МОТИВИ
към присъда по НОХД №99/2019 година по описа на РС-Хасково
Против
подсъдимия В.О.В. , със снета по
делото самоличност е повдигнато обвинение, за това че на 20.01.2019 год. в с.
Книжовник, общ. Хасково, управлявал моторно превозно средство, а именно товарен
автомобил "Тойота Корола" с рег.№ X 3311 ВМ, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда а именно - 0,83 на хиляда установено по
надлежния ред, с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510" с фабричен
номер ARBА № 0065, след като е осъден с влязла в сила присъда - с влязло в сила
на 28.11.2018г. Споразумение № 233/28.11.2018г., постановено по НОХД
1617/2018г. на Районен съд - Хасково, за деяние по чл. 3436, ал. 1 от НК-
престъпление по чл. 343б ал. 2,вр.ал.1 от НК.
Подсъдимият В.О.В. не се признава за виновен в извършването на престъплението,
в което е обвинен и дава обяснения на
съдебното следствие, в които не оспорва
,че на инкриминираната дата е управлявал
МПС.В обясненията си от съдебното следствие отрича да е управлявал автомобила след употреба на алкохол ,като твърди ,че на
четири пъти бил изпробван за алкохол ,две от които проби показали резултат под 0.50 промила,а впоследствие искал да даде и
кръвна проба . В своя защита и в последната си дума
моли да бъде оправдан.
В тази
връзка защитникът на подсъдимия -адв.Л.Г. в хода на съдебните прения пледира за
недоказаност на наказателното обвинение по несъмнен
и категоричен начин,поради което моли за оправдаване на подзащитния му .Навежда съображения ,че събрания по делото доказателствен материал не установявал към момента на проверката с техническо средство подзащитния му да е
управлявал МПС след употреба на алкохол .
Представителят
на Районна прокуратура - Хасково поддържа
обвинението, което счита за доказано
по категоричен и несъмнен начин.В хода на
съдебните прения пледира подсъдимият да
бъде признат за виновен и да му бъдат определени наказания по реда на чл. 55 ал.1 т.1 от НК ,като наказанието да бъде „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца и „глоба“ в
размер на 400 лв. Понеже подсъдимият бил неправоспособен водач не се
следвало да му се налага кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ .Поради нарушаване на изпитателния срок на предходното
условно осъждане прокурорът счита ,че по отношение на подсъдимия следва да се
приложи и чл.68 ал.1 от НК и това наказание се приведе в изпълнение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно, в съвкупност и във
връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
В.О.В. бил правоспособен водач на
МПС,категория „В и АМ" ,като
притежавал издадено свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********, валидно до 16.03.2015г.,
видно от справка за нарушител/водач на КАТ сектор „Пътна полиция" ОД МВР
Хасково(л.12-13 от БП ), т.е. с изтекъл
срок на валидност. Същият се водил на отчет в ОД на МВР сектор „Пътна полиция"
Кърджали ,като неколкократно бил санкциониран
по административен ред за нарушения по ЗДвП.
На 20.01.2019г. около 17.00
часа подсъдимият В.О.В. ***,където употребил алкохол – изпил по негови обяснения една бира. Въпреки изпитото количество алкохол, около 18.00 часа същия ден
се качил да управлява товарен автомобил „Тойота
Корола" с рег.№ X 3311 ВМ. Движел се сам с автомобила по
ул."Георги Д."*** ,като целта му била магазин в центъра за
селото ,откъдето да купи хляб за
възрастните си родители .
Същевременно на
работа и осъществяващи дейност по охрана
на обществения ред и превенция на престъпленията,
били св. И.Г.И. и св. Ц.Г.Д. - и
двамата служители в сектор „Териториална полиция" в РУ Хасково при ОД МВР Хасково,които въпросния ден били
разпределени в село Книжовник, общ.Хасково. Около 18.00 часа на 20.01,2019г. извършвали
обход на селото ,когато забелязали по една от улиците да се движи
товарен
автомобил „Тойота Корола" с рег.№ X 3311 ВМ, управляван от подсъдимия .
Полицейските служители последвали въпросния автомобил , който спрял
пред питейното заведение и хранителния магазин в центъра на селото,а патрулния автомобил непосредствено зад него .Св.И. и Д.
пристъпили към проверка за установяване самоличността на водача на автомобила,
а именно тази на подсъдимия В.,като пръв от службения автомобил слязъл св.Д. ,който
при разговора си с подсъдимия усетил мирис на алкохол.
Поискал му свидетелство за управление на моторно превозно
средство,но подсъдимият не
представил такова , като заявил, че му било отнето,а след справка с оперативния
дежурен служител в РУ Хасково се оказало, че В. е неправоспособен водач .По тази причина за съдействие бил извикан
екип на сектор „Пътна полиция" към ОД МВР Хасково,като на място в рамките
на около половин час пристигнал св.В.Д.Г. - мл.автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция" при ОД МВР Хасково,съвместно с колегата си св.П.Б.Б. ,които разполагали с компетентност да осъществяват проверки на употребата на алкохол
. Изследването на концентрацията
на алкохол в издишания въздух било извършено
от свидетеля П.Б.,
посредством техническо средство - Алкотест "Дрегер 7510" с фабричен № ARBA 0065, което отчело положителен резултат за употреба на алкохол
. Тестът бил с пореден номер 12020, като съгласно показанията на техническото
средство прилагането му станало в 18:53:05 часа. Показанията на уреда отчели концентрация на
алкохол в издишания въздух над 0,5 на хиляда, а именно 0,83 промила на
хиляда. С показанието на техническото средство се
запознал и подсъдимия ,на когото било показано от св.Б. ,а резултатът от тестването с техническо
средство бил отразен в издадения талон за изследване с бл. №
0049156(л.15 от БП ).Подсъдимият бил транспортиран от полицейските служители до РУП-Хасково , където за установените нарушения, в това число и по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП - управлението на моторно превозно средство след
употреба на алкохол му бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 801409 от св. В.Д.Г., като свидетели по съставяне на акта станали св. И.Г.И. и св. Ц.Г.Д.. Подс.В.О.В. подписал акта без възражения,след което бил задържан за 24 часа на
основание чл.72 ал.1 т. 1 от ЗМВР със Заповед с рег.№ 1970зз-27/20.01.2019г. Според
протокола (л.18 от БП ) техническото
средство за измерване - алкотест "Дрегер 7510" с фабричен № ARBA 0065
е преминало лабораторна проверка на 24.10.2018г., със срок на валидност от 6
месеца, т.е. до 24.04.2019г.
Изложената по-горе фактическа обстановка,
възприета в обвинителния акт се доказва от обясненията на подсъдимия ,
показанията на свидетелите
В.Г. , П.Б.
,И.И. , Ц.Д. ,А. Каменов и Д.Т. и другите писмени доказателства,приети в хода
на съдебното следствие и приобщени по реда на чл.283 от НПК.Времето и мястото на инкриминираното деяние се
установяват безспорно от АУАН серия Д № 801409 /20.01.2019 г., съставен в 18.01 ч. и
извадка от паметта на техническото средство
алкотест "Дрегер 7510" с фабричен №
ARBA 0065 -
проба № 12020 от 20.01.2019 г. в 18:58:05 ч. , заедно с показанията на свидетелите И.И.
,Ц.Д. , В.Г.
и П.Б. . Материализираните в
писмената документация по делото данни
за употреба на алкохол от
подсъдимия на инкриминираната
дата, кореспондират и на установеното от
свидетелските показания на полицейските служители , които са еднопосочни и непротиворечиви помежду си . Безпристрастни и непредубедени, визираните лица, пресъздават
последователно и убедително хронологията на събитията на 20.01.2019 г. Св.И. и Д. предлагат своите възприятия
относно спирането на подсъдимия ,като
водач на МПС - т.а. „Тойота Корола" с рег.№ X 3311 ВМ ,а св.Г. и Б. и обстоятелствата около извършената
проверка с техническо средство за употреба на алкохол , като
разказват достоверно и правдиво за
отчетения с него положителен резултат. Останалите
релевантни обстоятелства – как точно е била извършена проверката, какъв
резултат е отчел тестът и предхождащото и последващото поведение на подсъдимия
, са спорните по делото обстоятелства.
В
тази връзка съдът дава вяра на показанията на свидетелите В.Г. и
П.Б. досежно обстоятелствата около извършената проверка,на
които съответстват и показанията на другите двама полицейски служители св.И.И.
и Ц.Д. . Показанията им в тази част
са , кореспондиращи по между си и следва да се приемат за достоверни. Единствено подсъдимият в хода на съдебното
следствие дава обяснения , че при извършената му проверка с
техническото средство е тестван четири пъти ,като първите две проби отчели съответно 0.1 и 01.12 промила ,а едва четвъртата
показала резултата от 0.83 промила в издишания въздух . Според настоящия
съд няма основание на база събраните в хода на съдебното следствие
доказателства да се приеме за основателно възражението на защитата, че не са
били спазени на първо място указанията за провеждане на физическия тест и за
попълване на документацията. В тази връзка свидетелите Г. и Б., макар да нямат спомен за точния брой на извършените проби за
наличие на алкохол у подсъдимия, са
категорични в показанията си от
съдебното следствие , че в паметта на
техническото средство остава единствено и само валидната проба/било тя
положителна или отрицателна/ ,но не и невалидната такава , изписваща на дисплея му „ недостатъчен обем „,която не се съхранява
от средството за установяване на алкохол в издишания въздух. В този
смисъл са и техническите
спецификации,указани в пробщената по
делото инструкция за експлоатация на
техническо средство Алкотест Дрегер 7510
/л.16 от същата / .Това на свой
ред означава , че дори да се приеме за
вярно заявеното от подсъдимия за
осъществени от него няколко проби , две от които с положителен резултат ,но под
допустимите от закона 0.5 промила , те е
следвало да оставят следа, поради автоматизирания характер на
проведеното изследване и ненамесата в този процес на човешки фактор ,
а такива извън инкриминираните 0.83 промила
не се съдържат в паметта му, съобразно изготвената
разпечатка . Отделно от това
техническите средства , с които се установява употребата на алкохол в издишания
въздух се определят със Заповед на МВР ,каквато е приложена по делото на л.82 и 83 от делото.
Спазено е в случая и изискването при съставяне на АУАН по чл. 6 ал.2 от Наредба № 1 от 19
юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози/наричана по-долу Наредбата/ да се състави и талон за медицинско
изследване. В случая такъв е попълнен от св. В.Г. , като в същия изрично е посочено, че
подсъдимия В. е признал показанията
на техническото средство от контролните
органи, съобразно нормата на чл. 6, ал.3 от Наредбата .Наредбата предвижда, че
употребата на алкохол при извършване на
проверка на място от контролните органи се установява с техническо средство /чл. 3, ал.2/, а с доказателствен анализатор или химико-токсикологично
лабораторно изследване – в предвидените в чл. 3, ал.2 от Наредбата хипотези. В
случая подсъдимия изрично е вписал ,че приема показанията на техническото
средство и не желае
да му бъде взета кръв за
изследване и не се установява този отказ да е поради обективна невъзможност –
физическото му състояние да не позволява
или да е била налице пречка от медицински характер за това. Съставен е съобразно изискванията на чл. 6, ал.2 от
Наредбата и АУАН, като както в същия, така и в съставения талон за изследване са посочени часа и начина на извършване на
проверката, вида и модела и резултата от теста и номера на талона за
изследване. Факт е, че в съставения АУАН е посочен час на извършване на проверката- 18.01 часа
на 20.01.2019г. ,различен от часа , вписан в издадения талон за изследване и изготвената за нуждите на наказателното
производство разпечатка от паметта на техническото средство,указваща че пробата
за алкохол в издишания въздух е проведена в 18:58:05 часа на 20.10.2019 г.,т.е.
0.57 минути по-късно от отразеното в
акта време. Все пак с оглед
възражението за защитата в тази насока
следва да се посочи,че от показанията на
свидетелите В.Г. и П.Б. се установи ,че разминаването между
времето на изпробване
за алкохол ,посочено в съставения
АУАН и времето на пробата ,отразено в
талона за изследване и
инкорпорирано в паметта на
техническото средство се дължи
на техническа грешка от страна на актосъставителя , понеже
датата и часа на проверката се въвеждали ръчно в служебния таблет,а
самия акт се разпечатвал през принтер. И двамата свидетели са категорични при разпита си ,че АУАН не се съставя преди да бъде извършена проверка на
лицето за употреба на алкохол с
техническо средство .При безспорна доказаност
на датата на управление на
автомобила от страна на подсъдимия ,непротиворечиво установена от обсъдената по-горе писмена документация,допуснатите разлики
при отразяване часа на
проверката с техническо средство в отделните писмени доказателства не
води по никакъв начин до ограничаване правото на защита на подсъдимия и неразбиране за какво деяние е привлечен да отговаря, както твърди защитата ,а още по-малко да опровергае датата на инкриминираното от държавното обвинение деяние.
Съдът намира,че са били спазени техническите указания досежно времето на провеждане на изследването
,а казаното от свидетелите В.Г. и П.Б. кореспондира
изцяло с техническите
спецификации на средството за измерване Алкотест Дрегер 7510.
Обясненията на
подсъдимия , че при работа с „Алкотест Дрегера“ полицейския
служител св.Б. е сменил накрайника на уреда са изолирани и не се
подкрепят от нито едно събрано в хода на съдебното следствие
доказателство. Без значение по отношение установяване наличието,
авторството и съставомерността на деянието са дадените от подсъдимия
обяснения относно това колко опита
са правени за проверката му с техническото
средство „Алкотест Дрегер“ и не могат да разколебаят обвинителната теза.
Тя категорично се подкрепя ,както от свидетелските показания на Г. и Б. ,съответно и от приобщената по
делото извадка от паметта на Алкотест Дрегер 7510" с
фабричен № ARBA 0065 - проба № 12020 от 20.01.2019 г. в 18:58:05 ч.,отчела резултат 0.83 на хиляда . В тази
насока наведените оплаквания за пороци при извършената
проверка с техническото средство са некоректни и несъстоятелни . На
следващо място твърдението на подсъдимия , че не е дал кръвна проба за
алкохол по съвет на полицейските служители, не кореспондира с
данните от показанията на св.Б. и Г. за
разясняване на възможността да се проведе изследване на кръвта му при изготвяне
на талона за изследване от страна на св.Г. . Произволно и декларативно е и оспорването на
данните от алкотеста. Този отказ е установен безспорно и от
показанията на разпитаните свидетели- полицейски служители,отразен от тях и в
издадения талон за изследване. При това положение
съдът счете за неоснователно и отхвърли
възражението за недоказаност на концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия .Като цяло обясненията на подсъдимия следва да се ценят максимално
критично и да се откаже кредитирането им, съответо да се изключат от кръга на
доказателствата, върху които да се правят изводи за фактическата обстановка. Единствено в показанията на разпитания по искане на
защитата свидетел Д.Т. се съдържат данни за проведени от св.Б. няколко проби на подсъдимия с
техническото средство и твърдения ,че
четвъртата по ред проба била
взета предвид от полицейските служители
, защото показала най-много количество
на алкохол в издишания въздух. По
изложениете по-горе съображения за начина на автоматично измерване
,провеждане и отчитане на резултата от пробата показанията на този
свидетел не могат да се приемат за верни
,а по-скоро ,като такива обслужващи защитната
теза .Същевременно , няма
доказателствени материали по делото, които да противоречат на показанията на
свидетелите Г.,Б.,И. и Д. , поради което последните следва да се кредитират от съда като
достоверни.
Горната
фактическа обстановка налага следните изводи:
От
обективна страна подсъдимият В.В. е осъществил състава
на престъплението по чл. 343б ал.2,вр.ал.1 от НК, тъй като на 20.01.2019 год. в с. Книжовник, общ. Хасково,
управлявал моторно превозно средство- товарен
автомобил "Тойота Корола" с рег.№ X 3311 ВМ, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда а именно - 0,83 на хиляда установено по
надлежния ред,както
и е
извършил деянието, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по
чл.343б ал.1 от НК, тъй като видно от справката му за съдимост (л.23-24 от БП), по НОХД № 1617/2018г. със споразумение
№ 233/28.11.2018г. на Районен съд гр.Хасково, в сила от 28.11.2018г. за
престъпление извършено на 11.11.2018г., по чл.343б ал.1 от НК, му е било
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, изпълнението
на което е било отложено с изпитателен срок от 3 години, както и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на 190 лева. Обективната страна на престъплението по
чл.343б ал.2 от НК, изисква субекта на престъплението да е осъден с влязла в
сила присъда за деяние по ал. 1 ,за което не е реабилитиран. Горното
осъждане на
подсъдимия налага извод за престъпление по чл. 343б ал.1 НК, за което е бил наказан с
лишаване от свобода и за което не е реабилитиран.В този смисъл и
приетата от обвинението правна квалификация на престъплението по ал.2 на
чл.343б от НК се явява правилна.Безспорно е установено , че подс.В.
управлявайки МПС е спрян за
проверка и непосредствено след това е проведена проверка с
технически изправно средство "Алкотест Дрегер 7510" , чрез която
е установена концентрация на алкохол от 0.83 промила в издишания
въздух , като впоследствие В.
саморъчно е вписал в талона за изследване ,че приема показанията на дрегера , поради което въз основа на чл. 6 ал.3 от Наредба № 1/2017г., за целите на наказателното производство се
взема предвид установената с техническо средство Дрегер концентрация на алкохол
в кръвта му. Съгласно Наредбата, при констатирана употреба на алкохол от водач
на МПС се съставя акт за административно нарушение, в който актосъставителят
вписва часа и начина на извършване на проверката, вида,
модела, фабричния номер и показанията на техническото средство и номера на талона за изследване. Възражението на защитата за допуснати нарушения на Наредбата
,регламентираща реда за установяване на употреба на алкохол от водачите на МПС
и оттам недоказаност на концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия е лишено от фактическо основание. Съобразявайки
показанията на свидетелите В.Г.,П.Б. и И.И. и обсъдените по-горе писмени доказателства
съдът стига до заключението , че подсъдимият е управлявал
товарния автомобил с концентрация на алкохол в кръвта
от 0.8 промила,след
като преди това е извършил деяние по ал.1 на чл.343б от НК.При това положение съдът прие,че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по
надлежния ред, чрез един от предвидените в Наредбата способи, каквото е
техническото средство "Алкотест Дрегер". Безспорно е установено по делото, че автор на
деянието е подс.В. , като в това отношение липсва спор между страните.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимия е
съзнавал, че пристъпва към управление на МПС след употреба на алкохол,което го прави опасен за останалите участници в
движението водач на МПС.
По отношение на наказанието:При определяне на наказанието съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Обществената опасност на деянието не е ниска . Същото се явява посегателство спрямо
обществените отношения, които регламентират правилата за движение по пътищата.
Събраните в производството данни за личността на подсъдимия разкриват сравнително
невисока обществена опасност.Действително преди настоящото деяние подсъдимият е осъждан два пъти отново за
престъпно управление на МПС след употреба над максимално допустимото от закона
количество алкохол, но за първото от тях по НОХД №266/2014г.на
РС-Хасково е реабилитиран
по право на 17.10.2018г. ,поради което и не следва да бъде отчитано в насока утежняване наказателната отговорност на В. . Безспорно престъплението- управление на МПС след
употреба на алкохол е добило значителни мащаби в страната , но
конкретната степен на обществена опасност на деянието,за което
подсъдимия е осъден с влезлия в сила акт на съда по НОХД№ 1617/2018г. на РС-Хасково
не може да
бъде преценена като завишена, поради установеното
количество на алкохол в кръвта и определените
за това наказания „лишаване от
свобода“,“глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ в размери,близки до
минимума,предвиден от нормата на чл.343б ал1 от НК .Настоящото престъпление обаче се явява извършено в определения с горепосоченото осъждане тригодишен изпитателен срок ,което в известна
степен утежнява вината на подсъдимия . Въпреки
това по мнение на съда данните за предходното осъждане на В.
не
игнорират възможността за приемане от съда на многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства,каквито се
установяват от доказателствените
източници по делото.Изготвената за целите на
наказателното производство характеристична справка не сочи подсъдимия като деец с
отрицателна обществена характеристика ,защото извън данните за предходните му и обсъдени по-горе две осъждания ,съдържащи се и в справката за съдимост , същият няма други противообществени прояви .Според
същата тази справка подсъдимият не е
създавал конфликти със съселяните си ,а
според данните изнесени от св.Каменов се
ползвал с добро име в селото . Видно от справка за нарушител подсъдимият има и
предходни наложени наказания по ЗДвП,последното от
които през 2011 година
,но все за извършени леки
административни нарушения, които не следва да
се третират като допълнително отегчаващи вината обстоятелства. Обсъдено процесуалното поведение на подсъдимия в двете
фази на процеса сочи на следното :В хода
на бързото производство още от
момента на започване на проверката
подсъдимият е съдействал на полицейските ,а след това и на разследващи
органи, спомагайки за
бързото разкриване на деянието , поради което и процесуалното му поведение се определя като положително.
Въпреки че в съдебното следствие
подсъдимият не признава вината си,а в своя защита твърди,че се е въздържал от престъпни прояви , изборът му на процесуална
позиция в тази фаза на процеса не може да се цени в негова вреда,тъй като по
този начин упражнява процесуалните си права.Същевременно при отчитане на
смекчаващите отговорността обстоятелства
не може да не се съобрази младата възраст на подсъдимия,който към момента
има навършени 35 години ,трудовата
му ангажираност и грижите ,които
единствено той полага за възрастните си
родители ,както и установеното количество на алкохол в размер ,близък до минимално допустимия , което налага различна преценка на
тежестта на облекчаващите фактори в
аспект на намаляване на наказанието под предвидения законов минимум.Ето защо в настоящия случай съдът прие ,че са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства,заради което определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК ,
като му наложи наказание „лишаване от
свобода” под минималния предвиден от
закона размер ,а именно: за срок от 6/шест / месеца ,както и кумулативно предвиденото в текста на чл.343б
ал.2 от НК наказание
“глоба” в размер на 350 лв. Така наложеното наказание „лишаване от свобода“следва да се
изтърпи от подсъдимия
при
първоначален "общ" режим. Това е
така ,защото подсъдимият
има качеството на осъден за
престъпление ,което е извършило след като и преди това му е налагано наказание лишаване от свобода.На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК при изпълнение на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода” съдът приспадна предварителното задържане на подсъдимия
със Заповед по ЗМВР от 20.01.2019 год. , като 1 ден
задържане се зачита за
1 ден „лишаване от свобода“.Съдът не лиши на основание
чл.343г, във вр.чл.343б
ал.2 с чл. 37, т.7 от НК подсъдимия
от право да управлява МПС ,тъй като към момента на
престъплението той е имал статус на
неправоспособен водач,тъй като свидетелството му за правоуправление е било с изтекъл срок на валидност. Така наложените на подсъдимия наказания, според
съда ще бъдат в състояние да съдействуват за поправянето на подсъдимия и за
постигане на поставените от закона превантивни цели,както по отношение на
подсъдимия,така и по отношение на останалите членове на обществото.
Настоящото деяние за подсъдимия се явява извършено в изпитателния срок на
предходното условно осъждане ,определено с влезлия в сила съдебен акт по НОХД№
1617/2018г. на РС-Хасково . Поради нарушаването на
определения изпитателен срок ,в който се явява извършено
настоящото престъпление ,за което подсъдимия бе пирзнат за виновен, съдът е
задължен да приложи нормата на чл. 68 ал.1 НК,поради което и постанови ефективно изтърпяване на определеното наказание от 5/пет / месеца „лишаване от свобода”, което по силата на чл.
57, ал. 1, т. 2 б“в“ от ЗИНЗС ще
следва се изтърпи от подсъдимия ефективно, отделно и преди наложеното с настоящата присъда , при първоначален „общ” режим .
Мотивиран от гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
Съдия: