№ 214
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000502612 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от № 264806 от 16.07.2021г., постановено по гр.д. № 7349/2017г. по описа
на СГС, ГО, 3-ти състав, е уважен частично иск с правно основание чл.чл.52 вр.45 ЗЗД, като
К. В. Д. е осъден да заплати в полза на Х. С. С. сумата 25 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дадени две интервюта, излъчени по
телевизия БТВ, в предаването "Тази сутрин", излъчени съответно на 17.10.20**г. и на
18.10.20**г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2017г. до
окончателно изплащане, както и разноски, съобразно уважената част от иска, в размер общо
на 2 175 лв., от които: 1 000 лв. д.т., 175 лв. - депозит за в.л. и 1 000 лв. адвокатско
възнаграждение.
Със същото решение е отхвърлен иска в останалата част за разликата над 25 000 лв.
до 50 000 лв. - частичен иск от общо 100 000 лв., като неоснователен.
Присъдени са разноски по компенсация, като Х. С. С. е осъден да заплати К. В. Д.
разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер 700 лв. - представляващи депозити
за вещи лица.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
1
ОТВЕТНИКА по делото.
Жалбоподателят-ответник К. В. Д. оспорва решението в неговата осъдителна
част и моли да се отхвърли изцяло предявенита претенция. Изтъква факта, че е налице
съдебен акт, постановен от съда при необсъждане на събрания по делото доказателствен
материал, относим към спора, тъй като е основал решението си единственото и само при
даване на вяра на свидетелските показания на свидетели на ищеца и при некредитиране на
приетата по делото лингвистична експертиза, която е от особено значение за доказване на
спорните по делото факти - кои именно думи и изрази са били обидни за ищеца, кои са
съдържали сарказъм и ирония и най-важното дали въобще са обективирани обидни изрази и
словосъчетания- заключението доказва, че казаното от него обективно не е обидно и
позорно, поради което е без правно значение как субективно се е почувствал ищеца. По
делото съдът не е посочил конкретен мотив защо не кредитира изготвеното заключение по
лингвистичната експертиза, освен бланкетния мотив, че „вещото лице не е могло да
отговори на поставените въпроси“, без да се сочи защо съдът приема, че е така, с цел
изясняване на спора от фактическа и правна страна. По делото остава недоказан и
основният въпрос - че ищецът е бил подложен на преднамерена, обидна и клеветническа
кампания, накърнила честта, достойнството и доброто му име, с които се ползва сред
близките и обществото. В подкрепа на тезата за необсъждане на всички доводи на страните,
следва да се посочи, че решаващият състав по никакъв начин не е обсъдил направеното с
отговора на ИМ възражение, че по никакъв начин не се променил начина на живот на ищеца
след процесните интервюта, напротив - същият е дал 30 мин. интервю по „ТВ 7" пред
журналиста М. К., след това е участвал в награждаването на футболиста Л. М. със „Златна
обувка“ в Барселона, на 28.11.20** г. дал голямо интервю на журналистката В. В. за в.
„Преса“, а на 30.11.20** - просторно интервю в предаването по „Нова ТВ“. Тоест няма
житейска логика едно лице, което действително е изживяло интензивни и отрицателни
емоции на стрес, тревога, обида, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на
физическото му здраве, да продължава да формира публични и светски прояви, като
изброените по-горе.
На следващо място посочва, че от обективна страна няма клевета, тъй като според
българското законодателство дървесина може да бъде продавана свободно и без
търг/конкурс на потенциални купувачи по една от следните процедури-по ценоразпис и чрез
пряко договаряне (справка чл.6б,ал.2,т.3,4 от Наредба за условията и реда за възлагане
изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за
ползването на дървесина и недървесни горски продукти), както и че всеки собственик и
търговец на дървесина свободно може да я препродава на трети лица вкл. на Свилоза. В
случая няма каквато и да е преднамереност спрямо ищеца, тъй като процесното интервю е
било за проблемите в горския сектор, в рамките на което, споменаването на името на ищеца
е инцидентно във връзка с недостиг на голямо количество дървесина, от която се нуждае
предприятието Свилоза, която ответникът представлява (ноторно обстоятелство, справка
ТР) и информацията в тази насока, която достигнала до него от доставчиците на Свилоза.
2
Твърди, че липсва пряка причинно-следствена връзка между казаното от него в процесните
предавания и описаните от ищеца претендирали неимуществени вреди доколкото същите не
са пряка и непосредствена последица от думите му в контекста на чл.51, изр.1 ЗЗД, а по
скоро са реакция от последвалия негативен медиен отзвук на интервюто в същия и в
следващите дни, които вероятно са причинили на ищеца описаните от него неимуществени
вреди в ИМ, а именно: Бизнесмен замеси Х.С. в далавери с дървесина ...; за които
последващи статии в интернет лично той не носи отговорност.
Отделно от горното твърди, че СГС неправилно отказал да допусне до съвместно
разглеждане своевременно предявеното в отговора възражение за прихващане за претърпени
от ответника неимуществени вреди от насрещни обиди и клевети на ищеца, подробно
описани, които са обективирани в интервюто му с В. В. за в.Преса от 28.11.20**г ищеца
заявява:...Обвинението на К.Д., че съм получил 150 000 тона дървесина, без конкурс е
работа, на Б. Б....Твърди, че е налице реторсия, която напълно компенсира ищеца. Моли за
отмяна на решението и отхвърляне на иска. Алтернативно заявява, че присъденото
обезщетение е прекомерно високо и не съставлява справедлива обезвреда, поради което
моли да се присъди такова в минимален размер. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Х. С. С. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че предмет на делото не е емоциалното
състояние на ответника, поради което правилно съдът не е обсъдил дали ответникът Д. се е
почувствал обиден или е бил оклеветен. По отношение на възраженията, че ищецът е дал
интервю и е участвал във светско събитие непосредствено след интервютата на Д.: това са
предварително уговорени ангажименти на ищеца и е било некоректно от негова страна да ги
отменя. По отношение на възраженията, че не е позорно обстоятелство да притежаваш
фирма и да продаваш дървесина: може това обстоятелство да не е позорно, но е
клеветническо твърдението, че по нечестен начин си спечелил търг да изкупуваш
дървесина- търгът бил нагласен и ищецът го бил спечелил с помощта на протекции от
високопоставени лица. Казаното като съдържание и начин на поднасяне на информацията е
позорно и унизително за честта и достойнството на ищеца. Правилно съдът е приел, че са
осъществени всички предпоставки на фактическия състав на деликтната отговорност-
налице са виновните действия и противоправно поведение на ответника, невярните
твърдения, причинените неимуществени вреди, както и причинно- следствената връзка
между деянието и тези вреди. Видно от приетите по делото две на брой СПЕ от различни
вещи лица, описаните от ищеца неимуществени вреди същият е претърпял единствено и
само от процесните изрази, чийто автор е ответникът. По отношение на отказа на съда
да приеме за съвместно разглеждане възражението за прихващане, счита отказът е правилен.
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 и чл.52 ЗЗД.
3
Ищецът Х.С. твърди, че в две последователни предавания на сутрешния блок „Тази
сутрин“, излъчени по БИ ТИ ВИ, на 17.10.20** г. и 18.10.20**г. е бил подложен от страна на
ответника на преднамерена, публична, невярна, обидна и клеветническа кампания,
накърнила честта, достойнството и доброто му име, с които се ползва сред близките и
обществото. В резултат на това заявява, че е изживял интензивни и отрицателни емоции на
стрес, тревога, обида, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото му
здраве. Твърди, че казаното от ответника по отношение на него е невярно, позорно и
унизително, тъй като в интервютата си го свързвал с нелегален бизнес с дървесина и
незаконни сделки за много пари. С. заявява още, че изказването на Д. в национален ефир, е
изиграло огромна роля в популяризирането на медиен скандал с него в различни печатни и
телевизионни медии. Претенедира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер от 50 000 лв. частичен иск от общо 100 000 лв., ведно със законните последици от
датата на деликта до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът К.Д. оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви - за периода 18.10.20**
- 12.06.20**г. Оспорва твърденията, че ищецът бил подложен от негова страна на
преднамерена, публична, невярна, обидна и клеветническа кампания, като според него, няма
нищо позорно ищецът да притежава фирми, с които да търгува с дървесина, както и фактът,
че дървесина може да бъде продавана свободно и без конкурс, чрез пряко договаряне.
Твърди, че всичко казано е под формата на ирония и сарказъм и по никакъв начин не
осъществява състава на обида или клевета. Заявява, че липсва пряка причинно-следствена
връзка между казаното от него в процесните предавания и описаните неимуществени вреди.
Оспорва да са настъпили описаните преживени болки и страдания от страна на ищеца.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като с поведението си и
забъркването му в предходни медийни негативни изяви, сам е поставил себе си и
нравствените си качества под съмнение. Смята, че ищецът по никакъв начин не е променил
начина си на живот след процесните интервюта, напротив - дал 30 минутно интервю по ТВ7
пред М. К., след това участвал в награждаването на Л. М. със „Златна обувка“ в Барселона,
на 28.11.20** г. дал голямо интервю на В. В. за в. Преса, а на 30.11.20** - просторно
интервю в предаването D. по Нова ТВ. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
От фактическа страна се установява, че К.Д. бил гост и дал интервюта в две
последователни предавания на сутрешния блок „Тази сутрин“, излъчени по БИ ТИ ВИ, на
17.10.20**г. и 18.10.20**г. Участието му било на темата за бизнеса с дървесина в страната.
При първото интервю, на 17.10.20**г. той казал, че в страната съществуват
преяждащи структури и дал за пример борсата за дървесина, с оглед негови лични
впечатления от проведен предходната година търг, като заявил, че на него присъствали
всички големи дърво-преработвателни предприятия в България, а накрая се разбрало, че
търгът е спрян и 100 000 т. дървесина са дадени на Х.С. / като подставено лице/ от Е. Д.
/бивш депутат от ГЕРБ/, който управлявал сектора към този момент, заедно с М. Н.. След
4
това заявил, че знае, че С. директно ги е взел и има доказателства, че неговото име е
свързано директно с това количество дървесина. После добавил, че фирмата на С. му е
предлагала дървесина, на която той е собственик по документи. После заявил: „Х. иска да
изкара некой лев, дават му възможност“. По телефона е включен Е. Д., който нарекъл К.Д.
"отявлен лъжец" и приел покана за участие на следващия ден.
На следващия ден - 18.10.20**г. е било предоставено право на отговор на Х.С. и Е.
Д., които взели участие в същото предаване по БТВ. Х.С. заявил, че не познава лично К.Д., а
самият той никога не се е занимавал с дърва и дърводобив, че през годините е имал
различни фирми, но нито негова фирма, нито такава на негови роднини се е занимавала с
дърводобив. Тогава К.Д. бил включен по телефона в студиото и заявил, че Х.С. е човек,
който е наивен и затова го използват - за добро или лошо, това си е негова работа. Що се
отнася до господин Е. Д. посочил, че всички негови близки и познати, роднини и скърбящи,
и всякакви други, са ангажирани в тоя бизнес и зад какви ли не фирми се крият неговите
активности, даже в момента се добиват в Златица, Пирдоп, в Етрополе, Ботевград, в Ловеч
спряха. Допълнил, че: "Ние и за това сме информирали, още февруари месец миналата
година и в Народното събрание сме писали, като Асоциация и като браншови организации."
После, на следващия въпрос на водещата добавил, че всеки ден при него пристигат
хора, които карат дървесина, тъй като предприятието „Свилоза" /което управлява/ ползва
над петстотин хиляди тона годишно, и много често някои от доставчиците, на които не
посочил името, разбира се, му казвали: „Абе, ние сега добиваме, а откъде идва дървесината,
каква е? Ами, тая е от горите на Х.С.". Изрично уточнява, че двамата никога не са се
виждали, от него никога не е получавал никакви документи, никога не е виждал документи с
името на С., но му карат дървесина от негово име.
Ноторно известно е, че считано от 1999г. К.Д. е член на Надзорния Съвет и
Председател на Съвета на директорите и представляващ „Свилоза“АД- Свищов, което е
публично дружество и акциите му се търгуват на Българската фондова борса. “Свилоза“ АД
е едноличен собственик на „СВИЛОЦЕЛ“ ЕАД-Свищов, което е пазарен лидер на
Балканския полуостров в производството на сулфатната избелена целулоза от широколистна
дървесина.
По делото е назначена техническа експертиза, която е свалила на хартиен носител
запис от двете интервюта от предоставения от телевизия БИ ТИ ВИ диск и дава заключение,
че видеозаписите, приложени по делото на л. 16 са автентични и в тях се съдържат
участията на посочените лица в цитираните по - горе две предавания.
От депозираното на л.517 от делото заключение на съдебно-лингвистична
експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че в анализираните отсъстващи в експертизата изрази от текста не са
изразени обиди, но присъства позорно обстоятелство: на Х. С. са предоставени 150 000 т.
дървесина от търг, за който имплицитно е споменато, че при извършването му има
нарушение на закона. Текстът експлицитно не съдържа обиди, но има изрази, посочващи
позорни обстоятелства, което води до възприемането им като обиди, тъй като те представят
5
ищеца негативно в нравствено отношение. В Текста не се съобщава, че Х. С. е нарушил
закона, т.е. липсват думи и словосъчетания, които да посочват факти, че въпросното лице е
нарушител на закона. Става ясно, че има търг за дървесина, за който се имплицира, че е
извършен в нарушение на закона, чрез който търг на Х. С. са дадени (или от който търг Х.
С. е получил) 150 000 т. дървен материал. Затова вещото лице прави извод, че в текста не се
съобщават факти, с които да се твърди, че Х.С. е нарушил закона. В Текста има съждения и
оценъчни твърдения – а критична и негативна оценка съдържат изразите: Ми, как
приключена?/; Къде Са тия 150 т.?.'; дадени са на Х.С.', Х.С. е човек, който го използва
всеки; всички тези фирми, зад които се криете.
За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото в о.с.з. на
18.04.2019г. са разпитани пет свидетели - Ч., С., П., Л. и Л..
Св.Ч. познава ищеца от 15 години - ходят на лов заедно. Знае, че ищецът е създал
детска школа по футбол в ***. Спомня си интервю на К.Д. в сутрешния блок на БТВ -
предаването „Тази сутрин“ през м. октомври 20** г., което самият той гледал. Останал
потресен, защото са говорили, че С. има фирма за дърводобив, а той не се занимава с такава
дейност, звъннал му по телефона, но ищецът не отговорил. Знае, че този ден Х.С. е отменил
всички срещи, които имал в София, защото след предаването изпаднал в депресия. На
другата сутрин самият С., заедно с Е. Д. били в студиото на БТВ на интервю. Не знае
ищецът да е участвал в търг за дървесина, чрез подставени лица, не знае Е. Д. да му е
вършил нерегламентирани услуги. Заявява, че С. никога не е обвиняван в ***, нито има
обвинение в ***, не знае да е удрял журналист в ***. Според него той бил много засегнат от
интервюто на К.Д. по БТВ, защото бил оплют, даже казал: „Те ще ме принудят да отида да
работя в чужбина“, и така станало. И досега още не е превъзмогнал обидата.
Св.С. познава ищеца още от казармата. Знае, че С. ходи на лов в ***, където е създал
футболна школа на негово име, в нея има над 150 деца. През м. октомври 20**г., ищецът
бил в България, отседнал в Ловния дом. Свидетелят гледал предаването - участие на К.Д. в
сутрешния блок по БТВ, който заявил, че Х.С. има фирми, чрез които изкупува дървесина, а
самият Е. Д. му уреждал големи търгове, говорел за 150 000 т. дървесина. След предаването
свидетелят му звънял по телефона, но не получил отговор. Когато се видели по - късно
ищецът бил омърлушен, изглеждал като ударен с мокър парцал, не искал да разговаря, не
бил изобщо добре, затворил се в себе си, бил обиден, защото винаги се е занимавал само със
спорт. Това му състояние продължило дълго време, дори и сега се чувства така. Казал:
„Няма да стоя в тая България, ще търся работа навън“. Съпругата му също била притеснена.
На другия ден двамата с Е. Д. имали интервю по сутрешния блок на БТВ и имало
видеовръзка с К.Д., в което ищецът го запитал дали го познава, а последният отговорил
отрицателно.
Св.П. познава С. от 15г. През октомври 20**г. С. бил в България, заедно гледали
участието на ответника в сутрешния блок на БТВ, на което Д. изнесъл информация, че Х.С.
е спечелил търг за 150 000т. дървесина, като казал, че има документи и доказателства за
това. Ищецът бил направо потресен, тъй като никога не се е занимавал е бизнес в България,
6
единствено през 2015г. открил дарителска сметка. С. вземал лекарства за кръвно и сърце,
премерил си кръвното, веднага след предаването телефоните му започнали да звънят, той
спрял да отговаря, отложил всички срещи. Седмица - две изобщо не искал да се показва в
***, отразило му се така, защото всичко казано било неистина. Дъщерите му започнали да
звънят, това много го разстроило и заявил, че няма какво да прави тук, че е омаскарен от
журналисти и бизнесмени. Бил притеснен, казал, че хората ще гледат предаването,
притеснил се от близки, приятели, защото е известна личност и държи на името си. Според
свидетеля и друг път е имало писания срещу ищеца - и то откровено жълти, но това
интервю било съвсем различно, то просто било потресаващо. Не знае С. да е бил замесен в
черното тото.
Св.Л. познава жалбоподателя К.Д., работи като изп.директор на „Северна
дърводобивна компания“, която е дъщерно дружество на „Свилоза“, и се занимава с
преработка на дървесината от спечелени търгове. През 20** г. тази компания организирала
дърводобива и доставката на дървесина за 20**г. Заявява, че през същата година се е чуло,
че Х.С. се занимава с дървесина. „Свилоза“ правила интензивни проверки на дървесината -
като качество и произход, при които някои от шофьорите не искали оглед на дървесината за
качество, "защото е на С.". Впоследствие разбрал, че става въпрос за *** Х.С.. Споделил
чутото с ръководството на завода през средата на 20**г. Не знае ищецът да е имал фирма и
не е подписвал договор с него.
Св.Л. познава ответника от около 50 г., близки приятели са. Преди доста години Д.
имал обществена функция във връзка с ползването на българските гори, тъй като е
собственик на предприятие Свилоза, което е най -големият консуматор на технологична
дървесина. Оплаквал му се през 20**г., че се налагало да спират работа, поради недостиг на
дървесина. Често участвал в предавания по телевизията, за да обяснява какви са проблемите
в този бранш и какво трябва да се направи, за да се подобри дейността. Впоследствие Д.
казал на свидетеля, че при интервюта ползвал имената на известни българи, вкл. това на
Х.С. по-скоро като нарицателно, тъй като те се използват едва ли не като параван, без да
говори нещо конкретно, но от там тръгнала една лавина, почнали да му се обаждат хора. По
- късно свидетелят разбрал, че Х.С. се явявал по телевизията и в типичния за него
емоционален стил, ползвал доста интересни изрази по адрес на Д.. Последният бил
изненадващо разстроен от казаното.
От депозираното на л.434 т.2 от делото заключение на СПЕ, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и оспорено от страните, се установява, че при Х.С. са
констатирани повтарящи се и нахлуващи образи засъбитията, включващи образи, мисли и
усещания, повтарящи се тревожни сънища и кошмари, като травматичните събития
разрушават конструкцията на Аз-а, формиран и поддържан във взаимоотношенията с
другите. Според вещото лице постепенно настъпва изгаряне на мостовете, които свързват
ищеца с неговите приятели и близко обкръжение.Неприятно му е било да се среща с хора, не
желаел да чува какво се говори за него и за семейството му. Силният стрес е довел до
депресивни състояния, дистрес, повишена тревожност, а това по правило са предпоставки за
7
редица соматични заболявания, които биха могли да бъдат отключени в даден момент в
бъдеще.
Според експерта, състоянието на посттравматично стресово разстройство, е
следствие на интервюто, дадено в обществена медия през 20**г., в което г-н К.Д. го е
обвинил в неправомерни действия, свързани с търговия с дървен материал. Ищецът е
медийна личност и като такава, е в обектива на камерите постоянно. Такива личности са
подготвени за негативни публикации. Споделил също, че е бил изключително много
наранен от изказването и обиден от последвалите реакции на хората, както и че е очаквал да
намери съчувствие в тази ситуация, но е разочарован от липсата на обективност и от
нездравото любопитство, предизвикано от предаването, омръзнало му било да обяснява, че
нищо от това, което е казано в предаването не е вярно и вече предпочитал да не се среща с
предишните си приятели и фенове, но това му тежало и се чувствал самотен и предаден.
Семейството му също било засегнато от случилото се.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, които съдът кредитира
като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, съдът намира, че е безспорно
установено, че ищецът, сега въззиваем, бил ядосан, притеснен и афектиран от казаното по
негов адрес. Същевременно няма доказателства за изпадането му в депресивно състояние,
което се характеризира с бездействие и бягство от публични прояви и контакти. Напротив,
поведението на ищеца веднага на следващия ден, е активно и настъпателно с оглед защита
на честта и достойноството, като освен реализирането на право на отговор в сутрешния блок
на БТВ, той дава още две интервюта - във в.Преса и при К. по ТВ 7. В този смисъл
последвалата реакция на ищеца опровергава категорично извода на вещото лице, което сочи
наличието на посттравматично стресово разстройство, следствие на интервюто, дадено от
К.Д. в обществена медия през 20**г.
Отделно от горното и предвид факта, че е уважаван спортист с изключително здрава
нервна система, която по правило трудно може да бъде провокирана респ. разклатена, съдът
намира за недоказани пълно и главно сочените вреди, изразяващи се в болки и страдания,
притеснения, интензивни и отрицателни емоции на стрес, тревога, съпроводени с влошаване
на физическото му здраве, като за последното няма ангажирани писмени доказателства.
В този смисъл за настоящата съдебна инстанция не е доказано пълно и главно
наличието на вреди, настъпили в резултат на предаването по БТВ и депресивното състояние
на ищеца след м.10.20**г. Доказано е пълно и главно наличието на възмущение и гняв от
казаното, възприето от С. като клевета по негов адрес, а именно – набеждаване в престъпно,
предварително уредено участие в търг за дървесина.
В отговор в интервюто на Х.С. по БТВ от 18.10.20**г. той казва:„... Не, не, тогава,
значи, Вие не знаете, не знаете какво значи, както беше преди време един известен, такъв,
уличен полицай, където ме викаха да ме разследват за *** в България, знаете го сега къде е в
момента - Вие сте същия като него..." По нататък, в същото Интервю по БТВ от 18.10.20**г.
заявява :«... Използвате името на Х.С. да станете известен с Вашата безизвестност там, по
Вашия край...."
В Интервюто на М. К. от 03.11.20**г „К. с брадвата“ по телевизия TV7, на въпроса
колко горски стопанства има във връзка с процесните интервюта С. отговаря: а защо не
осем, ДА МИ *** *** *** С КОСЪМ..,.“я...Ще го осъдя и ще го *** ДО ДУПКА...щото е
ГОЛЯМ ГЯВОЛ, щом е такъв ГОЛЯМ СЕЛСКИ ТАРИКАТ, ще види кой съм аз и с какви
8
дела се занимавам... "
В интервюто му с В. В. за в.Преса от 28.11.20**г. ищецът заявява: ...Обвинението на
К.Д., че съм получил 150 000 тона дървесина без конкурс, е работа на Б. /Б. Б./.
В друго интервю на 30.11.20**г. ищецът заявява пред С. Д., че никой не може да
развали приятелството му с Е. Д. и М. Н...и оня да слезе отгоре…трябва да си голям *** със
з….
Видно от справка в търговския регистър се установява, че Х.С. и Е. Д. заедно и
поотделно представляват ЕООД "ХС-1966" гр.София, ЕИК *********, с предмет на
дейност: комисионни, спедиционни и превозни сделки, търговско представителство и
посредничество, складови сделки, вътрешно и външно търговска дейност, рекламна и
маркетингова дейност, строително-монтажни работи, както и други дейности незабранени
от закона.
Отделно от това Х.С. е *** в ООД "Ви Ейч Ес 8" и ООД "ХБХ-2001", като е
*** на Съвета на директорите на ЦСКА Възраждане АД и сдружение Български
олимпийски комитет.
Няма други доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл.147 НК пострадал от клевета може да е само лицето, по отношение на
което са разпространени позорните обстоятелства или на когото е приписано престъпление.
Съгласно задължителна съдебна практика, установена по реда на чл.290 ГПК - решение №
242 от 06.04.2010 на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г., ІV г.о., в което по въпроса дали при
посочване като основание на иск за непозволено увреждане на клеветнически твърдения от
ответната страна, е необходимо клеветата да е установена с влязла в сила присъда, за да се
ангажира отговорността за обезвреда, е даден отговор, че при деликта съставомерно е
виновно противоправно деяние на дееца по отношение на пострадалото лице, на което е
причинена вреда, като не е необходимо противоправното поведение да е установено с влязла
в сила присъда, за да се ангажира деликтната отговорност за обезвреда. В заключение, в
случая предявеният иск по чл.45 ЗЗД е допустим, тъй като не е задължително пострадалият
от клеветнически твърдения да реализира правата си по наказателен ред за извършено
престъпление по см. на НК. Негово право е да избере пътя си на защита - наказателно или
гражданскоправен./така и РЕШЕНИЕ № 12 ОТ 06.02.20** Г. ПО ГР. Д. № 449/2012 Г., Г. К.,
ІІІ Г. О. НА ВКС, по чл.290 ГПК/
Следва да се има предвид, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са
клевета, могат да бъдат проверявани за вярност в гражданското производство като
доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят
адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на ответника. В
случая недоказано остава изнесеното твърдение, че Х.С. е участвал в и спечелил търг за
150т. дървесина, както и че упражнява търговска дейност, свързана с препродажба на
9
дървесина.
С оглед изложеното, за да се уважи предявения иск, следва да се установи при
условията на пълно и главно доказване, че процесното изявление, обективирано в
предаване, съдържа неверни клеветнически твърдения и е опозоряващо личността, както и
че се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди за жалбоподателя-
ищец.
Ищецът доказа наличието на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
гняв, възмущение и обида, но недоказани пълно и главно остават наличието на психически
стрес, емоционално неразположение, депресивно състояние, изразяващо се в затваряне в
себе си и неудобство, непосредствено след м.10.20**г. Напротив същият е присъствал на
няколко церемонии по награждаване на други футболисти, появявал се е в публичното
пространство активно, давайки интервюта, вкл. към настоящия момент е рекламно лице на
дружество, занимаващо се с хазартна дейност.
Що се отнася до твърдението, че С. е наивен и затова го използват като параван,
съдът намира, че това е оценка за личността му, а не факт. Относно правните последици от
разпространението на неверни факти, които засягат професионалната чест и достойнство на
личността и относно разграничението на фактическите твърдения от оценъчните съждения е
налице трайно установена практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав.
Съгласно р. № 148-2015-IIIГО; р. № 204-2015-IVГО; р. № 62-2012-IVГО оценъчните
съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на
фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. 3а вярност
могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите.
Изказването на мнение с негативна оценка за определена личност, открояваща се по една
или друга причина в обществения живот, не поражда отговорност, не съставлява
противоправно поведение, ако не засяга достойнството на личността (т.е. ако не
осъществяват състав на престъплението обида). Съдът е длъжен в мотивите да разграничи
кои твърдения са за факт и кои представляват оценка, както и да посочи дали твърденията са
неверни и позорят адресата.
Няма съмнение обаче, че границите на допустимата критика по отношение на
публични личности са по-широки, отколкото по отношение на частните лица, стига тази
критика да е отправена именно в това им качество (Решение от 08.07.1986 година на ЕСПЧ
по делото Лингенс срещу Австрия, Решение от 23.05.1991 година по делото Обершлик
срещу Австрия). В случая обстоятелството, че адресатът Х.С., като публична личност следва
да понася по - висока степен на обществена критика, което не изключва правото му на
защита, а е от значение за размера на обезщетението. Същевременно, в качеството на уважан
от всички спортист, при осъществяване на право на отговор, макар и да му дава по-голяма
свобода в представянето на идеи и критикуване дейността на друга обществена личност
/какъвто е К.Д./, също, в случая, не го освобождават от отговорност по чл.45 ЗЗД, а следва
да се вземе предвид при приложението на чл.52 ЗЗД.
Гореизложените правни констатации обосновават извод за наличието на
предпоставките на чл.45 и чл.52 ЗЗД по отношение както на причинителя на вредата, в
10
лицето на ответника, а именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на
причинителя на вредата, причинна връзка между това деяние и само една част от
причинените вреди. При това положение ищецът има правото да получи обезщетение за
причинените неимуществени вреди.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Обезщетението по чл.45 ЗЗД има за цел да компенсира претърпените болки и
страдания чрез предоставянето на други блага (парично обезщетение), поради което
значение има средния жизнения стандарт за страната към 20**г. При определяне на размера
на обезщетението от значение са характера на увредените блага, които нямат имуществена
стойност, както и продължителността и интензитета на страданията. В случая са били
засегнати професионалната чест и достойнството на ищеца, но интезитета и
продължителността на болките и страданията не се отличават с висока степен, те са в
обичайните рамки на увреждането при подобни деликти. Като съобрази естеството на
извършеното деяние - публично, чрез телевизионна медия в гледано време, станало
достояние до неограничен кръг от хора; възрастта и личностната реализация на ищеца,
виден професионален ***, което не предполага по-дълбока чувствителност;
обстоятелството, че няма данни за възникнали сериозни здравословни проблеми, които да са
налагали медицинска намеса или проблеми от личен, социален или служебен характер,
както и социално-икономическите условия в страната към процесния момент, намира, че
сумата от 3000 лв. в случая представлява справедливо обезщетение за доказаните по делото
неимуществени вреди. Не се доказва заминаването на ищеца за САЩ първо да е свързано с
изявлението на Д. и второ - да е трайно установено намерение за емиграция, предвид
завръщането му обратно в страната към настоящия момент.
Предвид средния жизнен стандарт за страната, съдът счита, че сумата от 3000 лв. ще
бъде достатъчна да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага. В
същите размери се установяват и обезщетенията от съдебната практика при подобни
деликти, със съпоставими интензитет и продължителност на страданията (р. № 85/12 г. на ІV
ГО, р. № 734/11 г. на ІV ГО, р. № 439/16 г. на ІV ГО, р. № 271/18 г. на ІV ГО и др.).
Доколкото не се установяват обстоятелства, които да водят до увеличаване или намаляване
размера на обезщетението, то предявеният иск следва да се уважи за сумата от 3000 лв..
Във връзка с възражението, че ищецът е използвал обидни думи спрямо ответника по
иска, поради което е налице реципрочност /реторсия/, следва да се посочи, че същото е от
значение за наказателното производство, ако обиденият е отвърнал веднага с обида, за
освобождаване и на двете лица от наказание, но в случая се касае за гражданска отговорност
и това обстоятелство може да се преценява само при обсъждане на размера на причинените
11
вреди - не и за освобождаване от отговорност.
С оглед гореизложеното следва да се разгледа релевираното в условие на
евентуалност възражение за прихващане. СГС не е приел за съвместно разглеждане
направеното своевременно възражение за прихващане /заявено още с отговора на ИМ,
депозиран на л.117/, тъй като не е внесена д.т. и може да се предяви с насрещен иск
/протоколно определение в о.с.з. на 26.11.2018г./
САС, 14 състав зачита характера на възражението за прихващане, като процесуално
средство за защита по същество от страна на ответника. Изрично постановен от съда отказ
за приемане за съвмество разглеждане във висящия процес на възражението на ответника за
прихващане не води до преграждане на възможността за развитие на този процес, нито
препятства правото за предявяване в отделен процес на самостоятелен осъдителен иск.
Независимо от очертаните в чл.298 ал.4 ГПК обективни предели на силата на пресъдено
нещо, вкл. и по отношение на разрешените с решението възражения за прихващане,
законодателят не е предвидил възможност за инстанционен контрол при постановен /със
самостоятелен процесуален съдебен акт/ изричен отказ на съда да приеме за разглеждане
възражение за прихващане. В случай, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е
отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно въведено възражение за прихващане, това
процесуално нарушение може да бъде отстранено във въззивното производство. Когато
съдът, въпреки редовно предявено от ответника възражение за прихващане с изискуемо и
компенсируемо с това на ищеца вземане, не е разгледал същото, независимо дали е
постановил изрично определение за неприемане или изобщо липсва произнасяне по
приемането му за съвместно разглеждане, той допуска съществено процесуално нарушение,
атакуемо по реда на обжалването. В този смисъл определението му за недопускане на
разглеждането не прегражда окончателно последното и не удовлетворява предпоставките на
чл.274 ал.1 т. 1 ГПК за допускане на обжалваемостта му, непредвидена и изрично /чл.274
ал.1, т. 2 ГПК /. В този смисъл е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 609 от
15.01.2009 г. по т.д. № 323/2008 г. на І т.о. на ВКС - разгледан първи правен въпрос по
същото.
САС намира за доказано пълно и главно наличието на реторсия на обидата по
смисъла на чл. 146, ал.2 от НК, доколкото ищецът незабавно е реагирал с обидни думи и
клевети по адрес на ответника, и то не в едно, а в три последователни отделни интервюта,
дадени в различни медии, с което освен, че е бил емоционално компенсиран за причинените
болки и страдания, е причинил идентични по основание, интензитет и размер такива по
адрес на ответника. По конкретно съдът намира, че изразът - използвате името на Х.С. да
станете известен с Вашата безизвестност там, по Вашия край...." "а защо не осем, ДА МИ
*** *** *** С КОСЪМ..,.“я...Ще го осъдя и ще го *** ДО ДУПКА...щото е ГОЛЯМ ГЯВОЛ,
щом е такъв ГОЛЯМ СЕЛСКИ ТАРИКАТ" настоящата инстанция намира за несъвместима с
публичното медийно пространство. Независимо от разместената ценностна система в
общество, в което образованието девалвира, упадъкът на словото и изразните средства,
невъзможността за обективен диалог и липсата на интелигентност, недопустимо е публична
12
употреба на уличен примитивен жаргон.
Ноторно известно е, че считано от 1999г. жалбоподателят-ответник К.Д. е *** на
Надзорния Съвет и Председател на Съвета на директорите на „Свилоза“АД- Свищов, което
е публично дружество и акциите му се търгуват на Българската фондова борса. “Свилоза“
АД е едноличен собственик на „СВИЛОЦЕЛ“ ЕАД-Свищов, което е пазарен лидер на
Балканския полуостров в производството на сулфатната избелена целулоза от широколистна
дървесина. Същият е завършил езикова гимназия, право в юридически факултет при СУ
Климент Охридски, член на Международна академия за космическо право Франция,
зам.Председател на БТПП. Затова съдът намира, че е накърнена реципрочно неговата
репутация на уважаван бизнесмен, за когото се твърди да действа по поръчка на Б. Б. /така
интервюто във в.Преса/, поради което на същия е дължимо обезщетение от 3000 лв. за
причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици.
При прихващане на двете насрещни вземания, съдът намира, че искът следва да се
отхвърли изцяло като погасен, чрез прихващане.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната му част, а искът - отхвърлен.
ПО РАЗНОСКИТЕ::
Обжалваем интерес от 25 000 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя
направените пред двете инстанции разноски, в размер общо на 1500 лв.,съгласно приложен
списък по чл.80 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от № 264806 от 16.07.2021г., постановено по гр.д. № 7349/2017г.
по описа на СГС, ГО, 3-ти състав, в обжалваната осъдителна част и разноските, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. С. С., ЕГН **********, чрез адв. Е.Д. - САК, съдебен
адрес: ***, бул. „***“ № 43, ет. 3, an. 115, срещу К. В. Д., ЕГН **********, ***, кв.„***“, ул.
„***“ № 45, иск иск с правно основание чл.чл.52 вр.45 ЗЗД, за заплащане на сумата 25 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от две интервюта,
излъчени по телевизия БТВ, в предаването "Тази сутрин", излъчено съответно на
17.10.20**г. и на 18.10.20**г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.10.2017г. до окончателно изплащане, като погасен чрез прихващане.
ОСЪЖДА Х. С. С., ЕГН **********, чрез адв. Е.Д. - САК, съдебен адрес: ***, бул.
13
„***“ № 43, ет. 3, an. 115, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К. В. Д., ЕГН **********, ***, кв.
„***“, ул. „***“ № 45 сумата от 1500 лв. /хиляда петстотин лева/, направени по делото
разноски пред двете инстанции.
В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14