Р Е Ш Е Н И Е
23.12.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5329/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Фейт Ди“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Гълъбец“ № 4, бл. 4708,
вх. В, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Д.С.П. против Наказателно постановление № 455061-F483078/01.08.2019 г.,
издадено от Ж.Н.М.– *** в ***, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл.
изм. ДВ бр. 80 от 2018 г.) във вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди, че при предоставянето на услугите са били използвани различни
козметични продукти, които е нямало как да бъдат разграничени чрез фискалното
устройство и затова при издаването на фискалната касова бележка от ФУ била
отбелязана група „козметика“. Поддържа да не е доказано, че деянието е
извършено виновно. Взема становище реквизитите по чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. да не са задължителни за съдържанието на
процесния фискален бон, тъй като предоставените услуги не попадат в приложното
поле на разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а се
отнасят към услугите от група „Б“ по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г., като при продажбата на последните няма изискване издаденият фискален бон да
съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност претендира да е
налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от управителя Д.П. и адв. В.И., които
поддържат жалбата и наведените с нея възражения.
Въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт
М.М., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема
становище извършването на нарушението да е категорично доказано по делото,
поддържа да не са допуснати съществени процесуални нарушения, а деянието да не
представлява маловажен случай. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Фейт Ди“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 13.08.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 19.08.2019
г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 11.04.2019 г. свид. Е.Л.Ф. – *** в ***, извършила
проверка в салон за красота „Диор“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Гълъбец“ № 4
и стопанисван от жалбоподателя „Фейт Ди“ ЕООД. Последният бил лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В обекта имало налично и въведено в
експлоатация фискално устройство Eltrade A300S DVV с ИН на ФУ ED213930 и ИН
на ФП 44284760. Свидетелката Ф. се представила за клиент на обекта и на място
от служител на дружеството й било извършено измиване и изсушаване на косата.
При измиването бил използван шампоан, а при изсушаването лак за коса. След
завършването на тези процедури на свид. Ф. било казано, че стойността на
извършените услуги по измиване и изсушаване на косата е 23 лева. Тя заплатила
тази сума на управителката на дружеството „Фейт Ди“ ЕООД Д.П., а последната й
издала от наличното в обекта фискално устройство касов бон с № 1546 от
11.04.2019 г., 15:03 часа, с обща сума от 23 лева. Касовият бон не съдържал
посочване на наименованието на предоставените услуги измиване и изсушаване на
коса, количеството и стойността по видове закупени услуги. Вместо това той
съдържал реквизит „козметика“. След напускането на обекта свид. Ф. се върнала
заедно с Й.К.М. – *** в ***, който я чакал извън обекта, двамата се
легитимирали и извършили проверка. За резултатите и констатациите по нея бил
съставен протокол сер. АА № 0023801/11.04.2019 г.
На 18.04.2019 г. свид. Ф. съставила акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № F483078
против дружеството жалбоподател в присъствието на негов представител и на
свидетели. Препис от акт бил връчен срещу разписка на управителя на „Фейт Ди“
ЕООД.
Срещу акта постъпило писмено възражение с вх. №
70-00-5512/19.04.2019 г.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. Е.Л.Ф. се установяват
обстоятелствата по извършената контролна покупка, последвалата проверка, както
и по съставянето на АУАН. На първо място се изяснява, че свид. Ф. е посетила
търговски обект, представляващ салон за красота, който бил стопанисван от
жалбоподателя „Фейт Ди“ ЕООД, където извършила контролна покупка, като от
търговеца й били предоставени услугите измиване и изсушаване на коса.
Установява се, че стойността на предоставените услуги е била 23 лева, която
сума свидетелката заплатила, за което й била издадена фискална касова бележка
от ФУ. Свидетелката пояснява, че не е имало разлика между фактически
заплатената парична сума и стойността на общата сума за плащане по издадения
фискален бон. На следващо място от показанията на свид. Ф. се установяват и
реквизитите на съдържанието на така издадения фискален бон, като относно
наименованието на услугата в него било посочено единствено „козметика“, както и
че липсвали данни за вид, количество и единична цена на предоставените услуги.
Изяснява се и че при самото измиване и изсушаване на косата са били използвани
козметични продукти – шампоан при измиването, както и лак за коса при
изсушаването й. Установява се още, че след заплащането свидетелката се е
легитимирала и заедно с друг инспектор по приходите, неприсъствал дотогава при
самото изпълнение на предоставяната услуга, са извършили проверка, при която не
били установени други нарушения. Съдът дава вяра на показанията на свид. Ф., в
тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела при
направената контролна покупка, както и в хода на извършената проверка.
Показанията й изцяло се подкрепят от писмените доказателства по делото, които
служат за тяхната проверка. Изявлението на свидетелката, че не си спомня
отделни обстоятелства – съдържанието на проведен разговор между управителя,
издал касовия бон, и служителя на дружеството, извършил услугата, както и
всички вложени козметични продукти, е обяснимо предвид изминалия период от
време от момента, когато са се случили възпроизвежданите събития, до датата на
разпита й в проведеното съдебно заседание, както и нормалния процес на
забравяне на отделни факти. Това обаче не изключва нито дискредитира доказателствената
стойност на нейните показания.
От фискален бон с № 1546 от 11.04.2019 г., 15:03 часа
(лист 12 от делото) се изяснява, че същият е издаден от жалбоподателя „Фейт Ди“
ЕООД и от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, изяснява се
датата на издаването му – 11.04.2019 г., стойността на общата сума за плащане –
23 лева, както и че относно наименованието на стоката/услугата във фискалната
касова бележка е отбелязано „козметика“.
От протокол за извършена проверка сер. АА №
0023801/11.04.2019 г. се установяват датата и мястото на извършената проверка,
както и присъствалите на нея служители на Националната агенция за приходите,
сред които е била и свид. Ф.. Изяснява се и че в обекта е било налично и
въведено в експлоатация фискално устройство Eltrade A300S DVV с ИН на ФУ ED213930 и ИН
на ФП 44284760.
От
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се
установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57
от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът
намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между
АУАН и НП.
Настоящият
съдебен състав намира, че извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя „Фейт Ди“ ЕООД, за което е санкциониран с обжалваното НП, е
категорично доказано по делото. От обективна страна датата и мястото на
извършването му се установяват от писмените доказателства – приложеният
фискален бон № 1546/11.04.2019 г., както и от протокола за извършена проверка №
0023801/11.04.2019
г. Тези обстоятелства от състава на нарушението са правилно определени в
издаденото НП – на 11.04.2019 г. в гр. Пловдив, в салон за красота „Диор“,
находящ се на ул. „Гълъбец“ № 4. По несъмнен начин е доказано и авторството на
деянието от страна на жалбоподателя, като именно търговецът „Фейт Ди“ ЕООД е
издател на процесния фискален бон с № 1546/11.04.2019 г., което се установява и
от реквизитите на последния. Освен това доказано по делото се явява и че
фискалната касова бележка е издадена именно от наличното и въведено в експлоатация
фискално устройство в обекта на контрол - Eltrade A300S DVV с ИН на ФУ ED213930 и ИН
на ФП 44284760. Същевременно жалбоподателят е и годен субект на нарушението
като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. От показанията на свид. Ф.,
изцяло кредитирани от съда, се установяват и конкретните услуги от фактическа
страна, които са й били предоставени по време на контролната покупка в
процесния обект – измиване и изсушаване на коса. Изясни се, че при
предоставянето на всяка от тези услуги са били вложени и козметични продукти
като шампоан и лак за коса. При тези факти съдът намира, че издаденият от
жалбоподателя фискален бон № 1546/11.04.2019 г. не съдържа реквизитите по чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вид, количество и единична
цена на предоставените услуги. Вместо действително извършеното – измиване и
изсушаване на коса, във фискалния бон се съдържа реквизит „козметика“.
Основателно е възражението на въззиваемата страна, че тъй като в салона за
красота са се продавали и самостоятелно козметични продукти, то това поражда
неяснота относно характера на действително предоставената услуга или закупена
стока. Възражението на жалбоподателя, че при покупка на козметични продукти това
е било регистрирано чрез фискалното устройство с различна група спрямо
хипотезите на предоставена услуга, при която са вложени козметични материали, е
неоснователно, тъй като при самото възражение се сочи, че тази обособена група
за покупка на козметични материали е била „козметика“. Предназначението на
отразяването на реквизитите по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. е да гарантира, че всеки потребител при направена покупка ще може да узнае от съдържанието на издадения му фискален
бон какъв е видът на стока или услуга, какво количество е заплатил и при каква
единична цена. В настоящия случай това нормативно изискване не е спазено и
именно това поведение представлява нарушаването на установения ред на държавно
управление в областта на регистрирането чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти. Вместо отразената група „козметика“ при издаването на
касовия бон е трябвало жалбоподателят да посочи всяка от двете предоставени на
свид. Ф. услуги – измиване и изсушаване на коса, какво е било количеството на
потребените услуги и стойност по видове на всяка от закупените услуги.
Действително съгласно приложение № 1 към чл. 26, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. при
стандартен фискален бон се допуска обединяване на информацията за име, цена,
количество и стойност (при единично количество) на един ред. Това обединяване
на информацията обаче отново изисква правилно посочване на вида на
предоставената услуга, което не е било сторено. Неоснователно е и възражението,
че поради влагането на различни козметични продукти в процеса на предоставяне
на услугите е било невъзможно тези материали да бъдат отделени чрез фискалното
устройство. Както основателно отбеляза процесуалният представител на
въззиваемата страна, дори и в този случай при влагането на тези материали те са
били калкулирани в крайната определена цена за всяка от предоставените услуги,
поради което не е съществувала пречка всяка от услугите да бъде разграничена
включително чрез посочване на количество и стойност по видове.
По
възражението, че не е доказана вината на жалбоподателя и е липсвал умисъл у
лицето, издало процесния фискален бон, към извършване на нарушението съдът
намира същите за неоснователни, а и неотносими към предмета на доказване по
делото. С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на търговско дружество, което е юридическо лице. В тази връзка
следва да се има предвид, че имуществената санкция е отделен правен институт,
въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания като обективна,
безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Разликата между наказанието „глоба“ за физическите лица и
„имуществената санкция“ за юридическите лица и едноличните търговци се свежда
до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това,
че българското законодателство изключва наказателна и/или
административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по
чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна,
безвиновна отговорност (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по
тълкувателно дело № 5/2013 г., ОСК на ВАС). Следователно въпросът за вината не
подлежи на изследване в процеса, а възражението за нейната недоказаност е
неоснователно, а и неотносимо, тъй като това не е обстоятелство, което може да
изключи съставомерността на деянието. Досежно наличието или липсата на умисъл
към административното нарушение у физическото лице, издало фискалната касова
бележка от ФУ – в случая управителя П., то този въпрос също не се включва в
предмета на доказване по делото, тъй като с наказателното постановление не е
наказан управителят на дружеството-жалбоподател. За пълнота на изложението
съдът отбелязва, че все пак не се установяват умишлени действия у физическото
лице, насочени към манипулиране на реквизитите на съдържанието на фискалната
касова бележа, което се приема за смекчаващо отговорността обстоятелство по
делото. Това обаче не засяга съставомерността на процесното деяние, тъй като се
посочи, че вината не подлежи на изследване. Отново за пълнота съдът не е
съгласен – дори и нарушението да беше осъществено от физическо лице, че то
трябва да е умишлено извършено. Доколкото няма изрично предвиден случай по
смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗАНН, то и непредпазливото деяние, също би било
съставомерно и виновно извършено, поради което е несподилм доводът по жалбата
наличието на умисъл да е кумулативна предпоставка за извършване на процесното
административно нарушение.
Неоснователно е и възражението, че реквизитите по чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не са задължителни за
съдържанието на процесния фискален бон, тъй като той бил издаден за продажбата
на стоки от група „Б“ по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. Възражението се обосновава с тълкуване на разпоредбата на чл. 27,
ал. 3 от Наредбата, като се твърди тя да е специална спрямо разпоредбата на чл.
26, ал. 1 от Наредбата и да изключва приложението й спрямо стоки и услуги, продажбите
на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност (т.нар. стоки и
услуги от група „Б“). Тези доводи не се споделят от съда. Съгласно разпоредба
на чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. задължително се програмират
и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или
услугите от т. 1 до т. 3 на същата разпоредба, сред които не се споменават услугите
от група „Б“ – чиито продажби се облагат с 20 % ДДС, каквито са и процесните
услуги, предоставени на свид. Ф. при извършената контролна покупка в търговския
обект, стопанисван от жалбоподателя. Разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и на чл. 27,
ал. 3 от Наредбата се отнасят обаче до различни задължения за регистриране на
стоките или услугите във фискалното устройство – първата относно задължителните
реквизити на фискалната касова бележка от ФУ, а втората относно допълнително
изискване само по отношения на посочените в разпоредбата видове стоки, да се
програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули.
Нарушението на кое да е от тези задължения съставлява отделен състав на
административно нарушение (така Решение №
7913/2017 г. по адм. д. № 5615/2016 г. на ВАС). Следователно разпоредбата
на чл. 27, ал. 3 от Наредбата не изключва приложното поле на правилата по чл. 26,
ал. 1 от Наредбата относно задължителни реквизити на съдържанието на фискалната
касова бележка от ФУ. Систематично чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. е уреден преди чл. 27, ал. 3, тъй като първата разпоредба задава
общите изисквания към задължителното съдържание на фискалния бон, а чл. 27 от
Наредбата регламентира допълнителни правила – задължението за регистриране на
стоките и услугите по данъчни групи, видовете данъчни групи и задължените
субекти за това. По този начин законодателният указва, че следва да се
регистрират с наименование и единична цена и тези артикули, за които
отчетността е по-обезпечена и опасността от ощетяване на фиска липсва или е
намалена, например стоки, които не се облагат с данък, за които законът фиксира
цени или за които предвижда одобрени средства за измерване. Относно
възражението за наличие на противоречива съдебна практика по приложението на
посочените разпоредби, то за съда е от значение правилното приложение на
материалния закон, поради което настоящият състав приема посочените по-горе
правни положения, които намира за съответстващи със законодателната воля. В
този смисъл е и практиката на касационната инстанция - така Решение № 33 от 09.01.2019 г. по к.а.н д. №
3352/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 705 от 26.03.2018 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 595 от 15.03.2018 г. по к.а.н.д. № 142/2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1969 от 08.10.2018
г. по к.а.н.д. № 1827/2018 г. на Административен съд – Пловдив. В
посочените съдебни решения последователно се изяснява, че разпоредбата на чл. 27,
ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. касае изисквания към регистрирането на
продажбите, а нарушената разпоредба на чл. 26 от Наредбата се отнася към
реквизитите на фискалните бонове.
При доказано
извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно
нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги
представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това
тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв
начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност.
Следва да се посочи, че нарушението, за извършването на което е санкциониран
жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след
самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен вредоносен резултат. По тези съображения съдът намира, че
обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на
процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид
разкриват същата степен на обществена опасност. Обстоятелството, че нарушението
е първо по ред също не води до маловажност, тъй като ако при констатация за
формално нарушение, което е първо по ред, то автоматично се приравнява на
маловажен случай, това би означавало винаги да отпада
административнонаказателната отговорност за виновно извършено нарушение, щом се
установи то да е първо по ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа
и противоречи на принципа, че административното нарушение е наказуемо деяние
съгласно чл. 6 ЗАНН. Обстоятелството, че общата сума по фискалния бон отговаря
на действително заплатената и нарушението не е довело до неотразяване на
приходи е неотносимо към преценката за маловажност на случая. С разпоредбите на
чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС отговорността на нарушителя е диференцирана според
това дали нарушението е довело до неотразяване на приходи. В случая на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2 вр.
ал. 1 ЗДДС именно поради това, че деянието не е довело до неотразяване на
приходи. Следователно значението на неощетяването на фиска вече е било
съобразено и е послужило за приложение на по-благоприятния правен режим по изр.
второ на чл. 185, ал. 2 ЗДДС и налагането на санкция в по-нисък размер спрямо
хипотезите на нарушения, довели до неотразяване на приходи. Обстоятелствата,
които са взети предвид от закона при определяне на съответното нарушение, не са
смекчаващи, поради което този довод на жалбоподателя е неоснователен. Досежно
стойността на извършената продажба, за която в жалбата се сочи да е ниска, в
съдебната практика е изяснено, че въпросът за стойността на продажбата няма
водещо значение при преценка за степента на увреждане на защитаваните
обществени отношения. Разпоредба на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. има за цел да защити всеки потребител, който да може
да се запознае подробно и конкретно с всяка една закупена от него стока или
услуга (така Решение № 1290/14.06.2019 г.
по к.а.н.д. № 345/2019 г. на Административен съд – Пловдив) и именно поради
това доколко това право на потребителя е било ограничено предопределя степента
на неправомерно засягане на защитаваните обществени отношения, а оттам и
обществената опасност на самото деяние. В конкретния случай съдът намира, че
обществената опасност на деянието е типичната за този вид административни
нарушения, поради което не е налице хипотеза на маловажен случай. Същевременно
констатираните обстоятелства – първо по ред нарушение за жалбоподателя и ниска
стойност на извършената покупка, правилно са отчетени от АНО като смекчаващи отговорността
и са послужи за индивидуализация на имуществената санкция в нейния минимален
размер.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя – юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗДДС е предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. В
конкретния случай административнонаказващият орган е отмерил имуществена
санкция в размер на 500 лева. АНО е наложил санкция в минималния предвиден от
законодателя размер, който според настоящия състав напълно съответства на
степента на обществена опасност на конкретното деяние, предвид установените
смекчаващи обстоятелства. Правилно е определена и приложимата в случая
санкционна разпоредба. Настоящото производство е образувано по жалба на
санкционираното лице, поради което и съдът не би могъл да влошава положението
му. Следователно не е допуснато нарушение нито при определянето, нито при
индивидуализацията на имуществената санкция.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери,
че извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя е
доказано по категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно и като такова трябва да бъде
потвърдено.
Приложеният на лист 12 от делото фискален бон с № 1546
от 11.04.2019 г., 15:03 часа, издаден от фискално устройство Eltrade
A300S DVV с ИН на ФУ ED213930 и ИН
на ФП 44284760, следва да бъде върнат на въззиваемата страна заедно с
административнонаказателната преписка след влизане на съдебното решение в сила.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 455061-F483078
от 01.08.2019 г., издадено от Ж.Н.М.– *** в ***, с което на „ФЕЙТ ДИ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Гълъбец“ №
4, бл. 4708, вх. В, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Д.С.П., ЕГН: **********
на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във
вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
ДА СЕ ВЪРНЕ фискален
бон с № 1546 от 11.04.2019 г., приложен на лист 12 от делото, на Централно
управление на Национална агенция за приходите след влизане на решението в
сила.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ