Решение по дело №220/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260233
Дата: 11 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Васил Петров Ганов
Дело: 20211420200220
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

                                               гр.****, 11.12.2021г.

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на първи юни, две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                              Председател : ****

 

При секретаря ****и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 220 по описа за 2021г. за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л.И.В. *** против Наказателно постановление №21-0967-000148/04.02.2021 г. на Началник група към ОДМВР ****, Сектор „Пътна полиция“ ****, с което за извършено нарушение на чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179, ал.1 т.5 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. и за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

          В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено пир нарушение на материално-правните разпоредби и административно-производствените правила. Поддържа се, че АУАН, както и издаденото впоследствие наказателно постановление не отговарят на изискванията на ЗАНН за необходимите реквизити относно съдържанието им. Твърди се, че допуснатите при издаване на наказателното постановление нарушения лишават жалбоподателя от правото му да научи какво нарушение е извършил. Твърди се и че изложените в АУАН и НП констатации относно извършеното административно нарушение не отговарят на действителното положение.

          Ответната страна по жалбата, не взема становище по жалбата и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

         След подаден сигнал на 23.01.2021г. от дежурен към ОДМВР гр.**** за настъпило ПТП в гр.****, ул.“Христо Ботев“, №62 с напуснал водач, била извършена проверка. На мястото на ПТП отишли свидетелите Х.К. и Д. **** /мл. автоконтрольори към ОД на МВР **** Сектор Пътна полиция/. Там установили паркиран лек автомобил „****”, черен на цвят, като неговият собственик твърдял, че покрай неговия автомобил преминало червено „БМВ”, зажулило  странично неговия автомобил, след което водачът на червеното „БМВ” напуснал мястото на произшествието. По подадени от лицето данни е установен водача на другия автомобил - жалбоподателя Л.И.В.. Установен е контакт с него и същият се върнал обратно на мястото на произшествието. След проведен разговор и извършен оглед на МПС бил съставен Протокол за ПТП № 1495389/23.01.2021 г., според който лек автомобил ****с рег.№**** при извършване на маневра за включване в реда на паркиралите автомобили не подсигурява достатъчно странично разстояние и блъска ляв автомобил **** ****, с което причинява материални щети. Водачът Л.В. обяснил, че изобщо не е усетил удар между двата автомобила и продължил движението си. Установено е, че и двата автомобила имат малко зажулване, като лекият автомобил **** **** има ожулване по предна лява броня, а  автомобилът на жалбоподателя - в дясно предна и задна врата.

           Въз основа на извършената проверка бил съставен Акт за установяване на административно нарушение за това, че на 23.01.2021 г. в гр.**** на ул. „Христо Ботев“ до номер 62, с посока на движение към ул. „Мито Орозов“ около 13.:10ч. управлява лек автомобил ****** с рег.№****, собственост на ****И. и при опит за маневра за влизане в реда на паркиралите автомобили не подсигурява достатъчно странично разстояние, вследствие на което реализира ПТП с материални щети с паркирания лек автомобил **** ****с рег. №**** собственост на ****от гр.****. Напуска местопроизшествието без да уведоми и изчака органите на МВР.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, в което административнонаказващият орган /АНО/ е приел констатациите от акта. За така извършените нарушения на Л.В. били наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лв. и за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП - глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

          Във връзка с настъпилото ПТП от 23.01.2021 г. и нанесените щети на  лек автомобил **** ****, който бил застрахован при ЗК „Лев Инс” АД била образувана ликвидационна преписка-щета №0601-5060-21-000008, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 210.69 лв.

  Описаната фактическа обстановка се установява  АУАН №266231/23.01.2021 г., съставен на 23.01.2021 г., Наказателно постановление №21-0967-000148/04.02.2021 г. на Началник група към ОДМВР ****, Сектор „Пътна полиция“ ****, Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол за ПТП №1495389/23.01.2021 г. съставен от Х.К.-мл. автоконтрольор при ОДП ПП ****, уведомително писмо от „Лев Инс” АД,за образувана ликвидационна преписка-щета №0601-5060-21-000008, по което е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 210.69 лв. на лек автомобил **** ****, снимков материал, показанията на свидетелите Х.К., Д. **** и ****.

           При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

По отношение на нарушението на чл.25, ал.1 ЗДвП:

Същественото в административно-наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение,  извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител лично и дали това лице го е извършило виновно.      

Съдът стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна страна, жалбоподателят да е извършил нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП. Посочената норма има  императивен характер и с нея се установява задължение за водача на пътно превозно средство преди да предприеме каквато и да било маневра, да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и да предприеме маневрата, след като съобрази положението, посоката и скоростта на движението на другите участници.

          АУАН е съставен от лица, които не са очевидци на извършеното нарушение. Същите са извършвали действия по установяване на причините и механизма на  настъпилите ПТП. Разговаряли са с лицата, които са били в двата автомобила, констатирали са наличие на щети по автомобилите, снели са писмени сведения от двамата водачи, поради което  съдът като косвени доказателства възприема данните съдържащи се в техните показания относно разказаното им за инцидента от лицата. Така в показанията си актосъставителят Х.К. и свидетелят Д. ****  заявяват, че на място са установили само единия автомобил, а другият водач на  МПС е извикан по телефона да се върне на място.  Действително по делото се установи, че е настъпило ПТП, че двамата водачи са участвали в него, че са нанесени щети, не се доказа безспорно обаче нито механизмът на сблъсъка, нито че жалбоподателят е  извършител  нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвПСъдът намира, че въз основа на събраните доказателства не може с категоричност да се установи дали ПТП е възникнало поради виновно поведение на двамата водачи или на един от тях, съответно  на кой от двамата. 

         По гореизложените  съображения съдът намира, че от представените по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства не се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят е извършител на нарушението, за което му е наложено административно наказание и именно той, с поведението си като водач на МПС, да е предизвикал ПТП. В този смисъл, настоящият състав намира, че не е доказано от обективна и субективна страна жалбоподателят  да е извършил вмененото му нарушение.

            Следва да се отбележи, и че посочената като санкционна норма - чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДП предвижда, че се наказва с глоба във фиксиран размер от 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление, онзи който поради движение с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или нарушение по ал. 1, причини ПТП /чл. 179, ал.2/.

            В случая са налице множество хипотези, но доколкото е извършено препращане към ал. 1, т. 5 следва да се приеме, че релевантната хипотеза е нарушение по ал. 1.

            В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание глоба в размер на 150 лева за този, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

         Тук отново разпоредбата предвижда множество различни хипотези, но наказващият орган не е уточнил коя е приложима в случая.

         С оглед на изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление в тази част  е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

         По отношение на нарушението на чл. чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП:

         Относно наложеното на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказание за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП вменява на участниците в ПТП като първо задължение да спрат, за да установят последиците от произшествието, без да създават опасност за движението. За да се ангажира отговорността на даден водач на превозно средство за допуснато нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от Закона за движение по пътищата е необходимо от субективна страна същият да е съзнавал, че е станал участник в произшествие. В случая въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е разбрал и е съзнавал, че управляваният от него автомобил  е зажулил със задна дясна страна другия автомобил. Констатирани са  щети по двете МПС, изразяващи се в зажулване на боята без смачкване, поради което настъпилия удар  е бил лек и не може да се приеме, че жалбоподателят  е усетил, но въпреки това да е продължил движението си.

   Предвид горното, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита, поради което в тази част постановлението следва да бъде отменено. За да отмени постановлението съдът взема предвид и това, че от доказателствата по делото не се установява, че водачът на лекият автомобил ****** с рег.№**** е разбрал за случилото се произшествие между управлявания от него автомобил и лекия автомобил **** ****с рег. №****. В този смисъл са обясненията на жалбоподателя в момента на проверката пред полицейските служители Х.К. и Д. ****, в които твърди, че не е разбрал за произшествието. В този смисъл са и показанията на свидетелката ****, в които същата обяснява, че е пътувала в колата на жалбоподателя на посочената дата, но не са усетили зажулването с другия автомобил. В тази връзка следва да се посочи, че в резултат на ПТП-то са били причинени леки материални щети съгласно описаното в акта и постановлението и същите са възстановени от застрахователното дружество. 

Водим от горните си съображения съдът приема, че атакуваното НП е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения, поради което същото следва да бъде отменено изцяло.

Предвид горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                               

                                                 

                                             Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0967-000148/04.02.2021 г. на Началник група към ОДМВР ****, Сектор „Пътна полиция“ ****, с което на Л.И.В. с ЕГН ********** за  извършено нарушение на чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179, ал.1 т.5 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. и за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

           Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд ****.

                                                           

 

                                                                        Районен съдия: