РЕШЕНИЕ
№ 810
гр. Бургас, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Т. В. Мархолева
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Т. В. Мархолева Гражданско дело №
20232120101713 по описа за 2023 година
Предявен е иск от ЗД „Евроинс“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от изп. директори Е. И. и Р. Б. чрез юрк. К. Н. срещу Община Бургас с
ЕИК *** с адрес ***, с който се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца 1
750.18 лева, представляваща изплатено обезщетение по застраховка ”Каско”, сумата от
125.11 лева мораторна лихва за периода от 19.07.2022 г. до 21.03.2023 г., ведно със
законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане, както и направените
съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
В исковата молба се твърди, че на 03.12.2021г. в гр.Бургас е настъпило ПТП, при
което МПС рег. № *** се е ударило в необезопасено и несигнализирано препятствие на
пътното платно /бетонни отломки/. Нанесени са на автомобила имуществени вреди.
Причина за инцидента са действията /бездействията/ на лицата, на които общината като
собственик на пътя е възложила поддържането му. Между ищеца и собственика на
увредения автомобил има сключен договор за застраховка Каско. По заведената претенция
застрахователят е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер на 1750.18 лева, чрез
превеждане на сумата на сервиза, извършил ремонта на МПС-то. Пътят бил общинска
собственост и общината следва да го стопанисва чрез своите служители, което в случая не е
сторено надлежно, щом се е стигнало до инцидента. Отговорността на собственика на пътя е
обективна. С изплащане на застрахователното обезщетение за ищеца възниква правото да се
суброгира в правата на увреденото лице срещу общината като възложител на работата по
поддръжката на пътя. Моли се исковете да се уважат.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете.
Заявява, че не се доказва застрахователно правоотношение, нито заплащане на
застраховките Каско. Договорът за застраховка е бил прекратен при неплащане на вноските
по него. Оспорва заплащането и на застрахователно обезщетение, тъй като липсват
1
платежни документи. Размерът на обезщетението счита за необосновано висок. Неясен и
недоказан е и механизмът на ПТП, не са описани бетонните отломки. Релевира възражение
за съпричиняване, тъй като увреденият е допринесъл за вредите. На снимковия материал не
се виждали щети по автомобила. Моли се исковете да се отхвърлят. Ответникът заявява
също, че за него има интерес да поиска привличането като трето лице-помагач на ”***” АД,
тъй като с договор № 93-ОП19-87(9-1)/23.07.2020г. общината е възложила на този
застраховател да й предоставя услуги по застраховане на активите й и по специално
гражданската й отговорност към трети лица. Застрахователят покрива отговорността на
застрахованото лице за телесни уреждания и материални щети, причинени на трети лица
при или по повод стопанската дейност на общината. Застрахователят се е задължил да
изплати обезщетение за всяка неимуществена и имуществена вреда, за която застрахованият
носи отговорност, включително да заплати и съдебните разноски. Ако искът бъде уважен,
общината може да претендира от застрахователя да й заплати застрахователно обезщетение
за изплатеното по делото обезщетение и разноски.
Съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника ”***” АД,
което депозира становище, че настъпилото събитие представлявало изключен риск по
застрахователната полица с Общината. Подпомагащата страна оспорва иска по основание и
размер, оспорва пряката причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените
вреди. При условия на евентуалност възразява, че е било на лице съпричиняване от водача
на увредения автомобил, който на прав участък е имал възможност да заобиколи процесните
бетонни отломки, разсипани до контейнера за боклук. Оспорва и претенцията за
обезщетение за забава.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 от
ЗЗД, според която с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя на възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД и претенция за лихва
за забава от датата на настъпване предпоставките за суброгацията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Налице е и възражение на ответника за съпричиняване на вредите /чл. 51, ал. 2 ЗЗД/,
изразяващо се в управляването на увредения автомобил с несъобразена скорост /чл. 20
ЗДвП/.
От застрахователна полица по застраховка № ***/23.10.2020 г. /л. 14/ се установява, че
по отношение на описания в исковата молба лек автомобил марка SMART, с рег. № *** е
била сключена застраховка "Каско на МПС" между ЗД "Евроинс" АД и И. Е. П. с валидност
от 26.10.2020 г. до 25.10.2023 г. За собственик (застрахован) е посочен „***“ ЕАД (с
наименование „***“ ЕАД, до 04.04.2022 г., считано от 17.11.2023 г. „***“ ЕАД съгл.
служебна справка в ТР) и като ползвател е посочен Т. Т. А.. Представени са удостоверение
за техническа изправност на МПС /л. 34/, свидетелство за регистрация част 2 - № ***,
СУМПС и контролен талон на Т. И. А. /л. 25-26/.
С писмена декларация /л. 8 / Т. И. А. е уведомил ищцовото дружество за посоченото в
исковата молба и описано по-горе ПТП, както и за нанесените на автомобила материални
щети върху предна броня, халоген, радиатор, решетка и др., като е посочил в искането си за
завеждане на претенция от 06.12.2021 г. (л. 7), че действа в качеството си на представител
на собственика. В декларацията си, Т. А. е посочил, че е минал през „останки от саксии на
пътя до контейнер за боклук“.
В тази връзка са извършен оглед от И. Т.ов, посочен като експерт огледи към ЗАД /л. 9-
10 вкл./, който е констатирал увредена предна броня, преден спойлер, фар за мъгла, решетка
2
на преден халоген – под, държач халоген – под, въздуховод климатик. На следващия ден е
било депозирано искане за допълнителен оглед и оценка на щета на процесния автомобил от
експерт М. К. като е констатирано като увреждане – боя на предна броня, преден калник –
десен и предна маска – подмяна, както и кора – под. Към 31.01.2021 г. е извършен още един
оглед на основание „скрити увреждания“ от експерт М. К., който е констатирал
необходимост от подмяна на десен фар (л. 12).
Приложен е по делото Протокол за ПТП от 03.12.2021 г. №1666574, съставен от Г. Д. в
9.45 ч. в гр. Бургас, на ул. „Цар Симеон I” №38, в който като участник 1 е записана Община
Бургас, а участник 2 – процесния автомобил, собственост на „***“ ЕАД с водач Т. И. А., в
който като увреждания на автомобила са посочени : деформация на предна броня в дясна
част , преден десен халоген и теч на охладителна течност. Като обстоятелства, причинили
ПТП полицейският служител е посочил, че участник №2 се е блъснал в бетонни отломки на
пътното платно, разсипани до контейнер за боклук, като са съставени 5 бр. снимки.
Изготвен е доклад по щета /л. 27/, експертът по който е определил дължимо
обезщетение в размер на 1 750, 18 лв., възлагателно писмо до автосервиз „***“ ЕООД(л. 28),
приемо предавателен протокол от 07.12.2022 г., с посочена дата на издаване – 19.02.2022 г.
Представени са три фактури от 16.02.2022 г. за сумата от 133, 52 лв., ДФ от 21.01.2022 г. за
861, 06 лв. и ДФ от 08.02.2022 г. за 188, 30 лв. с ДДС. изд. от „***“ ООД и една данъчна
фактура от „***“ ЕООД до ЗД „Евроинс“ АД за сумата от 1 750, 18 лв. с ДДС.
С регресна покана изх. № ***/06.07.2022 г. , получена от ответника на 08.07.2022 г.
съгласно известие за доставяне (л. 64), ищецът го е поканил да му възстанови по посочена
банкова сметка в "***" АД 1 750, 18 лв. с ДДС, която покана не е получила отговор.
По делото са представени и Общи условия за застраховка "Каско" /л. 16-24 от делото/.
По делото е назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните ССЕ, вещото
лице по която след проверка на допълнително представените от ищеца платежни документи,
е констатирало, че до датата на пътно транспортното произшествие, по полица № *** са
постъпили застрахователни премии в общ размер на 398,10 лв., като сумите са превеждани
от „***“ ООД /посочен като посредник в полицата/. Вещото лице описва ДФ №
**********/09.03.2022 г., издадена от „***“ ЕООД на „***“ АД, на стойност 1 750,18 лв., с
основание „авточасти и труд, ***; щета **********“, като посочва, че с платежно нареждане
от 05.04.2022 г., ищецът превел на „***“ ЕООД сумата от 1 750,18 лв. с посочено основание
„********* /ДКН/ ***, като банковата сметка на изпълнителя била заверена на същата дата.
Изслушаният по делото свидетел – полицейски служител, мл. автоконтрольор, с-р ПП
Г. Д. Д. потвърждава, че на 03.12.2021 г. е посетил процесното ПТП на ул. „Цар Симеон I“,
съставил и подписал протокола, като описва, че на пътя имало бетонни парчета,
разположени до контейнера за отпадъци, в които се е ударил лек автомобил „Смарт“.
Свидетелят описва щетите по автомобила по предна дясна джанта, като допуска да е имало
и по бронята, но няма ясен спомен.
По делото е разпитан и водачът на увредения автомобил – свид. Т. И. А., който описва,
че ПТП е настъпило в района на ул „Цар Симеон“ и ул. „Съединение“, където до казана на
пътното платно имало изхвърлени отпадъци, изразяващи се в бетонни саксии или бетонни
ограничители (като пешки), препятствия, които, по думи на свидетеля, се слагат, за да се
попречи на колите да се качват на тротоара, които бетонни части били разчупени и от тях
стърчали железа на няколко места, в които се ударил автомобилът. Свид. А. допълнително
конкретизира, че бетонното препятствие било по голямо от ръката му (от китката до лакътя),
не е било на бордюра, а на самия път, несигнализирано, необезопасено. След като минал
през бетонната част, свидетелят се обадил на КАТ, но не помни дали му е съставян АУАН.
Твърди, че автомобилът бил „зле“, разтекъл се целия, имал ударена броня, фар, ударен бил
отдолу. Свидетелят уточнява, че живее около Славейковото пазарче, като преди, за да не
спират колите по тротоара, имало направени бетонни саксии на място. След като била
3
обособена синя зона, бетонните ограничители били изкъртени, отломките – оставени на
улицата, до казаните, като свидетелят минал през тях и колата се разтекла.
От показанията на свидетелите се установява настъпването на процесното ПТП по
описания в исковата молба начин. Настоящият съд счита, че следва да се кредитират
показанията на разпитаните свидетели, тъй като са последователни и логични, резултат са
на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени
доказателства, а и не се опровергават от други такива.
От заключението съдебно-автотехническата експертиза, което следва да се кредитира
изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че
вероятният механизъм на ПТП е преминаване в дясната част на дясната пътна лента на
процесния автомобил марка „ Смарт “ модел „ Форту Купе “ с рег. № *** покрай контейнер
за отпадъци, срещу дом № 38, при което настъпва удар в бетонни отломки на пътното
платно, вследствие на което са нанесени щети в предна дясна част. Вещото лице е
констатирало, че повредите по автомобила съответстват на удар в долната дясна част на
МПС - десен халоген, преден десен фар, декоративна решетка, радиатор и че в случая е
налице причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и настъпилите
щети по автомобила, като техният размер към датата на процесното ПТП по представена
ДФ от доверен сервиз на застрахователя възлизало на 1 750,18 лв. Според вещото лице
скоростта на движение на автомобила Смарт Форту Купе с peг. № *** не е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, т.к. при движение с допустимата
скорост за населено място, особено при наличие на автомобили в двете ленти за
противоположни посоки, водачът не може да възприеме своевременно наличие на бетонни
отломки на пътното платно (което не било предвидимо препятствие), за да предприеме
намаляване на скоростта или заобикаляне, освен това в подадената декларация при
заявяване на претенцията пред застрахователя, водачът посочил скорост на движение 30
км/час, а в протокола за ПТП не се посочвало извършено нарушение от водача на л.а. Смарт
с per. № ***. Вещото лице констатирало още, че твърдяната щета би могла да се получи при
удар в бетонни отломки, разсипани в дясната част на улицата, през които е преминал л.а.
Смарт., както е описано в исковата молба и от свидетеля, разпитан в съд. заседание. Вещото
лице е измерило пътните ленти срещу № 38 по 3,4 м, разделени с единична прекъсната осева
линия, с маркировка „Синя зона“, широка 2,6 м. В дясната част на улицата, като със същата
ширина е обособеното място за контейнер за смесени битови отпадъци, който самият бил
границата на пътното платно, видно и от снимките към експертизата. В о. с. з. в. л.
поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка настоящият съд прави следните правни
изводи:
В случая се твърди наличие на гаранционно - обезпечителна отговорност на Агенция
"Пътна инфраструктура", гр. София по чл. 49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или
бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа.
Отговорността е гаранционно - обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
Фактическият състав, от който възниква имуществената регресна отговорност на
причинителя на увреждането за възстановяване на платеното от застрахователя
обезщетение, обхваща следните материални предпоставки /юридически факта/: 1 наличието
валиден договор за имуществено застраховане "каско", 2 настъпване на застрахователно
събитие – ПТП в срока покрие на договора, 3 причинени щети на застрахования автомобил,
4 причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените щети, 5 изпълнение на
4
задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 1 750,18
лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си или че е погасил
претендираното вземане. Действително в хипотезата на суброгация по чл. 410 ответникът
може да противопостави не само възражения по основанието и размера на иска, които би
могъл да противопостави на самия застрахован по имуществената застраховка, но и такива,
свързани с вътрешните отношения между застрахования и застрахователя по повод
сключения застрахователен договор (напр. че последният е бил прекратен).
Следва да се посочи, че пътят, на който е настъпило произшествието е общински път по
смисъла на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата. Общинските пътища са публична общинска
собственост и съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП тяхното управление се осъществява от кмета на
общината, която на основание чл. 31 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта
и поддържането на общинските пътища, същността на които дейности е изяснена и
детайлизирана в дефинитивните разпоредби на т. 13 и т. 14 от § 1 ДР на ЗП. А съгласно
изричната разпоредба на чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Ответникът в качеството си на стопанин на
пътя осъществява тези дейности чрез служителите си и чрез други лица, на които е възложил
извършването им, поради което и на основание нормата на чл. 49 ЗЗД носи обективна
гаранционнообезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод
изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или
бездействия, като на основание разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ГПК вината се предполага
оборимо. Чл. 75, ал. 3 ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура
да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и
товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда. Освен това
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда. С оглед собствеността на пътя, цитираните
изисквания следва да се осигурят от Община Бургас чрез съответните длъжностни лица. В
случая е установено, че в гр. Бургас, на ул. „Цар Симеон I“ до №38, пред магазин „Паркет“
по посока ул. „Булаир“ (по данни от Протокол за ПТП №1666574, ползващ се в тази си част
съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК с материалната доказателствена сила) е била на лице „бетонна
отломка (съгл. протокол за ПТП)“, „бетонен ограничител (като пешка), бетонно
препятствие“, което служи по предназначение да възпрепятства автомобилите да паркират
на тротоара, „което било разчупено и от него стърчали железа“(съгл. свид. показания) и за
което безспорно се установи, че се е намирало на пътното платно в близост до контейнер за
отпадъци. В случая следва да се приеме, че въпросният бетонен паркинг ограничител е част
от пътната инфраструктура, чието поддържане е задължение на ответната община.
Въпросният разчупен бетонен ограничител е бил върху пътното платно, представлявайки
необезопасено и необозначено препятствие, затрудняващо движението на превозни
средства, като по този начин е налице неизпълнение на гореспоменатите задълженията на
общината, произтичащи от закона. В разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено
задължение на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най кратък
срок. Въпросната бетонна част от ограничител представлява "препятствие на пътя" по
смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като създава опасност на движението. За ангажиране
на отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно
неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение
за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт.
5
Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице. Достатъчно е
установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението
на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени
задължения, т. е. бездействие. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на съответното длъжностно
лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено.
От изложеното следва, че Община Бургас не е изпълнила вмененото си по закон задължение
за поддръжка на общинския път чрез премахване на препятствията по него, като
бездействието на служителите, натоварени със задачата да сигнализират препятствията по
пътя и да ги отстраняват, за да обезпечават безопасността на движението, е станало причина
за настъпване на вредите по процесното МПС.
В настоящия случай от представените застрахователна полица от 23.10.2020 г. (л. 14) и
назначената ССЕ се установява, че към датата на ПТП увреденият лек автомобил е бил
застрахован в ищцовото дружество и че след настъпване на ПТП с платежно нареждане от
05.04.2022 г. последното е изплатило на сервиз сумата, необходима за възстановяване по
щета ********** в размер на 1 750, 18 лв. по ДФ №********** от 09.03.2022 г. При това
положение следва да се приеме, че е налице валидно основание за суброгиране на ищеца в
правата на увредения. Следва да се има предвид, че ПТП е предвидено като покрит
застрахователен риск и включено в клаузата на Раздел 3, чл. 4, т. 2 Клауза „В“ – Частично
каско вр. с Клауза „А“ пълно каско – пътно транспортно произшествие - към Общите
условия /стр. 16-24 от делото/, неразделна част от процесния застрахователен договор.
Внезапно сблъскване в неподвижен необезопасен обект на пътното платно се явява ПТП -
покрит застрахователен риск. В ОУ са изброени изключенията, при наличие на които не се
изплаща застрахователно обезщетение и повреда като процесната не е изброена в тези
изключения. Такава повреда не е посочена и в общите изключения. Ето защо ищецът
напълно правомерно е обезщетил застрахованото лице.
На следващо място, настъпването на застрахователното събитие, вкл. и мястото на
ПТП е безспорно установено чрез събраните гласни доказателства, вкл. заключението на
назначената съдебно-техническа експертиза и всички възражения на ответника в тази
връзка са неоснователни. Поради това от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, както и от приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза се
установява по категоричен начин, че е осъществен описаният в исковата молба деликт. В
тази връзка съдът цени най-вече ангажираните преки доказателствени средства за
обстоятелствата, при които е бил увреден застрахования при ищеца автомобил.
Кредитираните показания на свидетелите – полицейският инспектор – мл. автоконтрольор,
съставил протокола и схемата на процесното ПТП, както и показанията на водача на
повредения автомобил съответстват на приетото експертно заключение, а при съпоставката
им се стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на произшествието и
наличието на причинно-следствена връзка между него и претендираните имуществени
вреди. Произходът на установеното пътно препятствие и предназначението му на паркинг
ограничител или натрошена бетонна саксия (изпълняваща същата функция), от които
стърчат железа е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП
предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да поддържа общинските пътища,
без значение под въздействие на какви фактори е настъпила частичната им негодност за
осигуряване на безопасен пътен трафик. От събраните по делото доказателства, в т. ч. и
заключението на вещото лице, безспорно се установява причинната връзка между
противоправното бездействие на служителите на общината и вредоносния резултат -
настъпило ПТП с материални щети. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП
е преминаването на процесния автомобил през въпросната бетонна отломка на пътното
платно, а тя е резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения
от страна на служители на ответника.
Във връзка с вида и размера на причинените вреди от ищеца са представени опис на
6
претенция и опис-заключение на претенция, както и данъчни фактури, които са частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, но тяхното
осъществяване в случая следва да се приеме за установено по несъмнен начин с оглед
показанията на разпитания свидетел и заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, както и поради липса на други доказателства, които да ги опровергават. Следва
да се вземе предвид и че при изчисляване размера на обезщетението не трябва да се прилага
коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна
стойност /така напр. решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.,
решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. и др. /. Заключението на
експертизата установи вреда от 1 750, 18 лв. по представена ДФ за реално извършен ремонт,
като настоящият съд приема, че тази сума представлява размера на щетата под формата на
претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежаща
на обезщетяване от Община Бургас на основание чл. 49 от ЗЗД.
Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствен сила на
протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е
спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на
инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и
професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа на водача.
Отразените в протокола обстоятелства са потвърдени от констатациите на вещото лице в
приетата по делото САТЕ, в която изрично е посочено, че причинените щети по автомобила
в долна предна дясна част могат да се получат при удар с бетонни отломки, намиращи се на
пътното платно. Следователно с оглед събраните доказателства съдът намира за установен
по делото механизма на ПТП, който отговаря на описанието в протокола, като от
заключение на изслушаната по делото САТЕ се доказва причинната връзка между този
механизъм и настъпилите вреди на автомобила. В случая след като протоколът за ПТП е бил
надлежно изготвен след извършен от съставителя му оглед на мястото на произшествието и
съставлява доказателство за възприетите от длъжностното лице факти и направените пред
него изявления и действия, вкл. за наличието на необозначено и необезопасено препятствие
на платното за движение, то в доказателствената тежест на ответника е било установяването
на различна фактическа обстановка, като напр. изпълнение на задължението му за
поставяне на предупредителни пътни знаци за обозначаването на съществуващото
препятствие на пътното платно. Доказателства в горния смисъл не са ангажирани от
въззивника-ответник до приключване на устните състезания пред първата инстанция.
В обобщение следва да се посочи, че в настоящия случай, ЗАД "Евроинс" доказа
всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. От представената и
неоспорена застрахователна полица се установи съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между собственика на увреденото МПС и ЗАД "Евроинс"
по застраховка " Каско " към датата на настъпването на застрахователното събитие. От ССЕ
се установи, че застрахователят е заплатил на сервиза сумата, необходима за поправяне на
процесното МПС. Налице е причинна връзка между преминаване на автомобила през
бетонния ограничител на пътното платно и нанесените щети.
При вече установеното настоящият съд следва да разгледа евентуалното възражение на
ответника за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г., Пленум на ВС. В
константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обективирана в решение №
45/15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. на ВКС
по т. д. № 1117/2009 г., ІІ т. о., решение № 206/12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., ІІ
т. о., решение № 58/29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 623/2011 г., ІІ т. о., решение №
59/10.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 286/2010 г., І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. на ВКС
7
по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., ІІ т. о.,
решение № 54/22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 316/2011 г., ІІ т. о. и др., ВКС последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на
делинквента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в решение № 154/10.10.2017 г. на
ВКС по т. д. № 2317/2016 г., II т. о., решение № 206/12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., ІІ т. о., решение № 59/10.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 286/2011 г., I т. о., решение №
98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 762/2010 г., II т. о. и мн. други е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на
вредата не може да почива на предположения. Т. е. във всички случаи на предявен иск по
чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на
ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй
като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е.
във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ
срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
В постановените решение № 165/26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о. и
решение № 44/26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. също е прието, че
вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на
това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни
последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото
приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е, че приносът трябва да е
конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
8
такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично
предполагаем. Поради това при преценка за съпричиняване следва да се отчита не само
факта на извършено от пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и
дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат /така Решение №
142/07.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 3266/2015 г., II т. о., Решение № 18/17.09.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 60304/2016 г. IV г. о., Решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г.,
II т. о. /.
Съобразявайки цитираната съдебна практика на ВКС настоящият съд намира
възражението за съпричиняване за неоснователно:
Заключението на вещото лице се изяснява, че и при движение с позволената скорост е
напълно възможно и вероятно причиняването на щетите, а ответникът не установява да са
налице основания за необходимост водачът на автомобила да е бил длъжен да избере по-
ниска скорост предвид конкретни пътни условия и следователно не би могло да се приеме,
че избраната скорост на движение на увредения автомобил е била несъобразена и с
факторите, посочени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. При наличието на несигнализиран бетонен
отломък – част от саксия или паркинг ограничител със стърчащи железа на пътното платно,
която не би могло да се счита за предвидимо препятствие, водачът на увредения автомобил
не е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на произшествието, поради което и
не е налице съпричиняване на вредите и следователно липсва основание за изключване на
отговорността на ответната страна. Освен това водачът не е наказан по административно-
наказателен път за нарушение на ЗДвП, поради което настоящият съд приема, че не е
извършил такова. Както се посочи по-горе само по себе си нарушението на установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие,
доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Това в случая не само не е
налице, но дори в. л. сочи, че и при движение с позволената скорост от 50 км/час отново
водачът не е имал възможността да предотврати ПТП и тази скорост е достатъчно висока
отново да се получи нарушаване на целостта на автомобила.
Следва да се отбележи, още че задължение на ответника е да обозначава и обезопасява
наличните препятствия на пътя с цел осигуряване на безопасни условия за движение, а не
задължение на водачите да знаят въпросните препятствия, за да избягват преминаване през
тези участъци. Още повече, че по делото се установи, че безспорно въпросният бетонен
отломък се е намирал на пътното платно до контейнер за отпадъци, който понастоящем
също навлиза върху същото и не може да се очаква от водачите с риск от настъпване на
тежко ПТП да се опитват да избягват необезопасени препятствия, навлизайки в насрещното
движение. Да се приеме, че водачите на автомобили винаги трябва да очакват подобни
/несигнализирани/ препятствия би означавало да се окаже, че максимално разрешената
скорост е изобщо неприложима при никакви условия и би създало предпоставки за
ответника да черпи права от собственото си противоправно поведение.
Ищецът претендира сумата от 125, 11 лв., изчислена в размер на законната лихва за
забава, за периода от 19.07.2022 г. до 21.03.2023 г. В случая на суброгация в правата на
увредения застрахован кредитор изискуемостта на вземането срещу причинителя на ПТП
няма как да възникне от деня на непозволеното увреждане, тъй като тази регресна
отговорност макар да възниква при определени законови предпоставки, които обуславят
суброгацията, се основава на застрахователния договор между застрахователя /ищец/ и
увреденото лице. Делинквентът или отговорните за настъпване на деликта няма как да знаят,
9
че отговарят за плащането на определена сума, преди да бъдат уведомени за настъпване на
обстоятелствата, обуславящи суброгацията. Поради което изискуемостта на вземането за
заплатена главница – застраховка по покрития риск започва да тече от регресната покана
(или изтичане на доброволния срок за уреждане на отношенията между страните – в случая
10 дена). В случая последната е получена от Община Бургас на 08.07.2022 г. /л. 64/, видно от
разписката за доставяне, съдържаща номер на заведената щета. Десетдневният срок за
доброволно плащане на вземането за изплатено застрахователно обезщетение е изтекъл на
18.07.2022 г., следователно обезщетение за забава се дължи от следващия ден – 19.07.2022
г. – така, както е поискано от ищеца. Следователно претенцията за мораторна лихва следва
да се уважи от 18.07.2022 до 21.03.2023 г. в размер на 125, 11 лв.
С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени сторените разноски. От негова страна е направено такова искане и са
представени доказателства да са направени разноски в размер на 420 лв. Ищецът-
юридическо лице, е представляван от юрисконсулт и съгласно чл.78, ал.8 ГПК му се дължи
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по Раздел IV от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на иска, фактическата и правна
сложност на делото и обема на осъщественото от юрисконсулта процесуалното
представителство (подаване на исковата молба, писмени становища без явяване в съдебно
заседание), съдът определи размера на възнаграждението съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата
на 100 лв. Така ответникът дължи да заплати на ищеца разноските в първата инстанция в
общ размер на 520 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Бургас с ЕИК *** с адрес *** да заплати на „ЗД „Евроинс“ АД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изп. директори Е. И. и
Р. Б. чрез юрк. К. Н. както следва: сумата от 1 750.18 лева, представляваща изплатено
обезщетение по застраховка ”Каско” по щета №********** от 06.12.2021 г., сумата от
125.11 лева мораторна лихва за периода от 19.07.2022 г. до 21.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Бургас с ЕИК *** с адрес *** да
заплати на „ЗД „Евроинс“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от изп. директори Е. И. и Р. Б. чрез юрк. К. Н. сумата от общо 520 лв.
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)____________
10