РЕШЕНИЕ
№ 1126
гр. Бургас, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100501556 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на етажната собственост на
сграда с идентификатор 53045.503.212.2 по КККР на гр. Обзор ,общ.Несебър
,с дрес – гр. Обзор,м.“Южен плаж“,бл. В-Ситон,чрез управителя Н. М. -
ответник по гр.д. № 1722 /2021 год. по описа на Несебърския районен съд
против решение № 77/21.02.2023 год. ,с което е уважен иска на „Бляк сий
инвестмънт тръст“ЕАД –гр. Варна с правно основание чл. 40 ал. 1 ЗУЕС и
отменени като незаконосъобразни решенията на проведеното на 22.11.2021 г.
ОСЕС ,като съответно етажната собственост е осъдена да заплати разноски в
размер на 1080 лв.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
неправилно и необосновано в частта ,с която са отменени решенията на
процесното събрание поради неизяснен кворум
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд ,че в нарушение на
изперативната разпоредбана чл. 17 ал. 6 ЗУЕС е взето решение за приемане на
1
площообразуване на етажната собственост ,без да е налице изискуемото
мнозинство –не по-малко от 2/3 от самостоятелните обекти в сградата ,както
и извода ,че доколкото плообразуването формира прилежащи ид.части от
общите ид.части към всеки самостоятелен обект ,е невъзможна преценката за
наличие на кворум по чл. 15 ЗУЕСпри провеждане на ОС ,съответно-наличие
на мнозинско и че установеното нарушение не може да се санира с
тухническата екпертиза по делото ,тъй като в случая не се касае до
неправилно изчисляване на припадащите се на собствениците ид.части от
общите части на сградата , а до отсъствие на легитимно взето решение за
приемане на такова изчисление като цяло.
Сочи се ,че в случая не е било необходимо приемането на подобно
решение ,тъй като не се е установило по делото в нотариалните актове на
отделните собственици изобщо да не са посочени принадлежащи към
самостоятелните им обекти ид.части от общите „части на сградата ,а е
установено само ,че същите не са посочени в проценти .
Липсата на решение по чл. 17 ал. 6 от ЗУЕС само по себе си не предполага
незаконосъобразност на решенията поради неустановен кворум на събранието
при гласуване . Достатъчно е ,че сборът от процентите на ид.части е равен на
участниците в събранието ,включително и на ищеца и те не са възразили на
установения в началото на провеждането на събранието кворум.Ищецът не
твърди дали на предходни събрания не е вземано решение по чл. 17 ал. 6 от
ЗУЕС,което да обвързва събранието ,не твърди на тези предходни събрания
ид.части да са били различни ,което да налага приемане на площообразуване .
По делото било установено ,че протоколът от проведеното ОС отразява
вярно вписаните в него обстоятелства и същият е придобил стабилност
,поради което установеното в протокола относно кворума и другите
обстоятелства следва да се кредитира .Затова се счита и че събранието е
проведено при правилно определен кворум.
Практически обемът на гласа на всеки собственик се определя при
подготовката на събранието от свикващия го собственик,а от протокола за
регистрация става ясно ,че принципът е правилно приложен ,защото сборът от
ид.части от общите части на сградата в проценти е равен на 100%.До
настоящия момент не е имало спор относно ид.части от общите части на
сградата ,при което не е било необходимо вземане на решение за
2
площообразуването.Липсата на легитимно взето решение за
площообразуването обаче не може да доведе до незаконосъобразност на
всички останали взети решения.Със сигурност кворум е имола /за което
свидетелства и назначената експертиза /.Прилага се и протокол за 2
регистрацията ,от който е видно ,че за участие в събраните са се регистрирали
собствениците на 60,15% ид.части от общите части на сградата .Събранието е
било проведено при условията на чл. 15 ал. 2 ЗЗУЕС и е разполагало с
необходимото мнозинство за вземане на решенията по т. 2 до 18 от дневния
ред .
Затова се моли за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което
се отхвърли исковата претенция.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
В отговора си по чл. 263 от ГПК представителят на въззиваемата страна я
оспорва и счита ,че постановяване на атакуванато решение не са допуснати
сочените нарушения . Подробно се излагат аргументи против изложеното от
въззивника .
На първо място се сочи ,че възражението ,че в нотариалните актове на
собствениците са посочени съответните ид.части от общите части ,било
несвоевременно.Независимо от това ,пак било необходимо вземане на
нарочно решение относно ид.части ,доколкото базата за евентуалното им
определяне била неизвестна и липсата на посочване на какъвто и да било
проценнт изключва възможността сборът им да прави 100.
Счита се също за преклудирано оплакването ,че определянето на кворума
било в правомощието на председателя на събранието по реда на чл. 23 ал. 1 т.
11 ЗУЕС и не изисквало вземане на решение по чл. 17 ал. 6 ЗУЕС.Протоколът
за регистрация не може да реши този въпрос ,както и заключението на
СТЕ.Затова правилно съдът е приел,че липсва взето решение относно
площообразуването ,защото не е формирано мнозинство относно същото и
съдът не може да го замести .
Затова правилни са изводите на съда относно основателността на исковите
претенции,като се поддържат и възраженията за нищожност на решенията
,които съдът е отхвърлил ,без да обсъди доводите на ищеца.Неправилни
според въззиваемата страна са изводите ,че събранието било редовно свикано
3
,както и извода за редовност на свикването и неприложимостта на пар. 56 от
ПЗР на ЗУЕС и чл. 13 ал. 2-4 от ЗУЕС,като съдът не е съобразил
представените от ищеца доказателства и че своевременно оспореният
протокол от 2011 г. не удостоверява обстоятелства за предходен управител
,тъй като не е подписан от посочения управител и не е регистриран в Община
Несебър.Излагат се подробни съображения ,като се поддържа ,че свикването
на ОС е извършено при очевидна злоупотреба с право , а именно – през
ноември ,при положение ,че сградите са за сезонно ползване .
Моли се за отхвърляне на въззивната жалба на ответника и присъждане на
разноски.
С частна жалба от ищеца е обжалвано определението на съда по същото
дело № 410 от 07.04.2023 г. ,с което е оставена без уважение молбата за
изменение на решението в частта за разноските,като се моли за неговата
отмяна и уважаване на молбата за изменение в частта за разноските ,които да
бъдат присъдени изцяло –така,както са направени на ищеца.Излагат се
съображения.
Отговор на частната жалба не е постъпил от противната страна .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 40,
ал. 1 от ЗУЕС,като с исковата молба са атакувани всички решения, взети от
общото събрание на ответната етажната собственост, проведено на
23.11.2022г.
От представените по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от **.0*.200*г. на нотариус С. Ангелов (на л. 36 - л. 37),
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от **.0*.200*г. на
нотариус С. Ангелов (на л. 38 - л. 39) и нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от **.**.200*г. на нотариус С. Ангелов (на л. 40 - л. 43) се
установява, че дружеството ищец е собственик на земята, върху която е
изграден процесния комплекс. Същото обстоятелство е отделено като
безспорно по делото,като с протоколно определение от 25.01.2023г. между
страните са отделени като безспорни обстоятелствата, че: ищецът е
собственик на самостоятелни обекти с идентификатори №№
4
53045.503.212.2.1, 53045.503.212.2.7, 53045.503.212.2.9, 53045.503.212.2.51,
53045.503.212.2.52;53045.503.212.2.53, 53045.503.212.2.54, 53045.503.212.2.55,
намиращи се в сграда „В Ситон“, на поземления имот и басейните.
На 23.11.2021г. е проведено процесното ОС.
Между страните не е спорно, че ищецът е извършвал дейностите по
управление и поддръжка и на общите части в сградата и на собствения си
поземлен имот и обекти и съоръжения в него, че са налице и индивидуални
договори за поддръжка, както и че се е провело гласуване и отразените като
взети решения в протокола са обявени като взети на събранието.
Впоследствие в същото съдебно заседание между страните е прието като
безспорно, ненуждаещото се от доказване, че са налице вписани
индивидуални договори за управление, както и че са налице писмени такива
договори, които не са вписани. Прието е още като безспорно, че басейнът,
който се намира на юг от сграда А, е ограден от всички страни с ограда, с
изключение на страната, която е към сграда А. На ищеца не е предоставен
достъп до пълномощните на самото събрание, до материалите преди
събранието, нито му е предоставено копие от протокола въпреки изричното
му настояване; предвиден е бюджет и вноски за ползването на поземления
имот и басейните, при условия, които не са съгласувани с ищеца;
поземленият имот и съоръженията в него се ползват и от собственици,
обитатели и ползватели на самостоятелни обекти и в останалите три
жилищни сгради в имота.
Възраженията на ищеца против взетите на проведеното на 23.11.2021 г.
ОСЕС ,които първостепенният съд е приел ,че следва да бъдат разгледани
/изхождайки от задължението си да извърши преценка за
законосъобразността на тези решения с оглед единствено на посочените в
исковата молба нарушение/,са били разделени в следните групи : 1. Че
решенията взети на общото събрание са нищожни, тъй като приложение
следва да намери чл. 2 от ЗУЕС; 2. че събранието е проведено без да са
спазени изискванията за свикването му; 3. че при провеждане на събранието
са допуснати нарушения свързани с кворума му, както и с участието на
пълномощниците на собствениците на самостоятелни обекти ; 4. че
оспорените решения на събранието са взети в противоречие със закона.
На първо място районният съд е приел ,че макар комплексът/в който се
5
намира процесната етажна собственост / да е с ограничен и контролиран
достъп, доколкото между страните е било отделено като безспорно, че са
налице вписани договори за управление, писмени договори, които не са
вписани, както и изпълнение на облигационни задължения по управление и
поддръжка, без сключени писмени договори с някои от собствениците, то не
може да се приеме, че комплексът отговаря на нормативните изисквания за
комплекс от затворен тип. В тази връзка съдът е препратил към съдебната
практика, обективирана в решение № 80/04.11.2021 г. по гр. д. № 1213/2020 г.
на IV-то отд., ГО, ВКС и счита, че разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС не може да
се тълкува разширително, поради което и в случай, че инвеститорът на
комплекс с характеристиките по §3 от ДР на ЗУЕС не е сключил договори по
смисъла на чл. 2 от ЗУЕС с всички собственици на самостоятелни обекти при
първоначалната продажба, то не могат да се породят последиците на ЗУЕС,
предвиждащи неприложимост на уредбата на закона в последващите му
разпоредби. Респективно съдът е намирил въведеното възражение на ищеца
за нищожност на решения, взети от общо събрание на собственици в сграда в
комплекса, за неоснователно.
Настоящият съдебен състав споделя това становище на
първоинстанционния съд ,като се добави следното :
Както е прието в отменителното решение на БОСпо в.гр.д. № 121/2020
г. ,разбирането ,че редът по чл. 40 ЗУЕС е приложим само, когато се търси
отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС, но не и защита при
нищожност на решение на ОС на ЕС, е в противоречие с практиката на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК и явяваща се такава по смисъла на чл. 280,
ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. По въпроса за правния характер на решенията на
ОС на ЕС и приложението спрямо тях на правилата за недействителност на
сделките е даден отговор с Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. №
657/2012 г. на ВКС, І г. о., чиито постановки напълно се споделят от
настоящия състав. Разяснено е, че етажната собственост, която не е учредила
сдружение за управление (т. е. не е персонифицирана), се управлява от
общото събрание на етажните собственици, респективно - на етажните
собственици и обитателите, чрез взетите от него решения. Тези решения са
особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица и
насочени към постигане на обща цел, а не многостранна сделка (не се изисква
6
общо съгласие на членовете на съответното общо събрание; не се поемат
насрещни права и задължения; субективните предели на действие на
решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези
на многостранните сделки, тъй като са задължителни за всички етажни
собственици - включително за тези, които са гласували против и за тези,
които не са участвали във вземането им, както и за лицата, които по-късно ще
станат етажни собственици или обитатели, а задължителността им отпада за
лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са
гласували за тях). Законът /ЗС, ЗУЕС/ урежда специална процедура за
вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав,
представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на
тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не
уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото
събрание на етажната собственост. Законосъобразността на тези решения се
определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и
контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която
може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът
за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен и е
ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска. Неспазването на
различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото
събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя
кои пороци водят до нищожност и кои - до незаконосъобразност. Затова,
освен че извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения, различната степен на
проявление на пороците при свикването и провеждането на общото събрание
не обуславя различен характер на исканията да бъдат подложени на проверка
взетите от общото събрание на етажните собственици решения – искът е само
този по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
И макар възражението за нищожност да не е предмет на настоящото
производство /тъй като липсва въззивна жалба в тази насока /с оглед
поддържаното от въззиваемата – ищцова страна възражение /че в случая не е
налице етажна собственост, тъй като е налице комплекс от затворен тип по
см. на ч. 2 от ЗУЕС/, настоящият състав намира, че по делото се е
установило , че жилищният комплекс е от затворен тип по смисъла на чл. 2 от
ЗУЕС и управлението му следва да се урежда с писмен договор с нотариална
7
заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни
обекти. Само по отношение на жилищните комплекси от затворен тип
законът допуска управлението на общите части да се урежда с договор, т.е. по
волята на собствениците на самостоятелните обекти и инвеститора, а не по
установените в ЗЕУС правила.Писменият договор между инвеститора и
собствениците на самостоятелни обекти за управление на общите части на
сгради в режим на етажна собственост в жилищен комплекс от затворен тип
предвижда установяване на определени ограничения на правомощията на
собствениците на самостоятелни обекти досежно управлението, които не са
типични за етажната собственост и които са противопоставими и на
последващите приобретатели на самостоятелни обекти в такъв жилищен
комплекс. Тези ограничения се установяват в договора и могат да се
различават от установените в ЗУЕС. Този договор се сключва по принцип при
прехвърляне правото на собственост върху самостоятелния обект от
инвеститора и уговорките са част от договореното при прехвърляне на
собствеността. Само тогава е мислимо да се постигне съгласие с всеки един
от приобретателите на самостоятелни обекти в абсолютно еднакъв смисъл.
Въпросът обаче е какво се случва ако по една или друга причина не се
стигне до подписване на договор с инвеститора, какъвто е и настоящия
случай. Безспорно, при липса на такъв между инвеститора и собственика
на отделен обект в комплекса, отношенията по управление на общите
части не могат да останат извън предмета на правно регулиране. Ето
защо, в тази хипотеза, доколкото управлението не е уредено в договор,
приложение ще намери ЗУЕС. Смисълът на чл.2 ЗУЕС,както бе казано по-
горе , е правоотношенията по управление на общите части в тези комплекси
да бъдат предмет не на закона, а на договора, т.е. само по отношение на
управлението на общите части в затворен комплекс не се прилага законът, а
договорът. По отношение на правата и задълженията на собствениците,
ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях, се
прилага ЗУЕС. Горното следва от систематичното място на чл.2 /в раздел
„обхват на закона"/ и от разпоредбата на чл.1 ЗУЕС.Затова и според
настоящия съдебен състав мотивите на районния съд ,с които е прието
въведеното възражение за нищожност на решенията на ОСЕС за
неоснователно , са правилни .Доколкото, въпреки установеното / и прието
за безспорно / ,че в комплекса има сключени договори между инвеститора и
8
отделните етажни собственици ,които са вписани ,писмени договори ,които не
са вписани и етажни собственици ,които не са сключили договори с
инвеститора ,то общите части не могат да останат без управление ,което
следва да стане по правилата на ЗУЕС.
Районният съд ,обсъждайки всички наведени в исковата молба твърдения
за незаконосъобразност взетите решения на ОСЕС от процесната дата ,е
приел ,че с обявения дневен ред и протокола от ОСЕС, проведено на
23.11.2021 г., по т. 1 е поставено на обсъждане вземане на решение за
приемане на площообразуване на ЕС. Видно от представения по делото
протокол от общо събрание, при разискванията по т. 1 от дневния ред е
посочено, че основанието за решението по чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС е фактът, че в
документите за собственост на самостоятелните обекти в сгради в режим на
етажна собственост не са посочени съответните идеални части от общите
части на сградата. Видно от съдържанието на протокола за проведено на
05.12.2011 г. ОСЕС решение за площообразуване на процесната ЕС не е било
гласувано на учредителното събрание.Доколкото на основание чл. 17, ал. 6 от
ЗУЕС, определените идеални части по реда на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС се
одобряват с решение на общото събрание с мнозинство не по-малко от две
трети от самостоятелните обекти в сградата или входа и от заключението на
вещото лице по назначената по делото техническа експертиза се установява ,
че броят на самостоятелните обекти в процесната сграда е 69, респективно 2/3
от самостоятелните обекти в сградата възлизат на 46 обекта,както и
доколкото от представения протокол от ОСЕС, проведено на 23.11.2021г., на
същото са присъствали представители (собственици или пълномощници) на
37 самостоятелни обекта в сградата/от тях гласувалите по т. 1 от дневния ред
със „ЗА“ са представители на 27 броя самостоятелни обекта, като
представители на 10 броя самостоятелни обекта са гласували „ПРОТИВ“/,то
процесното ОС не е имало императивно изискваното по ЗУЕС
квалифицирано мнозинство за приемане на това решение ,поради което
решението е незаконосъобразно . А доколкото площообразуването формира
прилежащите идеални части от общите части към всеки самостоятелен обект
в режим на ЕС, то е невъзможна преценката за наличния кворум по чл. 15 от
ЗУЕС при провеждане на общото събрание, съответно - за мнозинствата по
взетите решения.Затова и всички решения на ОСЕС са приети за
незаконосъобразни ,като взети в нарушение на чл. 17 ал. 4 и ал. 6 ЗУЕС-при
9
неизяснен кворум.
Решението е правилно .
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
На основание чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС, когато в документите за собственост на
самостоятелните обекти в сгради в режим на етажна собственост не са
посочени съответните идеални части от общите части на сградата, за целите
на този закон идеалните части за всеки самостоятелен обект се определят
като съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и
складовите помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта
на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като
така полученото число се преобразува в процент. На основание чл. 17, ал. 6 от
ЗУЕС определените идеални части по реда на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС се
одобряват с решение на общото събрание с мнозинство не по-малко от две
трети от самостоятелните обекти в сградата или входа.
Копия от документи за собственост на етажните собственици не са
представени по делото , липсва посочване на идеалните части от общите
части за съответните самостоятелни обекти както в идеални части, така и в
квадратни метри за всеки един от етажните собственици / . При това
положение и след като от съдържанието на протокола от проведеното на
05.12.2011 г.учредително ОСЕС е видно ,че не е гласувано решение за
площообразуване на процесната ЕС , то съгласно разпоредбата на 17,ал.6
ЗУЕС,остава изцяло неизяснен въпроса за това- по какъв начин е бил
изчислен кворума на проведеното на 23.11.2021 гг. Общо събрание на
етажната собственост.Видно от представения протокол от процесното ОС,при
разискването по т. 1 от дневния ред е посочено ,че основанието за
решението е в чл. 14 ал. 4 от ЗУЕС.Законът обаче въвежда изискване за
квалифицирано мнозинство -не по-малко от две трети от самостоятелните
10
обекти в сградата или входа ,за одобряването и вземането на решение по чл.
17 ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС.В случая се установява ,че процесното ОС е
проведено при липса на кворум за вземане на подобно решение – от
експертизата на вещото лице става ясно ,че броят на самостоятелните обекти
в сградата е 69 ,при което 2/3 от самостоятелните обекти в процесната сграда
възлиза на 46 обекта ,а от представения протокол от 23.11.2021 г. се
установява ,че на същото са присъствали представители /собственици и
пълномощници /на 37 самостоятелни обекти и гласували „за „ решението по
т. 1 от дневния ред са представителите на 27 обекта ,а представители на 10
обекта са гласували „против „.Следователно правилн е изводът на съда ,че в
процесното ОС не е спазено императивното изискване за наличие на
квалифицирано мнозинство и кворум за приемане на това решение .
Въпросът за кворума е пряко и непререкаемо свързан както с надлежното
учредяване и съществуване на представителна власт, така и с правилното
посочване на прилежащите към съответния обект процент идеални части от
общите части на Етажната собственост. Посочените в документите за
собственост идеални части, прилежащи към съответните самостоятелни
обекти на етажните собственици, са въведени като критерий в чл. 17, ал. 4 от
ЗУЕС.Верно е ,че законът не е поставил като условие за законосъобразност
на взетите на събранието на етажните собственици решения наличието на
решение по чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС, респ. липсата на взето решение за
определяне на идеалните части само по себе си не предполага
незаконосъобразност на решенията поради неустановен кворум на събранието
и при гласуванията.Доколкото обаче площообразуването формира
прилежащите ид.части от общите части към всеки самостоятелен обект в
режим на ЕС ,невъзможна е преценката за наличния кворум по чл. 15 от
ЗУЕС при провеждане на общото събрание ,съответно – за мнозинствата при
вземане на решения,поради което и правилна е преценката на съда ,че
установеният порок при вземане на решение по чл. 17 ал. 4 от ЗУЕС засяга
законосъобразността на всички от взетите решения на процесното ОС и
същият не може да бъде отстранен в рамките на настоящото производство .
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на
въззивника за това, че този недостатък се санира с липсата на възражения от
участниците в събранието срещу първоначално определения на събранието
кворум ,както и че този въпрос бил решен с протокола за регистрация и с
11
обстоятелството, че сборът от процентите на идеалните части бил равен на
100 . .Не можем да се съгласим и с твърдението ,че определянето на кворума
било в правомощията на председателя на събранието по реда на чл. 23 ал. 1
т.11 от ЗУЕС и не изисквало вземане на решение по чл. 17 ал. 6 от ЗУЕС,още
повеч ,че оплакването е преклудирано ,доколкото е направено за първи път
във въззивната инстанция.
Други конкретни оплаквания за неправилност,материална и процесуална
незаконосъобразност на обжалваното нарушение, не са изложени във
въззивната жалба.По същество във въззивната жалба са описани мотивите на
първоинстанционния съд с твърдения на въззивника за законосъобразно
провеждане на Общото събрание на ЕС. В този смисъл настоящият състав
намира, че с изключение на конкретно въведеното оплакване досежно липсата
на решение по чл.17, ал.6 ЗУЕС за определяне на идеалните части на
етажните собственици от общите части на сграда и отражението му върху
законосъобразността на проведеното на 23.11.2021г. процесно ОС на ЕС ,в
останалата й част въззивната жалба се явява бланкетна. Въззивната инстанция
проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба
процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на
посочените негови фактически констатации. В този смисъл е задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната такава,
обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290
от ГПК- Р. № 250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г. на ІV г.о.;Р. №
764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.;Р. № 14/07.02.2014 г. по
т.д. № 1130/2013 г. на ІІ т.о.;Р. № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., ІІ
т.о.;Р. № 702/05.01.2011 г. по гр. д. № 1036/2009 г. ІV г.о. При това положение
и предвид липсата на други конкретни, каквито и да било оплаквания във
въззивната жалба, настоящият състав на въззивната инстанция приема, че не
дължи служебна проверка за правилността на обжалвания съдебен акт. По
изложените съображения , БОС намира въззивната жалба за неоснователна, а
поради съвпадане на окончателните правни изводи на въззивния съд с тези на
първата инстанция, решението на НРС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изхода на спора, на въззивната ЕС не се дължат разноски за
12
настоящото производство , като на основание чл.78, ал.3 ГПК същите следва
да заплатят на въззиваемото дружество разноските по делото .Последното
претендира заплащане на разноски ,направени за адвокатско възнаграждение
в размер на 3600 лв.с ДДС ,за които представя и доказателство за внасянето
им .Направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК от въззивната страна настоящият
съд намира за основателно .Предвид фактическата и правна сложност на
делото въззивният съд счита ,че на въззиваемата страна се дължи
възнаграждение за адвокат около минималното съобразно чл. 7ал. 1 т. 4
НМРАВ-в размер на 1200 лв.с ДДС .
С частна жалба въззиваемото дружество е атакувало определение №
410/07.04.2023 г. постановено по делото ,с което е оставена без уважение
молбата му по чл. 248 ал. 1 ГПК за изменението на решението от 21.02.2023 г.
в частта за разноските .Поддържа се тезата на молителя-ищец ,че са
предявени множество обективно съединени искове по чл. 40 от ЗУЕС за
прогласяване на нищожността на взетите решения на проведеното на
23.11.2022 г. ОСЕС,като при условията на евентуалност се претендира
отмяна на всички решения.Затова и при завеждане на исковата молба ищецът
бил платил държавна такса от по 50 лв. за всеки неоценяем иск,респ.
адвокатското възнаграждение на упълномощения процесуален представител
е договорено за всеки отделен предявен иск за отмяна на всяко от решенията.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд
за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за
разноските.
Районният съд е съобразил , че искът по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е конститутивен
и с него ищецът цели да преустанови действието на сделка - решение, по
отношение на която претендира наличие на основания за
незаконосъобразност. Такива сделки се осъществяват от общности от субекти
по определен от закона ред и имат действие по отношение на всички
участници в общността, независимо дали са изявили съгласие с
проектираните от тях правни последици, или въобще не са волеизявили.
Когато се касае за решение на Общо събрание на етажни собственици по
ЗУЕС, то присъстващите може да са разисквали и гласували по различни
въпроси, като от всяка волеизява следват различни правни последици. Всяко
13
от взетите решения обаче се предхожда от общи подготвителни действия,
които са елементи от фактическия състав на сделката. Редовното свикване на
общото събрание, провеждането му по реда и условията, предвидени в ЗУЕС,
наличието на кворум и мнозинство и др., са общи предпоставки за
законосъобразно вземане на решенията. Участник в общността може да
оспори само отделни решения или всички взети решения на едно общо
събрание поради липса на някоя от предпоставките за вземането му, но във
всеки случай искът, с който оспорването се прави, е един. Той е неоценяем и
дължимата такса за него се определя съгласно действащото законодателство
(към момента това е чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК). Доколкото размерът на таксата е предвиден не точно, а
в някакви граници, съдът го индивидуализира във всеки отделен случай с
оглед фактическата и правната сложност на делото. Преценката на тази
сложност не подлежи на инстанционен контрол и щом изисканата такса е в
рамките на предвиденото в закона, ищецът дължи внасянето й, а ако не бъде
внесена, исковата му молба следва да се върне. Ако обаче е изискана такса в
по-голям размер от дължимия, невнасянето й не дава основание за връщане
на исковата молба и прекратяване на производството по делото.Искът за
прогласяване нищожност /евентуално за отмяна / на взетите решения на
ОСЕС е един, той е неоценяем и дължимата за него такса (съгласно чл. 3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК) не
може да бъде определена от съда в размер по-малък от 30 лв или по-голям от
80 лв.Затова с решението съдът е присъдил в полза на ищците разноски за
държавна такса в размер на 80 лв.Внасянето на такса от 900 лв от ищеца не е
било поискано от съда и същият може да си възстанови надплатената сума по
друг ред Частната жалба срещу определението в тази част е неоснователна и
актът следва да бъде потвърден .
В този ред на мисли претендираният адвокатски хонорар в размер на
12 960 лв. с ДДС ,определен като за предявени 18 обективно съединени иска-
за оспорване на всяко от 18-те решения на процесното ОСЕС,действително е
прекомерен по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК и правилно е бил намален .
По изложените съображения Бургаският окръжен съд
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/21.02.2023 г. постановено по гр.д. №
1722 /2021 год. по описа на Несебърския районен съд .
ОСЪЖДА етажната собственост на сграда с идентификатор
53045.503.212.2 по КККР на гр. Обзор ,общ.Несебър ,с адрес – гр.
Обзор,м.“Южен плаж“,бл. В-Ситон,чрез управителя да заплати на „БЛЯК
СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ „ „ЕАД , ЕИК ********* ,адрес на
управление-гр.. Варна ,съдебен адрес – гр. Варна ,бул. „Сливница „ № 98 вх. 1
,ап.4-чрез адв. А.Донев сумата 1200 /хиляда и двеста лева /с ДДС –разноски
по делото пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 410 от 07.04.2023 г. по същото дело №
1722/2021 г. по описа на РС-Несебър ,с което е оставена без уважение молбата
на „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ „ „ЕАД , ЕИК ********* по чл.
248 ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16