РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Бургас, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120108326 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД против ИСМ. М. М. и е за установяване на дължимост от
ответника на ищеца на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
***/2021 г. по описа на БРС.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание представител на застрахователя не се явява. След приключване
на съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, на съдията докладчик е
докладвана молба от застрахователя, с която оттегля частично претенциите си по двата иска.
В съдебно заседание ответникът се явява, признава, че е направил катастрофа и
предоставя на съда да реши дали исковете са основателни.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 18.11.2016 г. между „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД и
ответника ИСМ. М. М. е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно собствения на М. лек автомобил марка „***“, модел „***“, към
същия момент без регистрация. Срокът на застрахователното покритие е от 18.11.2016 г. до
18.11.2017 г.
На 26.07.2016 г. е сключен договор за застраховка „Каско“ между
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД и
Община Бургас относно собствения на общината автобус марка „Урбино 12 ЦНГ“ с рег. №
***. Срокът на застрахователното покритие е от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г.
На 06.02.2017 г. Община Бургас депозира пред „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД уведомление за щета на МПС
относно настъпило на 05.02.2017 г. в гр. Бургас, бул. Иван Вазов пътно-транспортно
произшествие, при което е увреден автобус марка „Урбино“ с рег. № ***. Този
застраховател образува преписка по щета № ***, определя размер на застрахователното
1
обезщетение, след което изпраща покана до застрахователя ищец да му заплати сумата от
1220,83 лева, която включва изплатено на Община Бургас застрахователно обезщетение в
размер на 1205,83 лева и ликвидационни разноски по щета в размер на 15 лева. По случая в
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е образувана преписка по щета № ***.
На 16.01.2018 г. застрахователят ищец получава писмено уведомление от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД
относно прихващане на насрещно дължими вземания. С него „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД на основание чл.103 и чл.104
от ЗЗД прави изявление за прихващане на насрещно дължими, изискуеми и ликвидни
задължения, съгласно приложения 1 и 2, както следва: по приложение 1 – одобрена сума за
заплащане от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД към „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД –
34 140,62 лева по 22 броя регресни искове; по приложение 2 – одобрена сума за заплащане
от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД към „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД – 32 801,54 лева по 17 броя
регресни искове, сред които е и сумата от 1220,83 лева по щета № ***. Съгласно
реализираното едностранно прихващане двете насрещни вземания се считат за погасени до
размера на по-малкото или съответно: остатъкът след прихващането възлиза на 1339,08
лева, които са преведени по сметка на ищеца на 12.01.2018 г.
На 16.11.2018 г. ответникът получава писмена покана от ищеца в срок от десет дни от
получаването й да му заплати доброволно сумата от 1240,83 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, както и сума от обичайните ликвидационни разходи, в това
число и пощенски. Плащане не е осъществено.
С присъда № *** г. по НОХД № *** г. по описа на БРС, в сила от 11.04.2019 г.,
ответникът М. е признат за виновен в това, че на 05.02.2017г., около 20.00 часа, в гр. Бургас,
на бул. „Иван Вазов”, при управление на моторно превозно средство - л.а. „*** ***”, с peг.
№ ***, нарушавайки правилата за движение, визирани в чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП – “на водача
на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества” ; чл. 20, ал. 1 ЗДвП -
„водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”; чл. 16, ал.1, т. 3 ЗДвП - „на пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има четири и
повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение”; чл. 21
ал. 1 от ЗДвП – „при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта - за категория „В”
- 50 км/ч за населено място” и чл. 150 ЗДвП – „всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач”, като - без да има необходимата правоспособност,
управлявал автомобила под въздействие на алкохол, движил се със скорост от 90 км/ч. при
ограничена за пътния участък скорост от 50 км/ч. за населено място, не контролирал
непрекъснато превозното средство, в следствие, на което загубил контрол върху
управлявания от него автомобил и извършвайки неадекватни, технически неправилни
действия с кормилната уредба, навлязъл в лентата за насрещно движение, като по този
начин допуснал пътно транспортно произшествие с насрещно движещи се лек автомобил
„***”, peг. № ***, собственост и управляван от В. Н. Р. с ЕГН **********, лек автомобил
„***”, peг. № ***, собственост на Г. Т. Й. с ЕГН ********** и управляван от В. И. Й. с ЕГН
********** и автобус „Соларис Урбино 12 ЦНГ”, peг. № ***, собственост на Община
Бургас и управляван от Л. И. П. с ЕГН ********** и с това по непредпазливост причинил
значителни имуществени вреди, както следва - на лек автомобил „***”, peг. № *** на
стойност 7 180.00 /седем хиляди сто и осемдесет/ лева, на лек автомобил „***”, peг. № ***,
на стойност 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева и на автобус „Соларис Урбино 12 ЦНГ”, peг.
№ ***, собственост на Община Бургас на стойност 800.00 /осемстотин/ лева, като общата
стойност на вредите възлиза на сумата от 9 480.00 /девет хиляди четиристотин и осемдесет/
2
лева, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „а”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 54,
ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода”, като е оправдан да е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал.1, т.1; чл. 20, ал.2;
чл. 21, ал.2 и чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, както и относно това автобус „Соларис Урбино 12
ЦНГ”, peг. № *** да е собственост на „Бургас Бус” ЕООД.
С определение № *** г. по НОХД № *** г., в сила от 29.02.2019 г., е одобрено
споразумение, по силата на което ответникът се признава за виновен в това, че на 05.02.2017
г., около 20:00 часа, в гр. Бургас, на бул. „Иван Вазов”, управлявал МПС – л.а. „*** ***”, с
рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,35 /две цяло и
тридесет и пет/ на хиляда, установено по надлежния ред - с Протокол за химическа
експертиза № *** г. по описа на БНТЛ-ОДМВР – Бургас – престъпление по чл. 343б, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ и наказание
„глоба“.
На 09.07.2020 г. застрахователят ищец подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение против М., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС. По
това дело на 13.07.2021 г. е издадена против М. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № *** за следните суми: 1240,83 лева, представляваща
платено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, застрахователна полица № *** със срок на валидност от
18.11.2016 г. до 18.11.2016 г.; 321, 61 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 17.12.2018 г. до 06.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на 09.07.2021 г. до окончателното й плащане. Тъй като М. е уведомен за
заповедта за изпълнение на основание чл.47, ал.5 от ГПК, застрахователят предявява
установителни искове, по които е образувано настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, и на служебно
известните на съда факти, които бяха съобщени на страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените установителни искове са с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.500,
ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма. Според чл.500, ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство.
Според разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. На това основание за гражданския съд са задължителни фактите, че на 05.02.2017 г. е
настъпило ПТП по вина на ответника, който е управлявал превозното средство под
въздействие на алкохол и без да има необходимата правоспособност.
На следващо място, приетият размер на вредите, съгласно влязлата в сила присъда за
деяние по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК, се обхващат от задължителния характер на присъдата за
гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от извършеното деяние, а
последният не може да приеме друг размер, различен от този, установен с присъдата –
чл.300 от ГПК – аргумент от Определение № 740 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
3
1537/2010 г., III г. о., Решение № 22 от 5.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 368/2010 г., I т. о. и
цитираната в това решение практика на ВС и на ВКС, Определение № 957 от 5.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 50/2012 г., III г. о.
Следователно ответникът е причинил имуществени вреди на автобус „Урбино 12
ЦНГ”, peг. № ***, собственост на Община Бургас, в размер на 800 лева.
Ето защо дружеството ищец, като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“, има право да получи от М. платеното обезщетение (в случая на
застрахователя по застраховка „Каско“ на увреденото лице), но да размера на
имуществените вреди, установени от наказателния съд, или сума в размер от 800 лева. Ето
защо застрахователят има вземане за тази сума, като над нея до пълния претендиран размер
главният установителен иск следва да бъде отхвърлен.
Застрахователят има вземане и за мораторна лихва върху главница в размер на 800
лева с начален момент 17.12.2018 г., защото към същата дата обезщетение е изплатено на
застрахователя по застраховка „Каско“ на увреденото лице и е изтекъл срокът, определен от
застрахователя ищец, ответникът доброволно да му възстанови сумата. Според разпоредбата
на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в
редакцията му в периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., брой 28 на ДВ, до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Очевидно е, че законодателят не прави разлика от какво основание са възникнали
задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. не може да се начислява
лихва за забава върху вземането за главница.
В този смисъл акцесорният установителен иск следва да бъде уважен за периода
17.12.2018 г. – 12.03.2020 г. и за периода 09.04.2020 г. – 06.07.2021 г., като лихвата за забава
е в размер на 201,33 лева, изчислен от съда на основание чл.162 от ГПК чрез общодостъпен
софтуер. За разликата над признатия размер на вземането до пълния претендиран размер от
321,61 лева, както и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
направил искане за присъждането им, поради което такава сума не следва да му се
присъжда.
Застрахователят претендира като разноски и за двете производства (заповедно и
исково) заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78,
ал.8 от ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в
размер на 50 лева, а за исковото – в размер на 100 лева (на основание чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ). С оглед изхода от спора ответникът дължи на ищеца
разноски в заповедното производство в размер на 52,08 лева, а в исковото – в размер на
108,14 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че ИСМ. М. М., ЕГН – **********, дължи
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК – *********, сумата от 800
(осемстотин) лева, изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица № ***18.11.2016 г., в следствие на осъществено по
вина на М. при управление на лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № *** пътно
транспортно произшествие на 05.02.2017 г. в гр. Бургас, от което са нанесени имуществени
4
вреди по автобус марка „Урбино 12 ЦНГ”, peг. № ***, собственост на Община Бургас, като
при настъпване на произшествието ответникът не притежава необходимата
правоспособност и е управлявал автомобила с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма, ведно със законната лихва от 09.07.2021 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2021 г. по
описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатото вземане до пълния
претендиран размер от 1240,83 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че ИСМ. М. М., ЕГН – **********, дължи
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК – *********, сумата от 201,33
лева (двеста и един лева и тридесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главница от 800 лева за периода 17.12.2018 г. – 12.03.2020 г. и за периода 09.04.2020 г. –
06.07.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2021 г. по
описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за разликата над признатото вземане за
мораторна лихва до пълния претендиран размер от 321,61 лева, както и за периода
13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА ИСМ. М. М., ЕГН – **********, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК – *********, сумата от 52,08 лева (петдесет и два лева и
осем стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС, и
сумата от 108,14 лева (сто и осем лева и четиринадесет стотинки), представляваща разноски
по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на ответника М. на адрес гр. ***.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)______
Вярно с оригинала! ММ
5