Р Е Ш Е Н И Е
№
18.6.2018 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
двадесет и втори май две хиляди и
осемнадесета година
в
открито заседание в състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 707 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Г. ф., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” №
2, представляван от Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, срещу Е.В.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, с която се моли за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 494.73 лева, представляваща левовата равностойност на сбора от
изплатено застрахователно обезщетение и разходите за неговото определяне и
изплащане по повод настъпило на 19.1.2012 г. гр. Берлин, Германия
пътно-транспортно произшествие, които суми са възстановени от Г. ф. на
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба.
В исковата молба се сочи, че на 6.3.2013 г.
ищецът е възстановил на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи (НББАЗ) сумата от 10 494.73 лева, представляваща левовата
равностойност на 5 365.87 евро по курса за деня, която сума НББАЗ е заплатил по
претенция на А. Ю. В.и която сума
представлява обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Мерцедес Е350”,
рег. № B-WE9027 и разходи за неговото
определяне и изплащане. Заявява се, че ответникът е причинил имуществените
вреди по горепосочения лек автомобил, доколкото на 19.1.2012 г., около 21:45
часа, в гр. Берлин, Германия, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф”,
рег. № ***, поради недостатъчно внимание към пътната обстановка не е успял да
спре и е ударил управлявания от А. Ю. В.лек автомобил. Заявява се, че
ответникът е управлявал автомобила, без за него да е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, както и че с регресна покана е поканен да
възстанови заплатеното от Гаранционния фонд, но плащане не последвало.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор на исковата молба, в който не се оспорва обстоятелството, че
ответникът е причинил процесното ПТП, както и че към този момент не е
притежавал застраховка „Гражданска отговорност”. Заявява се обаче, че правото
на предявяване на иска е погасено по давност, доколкото срокът за това тече от
първоначалното плащане, което в случая е извършено от НББАЗ на 4.2.2013 г.
С писмена молба, депозирана преди
насроченото открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца
заявява, че поддържа исковата молба и счита изложеното в отговора на исковата
молба по отношение на твърденията за изтекла погасителна давност за
неоснователно.
Процесуалният представител на ответника поддържа становището, че правото на иск е погасено по давност, доколкото определеният за това срок е започнал да тече от първоначалното плащане, извършено от НББАЗ.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно твърдяното в исковата молба
ПТП, реализирало се на 19.1.2012 г. в гр. Берлин, Германия, между управлявания
от ответника лек автомобил „Фолксваген Голф”, рег. № *** и лек автомобил „Мерцедес
Е350”, рег***, вина за което има ответника, както че при настъпване на
произшествието за управлявания от ответника лек автомобил не е имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Видно от представеното по делото писмо от 23.5.2012
г., Националното бюро на Германия е уведомило НББАЗ за настъпилото на 19.1.2012
г. ПТП, а с писмо от 14.12.2012 г. - и за претърпените щети по лек автомобил „Мерцедес
Е350”, рег. № B-WE9027.
С последното писмо Националното бюро на Германия е уведомило НББАЗ, че е
извършило плащания по щета с референтен № GF-12329 D, а именно: обезщетение в размер на 4 670.16
евро и такса за обработка в размер на 695.72 евро, като е отправило искане да
му бъдат възстановени.
От представеното по делото преводно
нареждане от 4.2.2013 г. се установява, че НББАЗ е превело именно по посочената
от Националното бюро на Германия банкова сметка ***.61 евро, като сред
основанието на превода фигурира и щета с референтен № GF-12329 D.
С писмо от 12.2.2013 г. НББАЗ е отправило
искане до Г. ф. да му бъде възстановена сумата от 5 365.88 евро, от която обезщетение
в размер на 4 670.16 евро и такса за обработка в размер на 695.72 евро, изплатени
на Deutsches Buro имуществени
вреди вследствие на ПТП с виновно не-застраховано МПС с рег. № ***, както и да
му бъде възстановена сумата от 4482.63 евро.
По случая е образувано ликвидационно досие
по щета за имуществени вреди № 12 0085/20.2.2013 г., като е взето решение на
НББАЗ да се изплати сумата от 10 494.73 лева, което е сторено с преводно
нареждане от 6.3.2013 г.
Видно от приложената по делото регресна
покана изх. № ГФ-РП-517/11.10.2017 г., връчена на Е.Д. на 10.11.2017 г. (съгласно
отбелязваното в обратната разписка), ищецът е уведомил ответника, че на основание
чл. 288, ал. 1 КЗ (отм.) е изплатил на НББАЗ по предявена претенция от Националното
Бюро на Германия сумата от 10 514.01 лева, представляваща обезщетение за
виновно причинени имуществени с „Фолксваген Голф”, рег. № ***, управляван от ответника,
без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, при ПТП, настъпило на 19.1.2012
г. на територията на Германия. С въпросната регресна покана ответникът е
поканен да внесе горепосочената сума по сметка на Г. ф. в едномесечен срок.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл.
288а, ал. 3, вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 288а, ал. 1 Гаранционният фонд
възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, а според чл. 288а, ал. 3 след
изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14. Съгласно чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) след изплащане на
обезщетението по ал. 1 и 2 Фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.
8. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ (отм.) Фондът изплаща
обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на
автомобилистите, когато са настъпили имуществени вреди за чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията
на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално
бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено
от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Както вече беше посочено, по делото не се спори, а и се
установява от представения констативен протокол, че на 19.1.2012 г., около 21:45 часа, в гр.
Берлин, ФР Германия, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф”, рег. № ***,
ответникът е ударил управлявания от А. Ю. В.лек автомобил „Мерцедес Е350”, рег. № B-WE9027, причинявайки му материални щети.
Вината на ответника за допуснатото ПТП и фактът, че същият е
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф”, рег. № *** без валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност”, също не са спорни по делото и се
установяват от протокола за ПТП. Обстоятелството, че за автомобила, управляван от ответника, не е
имало валидно действаща към 19.1.2012 г. застраховка „Гражданска
отговорност”, се
установява и от
справката в
базата данни на Г. ф.. Тук
следва да се има в предвид, че данните на Информационен център имат
официално оповестително действие и до доказване на противното издадените въз
основа на тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила
съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” (така
Решение № 161/13.11.2012г по т.д. № 607/2011 на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Размерът на претърпените имуществени вреди е установен от
приложените с исковата молба писмени
доказателства по щета
с референтен № GF-12329
D.
Предвид горните факти, съдът счита, че в случая безспорно се
установява наличието на елементите от фактическия състав на чл. 288а, ал. 3, вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ
(отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД по отношение претенцията за
възстановяване от ответника на изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение,
платено от компенсационен орган на държава-членка на увреденото лице за претърпени от него
имуществени вреди. Налице
са всички законови предпоставки за встъпване в правата на увреденото лице от
страна на Г. ф. – настъпило
ПТП, вина на ответника,
причинени щети по лек автомобил „Мерцедес
Е350”, рег. № B-WE9027, липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от ответника лек автомобил и изплатено от Гаранционния фонд обезщетение.
Предвид извода на съда за основателност на предявения иск,
следва да бъде разгледано възражението на ответника за изтекла погасителна
давност за предявяване на същия, което възражение съдът намира за
неоснователно. Това е така, доколкото основанието
за предявения регресен суброгационен иск възниква от друг спрямо
застрахователното правоотношение фактически състав, в който като елемент се
включва и изплащане на сумите на право-имащите
лица, респ. за този иск тече не само
различна по продължителност, спрямо специалната застрахователна давност,
погасителна давност, но е различен и началният и момент, който в случая не е от настъпване
на застрахователното събитие, а от изплащане на застрахователното обезщетение,
респ. на приравненото на него такова, платимо от Гаранционния фонд. В практиката на ВКС по въпроса за
момента на изискуемост на вземането на Гаранционния фонд, заявено по реда на
чл. 288, ал. 12 от
КЗ (отм.), както
и за началния момент на погасителната давност за упражняване регресното право
на последния, няма противоречия и се приема, че началният момент, от който
започва да тече погасителната давност за вземането, е моментът на изплащане от Гаранционния
фонд на обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (така
Решение № 178/21.10.2009
г. по т.д. № 192/2009 г., II т.о., Решение № 15/4.2.2011 г. по т.д. № 326/2010 г., II т.о., Определение № 441/12.7.2010 г. по т.д. № 962/2009 г., II т.о. и др.). Възприемането
на обратното становище би противоречало и на правната логика, доколкото е
очевидно, че няма как да започне да тече погасителна давност за предявяване на
регресния иск преди самото право на регрес да е възникнало в правната сфера на
Гаранционния фонд. Доколкото искът е предявен на 6.3.2018 г., то същият не е
погасен по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищеца сторените в производството разноски в размер на 419.79 лева -
заплатена държавна такса.
По изложените
съображения, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. ф., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, представляван от Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, сумата от 10 494.73 (десет хиляди четиристотин
деветдесет и четири лева и седемдесет и три ст.) лева, представляваща левовата
равностойност на сбора от изплатено застрахователно обезщетение и разходите за
неговото определяне и изплащане по повод настъпило на 19.1.2012 г. гр. Берлин,
Германия пътно-транспортно произшествие, които суми са възстановени от Г. ф. на
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба на 6.3.2018 г.
ОСЪЖДА Е.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. ф., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, представляван от Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, сумата от 419.79 (четиристотин и деветнадесет лева и седемдесет
и девет ст.) лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: