РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1867
гр. Пловдив, 22 август 2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 266
по описа за 2018 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 292 от АПК.
Образувано е по предявен иск от И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв.
И.Д. с правно
основание чл. 292 във вр. с чл. 285, ал.1 и чл. 282, ал.1, т. 7 АПК, за
установяване липсата на съществуващо изпълняемо
задължение по Заповед № ДК-02-ЮЦР-415 / 07.07.2011г.
на началника на РДНСК-Южен централен район за премахването на: „Масивна
едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда и масивна второстепенна
постройка", намиращ се в *** по плана на гр. ***.
Счита се, че от влизане в сила на Заповед №
ДК-02-ЮЦР-415 от 07.07.2011г. до датата на завеждане
на исковата молба са изминали повече от 5 години. Навеждат се доводи, че „..от
датата на влизане в сила на заповедта-18.10.2012 г. задължението за премахване
на строежа, предмет на заповедта, е станало изискуемо, съответно от тази дата
следва да се брои петгодишния давностен срок по ч л.
285, ал.1 от АПК….и считано от 19.10.2017 г. задължението за премахване на
строежа-предмет на заповедта е отпаднало…“. Претендират се разноски. Представя
се писмена защита, в която са изложени подробни съображения относно
фактическата невъзможност за изпълнение на заповедта. Наведени са доводи, че
събарянето на част от сградата ще доведе до нарушаване на нейната
функционалност, конструктивна цялост и здравина в нарушение на принципа за
съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Позовава се на изводите заключението на
експерта по назначената СТЕ.
Ответникът – ОТВЕТНИКЪТ: НАЧАЛНИК НА РДНСК – ЮЖЕН
ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН чрез процесуален представител юрк. И. оспорва исковата молба
като неоснователна и недоказана. Посочва, че са предприети и други действия по
изпълнението – изпратена е покана за доброволно изпълнение, съставени са
протоколи, сключен е договор, с който е възложено извършване на принудителното
изпълнение, изпратени са писма за насроченона
принудително изпълнение. Счита, че започналата нова 5-годишна погасителна
давност не е изтекла към момента на предявяване на исковата молба. Възразява,
че е налице фактическа невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 282, ал.1,
т. 7 от АПК,поради което моли последната да бъде отхвърлена. Излага подробни
съображения в депозираната частна жалба. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и ги прецени в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г.
на Началника на РДНСК-ЮЦР, на основание чл. 225, ал.1 от ЗУТ, е
разпоредено премахването на незаконен
строеж: масивна едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда и масивна
второстепенна постройка, находящ се в *** по плана на
гр. ***, община ***, област Пловдив, с административен адрес: *** с извършител И.Д.Д.. Със Заповед №ДК-14-ЮЦР-186/10.08-2011г. на Началника на РДНСК ЮЦР е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № ДК-02-ЮЦР-393/17.06.2011г.
като следва да се чете номер и дата на издаване: № ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г.
на Началника на РДНСК-ЮЦР е оспорена по съдебен ред.
С Решение
№ 2197/21.12.2011г., постановено по адм. дело № 2231/2011г. по описа на
Административен съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на И.Д.Д.
против Заповед № ДК-02-ЮЦР-393/17.06.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, ведно
със Заповед № № ДК-14-ЮЦР-186/10.08.2011г за поправка на номера на Заповед № ДК-02-ЮЦР-393/17.06.2011г.
Решението на ПАС е оставено в сила с решение № 12955/18.10.2012г. на Върховния
административен съд, постановено по адм. дело № 4711/2012г. по описа на ВАС.
До И.Д., на основание чл. 277, ал. 1 от АПК, е
изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. №
ЮЦР-Пд-1060-00-182/17.01.2013г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, получена лично от И.Д.Д. на 21.01.201Зг., съгласно приложено известие за
доставяне № Р8 4000 00ХRND 9.
На 13.03.2013г. от служители на РО „НСК“ Пловдив при
РДНСК – ЮЦР е съставен протокол - Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредба №
13/2001 г., съгласно който е от длъжностните лица е констатирано, че
незаконният строеж не е премахнат в срока за доброволно изпълнение.
На 02.04.2013г. от служители на РО „НСК“ Пловдив при
РДНСК - ЮЦР е съставен протокол - Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от Наредба №
13/2001г. за предварително проучване на принудителното изпълнение за
премахването на незаконния строеж, ведно с количествено-стойностна сметка.
На 28.01.2015г. е сключен договор №
ФО-13-94/28.01.2015г. с който на „***“ ЕООД е възложено извършване на
принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на началника на РДНСК–ЮЦР.
Последвало е писмо с изх. № ПД-2199-01-075/05.02.2015г.
на Началника на ДНСК, с което е възложено принудителното изпълнение на Заповед
№ ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК -
ЮЦР да се извърши в периода от 11.00 часа на 16.02.2015г. до 17.30 часа на
20.02.2015г.
Междувременно действията по изпълнението на влязлата в
сила заповед са обжалвани от И.Д.Д. по реда на чл. 294 от АПК пред Административен съд -
Пловдив. С решение № 291/18.02.2015г. по
адм. дело № 349/2015г., XXV-ти състав по описа на
Административен съд – Пловдив, е отхвърлено оспорването на лицето против
действията по принудителното изпълнение на Началника на ДНСК, обективирани във възлагателно писмо с изх. № ПД-2199-01-075/05.02.2015г.
Решението е окончателно.
Във връзка с молба вх. № ЮЦР-Пд-1060-00-522/17.02.2015г.
от И.Д. от страна на Началника на ДНСК е поискано разрешение по реда на чл.
272, ал. 2 от АПК с писмо изх. № ПД-2199-01- 605/19.02.2015г. С Определение №
452/25.02.2015г. по адм. дело № 454/2015г. по описа на Административен съд -
Пловдив се дава разрешение. Посоченото Определение е обжалвано от И.Д., като с
Определение № 5883/21.05.2015г. по адм. дело № 3712/2015г. на ВАС, Определение
№ 452/25.02.2015г. по адм. дело № 454/2015г. по описа на Административен съд -
Пловдив е отменено.
От *** е подадена жалба против Заповед № ДК-02-
ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на РДНСК - ЮЦР,
като с Определение № 2398/03.11.2015г. по адм. дело № 399/2015г. по описа на
Административен съд – Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане. С Определение
№ 793/26.01.2016г. по адм. дело № 234/2016г. на ВАС определението на ПАС е отменено и делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.С Решение № 664/04.04.2016г. по адм. дело № 399/2015г. по описа на
Административен съд - Пловдив жалбата на *** е отхвърлена. С решение № 10765/01.09.2017г. по адм. дело №
8351/2016г. по описа на ВАС първоинстанционното решение е обезсилено и делото е
прекратено.
Междувременно със Заповед № РД-14-1/19.02.2015 г. на
Началника на ДНСК е поправена допусната ОФГ в писмо с изх. №
Пд-2199-01-075/05.02.2015 г. на Началника ан ДНСК,
като с писмо с изх. № Пд-2199-01-624/20.02.2015 г. на Началника на ДНСК е
удължен срока за принудителното изпълнение до 20 работни дни от приключчането на образуваните съдебни производства с
окончателен съдебен акт във връзка с обжалването на заповедта от ***.
С писмо с изх.№Ст-45-00-524/08.09.2017г. Началника на РО „НСК“ Пловдив при
РДНСК - Южен централен район е насрочено
принудително изпълнение на спорната заповед за 25.09.2017г. в 10.00 часа.
От И.Д. е подадена жалба до Административен съд –
Пловдив срещу действията, обективирани в писмо с изх.№Ст-45-00-524/08.09.2017г.
С Решение №19/05.01.2018г. по адм. дело № 2657/2017г. по описа на
Административен съд - Пловдив, жалбата против действията по изпълнение на
Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. на Началника на
РДНСК - ЮЦР, насрочени за 25.09.2017г. е отхвърлена. Решението на Съда е
окончателно.
С последващо писмо на Началника на РО „НСК“ при РДНСК
ЮЦР е насрочено изпълнението на принудителното премахване на незаконния строеж,
описан в Заповед №ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011г. за дата
24.01.2018 г. в 10,00 ч.
От Началника на
РО „НСК“ Пловдив при РДНСК - ЮЦР е изпратено и писмо с
изх.№Ст-45-00-139/22.03.2018г., с което се уведомяват участниците в
премахването, че изпълнението на принудителното премахване на незаконния
строеж, находящ се в УПИ VII-1714, кв. 63 по плана на гр. *** ще започне на
10.04.2018г. в 10.00 часа. С Решение № №759 от 04.04.2018
г. на Административен съд Пловдив по адм. д. №1051 по описа за 2018 г. е
обявено за нищожно възлагането на принудително изпълнение, обективирано в писмо
с изх. №Ст-45-00-139/22.03.2018г на Началника на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК –
ЮЦР.
В хода на съдебното производство към доказателства по
делото са приобщени възражение с вх. № 109/23.01.2018г. от И.Д. и Решение № 759
от 04.04.2018г. по административно дело №
1051/2018г. на Административен съд –
Пловдив.
В хода на производството е прието без
възражение от страните изготвеното заключение от вещото лице по допуснатата
експертиза.
В изпълнение на поставените задачи,
експертът е посочил, че при огледа на място е установено, че „…общо в трите
обекта, упоменати в процесната заповед-съществуваща едноетажна жилищна сграда,
масивна простройка към нея и второстепенна постройка,
долепена до тях от северозапад, функционално са оформени две жилища без
вътрешна връзка между тях и всяко с отделен вход…“
Според експерта е налице функционално и пространствено
обединение на двата процесни обекта-постройка и
второстепенна постройка със съществуващата жилищна сграда, която не подлежи на
премахване по заповедта.
Според ВЛ премахването е възможно да
бъде извършено само след изготвянето на подробен конструктивен проект.
Дадено е заключение, че „..премахването
ще доведе до премахване на една спалня и санитарен възел с предверие
от голямото жилище, които са разположени в площта на процесната постройка….При
липса на баня и тоалетна, останалата част от жилището след евентуалното
премахване на пристройката няма да отговаря на чл. 40, ал.1 от ЗУТ….“
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Искът е частично допустим, тъй като е подаден от лице
с правен интерес - извършител на строежа и адресат на заповедта за премахване
на незаконния строеж.
Отрицателният установителен
иск по чл. 292 от АПК може да се подаде без ограничение във времето – преди, по
време или след осъществяване на изпълнението.
Разгледан по същество, искът е частично неоснователен
по следните съображения:
Предмет на иска с правно основание чл. 292 от АПК е
установяването, че въпреки наличието на възникнало изпълнително основание, то е
престанало да съществува или е станало неизискуемо, като в случая с исковата
молба е направено изявление за изтекла погасителна давност.
Съобразно нормата на чл. 292, ал. 1 АПК, задължението
— предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти,
настъпили след издаването на изпълнителното основание какъвто е и настоящия
случай. С разпоредбата на чл. 292 от АПК е регламентирана възможността
задължението - предмет на изпълнението да се оспори по исков ред, чрез
отрицателно установителен иск, само въз основа на
факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Това са фактите,
относими към законосъобразността на изпълнителното основание, които не са могли
да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването на
съответните актове, съставляващи изпълнително основание. Такива факти имат
качеството на правопогасяващи, правоизключващи
и правоотлагащи изпълняемото
изпълнително основание. Предмет на иска е установяването, че макар и
възникнало, изпълняемото задължение е престанало да
съществува или пък е станало неизискуемо.
По делото няма спор, че Заповед №ДК-02-ЮЦР-415 от 07.07.2011г., първоначално издадена като Заповед
№ДК-02-ЮЦР-393 от 17.06.2011г., поправена със Заповед №ДК-ЮЦР-186 от
10.08.2011г., на Началника на РДНСК ЮЦР, е влязла в сила на 18.10.2012г. и
представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268 от АПК.
Съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК, ако специален закон не
разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са
изминали 5 години от влизането му в сила. Погасителната давност е юридически
факт, представляващ определен от закона период от време, с изтичането на който
настъпват определени правни последици – погасяване на вземането и преклудиране на възможността за изпълнение. Тя може да се
претендира чрез възражение – чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК или чрез иск – чл. 292 от АПК.
При неблагоприятно засягане на правната сфера на
правните субекти, чрез издаване на индивидуален административен акт, който
създава ограничение или забрана, или създава задължение за предприемане на
определено действие, с института на давността законодателят е очертал времево
възможността за принудителното изпълнение на акта.
С разпоредбата на чл. 285, ал.1 АПК законодателят
изрично е насочил към проверка на специални разпоредби във връзка с института
на давността, като предвид липсата на изрична регламентация в кодекса,
приложение следва да намерят общите правила досежно реда за признаването му, за
спиране и прекъсване на срока, начало на нова давност и пр. Принципно,
давността е институт на материалното право, поради което по отношение на нея,
при липса на друга уредба и в административното производство са приложими
разпоредбите на чл. 115 и сл. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Съгласно чл. 115, б."ж" ЗЗД давност не тече докато трае съдебният
процес относно вземането.
За да бъде уважена исковата претенция на ищеца, трябва
с доказателствата по делото да бъде установено изтичането на указания в закона
срок от пет години, който започва да тече от датата на влизане в сила на
заповедта, използвана като изпълнително основание от ответника и той да не е
прекъсван от административния орган с надлежни процесуални действия, предприети
за неговото изпълнение. Съгласно чл. 116, б. "в" от Закона за
задълженията и договорите/ЗЗД/ давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на
давността започва да тече нова давност.
По аргумент от чл. 282, ал. 1, т. 9 от АПК поканата за
доброволно изпълнение е условие за редовно изпълнение спрямо длъжника и
представлява изискуемото принудително действие, което прекъсва давността. Посочената
разпоредба обвързва изтичането на срока по чл. 285 с получаването на поканата
за доброволно изпълнение. От тук логически следва извод, че в чл. 285 от АПК
законодателят под "привеждане в изпълнение" разбира именно
получаването на поканата за доброволно изпълнение.
В случая давността е прекъсната с полуаването
на изпратената покана за доброволно изпълнение, получена лично от ищеца на 21.01.2013
г.(л. 27 по адм. дело 2655/2018 г. по
описа ВАС). Налице е хипотезата на чл.
116, б. „в” от ЗЗД. При това положение петгодишният давностен
срок изтича на 21.01.2018 г.
Неоснователни са доводите на ищеца относно характера
на поканата за доброволно изпълнение. Обстоятелството, че същата не
представлява действие на органа по изпълнението, подлежащо на съдебен контрол,
не е основание да се приеме, че не прекъсва давността. /решение № 7614 от
23.06.2015г. на ВАС по адм. д. № 4612/2015 г., II о./.
От представените по делото доказателства се
установява, че преди изтичането на 5-годишния срок, предвиден в закона,
административните органи са предприели съответните действия по изпълнение на
заповедта – съставени протокол от 13.02.2013 г., в който е отразено, че
строежът не е премахнат в срока, определен с Поканата за доброволно изпълнение.
/Приложение № 1 по Наредба № 13/2001г./ .(л. 28 по адм. дело 2655/2018 г. по описа ВАС); Протокол от 02.04.2013 г. за предварително
проучване на принудителното изпълнение на премахването на незаконния строеж. /Приложение
№ 2 по Наредба № 13/2001г./ за начина на принудителното изпълнение поради липса
на доброволно такова, Протокол за установяване състоянието на строежа и
строителната площадка преди започване на принудителното изпълнение (Приложение
№ 3 към чл. 10), както и са издадени възлагателна писма
изх№. Пд-2199-01-075 от 05.02.2015 г.и изх. №
Ст-45-00-304 от 24.02.2015 г. към него.
Както се посочи с решение № 291 от 18.02.2015 г. по
адм. дело № 349/2015 г. е отхвърлено оспорването на И.Д.Д.,
против действия по принудително изпълнение на Началника на ДНСК, обективирани с
писмо изх.№ ПД-2199-01-075 от 05.02.2015г
Съставени са също писмо с изх. № Пд-2199-01-624 от
20.02.2015 г., както и писмо с изх. №
Ст-45-00-524 от 08.09.2017 г. и изх. № Ст-45-00-013 от 09.01.2018 г.Съставени е
още Констативен протокол (КП) от 06.02.2015 г., КП от 17.02.2015 г.
Проведена е и процедура по избор на извършител на
премахването, като след тази процедура е сключен договор, с който е възложено
на „***“ ЕООД принудителното изпълнение на заповедта. Посочените действия по
силата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД са прекъснали давността.
Производството по принудително премахване на незаконни
строежи е уредено в специалните закони - ЗУТ и Наредба № 13/2001 г. за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях. Съгласно чл. 225, ал. 4 от ЗУТ, ако заповедта за премахване не се
изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от
органите на ДНСК самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено
от началника на дирекцията или от упълномощено от него длъжностно лице, по ред,
установен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Конкретните действия, които трябва да се извършат, и срокове да тяхното
извършване са разписани в разпоредбите на чл. 4 - чл. 7 от Наредба №
13/23.07.2001 г. В тридневен срок след изтичане на срока за доброволно
изпълнение, определен със заповедта за премахване, се извършва проверка по
изпълнението и на местостроежа от органите на ДНСК,
за което се съставя констативен протокол /приложение № 1/, именно който е приет
и в настоящата производство за действие по изпълнението. ( така Решение № 7128 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14280/2017 г., II о.,
докладчик съдията ***; Решение №
1508 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9022/2016 г., II о., докладчик съдията
***).
Чл. 292 от АПК допуска оспорването на задължението
само въз основа на факти, които не са били преклудирани
от изпълнителното основание. Това са относимите към законосъобразността на
изпълнителното основание факти, които са настъпили тогава, когато вече не са
могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или
оспорването на изпълнителното основание /определение № 2895/05.03.2009 г. по
адм.д. № 2833/2009 г. на ВАС, II отд., определение №
3080/01.03.2012 г. по адм.д. № 957/2012 г. на ВАС, VIIотд.
и др./.
С предприемането на действия по принудително
изпълнение е налице висящност на изпълнителния
процес, при което прекъснатата вече давност не тече – спира. Ето защо, към
датата на предявяване на иска по чл. 292 от АПК петгодишната давност по чл.
285, ал. 1 от АПК, установяваща забрана за привеждане в изпълнение на
изпълнителното основание /влязлата в сила заповед за премахване на незаконния
строеж/ не е била изтекла.
Съгласно практиката на ВАС, не е необходимо действията
на органа по изпълнението да са станали известни/да са връчени/ на адресатите
на изпълнителното основание/длъжници по
изпълнението/. За преценка на изтеклата давност е необходимо само да са налице
извършени действия от органа по изпълнението, независимо дали са станали
достояние на длъжника.
По изложените съображения съдът намира за
неоснователни твърденията, че давността за изпълнение на Заповед №ДК-02-ЮЦР-415
от 07.07.2011г., първоначално издадена като Заповед
№ДК-02-ЮЦР-393 от 17.06.2011г., поправена със Заповед №ДК-ЮЦР-186 от
10.08.2011г., на началника на РДНСК, ЮЦР е изтекла.
Що се отнася до направените от ищеца с исковата молба
възражения, сочещи фактическа невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 282,
ал.1, т. 7 АПК, следва да се посочи, че в конкретния случай те са извън
предметния обхват на исковия процес с правно основание чл.292 АПК, а касаят
евентуално оспорване действия на органите по изпълнението, за което се предвиден
отделен ред за защита.
Съгласно чл. 282, ал.1, т.7 от АПК
изпълнителното производство се прекратява поради фактическа или правна
невъзможност за изпълнението му. Прекратяването на изпълнителното производство
е акт/постановление/на органа по изпълнението.
Ето защо, производството по делото в
тази му част следва да бъде прекратено.
Предвид изхода на делото и претенцията
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че
на РДНСК-ЮЦР се дължат разноски в размер на 100 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК
във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ иска от И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** за
установяване липсата на съществуващо изпълняемо
задължение по Заповед № ДК-02-ЮЦР-415 / 07.07.2011г.
на началника на РДНСК-Южен централен район за премахването на: „Масивна
едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда и масивна второстепенна
постройка", намиращ се в *** по плана на гр. ***, с администартивен
адрес: гр. ***, ***, собственост на И.Д.Д., поради
изтекла давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената от И.Д.Д., ЕГН **********
срещу Началник на РДНСК-ЮЦР претенция в останалата част и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 266/ 2018 г. по описа
на Административен съд град Пловдив в тази му част.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на
РДНСК-ЮЦР сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за осъществената
защита от юрисконсулт съразмерно с уважената
част от иска.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Решението в частта, в
която производството е прекратено, има характер на определение, което може да
се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: