РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е №1647/24.9.2020г.
гр. Пловдив, 24 .09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение, ХІІІ състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 1013 по описа
за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К.Б.Д., ЕГН: ********** ***, чрез адв. А.Д.,***,
офис 1, против Решение № Ц2153-15-4 от 10.04.2020г. на директора на ТП на НОИ -
гр. Пловдив, което е отхвърлена жалба вх. № Ц1012-15-6 от 16.03.2020г. против
Разпореждане № ********** Протокол № 2146-15-133 от 21.02.2020г. на за ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО е спряно изплащането на
ЛПОСВ, отпусната на жалбоподателя, считано от 03.02.2020г. до установяване на
действително положения осигурителен стаж и право на пенсия.
Жалбоподателят,
в жалбата си до съда моли за отмяна на оспореното решение, като излага
съображения относно това, че заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност от
1988г., което е приобщено към висящо досъдебно производство, няма отношение към
разпореждането, с което на Д. е отпусната пенсия. При проверка на компетентните
органи от ТП на НОИ – София град данни за осигурителен стаж на лицето е
констатирано, че е съответстващ на този, въз основа на който е отпусната
пенсията. Твърди се, че не са налице доказателства за съществено различие между
осигурители, продължителност и категория на положения труд по заявлението за
отпускане на пенсия от 29.01.2016г. и в тази насока обжалваното решение е
немотивирано. Не е посочено, в коя от хипотезите на чл. 96, ал. 1 от КСО попада
случаят и с какви доказателства се обосновават в достатъчна степен
предположенията на административния орган за неправомерно упражнено право на
ЛПОСВ. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.02.2020г.
Ответникът
Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт В., оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. В писмено становище по съществото на делото изяснява реда и
условията за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, като се сочи, че
наличната информация по досъдебното производство е причина за издаване на
обжалвания акт и съответно на потвърденото с него разпореждане за спиране на
пенсията, предвид това, че поради тази информация е възможно да отпаднат
материалните предпоставки за възникване правото на пенсия на лицето. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по
съществото на спора на изложени в депозирано по делото писмено становище.
Жалбата
е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото
отхвърля предходна жалба на лицето срещу разпореждане, с което пенсията му е
спряна. Същата е депозирана по пощата в законоустановения срок с оглед датата
на връчване на оспореното решение, видна от приложеното по делото копие от
известие за доставяне, както и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване.
Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира
жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна от събраните по делото доказателства се установява следното:
о заявление вх. № 2113-21-831 от 29.01.2016г. за отпускане на ЛПОСВ, след
представяне от страна на жалбоподателя на документи, удостоверяващи
осигурителен стаж, включващи издадени от различни осигурители УП - 2, както и 2
бр. трудови книжки с № 1503 от 12.11.1981г. и с № 1 от 01.07.2009г., с разпореждане
№ 3 протокол № 69113 от 30.03.2016г. на Д. е отпусната ЛПОСВ пожизнено на
основание § 4, ал. 1 от
ПЗР на КСО,
считано от 18.08.2015г. При отпускането на пенсията е зачетен осигурителен стаж
на основание чл. 104 от КСО, превърнат към трета категория труд от 44 години 10
месеца и 08 дни, в т.ч. 11 години 05 месеца и 28 дни от първа категория, 03
години 07 месеца и 25 дни от втора категория и 21 години 01 месец и 18 дни от
трета категория. С последващи разпореждания пенсията на лицето е осъвременявана.
Във
връзка с обявяване публично на информация от Районна прокуратура - Пловдив
относно образувано досъдебно производство № 260/2019г. и номер на прокурорска
преписка 2818/2019г., по което били приобщени с протокол за претърсване и
изземване от 02.12.2019г. пенсионни досиета на множество лица, от ТП НОИ – гр. Пловдив
било депозирано искане до прокуратурата за получаване разрешение за достъп на
служители на НОИ до иззети по делото писмени доказателствени средства –
пенсионни досиета и получаване на образци от иззети по делото щемпели. С приемо
-предавателен протокол от 31.01.2020г. разследващ полицай при отдел
"Икономическа полиция" при ОД на МВР – гр. Пловдив е предоставил въз
основа на постановлението на РП - Пловдив на служители на ТП на НОИ - Пловдив 1
бр. компактдиск, съставляващ магнитен носител, съдържащ информация от пенсионните
досиета. Върху въпросния протокол бил поставен входящ номер в ТП на НОИ -
Пловдив от 18.02.2020г.
В
съдържанието на предоставения компактдиск били включени и документи,
съставляващи пенсионно досие на жалбоподателя, включващо предложение за
отпускане на инвалидна пенсия от 1988г., удостоверение от работодателя ЗМР
„Девети май“ – гр. Пловдив, ЕР на ТЕЛК № 0833 от 077 от 26.04.1988г.,
удостоверение за времетраене на редовна военна служба и решение № 06327 от 24.08.1988г. за
отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в който е посочен
трудов стаж от 06 години 05 месеца и 22 дни.
Извършени
са допълнителни проверки на осигурителите и служебна проверка до сектор „ИДОСД“
при ТП на НОИ – гр. Пловдив, при които е установено, че не е възможно да бъде
издадено УП обр. 13 за положен осигурителен стаж за периода от 01.1994г. до
08.1995г., тъй като не са предадени документи или в предадените документи
липсва информация за лицето; документите за осигурителен стаж на лицата са
изгубени, а осигурителят „КЦМ“ АД – гр. Пловдив декларира, че представеното
удостоверение УП 3 с изх. № 94-У70-844 от 17.05.2008г. липсва в
регистрационните документи на дружеството, а удостоверение УП 3 от същата дата
е издадено на друго лице. Декларирано е и обстоятелството, че в дневниците за
„Постъпили“ и „Напуснали“ работници, изплащателни ведомости, лични картони на
служителите, за периода от 03.05.1988г. до 27.05.1993г. липсват данни за лицето
К.Д..
С разпореждане № ********** протокол №
2146-15-133 от 21.02.2020г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив,
на основание чл. 95, ал. 2
от КСО
е спряна отпуснатата с разпореждане от 30.03.2016г. лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на жалбоподателя. Като причина за това е посочено, че е постъпила
на 03.02.2020г. информация за образувано досъдебно производство № 260/2019г.,
към което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно пенсионни
досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии.
Отразено е, че изплащането на пенсията се спира до установяване на положения
осигурителен стаж от лицето и съответно правото на отпускане и получаване на
пенсия за ОСВ. Пенсията е спряна, считано от 03.02.2020 г.
В
жалбата срещу това разпореждане, подедана пред директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив
е посочено, че длъжностното лице, издало разпореждането за спиране на пенсията
е упражнило превратно правото си на свободна преценка относно прилагането на чл. 95, ал. 2
от КСО.
По жалбата Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив се произнесъл с обжалваното по
настоящото дело решение от 10.04.2020г., като я отхвърлил като неоснователна.
Като мотиви е посочено, че по повод на постъпилото от досъдебното производство
пенсионно досие на Д. по заявлението от 29.01.2016г. е инициирана проверка на
осигурителния стаж, зачетен при пенсионирането, считано от 18.08.2016г., тъй
като е налице съществено различие в осигурителите, продължителността и
категорията на зачетения по заявлението осигурителен стаж.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен
състав намира следното:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, б.
"а" от КСО
и в предвидената в закона форма, като съдържа правните и фактически основания
за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда не е
допуснато нарушение на административно производствените правила и решението е
постановено и в съответствие с материалния закон. За тези си изводи съдът взе
предвид съвкупността от всички доказателства, съдържащи се в приетата
административната преписка и допълнително приетите писмени доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл. 95, ал. 2
от КСО,
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията,
когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат
нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се издава в
14-дневен срок от представяна не доказателствата. Ако се установи, че няма
основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на
спирането.
В
конкретния случай, макар нито издателят на разпореждането за спиране, нито горестоящия
административен орган в обжалваното решение да са конкретизирали това, относима
е хипотезата на чл. 96, ал. 1,
т. 4 от КСО,
която сочи, че пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за
получаването й. С разпореждането от 30.03.2016г., е отпусната ЛПОСВ, съобразно
§ 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, при което изходната база за определяне правото на пенсия
е наличието на определена възраст и съответно осигурителен стаж с определена
минимална продължителност от първа и/или втора категория труд. Следователно,
хипотезата по чл. 94, ал. 1,
т. 4 от КСО
би била налична, ако се установи например неистинност на документите, или част
от тях, които установяват осигурителен стаж, при което би отпаднала
материалната предпоставка за възникване правото на пенсия. За приложението на чл. 95, ал. 2
от КСО
е достатъчно да е налице вероятност от установяване на такъв резултат. От
значение за правилността на извода за наличие на това основание за спиране е
относимостта на представените доказателства за обстоятелствата, които могат да
доведат до прекратяване на пенсията.
В
случая се установява, че на вниманието на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – гр.
Пловдив са представени представени копия на документи, които са били иззети и
приобщени по досъдебно производство, водено за престъпления по чл. 210, ал. 1, вр. с чл. 209, ал. 1
от НК
– квалифицирана измама и по чл. 308, ал. 1
от НК
– съставяне или преправяне на неистински официален документ с цел да бъде
използван и които документи съставляват пенсионно досие на жалбоподателя Д. по
друго негово заявление за отпускане на инвалидна пенсия, предхождащо това, по
което е отпусната спряната пенсия. При сравнение на документите от двете
пенсионни досиета се установява, че е налице различие в съдържанието на
документи, издадени за жалбоподателя, които удостоверяват осигурителен стаж.
Така например, в пенсионното досие, по което е отпусната инвалидната пенсия
през 1988г. не е заявен осигурителен стаж при осигурителя в СД „Свежест“ на
длъжност „шлосер“ за периода от 26.11.1978г. до 22.08.1979г. Същевременно
обаче, в материалите, предоставени от Отдел "Икономическа полиция"
при ОД на МВР – гр. Пловдив по искане на ТП на НОИ – гр. Пловдив, съставляващи
иззети документи по досъдебно производство, е видно че е представена трудова
книжка със същия номер 1503, но от друг издател – „ЗДМ 9-ти май“ – гр. Пловдив, с друга дата на
издаване – 12.11.1981г. Също така, за част от времетраенето на претендирания
трудов стаж от първа категория, положен в „КЦМ“ АД – гр. Пловдив, по-конкретно
от 20.04.1988г. до 25.04.1989г. на Д. е отпусната лична пенсия за инвалидност,
при констатирана втора група инвалидност, като предвид естеството на увреждане
е невъзможно упражняването на тежък физически труд (всякакъв вид професионален
труд съгласно ЕР на ТЕЛК от 25.04.1988г.).
В
тази насока, действително не са налице данни наказателното производство да е
водено против жалбоподателя. Не са налице данни и по досъдебното производство
към момента на произнасяне разпореждането за спиране на пенсията на практика да
са инкриминирани документи, съставляващи част от тези, събрани по пенсионното
досие на Д.. Същевременно, обаче, при наличието на документи, анулиращи
представени такива от лицето, по-конкретно от осигурителя „КЦМ“ АД – гр.
Пловдив за липса на данни за положен в предприятието трудов стаж с времетраене
повече от 5 години от първа категория труд, възниква сериозно съмнение за
правомерността на отпуснатата пенсия, което е достатъчно основание за спирането
й по чл. 95, ал. 2
от КСО.
И това е така, защото при наличие на такова съществено различие, каквото е
посочено като мотив и в оспореното решение, касаещо осигурители,
продължителност и категория на зачетения стаж, наложително е извършването на
проверка, която да установи действителното положение на нещата, защото очевидно
е, че част от документите са или неистински, или с невярно съдържание, или изгубени
или изобщо не са предадени документи от осигурители в архива на ТП на НОИ – гр.
Пловдив. Доколкото такава проверка в действителност е започнала веднага и без
неоправдано забавяне и нейният предмет е именно установяване правомерността на
отпуснатата пенсия с разпореждането от 30.03.2016г., то съдът намира, че
напълно основателно компетентният по чл. 95, ал. 2
от КСО
орган е постановил спиране на пенсията, като е издал надлежно разпореждане за
това. Налице са доказателства, създаващи вероятност от отпадане основанието за
получаване на пенсията. Както се посочи, за приложение разпоредбата на чл. 95, ал. 2
от КСО
не е необходимо установяване по категоричен начин към момента на преценката на
органа на отпадане на основанието за отпускане на пенсията, а е необходимо да е
налице вероятност от такъв резултат. В случая според съда, при проверката по чл. 169 от АПК се установява,
че като е издал разпореждането за спиране на пенсията, ръководителят на ПО,
който е компетентният орган да спре пенсията, е приложил точно закона в рамките
на оперативната му самостоятелност, като не е надхвърлил същите, както се
твърди в жалбата. В тази насока, ако в рамките на започналата проверка във
връзка с постъпване на посочените доказателства, станали основание за спиране
на пенсията, се установи, че няма основание за нейното прекратяване, то тя ще
следва да бъде възобновена от датата на спирането й и това съставлява законова
гаранция срещу претърпените от жалбоподателя неудобства от спиране на пенсията.
Обстоятелството,
че е била извършвана проверка и по-рано при вземане решение за отпускане на
пенсията, при която не са били установени основания за прекратяване на
пенсията, не означава, че не следва да се спре пенсията при наличие на
основанията по чл. 95, ал. 2
от КСО
и че не може и не следва да се извърши нова проверка, като се има предвид, че
доказателствата, обуславящи съмнения в правомерността на отпуснатата пенсия, са
станали известни на пенсионните органи след осъществените проверки, а
законността на акта, с който се спира пенсията, се преценява именно към момента
на издаването му. Освен това, КСО не поставя ограничения за пенсионните органи
за извършване на проверки по вече влезли в сила разпореждания за отпускане на
пенсии, с оглед последващо изменение или отмяна на същите, включително и по
инициатива на органа, в предвидените за това случаи. В тази насока,
действително в разпореждането за спиране, което е оставено в сила с оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, е посочено, че информация в ТП
на НОИ – гр. Пловдив е постъпила на 03.02.2020г., като очевидно това е датата
на постъпване в ТП на НОИ на постановлението на РП - Пловдив, с което е
разрешено получаването на магнитен носител на иззетите по досъдебното
производство пенсионни преписки.
Спазен
е, според съда, при издаване на разпореждането за спиране на пенсията и
принципът по чл. 6, ал. 2 от АПК,
като същото не е засегнало правото на жалбоподателя да получава пенсия в степен
по-голяма от целта, за която се издава и в тази връзка издаденото разпореждане
е било съобразено и с целта на закона, като се има предвид и че пенсията е
спряна до установяване на положения осигурителен стаж и съответно правото за
отпускане на пенсия, проверката за което е започнала незабавно.
Поради
изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена
жалбата като неоснователна, съответно обжалвания административен акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
При посочения изход на спора, на ответника
следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита
в размер на 100лв. (сто лева).
Ето защо и поради мотивите, изложени
по–горе Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Б.Д., ЕГН: **********
***,
чрез адв. А.Д.,***, офис 1, против Решение № Ц2153-15-4 от 10.04.2020г. на
директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, което е отхвърлена жалба вх. № Ц1012-15-6
от 16.03.2020г. против Разпореждане № ********** Протокол № 2146-15-133 от 21.02.2020г.
на за ръководителя на ПО при ТП на НОИ –
гр. Пловдив, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО е спряно изплащането на
ЛПОСВ, отпусната на жалбоподателя, считано от 03.02.2020г. до установяване на
действително положения осигурителен стаж и право на пенсия.
ОСЪЖДА К.Б.Д.,
ЕГН: ********** ***
да заплати
на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив,
ул. "Любен Каравелов" № 7 сумата в размер на 100лв. (сто лева)
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
На основание чл. 119 от КСО, във връзка
с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от КСО решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: