Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 30.04.2018г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. с-в в публично заседание на двадесет и седми
март две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря СТЕЛА КАРАМАНОВА като разгледа
докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 2465 по
описа за 2017г. и като обсъди:
Предявени искове по реда на чл. 422 ГПК.
„ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, жк Младост 4 Бизнес
парк София сграда 6 моли да бъде
постановено решение, с което да признато
за установено вземането му по отношение на
И.С.С., с посочен адрес *** размер на
1855,68лв представляваща общ сбор
на дължимите суми за предоставени
мобилни услуги и неустойка по договор за
мобилни услуги № 612701057от 18.03.2015г. Твърди че между ищеца и ответника е сключен договор за
мобилни услуги от 18.03.2015г съгласно който му е предоставен мобилен телефонен
номер ********** и мобилен апарат Huawi Ascend G620S Black.
За предоставените мобилни услуги и лизингови такси са издадени ф-ра №
**********/01.04.2015г на стойност
13,54лв, ф-ра **********/01.05.2015г на стойност 14,14лв, дължимите суми по
които не са били платени. Договорът между ищеца и ответника е бил предсрочно
прекратен по вина на ответника, поради изпадането му в забава, и е издадена
фара **********/01.07.2015г, по която е
начислена неустойка в размер на 1852,18лв за предсрочно прекратяване на услуги
чрез номер **********. За
вземането си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение в образуваното ч. гр.
д. 1357/2017г по описа на АРС, а настоящия иск предявява след постъпило
възражение от длъжника в заповедното производство. Ангажира събиране на
доказателства, претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска като неоснователен и моли
да се отхвърли. Твърди, не е сключвал договор за мобилни услуги с ищеца, през
2014г е изгубил личните си документи, което наложило да подаде документи за
нова лична карта и такава му е издадена на 05.09.2014г с №*********. По- късно,
през 2015 или 2016г е разбрал, че са му начислени задължения към „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. При проверка в един от
офисите на Дружеството в Асеновград е установил, че има сключен договор за
мобилни услуги. Обяснил на служителката, че не е подписвал подобен договор и не
са му предоставяни услуги на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, и веднага след това е
депозирал жалба в РП Асеновград. По време на проверката е установено, че
подписа положен в договора срещу „потребител“
не е изпълнен от него, а в договора е
записан номер на лична карта, който не отговаря на истинския. Прави възражение
за нищожност на договора за мобилни услуги. Ангажира доказателства, претендира
разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: Ищецът
е съставил ф-ра № **********/01.04.2015г
на стойност 13,54лв, ф-ра **********/01.05.2015г на стойност 14,14лв, дължими
суми за абонаментни такси,
лизингови вноски, допълнителни пакети, както
и ф-ра **********/01.07.2015г по която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги
чрез номер ********** в размер на 1852,18лв. От представеното и прието по делото писмо изх.
№549/20.02.2018г се установява, че в РП Асеновград не е подавана жалба от И.С.С..
В хода
на производството бяха събрани гласни доказателства. М.М.(майка на ответника), чийто показания бяха
преценени във връзка с всички останали доказателства по делото и като
безпротиворечиви съдът кредитира , твърди в показанията си , че при получаване
на копие от договора от офис на Теленор България са установили, че в договора е
вписана старата лична карта на сина й,
която той е изгубил.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявения иск по чл. 422 от ГПК - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумите, за която е издадена ЗИ по ч.гр.д. 1357/2017г на АРС. От приложеното в настоящото
производство ч.гр.д. 1357/2017г се установява, че исковете
са допустими, като предявени от взискателя в законоустановения
срок.
Разгледани по същество. В тежест на ищеца в настоящото производство
беше да докаже твърденията си за наличие на валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, за мобилни
услуги от 18.03.2015г съгласно който на ответника е предоставен мобилен
телефонен номер ********** и мобилен апарат Huawi Ascend G620S Black, че ищецът
е изпълнил задълженията си по договора,
и размера на претенциите си. Ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на
твърдението за наличие на валидно сключен договор между страните, по силата на
който на ответника са предоставени мобилни услуги, както и мобилен апарат Huawi Ascend G620S Black. Представените
и приети по делото ф-ри №№**********/01.04.2015г , **********/01.05.2015г
и **********/01.07.2015г,
доказват единствено, че е имало сключен договор за предоставяне на мобилни
услуги и мобилен апарат, но не и че страна по този договор е ответникът, нито
пък че нему са предоставени описаните в съставените ф-ри услуги и стоки. Поради това не следва да се обсъжда
възражението на ответника за нищожност на договора, а искът
като неоснователен ще следва да се отхвърли.
Съобразно с изхода на делото,
направеното искане и на чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски по производството(съобразно представените доказателства за направени
такива) в размер на 500лв
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, жк Младост 4 Бизнес
парк София сграда 6 за признаване за
установено по отношение на И.С.С. ЕГН**********,
с посочен адрес *** вземането на
ищеца по Заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч. гр.д. 1357/2017г по описа на АРС в размер на 1855,68(хиляда осемстотин петдесет и пет лв
и шестдесет и осем ст)лв, от които 14,14(четиринадесет
лв и четиринадесет ст)лв по ф-ра № **********/01.05.2015г, 13,54(тринадесет
лв и петдесет и четири ст)лв по ф-ра № **********/01.04.2015г и
1852,18(хиляда осемстотин петдесет и два лв и осемнадесет ст)лв по ф-ра
**********/01.07.2015г, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до
окончателното плащане
ОСЪЖДА
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, жк Младост 4 Бизнес
парк София сграда 6 да заплати на
И.С.С. ЕГН**********, с посочен адрес *** разноски
по производството в размер на 500(петстотин)лв
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: