Решение по гр. дело №1465/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260330
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Мариела Анастасова Иванова
Дело: 20192100101465
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

    366                                              19.11.2020г.                                  Град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА                     

                                                    

Бургаски окръжен съд                                                            Граждански състав

На двадесет и първи октомври                          две хиляди и  двадесета година

В публичното заседание в следния състав:                                                    

                                                                       Председател: Мариела Иванова

Секретар: Жанета Граматикова

като разгледа докладваното от  съдия Иванова гражданско дело №1465  по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Постъпила е искова  молба от С.Г.В. с ЕГН ********** от гр. Б., бул. „Д.“ № ***, ет.*, ап.**  против П.М.Р. с ЕГН ********** – лично и като майка и законен представител на Г.С.В. с ЕГН ********** и двамата от гр. Б., бул. „Д.“ № ***, ет.*, ап.**  с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439 ал.1 от ГПК  и при условията на евентуалност – иск по чл.108 от ЗС.

        В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. Заявените с исковата молба  претенции се оспорват като недопустими. На първо място – по отношение на  предявения установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК се сочи, че за ищеца не е налице правен интерес от воденето на този иск, тъй като те никога по никакъв повод не са оспорвали това право и между страните по делото липсва спор досежно въведеното като предмет на делото материално право.

В с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа исковата претенция.

В с.з. процесуалният представител на ответниците поддържа депозирания отговор. Направено е искане за възлагане на разноските в тежест на ищеца, тъй като не са дали повод за завеждане на иска.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото няма спор, че ищецът и първата ответница са живели на семейни начала, от което съжителство се ражда детето Г.С.В.-втория ответник.

Ищецът се легитимира като собственик на недвижим имот – апартамент в гр. Бургас, с идентификатор 07079.619.46.1.22 по КККР на гр. Бургас с площ  - 124.50 кв.м, находящ се в гр. Бургас , бул. Демокрация №160, ет.6, ап.17 по силата на договор за покупка –продажба, обективиран в нотариален акт № *, н.д. №*** от 20.03.****г. на нотариус с рег.№ 285 от НК.

По делото няма спор, че за периода от 2004г. до 2016г. страните са живеели заедно в посочения по-горе апартамент.

На 30.01.2017г. на ответницата П.Р. е връчена нотариална покана от ищеца В., с която й е предоставен срок до 01.02.2017г. да напусне процесното жилище и предаде ключовете за него на трето лице- К. Р..

С Решение № 2415 от 23.11.2018г., постановено по гр.д. № 5759/2018г. по описа на БРС съдът е осъдил С.В. да предаде на П.Р.и Г.В. държането на процесния недвижим имот на основание чл. 76 ЗС. С решение II-34 от 19.06.2019г., постановено по в.гр.д.№344/2019г. по описа на БОС решението на БРС е потвърдено и е допуснато предварително изпълнение. Срещу решението е подадена касационна жалба.

Между страните по делото няма спор, че ищецът е във владение на имота, като се твърди в исковата молба, че поради образуваното касационно производство срещу решение II-34 от 19.06.2019г., постановено по в.гр.д.№344/2019г. по описа на БОС съдебен изпълнител не е насрочил дата за въвод.

С оглед на установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

С Определение № 121 от 13.07.2020г., постановено по ч.гр.д.1506/2020г. по описа на ВКС II гр.о. е прието, че предявеният установителен иск е допустим, тъй като изложените в исковата молба твърдения, че след образуването на изпълнително производство въз основа на съдебното решение по чл.76 ЗС е изявил воля за преустановяване държането от ответниците, са достатъчни да обосноват наличието на правен интерес от предявяването на настоящите искове. Независимо, че ответниците са заявили, че не оспорват правото на собственост на ищеца, те са се снабдили с изпълнителен лист за предаване държането на имота и ще получат фактическа власт върху имота в резултат на реализираната защита по този ред. Те са получили защита на държането си като фактическо състояние. За ищеца обаче не съществува друг способ за защита, освен избрания. Към момента на предявяване на исковата молба той упражнява фактическа власт върху апартамента, но в резултат на допуснатото предварително изпълнение на осъдителното решение по чл.76 ЗС /което не подлежи на спиране/ същата ще му бъде отнета. Искането за защита, изразяващо се в предаване на владението, при извършване на въвод във владение на ответниците в рамките на това изпълнително производство, което може да настъпи в хода на процеса, е обусловено именно от конкретните обстоятелства в настоящата хипотеза и също е допустимо.

Предвид представения по делото договор за покупко–продажба на недвижим имот и право на строеж от 20.03.2001г., обективиран в нотариален акт № *, по н.д. №*** на нотариус с рег.№ 285 на НК ищецът се явява собственик на процесния апартамент в гр.Бургас, с идентификатор 07079.619.46.1.22 по КККР на гр.Бургас с площ  - 124.50 кв.м, находящ се в гр.Бургас , бул.Демокрация №160, ет.6, ап.17 и предявеният установителен иск следва да бъде уважен.

Към момента на приключване на устните състезания няма данни ищецът да е отстранен от имота, поради което съдът следва да се произнесе единствено по установителния иск с правно основание чл. 124 ГПК.

По отношение на претенциите за разноски съдът намира, че същите следва да се възложат в тежест на ответниците. Макар и да признават исковете същите са дали повод за завеждане на делото, тъй като както е и посочено в мотивите на Определение № 121 от 13.07.2020г., постановено по ч.гр.д.1506/2020г. по описа на ВКС II гр.о, те са се снабдили с изпълнителен лист за предаване държането на имота и ще получат фактическа власт върху имота в резултат на реализираната защита по този ред, т.е. завеждането на иска е следствие поведението на ответниците.

         По изложените съображения съдът

 

                                                  Р   Е   Ш   И   : 

        

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.М.Р. с ЕГН ********** и Г.С.В. с ЕГН ********** и двамата от гр. Б., бул. „Д.“ № ***, ет.*, ап.**, че С.Г.В. с ЕГН ********** от гр. Б., бул. „Д.“ № ***, ет.*, ап.** е собственик на недвижим имот, а именно апартамент № 17, представляващ самостоятелен обект с  идентификатор 07079.619.46.1.22 по КККР на гр.Бургас с площ  - 124.50 кв.м, ведно с прилежащата към апартамента изба № 17 с площ 3.30кв.м. и 20.90кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, находящ се в гр.Бургас , бул.Демокрация №160, ет.6, ап.17 при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: СОС с идентификатор 07079.619.46.115, под обекта 07079.619.46.1.14 и 07079.619.46.1.13, над обекта-07079.619.46.1.19.

ОСЪЖДА П.М.Р. с ЕГН ********** и Г.С.В. с ЕГН **********, действащ чрез законния си представител П.М.Р. с ЕГН **********, и двамата от гр. Б., бул. „Д.“ № ***, ет.*, ап.**    да заплатят на С.Г.В. с ЕГН ********** от гр. Б., бул. „Д.“ № ***, ет.*, ап.**   сумата от 2920,04лв. съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                  

СЪДИЯ: