Р Е Ш Е Н И Е
Номер
863 Година 28.06.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на четиринадесети
юни две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело
номер 2875 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Т.А.М. ***, със
съдебен адрес *** – адв.Р.И. против заповед № 3033/08.10.2021г. на
заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община
Бургас. Със заповедта е разпоредено на жалбоподателя да премахне незаконен
строеж „Второстепенна постройка на допълващо застрояване – лятна кухня“ находящ
се в УПИ ХІІ-539, кв.61, по плана на кв.Сарафово, гр.Бургас, ПИ с идентификатор
07079.820.842 по КК на гр.Бургас, с административен адрес гр.Бургас,
кв.Сарафово, ул.“Баба Тонка“ № 4. Счита заповедта за неправилна и
незаконосъобразна и прави искане за нейната отмяна.
Ответникът – Заместник-кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и
прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Бургас
намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.215,
ал.4 от ЗУТ,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
От Катя Димитрова до кмета на
община Бургас са подадени жалба с вх.№ 94-01-21651/16.07.2020г. и искане
вх.№94-01-21651/1/17.07.2020г. (л.50 и л.51 от делото) за извършване на
проверка относно законността на изградени постройки – ограда от телена мрежа и
метални колове поставена на фасадата на сграда с идентификатор 07079.820.842.5
по КК на гр.Бургас, навес – механа и триетажна жилищна сграда с идентификатор 07079.820.842.1
по КК на гр.Бургас, находящи се в УПИ XII-539, кв.61, кв.Сарафово в ПИ с
идентификатор 07079.820.842 по КК на гр.Бургас.
На 16.07.2020г. и
24.08.2020г. експерти „Контрол на строителството“ при община Бургас са извършили
посещения за оглед на място в УПИ XII-539, кв.61, кв.Сарафово, ПИ с
идентификатор 07079.820.842 по КК на гр.Бургас, с административен гр.Бургас,
кв.Сарафово, ул.“Баба Тонка“ № 4, за които посещения са съставени констативни
протоколи (л.48-49 от делото), с отбелязване, че достъп до обекта не е
осъществен.
С писмо изх.№ 94-01-21651(2)/16.09.2020г.
(л.45 от делото) е поискано от Т.М. да се предостави достъп за оглед на имота,
във връзка с подадената жалба. Писмото е изпратено два пъти, като пратките са
върнати с отбелязване „непотърсена“,
съгласно направените отбелязвания (л.47-48 от делото).
На 29.10.2020г. от експерти
„Контрол на строителството“ при община Бургас е извършена проверка, за която е
съставен констативен протокол № И-124-29.10.2020г. (л.36 от делото). В
протокола е посочено, че имотът е собственост на Община Бургас, съгласно посочен
АЧОС, като при проверката на място не е установена ограда от телена мрежа до
фасадата на сграда с идентификатор 07079.820.842.5 по КК на гр.Бургас. Посочено
е също така, че в североизточната му част, на част от границата с УПИ XI-535 и на част от границата с
УПИ XIII-540
съществува постройка дървена конструкция с размери 5,70м./7,20м. и височина
приблизително 2,50м., с четирискатен покрив с дървена конструкция, покрит с
хидроизолиращ материал. Изпълнено е отводняване, а постройката е захранена с
ел.енергия и вода и се ползва за лятна кухня, за която собственикът Т.М.
съобщава по време на проверката, че е изпълнена преди 1990г. В констативния
протокол е отбелязано, че в архива на техническата служба при Дирекция
ЦАУ„Изгрев“ не се открива издадено разрешение за строеж, а разрешение за строеж
№ 63/09.10.1989г. (л.42 от делото), касае изграждане на еднофамилна сграда –
сграда с идентификатор 07079.820.842.2 по КК на гр.Бургас, а жилищна сграда с
идентификатор 07079.820.842.5 по КК на гр.Бургас е изпълнена на основание разрешение
за строеж № И-299/07.12.2007г. (л.43 от делото) и е въведена в експлоатация с удостоверение
№ 100/25.05.2011г.(л.44 от делото).
С писмо изх.№ 94-01-21651(3)27.11.2020г.
(л.30 от делото), на основание чл.26, ал.1 от АПК, Т.М. е уведомен за
започналото производство по чл.225а от ЗУТ, за премахване на строеж „Второстепенна постройка на допълващо застрояване
– лятна кухня“
изпълнен в УПИ XII-539, кв.61, кв.Сарафово, ПИ с идентификатор 07079.820.842 по
КК на гр.Бургас. Указано му е, че в 7-дневен срок следва да се яви за съставяне
на констативен акт по чл.225а от ЗУТ.
Писмото е изпратено по
пощата, като е върнато с отбелязване „непотърсено“ (л.32 от делото).
За връчване на писмото по
реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, на 19.01.2021г. е изготвено съобщение (л.33 от
делото), което е поставено на таблото за съобщения в сградата на Дирекция „ЦАУ
Изгрев“ при община Бургас и на имота, за което е съставен протокол за поставени
съобщения (л.64 от делото). На 27.01.2021г. е съставен протокол за сваляне на
съобщението от таблото за съобщения на ТД (л.35 от делото).
От Т.М. е подадено
уведомление с вх.№ 94-01-2841/26.01.20221г. (л.23 от делото) до община Бургас,
с което са представени 3бр. нотариално заверени декларации от съседи (л.24, 25 и 26 от делото), като е отбелязано
и че се пристъпва към доброволно премахване на строежа.
Констативен акт № И-1/26.01.2021г.
(л.27-29 от делото), е съставен от служители на община Бургас, за извършена проверка
на място на строеж „Второстепенна постройка на допълващо
застрояване – лятна кухня“. В акта е посочено, че извършител и възложител на строежа е
Т.М., като за него няма одобрени проекти, съгласуване, разрешение за строеж,
протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
и ниво, както и заповедна книга. Посочено е, че в североизточната част на УПИ XII-539, кв.61, кв.Сарафово, на
част от границата с УПИ XI-535, кв.61 и на част от границата с УПИ
XIII-540, кв.61
съществува едноетажна постройка дървена конструкция с размери 5,70/7,20м. и
височина приблизително 2,50м. Покрива е четирискатен с дървена конструкция
покрит с хидроизолиращ материал. Изпълнено е отводняване. Постройката е
захранена с ел.енергия и вода и се ползва за лятна кухня. При проверката
собственикът посочва, че дървената постройка на допълващо застрояване - лятна
кухня е изпълнена преди 1990г. Прието е, че строежът е VI-та категория и е изпълнен в
нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Констативният акт е съставен в присъствието на Т.М. и му е връчен лично, срещу
подпис.
На 03.02.2021г. е съставен акт
за приключило обявяване на констативен акт № И-1/26.01.2021г. (л.21 от делото),
съгласно който в законоустановения срок не е постъпило възражение.
На 10.02.2021г. от длъжностни
лица „Контрол на строителството“, община Бургас е извършена проверка на място,
при която са установени частични действия по доброволно премахване на строеж „Второстепенна постройка на допълващо
застрояване – лятна кухня“, за което е съставен констативен протокол №
И-26/10.02.2021г.(л.19 от делото).
Със заповед № № 3033/08.10.2021г. на заместник-кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас е разпоредено
на Т.М. да премахне незаконен строеж „Второстепенна постройка на допълващо
застрояване – лятна кухня“ находящ се в УПИ ХІІ-539, кв.61, по плана на
кв.Сарафово, гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.820.842 по КК на гр.Бургас, с
административен адрес гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.“Баба Тонка“ № 4. В мотивите
на заповедта е посочено, че лицето, в качеството си на строител и възложител,
без одобрен инвестиционен проект, без издадено разрешение за строеж и без
учредено право на строеж, е изградило „второстепенна постройка на допълващо
застрояване – лятна кухня“, представляваща едноетажна дървена постройка с размери
5,70м./7,20м. и височина приблизително 2,50м. покривът е четирискатен – дървена
конструкция с покритие от хидроизолиращ материал. Изпълнено е отводняване на
покрива с улуци и водосточни тръби, като постройката е захранена с ел.енергия и
вода и се ползва за лятна кухня. Строежът е VI-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1/30.07.2003г. на
МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, като е посочено, че в архива на
община Бургас не са открити одобрени проекти и издадено разрешение за строеж
т.е строежът е в нарушение на чл.148, ал.1, чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Отбелязано е, че от собственика М. са предприети действия по частично
премахване на същия, но след проверка на място е установено, че не са
премахнати установените нарушения на посочените нормативни разпоредби за
прекратяване на производството и доколкото не се внасят нови факти от значение
за същото, са налице обстоятелства по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахването му,
тъй като е незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Заповедта е изпратена на жалбоподателя с писмо
изх.№ 94-01-2841(1)/25.10.2021г. (л.12 от делото), което е върнато с
отбелязване „непотърсено“ (л.13 от делото).
За връчване на заповедта по
реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, на 26.11.2021г. е изготвено съобщение (л.16 от
делото), което е поставено на таблото за съобщения в сградата на Дирекция „ЦАУ
Изгрев“ при община Бургас и на имота, за което е съставен протокол за поставени
съобщения (л.17 от делото). На 13.12.2021г. е съставен протокол за сваляне на
съобщението от таблото за съобщения на ТД (л.18 от делото).
До Т.М. е публикувано съобщение на 14.12.2021г.
на Интернет страницата на община Бургас (л.14 от делото), с което му се
съобщава за издадената заповед.
Заповедта е оспорена с жалба вх.№ 94-01-45711/20.12.2021г.
(л.4 от делото), подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно §1, ал.3 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои
функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на
други длъжностни лица от общинската администрация. Заповед № 3033/18.10.2021г.
на заместник-кмета по „СИРР“ на община Бургас е издадена, на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, като съгласно посочената разпоредба,
компетентен орган е кметът на общината, а правомощията на заместник кмета са предоставени със
заповед № 2894/ 06.10.2021г. на кмета на Община
Бургас. С оглед така посочените правни норми и
представените доказателства, се установява, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, след надлежна делегация на правомощия.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са довели до незаконосъобразност на издадената заповед. Преди издаване
на заповедта е изпълнена процедурата предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ и в присъствието на
жалбоподателя са съставени констативен протокол № И-124/29.10.2020г. и
констативен акт № И-1/26.01.2021г. В
последствие от Т.А. е изпратено уведомление рег.№ 94-01-2841/26.01.2021г. до
община Бургас за предприети действия по доброволно премахване на строежа, което
е взето предвид и при проверка на място от длъжностни лица е съставен
констативен протокол № И-26/10.02.2021г.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи
или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по
смисъла на чл.225 от ЗУТ.
Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
За преценка валидността и законосъобразността на обжалваната
заповед релевантна е правната квалификация на обекта, като е необходимо да бъде
установено и доказано по делото, че същия е строеж от четвърта до шеста
категория, за изграждането на който да липсват одобрени инвестиционни проекти
и/или издадено разрешение за строеж.
Жалбоподателят възразява, че в случая не се
касае за премахване на обект „Второстепенна постройка на допълнително
застрояване - лятна кухня“,
представляваща строеж VI-та
категория, както е приел административния орган, а се касае за слънцезащитна
беседка на гърба на съседна ограда.
Възраженията са
неоснователни.
Данните от административната
преписка сочат, че така описаната „Второстепенна постройка на допълващо
застрояване – лятна кухня“ представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на
ЗУТ, съгласно който „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на
чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Правилно е прието, че строежът е VI-та категория, като съгласно
чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, шеста категория са строежите по чл.54, ал.1 и ал.4 и
чл.147 от ЗУТ.
Съгласно извършеното описание на процесния
обект, същия представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, като
съгласно чл.41 и чл.42, ал.2 от ЗУТ, той е обект на допълващо застрояване с
обслужващи функции – лятна кухня, оборудвана с ел.енергия и вода като служи за
задоволяване личните нужди на жалбоподателя. Същевременно, безспорно той не е
временен строеж по смисъла на чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗУТ и не попада сред
изключенията предвидени в нормата на чл.147, ал.1 от ЗУТ, за които не се
изисква одобряване на инвестиционни проекти, за да бъде издадено разрешение за
строеж.
С оглед на изложеното процесният обект, като
строеж от допълващо застрояване, по смисъла на посочените разпоредби, е шеста
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, както правилно е прието и от
административния орган.
На следващо място, следва да се има в предвид,
че характера и вида на строежа не би могъл да се промени с оглед извършеното в
хода на административното производство, премахване на отделни негови части. В
този смисъл, неоснователни са и наведените доводи, че се касае за слънцезащитна
беседка на гърба на съседна ограда, за която не е необходимо разрешение за
строеж и за която е дадено нотариално заверено съгласие от съседи, съгласно представените
декларации (л.24-26 от делото). Видно от съставения на 10.02.2021г. констативен
протокол, макар и към този момент да са били премахнати тухлите от
подпрозоречните зидове на южната и западната фасада, както и стъклата на
прозорците, на място са запазени дървената конструкция, към която е захваната външната
изолация и дървената дограма, както и плътните зидове на северната и източната
фасада, които зидове затварят обекта. С оглед така извършеното описание на
обекта съществуващ след частичното премахване на установения незаконен строеж,
според начина му на изграждане и неговото предназначение, той също се определя,
като строеж VI-та категория, като строеж „второстепенна
постройка на допълващо застрояване“, за чието изграждане е необходимо да бъде
издадено разрешение за строеж, съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ. Действително в нормата
на чл.151, ал.1 от ЗУТ са предвидени случаите в които не се изисква разрешение
за строеж, като процесният строеж не попада в нито една от посочените хипотези.
В допълнение на изложеното, следва да се има в
предвид и че самият жалбоподател, при огледа на място, за който в негово
присъствие е съставен КА № И-1/26.01.2021г. посочва, че установената дървена едноетажна
постройка с посочени размери и начин на изграждане, представлява лятна кухня,
изпълнена е преди 1990г. и се ползва като такава.
Както беше посочено вече, в хода на административното
производство е извършена последваща проверка на място, след подаване на данни
от страна на жалбоподателя за предприемане на действия по доброволното
премахване на постройката, като на място работната група е установила частично премахване
на тухлите от подпрозоречните зидове на южната и западната фасада и стъклата на
прозореца. След като, установения незаконен строеж не е бил премахната изцяло, правилно
административният орган е приел, че не са налице основания за прекратяване на административното
производството.
С оглед на изложеното, след като в случая е
налице строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е шеста категория,
съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, то правилно е прието от административния
орган, че за него се изисква разрешение за строеж, съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ. В случая, не се твърди и не се установява да е издавано разрешение за
строеж, поради което правилно е прието в обжалваната заповед, че строежът е
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
На следващо място, от ангажираните по делото
доказателства не се установява, че процесният строеж макар и незаконен е търпим
по смисъла на §16, ал.1-3 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
С определение № 163/26.01.2022г., на основание
чл.171, ал.4 от АПК, е указано на
жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите
и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, както и
твърдяната от него незаконосъобразност на обжалваната заповед, включително и да
ангажира доказателства за законност и/или търпимост на извършеното
строителство.
С оглед така дадените указания от жалбоподателя
не са ангажирани никакви доказателства. С протоколно определение от
22.02.2022г. са допуснати при условията на довеждане исканите свидетели и
съдебно-техническа експертиза. С протоколно определение от 14.06.2022г. е
отменено предходното определение, след като е дадена два пъти възможност на
жалбоподателя да доведе свидетелите и да заплати определения депозит и това не
е сторено от него, въпреки, че е бил надлежно уведомен за последствията от
това.
По твърдения на жалбоподателя, направени в
хода на административното производство, строежът е извършен преди 1990г., но в
подкрепа на тези твърдения не са ангажирани доказателства, както в хода на
административното, така и в хода на съдебното производство.
Въпреки липсата на доказателства за точния
момент на изграждане на строежа, следва да бъде установено, дали същият не
търпим по смисъла на §16, ал.1 и ал.2 от ДР на ЗУТ, като извършен преди 1990г. Разпоредбите
на §16, ал.3 от ДР на ЗУТ и §
127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.82/2012г., в
сила от 26.11.2012г.), са неотносими и не следва да се
разглеждат, тъй като те касаят строежи започнати в
периода след 30.06.1998г. до 01.01.2001г. и строежи изградени от 02.01.2001г. до 31.03.2001г.
Съгласно §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, строежи,
изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да
бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими.
Видно от посочената разпоредба за да се
приеме, че строежът е търпим, следва да бъдат установени в условията на
кумулативност следните обстоятелства: първо – строежът да е извършен до
07.04.1987г. и второ - да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали за посочения
период или съгласно ЗУТ.
В случая не се установява, че процесният
строеж е извършен преди 07.04.1987г., като по делото не са ангажирани и
доказателства, че той е бил допустим по действащите подробни градоустройствени
планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването му или
съгласно ЗУТ, поради което той не е търпим по смисъла на § 16, ал.1 от ДР на
ЗУТ.
Съгласно §16, ал.2 от ДР на ЗУТ, незаконни
строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до
влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г.
Видно от посочената разпоредба за да се приеме, че
строежа е търпим, следва да бъдат установени в условията на кумулативност
следните обстоятелства: първо – строежа да е започнат в периода 08.04.1987г. –
30.06.1998г.; второ – да не е узаконен до влизане в сила на ЗУТ (ДВ
бр.1/02.01.2001г. в сила от 31.03.2001г.); трето - да е бил допустим по
действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно ЗУТ и четвърто – да бъде деклариран
от собственика му пред одобряващите органи до 31 декември 1998г.
В случая не са нали всички посочени предпоставки. По
делото освен, че не се установява, че строежът е извършен точно в периода от 08.04.1987г.
до 30.06.1998г., но не се и установява, че е бил допустим по действащите
градоустройствени планове и отговаря на правилата и нормативите действащи по
време на извършването му и съгласно ЗУТ, както и че е бил деклариран пред
одобряващите органи до 31.12.1998г.
След като процесния строеж е VI-та категория, незаконен е по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ и не е търпим съгласно § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, то същия подлежи на премахване по реда на чл.225а от ЗУТ, както
правилно е приел и административния орган. Ето защо, жалбата на Т.М. против
заповед № 3033/08.10.2021г. на заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на община Бургас е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и на основание чл.143,
ал.3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, определено на основание чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.А.М. ***, със
съдебен адрес *** – адв.Р.И. против заповед № 3033/08.10.2021г. на
заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община
Бургас.
ОСЪЖДА Т.А.М. *** заплати в полза на Община Бургас
разноски по делото в размер на 100,00 лева (сто лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: