РЕШЕНИЕ
№ 23361
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. А
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А Гражданско дело №
20241110124117 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. 415, ал.1 т.2 ГПК
(установителен иск при връчена заповед за изпълнение по реда на чл.47
ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
136545/24.04.2024 г., от „Ю Б АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ....... представлявате от П Н Д и Д Ш –
изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, в качеството му на
правоприемник на правата, задълженията и фактическите отношения на „Б П
П Ф С.А., клон Б", ЕИК: ....., действащо чрез пълномощника си адв. С. З. -
адвокат от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул......., партер; e-mail:
....@gmail.com; тел.: 02/981 38 35 срещу Б. И. Й., ЕГН: ********** адрес:
Кокаляне, ул. ... общ. столична, с която се предявени евентуални съединени
искове, както следва:
1. ГЛАВНИ, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация, с които да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
по чл.422 вр. чл.415, ал.1 т.2 вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата
3963,27 лв. - (три хиляди деветстотин шестдесет и три лева и двадесет и
седем стотинки) – главница по Договор за потребителски паричен кредит
1
№ CARU-18178737/21.10.2020 г. ведно със законна лихва върху нея за
периода от 02.10.2023 г. до изплащане на вземането
по чл.422 вр. чл.415, ал.1 т.2 вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата
1153,93 лв. - (хиляда сто петдесет и три лева и деведесет и три стотинки)
- възнаградителна лихва по Договор за потребителски паричен кредит №
CARU-18178737/21.10.2020 г за периода от 15.01.2023 г. до 15.10.2025 г.;
по чл.422 вр. чл.415, ал.1 т.2 вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 259,06 лв. -
(двеста петдесет и девет лева и шест стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 20.09.2023 г.;
за който суми ответника е осъден с Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. 54278/2023, 26 с-в по описа на Районен съд София.
2. ЕВЕНТУАЛНИ обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация, с които ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумите, както следва:
по чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата 3963,27 лв. - (три хиляди
деветстотин шестдесет и три лева и двадесет и седем стотинки) –
главница по Договор за потребителски паричен кредит № CARU-
18178737/21.10.2020 г. ведно със законна лихва върху нея за периода от
24.04.2024 г. до изплащане на вземането
по. чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата 1153,93 лв. - (хиляда сто петдесет
и три лева и деведесет и три стотинки) - възнаградителна лихва по
Договор за потребителски паричен кредит № CARU-18178737/21.10.2020
г за периода от 15.01.2023 г. до 15.10.2025 г.;
по чл.86 ЗЗД за сумата от 259,06 лв. - (двеста петдесет и девет лева и
шест стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
15.02.2023 г. до 20.09.2023 г.;
В исковата молба са изложени твърдения, че На 21.10.2020 г. между „Б П
П Ф С.А., клон Б", ЕИК: ..... в качеството му на кредитор, от една страна и Б.
И. И, ЕГН: ********** в качеството му на кредитополучател, от друга страна,
е сключен Договор за потребителски паричен кредит № CARU-
18178737/21.10.2020 г. По силата на чл. 2 от договора, размерът на
предоставения с този Договор заем е равен на сумата, посочена в поле "Общ
размер на кредита", от 5700 лв., срещу което кредитополучателят се задължи
да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
условията, уговорени с договора.
Сочи, че договорът е сключен за срок от 60 месеца, обхващащ периода от
сключване на договора до 15.10.2025 г., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размерът
на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на
60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 176,94 лева.
Твърди, че на 22.10.2020 г. кредитополучателят усвоил предоставения
кредит, по посочената в договора банкова сметка IB AN
2
BG94FINV91501017478479 и BIC FINVBGSF, при банка: Първа
инвестиционна банка АД.
От общия размер на кредита служебно е удържана сумата от 142,50 лв. с
основание „Такса ангажимент", която такса съгласно чл. 2 от договора е
посочена в съответното поле, срещу което Кредиторът сключва договора при
фиксирам лихвен процент по смисъла на § 1 т.5 от ЗПК, Таксата се заплаща от
Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа
сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за погасяване на
кредита, поради което кредитодателят е обявил кредита за предсрочно
изискуем на 13.03.2023 г.
Сочи, че по силата на Договор за прехвърляне на търговско предприятие
от 31.05.2023 г., сключен между „Б П П Ф" и "Ю Б" АД, ЕИК: ...., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. "Околовръстен
път" 260, "Ю Б" АД, е придобила всички права и задължения на
кредитодателя.
Моли съда, ако счете, че правото на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на исковата
молба, то моли съда да приеме, че с връчването на ответника -
кредитополучател на препис от настоящия иск ведно с приложенията, „Ю Б"
АД, ЕИК .... обявява вземането си за пълния размер на кредита за предсрочно
изискуем в исковото.
Предявява и евентуален осъдителен иск, при условията, ако съдът
приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Моли съда да уважи изцяло предявените искове, като постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи
процесните суми на ищеца. Претендира разноски в исковото и заповедното
производство.
Посочва банкова сметка: IBAN: BG 17 BPBI 9920 1020 0020 00,
BIC/SWIFT: BPBIBGSF, „Ю Б" АД
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава, че е
сключил процесния договор, както и че към 23.06.2023 г. е прекъснал
плащането по договора. Като основателни причини сочи, че е счупил ръката
си, за което два пъти е имало операция в Пирогов. Твърди, че не е могла да
работи, заради операцията. Позовава се, че има сключен договор за
застраховка „Защита на плащанията“. Твърди, че след счупването на ръката,
по време на болничния престой, и получила нервна криза, за което е била
лекувана в специализирано заведение. Прилага епикризи и медицински
документи.
Моли съда да отхвърли исковата претенция.Моли да се допуснат до
разпит двама свидетели, който да установи счупването на ръката и
претърпените болки.
3
Моли да се отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че има
сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“.
Представя и моли да бъдат приети епикризи и амбулаторни листове.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), ищецът редовно призован, се
представлява от адвокат. Поддържа исковата. Претендира разонски.
Представя списък.
Ответникът, се представлява от адвокат в о.с.з. Моли да се отхвърлят
исковете.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 38366/24.09.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 82-90 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 38366/24.09.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 82-90 от
делото).
Страните не спорят, че ищецът е правоприемник на кредитодател на
ответника. Страните не спорят, че ответникът е сключил договор за
потребителски кредит с кредитодателя за сумата от 5 700 лева.
Не се спори, че по кредита ответникът е бил застрахован по застраховка
„Защита на плащанията“, като застрахователната премия била в размер на
1364 лева. Не се спори, че кредитодателят е бил застрахователен посредник
при сключване на застраховката, същият е платил застрахователната премия
от името на ответника, а ползващо се лице от застраховката е кредитодателят.
Не е спорно, че застрахователната премия е включена в погасителния план на
договора за застраховка. Не е спорно, че към кредита е включена
4
застрахователната сума от 1364.40 лева, която сума е включена в погасителни
план и се включва в погасителната вноска.
Не се спори, че при усвояване на кредита, кредитодателят е удържал
сумата от 142.50 лева от 5 700, като такса ангажимент на основание чл.2 от
Договора. Не се спори, че към договора е имало включена такса ангажимент
от 142.50 лева, която е удържана служебно от кредитодателя при усвояване на
кредита и кредитодателят е изплатил реално не сумата от 5 700 лева, а сумата
от 5557.50 лева (5700-142.50).
Не се спори, че кредитът е разсрочен на 60 броя вноски, като размерът
на вноската е 176.94 лева. Общата сума по кредита, която ответникът е
следвало да върне е 10 616.40 лева. ГПР бил 24.85 %, а ГЛП – 21.16 %.
Последната вноска по кредита е на 15.10.2025 г.
Спорно остава между страните дали кредитът е обявен за предсрочно
изискуем и дали има неравноправни клаузи и дали договорът е
недействителен по чл.22 ЗПК.
На първо място, следва да се отбележи, че по делото липсват данни, от
които да е видно ищецът да е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Липсват данни ответникът да е получил уведомление за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ. В този смисъл е т.18
от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По делото e приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието
заключение съдът напълно кредитира като пълно, обективно и изготвена от
компетентно вещо лице. От заключението се установи, че размерът на шрифта
е 11 pt (л.141-146 от делото).
Договорът представлява потребителски кредит по чл.9 ЗПК и за него са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като
е сключен между лице, което има качеството на потребител по § 13, т. 1 ДР на
ЗЗПотр. и търговец. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, договорът следва да бъде
изготвен с шрифт не по-малко от 12 пункта. По делото се установи, че
шрифтът не е с изискуеми по закон размер, поради което на основание чл.22
ЗПК договорът е недействителен. Като такъв ответникът дължи връщане само
на главницата, на основание чл.23 ЗПК.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която съдът
напълно кредитира като обосновано, пълна и изготвена от компетентно вещо
лице (л.158-171 от делото). От заключението се установи, че главницата по
договора е 5 700 лева, като ответникът се е задължил да заплати такса
ангажимент в размер на 142.50 лева. Същата тази такса е удържана от ищеца
при превеждане на сумата по заема, поради което ответникът е получил
реално сумата от 5 557.50 лева от ищеца по договора. Сумата, която реално е
усвоена от потребителя е 5 557.50 лева.
Материалноправният въпрос, на който съдът следва да отговори е какво
се разбира под чистата сума по кредита по смисъла на чл.23 ЗПК. След
5
запознаване с мотивите на закона, настоящият съдебен състав приема, че под
чиста сума по смисъла на чл.23 ЗПК следва да се приема сумата, която реално
кредитополучателят е получил от кредитора. Доколкото договорът за заем е
реален, то под чистата сума следва да се разбира усвоената, реално получената
сума. По този начин чл.23 ЗПК е специална норма спрямо неоснователното
обогатяване по чл.55 ЗЗД, за да се гарантира, че длъжникът няма да обогатее
неоснователно като е получил заемът. Целта на закона и неговият дух е
длъжникът да върне получената сума, когато договорът е обявен за
недействителен. При това положение следва да се приеме, че под чиста сума
по смисъла на чл.23 ЗПК следва да се приеме, че представлява сумата, която
реално заемателят е получил. Това е може да е главницата по договора, но
може да е друга сума, получена като от главницата по договора се приспаднат
сумите, които кредиторът предварително е удържал от самата главница. В
този смисъл е Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022
г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева.
При това положение следва да се приеме, че под чиста сума се връща
тази, която ответникът реално е получил от кредитора, а не договорената
главница от която се приспадат такса за ангажимент или застраховка.
Ето защо ответникът има задължение да върне сумата от 5 557.50 лева
по целия договор.
Възнаградите на лихва не следва да се присъжда, тъй като договорът е
обявен за недействителен, на основание чл.22 вр. чл.10, ал.1 ЗПК. Освен това
така индивидуализираните суми от ищеца и представеният план са начислени
на основа главница от 5 700 лева, а не въз основа на реално получена сума.
При това положение, договорната лихва се начислява върху сума, която
длъжникът реално не е получил, а е уддържана от ищеца. Така се получава, че
ищецът получава за една и също нещо две плащания – един път като главница,
която не е усвоена от длъжника, друг път – върху нея договорна лихва.
Заключението по ССчЕ установи, че ответникът е платил общо сумата в
размер на 4 742.94 лева. Същата следва да се приспадне от дължимата сума по
чл.23 ЗПК в размер на 5 557.50 лева. При това положение непогасената част
от кредита е в размер на 814.56 лева (5 557.50 – 4 742.94).
При усвоена сума от 5557.50 лева, разсрочена на 60 месечни
погасителни вноски, се получава месечна вноска от 92.625 лева.
Погасената чрез плащане сума е 4 742.94 лева, при месечна вноска от
92.625 лева се получава, че са погасени 51.20 вноски. Следователно вноски до
51 са погасени изцяло. Вноска 52 е погасена частично. При погасяване на 51
вноски, платената сума е 4 723.87 лева (51 х 92.625). Остатъкът до 4 742.94
лева е 19,07 лева (4742.94-4723.87). Следователно, вноска 52 е погасена в
размер на 19.07 лева. Непогасената част от вноска № 52 е 73.56 лева (92.625-
19.07).
Непогасената сума е 814.56 лева при вноски от 92.625, прави 8.79
вноски. Следователно всички вноски от 60 до 53 са непогасени (8 x 92.625 =
6
741.00 лева) и част от вноска 52. Вноска № 52 е частично погасена. При
разликата от 741.00 и 814.56 се получава 73.56. Следователно непогасената
сума по вноска 52 е 73.56 лева и всички вноски от 53 до 60.
Съгласно представения погасителен план (л.24 от делото), вноска 52
настъпва на 15.02.2025 г., а вноска 53 от 15.03.2025 г.
При това положение ответникът като заемател е плащал всички
дължими суми, които се изискват по закон, на основание чл.23 ЗПК.
Съдебното дирене е приключено на 16.12.2024 г. (погасителна вноска №
50). Следователно към момента на приключване на съдебното дирене
ответникът е погасил изцяло настъпилите вноски по кредита.
При това положение, не са настъпили предпоставките по чл.60 ЗКИ чл.5
от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Липсва забава за
вноски по кредита. Следователно не са налице предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. След като не са налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, то непадежиралите вноски, т.е.
след вноска 52 не са изискуеми и процесните суми не се дължат от ответника.
Доколкото няма изискуемо главно вземането, то и искът за мораторна
лихва по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърли изцяло, тъй като липсва настъпила
изискуемост, съответно забава на длъжника.
По делото е приета съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение
съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и изготвено от компетентни
вещи лица (л.172-190 от делото). От заключението се установи, че към
момента на сключване на договора 21.10.2020 г., ответникът не могъл да
разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си, поради
състояние на протрахирано обостряне и афективни и мисловни нарушения.
Същата страда от дългогодишна болест – шизоафективна психоза
(шизофрения). Ответникът не е могъл да взима адекватни и правилни
действия. Поведението е импулсивно и мотивирано от емоционални и
мисловни патологични процеси. Липсва автономност. С определението по
чл.140 ГПК съдът е дал указания, че съдът ще приложи императивна правна
норма с оглед нищожността на сделката, съгласно указанията в ТР №
1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 на ОСГТК на ВКС.
Съгласно приетото в ТР 5/30.05.2022 г. по тълк. д. № 5/2020 на ОСГТК
на ВКС, договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му
е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
С оглед събраните факти, съдът направи извод, че процесния договор е
унищожаем, защото ответникът е дееспособен, не е поставен под запрещение,
но не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си към
момента на сключване на договора. За унищожаемостта съдът не следи
служебно, за разлика от нищожността, а само по направено възражение от
ответника в срока по чл.131 ГПК. Това търпи критикиа, доколкото за душевно
болните и децата, държавата, респективно съда, следи служебно за техните
7
интереси с оглед римския принцип parens patriae. Въпреки това, възражение
за унищожаем договор липсва, такова възражение не е направено и с оглед
диспозитивното начало по чл.6 ГПК, съдът не следва да обяви договора за
унищожен. Въпреки това следва да се прецени въпроса дали договорът не
противоречи на добрите нрави, на морала, доколко е сключено с лице с
психически проблеми.
При това положение предявените установителни искове следва да се
отхвърлят напълно, като неоснователни и недоказани. Искът за главницата
следва да се отхвърли за сумата от 814.56 лева, поради липса на настъпила
изискуемост, а за горницата от 814.56 лева до пълния претендиран размер от
3963.27 лева, следва да се отхвърли, като погасен чрез плащане.
Доколкото съдът не е уважил установителните искове, следва да се
произнесе по осъдителните искове.
С оглед горното, тъй като договорът е недействителен на основание
чл.22 ЗПК, то важи правилото на чл.23 ЗПК. Претендираните суми са
заплатени, а за незаплатената част не е настила изискуемостта. Ето защо
осъдителните искове следва да се отхвърлят напълно.
По разноските
Доколкото исковите претенции са отхвърлени напълно, и то не по вина
ответника (плащане в хода на процеса), то ответникът има право на разноски,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът претендира възнаграждение по чл.38 ЗА (л.113,198 от
делото). При определяне на възнаграждението по чл.38 ЗА следва да се вземе
предвид, че процесуалният представител на ответника се явявал на всички
съдебни заседание. Вземал е становище по всички въпроси. Депозирал е
молби и писмени бележки. Съдействал е на вещите лица и на съда. При това
положение неговото възнаграждение следва да се определи съгласно обичая в
практиката по чл.5 ГПК. За такъв вид дело, за този размер на материалния
интерес, с оглед физиологичните функции на неговата доверителка,
възнагражденията на адвокати на свободния пазар на труда, при тази
действителна фактическа и правна сложност, са в размер на 900.00 лева.
При евентуалното бъдещо обжалване, следва да се преценят дали
разноските на ищеца по всички експертизи следва да се признаят и уважат, с
оглед защитата на ответника по негови възражения в качеството му на
потребител. В този смисъл са Определение № 366/16.08.2022 г. по ч.т.д. №
1085/2022 г. на ВКС, дела C-224/19 и C-259/19 и дело С-714/22 на СЕС.
Ето защо „Ю Б АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260 следва да бъде осъден да заплати на
адв. В Т А, с. Калотина, общ. ...., № 1, ...,.........gmail.com сумата в размер на
900.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по гр. д. № 24117/2024 г., на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38 ЗА.
Воден от горното, СЪДЪТ
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от „Ю Б АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .......
представляван от П Н Д и Д Ш – изпълнителни директори и членове на
Управителния съвет, в качеството му на правоприемник на правата,
задълженията и фактическите отношения на „Б П П Ф С.А., клон Б", ЕИК: .....,
срещу Б. И. Й., ЕГН: ********** адрес: Кокаляне, ул. ... общ. Столична,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
които да се признае за установено, че Б. И. Й., ЕГН: ********** дължи на „Ю
Б АД, ЕИК .... сумите по искове с правна квалификация, както следва:
чл.422 вр. чл.415, ал.1 т.2 вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата 3963,27
лв. - (три хиляди деветстотин шестдесет и три лева и двадесет и седем
стотинки) – главница по Договор за потребителски паричен кредит №
CARU-18178737/21.10.2020 г. ведно със законна лихва върху нея за
периода от 02.10.2023 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска
за сумата от 814.56 лева, поради липса на настъпила изискуемост, а за
горницата от 814.56 лева до пълния претендиран размер от 3963.27 лева,
като погасен чрез плащане, преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК
(02.10.2023 г.);
по чл.422 вр. чл.415, ал.1 т.2 вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата
1153,93 лв. - (хиляда сто петдесет и три лева и деведесет и три стотинки)
- възнаградителна лихва по Договор за потребителски паричен кредит №
CARU-18178737/21.10.2020 г за периода от 15.01.2023 г. до 15.10.2025 г.,
тъй като договорът за кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК;
по чл.422 вр. чл.415, ал.1 т.2 вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 259,06 лв. -
(двеста петдесет и девет лева и шест стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 20.09.2023 г., тъй като
договорът за кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК и липса
на главно вземане;
за който суми ответника е осъден с Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. 54278/2023, 26 с-в по описа на Районен съд София.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от „Ю Б АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .......
представляван от П Н Д и Д Ш – изпълнителни директори и членове на
Управителния съвет, в качеството му на правоприемник на правата,
задълженията и фактическите отношения на „Б П П Ф С.А., клон Б", ЕИК: .....,
срещу Б. И. Й., ЕГН: ********** адрес: Кокаляне, ул. ... общ. Столична,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация, както следва:
по чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата 3963,27 лв. - (три хиляди
деветстотин шестдесет и три лева и двадесет и седем стотинки) –
главница по Договор за потребителски паричен кредит № CARU-
9
18178737/21.10.2020 г. ведно със законна лихва върху нея за периода от
24.04.2024 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за сумата
от 814.56 лева, поради липса на настъпила изискуемост, а за горницата от
814.56 лева до пълния претендиран размер от 3963.27 лева, като погасен
чрез плащане, преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК (02.10.2023
г.);
по. чл.79 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата 1153,93 лв. - (хиляда сто петдесет
и три лева и деведесет и три стотинки) - възнаградителна лихва по
Договор за потребителски паричен кредит № CARU-18178737/21.10.2020
г за периода от 15.01.2023 г. до 15.10.2025 г., тъй като договорът за кредит
е недействителен, на основание чл.22 ЗПК;
по чл.86 ЗЗД за сумата от 259,06 лв. - (двеста петдесет и девет лева и
шест стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
15.02.2023 г. до 20.09.2023 г., тъй като договорът за кредит е
недействителен, на основание чл.22 ЗПК и липса на главно вземане;
ОСЪЖДА „Ю Б АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260 да заплати на адв. В Т А, с. Калотина,
общ. ...., № 1, ..., ..............com сумата в размер на 900.00 лева (деветстотин
лева), представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по гр. д. № 24117/2024 г., на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38
ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители на посочените електронни пощи.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10