Р
Е Ш Е Н И Е
№
260241 / 19.2.2021г.
гр.
Перник, 19.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на двадесет и първи януари, две хиляди двадесета и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 04317 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422 вр.
чл. 415 ал.1 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” срещу А.Д.Л., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 56,06 лева,
представляваща 1/12 от общия дълг за на доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл. ,
вх. , ап., от които:
главница в размер на 48,41 лева за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. включително
и сумата от 7,65 лева, представляваща 1/12 от общия размер на законната лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 14.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 01486/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на
договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се от ответника
стойност за потребената и начислена топлинна енергия, съобразно претендирания
обем от права.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
пълномощника му адв. Б. В. – САК, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
по основание предявените искови претенции. Твърди, че не притежава посочения в
исковата молба недвижим имот, както оспорва размера на правата на собственост и
ползване от страна на ответника. На следващо място прави възражение за
недопустимост на част от исковите претенции, доколкото в подадено по ч.гр.д. №
1486/2020г. по описа на ПРС възражение с вх. № 12513/17.06.2020г. изрично е
заявил, че не оспорва и признава дължимост на 1/14та от главницата, а именно:
15,48 лева за периода от 01.02.2017г. до 30.04.2018г. и 1/14 от лихвите към тях
– 1,49 лева, представляващи 1/14 част от общата претенция спрямо длъжника.
Освен това, ведно с писмения отговор представя заверено копие на вносна
бележка, от която се установява, че на 24.08.2020г. ответникът е платил
дължимата се непогасена главница в размер на 15,48 лева, 1,49 лева лихва, 5,36
лева разноски от заповедното производство и законната лихва от 31.08.2020г. в
размер на 0,78 лева, или общо 23,11 лева. Заявява изрично, че не оспорва
размера на предявените искови претенции, като релевира възражение за
недължимост на вземанията поради погасяването им по давност.
И двете страни претендират разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1095
от 04.03.2020г. по ч. гр. д. № 01486 по описа за 2020г. на Пернишки районен
съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същия е оспорил част от
вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е
обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с
обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл.
415 ГПК едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира
предявените искове за допустими, респ. дължи произнасяне по тях.
С възражението по чл. 414 ГПК
ответникът (длъжник в заповедното производство) е оспорил вземането за главница
в размера му над 15,48 лева за периода от 01.02.2017г. до 30.04.2018г. и вземането за лихва за забава в размера му
над 1,49 лева за периода от 07.04.2017г. до 14.11.2018г., то производството в
тази му част следва да бъде прекратено, като недопустимо. Респ. издадената по
ч. гр. д. № 01486/2020г. по описа на ПРС Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, следва да бъде обявена за влязла в сила в тази й
част. За останалата част от вземанията, в размер на 39,09 лева, относими към
исковия период от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., съдът дължи произнасяне.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г.), която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка
възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и
ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или
ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот. От приетите по
делото писмени доказателства, в т. ч.: заверено копие на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 106, том XI,
дело № 3744/94г. на нотариус Маруся Маркова – нотариус при Пернишки районен съд
и представените удостоверения за наследници, издадени на името на Д.В. Л. и на
името на В. П. Т. – наследодатели на ответника, се установява, че последният е
носител на 5/32 идеални части от правото на собственост върху процесния
недвижим имот (предвид обстоятелството, че при смъртта на Д. В. Л., последния е
оставил за наследници съпругата си В.П.Т.и 7-те си деца, съответно първата става
собственик на 9/16 ид. ч., а 7-те деца – на по 1/16 ид. ч., а наследството,
оставено от В.П.Т.се разпределя върху шестте й наследника, след които и
ответника, съответно притежаваните от В.Т.9/16 ид. части се разпределят между
шестимата й наследника, доколкото лицето В.. Д. В. е син на Д.В.Л., но от друга
жена – т.е. ответника и останалите петима наследници са притежатели на 5/32 ид.
части от правото на собственост, а сина на Д.В.Л. – В.Д.В.– на 2/32 ид. части
/доколкото същия не наследява В.Т./). С оглед приетите за установени факти,
съдът намира, че ответника, като носител на част от правото на собственост се
явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между него и ищеца е възникнала ex
lege, по силата на закона, от момента, в
който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за
битови нужди”. Доколкото ищецът претендира идеални части в по-малък размер, то
съдът следва да се съобрази с размера на претендираните идеални части.
За
да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да
докаже исковете си и по размер.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот
с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на
топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на
изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление,
което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти),
наличие на изолация и др. подобни.
Съгласно
чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със
съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл. 27 ал.4 от същите
Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-
квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на
сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в
такъв тридесетдневен срок.
Предвид
обстоятелството, че ответника е оспорил предявените установителни претенции по
основание, но не и по размер, съдът, с проекта си на доклад по делото, обявен
за окончателен в съдебно заседание от 10.12.2020г. е обявил обстоятелствата,
свързани с размера на предявените искови претенции за безспорни и ненуждаещи се
от доказване. Същевременно, в съдебно заседание, проведено на 21.01.2021г.,
ответникът, чрез пълномощника си, е заявил, че признава дължимостта на сумата
от 2,58 лева, представляваща главница за периода от 01.02.2017г. до
30.04.2018г. и дължимостта на сумата от 0,24 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 07.04.2017г. до 14.11.2018г.
Както
се посочи по-горе, производството, в частта за вземанията в общ размер на 16,96
лева, относими към периода 01.02.2017г. до 30.04.2018г. следва да бъде
прекратено, като недопустимо. Т. е.
разглеждане в исковото производство се дължи за сумата от 32,93 лева –
главница за исковия период и 6,16 лева – лихва за исковия период. Този извод се
налага след съобразяване на обстоятелството, че ищецът претендира 1/12 ид. част
от вземанията, а длъжника не е оспорил в заповедното производство дължимостта
на част от сумите, представляващи 1/14 ид. част.
С оглед горните обстоятелства, както
и установения обем от права от ответника, в синхрон с липсата на ангажирани по
делото доказателства, сочещи за извършено плащане от страна на ответника, както
и предвид обстоятелството, че сумата от изравнителната сметка (в размер на
285,55 лева) се приспада от предходни (предвид неплащането им), а не последващи
вземания, то предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ следва
да бъде уважен до размера от 32,93 лева, доколкото ищецът претендира главница в
размер на 48,41 лева. (т.е. претендира задължения, отнесени към 1/12 ид. част,
а не задължения, отнесени към 5/32 ид. части), предвид това, че за част от
претендираната главница производството следва да бъде прекратено (за сумата от
15,48 лева).
Ответникът, обаче, е релевирал
възражение за погасяване на сумите по давност.
Съгласно
константната съдебна практика, когато потребителите на топлинна енергия
заплащат цената й на месечни вноски, се касае за трайно, периодично изпълнение
на парично задължение. В този случай, задължението на потребителя представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се
погасява с тригодишен давностен срок.
В
настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 04.03.2020г., поради което и
съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила
преди 04.03.2017г. са погасени по давност, т.е. вземанията за главница за периода
от 01.05.2016г. до 31.01.2017г. Предвид това, съдът намира, че установителния
иск в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради
погасяване на претендираното вземане по давност. За останалата част от иска за
главница – в размер на 5,78 лева, относим към периода от 01.02.2017г. до
30.04.2018г. (и предвид изложените мотиви за недопустимост на част от исковите
претенции, направеното признание и неоспорените размери на исковите претенции),
съдът намира, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлофициран
имот, поради което и установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ал. 1 ЗЕ за това вземане, в този размер, следва да бъде уважен, като основателен.
Както беше изяснено по-горе, съгласно
чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при
неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на
доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, обаче, с погасяването по давност на главното
вземане се погасяват и акцесорните вземания. Предвид това и съобразно уважената
част от главния иск (и предвид недопустимостта на иска по чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД в едната му част), съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 0,68 лева.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата от 5,78 лв., считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 04.03.2020г. до окончателното й плащане
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по
дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С
оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът
претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от
юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното
производство. Доколкото длъжникът в заповедното производство е оспорил част от
вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение, то съдът намира, че на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в общ
размер на 69,65 лева (за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение),
като по отношение на останалата част – то същата ще е предмет на влязлата в
сила в тази й част ЗИПЗ.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в общ
размер на 199,65 лева, като съобразно с уважената част от исковите претенции,
на същия следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 32,99 лева.
Ответникът
е доказал разноски в заповедното производство в размер на 200.00 лева. Съдът
намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото, поради което намира възражението на ищеца,
обективирано в исковата му молба за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на ответника, за неоснователно. Поради това и предвид
обстоятелството, че ответникът (длъжник в заповедното производство) е оспорил
част от сумите по издадената Заповед за изпълнение, съдът намира, че на същия
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
139,46 лева. В исковото производство, ответникът е доказал разноски в размер на
300,00 лева, които съдът намира за съобразени с фактическата и правна сложност
на делото и с НМРАВ, поради което възражението за прекомерност, изразено от
ищеца, се явява неоснователно. Предвид това и съобразно с отхвърлената част от
исковете, съдът намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 261,80 лева, или общо за двете производства – 401,25 лева.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството в
частта, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за сумата от 15,48
лева, представляваща главница за периода от 01.02.2017г. до 30.04.2018г. и за
сумата от 1,49 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 07.04.2017г. до 14.11.2018г., поради
недопустимост на иска.
ОБЯВЯВА за влязла в
сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1095 от
04.03.2020г., издадена по ч. гр. д. № 01486 по описа за 2020г. на Пернишки
районен съд В ЧАСТТА за сумата от 15,48 лева, представляваща главница за
периода от 01.02.2017г. до 30.04.2018г., за сумата от 1,49 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
07.04.2017г. до 14.11.2018г. и направените от заявителя (понастоящем ищец)
разноски в размер на 5,35 лева.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” срещу А.Д.Л., с адрес: ***, че А.Д.Л. ДЪЛЖИ
на ищцовото дружество сумата от 6,46
лева, представляваща 1/12 от общия дълг за на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл., вх.,
ап., от които:
главница в размер на 5,78 лева за
периода от 01.02.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 0,68 лева, представляваща 1/12 от общия размер на законната лихва за
забава на месечните плащания за периода от 07.04.2017г. до 14.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК- 04.03.2020г.
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01486/2020г.
по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни, поради погасяването им по давност за разликата до останалия по
производството претендиран размер от 32,93
лева на иска за главница за периода от 01.05.2016г. до 31.01.2017г.
включително, както и за разликата до отстаналия претендиран размер на иска за
законна лихва за забава от 6,16 лева
за периода от 10.07.2016г. до 14.11.2018г.
ОСЪЖДА А.Д.Л., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- Перник”АД,
с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ
“Република” сумата от 32,99 лв.,
представляваща направените по делото и по ч. гр. д. № 01486/2020г. по описа на
Пернишкия районен съд, разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ
“Република ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Л., с
адрес: *** сумата от 401,25 лв., представляваща направените
по делото и по ч. гр. д. № 01486/2020г. по описа на Пернишкия районен съд,
разноски, съобразно уважената част от предявените исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в
прекратителната му част, имащо характер на определение, подлежи на обжалване в
едноседмичен срок пред ПОС.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.
гр. д. № 01486/2020г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: