№ 270
гр. Русе, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500283 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Ю. Д., гражданин на С., чрез пълномощника си адв.Д. И., от АК-
Русе, е обжалвал Решение № 268/06.03.2023 г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д. № 4072/2022 г., с което е уважена предявената против
него молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие и съдът е
определил мерки за защита, като го е задължил да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо С. И. П. и детето А. Ю. Д., забранил е на Ю. Д. да
приближава С. И. П. и детето А. Ю. Д., жилището, което обитават, както и
местата им за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца. Излага
съображения за неправилност на решението, като твърди, че същото е
необосновано, тъй като неправилно са интерпретирани събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Жалбоподателят иска въззивният съд да
постанови решение, с което да отхвърли молбата за защита от домашно
насилие.
Въззиваемата С. И. П., лично и като майка и законен представител
на малолетното дете А. Ю. Д., и двете с постоянен адрес с. Б., обл. Р., чрез
1
пълномощника адв.Т. В., от АК-Русе, изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд правилно и
законосъобразно.Моли въззивният съд да потвърди решението.Претендира
разноски.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията по жалбата и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок, поради което е допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
молба на С. И. П., лично и като майка и законен представител на
малолетното дете А. Ю. Д., против Ю. Д., за издаване на заповед за защита от
домашно насилие. В обстоятелствената част на молбата твърди, че с
ответника са родители на малолетната А., родена на **.**.**** г., като тя и
детето живеят в България, в с. Б., община Р., а ответникът живее в Б., С..
Въпреки че бащата не давал издръжка за детето и не давал издръжка,
молителката не ограничавала контактите му с нея. Молителката заявява, че
Ю. Д. настоявал да живеят заедно в С., но тя нямала желание да съжителства
с него.С времето разговорите им по този въпрос се превърнали в разправии и
скандали, поведението на ответника „се изродило в агресия“ , насочена към
майката на молителката и партньора й, и лично към молителката. Това
поведение било проявявано и пред детето.През 2020г. по молба на С. П. било
образувано гр.д.№183/20г. по описа на Районен съд-Русе, по което съдът
приел, че Ю. Д. е извършил акт на домашно насилие по отношение на
молителката и на детето А.. По искове по чл.127 и чл.127а СК, предявени от
Ю. Д. , било образувано гр.д.№32/2022г. по описа на РРС.Молителката
твърди, че на 01.07.2022г., след съдебно заседание по гр.д №32/2022г.,
проведено на 30.06.2022г.ответникът започнал да й изпраща SMS
/съобщения/, които съдържали заплахи, обиди и унизителни твърдения за нея
и семейството й, като например: „Ти си абсолютен позор, да изтезаваш
собствената си дъщеря, за да може да продължиш мързеливия си живот,
тъпчейки се с шоколад и неправейки нищо друго. ……….. Никога не
трябваше да ставаш майка... Казах ти, че няма да ти се размине. Единствената
причина поради която ти се е разминавало това, че изтезаваш собственото си
2
дете е че властта в България е пълен провал.“. Съобщенията съдържали
обидни квалификации и за майката на молителката и нейния партньор. Тези
съобщения предизвикали страх у С. П., предвид предходни прояви на
агресивно поведение на Ю. Д.. И на 13.07., 24.07, 25.07. и 02.08. Д.
продължил да оказва психически тормоз върху цялото семейство на П. -
разлепвал „плакати“ със снимка на партньора на майка й, на които било
написано „Внимание! Престъпник!“; раздал брошури на служители на
фирмата на майка й, в които имало обидни квалификации и обвинения,
отправени към майка й и нейния съжител.
Молителката е заявила, че всички тези действия на ответника
предизвикали у нея основателен страх, чувствала се психически и
емоционално изтормозена. Поискала е съдът да издаде заповед за незабавна
защита от домашно насили, с която да задължи Ю. Д. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо нея и детето А.; да му забрани да
приближава нея и детето, жилището им в с. Б., местоработата й - търговски
помещения и склад в гр. Р., ул. "П." № **, местата за социални контакти и
отдих, които посещават; да задължи ответника да посещава специализирани
програми “с цел предотвратяване на по тежки последици за интереса на
детето“.С молбата за защита е представена декларация по чл.9 от ЗЗДН, в
която под страх за наказателна отговорност по чл.313 НК за неверни данни в
декларацията, С. П. е декларирала , че на 1.07.2022г.; на 13.07.2022г.; на
24.07.2022г. и 25.07.2022г. са били извършени актове на домашно насилие от
лицето Ю. Д., като подробно е описала в какво се изразяват същите.
Ответникът е оспорил изложените в молбата твърдения и е заявил, че не е
осъществил актове на домашно насилие спрямо С. П. и малолетната им
дъщеря А..
С обжалваното решение първоинстанционният съд е задължил Ю. Д., да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. И. П. и детето А.
Ю. Д..Забранил е на Ю. Д., да приближава С. И. П. и детето А. Ю. Д.;
жилището, което обитават - имот в село Б., община Р., ул. "М."№*;
местоработата на молителката - търговски помещения и склад в гр. Р., ул. "П."
№ **, „Е. С.“ АД, както и местата за социални контакти и отдих, които
посещава за срок от 18 месеца, считано от датата на влизане на решението в
сила.
3
С решението съдът е предупредил Ю. Д., че при неизпълнение на
заповедта, ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушение и
органите на прокуратурата ще бъдат уведомени незабавно.
В първоинстанционното производство не е било спорно и от представения
акт за раждане се установява, че молителката С. П. и ответника Ю. Д. са
родители на малолетното дете А., родена на 21.07.2017г.Майката и детето
живеят в България, а бащата в С..С молбата за защита е представена
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от молителката, в която се съдържат
идентични твърдения на изложените в молбата й за осъществени спрямо нея
актове на домашно насилие от страна на Ю. Д..Декларацията е подадена от
С. И. П. в лично качество и не съдържа твърдение, че описаното агресивно и
обидно поведение на Д. е демонстрирано и пред детето на страните.
В настоящото производство следва да се съобрази, че с оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН,
предоставен е улеснен ред за търсещия защита молител срещу домашно
насилие, като на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е придадено
доказателствено значение, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно
описание на извършеното действие на насилие. В тази връзка,
доказателствената тежест е на ответника при направено оспорване, че не е
извършил актове на домашно насилие и той следва да проведе успешно
насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в
декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила.
С молбата по чл. 8 от ЗЗащДН са представени в превод от английски език
на български език съобщения /снети от мобилно устройство на хартиен
носител/ от изпратени от Ю. Д. до С. П. съобщения през м.юли 2022г.
Ответникът не е оспорил авторството на същите,нито съдържанието, нито
заявените в молбата дати, на които са изпратени – вж.превод на л.10 и
текстовете на съобщения л.л.11-26 от гр.д.№4072/22г. на РРС/. В
съобщенията, първото от които от 1.07.2022г./петък/, се съдържат множество
изключително обидни и унизителни обръщения и квалификации, отправени
от Ю. Д. към С. П. и към нейната майка, както и недвусмислени заплахи :
нарича я „абсолютен позор“, изтезаваща собствената си дъщеря за да може да
продължи мързеливия си живот, тъпчейки се със шоколад ; никога не
трябвало да става майка, набутвала всички във всевъзможни лайна; заплашва
4
я, че „изкопава голяма дупка, в която ще падне“, определя майка й като луда,
ненормална. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в
обжалваното решение са цитирани и някои съобщения, изпратени в период
след срока по чл.10,ал.1 ЗЗДН.
По делото като свидетел е разпитана С. Н., която познава С. П. още
откакто е била дете, а Ю. Д. познава отпреди 5-6 години.Свидетелката работи
във фирма „С.“, собственост на С. и на майка й – В. И..С показанията си
установява, че през м.юли 2022г. ответникът се появил във фирмата „най-
неочаквано“ и раздал на служителите брошури. Това били листи голям
формат, напечатани цветни снимки, адресирани от родителите на Д.-вж.лист
27 - 28 от гр.д.№4072/22г. на РРС.Свидетелката прочела съдържанието и
казва, че то не отговаря на истината. В деня, след като Ю. занесъл
брошурите, С. била коренно променена, в смисъл на унила и
тъжна.Свидетелката видяла и разлепените в МОЛ-а „плакати“ със снимката
на г-н Ш. /съжителят на майката на В. И./.Уточнява, че ответникът се появил
в офиса с брошурите между датите 21.07., когато А. има рожден ден и 28.07.,
когато рожден ден има С.. Свидетелката Н. споделя впечатленията си от
детето А. - спокойно, но притеснително дете. Спомня си, че в началото на
м.август /2022г./ С. и А. се срещали с Ю. „при социалните“ и тя ги видяла
непосредствено след срещата – детето било в някакъв стрес,
плачело.Майката успокоявала А. и говорела, че татко й не е искал да й
направи нищо лошо. По-късно Н. разбрала, че по време на срещата Ю. Д.
започнал да снима А. и това я изплашило.Разказаното от свидетелката е за
случай от м.август 2022г. – извън предмета на молбата.
Свидетелят Б. М., който живее и работи в с. Б., е виждал ответникът да
раздава брошури в селото на всички хора, които види. На свидетеля също е
дал брошура.В същата пишело, че Ш. е престъпник. Виждал го е да лепи
плакати „където види празно място“. От показанията на св.М. се установява,
че Д. е раздавал брошурите през м.юли 2022г., а плакатът е разлепен през
м.септември . Свидетелят уточнява, че „когато залепили плакатите, хората
започнали да говорят за семейството“.
Пред районния съд като свидетел е разпитана С. К., психолог, с
магистратура по психотерапия. Свидетелката била потърсена от П. в
качеството й на експерт – молителката поискала да се провери дали детето е
5
здраво и дали тя е луда, тъй като бившия й съпруг я обвинявал, обиждал,
подценявал и тормозел.В края на м.август 2022г.-началото на м.септември
2022г. по искане на С. П. провела срещи с нея и с детето А. и изготвила
становище относно психичното им състояние. Установила, че както А., така и
нейната майка са стресирани. Сочи, че би могла да говори само за страховете
на детето в момента - то отказало да отговори на въпроси, свързани със
стараха му от мъже, обяснило само, че се страхува. Учителката в детската
градина обяснила, че когато А. види мъже и се разминава с големи мъже
започва да плаче, а на 15.09 /първи учебен ден/ поискала да се
прибере.Свидетелката изразява експертното си мнение, че нивото на развитие
на детето е нормално за възрастта му. В емоционален аспект изпитва
страх.Според К. страхът от бащата може да се породи, ако майката е показала
страх от него и е изразила този страх с поведението си пред детето, ако други
хора са говорили пред детето, че този човек е опасен. Възможна причина
може да бъде и обстоятелството, че детето не се вижда често с бащата и
изпитва страх, защото не го познава.През периода м.август-м.септември
свидетелката провела 6 срещи с А., в този период детето не се е виждало с
бащата.Свидетелката определя С. П. като нормална, напълно здрава, но по-
притеснителна; по-изплашена и по-загрижена. Пред нея П. заявила, че няма
желание да лиши ответника от контакти с А.. Притеснявала се единствено как
ще се отразят тези срещи на детето.Пред настоящата инстанция е представено
психологично становище, изготвено от магистър – психолог С. К., което
потвърждава коректността в показанията на свидетелката, че вследствие
поведението на ответника С. П. действително е потърсила помощ и
съдействие от специалист, с цел коректно изследване на психичното й
състояние и установяване на нейния здравословен, психически, физически и
емоционален статус.
В производството по делото са представени и писмени доказателства и
доказателствени средства, които касаят отношения между страните през 2020
и 2021г. и са неотносими към предмета на настоящото дело, предвид
разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗЗащДН, поради което съдът не ги обсъжда –
напр.заповеди за защита от 2020г., решение по гр.д№183/20г. на РРС,
протоколи от експертизи от 2020г., съдебно-медицинска експертиза от
13.10.2020г., с която е освидетелствано трето за спора лице, постановление на
прокурор в ОП-Русе от 21.06.2022г.
6
Предвид въззивният изложеното съд приема, че решението е
валидно, допустимо и правилно, постановено при изяснена фактическа
обстановка и правилно прилагане на закона в частта, с която са наложени
мерки за защита от домашно насилие по отношение на молителката С. И.
П..Представените съобщения, изпратени до нея от ответника, съдържат
обидни, цинични квалификации и обръщения и разкриват арогантно
отношение на ответника към молителката. Изразени са обвинения в това, че
С. не се справя с отговорностите на майка, които очевидно са били
необосновани, предвид изложеното от св.К..Отправени са и заплахи, с най-
груби думи.В съобщенията се съдържат и унизителни квалификации за
майката на С. П. и нейния съжител, когото П. чувства близък като баща.В
писмото, което Д. е раздал на служителите във фирмата на В. И. , близките на
П. директно са определени като престъпници. Действително, ответникът не е
автор на това писмо, но той се е погрижил съдържанието му да стане известно
на голям кръг хора.
От съвкупната преценка на събраните доказателства по безспорен начин се
установява, че жалбоподателят е осъществил емоционално насилие и
психически тормоз над молителката, които представляват домашно насилие
по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, както е приел и районният съд. Осъществени са
формите на психическо насилие – ответникът е проявил към молителката
вербална агресия, унижение, пренебрежение и арогантно поведение, което е
въздействало върху психиката й тежко е засегнало нейното достойнство и й е
нанесло психологическа травма.С отправените обвинения и обиди,
целенасочено е предизвикал у нея негативни емоции – чувство на страх, на
малоценност, на необяснима вина до такава степен интензивни, че да потърси
специализирана помощ/св.К./ за справяне с упражненото емоционално
насилие.
Наведените доводи в жалбата, че първоинстанционното решение е
необосновано, тъй като неправилно са интерпретирани събраните по делото
писмени и гласни доказателства, са неоснователни. Извършеното домашно
насилие спрямо молителката С. П. е доказано с кредитираните от
първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства.
Решението е неправилно в частта, в която първоинстанционният съд
е приел, че през процесния период е упражнено домашно насилие и спрямо
7
детето А.. Както беше посочено по-горе, декларацията по чл.9 от ЗЗащДН е
подадена от молителката в лично качество.В нея не се съдържат твърдения за
негативно поведение на ответника спрямо детето.С разпореждане №5812 от
04.08.2022г. съдът е оставил без движение молбата на молителката и й е
указал „предвид искането за издаване на заповед за незабавна защита, да
уточни в какво се изразява пряката, непосредствена или последваща опасност
за живота или здравето й и живота и здравето на малолетното дете.В молба-
уточнение е посочено, че ответникът е раздал брошури с обидни и ужасяващи
твърдения и в детската градина, която детето посещава.Заявено е, че детето е
стресирано и задава въпроси. В молбата от 1.08.2022г., с която се търси
незабавна защита, е заявено, че брошурите са раздадени на 15.07.2022г на
служителите в „Е. С.“ – АД-Русе, на 24.07. и 25.07. 2022г. разлепил в с. Б. и в
МОЛ Русе плакати със снимка на Т. Ш..Не се твърди раздаване на брошури
извън офиса на фирмата, в която работи молителката.По делото не са събрани
данни, че обидните квалификации са достигнали до знанието на детето.Не е
установено, че с поведението си ответникът е осъществил психически или
емоционален тормоз над малолетното дете на някоя от посочените в молбата
по чл.8 от ЗЗащДН дати. От доказателствата по делото, не се установи
ответникът да е упражнил твърдяното в молбата – уточнение психическо
насилие над детето.
При така събраните доказателства, с оглед свидетелски показания,
съдът приема, че не е налице доказан акт на домашно насилие спрямо детето.
За да се приеме един акт като такъв на домашно насилие по смисъла на
закона, следва не само формално да отговаря на общите критерии, посочени в
чл. 2 от ЗЗДН, а и в конкретния случай действията да са били насочени да
уязвят личността на пострадалото лице, в случая детето на страните.
Действително, законодателят е установил при липса на други
възможни доказателства, заповедта за защита да бъде издадена от съда при
наличието единствено на декларацията по чл. 9 от закона. Както бе посочено
и по-горе, молителката не е изложила твърдения за подобно поведение на
бащата спрямо детето в декларацията, поради което в нейна доказателствена
тежест е да установи по безспорен начин извършване на действието,
квалифицирано като домашно насилие по отношение на детето в молбата-
уточнение, което в настоящото производство не е сторено.
8
Като е стигнал до различни изводи относно осъществения акт на
домашно насилие, районният съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде оставена без
уважение подадената молба за защита по отношение на детето А..
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1, предл. 3 от ГПК
окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 268 от 06.03.2023г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№20224520104072/2022г. по описа на РРС в частта, с
която са постановени мерки за защита от домашно насилие, с които съдът
задължава Ю. Д., роден на **********г., гражданин на С. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо детето А. Ю. Д., ЕГН**********;
забранява на Ю. Д., роден на **********г., гражданин на С. да приближава
детето А. Ю. Д. и жилището което обитава, и местата за социални контакти и
отдих, които посещава и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за налагане на мерки за домашно
насилие спрямо детето А. и отменя заповед за защита № 9 от 07.03.2023г. в
тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 268 от 06.03.2023г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д.№20224520104072/2022г. по описа на РРС в частта, с
която са постановени мерки за защита от домашно насилие, с които съдът
задължава Ю. Д., роден на **********г., гражданин на С. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С. И. П., ЕГН**********; забранява
на Ю. Д., роден на **********г., гражданин на С. да приближава С. И. П.,
ЕГН **********, жилището, което обитава – имот в с. Б., обл. Р., ул. "М."№*,
местоработата на С. И. П. – търговски помещения и склад в гр. Р., ул. "П." №
**, „Е. С.“-АД, както и местата за социални контакти и отдих, които
посещава, за срок от 18 месеца и ОСТАВЯ в сила заповед № 9 от 07.03.2023г.
в тази част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10