Р Е
Ш Е Н
И Е
№............
Гр. София, 03.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ
: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна Аврамова, като
разгледа докладваното от съдията търговско дело
N 39 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на СНЦ „С.на К., автори на Л.П., свързани с музика и музикални издатели
за колективно управление на авторски права – М.” срещу „Л. - Л“ООД, ЕИК: *********по
обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 94, вр. чл. 94а, ал. 1, т. 1, вр. чл. 95а ЗАПСП, вр. чл.
95, ал. 1, т. 6 ЗАПСП /в ред. към ДВ брой 14/2015 година/ - за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от нарушаване на
имуществени авторски права /чл. 18, ал. 2 ЗАПСП/ на авторите на музикални произведения
и свързани с тях Л.П. и за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива
на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на
телевизионна организация с национално покритие.
Ищецът твърди, че ответникът
стопанисва обект, в който публично са използвани музикални произведения и
свързани с тях Л.П., чиито автори на текста и К. на музиката са членове на
чуждестранни дружества за колективно управление на права, а с последните ищецът
има сключени договори за представителство на територията на страната и за
отстъпване правата за ползване на произведенията на посочените в ИМ автори.
Твърди, че музикалните произведения са използвани без надлежно отстъпено
авторско право. Твърди, че с ответника, който се явява ползвател по см. на
& 2, т. 6 от ПЗР на ЗАПСП, няма сключен договор по чл. 58 ЗАПСП за
предварително отстъпени авторски права и уговорено за това възнаграждение,
тоест, че ответникът е извършил нарушение, като е използвал конкретните
произведения чрез публичното им изпълнение чрез звукозаписи посредством
озвучаване. Твърди и че не е налице разрешение от притежателите на авторски
права. Претендира, съответно, обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи – неполучаване на възнаграждение за творческия си труд.
Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва,
че чуждестранните организации за колективно управление на права са правни
субекти, регистрирани по съответния ред на държавата по регистрация; че са
налице сключени договори между тях и ищеца, действащи към исковия период.
Оспорва и извършване на твърдените нарушения, като твърди, че в посочения ден и
време музикалната уредба в заведението не е функционирала.
В тежест на ищеца по предявените
искове е да установи, че авторските права на авторите на музиката и текста към
описаните в исковата молба песни, са му възложени за управление - че са налице
сключени договори със сродни организации от чужбина /описани в исковата молба/
за взаимно представителство, вкл. на техните членове пред всички
правораздавателни и административни органи при защитата на поверените им за
управление техни права – вкл. следва посредством официални удостоверителни
документи да докаже правосубектност на тези организации, както и че авторите,
посочени в исковата молба са техни членове /с оглед установяване и надлежната
му процесуална активна легитимация/. Носи тежест да докаже и че посочените в
исковата молба физически лица са носители на авторски права върху текста,
съответно музиката на цитираните песни. Ищецът носи тежест да докаже и че в
посочения ден, време и място в заведението, стопанисвано от ответника публично
са изпълнени описаните в исковата молба песни. Носи тежест да докаже и
претърпени вреди в резултат на поведението на ответника.
В тежест на ответника е да установи,
че е имал разрешение от авторите/съответните организации за използване на
техните произведения. Евентуално, носи тежест да докаже и че са били налице
предпоставките за използването му при условията на чл. 24 ЗАПСП или че е заплатил
обезщетение за претърпените вреди, както и другите си правоизключващи или
правопогасяващи възражения.
Съдът предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна.
На първо място следва да се посочи
следното. Ищецът е организация по чл. 40, ал. 1 ЗАПСП за колективно управление
на права, която съобразно чл. 40, ал. 10, изр. 2 ЗАПСП може и от свое име да
предприема всякакви юридически действия за защитата на поверените му за
управление права, включително да предявява искове по чл. 94, чл. 94а и чл. 95 и
да иска налагане на мерки по чл. 95в, чл. 95г, чл. 96а, чл. 96б и чл. 96г от
същия закон. Или, право на иск по чл. 95, чл. 95а и чл. 95б ЗАПСП, освен носителите на съответното право
и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и
организациите за колективно управление на права, без да е необходимо същите да
доказват индивидуалните си правоотношения с авторите на конкретните произведения
и наличието на права по договори за съвместно представителство с чуждестранни
сходни организации. Ищецът представлява именно такава организация за колективно
управление на права, видно от представеното по делото Удостоверение за
регистрация, издадено от Министерството на културата на 13.01.1994 г., а
съгласно Удостоверение № У-62/05.09.2014 г., в правомощията на ищеца се включва
и управлението на авторски права, свързани с публично изпълнение на музикални и
Л.П., свързани с музика, по см. на чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗАПСП и излъчване на
такива произведения по безжичен път по см. на чл.18, ал.2, т.4 ЗАПСП.
Процесуалната субституция на ищеца в
качеството му на организация за колективно управление на авторски права по чл. 40,
ал. 1 /сега чл. 94а, ал. 1, т. 1/ ЗАПСП, респективно легитимацията му по чл.
26, ал. 2 ГПК за предявяване на искове в защита на тези права произтича пряко
от разпоредбата на чл. 95а, ал. 2, изр. 2 /сега чл. 95в, ал. 2, изр. 2/ ЗАПСП. Въпреки
това, по делото са представени и доказателства /договори за взаимно
представителство, сключени с изброените в исковата молба сродни организации/ по
смисъла на чл. 40, ал. 10 ЗАПСП, а и от служебно извършената проверка в
регистъра на Министерство на културата /достъпен на интернет страницата на
министерството/ по чл. 40г., ал. 2, т. 4а ЗАПСП /ДВ, бр. 21/2014 година/, се
установява, че на ищеца са възложени за управление и защита авторските права на
техните членове. Видно от регистъра, сродните организации PRS, BMI, ASCAP,
SIAE, APRA и SACEM понастоящем и към момента на твърдените нарушения са
сред сродните чуждестранни организации в регистъра, с тях са били налице
сключени договори за взаимно представителство, вкл. по отношение на авторските
права върху за музикални произведения и свързаните с тях литературни такива
/като обекти на закрила/, за каквито и се търси защита в процеса, като в
регистъра изрично са посочени и начините на използване, по отношение на които е
отстъпено правото за колективно управление/защита - публично изпълнение и
механичен запис на територията на страната. Видно от регистъра, към 02.11.2017
година, договорите със свързаните организации са действащи, а видно от
представените от ищеца писмени доказателства в изпълнение указанията на съда се
установява и актуалното състояние на сродните организации и тяхната
правосубектност, съобразно националното им законодателство. Всички възражения
на ответника в тази връзка са неоснователни.
Безспорно е между страните и по
аргумент от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждае от доказване в
производството, че именно посочените в исковата молба лица са съответно К. и
автори на текстовете на песните, както са посочени от ищеца. Посочените факти
се установяват и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, което заключение съдът възприема като обективно и компетентно,
изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице, неоспорено от страните,
според което посочените в исковата молба физически лица действително са К. и
автори на текстовете на процесните произведения и в този смисъл са носители на
авторските права върху тях по см. на чл. 5 ЗАПСП. От заключението се установява
и че авторите /създателите/ на текста и К.те /създателите на музиката/ на
процесните песни са членове на съответните организации за колективно управление
на авторски права, с които С.М. има сключени договори за взаимно
представителство и по силата на които ги представлява на територията на
Република България /съответстващи на посоченото от вещото лице са и
представените от ищеца писмени доказателства с превод на български език/. Видно
от заключението по СТЕ е и че чуждестранните организации за колективно
управление, в които членуват конкретните носители на авторски права, съвпадат с
посочените от ищеца. Съдът не намира причина за
некредитиране заключението на вещото лице, предвид обстоятелството, че същото е
извършило проверка чрез осигурен от служители на ищеца достъп до международната
база данни за идентификация на правоносители, тъй като от една страна, достъпът
до същата е ограничен и ищецът като специална организация разполага с такъв, а
от друга страна ответникът и не навежда конкретни доводи и не представя
доказателства, опровергаващи заключенията на вещото лице /напр. че информацията
е манипулирана и др. подобни/.
Съгласно чл. 3 от ЗАПСП, обект на
авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката,
което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в
каквато и да е форма. Процесните песни като обект на авторското право се
състоят от две самостоятелни части – музика и текст, върху всяка от които
съществува отделно авторско право – на композитора и на автора на текста по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗАПСП.
В чл. 18, ал. 1 ЗАПСП е предвидено, че
авторското право включва като основно имуществено право на автора да използва
създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица,
освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Следователно, всяко
едно използване на обект на авторското право от лице, различно от неговия
титуляр, без съгласието на последния и без законът да допуска използването му
независимо от неговата воля, представлява нарушение, което е основание за
дължимост на обезщетение за причинените на правопритежателя вреди. В чл. 18, ал. 2 ЗАПСП е
дадена дефиниция на термина „използване“ на произведението, което е обект на
авторското право, като е посочено, че за такова се смята вкл. публичното
представяне или изпълнение на произведението – тоест, възможността музикалното
произведение да бъде изпълнявано публично по начин, даващ възможност за
възприемането му от неограничен брой лица.
Основателността на иска с правна
квалификация чл. 94 ЗАПСП предполага
да се докаже, че ответното дружество е извършило такива действия, които могат
да бъдат квалифицирани като нарушение на авторското правото върху посочените
музикални и Л.П., съобразно изложеното по-горе и твърденията в исковата молба,
защитата срещу които нарушения е искът за присъждане на обезщетение, ако от
нарушението са произлезли вреди, както и искът за разгласяване на диспозитива
на решението, като допълнителна санкция за нарушението.
От събраните по делото гласни
доказателства и в частност показанията на свидетелите П. и свид. Г., чиито
показания съдът кредитира, доколкото са логични, дадени под страх от
наказателна отговорност и вътрешно непротиворечиви и съответстващи едни на
други се установява, че процесните девет песни са изпълнени публично чрез възпроизвеждането
им посредством музикален запис и озвучаване чрез тонколони в заведението
/“Паваж“/, стопанисвано от ответника, на 02.11.2017 година и по начин, даващ
възможност за възприемането им от неограничен брой лица, които посещават
търговския обект – заведение – бар. Показанията на св. П. и Г. съдът кредитира
и доколкото и двамата свидетели в професионалната си дейност се занимават
именно с установяване на неправомерно използване на музикални произведения,
обекти на авторски права, като използването на записки /водени при установяване
на нарушението, предвид извършваната работа/ сочат на още по-голяма точност на
показанията. И двамата свидетели са присъствали и осъществявали множество
сходни проверки на търговски обекти във вързка с констатиране на сходни нарушения,
което предполага да са запознати с начините на използване на произведенията в
търговските обекти и да притежават умения да разпознават самите музикални
произведения - песните, за което свидетелите допълнително сочат, че са
използвали и софтуерна програма. Възраженията на ответника, че в общите условия
на същата тази програма е залегнало изрично уточнението, че не носи отговорност
за верността и точността на информацията, която предоставя, не опровергава
показанията на свидетелите, доколкото при идентификация на песните, същите са
използвали и собствените си познания, свързани с работата и натрупания
дългогодишен практически опит, свързан с ежеседмични проверки от сходен тип, а
и не са налице събрани доказателства за това, че ползваният софтуер в конкретния
случай действително е дал неточна информация.
В съответствие с показанията на тези свидетели
е и представеното по делото писмено доказателство – касов бон на л. 127, издадено
във връзка с направена консумация в процесното заведение, съответстващо на
посочените от свидетелите интервал от време и дата.
Показанията на свид. Т. и В. не
опровергават установените от свидетелите на ищеца факти. Показанията на
свидетеля Т. относно деня и времето от деня, в което твърди да е посетил
заведението съдът не кредитира, доколкото свидетелят не оправдава ясния си
спомен за точния ден и час на посещението си, а едновременно с това твърди, че
посещава заведението ежеседмично /но не всеки
ден/, при това в различно часово време в интервала от 15-19 часа. Същият
свидетел твърди и че заведението е било празно, което противоречи не само на
показанията на свидетелите на ищеца, но и на представените писмени
доказателства – касов бон на л. 127, видно от който в заведение е заплатена
консумация на 02.11.2017 година в 15.29 часа. От друга страна, показанията на
свидетеля В. не касаят конкретния ден и време на установяване на нарушението,
поради което същите представляват косвени доказателства, които обаче не са
подкрепени от други доказателства по делото. Тоест, свидетелят няма преки
впечатления и не е посещавал заведението в период от около седмица от
02.11.2017 година, а сам в показанията си сочи, че е възможно процесорът, който
е взет за поправка да се замени временно с друг. Фактът, че не е констатирал
наличието на друг процесор седмица по- късно също не установява липсата на
озвучаване в заведението на 02.11.2017 година.
Така, в настоящия случай съдът приема
за доказано и осъществено от ответника нарушение на авторските права върху
музиката и текста на процесните песни чрез публично използване на
произведенията в търговския обект на ответника /чл.18, ал.2, т.3 ЗАПСП/ - заведение
за обществено хранене и забава, като ползвател /по см. на §2, т. 6 от ДР на
ЗАПСП/ на произведението е ответникът чрез заведението си за обществено хранене
и забава, където произведението, респ. процесните песни се възприемат от неограничен
брой слушатели – клиенти.
Ответникът не твърди и не ангажира
доказателства за отстъпени авторски права нито от М., нито от някой от авторите
на произведенията поотделно по реда на чл. 35 и сл. ЗАПСП /дадено предварително
писмено съгласие под формата на договор/, нито да е сключен договор по реда на
чл. 58 от ЗАПСП, не се установи и хипотеза на свободно ползване по чл. 24 или
чл. 25 от ЗАПСП. Поради изложеното, съдът приема, че е доказана и липсата на
разрешение за използване на произведенията и съответно - са налице
противоправни действия от страна на ответника, с които се нарушават посочените
от ищеца имуществени авторски права.
Следва да се добави, че юридическите
лица, на основание чл. 95б ЗАПСП носят гражданска отговорност за нарушения на
авторски права, извършени виновно от техни служители или от лица, наети от тях,
като при установяване факта на нарушението вината се предполага до доказване на
противното. Няма спор по делото, че процесния ресторант за процесния период се
стопанисва от ответника - ООД.
На следващо място, за да се приеме, че
в полза на ищеца е възникнало правото да получи обезщетение по чл. 94 ЗАПСП, в
производството трябва да бъде доказано и това, че са претърпени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от извършеното нарушение на авторското право
върху процесните произведения. В случая се претендират имуществени вреди, под
формата на пропуснати ползи и изразяващи се в неполучено възнаграждение за
ползване на произведенията – музика и текст на песните. Обезщетяването на вреди
под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава, когато по делото бъде
доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на
имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно
доказване от ищеца /така Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д.
№ 3/2012 г., ОСГТК на ВКС/.
За носителя на авторското право е била
налице възможността по чл. 19 от ЗАПСП да получи възнаграждение за използване
на неговото произведение. Доказаното използване на последното без надлежно
разрешение е в причинна връзка с реализираната вреда – пропускане възможността от
обогатяване на автора чрез и реализиране на доход от дължимото му се
възнаграждение, при наличието на дадено съгласие от автора за упражняване на
имуществените му авторски права в пълен или частичен обем. Тоест, налице е
пряка причинна връзка между нарушението на ответника и пертендираната вреда. Вредите,
както беше посочено, са съизмерими с пропуснатия доход от използване на
произведенията при дадено съгласие от всеки от техните автори или т.нар.
лицензионно възнаграждение.
Съгласно заключението по съдебна
експертиза не съществува определен в тарифа минимален размер на възнаграждение
за еднократно публично изпълнение чрез запис в заведение за хранене, нито пък
има критерии за определяне на този размер. Или, в случая е приложима нормата на
чл. 94а ЗАПСП, който гласи, че когато искът е установен по основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от
петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка
на съда при условията на чл. 94, ал. 3 и 4. В случая, при определяне на
размера, следва да се вземе предвид, че по делото няма доказателства за
реализирания приход, а и съдът не може да слезе под законоустановения минимум
на дължимото обезщетение, поради което исковете са основателни в предявените
размери. Макар и да е налице съавторство по смисъла на чл. 8 ЗАПСП, както по
отношение на музиката, така и по отношение на текстовете на песните /доколкото
същите принадлежат на повече от един автор/, то този факт ще рефлектира
единствено при разпределение на дължимото обезщетение и няма отношение при
определяне на размера на обезщетението по чл. 94а ЗАПСП.
С оглед уважаване на осъдителните
искове по чл. 94, ал.1 ЗАПСП /сега
чл.95/ следва да бъде уважен и иска по чл. 95, ал. 1, т. 6 от същия закон за
разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението в два
всекидневника и телевизионна организация с национално покритие.
Съобразно изхода от производството,
само на ищеца са дължими разноски, съгласно представения от него списък и
доказателствата по делото, общо в размер на 2980,40 лева – за държавна такса, адвокат,
превод на документи /сторени във връзка със съдебното производство по делото,
поради което и дължими/ и вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 94, вр. чл. 94а, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 95а ЗАПСП, вр. чл. 18, ал. 2 ЗАПСП /ред. ДВ брой 14/2015 година/
„Л. - Л“ООД, ЕИК: *********да заплати на СНЦ С.на К., автори на Л.П., свързани
с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права – М.,
ЕИК: *********, като представител на територията на РБългария на авторите -
членове на сродни дружества за колективно управление на права сумата от общо 9000 лева – претърпени имуществени
вреди във вид на пропуснати ползи от нарушения на имуществените авторски права,
осъществени на 02.11.2017 година в търговски обект на ответника – бар „Паваж“,
в гр. София, ул. „Ангел *********чрез публично изпълнение без съгласието на
авторите или упълномощена от тях организация за колективно управление на авторските
права на следните песни, чиито автори на текста и музиката са следните лица:
1. „Фрий”/„Free” в изпълнение на План
Б/Plan В с К. и автори на текста: Е.А.А., П.Б.Б.Д.и Р.Д.К., Т.Р.-Г., всички
членове на английското дружество за колективно управление на авторски права
PRS;
2. Р.У.Н./Reasons Why Not в изпълнение
на И./E., с К. и автори на текста: М. Р., член на американското дружество за
колективно управление на права ASCAP, М.П.Б., член на английското дружество за
колективно управление на авторски права BMI;
3. Мр. Ф./Mr. Freedom в изпълнение на
Г./Gabin, с К. и автори на текста: М. Б., Ф. К. и Ф. Т., всички членове на
италианското дружество за колективно управление на права S1AE;
4. Форфадърс/Forefathers, в изпълнение
на А.М./А.М.с композитор и автор на текста: А.М., член на английското дружество
за колективно управление на авторски права PRS;
5. Евърластинг Лайт/Everlasting Light
в изпълнение на Да Б.К./The Black K. с К. и автори на текста: Д.А., П.К., членове
на американското дружество за колективно управление на права BMI;
6. Уотевър Лола Уонтс/Whatever Lola
Wants, в изпълнение на С.Воън/Saragh Vaughan, с К.
и автори на текста: Р. А. и Д.Р., членове на американското дружество за
колективно управление на права ASCAP;
7. Анадър лайф/Another Life, в
изпълнение на Смуут/Smooth, с композитор и автор на текста Дейвид Франк Бруно
Дарикарер, член на френското дружество за колективно управление на права SACEM;
8. Ю кант гет уот ю уонт/You Can’t Get
What You Want, в изпълнение на Андреа Поца Трио/Andrea Pozza Trio, с композитор
и автор на текста Дейвид Ян Джаксън, член на английското дружество за
колективно управление на права PRS и
9. А милиън майлс ауей/A Million Miles
Away, в изпълнение на А. П./A. P., с К. и автори на текста: Г. Р., член на
американското дружество за колективно управление на авторски права BMI; Нийл
Джоузеф Шон, член на английското дружество за колективно управление на авторски
права PRS и М. Ш., член на американското дружество за колективно управление на
авторски права BMI, /като в общия размер от 9000 лева са включени сумите от по
500 лева за нарушение на авторските права на създателя на музиката и по 500
лева за нарушение на авторските права върху литературното произведение за всяка
от изброените девет песни/,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.01.2018 година и до окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 95б ал. 1, т. 6 ЗАПСП /ред. ДВ брой 14/2015 година/
решението да бъде огласено за сметка на „Л. - Л“ООД, ЕИК: *********във вестник
"Труд" и вестник "Дневник" и по Българската Национална
Телевизия в часовия пояс между 18 - 20
часа.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК „Л. - Л“ООД, ЕИК: *********да
заплати на СНЦ С.на К., автори на Л.П. , свързани с музика и музикални издатели
за колективно управление на авторски права – М., ЕИК: ********* сумата от 2980,40
лева - разноски за настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: