Р Е Ш Е Н И Е №
05.02.2020г.,гр.П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретар Наталия Димитрова, след като разгледа
докладваното от съдия Харизанова гр.д.№1823 по описа на съда за 2019, за да са
произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Ю. Н.Н. с ЕГН
********** *** ищецът Гаранционен фон- град С., ул.“Г. И.“№2, представляван от
изпълнителните директори Б. М. и С. С. твърди, че на основание чл.288, ал.1,
т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането/
отм/ , сега чл.557, ал.1,т.2 б.“а“ от КЗ е изплатил по щета №110255/14.05.2014г
обезщетение за имуществени вреди в размер на 962.42лв. за увреден при ПТП,
настъпило на 29.09.2013г. в град П. лек автомобил“Фиат“ с ДКН ...., собственост
на Владимир Д. Дечев. Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът Ю. Н.Н.,
който управлявайки лек автомобил „М. К. А“, собственост на Николай Н., с рег.№ .... при движение в град П., по ул.“Ал.С.“, навлиза в лентата за насрещно
движение, където удря правомерно движещо се МПС2 като причинява процесното
ПТП.В нарушение на чл.260 от КЗ/отм/ сега чл.490 от КТ ответникът управлявал
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на ПТП-то, установено със съдебно решение. Ищецът твърди, че е поканил
ответника да възстанови изплатеното , но и до днес не е погасил задължението
си. Моли се съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
962.42лв., представляващо изплатеното от Г. Ф. по щета №110255/14.05.2014
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените
по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител е подаден писмен
отговор, с който се оспорва иска по основание и размер. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност . Твърди се, че на ответника не е връчена покана за
възстановяване на пратеното от Г. Ф.. Липсват данни регресната покана да е
връчена на ответника. Нямало данни дали евентуално ответникът има сключена застраховка „Гражданска отговорност“
във Великобритания.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител.Във връзка с постъпилия писмен
отговор ищецът е депозирал писмено становище вх.№1293/21.01.2020 като изрично в
него се прави уточнение досежно бащиното име на ответника като същото да се счита“Н.“.
В писменото становище са развити подробни съображения по съществото на спора и
е отговорено на възраженията, направени с писмения отговор.
В
съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа направено
с писмения отговор оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са
развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна.
От
приложените към исковата молба многобройни писмени доказателства, неоспорени от
ответника, се установява, че на 29.09.2013г в 22 часа в град П., ул.“Ал.С.“ е
станало пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Мерцедес“
с рег.№ ....,
управляван от ответника и лек автомобил „Фиат“ с ДКН ...., собственост на В. Д.
Д. управляван от П. И. Д.. В
представения протокол за пътнотранспортно произшествие и по-конкретно в схема
№76, представляваща неразделна част от този документ, е обективиран механизма
на произшествието, който механизъм не бе оспорен от ответната страна като се
установява, че виновен за пътния инцидент е ответникът, който навлизайки
частично в съседна пътна летна на насрещно движещото се МПС Фиат“ с ДКН ....
удря правомерно движещото се МПС Фиат“ с ДКН ...., в резултат на което се
уврежда предна броня, преден ляв калник, преден капа и ходова част. Във връзка
с настъпилото ПТП на ответника е издадено наказателно постановление
№1949/10.10.2013г за извършени нарушения по чл.179, ал.2 от ЗДвП и чл.183,
ал.1т.1 от ЗДвП , връчено му на 03.06.2014г като няма данни същото да е
обжалвано, поради което съдът приема, че е влязло в сила. Образувана е щета
№11-0255/14.05.2014г. в Г. Ф., по която е извършен доклад , според който доклад
нанесените щети на лек автомобил“Фиат“ с
рег.№...., собственост на Владимир Дечев, възлизат на сумата от
962.42лв., равняваща се на исковата претенция. Този доклад е изготвен на база
техническа експертиза, неоспорена от
ответника, според която размерът на нанесените щети на увреденото МПС са в
размер на 962.42лв. Видно от съдържащото се на лист 29 от делото платежно
нареждане на 01.07.2014г. Г. Ф. е
изплатил на собственика на увредения
автомобил сумата от 962.42лв. На
07.07.2014г. ищецът е изпратил на ответника регресна покана с известие с
обратна разписка, като видно от отразяването пратката не е потърсена от
получателя.
От
съдържащата се на лист 6 от делото Справка от база данни на Информационен
център към Г. Ф. на база подадени данни от застрахователни компании за
застраховка „Гражданска отговорност“ автомобилистите, се установява, че за процесният автомобил „М. К. А“, с рег.№ W969G не е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към инкриминирания момент. Видно
от представения от Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи до Гаранционен фон
отговор, съдържащ се на лист 7 от делото Националното бюро на Великобритания е
отказало застрахователно покритие за процесния автомобил.
Към
датата на съдебното заседание ответникът не е представил доказателства да е
платил исковата сума, нито е навел такива възражения.
При така
установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ/ отм./ сега чл.557, ал.1т.2 от
Кодекса за застраховането.
Според
визираната материално правна норма
предпоставките за да възникване на задължение на Гаранционния
фонд за плащане на обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” са настъпване на ПТП, МПС, причинило процесното
ПТП обичайно се намира на територията на РБ, водачът да е виновен, да
съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи пряко от
застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл. 288, ал. 1, т. 2 б. ”а” КЗ
отм. /чл. 519 т.1 КЗ /, като най-често това са причинени вреди от собственик
или ползвател на МПС, който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано МПС или
неизвестен извършител.След изплащане на застрахователното обезщетение по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите Гаранционният
фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.
По делото се установи наличието на изброените
по-горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца спрямо ответника, а именно настъпилото
застрахователно събитие на 29.09.2013 г. по вина на ответника, като водач на МПС, за което към тази
дата не е имало налична и валидно сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, както и плащане на
обезщетение за причинените на увреденото лице
имуществени вреди от страна на
ищеца и в претендирания от него размер.
По делото бе приобщен протокол за ПТП, който
е официален документ, издаден в изпълнение на задължението на службите за контрол
да посетят местопроизшествието кореспондиращо с чл. 125 ЗДвП и чл. 125а ЗДвП.
Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му и в
съответната за това форма, поради което се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила, относно авторството на материализираните в него
волеизявления на съставителя, но и с материална доказателствена сила, относно
самото удостоверено волеизявление. Това заключение се подкрепя и от трайно
установената практика на ВКС, според която протоколът за ПТП, съставен в
установената форма и ред от компетентни за това длъжностни лица в изпълнение на
длъжностните им функции представлява официален свидетелстващ документ, ползващ
се с материална доказателствена сила, относно направените пред него
волеизявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят на
документа удостоверява пряко възприетите от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на настъпилото ПТП, местоположението на ПТП,
участниците в него– в този смисъл Решение № 15/25.07.2014г. на ВКС по т.д.
1506.2013г. I-во т.о.; Решение № 24/10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г.По делото е безспорно установено, че
ответникът е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, която би покрила причинените от него вреди на трети лица.
Това обстоятелство се установява, както от
Протокола за ПТП, така и от приетата като писмено доказателство - Справка,
изготвена от Г. Ф. въз основа на данните
от Информационния център към него/ лист 6 от делото/. Съгласно чл. 292 КЗ
/отм./, процесната Справка, изготвена от Г. Ф. до доказване на противното,
удостоверява застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, началната и крайната дата на
покритието, съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 7 КЗ /отм./. Ето защо съдът
приема, че Справката от Г. Ф., има формална и материална доказателствена сила
на официален документ, придаден от закона, по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК.
На следващо място по делото не бе спорно, че
исковата сума от 962.42лв. е заплатена
от Г. Ф. на собственика на увреденото МПС, а този факт бе доказателствено
обезпечен.
Тук е момента да се обсъди възражението на
ответника за настъпила погасителна давност.Това възражение е неоснователно.По
въпроса за началото на давностния срок за предявяване на иска по чл.288, ал.12
във вр.с чл.288, ал.1,т.2 , б.“а“ от КЗ/ отм/ има еднопосочна съдебна практика
, съдържаща се в т.14 от ППВС №7/1977г, решение №178/21.10.2009г по
т.д.№192/2009г на ВКС, решение №449/18.03.2002г. по гр.д.№1785/2001г на ВКС,
решение №2/02.02.2011г по т.д.№206/2010г на ВКС, според която регресните искове
/ какъвто е настоящия/ се погасяват с изтичане на общата 5 годишна давност като
начало на давностния срок е датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия
, от който момент възниква и правото на регрес. В конкретния случай датата на
изплащане на обезщетението е 01.07.2014г. , от която дата е възникнало и
правото на Гаранционния фонд на регресен иск срещу ответника. Именно от тази
дата- 01.07.2014г – е започнал да тече 5 годишния срок за предявяване на иска
срещу деликванта / настоящия ответник съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД.
Исковата молба е постъпила в съда на 08.05.2019г-
преди изтичане на 5-годишния давностен срок, поради което правото на иск не е
погасено.
Неоснователно
е възражението, че е налице ненадлежно уведомяване на ответника – връчване на
регресната покана за възстановяване на платеното от Гаранционния фонд, тъй като
се касае за неизпълнение на задължение , произтичащо от непозволено увреждане ,
а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при този вид задължения длъжникът се смята в
забава е без покана.Следва да се посочи, че ищецът не претендира мораторна
лихва върху главницата, поради което е ирелевантно дали е изпращана регресна покана от ищеца, респективно дали е
получена от ответника.
Предвид изложеното, съдът
приема, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 288, ал.1,
т. 2, б. „а” КЗ /отм./, съгласно които Гаранционният фонд изплаща обезщетения
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
нанесени имуществени вреди, когато виновният водач няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Т.е. налице са предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.
288, ал. 12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението Гаранционният фонд да встъпва в правата на
увредения собственик на МПС до размера на платеното - причинна връзка между
нанесения вредоносен резултат и противоправното поведение на ответника, липса
на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по отношение на управлявания от него автомобил и заплатено
застрахователно обезщетение на третото лице.Ето защо съдът намира предявения
иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2 , б.“а“ КЗ /отм./ за доказан по
основание.Искът е доказан и по размер предвид обсъдените по-горе писмени
доказателства в тази насока, които доказателства съдът кредитира изцяло.
Ето защо
предявеният иск като изцяло основателен следва да бъде уважен като следва да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 962.42лв., представляваща платено
по щета №110255/14.05.2014г. обезщетение
за причинени имуществени вреди в резултат пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.09.2013г. в град П., ул.“Ал.С.“,
ведно със законната лихва върху гази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба -08.05.2019г до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят и направените по делото разноски в размер на 200 лв., от които
50лв. държавна такса и 150 лв. за особен представител.
Така мотивиран
Пазарджишкия районен със
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ю. Н.Н.
с ЕГН ********** *** да заплати
на Г. Ф. гр.С., ул.“Г. И.“№21
представляван от изпълнителните директори
Б. М. и С. С. сумата от 962.42лв./
деветстотин шестдесет и два лева и 42 стотинки/, представляваща платено по щета №110255/14.05.2014г. обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат
пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 29.09.2013г. в град П., ул.“Ал.С.“, ведно със законната
лихва върху гази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
-08.05.2019г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ю. Н.Н.
с ЕГН ********** *** да заплати
на Г. Ф. гр.С., ул.“Г. И.“№21
представляван от изпълнителните директори
Б. М. и С. С. сумата от 200лв.
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: