице при дружеството-жалбоподател към деня на злополуката, както и че инцидентът при Я. е настъпил през време на изпълняване на трудовите му задължения, когато е настъпило внезапно увреждане на здравето, довело до временна неработоспособност, установена с потвърден от НЕЛК първичен болничен лист. Сочи се неоснователност на твърденията на жалбоподателя относно причината за падането на Я., а именно диабетна криза, като в тази връзка се акцентира върху липса на медицински данни за това. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата по делото страна, Е. Я., се представлява от упълномощен адвокат, който претендира за неоснователност на жалбата. Сочи, че доказателствата очертават наличие на фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, както и че не са били налице основанията по чл. 58 от КСО за провеждане на разследване на злополуката и че преценката по чл. 58, ал. 2 КСО е въпрос на оперативна самостоятелност на административния орган, който не подлежи на контрол за законосъобразност. Претендира се присъждане на разноски по представен списък по реда на чл. 80 ГПК.

Надлежно уведомена за производството е била и Окръжна прокуратура Пловдив, като не е налице встъпване на прокурор по делото.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорване на решението, доколкото на практика със същото е отхвърлена негова жалба против разпореждане за признаване на възникнала злополука с работник на жалбоподателя за трудова и разпореждането е било потвърдено. Предвид това жалбата се явява допустима.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Установява се по делото, че Е. Я. изпълнявал при „Аптечно-Пловдив“ АД длъжността „шофьор международни превози на товарен автомобил над 12 тона“ по трудов договор. Същият подписал длъжностна характеристика за длъжността (л. 52 от делото) на 06.06.2017 г. Със Заповед от 19.10.2017 г. за командировка в чужбина, Я. бил командирован от работодателя с товарен автомобил „Скания“ с прикачено ремарке към същия по маршрут България-Чехия за изпълнение на заявки за транспорт, за срок от 11 дни - до 29.10.2017 г., със задача „управление на товарен автомобил по зададен маршрут и адреси на товарене и разтоварване, съгласно заявки за транспорт“.

Установява се, че на 20.10.2017 г., около 17,00 часа, Я. вече се намирал на разтоварен пункт в гр. Букурещ в Румъния на адрес на фирма „БТЛ Румъния Медицинска апаратура“ ООД. Във връзка с извършване на разтоварни дейности от товарния автомобил на пратка, опакована в палети, за получателя в Румъния, водачът Я. се намирал върху ремаркето на автомобила, като при извършване на помощни дейности, свързани с улесняване на протеклото разтоварване на товара, Я. паднал от ремаркето върху твърдата бетонова повърхност на земята на лявата си страна, върху лявата си ръка, свита до тялото, като при падането последвал и удар в настилката от към лявата страна на главата, в областта на лицето. Работник забелязал, че Я. е паднал на земята и извикал управителя на румънското дружеството - С. Д., който по това време оформял документите за превоза, извършен от Я., с оглед подготвянето на последния да отпътува от склада на фирмата и установил, че Я. е паднал зад автомобила и си е ударил главата, лявата ръка и вероятно ребрата. На място пристигнал медицински екип, както и екип на инспекцията по труда, който изготвил формуляр. Я. бил откаран до болница в Букурещ, придружен от служител на фирмата - получател по превоза в Румъния. В Университетска болница за спешна помощ на Я. били извършени изследвания, като му се издали медицински документи, удостоверили следните резултати – без посттравматично реброво - плевро - белодробни наранявания, а от извършена компютърна томография - следа от счупване на горна лява част от лява орбитална плоча, фрактура на лява зигоматична дъга, както и епикраниален хематом.

Я. не пожелал да остане на лечение в болницата в Румъния и се свързал със свои близки, като бил върнат от служител на румънското дружество на мястото на инцидента и изчакал в камиона, а впоследствие бил транспортиран в България от пристигналия междувременно в Румъния негов син - свидетелят Д. Я.. На 21.10.2017 г., след пристигането си в България, Я. бил хоспитализиран в „МБАЛ-Пазарджик“ АД, в неврохирургично отделение, където пролежал до 24.10.2017г.

При хоспитализацията на Я. били констатирани „наличен подкожен хематом и оток на меките тъкани вляво слепоочно, насиняване на левия долен клепач“, а от рентгенография на гръден кош – „данни за фрактура на девето и десето ребро вляво“, от КТ на бял дроб и гръден кош – „данни за малки контузионни огнища в ляво и дясно с малък плеврален излив в ляво“; от КТ на главен мозък – „данни за контузионно-хеморагично огнище високо вляво и париетално малко по размер, както и данни за фрактура на лява зигоматична кост“. Като окончателна диагноза в епикризата се посочило - счупване на основата на черепа, закрито. Като придружаващи заболявания в епикризата били отчетени наличните при Я. ХСБ - II степен, както и Захарен диабет – тип 2, във връзка с което същият провеждал медикаментозно лечение от по-рано. С оглед проведеното лечение на Я., освен епикризата, бил издаден и първичен болничен лист от дата 27.10.2017 г. с № Е20170859030 за временна неработоспособност за срок от 21.10.2017 г. до 23.11.2017 г., с диагноза „счупване на основата на черепа, закрито“. Въпросният болничен лист бил оспорен от осигурителя, като със свое ЕР № 0117/30.01.2018г. НЕЛК се произнесла, че този първичен болничен лист е издаден в съответствие с изискванията на НМЕ. Междувременно от страна на дружеството-жалбоподател на 24.10.2017 г. била изготвена и входирана в ТП на НОИ - Пловдив декларация за трудова злополука, в която било декларирано, че Я. е нает на пълно работно време, че злополуката е по чл. 55, ал. 1 от КСО, че е настъпила около 16,50 часа на 20.10.2017г. в Румъния, Букурещ, на случайно работно място, при разтоварване на палети от ремаркето на камиона в склада на получател на пратката, с неустановено специфично действие, извършвано от Я., както и че участието му в разтоварните дейности е без на пострадалия да са вменени такива задължения, при неустановен материален фактор, причинил увреждането, както и данни, че лицето е в болнично заведение и видът на уврежданията не е установен.

Съставен бил и протокол за трудова злополука (стр. 44 от делото) по чл. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки.

С Разпореждане от 08.11.2017 г. с № 5104-15-341 (л. 63 от делото) на длъжностно лице в ТП на НОИ - Пловдив, оправомощено със заповед на Директор на ТП НОИ - Пловдив да издава разпореждания за приемане или неприемане на злополука за трудова, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО настъпилата на 20.10.2017 г. със заинтересования Е. Я. злополука била приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Като основание за издаване на разпореждането е било прието, че на посочената дата, около 16,50 часа, Я., в качеството си на шофьор международни превози на тежкотоварен автомобил над 12 тона, е бил командирован за 11 дни, считано от 19.10.2017 г. до 29.10.2017 г., по маршрут България-Чехия и обратно, като пътуването се осъществило с товарен автомобил „Скания“ с рег. № [рег. номер] и ремарке с № [рег. номер] на адреси за товарене и разтоварване, съгласно заявки за транспорт. Прието било, че Я. е бил на адрес в Букурещ, Румъния, а камионът бил натоварен с палети, които е следвало да бъдат разтоварени в склад на получателя на пратката. Посочено е в разпореждането, че вероятно Я. е помогнал при разтоварването на палети от ремарке на камиона, при което е загубил равновесие, подхлъзнал се е и е паднал от ремаркето. Вследствие на сблъсъка с пода на склада, Я. е получил счупване на основата на черепа, закрито.

Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО било обжалвано от „Аптечно-Пловдив“ АД пред Директор на ТП НОИ - Пловдив, който след приключване на производствата пред НЕЛК по оспорване на първичния и последващ болничен лист, със своето Решение, предмет на делото, отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането. В мотивите към решението си ответникът посочил, че възраженията на жалбоподателя относно необсъждане на данните за прилошаване поради повишаване концентрацията на кръвната захар, са несъстоятелни. Акцентирано било върху проведеното вътрешно разследване от комисията при жалбоподателя и установяването на трудовия характер на злополуката, станало основание и за декларирането й по този ред, предвид приемането от осигурителя, че Я. извършвал дейности по разтоварването на камиона, макар такива задължения да не са му вменени. Посочено било, че липсват доказателства от медицински характер, които да навеждат на извод за причина за падането на Я. негови конкретни оплаквания, свързани със заболяването му - диабет.

Отделно от това се посочва в оспореното решение, че независимо от установеното хронично заболяване, крайният вредоносен резултат има травматичен характер, което се потвърждава от медицинските документи, поради което и не е налице хипотезата по чл. 73, ал. 2 от НМЕ, при която патологични състояния, вследствие на заболяване, не се считат за трудова злополука. Отразено било становището на ответника, че категорично Я. е извършвал дейност в интерес на работодателя, доколкото дори и да не е участвал в разтоварването, а само да е наблюдавал същото, като се е намирал до камиона, на практика е извършвал визуален контрол на дейността, което е в интерес на предприятието. Отчетено било, че при подаване на декларацията за трудова злополука не са посочени обстоятелства, подлежащи на обсъждане в хипотеза на чл. 55, ал. 3 КСО. Отразено било, че пострадалото лице е осигурено по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а КСО, че е налице внезапно увреждане през време и по повод на извършваната работа, както и причинна връзка между злополуката и вредоносния резултат – внезапно увреждане и временна неработоспособност, доказани с медицински документи, поради което и че е налице изпълнен фактическият състав на нормата на чл. 55, ал. 1 КСО.

В открито съдебно заседание бе разпитан свидетелят М. Н. Х., дъщеря на изпълнителния директор на „Аптечно Пловдив“ АД. Х. посочва, че на 20.10.2017г., около 20ч. вечерта й се обадила съпругата на Е. Я., която съобщила, че последният е с много висока кръвна захар и няма да може да продължи курса, по който е бил командирован. Научила за злополуката, като помолила Е. Я. да отиде в болница, но той отказал. Разбрала от съпругата му, че синът му пътувал до Румъния, за да го прибере. При опит за връзка с лицето, същият говорел единствено за обезщетение и отказвал да върне тахошайбата на товарния автомобил. Самият свидетел посочва, че знае, че на инцидента в Румъния не са присъствали свидетели.

Разпитан бе и свидетелят С. Р. М., живуща на съпружески начала със заинтересованата страна Е. Я.. М. заяви следното: „Разбрах за инцидента от Е. Я., който ми се обади и спомена, че бил добре, но паднал, боли го глава. Каза ми, че е в Румъния, говореше особено. Каза ми, че е паднал от камиона и че идва Б. помощ. Звъннах на сина му, казах му, че нещо е станало с баща му и нямам информация. Казах на сина да тръгне да прибира баща си. Е. ми се обади и ми каза, че са му правили снимки и скенер. След това синът ни го прибра в България. Отидохме до Спешна помощ. Наложи се да отидем, защото той не можеше да диша. Имаше болки в рамото, в гърдите, бузата му в ляво беше ударена, имаше хематом и червено. Каза, че е паднал от камиона. Качил се горе на камиона, защото управителят на склада, който е бил и работник по разтоварването, се е качил да дръпне брезент, защото закачали палетите и не се усетил как е паднал и се ударил. Не е казвал, че е губил съзнание. Той е левичар и каза, че е държал с лявата си ръка брезента и отделно този брезент някак си, когато са измъквали палетите, са се закачили и Е. е паднал. След резултатите от изследването го приеха в неврохирургия. От 2014г. пие лекарства за кръвно и диабет. Не е имал диабетни кризи. Заболяването му е контролирано с медикаменти. На никого от „Аптечно“ не съм казвала, че на Е. му е прилошало от диабета, понеже той ми каза, че е паднал, а не че му е лошо от заболяването.“

В процеса бе разпитан и свидетелят Д. Е. Я., син на Е. Я., чиито показания подкрепят показанията на свидетелката М.. Д. Я. е единственият, който е придобил преки впечатления от състоянието на Е. Я. след злополуката. В тази връзка изложи пред съда, че когато пристигнал в Румъния да вземе баща си към България, го видял в камиона. Бил зле, неадекватен. Имал превръзка на главата и не можел да се движи. Казвал, че не е добре, е че го болят ребрата. След 48 часа Я. отишъл в „Аптечно“, за да подаде декларация за трудова злополука. Баща му му споделил, че паднал от ремаркето на камиона, докато обезопасявал товара.

В съдебно заседание бе изслушан самият пострадал Е. Я., който изложи, че човекът, представител на фирмата в Румъния му казал, че трябва да му помогне в разтоварването на стоката. Когато разтоварвали стоката, доколкото представлявала палети с тегло между 50-100 кг. и трябвало да се преместят до ръба на камиона до мотокар, един от палетите не можело да бъде бутнат. Поради тази причина Я. го закачил с колан и го дръпнал, при което куката се откачила и той паднал от камиона от височина около 1,20 метра. Дърпал с колан с метална кука, а коланът бил от плат, не за големи тежести. Закачил го за дъното на палета и го дръпнал донякъде, когато куката се откачила, при което политнал назад, паднал на лявата си ръка, която била свита към тялото в лакътя и на главата си. При удара загубил съзнание.

На л. 495 от делото е приложено заключението по допуснатата СМЕ, изготвено от доц. Д-р П. Т. и д-р Д. И.. От заключението се установява следното: „При травма и стрес се отделят големи количества стресови хормони – основно адреналин и кортизол, които покачват кръвната захар. Това се приема, като адаптивно явление, което осигурява достатъчно глюкоза, която е непосредствено гориво за клетките. При хора със захарен диабет покачването на кръвната захар в условията на стрес е по отчетливо и по изразено. В представената медицинска документация няма убедителни доказателства за наличието на резки промени в нивата на кръвната захар при Я.. Обикновено в случаите на коматозно състояние кръвната захар е над 40 ммол/л. В конкретния случай, при лечението на Я. в МБАЛ – Пазарджик е приложена висока доза кортизон – дексаметазон, което всъщност е аналог на хормона кортизол. Този хормон силно покачва нивата на кръвна захар. Повишаването на глюкозата от стероидните препарати е толкова изразена, че в ендокринологията се говори за отделна група захарен диабет. Към март 2017г. захарният диабет на Я. е силно компенсиран. Връзката на прием/неприем на медикаменти с падането е почти невъзможна. Ако не се приемат медикаменти, това ще доведе до покачване на кръвната захар, но самото покачване не може да бъде непосредствена причина за падането. Липсват данни, от които да се установи, че здравословното състояние на Я. рязко се е влошило и това е довело до причинно-следствена връзка с падането. Получените увреждания в областта на лявата очница не могат да бъдат причинени от падане. Най – вероятният механизъм е удар с твърд, тъп предмет с ограничена повърхност. Контузията на мозъка при падане се получава по механизма на удар и противоудар. В конкретния случай описаната мозъчна контузия обхваща горната част на левия теменен дял, а не слепоочния, в чиято област са установени травматичните увреждания на меките тъкани на главата, което от своя страна отхвърля тя да е причинена при падане върху областта на лявото слепоочие. Ако се приеме, че тя е причинена по механизма на противоудар, то първичният контакт със земята би трябвало да бъде с дясната повърхност на главата, но увреждания по меките тъкани в тази област не се установяват. Двустранно разположените контузионни огнища на белия дроб са причинени от типа на инерционна травма и е възможно да са причинени при падане от височина.“

Съдът е допуснал извършването на повторна СМЕ, чието заключение е приложено на л. 597 от делото. От заключението се установява следното: „На 20.10.2017г., към 16:50ч., в гр. Букурещ, настъпил инцидент, при който пострадал е Е. Я.. Същият получил следните травматични увреждания – счупване в горната част на лява орбитална плоча и счупване на лявата ябълчна кост, без разместване на костните фрагменти, кръвоизлив в левия максиларен синус, ограничена контузия на горната част на левия теменен дял на главния мозък, травматичен оток и кръвонасядане на ляво слепоочие, кръвонасядане на долен ляв клепач, мозъчно сътресение, контузия на паренхима на левия и десния бял дроб и наличие на малък плеврален излив вляво, счупване на 9то, 10то, 8мо и 11то ребро. Механизмът на получаване на всички травматични увреждания е резултат от удар с или върху твърд, тъп предмет. При падането Я. първо е ударил лявата си ръка в терена и гръдния си кош, а след това и главата в лявата част на лицето си. Всички травми са локализирани в лявата половина на тялото му. Лявата ръка, свита в лакътя, е била първа при контакта с терена и е била повърхността, върху която се е ударил гръдния кош в лявата си част. Счупените ребра са в резултат от удара на гръдния кош върху подлежащата лява ръка, свита в лакътя и са получени по директен механизъм. Травматичните увреждания в лявата част на лицето и главата са от удара им в терена, като лявата част е сочила посоката на удара. Макар повърхността да е равна, лявата скула е изпъкнала структура в човешката анатомия на главата и тя е контактувала с терена. Налице е директен механизъм при счупването на лявата ябълчна кост. Вследствие на удара се е получило и мозъчното сътресение, което се е проявило в замаяност и сънливост, но без пълна загуба на съзнание до степен кома.“

В подкрепа на това заключение е и заключението, дадено от вещото лице д-р З. Н., която в СМЕ на л. 629 от делото заявява, че описаните увреждания на Е. Я., настъпили при злополуката на 20.10.2017г., са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени при падане от 1,10-1,20 м. височина на лявата ръка, сгъната към тялото, с последващ удар в областта на лявата половина на лицето – слепоочие и ябълчна кост.

С решение номер 9241 от 26.04.2024г., постановено по к.адм. дело с номер 11000/2023г. по описа на Върховен административен съд, постановеното решение по адм. дело 2385/2020г. е било отменено, като делото е върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив. В мотивите на решението на ВАС е посочено, че поради разнопосочност на изводите на вещите лица е следвало да се назначи комплексна СМЕ и като не е сторил това, административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неустановяване на фактите от съществено значение за правилното решаване на спора.

Именно поради това в настоящото производство съдът допусна извършването на нова комплексна съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещите лица се установява следното: „При травма и стрес от всякакъв характер се повишават нивата на кръвната захар, поради отделяне на стресови хормони. При пациенти без захарен диабет това повишение обикновено е клинично незначимо и представлява адаптивен механизъм за преодоляване на стресово състояние. При пациентите със захарен диабет стресовото повишение на кръвната захар е по-изразено спрямо пациентите без захарен диабет. В периода преди инцидента в медицинското досие на Е. Я. няма данни за резки промени в нивото на кръвната захар – епизоди на хипо или хипергликемия. Назначената антидиабетна терапия е с медикамента Еукреас, който няма като страничен ефект изява на хипогликемия. При изразена хипергликемия в комбинация с промени в алкално-киселинното равновесие или с изразени отклонения в електролитите в насока хиперсмоларитет пациентите със захарен диабет могат да изпаднат постепенно (не внезапно) в кома. Опасност от кома има при ниска кръвна захар – под 3,9 ммол/л за пациентите със захарен диабет. Няма точно определена висока стойност на кръвна захар, която да е строго зависима за изявата на кома. След инцидента в Румъния е била изследвана само кръвната захар, която е била 16-17 ммол/л. Диабетът на Я. е бил с добър гликемичен контрол през последните 2-3 месеца от датата на изследването. По време на лечението на Я. в МБАЛ – Пазарджик е прилаган медикаментът Дексаметазон, който е от групата на кортикостероидите. При приложение на медикаменти от тази група е характерно повишение на кръвната захар. При пациенти с диабет повишението на кръвната захар може да е по-изразено и може да доведе до временно влошаване на гликемичния контрол. При пациенти със захарен диабет и претърпели травма повишението на кръвната захар и влошаването на контрола ще бъде по-изразено. От наличната медицинска документация няма данни за влошаване на заболяванията на Я.. Наличният захарен диабет тип 2, предвид и провежданата терапия с много голяма вероятност не могат да доведат до загуба на съзнание и последващо травматично увреждане. Придружаващите заболявания, в частност захарния диабет, нямат отношение към възникналите травми от злополуката. Травматичните увреждания са получени от въздействието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, притискане и триене, което не изключва възможността да са получени при падане. Най – вероятно в случая е имало падане от неголяма височина върху терен, който е бил сравнително равен. Няма данни за патологично състояние, което да е влошило здравето на лицето и да има причинно-следствена връзка със злополуката. Не е възможно лице, страдащо от диабет тип 2, в състояние на хипергликемия или хипергликомичен шок да загуби съзнание и да изпадне в безпомощно състояние, водещо до травматично увреждане при падане. В тези случаи е характерно постепенно влошаване на състоянието, като не е характерно с внезапна загуба на съзнание и изпадане в безпомощно състояние. Уврежданията в следствие на падане имат белези на травми от твърди, тъпи предмети. Нормален защитен рефлекс при падане е да се направи опит за подпиране на ръка с цел предпазване на главата. В медицинската документация няма описани травматични увреждания в горните крайници от такова естество, което е възможно да се дължи на страничното политане или краткото падане, поради малката височина.“

При така установеното от фактическа страна и въз основа анализа на събраните доказателства, от правна страна съдът намери следното:

Оспореното решение на Директора на ТП НОИ-Пловдив е издадено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Разпореждането на длъжностното лице в ТП НОИ, което е потвърдено с обжалваното решение, също е издадено от компетентен орган, за което по делото е приложена и заповед за оправомощаване на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Що се касае до възражението на жалбоподателя за нарушение в процедурата поради непровеждане на разследване по чл. 58 от КСО, съдът намира същото за неоснователно. Провеждането на такова разследване, извън случаите, изрично установени в чл. 58, ал. 1 от КСО, респ. чл. 7, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /при увреждане причинено на повече от трима работещи, или злополука, довела до инвалидност или смърт, или когато има основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания/, не е задължително, като преценката дали да бъде проведено или не е на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, действащо в условията на оперативна самостоятелстост.

Предвид изложеното, съдът намира, че липсата на извършено разследване на злополуката по реда на Раздел III от НУРРОТЗ в случая не съставлява съществено по характера му процесуално нарушение, а в хода на административното производство не са били допуснати и каквито и да било други нарушения, ограничаващи процесуалните права на адресатите на разпореждането по чл. 60 от КСО. От своя страна горестоящият административен орган е постановил решението си по подадената пред него жалба след обсъждане на наведените в нея оплаквания и наличните в преписката доказателства. Непровеждането на разследване на злополуката не е довело и до нарушение на принципа за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК, доколкото при наличните доказателства административният орган е имал достатъчни основания за произнасянето си и е избрал възможността да не провежда разследване.

По същество, относно правилността на изводите на административния орган и тяхната съобразеност с материалния закон, съдът намери следното:

Легалната дефиниция на трудовата злополука, като осигурен социален риск по чл. 1, т. 1 от КСО се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова. Според чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Следователно, за да се квалифицира злополуката като трудова, е необходимо да се установи: 1. внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. злополуката да е станала с осигурено лице; 3. функционална зависимост между изпълнението на трудови функции и внезапното увреждане на здравето - връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4. неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 5. причинна връзка - неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства.

Безспорно е по делото, че заинтересованото лице Я., към датата на злополуката, 20.10.2017г., е бил страна по трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател и е бил осигурено лице по смисъла на КСО, включително и за посочения осигурителен риск. Безспорно е също така и че към датата и часа на злополуката, при която Я. е пострадал, същият, в качеството му на водач на товарен автомобил, е бил в гр. Букурещ на територията на склад на румънско дружество, което се явява получател на доставка от страна на работодателя на Я. в срока, в мястото и за целта на командироването на последния от работодателя му. В тази връзка и според съда категорично, още в рамките на административното производство, а и това бе потвърдено в рамките на провелото се съдебно производство, се установи, че инцидентът е настъпил именно по време на упражняване на трудовата му функция по договора с дружеството-жалбоподател.

Наведените от страна на „Аптечно Пловдив“ доводи, които обосновават най-общо липса на функционална връзка между трудовата дейност на пострадалия работник и настъпилия инцидент, поради твърдяно неполагане на труд по договора и които първоначално са в насока на това, че в рамките на трудовите функции на Я. не се съдържа дейност по разтоварване на превозвания от него товар, а след това са и във връзка с това, че Я. бил в режим почивка според записите в тахографа на превозното средство, не могат да бъдат споделени.

Действително в рамките на приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността му шофьор - международни превози на товарен автомобил над 12 тона, няма изрично посочена задача или задължение да участва в разтоварните дейности. Същевременно обаче, за длъжността е вменено задължението шофьорът да се явява в срок на разтоварния пункт, както и да носи отговорност за товара и предаването му по предназначение в съответствие със заявката на превоза и превозните документи, включително стриктното поддържане на предписания температурен режим и начина на укрепване, а също и да комплектова, прецизно да попълва и приключва превозните и митнически документи. Изрично в рамките на длъжностната характеристика са посочени задължения, които следва да се съблюдават на разтоварния пункт, където в случая се е намирал Я. и по този въпрос не се спори от страните, а именно да изисква удостоверяване получаването на товара чрез полагане на подпис и печат в графа 24 на CMR – товарителницата, да следи и отговаря за редовното приключване на превозните и митническите документи, а така също и да следи за разтоварване на доставената стока /нейното състояние при получаване, както и допуснати повреди и липси в процеса на разтоварване/ и при необходимост да вписва съответните констатации в международната товарителница, като в противен случай носи лична отговорност за допуснати повреди и липси.

Отразеното по длъжностната характеристика много ясно сочи на факта, а това е и логически и житейски обосновано, че на практика при разтоварване на пратката шофьорът не би могъл да е във фактическа почивка, както се твърди от страна на жалбоподателя с аргумент записът на тахографа и липсата на вменени задължения по разтоварването, защото дори да няма задължения да участва във фактическите разтоварни дейности, шофьорът има редица съпътстващи разтоварването и предаването на пратката такива, свързани с личен контрол върху дейността по разтоварването и оформяне на документация.

От доказателствата по делото се установява, че инцидентът е настъпил именно във фазата на осъществяване на дейностите по предаването на пратката на дружеството-получател в Румъния, като в тази връзка е категорично и съдържанието на декларацията на управителя на румънското дружество, сочещ, че инцидентът е станал в края на разтоварването и при оформяне на документите за превоза, като това се потвърждава и от дадените обяснения на пострадалия Я. пред съда, който посочи, че е отворил брезента на камиона, а след това е опитал да издърпа палет с колан, т.е. да помага в разтоварването на стоката. За съда инцидентът категорично е настъпил по време и във връзка с работата на Я. като шофьор, осъществяващ международен превоз на товари, независимо от това какъв режим е бил посочен в записа на тахографа, още повече, че поради спецификата на дейността част от почивките на водача се осъществяват и в самото превозно средство, а в случая е категорично установено, че при настъпване на инцидента Я. е осъществявал дейност, свързана с предаване на пратката на получателя, т.е. действал е изцяло във връзка с възложените му задължения по трудовия договор.

Що се касае до самия характер на злополуката, от доказателствата по делото се установява настъпило внезапно увреждане на здравето на Я., нарушило телесната цялост на организма му. Съгласно чл. 73, ал. 2 от НМЕ, на която разпоредба се позовава дружеството-жалбоподател, не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния, вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.

В конкретния случай от доказателствата по делото категорично се отхвърля посоченото твърдение на жалбоподателя за наличието на хипотезата на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, изключваща квалифициране на злополуката като трудова по чл. 55 от КСО.

По делото бяха изслушани няколко СМЕ, като изрично, след връщане на делото от Върховен административен съд за ново разглеждане, беше допуснато извършването на нова комплексна СМЕ. От заключението по нея безспорно се установи, че при травма и стрес от всякакъв характер се повишават нивата на кръвната захар, поради отделяне на стресови хормони. При пациенти без захарен диабет това повишение обикновено е клинично незначимо и представлява адаптивен механизъм за преодоляване на стресово състояние. При пациентите със захарен диабет, какъвто е настоящият случай, стресовото повишение на кръвната захар е по-изразено спрямо пациентите без захарен диабет. Т.е. повишеното количество кръвна захар в кръвта на пострадалото лице веднага след злополуката може да бъде обяснено именно със заболяването, което същият има, ведно с преживения стрес.

Установи се безспорно и че наличният захарен диабет тип 2, предвид и провежданата терапия с много голяма вероятност не могат да доведат до загуба на съзнание и последващо травматично увреждане. Придружаващите заболявания, в частност захарния диабет, нямат отношение към възникналите травми от злополуката. Травматичните увреждания са получени от въздействието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, притискане и триене, което не изключва възможността да са получени при падане. Най – вероятно в случая е имало падане от неголяма височина върху терен, който е бил сравнително равен. Няма данни за патологично състояние, което да е влошило здравето на лицето и да има причинно-следствена връзка със злополуката. Не е възможно лице, страдащо от диабет тип 2, в състояние на хипергликемия или хипергликомичен шок да загуби съзнание и да изпадне в безпомощно състояние, водещо до травматично увреждане при падане. В тези случаи е характерно постепенно влошаване на състоянието, като не е характерно внезапна загуба на съзнание и изпадане в безпомощно състояние.

Тези изводи на вещите лица се подкрепят от техните колеги, изготвили СМЕ на л. 495 от делото – д-р П. Т. и д-р Д. И.. Същите посочиха, че при травма и стрес се отделят големи количества стресови хормони, които покачват нивата на кръвната захар. Посочили са, че връзката на прием/неприем на медикаменти с падането е почти невъзможна. Единственото разминаване между експертите в случая е дали е възможно получените травми да са от падане, както е посочил Я. или не.

Заключението на д-р Б. П. по втората приета по делото СМЕ е в смисъл, че получените травматични увреждания от Я. са в резултат на падането му на лявата си страна. Посочил е, че лявата ръка е била свита в лакътя, поради което е била първа контактна с терена и е била повърхността, върху която се е ударил гръдният кош. Т.е. това заключение подкрепя заключението по СМЕ, приета в настоящото производство, след връщане на делото за ново разглеждане.

Нещо повече. Заключението по допуснатата СМЕ, изготвено от д-р З. Н., също подкрепя посоченото по-горе, а именно, че получените травматични увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по делото – падане от 1,10 – 1,20 м. височина на лява ръка, сгъната към тялото, с последващ удар в областта на лявата половина на лицето – слепоочието и ябълчната кост.

Следователно за настоящия съдебен състав е безспорен изводът, че заболяването на Я. – захарен диабет тип 2 не е причина за получаване на припадък, т.е. травмите да са били получени заради наличието на това заболяване. Напротив. Същият е загубил баланс и е паднал, без да губи съзнание преди това, като падането може да е плод на случайно загубване на равновесие, невнимание или изместване на центъра на тежестта, доколкото самият Я. посочи, че е дърпал товар от камиона с помощта на колан и кука, която се откачила. Каквато и да е причината да се случи злополуката, същата не е в причинно-следствена връзка със заболяването на пострадалото лице.

Като извод и доколкото три заключения на вещи лица потвърждават казаното от Я. и посочено в материалите по делото, следва да се приеме, че травматичните увреждания в действителност са получени след падане на лицето от 1,10-1,20 м. височина, по време на извършване на товаро-разтоварителни дейности, за които съдът обясни по-горе, че представляват част от трудовата дейност, поради което и правилно е произнасянето на административния орган, че злополуката следва да се определи като трудова.

Свидетелските показания са дадени от лица, които са близки до страните по делото, но и нито един свидетел не е пряк очевидец на случилото се, поради което същите следва да се кредитират, но доколкото не установяват нито причината за настъпване на злополуката, нито механизма на настъпване на травматичните увреждания, а единствено допринасят за изясняване на здравословното състояние на пострадалото лице след инцидента, не следва да се обсъждат в пълнота и задълбоченост от съдебния състав, доколкото в тази връзка са изслушани цели четири експертизи.

Предвид всичко изложено, се явява категорично установено увреждане на здравето, което е настъпило внезапно, неочаквано и непредвидено, станало е по време на работния процес и е налице пряка причинна връзка между неблагоприятния резултат - временната неработоспособност и внезапното увреждане на здравето, поради което и съвсем правилно злополуката е била квалифицирана като трудова от длъжностното лице в ТП НОИ - Пловдив, респективно неговото разпореждане е било законосъобразно потвърдено с обжалваното сега решение, защото са налице всички елементи от съдържанието на фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Жалбата на „Аптечно- Пловдив“ АД следва да бъде отхвърлена, а като последица от това и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК следва да се уважат исканията на ответника и на заинтересованата страна за присъждане на разноски.

В полза на административния орган се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 300,00 лв., по 150,00 лв. за всяко дело – адм. дело с номер 1678/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив и адм. дело с номер 2385/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на заинтересованата страна – Е. Я., сторените от последния разноски в производството по адм. дело с номер 2385/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив в размер на 729,00 лв. – сторени съдебни разноски за вещи лица и 2750,00 лв. – разноски за възнаграждение на един адвокат. Не са налице основания за допълнително присъждане на разноски, доколкото в производството по адм. дело с номер 1678/2024г. процесуалният представител на Я. изрично посочи, че ще се ползва от приложения списък по реда на чл. 80 ГПК в производството по адм. дело с номер 2385/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив. Друг списък не е приложен по настоящото дело.

 

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Аптечно- Пловдив“ АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 30 против Решение № 2153-15-130 от 31.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което изцяло е потвърдено Разпореждане № 5104-15-341/08.11.2017г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП НОИ - Пловдив.

ОСЪЖДА „Аптечно- Пловдив“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 30, да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, сумата от общо 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита по адм. дело с номер 1678/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив и по адм. дело с номер 2385/2020г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „Аптечно- Пловдив“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 30, да заплати на Е. С. Я. с [ЕГН] от гр. Пазарджик, ул. „******, сумата от 729,00 лв. /седемстотин двадесет и девет лева/ съдебни разноски, както и сумата от 2750,00 лв. / две хиляди седемстотин и петдесет лева/, направени разноски за възнаграждение на един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: