Решение по дело №960/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260006
Дата: 11 януари 2021 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20205640200960
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  260006                      11.01.2021 г.               град Хасково

         

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,

на  единадесети декември   две хиляди и  двадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                        Съдия: Гроздан Грозев

 

Секретар:  Павлина Николова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 690 по описа на Районен съд - Хасково за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

                     Обжалвано е  НП № 6957/15.09.2020г. на началник отдел „Контрол по РПМ", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, бул. „Македония" № 3, с което на   жалбоподателя  В.Д.Д. с ЕГН**********, на основание чл.53, ал.1, във вр. чл.26, ал.2 от ЗП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 500 лева за нарушение по чл.26, ал.2,т.1,б.“а“ от ЗП, вр. чл.37, ал.1,т.1 от НАРЕДБА № 11 от 03.07.2001 г.на МРРБ  за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. 

                    Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което  обжалва НП в срок. Твърди се, че НП е незаконосъобразно, неправилно  и при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалният закон. Според жалбоподателят административнонаказващият орган не е спазил изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че има неяснота при описанието на нарушението, като са смесени две различни хипотези, които се санкционират по различен ред. Не ставало ясно срещу какво да се защитава жалбоподателя. иска се отмяна на НП. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител.

                    Ответникът по жалбата, редовно призовани,   се представляват от  адв.Павлова. Тя моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди НП. счита, че нарушението е безспорно доказано, глобата била правилно определена и нямало допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.

                    Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На  24.08.2020г., в 15.20 ч., на път 1-5, км 286 на 2 км след гр. Хасково в посока гр. Хасково - гр. Димитровград, св.М.Д.К. и св.К.И.Х. и двамата служители на Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, спрели за проверка МПС с 4 оси с две управляеми оси марка Мерцедес, модел Арокс с per. № СВ0102РВ управлявано от жалбоподателя В.Д.Д.. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че разстоянието между осите е 1.42 м. на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 28.940 т. ,  при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Проверяващите приели, че при тези измерени параметри гореспоменатото ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата. Поради това следвало превозното средство управлявано от жалбоподателя да се движи с разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ). При проверката обаче, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата. За това нарушение на водача бил съставен АУАН в който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП, вр.чл.37, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Акта е предявен подписан от жалбоподателя и му е връчен екземпляр от акта. В акта и след това в срока по ЗАНН не е направено възражение от жалбоподателя.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, в което е възприета изцяло същата фактическа обстановка от страна на АНО. Като обаче при описанието на нарушението наказващият орган е допълнил, че движението на горното ППС което е извънгабаритно пътно превозно средство по посмисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата) се осъществява от жалбоподателя без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата. Видно от приложената разписка НП е връчено на жалбоподателя на 23.09.2020г.

               Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите св.М.Д.К. и св.К.И.Х.,  които подробно описват извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е констатирано. Съдът кредитира тези показания като пълни и еднопосочни с останалите писмени доказателства по делото.

               При така установените факти съдът намира от правна страна следното:    Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2,т.1, б.”А” от ЗП – (2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: т. 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: б. а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

            Определението за извънгабаритно ППС е дадено в чл.2 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средстваЧл. 2. (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5.

            Определение за извънгабаритни ППС е дадено в Допълнителните разпоредби на НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съгласно § 1. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) По смисъла на тази наредба: т. 1. "извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3.Съгласно чл.3 от ЗП - Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: т.1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; т. 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.

Според Чл. 37. от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството - (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.)  чл. 37, (1)Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни  и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че:  1.   движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3; 

Съгласно чл.14, ал.3 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства -  Чл. 14. ал. (3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2010 г.) Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.

Съгласно чл.8, ал. 5 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства – чл.8, ал.(5) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2010 г., предишна ал. 4, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) На извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II.

Съгласно § 1.т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗП - (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.

По силата на чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата – Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 55 от 2011 г.) Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1. нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя;

2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя;

3. разпиляване на вредни вещества, опасни за хората и околната среда;

4. извършване в обхвата на пътя на:

а) дейности, застрашаващи безопасността на движението, или използване на пътищата извън тяхното предназначение;

б) дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване или спиране на движението;

5. извършване в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение на администрацията, управляваща пътя, на:

а) (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) строителни и ремонтни работи по пътищата;

б) прокарване на нови и ремонт на съществуващи телеграфни, телефонни, електропроводни, въжени и други линии, кабели, продуктопроводи, водопроводи, напоителни и други канали;

в) (отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.);

г) (отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.);

6. разкриване на кариери на разстояние, по-малко от 300 м от оста на пътя и на по-малко от 1000 м от мостовете, без разрешение на администрацията, която управлява пътя.

Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и разгледана по същество е основателна.

На първо  място, видно от представените по делото доказателства, както АУАН, така и НП изхождат от компетентен орган в кръга на правомощията му. На второ място, съдът счита че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което от своя страна е основание за отмяна на атакуваното НП. Според настоящият състав не е съвсем точно описано в АУАН и НП извършеното и констатирано от контролните органи нарушение. Тук следва да се отбележи, че със думи в АУАН е описано едно нарушение и едни обстоятелства при които е извършено, а именно управлението на извънгабаритно и / или тежко ППС без разрешение  за дейности от специалното ползване на пътищата издадено от администрацията управляваща пътя  - АПИ. Освен това са описани и извършените измервания - разстоянието между осите е 1.42 м. на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 28.940 т. ,  при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.  В последствие обаче, незнайно поради каква причина наказващият орган в текстовото описание на нарушението и в неговият диспозитив сочи, че движението на процесното ППС се е извършвало без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси). Последното на практика води до въвеждането на нови факти и обстоятелства и вменяването на допълнителни задължения, които не са установени и констатирани с АУАН. Тоест ако се има предвид правната квалификация на нарушението дадена в АУАН и НП, а именно чл.26, ал.2,т.1, б.“а“ от ЗП – то за да се движи процесното извънгабаритни и/или тежко ППС е необходимо разрешение  за дейности от специалното ползване на пътищата издадено от администрацията управляваща пътя  - АПИ. Това именно е състава на нарушението описано в горният текст от ЗП. Въвеждайки липса на заплатена такса в НП се стига до това именно противоречие в текстовото описание и правната квалификация на нарушението, тъй като това е друго нарушение или по-скоро това са онези случай визирани в чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/ 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.  Именно за тези ППС е изключението да се движат само при заплатена такса, без да се изисква разрешение от АПИ. В случая обаче няма такава правна квалификация на нарушението в НП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП, а не този на чл. 53, ал. 1 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт. Тук следва да се отбележи също, че съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят актове за нарушения по този закон. Тоест е следвало да се прецизира констатираното нарушение с оглед описаните факти и обстоятелства около извършването му и да се квалифицира правилно същото до колкото това е допустимо да се извърши от органите на АПИ. Иначе правилно е посочено мястото, датата  и обстоятелствата при които е извършено нарушението.

Всичко това според съда води до съществени процесуални нарушения при издаването на НП, които водят до неговата отмяна. В тази насока е и практиката на Адм.съд Хасково - Решение № 892 от 5.12.2019 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1137/2019 г., Решение № 98 от 28.02.2020 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1397/2019 г.

По същество настоящият състав на съда намира, че видно от изнесеното по-горе е невъзможно де се прецени дали и какво точно нарушение е извършил жалбоподателя с оглед описанието и дадената правна квалификация. Затова и съдът намира за необхадимо да отбележи, че ако се приеме, че вмененото му нарушение е такова по чл.26, ал.2,т.1, б.“а“ от ЗП, то жалбоподателят е осъществил това нарушение и правилно е бил санкциониран по чл.53, ал.1 вр.чл.26, ал.2 от ЗП. Като следва да се отбележи, че санкцията е определена в завишен размер, до колкото не става ясно как наказващият орган е разбрал, че жалбоподателят е продължил пътя си, до колкото в АУАН никъде не е споменато такова обстоятелство и липсват доказателства в тази насока по преписката, за да може този факт да обоснове завишената санкция. затова съдът намира, че ако не са на лице описаните по-горе процесуални нарушения следваше глобата да се измени и се наложи такава в минимален размер.

До колкото обаче се сочи още в НП, че превоза е извършван и без квитанция платена такса, то съдът намира, че такова нарушение не е доказано по делото и посочената правна квалификация в случая не е правилна. В този случая правилната правна квалификация е тази на чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП. при това положение не е определено правилно и наказанието .

       Поради това и съдът намира, че следва да се отмени атакуваното НП.

              Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН

 

Р Е Ш И :

 

               ОТМЕНЯ  НП № 6957/15.09.2020г. на началник отдел „Контрол по РПМ", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, бул. „Македония" № 3.

               Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок от съобщаването му.                                                                                

                                                                                Районен съдия: