МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 81/13.08.2019 г.
ПО НОХД№1111/2019г по описа на ПОС
Срещу подсъдимия Я.Р.И.,
ЕГН ********** е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по 249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че през периода от *** г. до *** г. включително, в гр.К.
и гр. С., обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, на 9
/девет/ пъти, използвал платежен инструмент - дебитна карта с № ***, издадена
от „***“ ЕАД на името на Ю.С.А. с ЕГН **********, без съгласието на титуляря - Ю.С.А.,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва:
1. На *** г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с № *** на банкомат,
стопанисван от „***“ ЕАД, монтиран в гр. К. на ул. „***“ № 7, като извършил
проверка за наличност по сметката;
2.
На *** г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с № *** на банкомат,
стопанисван от „***“ ЕАД, монтиран в гр. К. на ул. „***“ № 7, като извършил
неуспешна проверка за наличност по сметката, поради неуспешна оторизация;
3.
На *** г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с № *** на банкомат, стопанисван
от „***“ ЕАД, монтиран в гр. К. на ул. „***“ № 7, като извършил смяна на ПИН
кода;
4.
На *** г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с № *** на банкомат,
стопанисван от „***“ ЕАД, монтиран в гр. С. на ул. „***“ № 98, като извършил
успешна транзакция - изтеглил сумата от 400 лева;
5.
На *** г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с № *** на банкомат,
стопанисван от „***“ ЕАД, монтиран в гр. С. на ул. „***“ № 98, като извършил
неуспешна транзакция, поради неуспешна оторизация;
6.
На *** г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с № *** на банкомат,
стопанисван от „***“ ЕАД, монтиран в гр. С. на ул. „***“ № 98, като извършил
успешна транзакция - изтеглил сумата от 400 лева;
7.
На *** г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с № *** на банкомат,
стопанисван от „***“ АД, монтиран в гр. С., като извършил успешна транзакция -
изтеглил сумата от 400 лева;
8.
На *** г. е използвал платежен инструмент дебитна карта с № *** на банкомат,
стопанисван от „***“ ЕАД, монтиран в гр. К. на ул. „***“ № 7, като извършил
неуспешна транзакция, поради неуспешна оторизация;
9. На *** г. е използвал платежен
инструмент дебитна карта с № *** на банкомат, стопанисван от „***“ ЕАД,
монтиран в гр. К. на ул. „***“ № 7, като извършил успешна транзакция - изтеглил
сумата от 60 лева,
Наказателното
производство по делото е проведено по общ ред.
В съдебните прения прокурорът изразява становище, че подс.И.
безспорно е автор на престъплението, осъществено с девет отделни деяния, при
извършването на които той не е разполагал със съгласието на титуляра на
платежния инструмент. Добрите съсе***и взаимоотношения между пострадалия А. и подсъдимия
И. преди и след извършеното престъпление прокурора определя като смекчаващи
вината обстоятелства. Иска се на подсъдимия да бъде наложено
наказание от шест месеца лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК, като
се изтъкват добрите му взаимоотношения с пострадалия и възстановените вреди.
Защитникът на
подсъдимия- адв.А. излага съображения в подкрепа на три защитни тези-
несъставомерност на деянията, недоказаност и наличие на чл.9, ал.2 от НК. В
тази насока се твърди, че подсъдимия е имал разрешение от титуляра на платежния
инструмент да тегли чрез него неограничено пари от банковата му сметка. Възразява
се срещу кредитирането на документ поради това, че е съставен на чужд език и не
е придружен с превод.
Подсъдимият моли да бъде
оправдан или да му бъде определено наказание, изпълнението, на което да се
отложи с изпитателен срок.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Я.Р.И., роден на *** ***, общ. К., ул. „***“ № 51, българин, български гражданин, с
начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият е осъждан общо дванадесет пъти,
включително като непълнолетен, за деяния извършени в периода 2000-2007г включително.
Последната по ред присъда, постановена
по НОХД№2274/2009г по описа на ПРС, се отнася за престъпление по чл.196 ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия на 07.12.2008г, за което е
му е било наложено наказание от една година и единадесет месеца лишаване от
свобода. Наказанието е било изтърпяно ефективно от 19.11.2009г до 18.10.2011г.
Пострадалият Ю.С.А. и подсъдимият Я.Р.И. ***. Постр.А. живеел сам и често
бил посещаван от подсъдимия, който му помагал в домакинството. Двамата
поддържали много близки отношения помежду си, като отглежданите от подсъдимия
деца, също често пребивавали в дома на пострадалия.
Пострадалият А. бил пенсионер и
получавал пенсията си всеки месец по банкова сметка *** № ***,
открита в Банка „***“ ЕАД. За да оперира със средствата по банковата си сметка
от същата банка на Ю.А. му била издадена дебитна карта с № ***. Тази карта стояла във владението на титуляра й- пострадалият А.,
който обаче не умеел да оперира с нея. По тази причина, когато имал нужда от
пари, той често давал картата си на подс.И. за да изтегли той пари от сметката
му. Така подсъдимият, ползвайки дебитната карта, се случвало да тегли парични
суми от банковата сметка на пострадалия, разполагайки с неговото съгласие за това. При тези
действия подсъдимият научил и запомнил пин кода на картата, казан му от
титуляра й. Изтеглените парични суми подсъдимият предавал на пострадалия,
според уговорките им. Последният бил благосклонен към подсъдимия и желаел да му
помага и финансово при необходимост, поради което и не възразявал подсъдимият
да тегли пари чрез картата му и за свои нужди, след като първо му каже за това.
На 08.08.2019г А. имал нужда от пари, поради което използвал дебитната си
карта като изтеглил, отново чрез чужда помощ, 400лв от банковата си сметка.
Като се прибрал в дома си той оставил дебитната карта на обичайното й място, на
рафт над мивката, като същата била поставена в калъф за документи, в който се
намирали личната му карта, листче с написан на него пин код и други. Същата
вечер А. употребил алкохол с приятели, сред които не присъствал подсъдимия. На
другия ден- 09.08.2019г подс.И. потърсил пострадалия в дома му, но него го
нямало. Подсъдимият знаел къде държи А. дебитната си карта и решил да я вземе
за да изтегли от нея пари за свои нужди, макар да не разполагал с изричното
съгласие на А. за това. Той взел картата от калъфчето за документи, в което се
намирала тя, а самото калъфче заедно с другите в него неща оставил на същото място.
Следващите дни подсъдимият прекарал в различни населени места, използвайки
дебитната карта на А. общо девет пъти. При някои от случаите той боравил с
данните, без да нарежда движение на парична сума от сметката на пострадалия, а
в други наредил и получил конкретни парични суми, както следва:
На *** г. използвал дебитната
карта на пострадалия на банкомат като извършил последователно:
- проверка за наличност по сметката;
- неуспешна проверка за
наличност по сметката, поради неуспешна оторизация;
-
сменил ПИН кода й;
-
успешна транзакция, изтегляйки сумата от 400 лева;
- извършил
неуспешна транзакция, поради неуспешна оторизация;
На *** г. използвал дебитната карта на
пострадалия на банкомат, като извършил успешна транзакция, изтегляйки сумата от
400 лева;
На *** г. използвал дебитната карта на
пострадалия на банкомат, като извършил
успешна транзакция, изтегляйки сумата от 400 лева;
На ***
г. използвал дебитната карта на пострадалия на банкомат, като извършил последователно
-
неуспешна транзакция, поради неуспешна оторизация;
-
успешна транзакция, изтегляйки, сумата от 60 лева;
От така изтеглените пари
подс.И. похарчил 700лв за да закупи електрически трион, който поръчал по
интернет.
На 16.08.2018г
пострадалия потърсил дебитната си карта, тъй като желаел да изтегли пари от
сметката си, но не я открил. Същият ден той потърсил подсъдимия за да провери
дали картата му не е у него, но не го нямало. Усъмнил се, че е възможно картата
му да била изчезнала още вечерта, която се черпил с приятели след последното й
ползване от него, поради което посетил офис на *** в К. и заявил за липсата й.
От направената проверка там се установило, след последното ползване на картата
от страна на пострадалия същата е била използвана още девет пъти, като са били
изтеглени от сметката на А. и парични суми. Пострадалият А. се снабдил с
извлечение за движението по сметката си и подал жалба в полицията до Началника
на РУ С., към която приложил и извлечението.
След като подсъдимият се
прибрал в дома си, което се случило между два до три дни след подаване на
жалбата от пострадалия, той потърсил Ю.А. и му върнал дебитната му карта. Казал
му, че е изтеглил от нея пари и с част от тях е закупил електрически трион. Пострадалият
се учудил защо подсъдимия И., първо не го е попитал преди да вземе и ползва
картата, още повече, че пострадалият принципно нямал против подсъдимия да си
послужи с пари от неговата карта, както и обмисляли закупуването на такъв трион
заедно. Пострадалият съжалил, че е
избързал с подаването на жалба, тъй като чувствал подсъдимия много близък, разчитал
на неговата помощ и двамата се разбирали помежду си. Той нямал нищо против
стореното от подсъдимия, поради което поискал да си оттегли жалбата. Така
няколко дни след подаването на сигнала пострадалия се срещнал с полицейския
служител при РУ С., на когото била разпределена преписката и му обяснил, че картата
му е била взета от подсъдимия И. и вече му е върната от него. Пострадалият
разказал на полицейския служител, че редовно е давал на подсъдимия И. да тегли
пари от неговата карта, както и че са съседи и са близки, поради което иска да
си оттегли жалбата. Междувременно подсъдимия предал закупения от него трион на
пострадалия за да го ползват заедно и му върнал всички останали пари над сумата
от 700лв, послужила за закупуването му.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
От наличните по
делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява авторството на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, времето, мястото, начина и механизма на извършването му. Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на пострадалия А. и обясненията на
подсъдимия И.. Тези гласни доказателствени средства са източник на преки и
първични доказателства и кореспондират помежду си изцяло. От същите се
установява какви са били отношенията между пострадалия и подсъдимия, какви
уговорки са имали помежду си, къде се е намирал платежния инструмент, кой
обичайно е боравил с него и защо, кога подсъдимият е взел банковата карта, кога
пострадалият установил липсата й. Чрез тези гласни доказателствени средства се
установява, че подсъдимият, преди да на научи за подадената от А. жалба, сам го
потърсил за да му върне картата, както и че пострадалият още в онзи момент,
след като научил, че картата била не в кого да е, а у подс.И., се отказал от
всякакви претенции към него поради близките им отношения и разбирателството,
което имат помежду си, поради и което поискал да оттегли жалбата си.
Заявеното от пострадалия и подсъдимия
се подкрепя в пълнота от показанията на свид.А.Т., на когото била възложена
проверката по депозираната от пострадалия жалба. Показанията на този свидетел
са източник на производни доказателства, които служат за проверка на първичните
и в случая ги потвърждават напълно. От същите става ясно, че пострадалият
поискал да оттегли жалбата си, няколко дни след подаването й понеже разбрал, че
дебитната му карта била взета и използвана от Я.И., с когото двамата били много
близки и си помагали. От своя страна полицейският служител не разполагал с
информация у кого е била банковата карта и кой е боравил с нея, като научил за
съпричастността на Я.И. от самия пострадал. Показанията на свид.Т. имат
съществено значение за установяване достоверността на показанията на
пострадалия по въпроса, в какви отношения се е намирал с подс.И. и какво е било
за него значението на факта, че банковата му карта е била ползване именно от него.
Фактът, че показанията на свид.Т.
напълно кореспондират с тези на пострадалия, определят последните като
достоверни и убедителни.
Изготвената съдебно-техническа
експертиза не установява манипулация на приобщените видеофайлове от
охранителните камери, като сочи, че изображенията на лицето са негодни за
лицева идентификация. Видно от самите снимки лицето, опериращо на устройството
във фоайето на банката е било заснето под ъгъл, в профил и в гръб, поради
липсват достатъчен брой устойчиво различими признаци, които да позволят лицева идентификация.
Въпреки това, пострадалият разпознава на снимките именно подсъдимия, а
последният от своя страна сочи, че именно той е държал банковата карта на А. до
връщането й като съобщава, че междувременно е оперирал с нея на различни места.
В този смисъл видеозаписът от външна камера
на АТМ в гр.С., *** №2 предмет на оглед на веществено доказателство на
досъдебното производство, протоколът от който е приобщен чрез прочитане по реда
на чл.283 от НПК, както и приложените към експертизата експортирани снимкови
кадри от записа, предявени на страните по делото, кореспондират с обясненията
на подсъдимия и показанията на пострадалия, потвърждавайки ги, макар самата
експертиза да не достига до извод относно самоличността на заснетото лице.
Несъмнен е фактът, че подс.И. на
08.08.2018г е взел банковата карта на пострадалия А. без неговото знание. Това
се установява както от конкретните твърдения на лицата в тази насока така и от
обстоятелството, че към онзи момент пострадалият не е изразил дори
предположение пред полицейския служител, за лицето, в чието владение би било
възможно да се намира платежния документ. Несъмнен е и фактът, че през времето от
08.08.2018г до връщането на банковата карта от подсъдимия на пострадалия,
същата е била единствено в негово владение и с нея е боравил единствено той.
Местата и датите, на които е бил ползван
процесния платежен инструмент се установяват от приетата чрез прочитане по реда
на чл.283 от НПК справка от *** / стр.41 от ДП/. Видно от същата в системата на
*** гр.С. са били регистрирани по време,
място и вид извършените действия с процесния платежен инструмент през
инкриминирания период. Срещу кредитирането на тази справка от страна на съда
защитата на подсъдимия възразява. Твърди се, че в гр.С. не съществува подобна
улица. От своя страна подсъдимият твърди, че е теглил пари от банкомат в гр.С.
само веднъж. Доколкото се касае за използване на платежен инструмент по начин,
отразяващ се в информационните системи на банковата институция, съдът не намери
основание да се усъмни в достоверността на представената информация в писмената
справка на ***. В същата е било отчетено, времето, мястото и вида на
извършените действия с платежния документ, както и дали същите действия са били
одобрени от устройството или не. В тази насока съдът не кредитира обясненията
на подсъдимия, относно местата, на които е ползвал банковата карта, тъй като обясненията
му в тази им част са неясни, непълни и не съответстват на всички по вид и брой
регистрирани манипулации с банковата
карта през инкриминирания период.
Частично основателни са възраженията
на защитата за липсата на превод на български език на текста в същия документ.
Това обстоятелство може да се отрази върху правото на защита на подсъдимия, както
се твърди, тъй като същото е възможно да се окаже пречка подсъдимия да възприеме
съдържанието на документа в неговата цялост. Видно е, че самият документ
съдържа ясно обяснение на български език на съдържанието на представената
информация в него, но все пак част от текста е на чужд език. Констатираният пропуск
да се извърши превод на тази част на текста
съдът счита, че не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
липсата на този превод не е ограничило съществено
възможностите на страните да докажат тезите си. В голямата си част информацията в справката е напълно достъпна и
разбираема за страните. Независимо от тази констатация следва да се посочи, постановената
по делото присъда, с която подсъдимият е бил оправдан, в най-голяма степен е
охранила правата му в наказателното производство, поради което възраженията за
процесуални нарушения са неоснователни.
Предвид вида на деянията, установени
по делото, е видно, че пострадалия и подсъдимия са две лица, които могат да
имат противоречиви процесуални интереси. Действията на подсъдимия са от
естеството си да засегнат както охраняваните обществени отношения по чл.249 от НК, така и субективни права на пострадалия, което именно определя и
процесуалното качество на последния в наказателното производство. Въпреки това показанията
на пострадалия и обясненията на подсъдимия по делото напълно си кореспондират в
насока, сочеща съществена заниженост на обществената опасност на стореното от
подсъдимия. Заявеното от пострадалият и подсъдимият се подкрепя убедително и от
показанията на полицейския служител, който се възприел желанието на пострадалия
да оттегли жалбата си още преди образуване на досъдебното производство по
случая.
Събраните гласни и веществени
доказателства по делото освен, че са напълно непротиворечиви помежду си и не
противоречат и на правилата на формалната и житейска логика, поради което съдът
няма основания за съмнения в тяхната достоверност. По тези съображения съдът ги
кредитира.
Съдът намира възраженията на
защитника на подсъдимия за несъставомерност на стореното от него за
неоснователни. Твърденията на постр.А., че е дал по принцип съгласие на
подсъдимия И. да тегли пари от неговата карта без ограничения неправилно се
интерпретират от защитата като наличие на съгласие у титуляра на банковата
сметка за конкретната деятелност. Видно от твърденията на пострадалия А. той
действително е желаел да бъде в услуга на подс.И., като не е криел от него мястото,
на което държи банковата си карта, пин кода за същата. Самият пострадал обаче
уточнява в показанията си, че е казал на подсъдимия, първо да му се обади и
тогава да тегли пари. Постр.А. не е знаел, че подсъдимият ще вземе или е взел
банковата му карта на ***г, както и че ще я държи в себе си за известен период,
като през времето от ***г до ***г ще я използва по начин, че да провери
наличност по сметката, да смени ПИН код и да изтегли конкретните парични
суми. Всички тези обстоятелства са били
извън знанието на пострадалия и съответно подсъдимият не е разполагал със
съгласието му да ги извърши. Ако подсъдимият разполагаше с правата, с които
защитата му твърди, то пострадалият, установявайки липсата на платежният
инструмент, при все, че не е възразявал срещу ползването й от подсъдимия, нямаше
да се усъмни къде се намира същата. Доказаното
благоразположение на пострадалия към подсъдимия, доверието, с което последният
се е ползвал от него и което пострадалият продължил да му засвидетелства и след
този случай, категорично не означават предоставено на подсъдимия съгласие от
страна на титуляра на платежния документ за инкриминираните по вид и време
негови използвания. Това е така защото няма как пострадалият да предостави
съгласие за действия, които са извън неговите знания и представи. Същевременно
фактическия и юридически титуляр на платежния документ е едно и също лице-
пострадалия А. и не се установява той някога да се е отказвал от правата си
върху платежния инструмент, предоставяйки го трайно във фактическа власт на
другиму. Също така ползването на нечия помощ за извършване на операции с
данните на платежния инструмент в случая също се е извършвала със съгласието на
пострадалия, за всеки отделен случай, видно от неговите показания.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по
делото безспорна фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимия Я.Р.И., формално е осъществил признаците на престъпния състав
на чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, но е налице явна незначителност
на стореното, поради което извършеното от него не съставлява престъпление.
От обективна страна с действията си подсъдимият е реализирал всички
признаци от състава на престъплението по чл. 249, ал.1, от
НК, за което му е предявено обвинение. Престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК е формално и за осъществяването
му е достатъчно извършването на изпълнителното деяние без да е необходимо
настъпването на каквито и да било вредни последици. Престъплението по
чл.249, ал.1 от НК е субсидиарен състав, който намира приложение доколкото
извършеното не съставлява по-тежко престъпление. В случая деянията, извършени
от подсъдимия не съставляват по-тежко наказуемо престъпление от това по чл.249,
ал.1 от НК. Касае е се за дейност, с която се
посяга върху обществените отношения свързани с правилното функциониране на
паричната и кредитната система в страната. Предмет на това престъпление може да
бъде само редовно издаден платежен инструмент, какъвто именно представлява
издадената банкова карта на Ю.А., предвид разпоредбата на чл. 93, т.24 от НК.
Установява се, че Я.И. действително е
използвал тази банкова карта без съгласието на титуляра й Я.И., който се явява лицето,
оправомощено да осъществява платежни
операции с нея. Престъплението е на формално извършване и размерът на
изтеглената сума, както и това дали въобще е изтеглена сума, са обстоятелства
без значение за съставомерността.
Извършеното от подсъдимия, изпълва критерия на
чл.26 от НК, тъй като е било реализирано чрез осъществяване на девет
последователни деяния, които поотделно изпълват признаците на състава на чл.249,
ал.1 от НК. Деянията са били извършени през непродължителни периоди от време,
значително по-малки от приетия в задължителната практика критерии от около една
година. Деецът е действал при една и съща обстановка, свързана с използване на
един и същи платежен инструмент, по един и същи начин- чрез въвеждането му в
банкоматно устройство и със едно и също отношение към извършеното.
От субективна страна подсъдимия
И. е бил наясно, че за конкретните
извършени от него действия не разполага със съгласието на титуляра на картата. Той
е съзнавал характера на извършените от него действия и естеството
им да поставят в опасност обществените отношения, регулиращи законосъобразното
осъществяване на паричното обръщение.
Съдът намира, че в случая, макар да са осъществени от обективна и
субективна страна признаците на чл. 249, ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, следва да се приложи разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от НК. Според трайната съдебна практика нормата на чл.9,
ал.2 от НК може да бъде отнесена спрямо всички престъпления от особената част
на материалния закон. При всеки отделен казус следва да се извърши внимателна
оценка на всички установени фактически положения по делото и да се прецени дали
е налице обществена опасност на извършеното и каква е степента на засягане на
обществените отношения. Водеща роля при преценката за малозначителност или явна
незначителност на извършеното има именно степента на обществена опасност на
деянието, а степента на обществена опасност на дееца е на втори план.
Последната има значение когато е завишена, тъй като тогава тя би довела и до по
–висока степен на обществена опасност на извършеното.
Безспорно установената фактическа обстановка по делото сочи явна
незначителност на извършеното от страна на подс.Я.И.. Това се дължи на множество
факти, преценени в тяхната съвкупност, а именно обстоятелството, че Я.И. е
ползвал банковата карта на Ю.А. преди инкриминирания период с негово съгласие,
оправдавайки гласуваното му доверие, близките отношения които са съществували
помежду им и продължават да съществуват в същия обем след деянията, доверието, което А. продължава да има към И.,
позволявайки му и след деянията да борави с банковата му карта и да тегли пари с нея, обстоятелството, че А.
е съгласен да подпомага подсъдимия с финансови средства при нужда и са
установили отношения помежду си при които А. не възразява подсъдимият да тегли
пари от картата му и за свои нужди, след като обаче му се е обадил преди това.
Към изброената до тук съвкупност от обстоятелства следва да се вземе предвид
още категоричното становище на пострадалият,
за това че той не би сигнализирал органите на разследване за ползването на
картата му от И. ако е знаел, че същата се намира именно у последния. В този
смисъл е от значение и факта, че веднага след като А. научил у кого е била
картата му е поискал да оттегли жалбата си и направил такова изявление още към
онзи момент. Действително престъплението по чл.249 НК е от общ характер и
разследването не зависи от волята на пострадалия и не започва, нито приключва съгласно
нея. Липсата на претенции от страна на А. обаче спрямо извършеното от И.,
заедно с ясно изразеното от него съжаление за подадения в полицията сигнал са
индикатор за степента на засягане на охранените обществени отношения, която в
случая е видно, че е изключително ниска.
Не може да се твърди малозначителност на деянията, доколкото все пак е
безспорно установено, че неоправомощено лице е боравило с платежния инструмент,
а обект на защита освен парите на титуляра на банковата сметка е и банковата
информация, съхранена в самия платежен инструмент защитата, на която осигурява
нормалното функциониране на паричната система. В този смисъл в известна степен
охраняваните обществени отношения са били засегнати, но предвид изброените
по-горе обстоятелства това засягане е било незначително, до степен, че
извършеното не представлява престъпление. Като аргумент към този извод следва
да се посочи обстоятелството, че нито банката, нито полицейските органи щяха да
разберат за извършеното от Я.И., ако титулярът на платежния инструмент беше
научил по рано у кого е била банковата му карта. Съдът не се усъмни в тези твърдения
на А., както посочи по-горе, тъй като се установи, че същите той е отправил още
към момента когато разбрал за съпричастността на И. и в хода на делото не е
променял позицията си.
Съдът не намери обществената опасност на дееца Я.И. да е
завишена до степен, че същата да се отразява и върху извършените от него деяния.
На първо място именно личността на подсъдимия е това обстоятелство, което
мотивирало пострадалия да се откаже от първоначалните си претенции, предявени
от негова страна в полицията, сигнализирайки за изчезналия платежен инструмент.
На второ място при преценка личността на подсъдимия от страна на съда, следва
да се отбележи обстоятелството, че подсъдимия по своя воля и без да подозира за
подадения от А. сигнал се явил при него и му върнал банковата карта. Също така И.
върнал на А. изтеглените парични средства от сметката му, а що се отнася до
закупения моторен трион, то се установи, че пострадалия и подсъдимия са
обмисляли заедно закупуването на такъв и И. фактически осъществил намисленото.
Негативна характеристика за личността на подсъдимия представляват данните за
многократните му осъждания назад във времето. Следва обаче да се отчете
обстоятелството, че подс.И. е изтърпял последно наложеното му наказание на
18.10.2011г, което е далеч преди инкриминирания период и през изминалото от
тогава време няма данни за негови противообществени прояви. Същевременно
пострадалият дава позитивна характеристика за личността на подсъдимия, като
сочи, че той му помага в ежедневието му, отглежда като баща две малолетни деца Г.
Л. и Р. И., за които защитата представи доказателства, че се намират в трайно влошено
здравословно състояние.
Така,
предвид всичко изложено, съдът счете, че обществените
отношения, свързани с паричната система, са били
засегнати от описаната деятелност на подсъдимия, но не
до такава степен, че извършеното да се разглежда като престъпление, обусляващо необходимост спрямо подсъдимия да се приложи
наказателна репресия. Съдът отчете индивидуалните особености на случая и стигна до извода, че неговите специфики не позволяват той да се отнесе към типичния случай на престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК.
Тъй като подсъдимият Я.И. не бе намерен от съда за виновен,
на основание чл. 190, ал. 1 от НПК бе постановено разноските по делото да
останат за сметка на Държавата.
Мотивиран от гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: