№ 846
гр. Плевен , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430101878 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от ***, против В. Н. М. с ЕГН
**********, адрес: с*** Посочва се в исковата молба, че между „*** и
ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 16788202001 от 22.10.2017г. за ползване на
интернет и телевизионни услуги с избран тарифен план ***E с месечна
абонаментна такса 21,80 лв. с ДДС. Твърди се, че срокът на договора бил за
24 месеца т.е. до 22.10.2019г. Посочва се още в исковата молба, че за
предоставените услуги по договора били издадени фактури с №
**********/08.11.2017г., № **********/08.12.2017г., №
**********/08.01.2018г. за периода 08.10.2017г.- 07.01.2018г. на обща
стойност 93,16 лв. Твърди се, че поради неплащане на задълженията през
три последователни месеца, на основание чл.43, т.1 от Общите условия на
02.03.2018г. „*** прекратило едностранно договора с абоната и
преустановило предоставянето на услуги. Била издадена крайна фактура
№********** от 08.02.2018г. с начислена сума за плащане в размер на 93,16
1
лв. Твърди се в молбата, че поради предсрочно прекратяване на договора на
ответника била начислена и неустойка в размер на 54,51 лв. , представляваща
сбор от трикратния размер за месечните такси на абонаментната услуга по
сключения договор. Посочва се в исковата молба, че с договор за цесия от
01.10.2019г. дружеството прехвърлило вземанията си към ответника на „***,
което от своя страна ги прехвърлило с договор за цесия от 16.10.2018г. на
ищеца. Посочва се, че дружеството подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д.№6542/2020г. по описа
на РС Плевен. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника съществуването на вземания в полза
на ищеца сумата от 54,51 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер 16788202001/22.10.2017г., сключен между В. Н. М.
и „***1, за което е издадена фактура №********** от 08.02.2018г. за периода
08.01.2018г. до 07.02.2018г.
В законоустановения месечен срок не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се представлява.Взема
становище в молба с вх.№13598/21г., в която се иска от съда моли съда при
наличие на законовите предпоставки да постанови решение при признание на
иска и да уважи изцяло исковата молба като основателна и доказана.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Признава фактите и
обстоятелствата от исковата молба и излага становище за основателност на
иска, като посочва, че не разполага с финансови средства и моли вземанията
да бъдат изплатени разсрочено.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№6542/2020г.
описа на РС-Плевен, че на 04.12.2020г. „*** подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против В.
Н. М., както и че в хода на производството била издадена Заповед за
изпълнение №261103/07.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил длъжника да заплати на
кредитора „*** сумата от 54,51 лв. – главница, законна лихва върху
2
главницата от 04.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и
деловодни разноски общо в размер на 205 лв. В заповедта било отбелязано, че
вземането произтича от следните обстоятелства: неустойка по договор с
клиентски номер 16788202001/22.10.2017г., сключен между В. Н. М. и „Б***,
цедирано в полза на „***. , а впоследствие и на заявителя с цесия от
01.10.2019г.
Безспорно по делото е, че заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5
ГПК, както и че с разпореждане от 08.02.2021г. заявителят бил уведомен за
възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото
си. Съобщението било получено на 17.02.2021г. С искова молба от
17.03.2021г. в законовия месечен срок е инициирано настоящото гражданско
дело №1878/2021г. по описа на ПлРС.
Безспорно по делото е и се установява от представеното от ищеца и
неоспорено от ответника заверено копие на договор от 22.10.2017г.(л.22 и 23
от делото), че между „Б*** и В. Н. М. бил сключен договор, предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16788202001 от 22.10.2017г.
за ползване на интернет и телевизионни услуги с избран тарифен план ***E с
месечна абонаментна такса 21,80 лв. с ДДС и срок на договора бил за 24
месеца. С договора между страните било уговорено, че при прекратяване на
споразумението преди изтичането на уговорения срок по искан или по вина
на абоната, вкл. при незаплащане на дължими суми, абонатът дължи на „***
неустойка в размер на всички месечни пакетни цени, вкл. за допълнителни
услуги със срочен абонамент, за които договорът се прекратява, без отстъпки,
за периода от прекратяване до изтичане на уговорения минимален срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният
размер на месечните абонаменти за услугите, без отстъпка.
Не се спори и относно обстоятелството, че с подписването на договора
ответникът потвърдил получаването и запознаването с Общите условия на
дружеството вкл. с чл. 50.6. б.“ в“ от ОУ, съгласно която разпоредба при
неплащане в срок на дължимите суми от страна на абоната, „*** има право да
прекрати договора едностранно с 30 дневно писмено предизвестие.
Безспорно по делото е и се установява от представеното от ищцовото
дружество и неоспорено от ответника заверено копие на договор от
3
16.10.2018г., че „*** прехвърлило свои вземания на „*** съгласно
Приложение №1 към договора, както и че цедента упълномощил цесионера с
права по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Не се спори и се установява от представеното заверено копие на договор за
прехвърляне на вземания от 01.10.2019г. и извлечение от Приложение №1
към него, че „*** прехвърлило свои вземания на ищеца, като сред тях са и
вземането за сумата от 54,51 лв. към В. Н. М..
Спори се между странитe дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение.
В съдебно заседание ответникът признава фактите и обстоятелствата в
исковата молба и основателността на исковете.
Като съобрази доказателствата по делото, съдът приема следното от правна
страна.
Предявени са обективно съединени искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1
вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в полза на
ищеца в размер на 54,51 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер 16788202001/22.10.2017г., сключен между В. Н. М.
и „***1, за което е издадена фактура №********** от 08.02.2018г. за периода
08.01.2018г. до 07.02.2018г., както и законна лихва върху главницата от
04.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№261103/07.12.2020г. по ч.гр. д. №6542/2020г. по описа на РС Плевен.
В съдебното заседание ответникът изрично е признал основателността на
предявените искове вкл. потвърждава фактите и обстоятелствата исковата
молба, че е съществувало валидно облигационно правоотношение между „***
, по силата на което дължи сумите.
Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 ГПК. Признатото право не противоречи на закона или
на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страна може да се
разпорежда.
4
С оглед направеното признание на исковете, съдът намира, че предявените
искове с правно основание по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1
ГПК се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени като
такива.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска,
като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Относно разноските:
В исковата молба ищецът претендира разноски, които възлизат на сумата от
25 лв. платена държавна такса за образуване на делото и сумата от 180 лв.
адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от 25 лв.
платена държавна такса сумата от 180 лв. за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство или общо сумата от 410 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1,
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***, съществуват вземания против В. Н.
М. с ЕГН **********, адрес: с*** и последният дължи на дружеството 54,51
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер
16788202001/22.10.2017г., сключен между В. Н. М. и „***1, по фактура
№********** от 08.02.2018г. за периода 08.01.2018г. до 07.02.2018г., както и
законна лихва върху главницата от 04.12.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №261103/07.12.2020г. по ч.гр. д. №6542/2020г. по
описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 В. Н. М. с ЕГН **********, адрес: с***да
заплати на ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
***, сумата от 205 лв. разноски в производството по гр.д.№ 1878/21г. по
описа на РС Плевен и сумата от 205 лв. разноски в ч.гр.д.№ 6452/20г. по
5
описа на РС Плевен или общо сумата от 410 лв.
Решението е постановено при признание на иска на основание чл. 237 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението са се връчи на страните по делото
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6