№ 304
гр. Кюстендил, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500453 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 ГПК.
С решение №317/10.05.2022г. постановено по гр.д.№72/2021г. на
Кюстендrлския районен съд, А. Ц. К., ЕГН ********** с адрес
************************************** е осъден да заплати на С. С.
И.,ЕГН **********, с адрес *****************************************
сумите, както следва: 500.00 лв. обезщетение за причинени неимуществени
вреди – смущаване на спокойствие, нарушаване на съня, създаване на
нездравословна среда, тревожно разстройство, повишаване на кръвно
налягане, безпокойство в следствие на шум, лай и миризми от принадлежащо
на ответника куче, за периода януари – ноември 2021г., ведно със законната
лихва, считано от 10.11.2021г. до окончателното изплащане, солидарно с Р.
К. А., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, ул.“Патриарх Евтимий“№3,
вх.Б, ет-.1, ап.1 сума 324.30 лв- обезщетение за имуществени вреди, стойност
на извършен ремонт вследствие на неподдържане на тераса и разбит сифон в
имота на Р. К. А., ползван от А. Ц. К., ведно със законнната лихва ,считано от
10.11.2020г. до окончателното изплащане.К. е осъден да преустанови
неоснователни действия, с които пречи на С. С. И. да упражнява в пълен обем
правата си върху собствения си недвижим имот – апартамент, находящ се в
гр.К., *************************** като предприеме мерки за отстраняване
на шумовете и замърсяванията при отглеждане и възпитание на куче, като
преустанови чукането, хвърлянето на предмети, скачане, лаене и осигури
1
постоянен надзор върху кучето през денонощието.
С посочения съдебен акт А. Ц. К. и Р. К. А. са осъдени да заплатят на С. С.
И. деловодни разноски в размер на 100.00 лева.А. К. и Р. А. са осъдени да
заплатят на адв.В. П. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 300.00
лв.
Преписи от решението са връчени на страните, както следва: на С. И. на
13.05.2022г.,А. К. на 19.05.2022г., Р. А. на 16.05.2022г. в условията на
ненамирането и на адрес.
По молба на адв.В. П. с решение №492/28.06.2022г. е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в горецитирания съдебен акт,
относно посочения адрес на ищцата С. И..Преписи от това решение са
връчени на страните на 01.07.2022г. – на ищцата, на 15.07.2022г. на ответника
К. и в условията на ненамиране на 02.08.2022г. на ответницата Р. А..Жалба
срещу посоченото решение не е подадена.
Срещу основния съдебен акт в срока за обжалване, определен в чл.259,
ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от А. Ц. К..Като порок на решението се
сочи непълнота на доказателствата и нарушение на процесуални норми,
предвид факта, че изводите на съда се основават на твърденията на ищеца,
подкрепени косвено от показания на свидетели при игнориране на писмени
доказателства, удостоверяващи констатации на държавни органи,
представляващи документ.Във връзка с показанията на свидетел, сочещ за
повредена мазилка е противопоставено становище, че посоченото
доказателство не е достатъчно за обосноваване на извод, че повредата е
следствие на неправомерно поведение ( съзнателно или несъзнателно) или от
поведение на домашен любимец, при съществуваща възможност повредата да
е резултат от стари течове или от друго естество.В подкрепа на това
становище се сочи протокол, удостоверяващ действия на компетентен орган
по повод оплакване на ищцата, според който не са открити остатъци от
биологичен произход на терасата и около жилището, което ползва респ. не са
констатирани нарушения на разпоредби от Закона за защита на
животните.Вместо това съдът е дал вяра на показанията на свид.П. – дъщеря
на ищцата, относно причините за влошеното и здравословно състояние, при
възможни други причини за това.Искането е решението да бъде отменено, а
исковете отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна С. И..В определения
в чл.263, ал.1 ГПК срок е подаден писмен отговор от адв.В. П. –
пълномощник на И..В отговора се съдържа становище за неоснователност на
жалбата, в отсъствие на твърдените пороци на обжалвания съдебен акт и
квалифицирането на оплакванията в жалбата, като неоснователни и
голословни.Твърди се доказаност на причинените неимуществени и
имуществени вреди, намиращи се в пряка причинно – следствена връзка с
виновно поведение на ответника, като собственик на куче, живеещо с него в
апартамента и причинило описаните и доказани вреди на ищеца.Изтъква се
2
факта, че отстранените повреди на тръбопровода на терасата на ответника,
през който се е стичала мръсна вода и фекалии, са станали след исковия
период и след подаване на ИМ в съда.Оспорва се наличие на констатациите
във връзка с извършени проверки относно начина на отглеждане на куче в
апартамента относно чистота и стичане на изпражнения по стени на терасата,
насочени единствено към установяване регистрация и ваксинация на кучето,
заплащането на годишна такса, без да се изключва извода за виновно
поведение на жалбоподателя намиращо се във връзка с причинени и доказани
имуществени и неимуществени вреди през исковия период.В съответствие с
изложеното е искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.Преценена по същество
жалбата е основателна.Съображения:
На основание чл.269 ГПК -въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед на изложените в жалбата и отговора доводи, спорът във
въззивното производство се концентрира по преценка наличието на причинна
връзка между неблагоприятни последици в психическо, емоционално и
здравословно състояние на ищеца С. С. – И. и противоправно поведение на
ответника К., свързано с отглеждане на негово собствено куче, без да се
спазват общоприети и установени правила и норми свързани с отглеждане на
куче, както относно дължими действия или следващо се бездействие,във
връзка с повреда на водопреносната инсталация в ползваното от въззивника
жилище.
Във връзка с изложеното следва да се отбележи, че според твърденията
в исковата молба, през м.януари 2021г. ответникът А. К. се настанил в ап.№1,
ет.1, бл.42, ул.“Цар Освободител“, №10 под наем, в жилище принадлежащо
на Р. К. А. заедно с огромно куче, над 50 кг, което до м.септември 2021г.
било затворено на терасата, която се намира над терасата на жилището на
ищцовата страна.Постоянния лай на кучето, шумът който то създава и
обстоятелството, че терасата е използвана и като място за тоалетна, като
поради разбит сифон, фекалиите се стичали в терасата на ищцата, тъй като
ищецът не ги почиствал, а обливал само с вода, като цялата мръсотия се
стичала върху стените и прозорците на нейната тераса. В резултат, били
нанесени щети върху стени и ПВЦ дограма на тераса, поради ненавременни
разходки на кучето, то непрекъснато лаело, миризмите от стичащите се
фекалии предизвиквали чувство на дискомфорт и безпокойство.Поради
отглеждане на кучето, в сграда, съществуваща в режим на етажна
собственост в нарушение на законови разпоредби ищцата получила
нервнопсихично разстройство( изпаднала в паническо състояние, чувство на
безпокойство, вътрешен дискомфорт, безсъние, високо кръвно налягане,
главоболие и общо нервно напрежение) това станало причина за чести
3
медицински прегледи и използване на медикаментозно лечение( диазепам,
*******, валериан).Като нарушени от К. се сочат разпоредби на чл.35, ал.3 от
Закона за защита на животните, чл.8, ал.1 т.2 и т.3 и чл.13, т.2 и т.3 от
Наредба №39 от 01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни
компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенченски
особености.Заявена е претенция за заплащане на обезщетение за сума в
размер на 500.00 лв. за причинени неимуществени вреди и сума 324.30 лв. за
настъпили имуществени вреди.
Няма спор между страните, че ответникът А. К. е собственик на куче на
цвят черно, родено на 24.02.2019г., според здравна книжка за кучета към
27.05.2020г. отразена ваксина, на куче с посочените характеристики,
принадлежащо на ищеца има отбелязване и с дата 28.03.2021г. без отразяване
за направена ваксина.
Съдът намира за необходимо да уточни, че във връзка с твърденията в
исковата молба, за отглеждане на животни – компаньони в нарушение на
общоприети и установени в чл.35, ал.3 от Закона за защита на животните
правила и чл.8, ал.1, т.2 и т.3 и чл.13, 2 и т.3 от Наредба №39 от 01.12.2018г.,
за условия за отглеждане на животни компаньони, жалбоподателят К. е
противопоставил следните доказателства:
Констативен протокол от 19.10.2021г. относно извършена от Р. Габова –
старши инспектор, отдел ЗЖ в ОБДХ - Областна дирекция по безопасност на
храните гр.Кюстендил проверка, за отглеждане на куче при лоши битови
условия, в жилище, на адрес гр.К., ул.“Цар Освободител „№10, бл.42, ап.11 и
констатация, относно наличие на такова куче, възраст – 2 години, въз основа
на ветеринарно – медицински паспорт, констатация за извършени
ветеринарно – медицински профилактични мероприятия, обезпаризитяване,
неспазено изискване по чл.174 , т.1 от ЗВД,по информация на К. за ежедневни
разходки на кучето, осигурени храна, вода, добро общо здравословно
състояние.Отразена е констатация за липса на замърсявания в апартамента и
етажната собственост, както и на площадка пред апартамента.
Представено е писмо от Община Кюстендил до А. К. с изх.№94-00-
3950/24.11.2021г. в която е отразена констатация във връзка с извършена
проверка в апартамент на А. К., намиращ се в гр.К.,
*************************** констатации във връзка с проверката-
непредставен документ за платена държавна такса по Наредба за определяне
и администриране такси и цени на услуги, на територията на Община
Кюстендил, отсъствие в апартамента и eтажната площадка пред него
замърсяване от животински произход.На собственика са дадени указания
относно представяне в Община Кюстендил:копиs от квитанция за платена
такса и от декларация за регистрация на притежавано куче, за осигуряване
условия и поведение на куче, ненарушаващи спокойствието на живущите в
жилищната сграда – за постоянен срок, да не отглежда притежаваното куче на
балкона, да не допуска замърсявания на прилежащи части в сграда,
4
съществуваща в режим на етажна собственост за постоянен срок, да разхожда
кучетата си на публични места с нашийник със срок постоянен, да почиства
мястото след дефекация на кучетата – срок постоянен.
Останалите доказателства, относими към повдигнатия спор са следните:
Писмо – сигнал за вреди – разпечатка от електронна поща – отправено
известие от С. С. до А., със съдържание сходно с изложеното в исковата
молба., както и друго съдържащо уведомление относно посочване на банкова
сметка по която да бъде изплатено обезщетение от А. до С. С..
Разрешение за строеж №68/13.05.2013г. относно остъкляване на тераса,
издадено в полза на С. С. И., в жилище на адрес гр.К.,
*****************************.Договор за строително ремонтни дейности
от 01.11.2021г. между С. И. и К.М., за ремонт на тераса, с количество, обеми
видове работи със средства и материали, по сметка на възложителя.
Етапна епикриза за периода 07.09.2021г. – 07.09.2021г.
********************** ООД, диагноза ***********************,
**************( ****************************), отбелязано е лечение от
м.януари ********************************************
Разпитан е свидетеля М. който живее в съседство със С. С., познава
разположение на нейното жилище и жилището в което живее А., както и за
притежавано от същия голямо, черно куче, което е живяло на терасата на
жилището, до преди 2-3 месеца, след което според него кучето е настанено в
кухнята на жилището.При извършения ремонт на терасата на жилището на С.,
установил мирис на урина и амоняк, извършените от него строително -
ремонти работи, били последващи спрямо, предходен ремонт, по –
мащабен.Свидетелят бил виждал екскременти от животни върху паркирани
пред блока автомобили,таванът на терасата бил като юфка, жълто, пожълтял
таван и откъм прозорците и трегера, миришело на амоняк и урина.По дограма
и подматрачна дъска, установил стичане на урина, по дограмата следи от
стичане.Описва извършените строителни работи за отстраняване на
щетите..Според свидетеля собственикът се грижи добре за кучето си, но в
отсъствието му то стои на прозореца и тъгува, лае достатъчно силно при
преминаване на друго куче, лае вечер, когато собственика отсъства.Според
свидетеля собственика често отсъства от жилището и кучето тъгува.С. се
оплаквала от неприятната миризма, поради проблем с терасата, споделила, че
е на успокоителни хапчета и чувство за некомфорт.Свидетелят изказва и свое
предположение за причините за теча – сифон, който изхвърля водата навън,
компроментирана мозайка вероятно пукната, фугите между плочите на
мозайката , целият таван е жълт, виждал е, че от терасата излиза сифон, както
там да се изливат течности.
Свид.П. дъщеря на ищцата С., е запозната с конфликта между нейната
майка и съседът, който живее в жилището над нейния апартамент, което тя
посещава и отсяда за по – дълго през летните месеци, когато дъщеря й отсяда
при баба си.Виждала е кучето 50 килограмово, черно на цвят, с дълъг косъм,
5
виждала го е изправено да наднича през прозореца на жилището на
терасата.Чувала е кучето да лае, според нея кучето лае непрекъснато и
създава дискомфорт.Знае за водена кореспонденция по електронен път между
нейната майка и съседката Р., за която знае, че живее в чужбина.Терасата на
майка си описва в лошо състояние, а за майка си казва, че е започнала да
вдига кръвно от лая на кучето, поради недоспиване, оплаквала се от
главоболие.Знае, че след консултация с лекар майка й взела лекарства –
„*******“ – успокоително за да заспива вечер.Знае, че за решаване на
проблема потърсила помощ от различни институции – Дирекция „Контрол за
храните“, Община Кюстендил , наела майстор, който шпакловал тавана и
стените, просмукани от фекалии и ремонтите и струвал 320.00 лв.Кучето
живеело на терасата, а след образуване на делото вътре в жилището – в
кухня, северна, с отворен прозорец.За периода от началото на м.януари 2021г.
до завеждане на делото кучето е живеело в жилището на ответинка, лаело е ,
до преди образуване на делото се е чувало само на терасата, а след образуване
на делото обикаля в цялото жилище и продължава да бъде източник на
притеснения, дискомфорт, безсъние.Свидетелката е чувала кучето да лае и
през нощта, силен лай, който кънти и се чува.
В отговора на исковата молба във връзка с оплакванията за
непредприети адекватни действия и грижи по отношение на собственото му
суче, ответникът извън твърдението за извършен ремонтни дейности по
подмяна тръба на тераса на жилището, което ползва, се позовава на
съставения констативен протокол, и заявява, че кучето никога не е ползвало
терасата като тоалетна и няма достъп до терасата.Оспорва причинно –
следствена връзка между отразено в медицинския документ, психическо
разстройство и негово поведение.Що се отнася до претенцията за извършен
ремонт на тераса, в отговора на исковата молба тази част от решението, не е
визирана изрично, но се съдържа възражение за липса на доказателства за
причинени щети, тяхното естество и размер, и връзка между противоправно
поведение на въззивника и настъпилите щети, тяхното естество и
размер.Оспорва се доказаност за запълване на фуги, спиране течове от
жилището в което ищецът живее.
Предвид изложените обстоятелства, подадената жалба се явява
частично основателна.
На основание чл.12, ал.1 от Закона за защита на животните -
собствениците на животни осигуряват условия за отглеждането им съгласно
чл. 149, ал. 1 и чл. 150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
В помещенията за отглеждане на животни собственикът осигурява
място, съответстващо на техните физиологични и поведенчески особености, и
пространство за движение и почивка – чл.17 от Закон за защита на
животните.
На основание чл.35, ал.3 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, собствениците на кучета са длъжни да не нарушават спокойствието
6
и хигиенните условия на членовете на етажната собственост.
На основание чл.59, ал.1 от същия закон -контролът по този закон се
осъществява от министъра на земеделието, храните и горите чрез Българската
агенция по безопасност на храните.
В помещенията за отглеждане на животни собственикът осигурява
място, съответстващо на техните физиологични и поведенчески особености, и
пространство за движение и почивка – чл.17 от Закон за защита на
животните.
С чл.149, ал.1 от ЗВМД е въведено задължение за отглеждане и
използване на животни по начин, който съответства на тяхното развитие и
предназначение,съобразно с физиологичните им нужди и етологични
особености.
С чл.150, ал.1 от ЗВМД са въведени следните задължения за
собствениците на животни, свързани с тяхното отглеждане:
1. грижа за животните, и да не бъдат изоставяни.
2. осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и
породата му:
а) място за обитаване и условия, съобразени с нуждите му;
б) необходимото пространство и свобода на движение;
в) достатъчно количество храна и вода;
г) свободен достъп до местата за хранене и поене;
д) подходящ микроклимат;
е) редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и
незабавно лечение при заболяване или нараняване;
ж) подходящи съдове за хранене и поене, поставени по начин, който не
позволява замърсяването им и намалява до минимум агресивната
конкуренция между животните;
3. предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на
животните.
Отглеждане на животните при постоянна тъмнина и постоянно вързани
е забранено – чл.151 т.7 от закона.
С чл.173 т.4 от ЗВМД за собствениците на животни е предвидено
задължение, когато ги отглеждат в затворени помещения, ежедневно да им
осигуряват необходимата разходка.
С чл.174 са разписани правила за ваксиниране на кучета, вкл. и
поставяне на т.нар транспондер.
В чл.6, ал.1 .4 от Закона за етажната собственост е въведена забрана за
собствениците, относно извършване в притежавания от тях самостоятелен
обект или в част от него дейности или действия, които създават безпокойство
за другите собственици, ползватели и обитатели, по-голямо от обичайното.
7
Чл.6, ал.1 т.6 – собствениците са длъжни да изпълняват изискванията на
съответните нормативни актове при отглеждането на животни в
самостоятелните си обекти и да не създават безпокойство на
непосредствените си съседи.
По детайлно правилата за отглеждане на животни компаньони са
разписани в Наредба №39 от 01.12.2008г. за условията за отглеждане на
животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенченски
особености( Наредбата)- сред тях чл.8, ал.2 предвиждащ постоянен и
непосредствен контрол, над кучето с цел защита спокойствието на хората,
живущи в блока, т.3 –грижа за хигиената в общите части на сградата В чл.7,
ал.1 т.1 и т.2 е предвидено, че собственикът, грижещ се за животно, трябва да
потърси необходимата информация и съвети от специалисти относно
особеностите при отглеждането и необходимите условия, които трябва да
осигури на животното компаньон, съобразно неговия вид, порода, възраст и
физиологично състояние, да осигурява условията, грижите и вниманието,
съобразени с естествените му нужди според вида и породата му.В чл.9 от
закона пък се предвижда отговорност за всеки който отглежда или се грижи
за животно компаньон, за вредите, причинени от личната си неспособност да
взема навременни и достатъчни мерки по чл. 8.
С оглед действието на посочените законови норми и всеизвестно е, че
забрана за отглеждане на кучета в самостоятелни обекти от сгради,
съществуващи в режим на етажна собственост няма.Законът презюмира и
допуска, че при спазване на изискванията за отглеждане на животни,
безпокойство за останалите съседи не би възникнало.
В случая по делото са събрани свидетелски показания, сочещи, че
отглеждано от въззивника куче, в жилище ( на тераса и извън нея)
разположено над жилището на ищцата лае непрестанно, и при преминаване
на други кучета.По делото не е установено с надлежно ветиринарно-
медицинско изследване, причината за този непрестанен лай – ясно е, че
кучето е лаело непрекъснато т.е повече от обикновено.Този лай е източник на
безпокойство за съседката С..Причината за този лай не е установена, предвид
разпоредбата на чл.9 от Наредбата отговорността на собственика не може да
се изключи.Съдът намира за необходимо да отбележи, че в жалбата липсват
каквито и да било аргументи, обосноваващи игнориране показанията на
свид.П. и възприятията й за непрестанен лай на куче, оплаквания и безсъние
на нейната майка проявили се в периода след настаняване на въззивника в
жилището. Жалбата е основателна в частта й, съдържаща оплакване за
необоснованост на извода за влошаване на здравословното състояния и
наличие на заболяване, като следствие от отрицателните емоции свързани от
живеене в съседство със собственик на куче – компаньон.Диагностицирано
през м.09.2021г. състояние на артериална хипертония и някакво
************** чийто характер не е изяснен, не е достатъчно да се приеме,
че причина за заболяването са изложените обстоятелства.
8
Съдът въпреки това, не намира основание за намаляване размера на
присъденото обезщетение, който дори при изключване на посочените
неблагоприятни последици за ищцата, свързани с поведение на куче,
отглеждано от нейния съсед, намира за справедлив размер за понесените
негативи
Съдът намира за основателна, подадената жалба, в частта й относно
твърдяната недоказаност на твърдението, че в жилището на ищцата е имало
течове от урина и фекалии, следствие на неотстранена повреда в част от
канализационната система - сифон на терасата, където кучето е прекарвало
времето си през деня и е ползвало като място за дефекация.При извършена в
жилището проверка от Компетентните власти( чл.59, ал.1 от ЗВМД) не са
установени, следи от замърсявания и това е отразено в акта на компетентните
органи.Възприятия за таван, трегер, колони увредени поради теч на вода и
урина, пожълтял таван и прозорци и трегер, станал на юфка, от които се
носел аромат на амоняк и урина, както и изобщо в жилището на ищцата имат
разпитаните свидетели.Причина за този теч обаче не е установена с
експертиза, смяна на някаква тръба от въззивника не доказва по категоричен
начин, че именно някакво пропукване в тръбата или несъответствието и със
законовите изисквания за необходимия размер на тръба за сифон, са фактори
обусловили или създали предпоставки за нежелания теч на урина и
фекалии.Съдът не намира за нужно да обсъжда показанията на свид.М. за
който не е доказано, че освен строителен работник, той е притежава и
допълнителна квалификация и разполага със специални знания в сферата на
„В и К“ и „Канализационни инсталации“.Изложените обстоятелства
обосновават извод за неоснователност на тази претенция, като резултат на
основание чл.269 ГПК отмяна на решението в частта относно присъденото
обезщетение за ремонт на тераса и отхвърляне на предявения иск по
отношение на въззивника К..Липсата на жалба от ответника А., според
въззивния съд не е обстоятелство, изключващо преценка на претенцията в
частта и срещу въззивника К., предвид действието на разпоредбите на чл.215 -
чл.217 ГПК.
Други доводи в жалбата не се съдържат, предвид което решението
следва да бъда потвърдено,в частта за заплащане на обезщетение възлизащо
на 500.00 лв., за причинени неимуществени вреди( по размера на присъденото
обезщетение изобщо липсват доводи) за преживяното безпокойство,
свързано с непрестанен лай на съседство куче, така и в частта относно
задължаването на К., да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на С. С. за упражнява в пълен обем правата върху собствения си
недвижим имот, като предприеме мерки за отстраняване на шумове и
замърсявания, при отглеждане и възпитание на отглежданото куче, като
преустанови чукане, хвърляне на предмети, скачане, лаене и осигури
постоянен надзор на кучето.
В останалата част решението следва да бъде отменено, а искът е
отхвърлен.
9
Искания за заплащане на разноски във въззивното производство
страните не са направили, поради което такива не им се следват.
Водим от горното и на основание чл.269 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №317/10.05.2022г. поправено с решение
№492/28.06.2022г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№272/2021г. по
описа на същия съд в обжалваната част, в която А. Ц. К., ЕГН ********** с
адрес ************************************** е осъден да заплати на С.
С. И.,ЕГН **********, с адрес
***************************************** сумата
324.30 лв- обезщетение за имуществени вреди, стойност на извършен ремонт
вследствие на неподдържане на тераса и разбит сифон в имота на Р. К. А.,
ползван от А. Ц. К., ведно със законнната лихва ,считано от 10.11.2020г. до
окончателното изплащане, в условията на солидарна отговорност с А., КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от С. С. И.,ЕГН
**********, с адрес гр.К., ул.“*************************** срещу Ангел Ц.
К., ЕГН ********** с адрес ************************************** иск
с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата 324.30 лв- обезщетение за
имуществени вреди, стойност на извършен ремонт вследствие на
неподдържане на тераса и разбит сифон в имота на Р. К. А., в условията на
солидарност с А., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от 10.11.2020г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №317/10.05.2022г. поправено с решение
№492/28.06.2022г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№272/2021г. по
описа на същия съд в обжалваната част, в която А. Ц. К., ЕГН ********** с
адрес ************************************** е осъден да заплати на С.
С. И.,ЕГН **********, с адрес
***************************************** сумата 500.00 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди – смущаване на
спокойствие, нарушаване на съня, създаване на нездравословна среда,
тревожно разстройство, повишаване на кръвно налягане, безпокойство в
следствие на шум, лай и миризми от принадлежащо на ответника куче, за
периода януари – ноември 2021г., ведно със законната лихва, считано от
10.11.2021г. до окончателното изплащане, както и в частта в която .К. е
осъден да преустанови неоснователни действия, с които пречи на С. С. И. да
упражнява в пълен обем правата си върху собствения си недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр.К., ул.*********************************,
като предприеме мерки за отстраняване на шумовете и замърсяванията при
отглеждане и възпитание на куче, като преустанови чукане, хвърляне на
10
предмети, скачане, лаене и осигури постоянен надзор на кучето през
денонощието..
В частта по отношение на ответника Р. К. А. решението не е обжалвано
и е влязло в сила - чл.296 т.2 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.3, т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11