Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 01.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в заседание при закрити врати на
двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря Д.И.,
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 7587 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят
С. Х. Ц. твърди, че длъжникът Х. – Д ООД е неплатежоспособен,евентуално свръхзадължен, поради което моли да бъде открито
производство по несъстоятелност за този длъжник.
Твърденията в молбата са длъжникът да има
непогасени задължения към молителя в общ размер на 18218 ,98 лв.-
главница и 880,58 лв. – лихви, произтичащи от пет договора за паричен заем, по
силата на които молителят е предоставил на ответника заем, срещу задължение да
върне получените суми и да заплати договора лихва. Твърди се, че ответникът не
е изпълнявал задълженията си по договорите собственост на длъжника, като
финансовото му състояние е тежко и не позволява изпълнение на задълженията му
към кредиторите, както и че имуществото му е недостатъчно да покрие
задълженията му.
Ответникът по молбата Х. – Д ООД е депозирал отговор, в който признава, че
се намира в състояние на неплатежоспособност, като сам е поискал откриване на
производство по несъстоятелност. Оспорва обаче молителят да е кредитор по
договори за заем, като твърди, че договорите са съставени нарочно за целите на
процеса, с посочено време на сключване, докато самият молител е бил управител на
ответното дружество и оспорва сумите да са реално получени. В защитата по
съществото на спора ответникът моли за отхвърляне на молбата без да сочи
конкретни доводи. отговор и не взема
становище по молбата по чл.625 от ТЗ.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.**5 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на молителя е да докаже по делото твърденията си, че има изискуеми
парични вземания към ответника, произтичащи от търговска сделка, както и
наличието на обективна, трайна невъзможност на ответника да погасява
задълженията си, произтичащи от търговската му дейност и/или
публичните/частните си задължение към държавата/общините, или че имуществото на
ответника не е достатъчно да покрие паричните му задължения.
Респективно, при установява не горните предпоставки, ответникът носи
тежестта да установи, че затрудненията му са временни, както и възраженията си
относно съставянето на договорите за заем с молителя на дата, по –късна от
посочената в тях дата на съставяне.
По делото е представен договор за заем от 14.01.2014г., по силата на който С.Ц.
предава на ответното дружество сумата от 7042, 82 лв., с цел погасяване на
задължение на ответника към Ю. и Е.Д.Б. АД, като ответникът се задължава да
върне сумата до 31.12.2014г. и да
заплати на заемодателя годишна лихва в размер на 9,2 %, като месечната дължима
лихва е 54 лв. С Анекс от 14.01.2014г. е
уговорено, че заемната сума ще бъде предадена чрез извършване на вноски за
частично погасяване на банков кредит на дружеството към Ю.. Представеното по
делото извлечение от сметката на ответника за периода 01.01.2014г.
– 10.07.2014г. установява извършени от С.Ц. в лично качество вноски по кредит в общ размер на 2468,76 евро,
равностойни на 4828,47 лв., извършени съответно на 20.01.2014г. – 50 евро, на
11.03.2014г. – 205 евро, на 20.03.2014г. – 408,18 евро и 500 евро, на
07.04.2014г. – 255,12 евро и на 19.05.2014г. – 1020,46 евро.
Представен е по делото договор за паричен заем от 10.07.2014г., сключен
между С.Ц., в качеството му на заемодател и Х. Д ООД, в качеството му на заемател, по силата на който договор заемодателят се
задължава да предостави на заемателя сумата от 6000 лв., срещу задължение на заемателя да я върне в срок до 31.12.2014г. и да заплати
годишна лихва в размер на 9,2 % , като предоставянето на заема се установява,
от представеното по делото платежно нареждане и бордеро от 10.07.2014г.
Представен е по делото договор за паричен заем от 30.07.2014г., сключен
между С.Ц., в качеството му на заемодател и Х. Д ООД, в качеството му на заемател, по силата на който договор заемодателят се
задължава да предостави на заемателя сумата от 1000евро., срещу задължение на заемателя да я върне в срок до 31.12.2014г. и да заплати
годишна лихва в размер на 9,2 % , като предоставянето на заема се установява,
от представеното по делото платежно нареждане от 30.07.2014г.
Представен е по делото договор за паричен заем от 12.08.2014г., сключен
между С.Ц., в качеството му на заемодател и Х. Д ООД, в качеството му на заемател, по силата на който договор заемодателят се
задължава да предостави на заемателя сумата от 420 лв., срещу задължение на заемателя да я върне в срок до 31.12.2014г. и да заплати
годишна лихва в размер на 9,2 %. В договора е посочено, че заема се предоставя
за погасяване на задължение на ответника по договор за финансов лизинг № 89730 У.Л.
АД, като с анекс към договора от 12.08.2014г. е уговорено, че предаването на
заемната сума ще се извърши чрез извършването на вноски за частично погасяване
на задължението към У.Л. АД. Предоставянето на заема се установява, от
представените по делото вноски бележки, установяващи извършени от С.Ц. по
сметка на У.Л. АД с посочено основание
договор №89730 две вноски, съответно на 12.08.2014г. и 20.08.2014г.
всяка в размер на 210 лв.
Представен е по делото договор за паричен заем от 29.08.2014г., сключен
между С.Ц., в качеството му на заемодател и Х. Д ООД, в качеството му на заемател, по силата на който договор заемодателят се
задължава да предостави на заемателя сумата от 2800 лв., срещу задължение на заемателя да я върне в срок до 31.12.2014г. и да заплати
годишна лихва в размер на 10,2 %. В договора е посочено, че част от сумата в
размер на 2600 лв., ще бъде предоставена чрез захранване на банковата сметка на
заемателя в Ю. Б., а сумата от 200 лв. – чрез
частично погасяване на ответника по договор за финансов лизинг № 89730 У.Л. АД.
Предоставянето на заема се установява, от представените по делото вносна
бележка от 24.10.2014г., установяваща извършена от С.Ц. по сметка на У.Л. АД с
посочено основание договор №89730 вноска
в размер на 200 лв. и съответно три броя бордера , издадени от Ю. Б. АД съответно на 11.09.2014г., 12.09.2014
и 19.09.2014г. и установяващи извършени от Ц. по сметка на Х. Д ООД вноски
съответно в размер на 1000лв., 300 лв. и 1300 лв.
Следователно по делото се установява, че между молителя и ответника са
сключени пет сделки, с характеристиките на договор за заем, по силата на които
молителят е предоставил в заем на ответника сумата от 16004,30 лв., като сумата е преведена по
банковата сметка на ответника или за погасяване на задълженията му към У.Л. АД,
съгласно представените вноски бележки, извлечение от сметки и платежни
нареждания, като не се установява молителят да е предоставил пълната уговорена
сума, посочено в първия сключен между страните договор за заем. Извършената от
него вноска в размер на 1224,55 евро на датата на сключване на договора за заем
– 14.01.2014г., посочена в представеното по делото извлечение от сметката на
ответника, е в качеството му на пълномощник на Х. Д ООД, както е посочено в
извлечението, поради което и не може да се приеме, че представлява изпълнение
на договора за заем, тъй като към момента на извършването й С.Ц. е законен
представител на ответното дружество, като именно като такъв е посочено да е
действал и при извършване на банковата операция от 14.01.2014г.
Доколкото в договорите за заем или анексите към тях е посочено, че се
сключват с цел погасяване на задължения на ответника по банкови кредити и
договори за лизинг и в приложение на презумпцията по чл.286, ал.2 ТЗ съдът
приема, че договорите за заем са свързани с търговската дейност на ответното
дружество, респективно са едностранни търговски сделки.
Ответникът, който носи тежестта, не е представил доказателства да е
погасявал задълженията си към молителя, чиито падеж е настъпил на 31.12.2014г.,
поради което и съдът приема, че по делото се установяват предпоставките за
активната легитимация на молителя да поиска откриване на производство по
несъстоятелност, а именно, че същият има изискуеми парични задължения към
ответника, произтичащи от търговска сделка.
Това налага съдът да обсъди доказателствата относно финансовото състояние
на ответника.
Ответното дружество е капиталово с правноорганизационна
форма на еднолично дружество с ограничена отговорност.
От приетите по делото годишни данъчни декларации за периода 2009-2014г.,
годишни финансови отчети и баланси за 2012г и 2013г., както и от заключението
на приетата финансово-икономическа
експертиза се установява, че за периода 2009-2014, с изключение на 2011г.
ответното дружество е декларирало загуба като годишен финансов резултат.
Структурата на активите сочи на тенденция за увеличаване на краткотрайните
активи, което увеличение обаче се дължи на несъбрани вземания, докато дълготрайните
материални активи се състоят преобладаващо от земя и сгради, като намалението
на стойността им, респективно заеманата от тях част от структурата на активите
се дължи на начислените амортизационни отчисления.
Що се отнася до задълженията на ответното дружество, същите, като обща
стойност, са относително стабилна величина за целия изследван период 2010 –
2014г., като преобладаващата част от задълженията са такива към финансови
предприятия. Към края на 2014г. обаче всички задължения към финансови
предприятия са отнесени счетоводно като краткосрочни, като общият размер на
задълженията към 31.12.2014г. е 552 000 лв., от които публични задължения
25877,85 лв., краткосрочни заеми -16000 лв., дългосрочни заеми –
281 443,25 лв., задължения към доставчици – 9628,93 лв., задължения към
персонала 4171,83 лв., задължения към съдружниците – 196 884,97 лв. и задължения към други
кредитори - 17993,17 лв.
Коефициентите за обща ликвидност, изчислени от вещото лице са съответно
0,14 за 2010г., 0,57 за 2011г., 1,61 за 2012г., 1,98 за 2013г. и 0,22 за 2014г.
За целия период коефициентите за финансова автономност са извън нормите и
сочат, че ответното дружество е изцяло зависимо от кредиторите си, като през
2014г. значителна част от задълженията на ответника вече са се трансформирали
като краткосрочни със срок за погасяване до 1 година., като съгласно анализа на
активите на дружеството, към 31.12.2014г. стойността на активите е 272 000
лв.
Вещото лице е установило, че последните извършени от ответника плащания са
съответно на 07.10.2014г. и 30.10.2014г., като от представените справки от НАП
и СДВР се установява, че ответникът притежава недвижим имот –земя и сграда в
гр.София, върху които обаче е учредена ипотека в полза на Ю. Б., като не
притежава МПС.
Въз основа на събраните доказателства по делото се установява състоянието
на неплатежоспособност на ответника, като предпоставка за откриване на
производство по несъстоятелност на ответника.
Съгласно легалното определение, дадено в чл.608, ал.1 ТЗ ,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка,
публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската
дейност или частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ служи
за разпределение на доказателствената тежест при
доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Под „спиране на
плащанията” по см. на чл.608, ал.2 от ТЗ
на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност,
следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника
изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в
ал.1 на чл.608 от ТЗ. В настоящия
случай, ответникът е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по
търговски сделки с молителя, поради което на основание чл.608, ал.2 от ТЗ,
съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на
длъжника.
В тежест на ответника е да обори презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, като
това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние
на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника
да погасява задълженията си.
С оглед заключението на финансово-икономическата експертиза съдът приема,
че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на
неплатежоспособност, тъй като анализа на финансовото и икономическото състояние
на дружеството сочи, че към 31.12.2014г. ответникът обективно не е могъл да
покрива паричните си задължения с притежаваните от него краткотрайни активи.
Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват
еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си
форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са
източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите
задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно водещи
показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е
свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като
отношение между краткосрочните активи /всички или определена част от
тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. За норматив при коефициента за обща ликвидност се
приема коефициент 1 /единица/, тъй като
при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията си. В
настоящия случай видно от заключението на експертизата, че към 31.12.2014г.
коефициентът на обща ликвидност е 0,22, т.е. под оптималната стойност от 1-ца,
дружеството е на загуба и декапитализирано, коефициентът
на финансова автономност/платежоспособност/
е отрицателна величина.
Въз основа
на анализа в приетата експертиза съдът намира, че длъжникът не разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по
чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност
следва да бъде уважена.
По аргумент на чл.608 ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на
понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е
датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично
вземане по търговска сделка. Ето защо, за начална дата на неплатежоспособността
на ответника съдът приема датата 31.12.2014
г., на която дата ответникът е изпаднал в забава на плащанията по отношение на
задълженията му по търговските сделки с ищеца,/падежите по всички договори са
31.12.2014г. съответно е налице
едновременно и спиране на плащанията и
установено по надлежния ред влошено финансово-икономическо състояние и
обективна невъзможност за плащане.
На същата дата се установява да е настъпила и свръхзадълженост на
ответника, тъй като задълженията му от 552 000 лв. надвишават значително
стойността на имуществото му от 272 000 по баланса, поради което и
производството следва да се открие и на двете основания, чиято дата на
настъпване съвпада.
По делото липсват доказателства, че ответникът има налично ликвидно
имущество, което да покрие началните разноски за възнаграждение на синдик и
издирване и оценка на имуществото, като кредиторите и длъжника не са привнесли
началните разноски за развитие на производството по несъстоятелност в дадения
от съда срок /определение по чл.629б ТЗ/, поради което по отношение на
ответника следва да бъде постановено решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
Водим от горното и на основание чл.632, ал.1 ТЗ, СГС
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на Х. –
Д ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.******,
бл.**, вх. *, ет.*, ап.** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ИМ ДАТА– 31.12.2014г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, по отношение на Х. – Д ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
ж.к.******, бл.**, вх. *, ет.*, ап.**
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Х. – Д ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, ж.к.******, бл.**, вх. *, ет.*, ап.**
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Х. – Д ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
ж.к.******, бл.**, вх. *, ет.*, ап.**
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на Х. – Д ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
ж.к.******, бл.**, вх. *, ет.*, ап.**
СПИРА производството по т.дело №7587/2014г. по описа на СГС, VI-21 състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен
срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър, както и в имотния регистър, на
основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: