№ 82
гр. Пазарджик, 03.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20235200500082 по описа за 2023 година
Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
Обжалвано е определение на Районен съд Пазарджик , с което
производство , образувано по реда на чл.422 от ГПК е прекратено ,поради
недопустимост на иска , заради липсата на идентичност между заявеното в
заповедното производство и вземането , заявено в исковото производство ,
както и е обезсилена заповедта за изпълнение.
Банка ДСК ЕАД обжалва определение № 2522/22 г., постановено по гр.
д. № 4259/21 г., на PC Пазарджик, с което съдът е отменил определение от
10.11.22 г. за даване на ход на устните състезания по делото, разпоредил е
връщане на исковата молба по чл. 422 ГПК против П. Д. К. и е прекратил
производството по гр.д. № 4259/21 г.
С това определение била обезсилена заповед № 29/08.01.22 г. за
изпълнение на парично задължение и осъдена „Банка ДСК“АД да заплати на
ответника съдебни разноски, включително и за заповедното производство.
Считат , че определението е неправилно и незаконосъобразно и молят
да бъде отменено.
Според жалбоподателя по делото бил установена следната фактическа
обстановка:
На 27.05.2011 г. между Банката и С.П.Г. бил сключен Договор за
обединяване на кредити за общо погасяване в размер на 12940 лв., със срок на
погасяване 120 месеца /до 27.05.2021г./ Кредитът бил обезпечен с
поръчителството на П. Д. К., съгл. Договор за поръчителство от 27.05.2011 г.
1
На 12.10.2012 г. между Банката и длъжника С.Г. е сключено
Допълнително споразумение към Договора за кредит от 27.05.2011 г., с което
допълнително споразумение и при запазване на лихвеното равнище, срокът
на договора за кредит е продължен до 12.10.2022 г.
Между Банката и поръчителя К. бил подписан нов договор за
поръчителство с оглед променения срок на договора.
Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на
кредитополучателя Банката обявила предсрочна изискуемост на вземането си
по Договора за кредит от 27.05.2011 г. и на 06.01.2021 г. е подала заявление
по реда на чл. 417 т.2 от ГПК срещу длъжника и поръчителката К.. След
връчването на ПДИ възражение срещу Заповедта за незабавно изпълнение на
парично задължение е подала само поръчителката П. К..
Съдът приел исковата молба срещу поръчителката за редовна и
пристъпил към разглеждане на спора, разменяйки книжа и събирайки
доказателства.
Считат, че след като съдът е констатирал нередовност на исковата
молба е следвало да им предостави възможност за отстраняването и.
За да постанови акта си , съдът приел,че правопораждащите факти на
вземането в двете производства – заповедно и исково, се различават поради
представено с исковата молба ново доказателство- втори договор за
поръчителство, обезпечаващ вземането на Банката с оглед сключено
Допълнително споразумение към договора за кредит от 27.05.2011 г. за
удължаване срока на кредита. Това допълване след подаването на
Заявлението се явявало недопустимо, тъй като водело до липсата на
идентичност на основанието.
Считат, че правопораждащият факт на вземането е Договорът за
обединяване на кредити от 27.05.2011 г., а по отношение ответницата- и
Договорът за поръчителство. Допълнителното споразумение към договора за
кредит няма самостоятелно съществуване извън този договор и не
представлява самостоятелно основание за търсене отговорността на
ответницата. Промяна на основанието би имало при новиране на
задължението по реда на чл. 107 от ЗЗД. В процесния случай е налице
преструктуриране на дълга с удължаване на срока, но това действие не води
до обективна новация на задължението и отпадане отговорността на
поръчителя.
Излагат доводи за отговорността на поръчителя по същество ,които
доводи няма основание да бъдат обсъждани в това производство. Тезата е ,че
сключения втори договор за поръчителство не може да доведе до отпадане
изцяло отговорността на поръчителя или до липса на идентичност между
предмета на заповедното и исковото производство.
Изложени са доводи и относно дължимостта на разноските ,сторени от
ответника в заповедното производство.
2
Считат ,че тези разноски не се дължат, а дори и да се дължат, то размера
им е прекомерен.
Молят определението да бъде отменено.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника .
Ответницата счита , че правилно първоинстанционният съд е приел, че
обстоятелствата относно вземането в заповедното производство и в процеса
по установителните искове по чл.422 от ГПК следва да са идентични - по
основание и по размер.
В конкретния казус кредитната институция не била въвела
обстоятелства относно подписано от длъжника допълнително споразумение
към първоначалния договор и съответно подписан втори договор за
поръчителство от ответницата.
По отношение на поръчителя изрично в заявлението по чл.417 от ГПК
банката посочила, че отговорността на поръчителя произтича от договор за
поръчителство от 27.05.2011г, а в исковата молба посочила, че договора за
поръчителство е от 12.10.2012г и същият е към допълнителното споразумение
към първоначалния договор за кредит.
Счита ,че ищецът сочи различни основания, от които е възникнало
вземането по отношение на поръчителя.
Правилно съдът приел, че при липсата на втори договор за
поръчителство, отговорността на поръчителя би отпаднала поради липса на
съгласие от негова страна за удължаване на срока на изпълнение на главните
задължения.
Възражението за прекомерност на съдебните разноски било
недопустимо, доколкото в последното открито съдебно заседание по делото
Банка ДСК ЕАД не направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
По същество също излага съображения , че възражението е
неоснователно , тъй като е съобразено с установените минимални размери
към момента.
Съдът , след като прие, че частната жалба е допустима , за да се
произнесе по основателността и , взе предвид следното:
От Банка ДСК ЕАД против П. К. е образувано производство по реда на
чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че банката е предоставила на С.Г.
потребителски кредит по силата на Договор за обединяване на кредити за
текущо потребление от 27.05.2011 г. в размер на 12 940 лева. Срокът за
издължаване на кредита бил 120 месеца. Към договора било подписано
Допълнително споразумение от 12.10.2012 г,, в което е договорено
неиздълженият остатък в размер на 12 460 лева да се издължи в срок от 120
месеца от датата, считано от датата на допълнителното споразумение.
3
Кредита бил обезпечен с поръчителството на ответницата с договор за
поръчителство от 27.05.2011 г. и 12.10.2012 г.
Изложени са подробни доводи за неизпълнение на уговорките по
договора от страна на кредитополучателя.
Мотивирана е още и допустимостта на иска ,като е посочено ,че е
издадена заповед за изпълнение и образувано изпълнително дело.
Постъпило било възражение от поръчителя , поради което и в
изпълнение указанията на съда, кредитора предявява иска си за установяване
съществуването на вземането.
Представени са договора за кредит , споразумението към него и двата
посочени договора за поръчителство.
Видно е от представените доказателства – заявлението ,инициирало
заповедното производство и издадената заповед ,че в заявлението си
кредиторът се позовава само на първоначалния договор за кредит и договор
за поръчителство , като не е изложил обстоятелства относно допълнителното
споразумение , респективно договора за поръчителство от 2012 година.
Това е дало основание на ответника в писмения си отговор да оспори
допустимостта на иска.
По делото са проведени пет открити съдебни заседания, като отлагането
на делото се е дължало на непредставяне на заключение от експерта.
На възражението за недопустимост на иска , съдът не е отговорил нито
в нарочно определение ,нито в доклада си по делото.
След събиране на доказателствата и приключване на производството по
делото в съдебно заседание на 10.11.2022 година, на 8.12.2022 година е
постановено обжалваното определение.
Съдът е приел, че твърденията на ищеца в заявлението по чл.410 ГПК
/заявлението е по чл.417 от ГПК/са за наличие на парично задължение,
произтичащо от договор за кредит, сключен с длъжника на 27.05.2011г., което
е обезпечено с поръчителство от ответника, произтичащо от договор за
поръчителство, сключен на 27.05.2011г. В исковата молба ищецът излага
допълнителни твърдения, че срокът за погасяване на кредита е продължен със
120 месеца, за което страните по договора за кредит са сключили
допълнително споразумение на 12.10.2012г. Твърди още, че на същата дата е
сключен нов договор за поръчителство с ответника.
Счита, че с исковата молба ищецът навежда допълнително основание на
иска, което не е заявил в заповедното производство. Продължаването на
срока за изпълнение, дадено от кредитора на длъжника, погасява
поръчителството, освен ако поръчителят не е дал съгласието си за това -
чл.147, ал.2 ГПК. В случая съгласието на поръчителя е обективирано във
втория договор за поръчителство от 12.10.2012г. Без него поръчителят не би
отговарял за неизпълнението на длъжника. Затова съгласието /втория договор
4
за поръчителство/ е съществен елемент от основанието на иска наред със
сключването на първия договор за поръчителство. Този правопораждащ факт
обаче не е посочен в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, а е
наведен от ищеца едва с исковата молба. Посочването в исковата молба на
допълнително основание на вземането наред тези, които са заявени в
заповедното производство, води до липса на идентичност между предмета на
двете производства ,което пък води до недопустимост на установителния иск
по чл.422 ГПК, което изисква връщане на исковата молба и прекратяване на
производството.
Прекратил е производството , върнал исковата молба и присъдил
разноски.
Съдът намира частната жалба за основателна.
Действително допустимостта на иска по чл.422 от ГПК предполага
идентичност на основанията в заповедното и исковото производсво. При
липсата на такава идентичност исковото производство , своеобразно
продължение на заповедното , се явява недопустимо.
Не е такъв обаче настоящия казус.
Изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, е кратко
описание на фактите, от които произтича претендираното материално
субективно право. Заявителят не е длъжен да сочи правната квалификация на
претендираното право. Както в исковия процес, така и в заповедното
производство, съдът не е обвързан от сочената от ищеца (заявителя) правна
квалификация. В исковото производство съдът е длъжен да определи
служебно правната квалификация на спорното материално право въз основа
на въведените от ищеца твърдения, а в заповедното производство да посочи
обстоятелствата, от които произтича вземането, без да определя правна
квалификация.
Както съдът, извършващ преценката предявен ли е искът за
съществуване на вземането в посочения срок (чл. 415, ал. 2 ГПК), така и съдът
по иска по чл. 422 ГПК извършват преценка за идентичност на
претендираното материално субективно право съобразно неговата
индивидуализация, въведена от заявителя, съответно - ищец по иска за
съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на
заявените основание и петитум - идентичност на фактите от които произтича
материалното субективно право; в какво се състои правото, както и кои са
носителите на правоотношението. Когато в исковата молба ищецът е посочил
и други обстоятелства (напр. обуславящо правоотношение, включващо се във
фактическия състав на спорното право или факти без правно значение
относно отношенията между страните), то тези обстоятелства не рефлектират
5
върху преценката за идентичност между заявеното искане в заповедното
производство и предмета на делото по иска по чл. 422 ГПК.
В такъв смисъл е практиката на ВКС и макар да липсва пълна
идентичност между конкретната хипотеза и казуса , предизвикал това
произнасяне , то съображенията са напълно приложими. Уговорката за
удължаване срока на договора и съответно ,запазена ли е отговорността на
поръчителя са въпроси ,които касаят съществото на спора и по тях съдът
следва да се произнесе с решението си.
Поради изложеното съдът намира ,че обжалваното определение е
неправилно и следва да бъде отменено , а делото върнато на
първоинстанционния съд за разрешаване на спора.
Поради този изход по частната жалба , съдът не следва да се
произнася по въпроса относно дължимостта и размера на разноските в
заповедното производство.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2522/22 г., постановено по гр. д. № 4259/21 г.,
на PC Пазарджик, с което е отменено определение от 10.11.22 г. за даване на
ход на устните състезания по делото, разпоредено е връщане на исковата
молба по чл. 422 ГПК против П. Д. ,прекратено е производството по гр.д. №
4259/21 г, съответно обезсилена е заповед за изпълнение и присъдени
разноски.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за разрешаване на спора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6