Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 08.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 527 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска
4748,22 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на
иска 879,44 лева, чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена
на иска 802,56 лева, и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 16,79 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 157,38 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от Е. АД, ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявана от
М.А.М.- ***и Е.Х.- ***, която се е вляла в „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** срещу К.Л.С., ЕГН **********,***, в която се
твърди, че на 27.04.2015 г. между „***Е.” АД от една страна като кредитор и от
друга К.Л.С., като кредитополучател бил сключен договор за кредит „Експресо” №
№ ***г., по силата на който банката се задължила да предостави по
разплащателната сметка на кредитополучателя сума в размер на 5000 лева.
Кредитополучателят се задължил да върне предоставената сума, ведно с дължимите
лихви и застраховка „ Живот“ на 48 равни ежемесечни вноски, всяка от които в
размер на 129,57 лева и падеж- всяко 11-то число на всеки месец, считано от
11/06/2015 г., съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към
договора за кредит. Твърди, че в изпълнение на договора за кредит на 27.04.2015
г. банката предоставила по разплащателната сметка на кредитополучателя К.Л.С.
IBAN ***ума от 5000 лева. Твърди, че когато настъпил падежа на вноска № 4 на 11.09.2015 г. по
разплащателната сметка, обслужваща кредита, нямало достатъчно наличност. Така и
не последвало захранване на сметката и вноската останала неплатена. Преговорите
за доброволно уреждане на отношенията не доведоли до положителен резултат.
Неплатени изцяло останали и следващите погасителни вноски. Така, поради
продължителното неизпълнение на задължението за плащане на дължимите по
договора суми, кредиторът загубил интерес от уговорката за изпълнение на части
и на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ пристъпил към обявяване на задължението по
кредита за било извършено, кредиторът на 14.08.2018 г. осчетоводил кредита като
предсрочно изискуем. Считано от посочената дата - 14.08.2018 г. към вече
изискуемото поради просрочие задължение се прибавила и оставащата предсрочно
изискуема главница. Твърди, че при тези обстоятелства след като от обективна
страна е било формирано просрочие на задължение по погасителен план, продължило
над 90 дни, на кредитополучателя-длъжник съобщението е било връчено на длъжника
от ***Н.В.по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Банката в тази насока, уведомила
длъжника, че ще пристъпи към предприемане на всички действия за принудително
събиране на дълга, в това число, че счита целия непогасен остатък за предсрочно
изискуем, то следва да се приеме, че на 14.08.2018 г. е настъпила предсрочната
изискуемост на процесния кредит. Твърди че така на основание чл. 60, ал. 2 от
ЗКЙ и предвид тълкуванието на нормата, дадено с т. 18 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, твърдим на 14.08.2018 г. кредита да бъде надлежно обявен за
предсрочно изискуем.
Твърди, че с извършените доброволно плащания, погасени
по кредита бли разпределени както следва: 119,23 лева възнаградителна лихва и
251,78 лева за главница. Така, след извършените по кредита плащания и съобразно
уговорения между страните и съобразен със ЗЗД начин на погасяване, от
главницата на предоставения кредит в размер на 5 000 лева дължими от главницата
останали 4748,22 лева главница. От датата на първо просрочие по кредита
11.09.2015 г. до датата на предсрочна изискуемост -14.08.2018г., на основание
част I, чл.8 от договора, дължима главница се олихвявала с договорения лихвен
процент от 9,70 % - 897,44 лева възнаградителна лихва. (представляваща сбор от
неплатените лихви за вноски от 4-39 включително. Допълнително за същия период
върху неплатените части от падежиралата главница се начислявало и наказателна
надбавка съгласно част I, чл. 9 ал.2 от договора - 802,56 лева обезщетение за
забава. Обезщетение за забава за периода от датата на изискуемост 14.08.2018 г.
до датата на подаване на заявлението 29.10.2018 г. -157.38 лева наказателна
лихва. След като предсрочната изискуемост породила действието си на 14.08.2018
г. и до датата на иницииране на заповедното производство – 29.10.2018 г., довело
до настоящото исково такова, върху цялата изискуема вече главница в размер на
4748,22 лева започнало на дневна база да се начислява наказателна лихва по
следната формула: (4748,22 лева * 15,70 %) / 360 * 1068 дни = 157,38 лева. Така
за периода от 14.08.2018 г. до 29.10.2018 г. се натрупала и е неплатена
наказателна лихва в размер на 157.38 лева .Твърди, че допълнително дължими
останали и платените от името на „***Е.“ АД за сметка на кредитополучателя и
настоящ ответник три поредни застрахователни премии по сключения с
кредитополучателя договор за застраховка „Живот“, възлизащи на общо 16,79 лева.
След като кредитополучателят спрял да обслужва задължението си и при наличието
на три неплатени застрахователни премии от вноски, банката преустановила
заплащането на застрахователните премии и неплатени останали единствено
посочените три в размер на 16.79 лева застраховка. Моли да бъде признато за установеноче
ответника дължи на „Е." АД по договора за кредит „Експресо” с № ***г. с
първоначален договорен и усвоен размер от 5 000 лева, за сумата от 4748,22
главница, ведно със законната върху главницата, считано от 31.10.2018 г. до
окончателното й погасяване, договорна лихва в размер на 897,44 лева за периода
11.09.2015 г. до 14.08.2018 г.; обещетение за забава в размер на 802.56 лева за
периода 11.09.2015 г. до 14.08.2018 г.; обезщетение за забава в размер на
157,38 лева за периода 14.08.2018 г. до 29.10.2018 г., 16,79 лева нелихвоносно
вземане от застрахователни премии за периода 11.09.2015 до 14.08.2018 г, както
и сумата от 132,45 лева за разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 год. Претендира направените
деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради
което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да
направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства.
Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 17.09.2020
г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане
за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
На страните по делото изрично са били указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за ответника
от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да бъде
постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание
на ответника. /виж призовката на л.38/
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на
иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в
предявените размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да
заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 182,45 лв. за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 357,48
лв./257,48лв. +100лв./
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430,
ал.1 ТЗ, по отношение на ответника К.Л.С.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в която се е вляла Е. АД,
***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 4748,22
лева, представляваща задължение-главница по Договор за потребителски
кредит ***№***., в едно със законната лихва върху сумата от 31.10.2018г. до
окончателното ѝ изплащане, за която е издадена
заповед за изпълнение № ***/01.11.2018 по ч.гр.д.***по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430,
ал.1 ТЗ, по отношение на ответника К.Л.С.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в която се е вляла Е. АД,
***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 897,44
лева, представляваща задължение-договорна лихва за периода от 11.09.2015г.
до 14.08.2018г. по Договор за потребителски кредит ***№***., за която е издадена заповед за изпълнение № ***/01.11.2018
по ч.гр.д.***по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430,
ал.1 ТЗ, по отношение на ответника К.Л.С.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в която се е вляла Е. АД,
***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 802,56
лева, представляваща задължение-обезщетение за забава за периода от
11.09.2015г. до 14.08.2018г. по Договор за потребителски кредит ***№***., за която е издадена
заповед за изпълнение № ***/01.11.2018 по ч.гр.д.***по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430,
ал.1 ТЗ, по отношение на ответника К.Л.С.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в която се е вляла Е. АД,
***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 157,38
лева, представляваща задължение-обезщетение за забава за периода от 14.08.2018г.
до 29.10.2018г. по Договор за потребителски кредит ***№***., за която е издадена
заповед за изпълнение № ***/01.11.2018 по ч.гр.д.***по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430,
ал.1 ТЗ, по отношение на ответника К.Л.С.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в която се е вляла Е. АД,
***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 16,79
лева, представляваща задължение-нелихвоносно вземане от застрахователни
премии за периода от 11.09.2015г. до 14.08.2018г. по Договор за
потребителски кредит ***№***., за която е издадена заповед за изпълнение № ***/01.11.2018
по ч.гр.д.***по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК К.Л.С., ЕГН **********,*** ДА
ПЛАТИ на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в която се
е вляла Е. АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 182,45 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.***по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.Л.С., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ
на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в която се е
вляла Е. АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 357,48 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и ДТ.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4
ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: