Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
….04.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА И.
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при
секретаря Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 4346 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 03.11.2017г. на СРС, ГО, 159 състав по гр.д.№ 30870/2017г. е признато за установено в
отношенията между страните на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че П. В. У. дължи на ,,Б.2.” ЕООД
сумата 222,43 лева – главница по договор за далекосъобщителни услуги от
29.01.2014г., сключен между длъжника и ,,Б.Т.К.”ЕАД, което вземане е прехвърлено на
заявителя с Договор за прехвърляне на вземане от 12.05.2016г., ведно със
законна лихва, считано от 27.01.2017г. до окончателното й изплащане, и сумата
68,15 лева – мораторна лихва за периода от 08.01.2014г. до 07.08.2014г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6264/2017г. по описа на СРС, ГО, 159 състав.
С решението П. В. У. е осъден да заплати на ,,Б.2.”ЕООД на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 510 лева, представляваща деловодни разноски за заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението е
обжалвано с въззивна жалба от ответника П.В.У.. Въззивникът оспорва като
неправилен и незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд, че претенцията
на ищеца е доказана по основание и размер. Твърди, че представените по делото
фактури са частни свидетелстващи документи, които са доказателство само че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицето, което ги е
издало, но не и относно верността на това изявление, и верността на фактите,
относно които то е направено. Посочва, че процесните фактури не са подписани
нито от ответника, нито от ищеца като съставител, за да имат характеристиките
на редовен документ по смисъла на Закона за счетоводството. Излага, че не са налице
и доказателства, удостоверяващи, че ищецът е осчетоводил редовно процесните
фактури в счетоводните си книги през процесния период, което е негово
задължение. В тази връзка счита, че неподписаните и неосчетоводени от ищцовата
страна фактури не могат да установят извършване на процесната услуга, за която
ищецът претендира плащане. На следващо място поддържа, че първоинстанционният
съд не е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти
от ответника, нито е обсъдил направените от последния в отговора на исковата
молба възражения, че процесния договор не е породил правно действие, като
сключен в нарушение на чл.228, ал.1, т.3 и чл.228, ал.2 ЗЕС. Твърди, че подписът
в констативния протокол от 05.02.2014г. в графа ,,приел” от името на П.У. не е негов,
поради което този протокол не обвързва ответника и не представлява годно
доказателство, удостоверяващо твърдението на ищеца, че е извършил в полза на
ответника услугата, чието плащане претендира по делото. Излага, че към датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК ответникът П.У. не е бил уведомен
за прехвърляне на вземането от ,,БТК”ЕАД
на ,,С.Г.Г.”EООД,
нито за втората цесия, която е между ,,С.Г.Г.”ЕООД и ,,Б.2.”ЕООД, поради което към този момент ,,Б.2.”ЕООД не се е легитимирал като
кредитор и не е било налице ликвидно и изискуемо вземане към длъжника.
Поддържа, че подадената от ищцовото дружество по реда на чл.422 ГПК искова
молба няма характер на уведомление за първата цесия по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД и няма за последица действие на цесията спрямо длъжника. Счита за
неоснователен акцесорният иск за обезщетение за забава, предявен за сумата от
68,15 лева, като твърди, че тази сума е изискуема след получаване на покана, по
арг. от разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, която в случая е отправена от ищеца до
ответника едва с исковата молба. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна ,,Б.2.”ЕООД оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като
правилно и законосъобразно обжалваното решение.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо,
поради което съдът следва да разгледа доводите във връзка с неговата
правилност.
От представения по делото договор от 29.01.2014г.
и констативен протокол от 05.02.2014г. се установява, че между ответника П.У. и
,,БТК”ЕАД
е съществувало валидно договорно правоотношение с предмет предоставяне на интернет
услуги за срок от 12 месеца.
Видно от представените по делото фактури
- фактура № **********/08.02.2014г.,
фактура № ********* от 08.03.2014г., фактура № ********** от 08.04.2014г.,
фактура № **********/08.05.2014г.,
фактура № **********/08.06.2014г.,
фактура № ********** от 08.07.2014г., фактура № ********** от 08.08.2014г., на ответника
П.У. е начислена от ,,БТК”ЕАД
сумата от общо 222,43 лева, включваща дължима цена за предоставени интернет
услуги за периода от 08.02.2014г. до 07.08.2014г. и неустойки.
С договор за цесия от 29.05.2015г., сключен между ,,БТК” ЕАД, в качеството му на цедент и ,,С.Г.Г.” ООД, в качеството му на цесионер,
цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си, описани в Приложение № 1.1 и
Приложение № 1.2 към договора. В чл. 5 от договора за цесия се съдържа упълномощителна
сделка, с която цедентът ,,БТК”ЕАД е упълномощил цесионера ,,С.Г.Г.”ООД да извърши уведомяването на длъжниците
за извършената цесия по смисъла на чл.
99, ал.3 ЗЗД. С представеното по делото Извлечение от Приложение № 1 с
имената на длъжниците и размера на вземанията към Договор за прехвърляне на
вземания от 29.05.2015г. се установява, че вземането на ,,БТК”ЕАД спрямо ответника П.У. в размер на
222,43 лева по гореописаните фактури е в кръга на прехвърлените към ,,С.Г.Г.”ООД вземания по силата на извършената
цесия от 29.05.2015г.
С договор
за прехвърляне на вземане от 12.05.2016г., сключен между ,,С.Г.Г.” ООД, в качеството му на цедент и ищеца
,,Б.2.” ЕООД,
в качеството му на цесионер, цедентът е
прехвърлил на цесионера вземанията си, описани в Приложение № 1 към договора,
включително вземането в размер на 222,43 лева към ответника П.У.. По делото е
представено пълномощно, с което ,,С.Г.Г.”ООД е упълномощило ,,Б.2.”ЕООД да го представлява пред лица,
чиито задължения към ,,С.Г.Г.”ООД са предмет на прехвърляне на договора, при и по повод
изпращане на уведомителни съобщения по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД.
По делото са представени уведомления за
цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД - от цедента ,,БТК”ЕАД, чрез пълномощника ,,С.Г.Г.”ООД и от цедента ,,С.Г.Г.”ООД, до длъжника П.У..
При така установеното от фактическа
страна съдът приема от правна страна следното:
Ищецът ,,Б.2.”ЕООД извежда основанието на иска си
на фактическото твърдение, че има качеството на цесионер и е придобил вземане
на „БТК” ЕАД срещу ответника, произтичащо от договор за интернет услуги,
като вземането е цедирано от „БТК” ЕАД с договор от 29.05.2015г. на „С.Г.Г.”
ООД, а последното от своя страна е цедирало вземането на ищеца с договор от
12.05.2016г. С исковата молба ищецът ,,Б.2015”EООД е представил 2 броя уведомления
по чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжника П.У. - от първоначалния кредитор ,,БТК”ЕАД, действащ чрез своя пълномощник
„С.Г.Г.”ООД
и от ,,С.Г.Г.”ООД,
в качеството му на цедент по договора за цесия от 12.05.2016г. С тези
уведомления въззивният съд намира, че на длъжника П.У. надлежно са съобщени
извършените цесии от 29.05.2015г. и 12.05.2016г. При липса на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, изходящото от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Като факт
от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното
по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание
чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този
смисъл е трайната практика на ВКС – решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І ТО; решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ ТО.
На следващо място следва да се посочи,
че предпоставка за възникване на спорното материално право е съществуването на
вземане в полза на цедента „БТК” ЕАД, тъй като цесията е производно основание
за придобиване на права, а цесионерът може да придобие само вземане, което е
било притежавано от цедента към датата на сключване на договора за цесия.
За да бъде уважен предявения иск по
чл.422 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е потребител на интернет услуги за процесния период по
силата на посочения в исковата молба договор, че стойността на ползваните от ищеца
услуги възлиза на претендираната главница, съществуването на валидно
правоотношение по договор за цесия между стария кредитор и ,,С.Г.Г.”ООД с предмет процесното вземане,
наличие на валиден договор за цесия между ,,С.Г.Г.”ООД и ищеца с предмет процесното
вземане. Ищецът
следва да установи и факта, че ответникът е ползвал договорените услуги през
процесния период, респективно тяхната стойност, доколкото цената се дължи като
насрещна престация за предоставена и ползвана услуга.
С отговора на исковата молба ответникът П.У.
изрично е оспорил да има задължения към ,,БТК”ЕАД по посочените в исковата молба
фактури, в посочения в исковата молба размер. Възражението на ответника във
връзка с възникването на вземането и неговия размер е противопоставимо на
цесионера, доколкото прехвърленото вземане преминава в състоянието, в което се
е намирало към момента на сключване на договора за цесия - с всички привилегии,
но и с всички съществуващи по него възражения.
Възраженията на ответника относно
съществуването и доказването на облигационно правоотношение между страните, с
оглед липсата на доказано прехвърляне на вземането и на съобщаване на цесията,
са неоснователни, но е основателно възражението, поддържано и в жалбата, за
липса на ангажирани доказателства за реално изпълнение на договора. В тази
връзка в тежест на ищеца, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, е било да
установи при условията на пълно и главно доказване, че вземането, което
претендира, съществува в претендирания размер. За установяване на факта на
предоставяне на услугите ищцовото дружество е представило единствено 7 бр.
фактури, които представляват едностранно съставени от доставчика на
далекосъобщителни услуги частни документи, удостоверяващи изгодни за издателя
си факти. Тези фактури, неподписани от ответника, са му непротивопоставими и не
са годни да установят получаване на интернет услуги в отчетния период при
изрично направеното оспорване в тази връзка. Въз основа само на фактурите не
може да се приеме за доказана стойността на предоставените услуги и съобразно
нормата на чл.182 ГПК, съгласно която съдът следва да цени счетоводните
записвания във връзка с тяхната редовност и останалите доказателства по делото.
Ищецът, въпреки изрично направеното оспорване на ответника, не е ангажирал
съответно експертиза или други доказателства за доставянето на договорените интeрнет услуги. С оглед изложеното,
съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилно разпределената доказателствената
тежест, като приеме недоказаните от ищеца факти за неосъществили се. След като
ищецът не е доказал в процесния период на ответника да са доставени интернет
услуги на претендираната стойност, предявените искове - както за главница, така
и акцесорния му иск за лихва за забава, са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на въззивника -ответник
следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 525 лева /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/. Разноски за СРС не следва да
бъдат присъждани, тъй като липсват доказателства за направени такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
от 03.11.2017г. на СРС, ГО, 159 състав, постановено по гр.д.№ 30870/2017г., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ,,Б.2.”ЕООД
срещу П. В. У. искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено,
че П. В. У. дължи на ,,Б.2.”ЕООД
сумата 222. 43 лева, представляваща месечни абонаментни такси, възнаграждение
за ползвани интернет услуги и неустойки по договор от 29.01.2014г., сключен
между длъжника и ,,Б.Т.К.”ЕАД,
което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания от
12.05.2016г.,
ведно със законна лихва, считано от 27.01.2017г. до окончателното й изплащане и
сумата 68.15 лева – мораторна лихва, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 6264/2017г.
по описа на СРС, ГО, 159 състав.
ОСЪЖДА
,,Б.2.”ЕООД,
ЕИК *******, да заплати на П. В. У., ЕГН **********, сумата 525 лева – разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.