Р Е Ш Е
Н И Е
София, 28.12.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І
ГО,13-ти с-в,
в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:Росен Димитров
при секретаря Стефка Александрова като
разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело№ 2490 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск
с правно основание чл.534 ТЗ във вр. с чл.44 ЗЗД от „М.“ ООД, ЕИК ********против К.Ф.,
ЕГН ********** и С.Ф., ЕГН ********** – за солидарно заплащане на сумата от 87 449.36
лв. , с която сума същите са се обогатили неоснователно по запис на заповед от
13.09.2010 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди
, че на 87 449.36 лв. ответниците са
издали в негова полза запис на заповед, с който са се задължили да му заплати
сумата от 87 449.36 лв.,при предявяване на
записа.
Твърди,че
записът на заповед е редовен от външна страна,че падежът му-13.09.2011 год. е настъпил, но до момента на подаване на
исковата молба ищецът не е получил плащане по него. Твърди,че не е извършил
необходимите действия за запазване на правата си по него и на 13.09.2014 г. е погасен по давност специалния менителничен иск и на разположение е останал само искът за
неоснователно обогатяване по записа на заповед.
Моли съда да
уважи предявения иск като осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата 87 449.36 лв. – сумата по издадения в полза на ищеца
запис на заповед,чрез неплащането на която ответниците са се обогатили за негова сметка, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
Ответниците К.Ф.
и С.Ф. чрез
особения им представител адвокат Й.П. оспорват
иска и молят съда да го отхвърли като неоснователен и недопустим. Твърдят,че
записът на запис е нередовен и нищожен поради това,че са посочени по две имане
на издателите,че е сгрешена сумата при изписването с цифри и словом,а също
оспорва подписите на издателите.
Молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Доказателствата
са писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е
установено,че на 13.09.2010 г. ответниците К.Ф. и С.Ф. са издали в полза на ищеца „М.“ ООД запис на
заповед за сумата от 87 449.36 лв./словом: осемдесет и
седем хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ без разноски
и протест.
Падежът/плащането
му е уговорен на предявяване без да е посочена конкретна дата,нито някакъв срок,
като е посочено, че плащането следва да се извърши по конкретно посочена
банкова сметка ***.
Като издатели
са записани имената на ответниците и същите са се подписали,като до подписите е
поставен фирмен печат на А.ООД гр.Луковит.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
За да се ангажира
отговорността на ответника по реда на чл.534,ал.1 от ТЗ следва
да се установят предпоставките за възникването й. Става въпрос за специален иск
за неоснователно обогатяване от приносителя на запис на заповед,който е изгубил
поради изтекла давност правата си по ценната книга,срещу обогатилите се
лица-издатели или платци. За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл.534 ТЗ следва да бъде установено кумулативното наличие на следните
предпоставки: действителен менителничен ефект;
обстоятелството, че прекият менителничен иск е
погасен по давност или не са извършени необходимите действия за запазване на
правата по менителничния ефект; обедняването на ищеца вследствие на
невъзможността да реализира правата си по ценната книга и обогатяването на
ответника.
В процесния случай е налице редовен
от външна страна менителничен ефект. Процесният запис на заповед съдържа всички задължителни
реквизити, установени в чл.535 ТЗ, представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление. От служебна справка е
установено,че и двамата ответници са регистрирани само с две имена и точно тези
имена са посочени в записа на заповед. Падежът на записа е настъпил след
изтичане на една година от издаването му-13.09.2010
год.,
тъй като в него не е посочена конкретна дата или срок за предявяване, т.е. на 13.09.2011 год. , от която дата започва да тече предвиденият
в чл.531,ал.1 ТЗ специален тригодишен давностен срок за упражняване на правата
по ценната книга. Този срок е изтекъл на 13.09.2014
год.
след който момент поемателя /ищеца/ е изгубил правата си по ценната книга и за
него се е породило правото да предяви специалния иск за неоснователно
обогатяване по чл.534 ТЗ.
Факта,че е налице разминаване в изписването на
сумата с цифри и с думи касае практически разлика от 9 стотинки и не е в
състояние да доведе до такъв порок,че съдът да приеме,че не е налице яснота
относно дължимата по ефекта сума-тази сума е изписаната словом и в размер на
87 449.27 лв.
Неоснователното обогатяване по
смисъла на чл.534 ТЗ е различно от това по чл.55 и следващите ЗЗД и произтича
от самата невъзможност да се реализират правата по менителничния ефект, което
изключва необходимостта от доказване на други правопораждащи
обогатяването факти. Обогатяването на издателя е във формата на спестените
парични средства,които същият се е задължил да плати, но не е платил. От своя
страна обедняването се изразява в пропускане на възможността от страна на
поемателя да увеличи имуществото си със сумата по записа на заповед,издаден в
негова полза.Вредата по смисъла на чл.534,ал.1 ТЗ се изразява в сумата,която
следва да се плати по менителничния ефект,но в действителност не е платена.
От представените по делото
доказателства не се установи плащане на сумата по издадения в полза на ищеца
запис на заповед. Поради неплащането й, същият търпи вреди вследствие
невъзможността да реализира менителничното право.
Налице е и обогатяване на пасивно легитимираните по менителничния ефект ответници
по предявения иск в условията на солидарност, доколкото друго не е уговорено в
записа на заповед.
С оглед на горното предявения иск се
явява основателен в размер от 87 449.27 лв. и следва да бъде уважен ведно
със законните последици-лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане и присъждане на разноски в полза на ищеца в размер на
3498 лв.-платена държавна такса и 3153 лв. - възнаграждение за особен представител
по реда на чл.47,ал.6 ГПК.
Над уважения размер искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Ф.,
ЕГН ********** и С.Ф., ЕГН ********** чрез особения им представител адвокат Й.П. да заплатят солидарно на „М.“ ООД, ЕИК ***********,
представлявано от управителя Б.Б., чрез адв. Т.Н. по иск с
правно основание чл.534 ТЗ във вр. с чл.44 ЗЗД
сумата от 87 449.27 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на исковата молба – 29.02.2016 год. до датата на окончателното й
изплащане и разноски по делото в размер на 6651 лв. като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения размер до претендирания такъв от 87 449.36
лв. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: