РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №276/17.2.2020г.         2020г.

 

                                   Година 2020                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                петнадесети състав

На единадесети февруари                            Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

Секретар : РАДОСТИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 196 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Р.И.П. – ЕГН **********, против Електронен фиш серия К № 3185699, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.189 ал.4вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.         

         С жалбата се изразява становище, че ЕФ е неправилен, незаконосъобразен, необоснован и съставен при съществени процесуални нарушения, без да се конкретизират такива.Оспорва се фактическата обстановка, отразена в ЕФ и се изразява несъгласие с констатациите на наказващия орган относно вмененото нарушение, като в заключение се иска отмяна на НП.

          В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.Б., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, не ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество  моли за отмяна на ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен, като излага аргументи в подкрепа на становището си, че нарушението не е доказано, тъй като на снимката, на която е заснето използваното техническо средство  липсват дата и час на заснемане, което пораждало съмнение дали в действителност е констатирано нарушение на процесната дата и в процесния час и респективно липсвали доказателства дали техническото средство е било позиционирано на процесното място и на процесния ден.Твърди се, че в ЕФ липсвало изрично отбелязване дали е приспаднат дължимият толеранс от 3 км. и се иска отмяна на ЕФ.

         Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество излага аргументи в подкрепа на становището си, че жалбата е неоснователна, приема, че не е нарушена процедурата по установяването на нарушението и че липсата на дата, час и подпис на лицето, изготвило снимката на техническо средство не опровергава и не компрометира обективността на установяване на нарушението, тъй като е налице и снимков материал, разпечатан от техническото средство с визирани дата и час на установяване на нарушението, които безспорно доказват неговото извършване, приема, че непосочването изрично,че е приспаднат толерансът от 3 км. в час не е съществено процесуално нарушение, тъй като такова отбелязване не е сред задължителните реквизити за един ЕФ,  и се иска потвърждаване на ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           Обжалваният Електронният фиш  е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 19.09.2019г. в 20:40 часа,  в гр.Варна, по бул.“Княз Борис І“ в посока бул.”Цар Освободител”, след ДКС до „Rosslyat Dimyat Hotel Varna” е било  констатирано, че при ограничение на скоростта 50 км. в час за населено място, с автомобил марка „Фолксваген Туран”  с рег.№ В 3874ВВ е било извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като  автомобилът е  бил управляван със скорост 76 км. в час/ след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 50 км. в час, т.е. превишението е с 26 км. в час. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство АТСС/ARH CAM S 1”.В ЕФ като ползвател е вписан въз.П..Същият е бил издаден, след като е анулиран първоначално издаден ЕФ серия К № 3026015 срещу Д. К. П., фигуриращ в системите като собственик на автомобила и подадена декларация, съгласно която на процесната дата автомобилът е бил предоставен за ползване и управляван от жалбоподателя- факт, който в нито един момент не е бил оспорен.

          Посочено било,  че е нарушена нормата чл.21, ал.1 от ЗДвП и  наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на жалбоподателя, като ползвател, в размер на 100лв. на основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП.

          В с.з. се установи, че проверката на съответната дата е била извършена от  св.Ж., че техническото средство е било позиционирано на процесната дата  в локалния път до хотел „Димят” в гр.Варна, непосредствено до булеварда и е фиксирало движението на автомобилите, идващи от кк”Златни пясъци” и движещи се в посока центъра на града, като процесното техническо средство  е работило в самостоятелен режим и самостоятелно е фиксирало нарушението.Резултатите от проверката били отразени в протокол с рег.№ 819Р-21204/19.09.2019г.

          Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ж., като последователни и непротиворечиви, напълно кореспондиращи с писмените доказателства по делото и необорени от доказателства, които да са ангажирани в с.з.,  като напълно  кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени доказателства, приложени в преписката, приобщени в с.з. и от показанията на св.Ж..

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

         Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

         Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ притежава всички изискуеми реквизити и не споделя възраженията за допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения в горната насока.Безспорно от снимковият материал е видно, че фиксираната скорост от техническото средство е била79 км. в час, безспорно от ЕФ е видно, че е визирана скорост 76 км. в час, т.е. приспаднати са процесните 3км. в час, поради което липсата на изрично отбелязване че е извършено приспадане не е съществено процесуално нарушение и съдът не споделя възраженията в тази насока.Ирелеватни са и възраженията, че на снимката на самото техническо средство липсват дата и час на заснемане, тъй като от останалите приобщени по делото писмени доказателства, а и от гласните, събрани в с.з., е безспорно установено, че визираното техническо средство е било позиционирано на процесното място и въз основа на фиксираната снимка на нарушение е издаден ЕФ, а и доказателства, че в този ден, час и на конкретното място не е било позиционирано процесното теническо средство в с.з. не се ангажираха. Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

         От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС/ARH CAM S 1”, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

         Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

        Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението,  гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

         На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки  посочените нормативни разпоредби се налага изводът, че към дата на издаване на Ел.фиш- 19.09.2019г.,  нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.

        Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.  Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.  Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено от ВАС по тълкувателно дело №1 за 2013г. в случая е неотносимо към конкретния въззивен спор, тъй като същото е постановено преди законодателните изменения в ЗДвП, публикувани в ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.

         От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална и последваща проверка.

         Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване,  началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис, поради което и тези възражения са неоснователни.

         Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена за процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 50 км/ч., съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

         На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип се наблюдава ясно ред. № на автомобила, визиран в електронния фиш и липсва съмнение чия скорост е регистрирало АТСС.Няма и никакво съмнение относно длъжността и компетентността на лицето, боравило с техническото средство.

          Измерената скорост на движение на автомобила е 79 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от 76 км/ч, след приспадане на толеранса, поради което безспорно е извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.Спор, че именно въззивникът е извършил процесното нарушение, тъй като именно той е управлявал процесния автомобил не е възниквал в нито един момент от АНП.

          Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО от  26 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.3 от същия текст е предвидил императивно глоба в размер на 100 лева / сто лева ), поради което съдът намира, че правилно е бил приложен материалния закон.

            С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение процесуално представителство по ЗАНН  за една инстанция в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като  липсва  фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални  процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з..Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая ЕФ се явява правилно и законосъобразно издаден и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  Електронен фиш серия К № 3185699, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на Р.И.П. – ЕГН ********** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.189 ал.4вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП. 

           ОСЪЖДА Р.И.П. – ЕГН ********** *** сумата от 80 лв. /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

       

         Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: