РЕШЕНИЕ
№ 1471
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502819 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба от ответника
по спора А. Д. Р., ЕГН - ********** срещу Решение № 2966 от 12.08.2022 г., пост. по гр.д.
№ 19 368/2021 г. на Районен Съд – Пловдив, с което въззивникът на основание чл. 144 от
ГПК е осъден да заплаща на пълнолетния си син Х. А. Р., ЕГН – ********** месечна
издръжка в размер на 400 лева, считано от предявяването на иска - 07.12.2021 г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване.
Поддържаните от въззивника оплаквания са за неправилност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Х. Р. не е депозирал отговор по чл. 263 от ГПК. В съдебно
заседание взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените за
въззивното производство разноски – възнаграждение за един адвокат.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Х. А. Р., ЕГН –
********** срещу неговия баща А. Д. Р., ЕГН – ********** иск за осъждането на ответника
на основание чл. 144 от СК да му заплаща като на пълнолетен учащ се във висше учебно
заведение, ненавършил 25 години, месечна издръжка в размер на 400 лева. Поддържа се че
бащата работи на две места и реализира високи доходи, позволяващи му без затруднение да
заплаща исканата издръжка.
1
Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Възразява да има
доходи и имущество, които да обосновават извод за възможност от негова страна да заплаща
без особени затруднения издръжка за пълнолетния си учащ син, предвид и факта че е
безусловно задължен за издръжка към друго свое дете, което е непълнолетно.
По делото е безспорно установено, че ищецът е роден на *** г., навършил е
пълнолетие, но е под 25 годишна възраст.
Установено е, че считано от 4 октомври 2021 г. е записан редовно обучение в
университет „ П. У. „ – А., като за финансиране на образованието си за учебните 2021/2022
г. е изтеглил студентски кредит в размер на 9 250 британски лири.
Няма спор, че ищецът е трайно установен в А. от 10 и повече години, заедно със
своите майка и баба по майчина линия.
Няма спор че ответникът е баща на ищеца. Относно материалното му състояние е
установено че за 2021 г. има доход от трудово правоотношение в размер на 820 лв. месечно /
брутно /, както и че освен ищеца има и малолетна дъщеря Е. А. Р. – родена на *** г., чиято
издръжка е задължен да обезпечава и обезпечава, ведно с неговата майка С.Ш..
По делото е също така безспорно установено, че ищецът е *** и *** на „ Стил 29 „
ЕООД, *********, което дружество, считано от 2017 г. не осъществява търговска дейност,
съответно ответникът не реализира доходи от такава.
По делото е установено също така, че ответникът притежава недвижими имоти както
следва: в гр.*** – СОС с идентификатор 56784.518.173.4.3 / Апартамент / , СОС с
идентификатор 56784.518.173.4.5 / Апартамент / и СОС с идентификатор 56784.518.173.4.14
/ Гараж / и в гр.*** – Апартамент № ***, със застр. площ от 38, 66 кв.м., находящ се в
апартаментен комплекс „ П.Р. „, който апартамент, считано от 2014 г. и понастоящем не се
отдава под наем. Първите три имота са придобити от него на основание договори за дарение
от 2011 г., като дарителката Е. Е.Д. / майка на ответника / е запазила пожизнено и
безвъзмездно правото си на ползване върху имотите. По отношение на четвъртия имот се
твърди, че същият е в състояние, непозволяващо отдаването му под наем – недовършен,
необзаведен, поради липса на средства на ответника за това.
Тоест по делото е безспорно установено, че единственият реализиран от ответника
доход е от трудово възнаграждение, което за годината преди предявяването на иска е 820 лв.
месечно, като има и малолетно дете, към което е безусловно задължен за издръжка.
При така установеното районният съд е уважил иска в пълния му предявен размер,
като е приел че ответникът притежава недвижимо имущество, от което би могъл / без да го
продава / да реализира високи доходи и да заплаща - без особено затруднение, исканата от
ищеца издръжка в размер на 400 лв. месечно.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по неговата допустимост – в обжалваната част, а относно правилността е
ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно и допустимо.
Относно правилността въззивникът поддържа оплаквания че недвижимото
имущество, което притежава не му носи и не би могло да му носи доходи, обосноваващи
извод за основателност на предявения иск по чл. 144 от СК. Защото върху трите
самостоятелни обекта в гр.*** притежава само т.нар. „ гола собственост „, а по отношение
на обекта в гр.*** – същият не е в състояние, позволяващо реализиране на доходи чрез
отдаването му под наем през летния сезон.
Въззивната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК родителят дължи издръжка на пълнолетно
2
свое дете, което учи редовно във висше учебно заведение и не може да се издържа от
доходите и имуществото си - до навършване на 25 годишна възраст на детето, ако
престирането на такава издръжка не съставлява за родителя особено затруднение.
В случая въззивникът е с доход от трудово възнаграждение в размер на 820 лв.
месечно, с който доход следва освен собствената си издръжка е длъжен да осигурява
издръжка и на малолетното свое дете Е., родена през ***г.. Други доходи въззивникът няма
и не би могъл и да реализира от притежаваното от него недвижимо имущество в гр.***.
Неправилно е прието от районния съд че от така притежаваните от него два апартамента и
гараж би могъл да реализира доходи от отдаването им под наем. Както се каза по горе върху
тези апартаменти и гараж дарителката на въззивника е запазила за себе - пожизнено и
безвъзмездно, вещното право на ползване, което включва и плодоползването. Като така
евентуалните граждански плодове / наеми / не са за него, а в патримониума на третото лице
– титуляр на вещното право на ползване. Относно апартамента от 38 кв.м. в гр.*** е
установено, че същият не се отдава под наем. Липсват данни да не може да се отдава – по
изложените от въззивника доводи. Но дори и да се приеме противното, то обичайните по
размер доходи от отдаването на такъв обект под наем – които са и сезонни / за летния
период/ , не обосновават извод за въззивника да е налице възможност да заплаща без
особени затруднения издръжка на пълнолетния си син – предвид установения месечен доход
от брутно трудово възнаграждение от 820 лв. и безусловното му задължение за издръжка
към малолетната му ***-годишна дъщеря.
Предвид изложеното обжалваното решение за уважаване на иска се
отменя изцяло като неправилно и искът се отхвърля като неоснователен.
При този инстанционен резултат на въззивника се присъждат разноски в
размер на 300 лв. / възнаграждение за един адвокат / за първоинстанционното
производство и в размер на 290 лв. / ДТ / за въззивното.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване и е окончателно.
И съдът
РЕШИ:
Отменя изцяло Решение № 2966 от 12.08.2022 г., пост. по гр.д. №
19 368/2021 г. на Районен Съд – Пловдив, вместо което Постановява:
Отхвърля предявеният от Х. А. Р., ЕГН – ********** иск за
осъждането на А. Д. Р., ЕГН – ********** на основание чл. 144 от СК да му
заплаща месечна издръжка в размер на 400 / четиристотин / лева, считано от
предявяването на иска - 07.12.2021 г., до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменяване или прекратяване.
Осъжда Х. А. Р., ЕГН – ********** да заплати на А. Д. Р., ЕГН –
********** деловодни разноски в размер на 300 / триста / лева за
първоинстанционното производство и в размер на 290 / двеста и деветдесет /
лева за въззивното производство.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4