№ 260026
гр. Поморие, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Димитър Димитров
при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 151 описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от Х.А.О. ***, против А.Х.О. ***, действащ лично и със съгласието на родителя си и законен представител Ю.Т.А.. В хода на производството ответникът е навършил пълнолетие.
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, за установяване по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сума в размер 12 607.13 лв., представляваща задължение по изп.дело № 2020804040073 по описа на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 59/2004 г., което задължение съставлява сбор от 5 640 лв. – главница за издръжка в размер 30 лв. за 188 месеца, считано от 12.07.2004 г., 4 711.80 лв. – лихви, 1 174 лв. – разноски по ИД и 1 081.33 лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
По отношение на претендираните суми 1 174 лв. и 1 081.33 лв. – разноски и такси по ИД, производството е прекратено с влязло в законна сила разпореждане № 575/30.03.2020 г., поради липса на правен интерес за ищеца от установяване недължимостта на тези суми.
В останалата й част исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от същата е връчен на ответника, който в срока по чл.131 ГПК, чрез пълномощник, е подал отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Ответникът също претендира разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника в хипотезата на чл.38, ал.2, вр.с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците си, които поддържат становищата, заявени с исковата молба и отговора.
За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и се установява от представения по делото препис от решение № 87/03.06.2004 г., по гр.дело № 59/2004 г. по описа на РС – Поморие, че с посочения съдебен акт е прекратен брака между ищеца и Ю.Т.А. (О.) – майка на ответника, на последната е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на страните и ответник в настоящото производство А.Х.О. и ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер 30 лв., считано от влизане в сила на решението – 12.07.2004 г.
Не е спорно също така, че на 27.09.2019 г. по горепосоченото гр.дело № 59/2004 г., е издаден изпълнителен лист за присъдената издръжка, въз основа на който е образувано изп.дело № 2020804040073 по описа на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ, за задължение на ищеца за издръжка в общ размер 5 640 лв., както и за лихви в размер 4 711.80 лв.
По делото са представени разписки за пощенски записи от 27.07.2004 г., за сумата от 30 лв.; от 28.10.2004 г., за сумата от 30 лв.; от 30.01.2007 г., за сумата от 30 лв.; от 28.05.2008 г., за сумата 100 лв.; от 19.06.2008 г., за сумата от 60 лв.; от 27.06.2008 г., за сумата от 100 лв.; от 15.07.2008 г., за сумата от 100 лв.; от 03.09.2008 г. за сумата 30 лв.; от 17.07.2008 г., за сумата от 100 лв.; от 05.11.2008 г.; за сумата от 30 лв.; от 05.12.2008 г.; за сумата от 30 лв.; от 06.03.2009 г. за сумата от 30 лв.; от 14.03.2011 г., за сумата от 30 лв.; от 07.04.2011 г., за сумата 30 лв.; от 12.05.2011 г., за сумата от 30 лв.; от 14.06.2011 г., за сумата от 30 лв.; от 17.08.2011 г., за сумата от 30 лв.; от 10.11.2011 г., за сумата от 30 лв.; от 30.11.2011 г. за сумата 1 000 лв.; от 20.01.2012 г., за сумата от 30 лв.; от 31.01.2012 г., за сумата от 30 лв.; от 12.03.2012 г. за сумата 30 лв.; от 02.05.2012 г., за сумата от 30 лв.; от 07.05.2012 г., за сумата от 30 лв.; от 07.06.2012 г. за сумата от 30 лв.; от 18.06.2012 г., за сумата от 30 лв.; от 26.06.2012 г. за сумата от 30 лв.; от 19.09.2012 г., за сумата от 30 лв.; от 21.11.2012 г., за сумата от 30 лв.; от 18.12.2012 г., за сумата от 30 лв.; от 24.01.2013 г., за сумата от 30 лв.; от 26.03.2013 г. за сумата от 30 лв.; от 25.04.2013 г., за сумата от 30 лв.; от 27.05.2013 г. за сумата от 30 лв.; от 25.06.2013 г., за сумата от 30 лв.; от 03.09.2013 г., за сумата от 30 лв.; от 16.10.2013 г., за сумата от 30 лв.; от 18.11.2013 г., за сумата от 30 лв.; от 19.12.2013 г., за сумата от 30 лв.; от 17.01.2014 г., за сумата от 30 лв.; от 21.03.2014 г., за сумата от 30 лв.; от 29.04.2014 г., от 26.05.2014 г., за сумата от 30 лв.; от 25.06.2014 г., за сумата от 30 лв.; от 21.08.2014 г., за сумата от 30 лв.; от 26.09.2014 г., за сумата от 30 лв.; от 14.10.2014 г., за сумата от 30 лв.; от 17.11.2014 г., за сумата от 30 лв.; от 05.12.2014 г., за сумата от 30 лв.; от 16.01.2015 г., за сумата от 30 лв.; от 01.04.2015 г. за сумата от 30 лв.; от 08.05.2015 г., за сумата от 30 лв.; от 29.06.2015 г., за сумата от 30 лв.; от 27.07.2015 г., за сумата от 30 лв.; от 28.08.2015 г., за сумата от 30 лв.; от 30.09.2015 г., за сумата от 30 лв.; от 15.10.2015 г., за сумата от 30 лв.; от 18.11.2015 г., за сумата от 30 лв.; от 23.12.2015 г., за сумата от 30 лв.; от 20.01.2016 г., за сумата от 30 лв.; от 11.02.2016 г., за сумата от 30 лв.; от 24.03.2016 г., за сумата от 30 лв.; от 28.04.2016 г., за сумата от 30 лв.; от 31.05.2016 г.; за сумата от 30 лв.; от 11.07.2016 г. , за сумата от 30 лв.; от 09.08.2016 г., за сумата от 30 лв.; от 31.10.2016 г., за сумата от 30 лв.; от 23.11.2016 г., за сумата от 30 лв.; от 23.12.2016 г., за сумата от 30 лв.; от 23.01.2017 г., за сумата от 30 лв.; от 14.02.2017 г., за сумата от 30 лв.; от 13.03.2017 г., за сумата от 30 лв.; от 05.05.2017 г., за сумата от 30 лв.; от 21.06.2017 г., за сумата от 30 лв.; от 02.08.2017 г., за сумата от 30 лв.; от 29.08.2017 г., за сумата от 30 лв.; от 19.09.2017 г., за сумата от 30 лв.; от 28.10.2017 г., за сумата от 30 лв.; от 20.03.2018 г., от 04.12.2018 г., за сумата от 30 лв.; за сумата от 30 лв.; от 14.06.2019 г., за сумата от 30 лв.; от 30.09.2019 г., от 11.12.2019 г., за сумата от 30 лв.; за сумата от 30 лв.; от 10.02.2020 г., за сумата от 30 лв., всички с подател ищеца и получател майката на ответника Ю.Т.А..
Представена е и справка от „Български пощи“ ЕАД относно приетите от ищеца и изплатени на майката на ответника пощенски записи, от която се установява изпълнение на задължението на ищеца за издръжка за общо 19 месеца в периода 28.10. 2017 г. – 10.02.2020 г.
Съгласно чл.439, ал.1 и ал.2 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, но искът му може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В настоящия случай ищецът се позовава на първо място на твърдението, че след като с решението на РС – Поморие е осъден да заплаща издръжка за детето си е изпълнявал това си задължение в процесния период от влизане в сила на решението до образуване на изпълнителното производство.
На второ място ищецът се позовава на погасяване на вземането за главница по давност за голяма част от периода.
За задължението на ищеца за издръжка тече
погасителна давност. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова
давност, чийто срок всякога е пет години, ако вземането е установено със
съдебно решение - чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Задължението на ищеца за издръжка е признато със съдебно
решение и давността е прекъсната с образуване на горепосоченото изпълнително
дело на 04.03.2020 г. От този момент е започнала да тече нова петгодишна давност
и вземането за издръжка не е погасено за пет години назад или до 04.03.2015 г.,
респ. вземането за процесния период от 12.07.2004 г. до последно посочената
дата е погасено по давност.
Изрично в този смисъл Решение № 401/18.12.2013 г. по гр. д. №
3552/2013 г., IV г. о., ГК на ВКС.
Предвид изложеното и при наведеното от ищеца
възражение за плащане на задължението му за издръжка следва да се съобразят
ангажираните по делото доказателства за твърдяното плащане, за периода от
04.03.2015 г. до 04.03.2020 г., за 60 месеца.
Ищецът е представил доказателства – разписки за пощенски записи от 01.04.2015 г.; от 08.05.2015 г.; от 29.06.2015 г.; от 27.07.2015 г.; от 28.08.2015 г.; от 30.09.2015 г.; от 15.10.2015 г.; от 18.11.2015 г.; от 23.12.2015 г.; от 20.01.2016 г.; от 11.02.2016 г.; от 24.03.2016 г.; от 28.04.2016 г.; от 31.05.2016 г.; от 11.07.2016 г.; от 09.08.2016 г.; от 31.10.2016 г.; от 23.11.2016 г.; от 23.12.2016 г.; от 23.01.2017 г.; от 14.02.2017 г.; от 13.03.2017 г.; от 05.05.2017 г.; от 21.06.2017 г.; от 02.08.2017 г.; от 29.08.2017 г. и от 19.09.2017 г., всеки един за сумата от 30 лв., от които се установява изпълнение на задължението му за издръжка за общо 27 месеца от процесния период за сумата от 810 лв.
От горепосочената справка от „Български пощи“ ЕАД се установява изпълнение на задължението на ищеца за издръжка за общо 19 месеца от процесния период за сумата от 570 лв. Тук следва да се отбележи, че видно от справката записът от м.август на 2019 г. не е изплатен на получателя, но съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си за този месец, по аргумент от чл.95 ЗЗД.
Така непогасеното по давност задължение на
ищеца за издръжка за периода от 04.03.2015 г. до 04.03.2020 г. е погасено чрез
плащане за общо 46 месеца, за сумата 1 380 лв., т.е. непогасено е
задължение на ищеца за издръжка за 14 месеца в периода, за сумата от 420 лв.
Предвид изложеното недължимо от ищеца е
задължението му за главница до размера от 5 220 лв.
При съобразяване на дължимата издръжка, за съответните месеци в периода, в които същата не е заплащана, 14 на брой, съобразно датата на изискуемостта на издръжката, ищецът дължи и лихва за забава в изчислен от съда общ размер от 75.21 лв.
Така недължимо от ищеца е задължението на ищеца за лихви по изпълнителното дело в общ размер от 4 636.59 лв.
В обобщение съдът приема, че ищецът не дължи на ответника сумата 9 856.59 лв., от която 5 220 лв. главница и 4 636.59 лв. лихви, представляваща част от задължението на ищеца по изп.дело № 2020804040073, в общ размер 10 351.80 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен.
В останалата му част до предявения размер от 10 351.80 лв. искът
е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, с оглед направеното искане, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат разноските на ищеца по делото в размер 1 356.47 лв., съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер 27.73 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, определено от съда на основание чл.38, ал.2, вр.с ал.1, т.2 ЗА, вр.с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ищецът Х.А.О., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.Г.М., НЕ ДЪЛЖИ на ответника А.Х.О.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адреса***, офис 5 – адв.Н.Д., взискател по изпълнително дело №
2020804040073 по описа на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ, сума в размер 9 856.59 лв. (девет хиляди осемстотин петдесет и шест
лева и петдесет и девет стотинки), от
която 5 220 лв. задължение за издръжка и 4
636.59 лв. лихви, представляваща част от задължение в размер 10 351.80 лв.,
по изп.дело № 2020804040073 по описа на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ.
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца Х.А.О., ЕГН **********, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Г.М., против ответника А.Х.О., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Н.Д., за приемане за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника и взискател по изпълнително дело № 2020804040073 по описа на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ, сума в размер 595.21 лв. (петстотин деветдесет и пет лева и двадесет и една стотинки), от която 420 лв. задължение за издръжка и 75.21 лв. лихви.
ОСЪЖДА А.Х.О., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Н.Д., да заплати на Х.А.О., ЕГН **********, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Г.М., сума в размер 1 356.47 лв. (хиляда триста петдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Х.А.О., ЕГН **********, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Г.М., да заплати на А.Х.О., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Н.Д., сума в размер 27.73 лв. (двадесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :