Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 126
гр.Русе, 17.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд…..гражданска
колегия….в открито заседание на 28 февруари през две хиляди и двадесета година….в
състав:
Председател:
Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Зорница Тодорова-мл.с.
при секретаря А. Г. и в
присъствието на прокурора…….. като разгледа докладваното от
съдията Г.М. ВГД № 48 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
„З. А.“АД със
седалище и адрес на управление гр.София обжалва Решение № 1681 от 23.10.2019г, постановено
по гр.д.№ 974/2019г. по описа на РРС, в частта, в която „РПС-Русе пъблик сървисиз“ЕООД е осъдено да
заплати на О.-Р. сума в размер на 5000лв,представляващи присъдено обезщетение
за претърпени от С.Ф.Т. неимуществени вреди, настъпили от непозволено увреждане
на 15.0.2019г, както и в частта за разноските. Излагат се оплаквания за неправилност
на решението в тази част като жалбоподателят счита, че неоснователно съдът е
приел, че „ РПС-Русе пъблик сървисиз“ЕООД не е изпълнило надлежно задълженията
си по сключения с възложителя Община-Русе договор. Иска от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение по отношение на уваженият
обратен иск и постанови друго, с което този иск бъде отхвърлен.
Въззиваемият
„РПС-Русе п. с.“ЕООД не взема становище по
основателността на въззивната жалба.
Въззиваемият
Община-Русе счита жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционния
съд в частта, в която предявеният обратен иск е уважен като основателен и
доказан е правилно и следва да се потвърди. Претендира направените от него
разноски във въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
С Решение № 1681 от 23.10.2019, постановено по
гр.д.№ 974/19 по описа на РРС съдът е осъдил Община Русе да заплати на С.Ф.Т.
сумата от 10 000лв., претендирана частично от 20000лв. обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, следствие на счупване на
двата горни крайника, причинени от инцидент на 15.01.2019г. – подхлъзване и
падане на непочистени улици в гр. Русе на два пъти, ведно със законната лихва
върху присъдената сума считано от 15.01.2019г. до окончателното й изплащане,
както и да и заплати сумата от 1650лв. разноски по делото. Решението по
отношението на този иск е постановено при участието на „РПС
– Р. П. С.” ЕООД като трето лице помагач на страната на ответника Община Русе.
Решението в тази част е влязло в сила като необжалвано.
Със
същото решение първоинстанционният съд е осъдил „РПС
– Р. П. С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Р. да заплати на
Община Русе сумата 5 000 лв., частично предявена като обратен иск от
сумата 23 000лв. – представляваща присъдено обезщетение на С.Ф.Т. за
претърпените от нея неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на
15.01.2019г. в гр. Русе, обезщетение за забава и разноски по делото, ПРИ
УСЛОВИЕ, че Община Русе е изплатило тази или по-голяма сума на увреденото лице,
както и да заплати на Община Русе сумата от 350лв. разноски по обратния иск. Решението
по обратния иск е постановено при участието на ЗАД „А.” с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.” №*, в качеството на
трето лице помагач на страната на ответника
„РПС-Р. П. С.” ЕООД. Предмет на проверка от
страна на въззивният съд е решението на Русенски районен съд по отношение на
обратният иск по постъпилата въззивна жалба от третото лице помагач по обратния
иск.
Обратният иск на
подпомаганата срещу подпомагащата страна е една от формите
на последващо обективно съединяване на искове в хода
на процеса. Обратният иск винаги е
евентуален, тъй като се разглежда само, ако бъде постановено неблагоприятно
решение по делото за подпомаганата страна. Това следва изрично от естеството
на претенцията, без да е нужно
подпомаганата страна да е заявила изрично,
че предявява иска си при
условията на евентуалност. Например винаги, когато
ответникът по чл. 49 ЗЗД привлича
като помагач прекия причинител на увреждането и предявява срещу него обратен иск
по чл. 54 ЗЗД, разглеждането на
този иск е при условие, че
бъде уважен искът на увредения
срещу работодателя. Евентуалността на обратния иск
се отнася и до размера му,
като той се разглежда за
толкова, за колкото е уважен главният иск срещу
ищеца по обратния иск.
В този смисъл след като първоинстанционният съд с
решението си е уважил иска по чл.49 ЗЗД и това решение е влязло в сила като
необжалвано, то правилно е уважил предявеният от Община-Русе обратен иск срещу „РПС-Р. П. С.” ЕООД, което дружество е
било подпомагаща страна по иска с правно основание чл.49 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.223, ал.2 ГПК установеното от съда в мотивите на
решението му по главният иск е задължително за третото лице в отношенията му със
страната, на която помага или която го е привлякла. По този начин третото лице
помагач се обвързва от съдебното решение така,
че при един
последващ спор с подпомаганата страна фактите да не
се установяват наново. В този смисъл, след като с
влязло в сила съдебно решение искът срещу Община-Русе, по който спор „РПС-Р. П. С.“ е било подпомагаща страна е уважен като
основателен по основание и по размер, до размера посочен в диспозитива на
съдебното решение, то в производството по разглеждане на обратният иск на
Община-Русе срещу „РПС-Р. П. С.“ фактите относно
виновното неизпълнение на задълженията на последното дружество относно
настъпването на деликта за ищцата по главният иск са безспорно установени. В
този смисъл възраженията в жалбата са изцяло неоснователни. Решението по
отношение на обратният иск е правилно и следва да се потвърди. Решението в
частта за присъдените разноски по отношение на обратният иск също е правилно
като постановено в съответствие с разпоредбите на чл.78,ал.5 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
В
тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемият Община-Русе във
въззивната инстанция, а именно юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на основание чл.78,ал.5 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на 100лв.
Мотивиран
така, окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1681 от 23.10.2019, постановено по гр.д.№ 974/19 по описа на РРС в частта, в
която „РПС – Р. П. С.” ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. „Л.” №***А, представлявано от
управителя А. В. Л. е осъдено да заплати на Община Русе, Булстат: *********, с
адрес гр. Р., пл. „С.” №*, представлявана от кмета П. С. сумата 5 000 лв.,
частично предявена като обратен иск
от сумата 23 000лв. – представляваща присъдено обезщетение на С.Ф.Т., ЕГН**********
за претърпените от нея неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило
на 15.01.2019г. в гр. Р., обезщетение за забава и разноски по делото, ПРИ
УСЛОВИЕ, че Община Русе е изплатило тази или по-голяма сума на увреденото лице,
както и в частта, в която „РПС – Р. П.С.” ЕООД е
осъдено да заплати на Община Русе сумата от 350лв. разноски по обратния иск.
ОСЪЖДА ЗАД
„А.” с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „С. К.” № * да плати на Община-Русе
юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция в размер на 100лв.
Решението по
обратния иск в първоинстанционното и въззивното производство е постановено при
участието на ЗАД „А.” с ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „С. К.” №*, в качеството на трето лице помагач
на страната на ответника „РПС-Р. П. С.” ЕООД.
Решението
в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационна обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: