Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 21.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично заседание на 20.12.2019, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 6096 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз
основа на депозирана искова молба от Н.Д.Я., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
офис 3 чрез адв. Р.Д. против "Ю.Б." АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, в която се твърди следното : с молба от 23.08.*** г.,
с вх.№ *** дружеството "***" АД със седалище и адрес на управление ***"***
- ***" АД с ЕИК *** е образувало изпълнително дело № ***/*** по описа на
ЧСИ *** с peг. №***, с район на действие ПОС срещу ищеца Н.Д.Я. за сумата от 13
391.85 лева.
Съгласно ИЛ ищецът
е бил осъден да заплати в полза на дружеството сумата в размер на 12 540,09
лева, дължими от които 11233.36 - главница, 1264.19 - просрочена договорна
лихва за периода 30.03.2009 - 14.03.***г. и сумата 42.54 наказателна лихва за
периода 28.04.2009 - 14.03.***г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.***
г. до окончателното плащане и 851.76 разноски по делото. Изпълнителният лист е
от 08.07.*** г., издаден по ЧГД №3192/*** г. по описа на Районен съд гр.
Плевен. По изпълнителното дело за извършвани изпълни действия. Така със запорно
съобщение с изх. № ***/29.02.2012 г на длъжника е наложен запор върху банковите
му сметки в Търговска банка АД. С молба с вх. ***/20.08.2018 г. дружеството
"***" ЕАД е поискал от ЧСИ да бъде конституиран като взискател по делото,
поради сключен договор на цесия с предишния взискател "***" ООД. Със
съобщение с изх. № *** от 21.08.2018 г., ЧСИ *** е отказала да конституира като
взискател "***" ЕАД, тъй като "***" ООД не е било конституирано
като такова.
Предвид
гореописаната фактическа обстановка за ищеца възниква правен интерес от
настоящото производство, чиято цел е да установи недължимост на вземането на
"Ю.Б." АД по ИД № ***/10 г., като погасено по давност.
От правна страна се
твърди, че ищецът не дължи обективираните в изпълнителния лист и претендирани
по ИД суми, тъй като същите са погасени по давност.
Изтичането на
период от време на бездействие на кредитора - взискател по ИД № ***/10 г. по
описа на ЧСИ Т. *** се явява правопогасяващ принудителното изпълнение
юридически факт, а именно погасителна давност за претендиралите по делото суми.
Поради това тези вземания на взискателя-ответник в настоящото дело срещу ищеца
се явяват недължими, като погасени по давност.
Съгласно
приложените материали по цитираното изпълнително дело последното действие,
което да прекъсне давността по ИД е наложен запор със запорно съобщение с изх.
№ ***/29.02.2012 г..
От това действие
взискателят не е поискал и съответно съдебният изпълнител не е предприел
принудителни действия, с които да прекъсне течението на двугодишния срок по
смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, съответно най-късно на 29.02.2014 г.
делото е прекратено по силата на закона.
Съгласно закона и
съдебната практика прекратяването на ИД става и без да е необходимо изрично
произнасяне в този смисъл на съдията изпълнител било с постановление, било с
определение, тъй като актовете на съдебния изпълнител имат само декларативен
характер, а не конститутивен и те само прогласяват вече настъпилото
прекратяване на производството ех lege.
В описаната
хипотеза, за вземането започва да тече нова погасителна давност, като в
съдебната практика е съществувало противоречие по въпроса от кога започва да
тече тази нова погасителна давност - от последната дата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изп. действие срещу длъжника или от
изтичане на двегодишния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Това противоречие е
преодоляно с издаване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за
съдилищата, чиято т. 10 разпорежда, че в случаи като процесния, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно т.10 от ТР
№ 2/2013г. от 26.06.2013. на ОСГКТК на ВКС: „Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1 т.8 ГПК (чл.330, ал.1,
б. “а” ГПК отм.), погасителната давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие."
Тоест двугодишният
срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК както бе посочено, е изтекъл най-късно на
29.02.2014 г.
Следва да се
посочи, че осъществените от дружеството взискател действия след тази дата -
29.02.2014г. са без правно значение и са непротивопоставими на длъжника-ищец,
тъй като са извършени след настъпилото ех lege прекратяване на изпълнителното
производство и не съставляват годни действия за принудително изпълнение, които
да доведат до прекъсване на давността, тъй като изпълнителният процес не е във
фазата на висящност. В този смисъл е решение на ВКС постановено по чл. 290 от ГПК № 223/12.07.2011 г., по гр. д. № 124/*** г. на II т.о.
Следва да се
посочи, че този род задължения се погасяват с изтичане на общата петгодишна
давност арг. от чл. 110 от ЗЗД. Съгласно цитираното ТР давността започва да
тече от последното валидно изпълнително действие, а именно 29.02.2012 г. Това
означава, че давността е изтекла на 29.02.2017 г.
С оглед на
гореизложеното, бездействието от страна на взискателя по изпълнително дело ***/***
г. да предприеме действия по принудително изпълнение е превърнало притежанието
му в естествено право - негодно да бъде защитено чрез средствата на
принудителното изпълнение.
Съдът е сезиран с
искане да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията
между ищеца Н.Д.Я. и ответното дружество "Ю.Б." АД, че първият не
дължи на дружеството следните погасени по давност суми по ИД № ***/*** г. по
описа на ЧСИ ***, а именно:
- 11233.36 -
главница;
- 1264.19 -
просрочена договорна лихва за периода 30.03.2009 - 14.03.*** г.;
- 42.54 наказателна
лихва за периода 28.04.2009 - 14.03.*** г.;
- 851.76 разноски
по делото;
Общо 13 391.85 лева
Претендират се
всички сторени разноски по настоящото дело.
В срок е депозиран
писмен отговор от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от *** и ***, чрез процесуалния представител адвокат В.И.П. от
САК, съдебен адрес;***, с който искът се
оспорва и се заявява следното :
Прекратяването на
изпълнителното дело е санкция за взискателя, който се е дезинтересирал от
воденето на изпълнение срещу съответния длъжник. Не отговаря на
действителността и на реалната фактическа обстановка твърдението, че съществува
период от две години, в който по делото не са извършвани и/или искани
изпълнителни действия. Прилагат се молби за изпълнителни действия, подавани от
взискателя до съдебния изпълнител, с които са искани и прилагани множество и
различни изпълнителни способи. Както е посочено в исковата молба - след
издаване на изпълнителен лист е образувано изпълнително дело с № ************/ ***
г. по описа на ЧСИ *** срещу длъжника Н.Д.Я.. Изпълнителното дело е образувано
на 23.08.*** г. С молбата са поискани изпълнителни способи, които са приложени.
Поискан е опис на движимите вещи, имуществено проучване и налагане на запори и
възбрани на установени вземания и активи. На 16.05.2011 г. е подадена молба с
вх. peг. № *** за спиране на изпълнителното дело и вдигане на наложените запори
на длъжника. На 08.02.2012 г. е депозирана нова молба за изпълнителни действия
с вх. peг. № ***, с която е поискано да се наложат запори на всички банкови
сметки на длъжника по делото, открити на територията на Република България.
Поисканото действие представлява такова, което прекъсва срока на перемпцията.
Ищецът твърди, че след тази молба няма искано изпълнително действие до 2018 г.,
когато *** е искала да бъде конституирана като взискател по делото. На
31.01.2013 г. е депозирана молба с вх. peг. № 1010 за извършване на справка НАП
с оглед установяване на валидно трудово правоотношение и имущество, срещу което
да бъде насочено изпълнението. На 08.11.2013 г. е депозирана поредна молба за
изпълнителни действия с вх. peг. № ***. С нея е поискано извършване на опис на
движимите вещи в дома на длъжника. На 11.11.2013г. е изпратена призовка до
длъжника с уведомление, че на 10.12.2013г. ще бъде извършен опис на движимите
вещи в дома му. Посочените искани изпълнителни действия прекъсват срока на
перемпцията и такава категорично не е настъпила. От 10.12.2013 г. започва да
тече нов двугодишен срок за прекратяване на изпълнителното дело, при което
положение делото ще се прекрати по силата на закона на 10.12.2015 г. Дори да се
приеме, че срокът започва да тече от 08.11.2013 г. (когато е постъпила при
съдебния изпълнител молбата с искане за извършване на опис на движимите вещи),
то срокът за перимиране на делото изтича на 08.11.2015 г. Само че на 29.09.2015
г. е депозирана нова молба при съдебния изпълнител с вх.peг.№ 9547, с която е
поискано извършването на множество изпълнителни действия - опис на движимите
вещи, справка МДТ и налагане на запори/възбрани на установено имущество,
справка в специалния регистър на НОИ. Посочената молба е депозирана пред
съдебния изпълнител два месеца преди изтичане на двугодишния законоопределен
срок за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, поради което и в този период не можем да говорим за прекратяване на изпълнителното
дело. На 18.03.2016 г. е депозирана нова молба за изпълнителни действия с вх.
peг. № ***, с която са поискани отново множество изпълнителни способи и
имуществено проучване. На 25.08.2017 г. е депозирана отново молба за
изпълнителни действия с вх. peг. № ***. С молбата са поискани отново множество
изпълнителни способи. От изложената фактическа обстановка става ясно, че до
момента няма период, в който да има допусната перемпция по изпълнителното дело.
От това следва, че изложената фактическа обстановка в исковата молба е непълна
и противоречи на обстоятелствата по изпълнителното дело. Приложените
доказателства към исковата молба са непълни и не отразяват цялата фактическа
обстановка. Посоченото е видно и от самите приложения към исковата молба, че
така номерираното доказателство № 1 е от първа страница на изпълнителното дело
(молба за образуване на изпълнително дело), второто доказателство е от стр. 3
на изпълнителното дело (изпълнителен лист), третото доказателство е от стр. 61
на изпълнителното дело (запорно съобщение до Търговска банка Д АД), след което
се предлага на уважаемия съдебен състав да се запознае с доказателство № 4,
което от стр. 140 на изпълнителното дело (молба от Агенция за събиране на
вземания ЕАД за конституиране като взискател по делото). Съответно по
изпълнителното дело има множество документи, които се намират между страниците
61 и 140, които не са приложени, но не са и коментирани. Изложеното води до
непълнота на представените доказателства и представяне на невярна фактическа
обстановка в исковата молба.
От правна страна
изложената непълнота на фактологията и приложените доказателства водят и до
неправилен извод от страна на ищеца. Твърди се, че прекратяването на
изпълнителното дело е по силата на закона, съответно след прекратяването на
делото всички искани действия били невалидни. Делото не е прекратено, тъй като
няма настъпил двугодишен период, в който взискателят да се е дезинтересирал от
воденето на изпълнение. Поради тази причина всички изпълнителни действия, които
са поискани, са действителни и валидни. Още повече по делото не е констатирана
настъпила перемпция от частния съдебен изпълнител *** с peг. № *** и същото
дело не е прекратено. Частният съдебен изпълнител служебно следва да прогласи
настъпването на перемпцията по силата на закона.
Изложената невярна
фактическа обстановка по изпълнителното дело води до неверни правни изводи в
исковата молба. Такова невярно твърдение е и изтичането на погасителна давност,
с която се е погасило притежанието. В действителност, както посочихме по-горе,
няма настъпило прекратяване на изпълнителното дело, поради което всяка едно
предприето изпълнително дело прекратява теченето на давностния срок. През
периода от образуване на изпълнителното дело до момента не са настъпили
условията за прекратяването му на основание настъпила перемпция, която настъпва
с изтичането на двугодишен срок, през който да не са поискани изпълнителни
действия от страна на взискателя. На още по-голямо основание не е изтекъл
предвидения по-дълъг период от три години за частично погасяване на лихвите
(периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. в) от ЗЗД). И на още по- голямо
основание не е изтекъл и петгодишен срок за погасяване на цялото вземане по
давност, както се твърди в исковата молба.
Въпреки, че не са
налице условията за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция, за
пълнота на изложението обръщаме внимание и на следното обстоятелство: в
исковата молба се цитира ТР 2/26.06.2015 г., което обсъжда материята на
изпълнителното производство и по-конкретно - как настъпва т.н.“перемпция“ и от
кога започва да тече погасителна давност. Не се спори, че на 26.06.2015г. е
постановено ТР на ВКС. Само че тук се пропуска обстоятелството, че по неговото
постановяване е било в сила Постановление на пленума на Върховния съд №3/1980
г., което също третира въпроса за прекратяване на изпълнителното производство.
Това ППВС 3/1980г. е било задължителна съдебна практика за всички съдилища на
територията на страната до приемането на новото ТР 2/26.06.2015 г.
Става ясно, че е
налице колизия между две задължителни съдебни практики, а именно - тази на ППВС
3/1980 и тази на TP 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Именно решаването на
въпроса как да се реши тази колизия е от съществено значение за правилното и
законосъобразно постановяване на решение по настоящия спор, ако въобще се
приеме, че по делото е имало данни за настъпила „перемпция“, което за пореден
път заявяваме, че не е така.
Отговор на този
въпрос как да се реши въпросът с колизията на две задължителни за прилагане
съдебни практики ни дава Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д.№***/2017 г. по
описа на IV Гражданско отделение на Върховния касационен съд.
При постановяването
на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в
начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на
правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я
прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада
едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да
съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ.
Така, разсъждавайки
как трябва да се постъпва при наличието на противоположни тълкувания на една и
съща правна норма, Върховният касационен съд стига до следния категоричен
извод: „С оглед на това следва да бъде прието, че последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да
се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В
този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от
две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в
втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част
поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от
този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага“.
Ако в настоящия
случай се приеме, че давността е започнала да тече преди постановяване на ТР
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, както твърди ищцовата страна, това ще означава
несъобразяване с действащото до този момент ППВС 3/1980 г., което също е било
задължително за всички съдилища до 26.06.2015 г., когато е било отменено с
новото ТР 2/2015! В своето Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д.№***/2017 г.
ВКС е категоричен, че новото ТР 2/2015 г. действа за в бъдеще, а не с обратна
дата именно поради обстоятелството, че преди неговото постановяване също е
имало задължителна съдебна практика по този въпрос и това е именно ППВС 3/1980
г.!
Разсъждавайки по
този начин, ВКС стига до напълно обоснования извод, че „с образуването на
изпълнително дело № 635/2002 година по описа на Съдебно изпълнителната служба
при Районен съд Търговище давността за вземането на Н. Ф. Т. и А. А. 3. се
счита за прекъсната по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като по силата на
даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да тече през
цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“
от ЗЗД. Действието на това спиране е преустановено с прекратяването на
изпълнителното производство, което е станало с постановление на съдебния
изпълнител от 30.11.2012 година“.
Така, прилагайки
логиката на Върховния касационен съд по настоящото дело, ако въобще е налице
хипотезата на настъпила „перемпция“, следва да стигнем до напълно обоснования
извод, че за периода до 26.06.2015 г., когато е постановено Тълкувателно
решение №2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давност не е текла именно на
основание на действащото до този момент ППВС 3/1980 г.!
Логиката на ВКС в
посоченото решение е съвсем правилна. Една нова задължителна съдебна практика
не може с обратна сила да отмени действаща предходна задължителна съдебна
практика. И двете съдебни практики са задължителни за прилагане от съдилищата,
но в различен период от време. По време на действия на предходната задължителна
съдебна практика всеки един съд (а в конкретния случай - и всеки един частен
или държавен съдебен изпълнител) е бил длъжен да се съобразява с ППВС 3/1980.
Нито един съд, съдебен изпълнител или правен субект не може да предвижда в
бъдеще какви тълкувателни решения ОСГТК на ВКС може да приеме. До приемането на
нова задължителна съдебна практика, старата е задължителна за прилагане.
Предвид казаното до
момента и неоснователността на исковата молба, на ищеца не му се следват и
разноски по делото, за които той претендира.
Прави се искане за
отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В о.с.з. ищецът се
представлява от адв.д. , който поддържа иска и навежда подробни доводи в представена по делото писмена
защита.
В о.с.з.
представител на ответната страна, редовно пирзована, не се явява.
Съдът, като взе
предвид доказателствата о делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Не е спорно, а това се
установява и от приетите доказателства по делото, че по образуваното на 17.05.***год. ч.гр.д. №3192/***год.
по описа на ПлРС е издадена следната заповед за изпълнение на основание чл.417
от ГПК : Длъжникът Н.Д. ***, ЕГН ********,0 да заплати на
кредитора “***”-дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство,
със седалище и адрес на управление ***,
осъществяващо дейност в РБългария чрез клона си с фирма “ ***-***”КЧТ, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и ***, чрез
пълномощника *** и/или ***, сумата общо в размер на 12 540,09лв., от които
сумата от 11 233,36лв-главница, сумата от 1 264,19лв.-просрочена договорна
лихва, дължима за периода 30.03.2009-14.03.***г., и сумата от 42,54лв.,
наказателна лихва, дължима за периода 28.04.2009-14.03.***г., ведно със
законната лихва, считано от 1705.***г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 851,76лв, съставляваща направени разноски по делото. В заповедта е
отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от
счетоводните книги от дата 15.03.***г., по договор за банков кредит от
28.10.2008г. С определение от 08.06.***год. по делото съдът е допуснал на
основание чл.247 от ГПК поправка на явна фактическа грешка в заповед №***/20.05.***г.
по ч.гр.дело №3192/***г. по описа на Плевенски районен съд, както следва : като
ЕГН на длъжника Н.Д.Я., вместо ***,0 да се чете
ЕГН**********; ЕИК на кредитора “***”АД, осъществяващо дейност в РБ чрез
клона си “***-***”КЧТ, вместо *** да се чете ***.
По делото е
приложено в цялост изпълнително
дело №***/***год. по описа на ЧСИ Т.***,
с район на действие ПлОС. Съдът намира предявеният иск за допустим, а по
същество-за осонвателен и доказан и следва да бъде уважен. Наведените от ищцовата страна доводи
се споделят от съда. Видно от материалите по изпълнителното дело е, че
последното действие, което прекъсва давността по същото е наложеният запор със
запорно съобщение с изх. № ***/29.02.2012 г. След извършването на това действие взискателят не е поискал, а съдебният
изпълнител не е предприел принудителни действия, с които да прекъсне започналия
да тече двугодишен срок съгласно чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК, поради което на
29.02.2014 г. делото е прекратено по силата на закона. Впоследствие извършените
от взискателя действия след 29.02.2014г. са без правно значение и са
непротивопоставими на длъжника-ищец, тъй като са извършени след настъпилото по
силата на закона прекратяване на изпълнителното производство и не съставляват
годни действия за принудително изпълнение, които да доведат до прекъсване на
давността. В случая давността е изтекла
на 29.02.2017 г. подадената молба от
08.11.32013год. от страна на взискателя, с направено искане за извършване на
опис на вещи, както и молбата от 31.01.2013год. с искане за извършване ан
съответни справки не представляват същински изпълнителни действия.
Предявеният иск
се явява изцяло основателен и доказан и следва да се уважи.
В полза на ищеца следва да се пирсъдят
разноските, а именно : 599,90лв. - внесена държавна такса и адвокатски хонорар,
редуциран до раземра от 950лв. - след напарвено изрично възражение в тази
връзка от страна на ответника. Представен е
списък на разноските.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
за установено на основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК, в отношенията между Н.Д.Я., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, офис 3, адв. Р.Д. и "Ю.Б."
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, че Н.Д.Я. не дължи на
"Ю.Б." АД с ЕИК ***, следните суми- :11233.36 - главница; 1264.19 -
просрочена договорна лихва за периода 30.03.2009 - 14.03.***г.; 42.54
наказателна лихва за периода 28.04.2009 - 14.03.*** г.; 851.76 разноски по
делото, общо сумата 13 391.85лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3192/***год. по описа на Плевенски районен съд и за
събирането на които е образувано
изпълнително дело №***/***год. по описа на ЧСИ-*** с район на действие
ОС-Плевен, поради погасено по давност право на принудително изпълнение за
вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК"Ю.Б." АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Я.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 3, адв. Р.Д. разноските по делото -599,90лв. - внесена държавна такса и
адвокатски хонорар 950лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба чрез ПлРС пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: