МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Х.Г.Д.,***, ЕГН **********, е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, предл.6,
б.„б", предл. 1-во във вр.
с чл. 343, ал.1, б. „в" във вр. с чл.342, ал.1,
от НК, за това че на 27.06.2019 год., около 04:50 часа в с. Б.и., Ловешка
област, пред дом №30 на ул. „Демокрация", явяваща се част от първокласен
път 1-4, при управление на МПС - л.а. марка „Ауди", модел „A3", с per. №
***- собственост на Д.М.Д.от с. П., Ловешка област,
нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в чл. 20, ал.1 от ЗДвП
- не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, което управлявал, като неправилно работел с уредите за управление -
волан, поради което по непредпазливост причинил смъртта на Н.Л.Х., ЕГН: **********
от с. Б.и., Ловешка област, след което избягал от местопроизшествието.
В хода на разпоредителното
заседание, пострадалите от престъплението – Р.Ц.Й., И.И.М.
и Ц.Л. Б., са конституирани като частни обвинители в процеса.
Делото
е разгледано по реда на чл. 371 т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Ловеч, окръжен прокурор В. Вълков поддържа обвинението както е
предявено в хода на досъдебното производство и с настоящия обвинителен акт.
Счита, че фактическата
обстановка е изяснена, като приема за безспорен факта, че на 26.06.2019 г.
подсъдимият и жената, с която е живеел на семейни начала свид.
С.П., и с други свои приятели е бил на семейно тържество в с. Б.и.. В ранните
часове на 27-ми той решил да си тръгне в посока с. П., където живее и
пребивава. Навлизайки от центъра в посока София на с. Б.и. същият е управлявал
МПС „Ауди” А3, което е собственост на Д.М.Д., с достатъчно висока скорост и
навлизайки в десен завой по посока на движението, в резултат на негови
действия, изразяващи с следното – обърнал се назад, за да удари шамар на
жената, с която живеел, изтървал управлението на автомобила – волана, лекият
автомобил навлиза в насрещната пътна лента, пропускайки десния завой, отсича мантинелата, качва се на тротоара, по който в същото време
са се движили пострадалата Н.Л.Х. и майка й, които за нещастие са отивали по
това време към центъра на селото, за да започне работният им ден. Пострадалата
жена попада под автомобила,според прокурора, който известно време я е влачел,
след което същият се спира в един уличен стълб, бетонен, за осветление, който в
резултат на удара е отрязан. Веднага след произшествието подсъдимият слиза от
автомобила и както той първоначално е обяснил, а и от свидетелските показания
на лица, които са се появили непосредствено след пътно транспортното
произшествие /ПТП/ като има предвид хора от хранителния магазин и т. нар.
казино, служителката, която е била, от разпечатката от камерите на същата тази
зала, приема,че се вижда, че излизайки от автомобила, извлича жената, с която е
живеел на семейни начала и другият возещ се, и тръгват обратно в посока центъра
на селото. От там са се върнали при приятеля им, който е организирал семейното
тържество. Казали му, че са катастрофирали и са поискали той да ги откара в с. П.,
което на по-късен етап се е случило. Веднага след като са били уведомени
органите на МВР е започнало издирване на подсъдимия и часове по-късно е
намерен, но не в неговата къща, в която е живеел с жената и децата си, а в
друга къща на селото, укривайки се.
Счита, че безспорно се касае
за пътнотранспортно произшествие /ПТП/ и така както е регламентирано в закона
същото е извършено по непредпазливост, а самото ПТП по смисъла на материалния
закон се явява престъпление по чл.
343, ал.3, предл.6, б. „б", предл.
1-во във вр. с чл. 343, ал.1, б. „в" във вр. с чл.342, ал.1, от НК.
Прави изводи за действията на
подсъдимия Д., че безспорно е налице неправомерно негово действие в нарушение
на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, като е допуснал автомобилът да навлезе в насрещната
пътна лента, да я пресече, да отсече мантинелата,
която прегражда пътното платно от тротоара, качвайки са на тротоара да нанесе
фатален удар на едната от двете пешеходки, които са се движили, и в резултат на
този удар да отсече бетонен стълб. В тази връзка приема, че смъртта на
пострадалата Н.Х. е настъпила незабавно в резултат на ПТП.
На следващо място сочи, че
веднага след ПТП вместо да остане на место, да уведоми Бърза помощ, да се обади
на тел. 112 и да уведоми за ПТП, и изчака органите на МВР, подсъдимият е
напуснал мястото, като при въпроса на майката на пострадалата, че дъщеря й е
под колата, както и на единият от свидетелите, който наблизо си е вземал кафе,
какво е направил и къде отива, той махайки с ръка е демонстрирал, че не го
интересува какво се е случило и по най-бързия начин е напуснал ПТП.
От субективна страна представителят
на държавното обвинение приема, че престъплението е извършено виновно по
непредпазливост при условия на небрежност, като форма на вина, като макар и да
не е предвиждал настъпването на тези обществено опасни последици е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. Изтъква, че управлявайки моторно превозното средство е
бил длъжен да го управлява така както повелява ЗДвП, а не с превишена скорост в
населено място, да не навлиза в насрещното пътно платно, да не си отклонява
вниманието да загуби управление над автомобила. Счита, че макар и непредпазливо
деянието е с висока обществена опасност, тъй като настъпилите вредни последици
– смъртта на пострадалата жена е възможно най-тежката последица.
Сочи, че за така повдигнатото
обвинение законодателят е предвидил наказание от 3 до 15 години лишаване от
свобода, но тъй като делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК и съдът е
длъжен да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК счита, че едно наказание в
размер на 10 години лишаване от свобода би било справедливо. Изтъква, че към
момента на извършване на деянието, подсъдимият има шест наказателни
постановления, влезли в сила и два броя фишове, също влезли в сила, което
счита, че е отегчаващо вината обстоятелство, а напускането на
местопрестъплението е част от състава на престъплението. В тази връзка приема,
че едно наказание от 10 години лишаване от свобода би изиграло своята роля и
моли, така както е предвидил законодателят, лишаването от правоуправление да
бъде адекватно на лишаването от свобода.
Представителят на частните
обвинители Р.Ц.Й. и Ц.Л.Б., адв. Р. от името на
доверителите си моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия Д.
за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че събраните гласни
доказателства по един ясен и категоричен начин доказват, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което е обвинен, с форма на вина посочена в
обвинителния акт.
Счита, че изготвената автотехническа експертиза е правилна и обоснована, и по категоричен начин установява, че скоростта,
с която се е движил в населено място е била не по-малко от 81,5 км, като сочи,
че по категоричен начин експертизата е
отговорила и за причината за ПТП, а именно неправилната му работа с
управлението.
Анализира показанията на свид. И.А., който практически е възприел слизането на трите
лица от автомобила, че именно подсъдимият е шофирал автомобила, че е бил във
видимо нетрезво състояние, както и че момичето от казиното е било там, и никой
друг. Позовава се и на показанията на свидетелката от казиното – А.И., която
излиза и възприема автомобила, възприема слизането на трите лица от него, и
възприема, че около автомобила е само и единствено свид.
И.А.. В тази посока моли съда да даде пълно доверие на тези свидетели, тъй като
те са незаинтересовани и непредубедени от изхода на делото. Счита, че не без
значение са и показанията на свидетелите Б.Г., С.П. и Т.Н., които моли да се
кредитират в частта, в която казват кой е шофирал и защо е настъпило ПТП, а
именно поведението на подсъдимия насочено към седящата на задната седалка жена.
Счита, че всички тези доказателства
водят до единствения извод, че подсъдимият Х.Д. извършил престъплението и
следва да понесе наказателната си отговорност.
По отношение на наказанието
моли съда да приеме, че са налице редица смекчаващи вината обстоятелства –
млад, семеен, неосъждан и добрите характеристични данни. Счита обаче, че са
налице и отегчаващи обстоятелства – превишената скорост в населено място и че
това е възможно най-тежкият вредоносен резултат – жена отишла си без време и то
пред очите на нейната родна майка.
Счита, че наказанието трябва
да е при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, ориентирано по
средата, за да се изпълнят целите на чл. 36 НК и че едно наказание в размер на
6 години лишаване от свобода, след редукцията – 4 години, би изпълнило целите и
би помогнало подсъдимият да се превъзпита. Моли да бъде отнето и свидетелството
му за управление на МПС.
В съдебно заседание
представителят на частния обвинител И.И.М., адв.Д.Н. приема за безспорно установено по делото, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което е в съдебна зала. Същият е признал
фактите и обстоятелствата посочени в обвинителния акт, и освен това всички
доказателства събрани в хода на досъдебното производство са в подкрепа на
описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовава се на приложената
справка за нарушител и приема, че подсъдимият е един рецидивист, при нарушаване
разпоредбите на ЗДвП. Обръща внимание, че освен посочените от прокурора 6
влезли в сила наказателни постановления, има и електронни фишове, от 2018 г.
където е надвишил многократно максимално разрешената скорост. Счита, че налаганите
му административни наказания не са допринесли за превъзпитанието и една такава
злополука е било въпрос на време да се случи.
Счита за установено от
доказателствата по делото, че подсъдимият е напуснал ПТП, не се е обадил на
тел. 112, за което приема, че поведението му подлежи на една по-тежка санкция
каквато е предвидена и в чл. 343, ал. 3, б. „б” НК, а именно лишаване от
свобода от 3 до 15 години. Не възразява, че Д. има добри характеристични данни,
но сочи, че е в съдебна зала за отнет човешки живот. В тази връзка подкрепя
прокурора и моли съда да постанови присъда, която след редукцията да бъде в
размер на 10 години лишаване от свобода, и в същия размер моли подсъдимият да бъде
лишен от право да управлява МПС.
Претендира разноски и моли да
бъде осъден подс. Х.Д. да заплати адвокатски хонорар
в минимален размер, с оглед на оказаната от него безплатна помощ, съгласно чл.
38, ал. 2 във вр. ал.1 т. 3 от ЗА.
В съдебно заседание защитникът
на подс. Х.Г.Д., адв. Б.
,сочи, че безспорно в рамките на производството са събрани всички допустими и относими доказателства към предмета на делото, които са
разисквани от страна на колегите му, като насочва вниманието на съда към
няколко обстоятелства, които счита, че са удобно подминати и пренебрегнати, а според
него те имат значение за постановяване на една справедлива и обективна присъда.
Счита за най-съществено
обстоятелство приетата справка от АПИ, от която сочи, че е видно, че в процесния пътен участък І-4 е положена ограничителна
система по вид СПО 97, отговаряща на БДС ЕN1317
от 2004. Излага, че ограничителните системи, които се изграждат като съоръжения
по пътищата, почиват на изключително строго дефинирани и уредени правила, а
именно в случая, действащите технически правила за прилагане на ограничителни
системи за пътищата от републиканската пътна мрежа, които правила са приети
през 2010 год., за да отговорят на новите изисквания от европейско ниво за
състоянието на пътните мрежи. Изтъква, че преди тези правила са действали
остарелите такива в Република България от 1994 година. Обръща внимание, че първото,
което прави впечатление, е че самото съоръжение, което се намира на пътния
участък където се е случил инцидентът е поставено през 2009 г., но ако се приеме,
че към момента на поставянето е отговаряло на изискванията, то 11 години след
приемане на новите правила това съоръжение отдавна е спряло да отговаря на тези
изисквания. Изтъква, че техническите правила са нормативен документ и същите
възпроизвеждат, транспонират правилата на директива 2008/96 на ЕО, която
директива въвежда специални изисквания по отношение на пътните участъци и
особено където съществува повишен риск за живота и здравето на хората. Сочи, че
в разпоредбата на чл. 3 т. 3 от цитираните технически правила са въведени
четири степени на опасност на пътищата и на съоръженията покрай тях, като първа
е най-високата, а четвърта най-ниската. Когато един път минава през населено
място, където покрай него се движат пешеходци, според техническите правила и
правилата на ЕС това представлява риск от втора степен, като единствената
по-висока е когато има бензиностанции и т.н. Изтъква, че за тази втора степен
на риск съобразно техническите изисквания се изисква поставянето на
ограничителна система N2W7. Позовава се на поставената
система е СПО 97, за която изтъква, че не отговаря на техническите изисквания
на цитираните актове и притежава в пъти по-ниска степен на издържане каквато е
изискуемата. Възразява, че с представената справка, не се предоставя
задължителният сертификат за годност, въведен от директива № 89/106 на ЕС, т.е.
счита, че това съоръжение не отговаря на нито едно от необходимите изисквания,
приети на държавно и европейски ниво. В тази насока насочва вниманието на
състава към тройната автотехническа експертиза,
където това не е подминато, като е посочено, че ако ограничителната система
отговаряше на изискванията на АПИ инцидент нямаше да настъпи. Все в тази връзка
счита, че това обстоятелство, ако не решаващо, то има огромно значение за
правилната оценка на обществената опасност на деянието или самия деец, които са
неразривно свързани с размера на наказанието.
Обръща внимание на отразеното
в протокол за оглед на местопроизшествие, че малко преди съприкосновението на
автомобила с бордюра, самият бордюр е снижен, мантинелата
прекъсната, за да има движение на автомобили. Самата мантинела
е била снишена. Счита ,че това обстоятелство също е установимо
от доказателствата по делото и има значение, защото не само то не отговаря на
законодателя, но и не е била поддържана в нормални експлоатационни условия и
състояние, където при такива случаи да поеме опасностите, които се създават от
водачите. С оглед на това счита, че тези обстоятелства следва да бъдат
внимателно ценени от, защото имат огромно и важно значение макар и
пренебрегнати от представителя на обвинението.
Сочи, че защитата е имала
широка възможност да иска допълнителни експертизи в тази насока, но счита, че
видът и типът ограничителна система са нормативно изводими и не са нужни
специални знания в този случай, за да се отговори на този въпрос. Приема, че от
житейска гледна точка, не само юридически, една кола, за да излети над мантинелата е пряко свидетелство, че същата е била
полегнала, а не права. Посочва, че една мантинела с
височина 80 см не може да бъде леко прелетяна и да се удари в нея така, че да я
откъсне, а автомобилът преди това е имал съприкосновение с тротоар висок 12 см.
Изтъква, че всички данни сочат за едно неподдържано и неотговарящо на закона
техническо съоръжение представляващо ограничителна система, което е допринесло
за вредоносния резултат.
По отношение последващото поведение от страна на подсъдимия счита, че следва
да се обърне внимание и на показанията на свид. С.П.
и Б.Г.. Приема за установено по делото, че е напуснал ПТП, но сочи, че в
показанията на тези двама свидетели се съдържат факти и обстоятелства, от които
е видно, че след ПТП съпругата на подзащитния му е била припаднала, същият й е
правил изкуствено дишане, което е възприето от свид. Б.Г.,
след което уплашени тримата са си тръгнали.
Защитникът приема, че
подсъдимият е избягал, но не приема укриване в истинския смисъл на думата, като
сочи, че е отишъл при свой роднина, с обяснението, че се е притеснявал да се
прибере при родителите си и да им разкаже какво се е случило, и затова е отишъл
при роднината си, като там е намерен от кмета и органите на МВР, и пред тях е
признал стореното. Изтъква, че подзащитният му признава, че е осъществил това
деяние, като в същото време автомобилът остава на място и счита, че това
напускане на ПТП не разкрива същинските белези, които законодателят е въвел
като изискване за по-тежко наказание. Твърди, че състоянието на съпругата му и
шокът от ПТП са наложили тръгването му от ПТП, което счита, че не трябва да се
гледа едностранно, че си е тръгнал безразлично и в тази насока прави възражение
за едно по-балансирано разглеждане на обстоятелствата.
Относно случайното
ненастъпване на обществено опасни последици, а именно, че и майката на
пострадалата също е можело да бъде ударена, изтъква, че за тази „случайност“ може
да се говори когато става въпрос за умишлено престъпление, но когато е при
небрежна форма на вина, счита, че случайностите не трябва да се обсъждат и този
довод от страна на представителя на Окръжна прокуратура не следва да се отнася
като отегчаващо вината обстоятелство, и не следва да има значение при
определяне на наказанието.
Изразява и несъгласие относно
наказанията по ЗАНН, като не отрича, че такива са налице, но възразява, че едностранно
се подминава обстоятелството, че същите са изтърпени, че по-голямата част са
свързани с нарушения на административни разпоредби, касаещи поддържането на
автомобила, и касаещи минали периоди от време, поради което също счита, че не
следва да бъдат зачитани като отегчаващо вината обстоятелство. В тази връзка
изтъква, че скоростта на движение не се намира в причинно следствена връзка с ПТП
и не следва да се приемат тези административни наказания, като отегчаващо вината
обстоятелство.
Въз основа на тези
съображения, моли да бъде отчетено и обстоятелството, че подзащитният му има 6
непълнолетни деца, за които се грижи и издържа, и за които са представили доказателства,
че е семеен, трудово ангажиран, отличните характеристични данни, поднесени от
кмета на селото и бившия кмет, и от директора на училището, в което е учил, прави
извод, че става въпрос за едно младо лице, семейно, добро, което е станало
съпричастно в този тежък пътен инцидент, който е първата му противообществена
проява по смисъла на НК.
С оглед изложеното защитникът
счита, че са налице законовите и морални основания да се приложи чл. 58, ал. 4
във вр. с чл. 55, ал.1 т.1 от НК, като съдът определи
наказание под минимума, като сочи, че са налице множество смекчаващи вината
обстоятелства, едно от които е, неподдържане на ограничителната система.
Моли лишаването от права да е
в минимален размер, а изпълнението на присъдата да бъде отложено по реда на чл.
66 НК.
Подсъдимият Х.Г.Д. в собствена
защита в съдебно заседание поддържа казаното от защитника си. Съжалява за
случилото се. Не знае какво е станало с него. Твърди, че се е случила една
голяма грешка от негова страна. Моли да му бъде позволено да отгледа децата си,
защото без него ще им е много трудно. Сочи, че има момиче на 15 години, и ако
влезе в затвора, не знае то къде ще бъде. Моли да му бъде позволено да си е при
децата.
Съдът, съгласно задължението си по чл.372, ал.4
от НПК провери събраните по делото доказателства и установи, че самопризнанието на подсъдимия Д.
се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и като
съобрази самопризнанието на подсъдимия Х.Д. и
гласните и писмени доказателства, приобщени към доказателствата по
делото чрез прочитането им по реда на чл.373, ал.1 във вр.
с чл.283 от НПК: ТОМ I: протокол за оглед на местопроизшествие от
27.06.2019 год. (л.1, л.3); протокол за устно съобщение за извършено
престъпление от 27.06.2019 г. (л-11); протокол за оглед на местопроизшествие от
27.06.2019 год. (л.12-14); фотоалбум (л. 15-25); преводно нареждане (вносна
бележка) (л.51); съдебно-медицинска експертиза № 35/2019 г. изследване на труп
(л.53-58); съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 117/ 2019 г.
(л.64); протокол за доброволно предаване от 01.07.2019 г. (л.71); приемо-предавателен протокол от 01.07.2019 г. ведно с 1 бр.
компакт диск (л.72-73); заключение на тройна автотехническа
експертиза, ведно със скици (л.75-89) справка за родственост
(л.98); приемо-предавателен протокол за върнати ВД
(л.99, л.124); талон за изследване - проверка за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози за лицето Х.Г.Д. (л.100); протокол за медицинско изследване изземване
на биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техни
аналози за лицето Х.Г.Д. (л. 101); протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта за лицето Х.Г.Д. (л. 104);
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв
и урина за Н.Л.Х. (л. 106, л. 109); протокол за изследване на кръв (урина) за
изследване на алкохолно съдържание за Н.Л.Х. (л. 108); справка за нарушител/
водач - Х.Г.Д. (л. 114-116); протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози за С.М.Л.(л.
121); протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози за Б.И.Г. (л. 123); протоколи
за разпит на свидетели- А.О.И.(л.169,170,210),Р.Ц.Й./л.168т.2/,И.Б.А./т.2,л.172,л.209/,Б.И.Г./т.2,л.173-174,л.180-181/,С.М.Л./т.2,л.175-176,177,л.183-184,Т.Т.Н./т.2,л.178/,пр-л
за разпит на свидетел пред съдия от ОС-Ловеч на Б.И.Г.,л.180,181т.2,пр-л за разпит на свидетел пред съдия от ОС-Ловеч на С.М.Л.,л.183,184 ;
удостоверение за съпруга и родствени връзки за Н.Л.Х. (л.142); констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 6 (л.147);TОM II: постановление за
привличане на обвиняем от 28.06.2019 г. (л.186); приемо
- предавателен протокол от 27.03.2020 г. на лек автомобил „Ауди" с peг. № ***л.193); постановление за привличане на обвиняем
от 19.02.2020 г. (л.200-201); декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на Х.Г.Д. (л.204); автобиография на Х.Г.Д. (л.205); справка за съдимост от
28.06.2019 год. от РС-Тетевен за обв. Х.Г.Д.
(л.207-208); постановление за привличане на обвиняем от 19.02.2020г. /л.200-201/,протокол
за разпит в качеството на обвиняем/л.202/и протокол за привличане в качеството
на обвиняем от 19.06.2020г. (л.233-234);протокол
за разпит в качеството на обвиняем/л.235/, протоколи за предявяване на
разследването (л.247, л.263, л.269), прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Х.Г.Д. живеел на семейни начала със свидетелката С.М.Л. в
с. П., Ловешка област, с
която имали шест деца.
Безработен, като се препитавали чрез събиране на билки, гъби и къпини.
Притежавал СУМПС, категории „В" и „М".
На 26.06.2019 год., подсъдимият
Д., свидетелката П. и свидетелят Б.И.Г. (братовчед на Д.) посетили Т.Т.Н. от с. Б.и., Ловешка област, който организирал тържество
по повод сгодяването на сина му. Д. управлявал л.а. „Ауди" с per. №
OB 6411 ВМ, собственост на Д.М.Д.от с. П., Ловешка
област, което бил закупил, но не го бил прехвърлил на свое име. В с. Б.и.
пристигнали по свечеряване. Тържеството продължило дълго. Около 04:00 часа, на
27.06.2019 г. подсъдимият Д., П. и Г. си тръгнали, тъй като Д. се ядосал от
поведението на П., понеже била употребила алкохол и играела неприлично. Подсъдимият
шофирал автомобила, на предната седалка до него бил Г., а отзад седнала П..
Като излезли на главната улица в с. Б.и. и завили в посока с. П. възникнал
отново спор между подс. Д. и свид.
П., при което той се обърнал на дясно, и замахнал с
ръка за да я удари.В този момент изгубил контрол над автомобила и излязъл вляво
от пътното платно, качвайки се върху тротоара, където блъснал движещата се по
тротоарната площ, зад предпазната мантинела в посока
центъра на селото Н.Л.Х., която попаднала под автомобила и починала на място.
Това се случило пред очите на майка й - свидетелката Р.Ц.Й., която вървяла на
няколко метра след дъщеря си.
Свидетелката
Й. (т.2, л. 168) работела в магазин за хранителни стоки в селото и отивала да
отвори магазина, а пострадалата - Н.Х., която й е дъщеря, била с нея, за да й
помогне. Според Й. всичко станало много бързо, изведнъж и неочаквано, улицата
била права, било тъмно, но имало улично осветление. След сблъсъка тя започнала
да обикаля около процесният автомобил и да вика по име дъщеря си, но никой не
се обадил. От лекият автомобил слезли двама мъже и една жена. Й. им казала, че
са смачкали дъщеря й, но единият мъж отговорил, че на жената от автомобила и е
лошо и не го интересува, какво е станало, след което тримата тръгнали пеша
„нагоре по улицата" към центъра на селото.
В близост
до ПТП-е имало казино, от което излязла свид. А.О.И.(т.2,
л.169), която работела като крупие в същото. Тя видяла, че пред казиното
преминали две жени, които познавала по физиономия. И.чула силен удар и като
излязла видяла ударен автомобил. Едната от жените (по възрастната) плачела и
помолила И.да се обади на телефон 112, че са смачкали дъщеря й. Докато И.отишла
да заключи „казиното" и да се обади на телефон 112, връщайки се отново на
мястото, видяла как двамата мъже и жената слезли от катастрофиралият лек
автомобил и побягнали към центъра.
Същевременно
на същата дата, 27.06.2019 год., към 04:15 часа свид.
И.Б.А. (т.2, л.172) тръгнал от дома си в с. Б.и., за да закара работници в гр.
Угърчин, като решил първо да зареди с гориво. Отивайки към бензиностанцията
спрял да си вземе кафе от автомата на улицата срещу казиното. Видял Р.Й. и
дъщеря й Н.Х., че преминали пред казиното. Докато си чакал кафето чул форсиране
на двигател и приближаването на лек автомобил с висока скорост. След секунди
чул силен удар. Видял, че въпросният автомобил се е ударил в бетонов стълб,
като го скъсал и Р.Й. плачела. Свидетелят А.познавал шофьора по физиономия,
знаел че е от с. П.. А.го попитал какво е направил, а подс.
Д. му отговорил „да си гледа работата".След което свидетеля А.му казал да
не мърда от местото си,защото е пребил жената,той като в този момент не виждал
пострадалата . А.светнал около лекия автомобил със запалка и видял, че Н.Х. е затисната
от автомобила.
Малко след
това на мястото пристигнали полицейски и лекарски екипи, събрали се много хора.
След настъпилото пътно
транспортно произшествие, подс. Д. и свидетелите Г. и
П. се върнали в дома на Т.Н., където били преди това и го помолили да ги закара
до с. П., тъй като били катастрофирали. Н.се съгласил и ги закарал с автомобила
си. В с. П. подс. Д. и П. се укрили в друга къща, но
впоследствие след издирване били открити от служители на РУ МВР - Луковит.
По делото е изготвена съдебномедицинска
експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че непосредствената причина
за смъртта на пострадалата Н.Л.Х. - 52 годишна от с. Б.и., е съчетана
черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, довели до бърза и неминуема смърт.
Установено било смачкване на главата и мозъка, смачкан гръден кош в предно
заден размер, масивни кръвонасядания по предната
коремна стена, охлузвания в областта на седалището, счупване на гръдна кост,
счупване на гръбначен стълб, счупване на всички ребра - двустранно, разкъсване
на белодробния паренхим, разкъсване на черен дроб,
липса на алкохол в кръвта (т.1, л.109). От всички части на трупа и най-вече
счупването на гръдната кост, на ребрата и гръбначният стълб, експертизата е приела,
че се касае за блъскане (удар) и последващо
прегазване на пострадалата.
Съдебномедицинска
експертиза била изготвена и по отношение на подс. Х.Г.Д.,
от заключението на която е видно, че на същия са установени охлузвания в
теменната част на главата. Охлузванията отговаряли да са получени от действието
на малки предмети с порезен характер - стъкла при счупване на стъклото на лекия
автомобил, с който е извършено ПТП-е и удряне на главата на Д. в него.
Назначена
е и тройна автотехническа експертиза (т.1, л. 74-89),
която да установи мястото на удара, скоростта на процесния
автомобил, опасната зона за спиране, причината за настъпването на ПТП-е и
механизма му, както и други обстоятелства от значение за разследването. Към
експертизата са приложени 3 бр. мащабни скици на ПТП-е, изготвени съобразно
обстоятелствата установени по време на огледа, свидетелските показания и анализ
на движението на процесното МПС преди удара. Скица 1
- съдържа технически данни за пътното платно и крайпътни съоръжения и
положението на МПС-во след удара. Скица 2 -
движението на МПС-во преди и след удара. Скица 3
показва мястото и момента на удара. Експертите са изчислили, че скоростта в
момента на удара на процесния л.а. „Ауди" е
53,18 км/ч, скоростта му преди удара е била не по-малко от 81,5 км/ч, а от
техническа гледна точка мястото на удара на починалата е на тротоара, зад мантинелата.
От данните по изготвената автотехническа експертиза е установено, че на 27.06.2019
год. около 04:50 часа на главен път 1-4 км., с. Б.и., ул. „Демокрация" при
дом № 30, л.а. „Ауди А 3" с per. № ***се
движел по посока гр. София със скорост 81,5 км.ч. В същия момент по ляв (спрямо
посоката на огледа) тротоар се движела пострадалата Н.Х. заедно с майка си. Аудито се движело в дясно по посоката си в крива с радиус
254 м., като водачът – подс. Д. не завъртял волана с
цел да се впише в кривата, а го оставил свободен. В следствие на това
автомобилът се самостабилизирал в права посока, не се
вписал в кривата, качил се на тротоара, разрушил мантинелата,
ударил пешеходката и разрушил бетоновия стълб. След удара, тялото на
пешеходката останало под автомобила. Лекият автомобил Ауди се установил при
стълба с предната си част към гр. София. В заключението си експертите са
категорични, че процесният автомобил би могъл да премине устойчиво през кривата
със скорост над 140 км/ч при описаните условия за движение. Вещите лица са
установили, че скоростта не е причина за настъпването на ПТП-е, а от
професионална и от техническа гледна точка причината за настъпването на ПТП-е е
навлизане на управляваното от подсъдимия МПС в насрещната пътна лента,
пресичане на същата и качване върху тротоара в следствие на неправилна работа
на Д. с уредите на управление - волан. Опасната зона за спиране е 75 м. След
напускането на платното за движение, ПТП-е е било непредотвратимо чрез спиране,
тъй като е нямало достатъчно надлъжно разстояние. Най-правилният начин за
предотвратяване на ПТП-е е своевременно възстановяване на безопасната
траектория на движение на автомобила в нормална ситуация по средата на дясната
лента, а в критична - плътно в десен край на платното за движение без да излиза
от него.
Към
досъдебното производство е приобщен с приемо-предавателен
протокол (т.1, л.72,73), като веществено доказателство компакт диск, съдържащ
записи от охранителните видеокамери на игралната зала в с. Б.и., ведно с
протокол за доброволно предаване (т.1, л.99).
От протокола за медицинско
изследване за употреба на алкохол и/или наркотични вещества (т.1, л. 101 и
л.104) по отношение на подсъдимия Д. е установено, че не са налични такива.
Настъпилият обществено опасен
резултат е в пряка причинна връзка с допуснати от подсъдимия Д. нарушения на
чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не изпълнил задължението си да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, като неправилно
работел с уредите за управление - волан, поради което и по непредпазливост
причинил смъртта на Н.Л.Х., ЕГН: ********** от с. Б.и., Ловешка област.
При така
описаната фактическа обстановка обв. Х.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.3, предл.6, б.„б", предл. 1-во във вр. с чл. 343,
ал.1, б. „в" във вр. с чл.342, ал.1, от НК, за
това, че на 27.06.2019 год., около 04:50 часа в с. Б.и., Ловешка област, пред
дом №30 на ул. „Демокрация", явяваща се част от първокласен път 1 -4, при
управление на МПС - л.а. марка „Ауди", модел „A3", с per. №
***- собственост на Д.М.Д.от с. П., Ловешка област,
нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в чл. 20, ал.1 от ЗДвП
- не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, което управлявал, като неправилно работел с уредите за управление -
волан, поради което и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Л.Х., ЕГН: **********
от с. Б.и., Ловешка област, след което избягал от местопроизшествието.
От субективна страна
престъплението е извършено виновно по непредпазливост при условията на
небрежност, като форма на вина. От една страна подсъдимия Д. макар и да не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди.
От страна на защитника на
подсъдимия,адвокат Е.Б. се прави възражение,че най-съществено обстоятелство е
приетата справка от АПИ, от която сочи, че е видно, че в процесния
пътен участък І-4 е положена ограничителна система по вид СПО 97, отговаряща на
БДС ЕN1317 от 2004. В тази връзка адвокат Б. прави възражение,че ограничителните системи, които се изграждат
като съоръжения по пътищата, почиват на изключително строго дефинирани и
уредени правила, а именно в случая, действащите технически правила за прилагане
на ограничителни системи за пътищата от републиканската пътна мрежа, които
правила са приети през 2010 год., и не отговорят на новите изисквания от европейско
ниво за състоянието на пътните мрежи.Настоящата инстанция приема възражението
за неоснователно,тъй като посочената ограничителна система определено не е в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат в настоящия казус.По-конкретно,видно
от протокола за оглед на местопроизшествие,л.12 и сл. от т.1 от ДП,посочената
ограничителна система е в края на насрещното пътно платно за управлявания от
подсъдимия автомобил,където поначало подсъдимия няма право ,съгласно ЗДвП да се
движи.В смисъл ,че пострадалата се е движела зад посочената ограничителна система,която
отделя пътното платно от тротоара и която въпреки това е преодоляна
незаконосъобразно от страна на подсъдимия и е настъпил удар с пострадалата
.Т.е.настоящата инстанция приема,че нито ограничителната система СПО 97, отговаряща на БДС ЕN1317 от 2004г.в
мястото на произшествието,нито поведението на пострадалата Н.Л.Х. са допринесли
в някаква степен за настъпилия противоправен резултат
.В този смисъл е и заключението на вещите лица по тройната съдебно-автотехническа
експертиза,които категорично сочат,че мястото на удара на починалата е на
тротоара,зад мантинелата,с координати-надлъжно на
195м след ОР,напречно в 1,2-1,4м. вляво от ляв край на платното за
движение./л.81,т.1 от ДП./Все в тази връзка вещите лица при описване на
механизма на настъпване на ПТП са посочили,че в процесния
пътен участък –главен път 1-4,с.Б.и.,ул.Демокрация,при дом №30,подсъдимия
управлявайки л.а.Ауди А3,с рег.№ОВ-64-11ВМ се е движил със скорост 81,5км/ч.по
дясна по посоката си на движение крива с радиус 254м.Подсъдимия Д. обаче не е
завъртял волана на автомобила с цел да се впише в кривата ,а го е оставил
свободен,след което автомобила е продължил движението си по тротоара ,разрушил
е мантинелата и е последвал удар с тялото на
пострадалата Н.Х..Колкото до посочената крива,вещите лица сочат,че при правилно
боравене с волана на автомобила ,същата би могла да бъде преминато през нея и
със скорост от над 140км.ч,при описаните условия за движение.Т.е.непосредствена
причина за настъпване на ПТП е както вече се посочи и по-горе навлизането на
управлявания от подсъдимия автомобил върху тротоара,вследствие на неправилната
работа на подсъдимия с органите за управление-волан./л.82,т.1/.Респективно
предотвратяването на ПТП е било възможно чрез своевременно възстановяване на
безопасната траектория на движение на процесния
автомобил в нормална ситуация по средата на дясната лента ,а в критична-плътно
в десен край на платното за движение без да излиза от него./л.84 т.1 от ДП/.
Колкото до позоваването на адв.Б. на заключението на вещите лица,че ако процесната ограничителна система е била направена съгласно
изискванията на АПИ,както и че същата не би позволила на управлявания от
подсъдимия автомобил да се качи на тротоара,действително вещите лица са дали
такова заключение,но при скорост по-малка или равна на 50 км.ч.Нещо
повече,вещите лица поначало са посочили,че „..не би следвало“./л.84/.Така или
иначе ирелевантно за настоящия казус е заявеното в
тази му част становище на вещите лица,тъй като ,както вече се посочи и
по-горе,безспорно е установено че подсъдимия е управлявал процесния
лек автомобил със скорост от 81,5км.ч,а скоростта при удара в бетонния стълб е
била 53,18км./л.78,79 ДП,т.1/.
Възразява се от страна на адв.Б. и относно приетото от страна на прокурора бягство от
местопроизшествието от страна на подсъдимия Д.,като се позовава на показанията
на свидетелите С.П. и Б.Г.,в смисъл,че П.
била припаднала и подсъдимия и правел изкуствено дишане.Въпреки,че поначало при
проведеното съкратено съдебно следствие подсъдимия признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти,както е и в настоящия казус,с оглед
заявеното от страна на подсъдимия Д.,настоящата инстанция счита за необходимо
да отбележи,че такива действия не са възприети от свидетеля очевидец И.А.,който
сочи,че е възприел,че процесния автомобил,управляван
от подсъдимия, се е движел с висока скорост,след секунди е чул силен удар и
трясък и е видял ,че автомобила се е ударил в бетонен електрически стълб,като
го бил скъсал и той паднал.Да него е видял майката на пострадалата- Р.Й.,която
викала и плачела.Свидетеля А.веднага е отишъл при тях и е попитал какво са
направили.На въпроса подсъдимия,когото свидетеля А.познавал по физиономия му
отговорил да си гледа работата.Въпреки отправеното предупреждение да останат на
место от страна на А.,тъй като той в този момент не виждал пострадалата,подсъдимия
и още две лица тръгнали пеша в посока към центъра на селото ./л.172/.Нещо
повече,категорично свидетеля сочи,че никой не е отправял заплахи или закани към
подсъдимия или някой друг от автомобила,дори както сочи свидетеля ги е помолил
да помогнат да потърсят пострадалата,но те отказали и веднага тръгнали към
центъра на селото./л.209/В този смисъл са и показанията на св-ля
А.О.И.,която също е била на местопроизшествието и която също сочи,че от никой
не са отправяни заплахи към подсъдимия и другите лица от автомобила.И.потвърждава
и казаното от св-ля А.,че въпреки молбата му да
помогнат да намерят пострадалата подсъдимия и другите две лица-мъж и жена,както
сочи свидетелката са отказали /л.210/.Категорично сочи и тази свидетелка,че
след като е чула удар е излязла от казиното и е възприела една от жените ,които
са минали преди това да плаче и да казва на И.да се обади на 112,тъй като са
смачкали детето й.В този момент от автомобила е излязъл подсъдимия,минал от
другата страна на автомобила и с друго лице от мъжки пол извадили някого от
колата .Впоследствие възприела,че това е лица от женски пол,което двамата
мъже,шофьора и другия мъж хванали под мишниците и започнали да тичат към
центъра на селото.Като преди това на въпрос на свидетеля А.къде са тръгнали
като има блъсната жена,подсъдимия е отговорил да си гледа работата./л.169,т.1/.Майката
на пострадалата ,свидетеля Р. Й.също сочи,че на местопроизшествието са били
само свидетеля И.А. А.И. както и че само е казала,че
са смачкали дъщеря й,и един мъж с бяла риза е казал,че не го интересува дъщеря
й веднага след това са тръгнали към центъра,но не и че е удряла подсъдимия по
главата,както сочат свидетелите Б.Г. и С.П. /л.168 т.2/.Т.е.показанията на
двамата незаинтересовани свидетели очевидци –И.А. и А.И. определено
опровергават показанията на св-ля Б.Г. и С.П.,че тя е
изпадала в безсъзнание,като и че от казиното били излезли 3-4 ма
човека,тръгнали към тях,както и че са
отправяни заплахи за телесното им здраве и живот,като и че това е било и
основанието да напуснат местопроизшествието.Показанията им в тази
връзка,настоящата инстанция приема като опит да оневинят подсъдимия за
бягството от местопроизшествието.В този смисъл са и показанията на свидетеля Т.Т.Н.,който сочи,че малко преди зазоряване
подсъдимия и свидетелите С.П. и Б.Г. са се върнали в дома му и са го помолили да
ги закара до с.П.,тъй като се били блъснали с колата и тя не била в движение.Свидетеля
Н.сочи,че те били уплашени,но не сочи от тяхна страна да са му споделяли,че както
те сочат непознати за тях лица да са ги гонели и заплашвали с физическа
саморазправа.Нещо повече,свидетеля Н.сочи и че е закарал подсъдимия и
свидетелите в дома им в с.П.,както и че родителите на подсъдимия били будни и
той ги откарал за с.Б.и..Впоследствие е бил извикан от служител на МВР да
покаже къде е закарал подсъдимия и св-ля С.П.,но те
не са се намирали в дома си.Както свидетеля Н.сочи,“…Тях ги нямаше в дома им,но
после ги намериха и ги доведоха в полицията в град Тетевен..“л.178,том2 ДП.Т.е.
неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия Д.-адв.Б.,че
не са събрани доказателства подзащитния му да се е укривал.Категорична е
съдебната практика в тази насока,че квалифициращото обстоятелство-избягал от
местопроизшествието, винаги е налице,когато подсъдимия е напуснал мястото на
произшествието,независимо от мотивите за това действие./Р №552807.10.83г.по
н.д.№502/83,3-то н.о.ВС,Р 350/10.07.86,по н.д.№305/86,3-то н.о.Р.№200/22.06.1994г.по
н.д.№/204/94,3-то н.о.,ППВС №1/1983г.т.4,б“и“./Т.е.съобразявайки
доказателствата по делото и цитираната съдебна практика,настоящата инстанция
прие,че в настоящия казус не е налична поначало и уважителна причина за
подсъдимия Х.Д. да напусне местопроизшествието .Нещо повече,подсъдимия Д.,както
вече се посочи и по-горе е отказал да укаже каквото и да е съдействие на
майката на пострадалата –Р.Й. да извадят тялото на дъщеря й-Н.Х.,заявявайки
„..че не го интересува дъщеря ми..“../л.168/
Съобразявайки
всички събрани по делото гласни,писмени доказателства и заключенията на вещите
лица по подробно посочените по-горе експертизи настоящата инстанция прие,че от обективна
и субективна страна е осъществен състава
на престъплението по чл. 343, ал.3, предл.6, б.„б",
предл. 1-во във вр. с чл.
343, ал.1, б. „в" във вр. с чл.342, ал.1, от НК от
страна на подсъдимия Х.Г.Д. и го призна
за виновен в това, че на 27.06.2019 год., около
04:50 часа в с. Б.и., Ловешка област, пред дом №30 на ул. „Демокрация",
явяваща се част от първокласен път 1-4, при управление на МПС - л.а. марка
„Ауди", модел „A3", с peг. № ***-
собственост на Д.М.Д.от с. П., Ловешка област, нарушил правилата за движение по
пътищата регламентирани в чл. 20, ал.1 от ЗДвП - не изпълнил задължението си да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, като
неправилно работел с уредите за управление – волан, поради което по
непредпазливост причинил смъртта на Н.Л.Х., ЕГН: ********** от с. Б.и., Ловешка
област, след което избягал от местопроизшествието, поради което и на основание
чл. 343, ал.3, предл.6, б.„б", предл. 1-во във вр. с чл. 343,
ал.1, б. „в" във вр. с чл.342, ал.1, от НК и чл.
54 от НК, при смекчаващи вината обстоятелства го осъди
на 5-пет години лишаване от свобода.
На основание чл. 58а, ал.1 от НК във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК намали размера
на така определеното наказание от 5-пет години лишаване от свобода с 1/3, като Х.Г.Д.,
с горе снетата самоличност фактически да изтърпи наказание от 3-три години и
4-четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал.1 т. 3 от ЗИНЗС определи на
Х.Г.Д.,
с гореснетата самоличност, общ режим на изтърпяване
на така наложеното наказание от 3-три години и 4-четири месеца лишаване от
свобода.
На основание
чл. 343 г
от НК наложи на Х.Г.Д., с горе снетата самоличност,
наказание по чл. 37, т. 7 от НК, лишаване от право да управлява МПС за срок от
5-пет години от влизане на присъдата в сила и отнемане на свидетелството за
правоуправление.
Съдът взе
предвид,че субект на престъплението по чл. 343, ал.3, предл.6,
б.„б", предл. 1-во във вр.
с чл. 343, ал.1, б. „в" във вр. с чл.342, ал.1,
от НК е всяко наказателно отговорно лице притежаващо свидетелство за
правоуправление,което при управление на МПС допусне нарушение на правилата за
движение,в настоящия казус на чл. 20,
ал.1 от ЗДвП - не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което управлявал, като неправилно работел с уредите за
управление – волан, поради което по непредпазливост причинил смъртта на Н.Л.Х.,
ЕГН: ********** от с. Б.и., Ловешка област, след което избягал от
местопроизшествието.
От обективна
страна посоченото нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилите обществено опасни
последици- смъртта на Н.Л.Х., ЕГН: ********** от с. Б.и..Видно
от заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза –д-р Мери Газемба непосредствена причина за смъртта на пострадалата Н.Х.
е съчетана черепно,мозъчна,гръдна и коремна травма,довели до бърза и неминуема
смърт.Вземайки предвид установените изменения по всички части на трупа и
най-вече счупването на гръдната кост,двустранно на всички ребра и гръбначен
стълб,вещото лице дава заключение,че се касае за блъскане и последващо
прегазване на пострадалата./л.55,т.1 от ДП/.
От субективна
страна подсъдимия Х.Д. е извършил престъплението по непредпазливост по смисъла
на чл.11,ал.3 от НК,като не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.Този извод определено следва
предвид поведението на подсъдимия като водач на процесния
автомобил предвид показанията на свидетеля С.П.,която сочи,че след като е
привел автомобила в движение,подсъдимия Д. е направил опит да удари
свидетелката П.,която се возела на задната седалка,тъй като и бил ядосан от
поведението й преди това,тъй като „..играла кючеци..“.Както сочи свидетелката
„..Аз се дръпнах и той не можа да ме удари.В този момент колата се удари в
нещо…“л.184,т.2 от ДП.В този смисъл е и заключението на вещите лица по тройната съдебно авто
техническа експертиза ,които сочат,че от професионална и техническа гледна
точка,причина за ПТП е навлизането на автомобила,управляван от подсъдимия Д.
върху тротоара в следствие на неправилна работа от негова страна с органа на
управление-волан./л.82 ДП т.1/.
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия Д.,л.207 ДП, семейното положение на подсъдимия Д. предвид
приетите като доказателства по делото удостоверения за раждане,от които е
видно,че подсъдимия има и се грижи за шест непълнолетни деца.добрите
характеристични данни от Кмета на с.П.,също от характеристиката изготвена от
директора на ОУ „Х. Ботев“,с.Румянцево,показанията на свидетеля Н.И.и счете,че
са налице смекчаващи вината обстоятелства,поради което наложи наказание под
средния размер и го осъди да изтърпи пет
години лишаване от свобода. На основание чл. 58а, ал.1 от НК във връзка с чл.
373, ал. 2 от НПК намали размера на така определеното наказание от 5-пет години
лишаване от свобода с 1/3, като Х.Г.Д., с горе снетата самоличност фактически
да изтърпи наказание от 3-три години и 4-четири месеца лишаване от свобода.Както
вече се посочи и по-горе съдът отчете,че подсъдимия Х.Д. е полагал и полага
грижи за многодетното си семейство и образованието на децата си,не е конфликтен
и упражнява обществено полезен труд,отзовава се на помощ на съгражданите си.Същевременно
съдът отчете и данните в справката за нарушител на името на подсъдимия Х.Д..По-точно
от справката е видно,че подсъдимия Д. притежава свидетелство за правоуправление
от 17.08.2017г.,въпреки това за срок от около две години е извършил множество
нарушения по ЗДвП,за което са му издадени и влезли в сила съответно 6 бр.
наказателни постановления и два броя фишове /л.116/.Въпреки наложените
административни наказания-глоба определено подсъдимия Х.Д. не е преосмислил
поведението си като водач на МПС и определено е неглежирал
въведените от ЗДВП задължения на водачите на МПС.Предвид на това,настоящата
инстанция прие,че за действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимия Х.Д.
е необходимо същия да бъде изолиран за известен период от време от останалите
членове на обществото и така определеното наказание-лишаване от свобода да бъде
изтърпяно ефективно.По този начин съдът прие,че ще се изпълнят целите на
специалната и генералната превенция предвидени в чл.36 от НК и наказанието
лишаване от свобода и наказанието лишаване от правоуправление ще въздействат
предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия Х.Д. и останалите членове на
обществото .Нещо повече,ще дадат възможност на подсъдимия Х.Д. да осъзнае в
пълен обем противоправността на своето
поведение,която съдът счита,че не е налична към настоящия момент,съдейки по
заявеното от подсъдимия Д. в дадената му последна дума и наричайки извършеното
от него престъпление“една голяма грешка“.Предвид на тези съображения и отчитайки
и поведението на подсъдимия след настъпилото пътно транспортно произшествие,подробно
посочено по-горе в мотивите, и на основание чл. 57, ал.1 т. 3 от ЗИНЗС,съдът определи на Х.Г.Д. общ режим на изтърпяване на така наложеното
наказание от 3-три години и 4-четири месеца лишаване от свобода.Както беше
посочено и по-горе,подсъдимия Х.Д. се е отнесъл абсолютно безразлично към
живота на пострадалата заявявайки на свидетеля И.А. да „си гледа работата“ и
въпреки предупреждението от страна на А.да остане на место е напуснал
местопроизшествието. /л.172/.В този смисъл са и показанията на майката на
пострадалата,св-ля Р.Й.,която също се е обърнала към
подсъдимия,казвайки му че е смачкана дъщеря й,на което той е отвърнал,че жена
му е зле и не го интересува дъщеря й./л.168/.
В тази
връзка,съдът счете за неоснователно поддържаното от страна на защитника,адв.Б. становище,че в конкретния казус са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства,което пък от своя страна да мовитира съдът да наложи наказание при условията на чл.51,ал.1,т.1 от НК.
В
съответствие с императивното изискване на разпоредбата на чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия Х.Г.Д.,
наказание по чл. 37, т. 7 от НК,а именно- лишаване от право да управлява МПС за
срок от 5-пет години от влизане на присъдата в сила и отнемане на
свидетелството за правоуправление.При определяне на размера на наказанието
съдът съобрази многобройните нарушения на подсъдимия Д. по ЗДвП,посочени
подробно по-горе в мотивите.Все в тази връзка,съдът взе предвид и повода за
допуснатото от подсъдимия нарушение по чл.20,ал.1 от ЗДвП,а именно
неизпълнението на задължението от страна на подсъдимия Д. да контролира непрекъснато
пътното превозно средство,което управлявал,като неправилно работил с уредите на
управление-волан.В смисъл,че това нарушение е допуснато от страна на подсъдимия
Д. стремейки се да нанесе удар на свидетелката П.,понеже не одобрявал нейното поведение преди това, и
по-точно,както заявява свидетелката „По едно време Х. се обърна и поиска да ме
удари,защото ми беше ядосан,че играх кючеци…“, тъй като според настоящата инстанция такова неодобрение
от страна на подсъдимия не следва да бъде „санкционирано“ от страна на
подсъдимия чрез опити за нанасяне на телесни увреди,още по-малко и по време на
управление на МПС./л.184,т2 ДП/.
Съобразявайки
разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК,настоящата инстанция осъди подсъдимия Х.Г.Д.,да
заплати по сметката на РУ”Полиция”-гр.Троян разноски по делото в размер на
2 292.44 лева /две хиляди двеста деветдесет и два лева и четиридесет и
четири стотинки/ за експертизи.
Веществените
доказателства по делото: лек автомобил „Ауди",
модел „А 3" с peг. № ***предаден с протокол от
27.03.2020 г. на съхранение в „Автобаза" при ОД МВР – Ловеч,съдът
постанови, след влизане на присъдата в сила да бъде върнато на Д.М.Д., ЕГН **********.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.