№ 1204
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря К. Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20231000500889 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С обжалваното пред въззивния съд решение № 34 от 19 януари 2023г.
по гр. д. № 29/2022г. Окръжен съд - Благоевград е признал за установено по
отношение на ответника И. Л. А., ЕГН **********, че дължи на ищеца Г. Д.
Д., ЕГН **********, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 297 от 13.10.2021г.,
издадена по ч. гр. д. № 1135/2021г. по описа на РС-Гоце Делчев: сумата от 30
952,40 лв. (тридесет хиляди деветстотин петдесет и два лева и четиридесет
стотинки), от които: 7 738,10 лв. - задължение за връщане на продажна цена и
23 214,30 лв.- неустойка, по договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт №
163, т. 5, рег. № 9838, дело № 825/18.10.2016г. на нотариус В. Б., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда -
12.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението; осъдил И. Л. А.,
ЕГН **********, да заплати на Г. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 1 650, 00
лева (хиляда шестстотин и петдесет лева) - сторени разноски по заповедното
производство по ч. гр. д. № 1135/2021г. по описа на РС-Гоце Делчев и сумата 2
1
077,00 лева (две хиляди седемдесет и седем лева), представляваща сторени
разноски в исковото производство.
Посоченото първоинстанционно решение е обжалвано от ответника И.
Л. А.. С доводи за недопустимост на обжалваното решение, евентуално
неправилност, иска съответна на изтъкнатия порок защита срещу решението.
Г. Д. Д. е оспорил въззивната жалба.
За да се произнесе по въззивната жалба, Софийски апелативен съд,
намира следното:
Обжалваното решение е валидно. То е и допустимо – съдът се е
произнесъл по предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК установителни
искове. Доводите срещу допустимостта му, релевирани от жалбоподателя, се
отнасят до съществото на спора, съответно до правилността на решението. По
съществото на спора, косвено и по правилността на обжалваното решение:
Съдът е сезиран с установителни искове, предявени от Г. Д. Д. срещу
И. Л. А., подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение въз основа на документ – описан нотариален акт за покупко-
продажба от 18.10.2016г. на жилище в гр.Гоце Делчев, индивидуализирано в
документ за собственост на продавача от 2009г. като апартамент А, срещу
продажна цена от 7 738, 10 лв. Заявителят (ищецът) е посочил, че била
уговорена неустойка в троен размер на продажната цена във връзка с
декларираното от продавача, че за имота не са сключвани предварителни
договори, не е предмет на съдебни/или извънсъдебни спорове и няма вписани
искови молби, като в случай че някое от декларираните обстоятелства се
окаже неистина и поради това купувачът претърпи съдебно отстранение от
имот, както и при установяване по съдебен ред на права на трети лица върху
имота, то продавачът дължи връщане на продажната цена и заплащане на
неустойка в троен размер. Поддържа се, че ответникът е декларирал
неистински обстоятелства при сключването на сделката, тъй като е имал
сключен предварителен договор за имота от 01.09.2004г. с Д. П., обявен за
окончателен с решение от 26.03.2019г. по гр. д. № 1124/2014г. на РС – Гоце
Делчев, влязло в сила на 26.05.2020г., за чийто права ищецът узнал по повод на
разпита си като свидетел в наказателното производство, образувано по сигнал
на съда, че И. А. се е ползвал от неистински документ. Наред с това,
продавачът декларирал, че няма съдебни и/или извънсъдебни спорове и, че
2
няма вписана искова молба, при положение че на 25.06.2015г. е била вписана
исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. По този начин продавачът е декларирал
неистинско обстоятелство, а и трето лице е установило по съдебен ред права
върху имота, установено според заявителя с официален документ - влязлото в
сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Г. Д. е уточнил, че след сключването на
предварителния договор и по време на висящия процес по чл. 19, ал. 3 ЗЗД И.
А. е инициирал на 22.10.2015г. процедура, за да предизвика умишлено
промяна в идентификаторите, при която жилището, предмет на
предварителния договор, е било разделено на две самостоятелни жилища,
след което е продал едно от жилищата на него на 18.10.2016г. Освен
установителните искове с предмет вземания общо в размер на 30 952, 40 лв.
ведно със законната лихва, ищецът е предявил и евентуален осъдителен иск
за заплащане на сумата 30 952, 40 лв. – реално платената продажна цена за
имота, който иска съдът да разгледа в случай, че отхвърли исковете - иска с
предмет неустойка (съобразно уточненото пред САС) и в случай на
„установяване на права на третите лица П.“.
Ответникът А. е оспорил предявените срещу него искове с възражения,
че не отговаря на истината, че е декларирал неистински обстоятелства и, че е
имал сключен предварителен договор с Д. П. с предмет процесния имот,
оспорил и, че с посоченото от ищеца съдебно решение са установени по
съдебен ред права на трето лице върху имота; оспорил е и твърдението, че е
целял умишлено да предизвика промяна в идентификаторите на имотите, като
поддържа, че такава е предприета, за за да се приведе КККР в съответствие с
одобрения архитектурен проект и съставения НА през 2009г. Не било вярно и,
че ищецът е платил сума в размер на 30 952, 40 лв. Възразил е и, че
уговорената неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй
като е в противоречие с присъщите й функции – обезпечителна,
обезщетителна и санкционна, евентуално я намира за прекомерна. Възразил е
и, че договорът за продажба е сключен в нарушение на чл. 152 ЗЗД, тъй като е
бил сключен като гаранция за връщане на заета сума в размер на 5 000 лв. (в
посочената поредност е изградил защитата си). Възразил е още, че е споделял
с ищеца за проблемите си с Д. П. и съпруга й и за делото относно
предварителния договор. Водили преговори след като той върне парите, да
подпишат НА, с който имотът да бъде върнат, но не стигнали до реализиране
на обещаното.
3
Между страните не се спори за хода на развилото се заповедно
производство по ч. гр. д. № 1135/2021г. по описа на РС - Гоце Делчев, чието
продължение се явява исковото производство, по което е постановено
обжалваното решение. То е инициирано със заявление от 12.10.2021г. до РС –
Гоце Делчев за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за парично
вземане в размер на 30 952, 40 лв. ведно със законната лихва - задължение на
И. А. поради декларирано неистинско обстоятелство и установено по съдебен
ред право на собственост на трети лица върху продадения имот, състоящото се
от 7 738, 10 лв. – продажна цена и 23 214, 30 лв. – неустойка в троен размер
от 23 214, 30 лв., уговорени в НА № 163, т. 5, рег. № 9838, дело №
825/18.10.2016г. на нотариус рег. № 507 по регистъра на НК.
Установява се по делото, че въз основа на обсъденото заявление на
13.10.2021г. е била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и е допуснато незабавно изпълнение (ИЛ е издаден на
14.10.2021г.) за сумата 30 952, 40 лв., ведно със законната лихва от
11.10.2021г. и за разноските в заповедното производство 620 лв. – държавна
такса, 995 лв. – адвокатско възнаграждение и 35 лв. – разноски за издаване на
документи. Заповедта е връчена на 22.11.2021г. и на 13.12.2021г. длъжникът А.
е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането. В предоставения
едномесечен срок заявителят е подал исковата молба, по която е образувано
производството, по което е постановено обжалваното решение. В искането за
спиране на незабавното изпълнение ответникът А. е възразил, че договорът
за продажба не е развален по съдебен ред съгласно ТР по тълк. д. № 1/2019г. и
обвързва страните, поради което не се дължи връщане на продажната цена, а
по същество е възразил и, че имотът, предмет на предварителния договор, е
различен от предмета на процесния договор за продажба. Искането по чл. 420,
ал. 5 ГПК е било оставено без уважение.
Установен по делото е и фактът на сключване на процесния договор за
продажба на недвижим имот, - на 18.10.2016г. между Г. Д. Д. - купувач и
ответника И. Л. Г. - продавач е сключен договор за продажба на недвижим
имот, извършен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
163, том 5, рег. № 9838, дело № 825 от 2016г. по описа на нотариус с рег. №
507 на НК с район на действие РС-Гоце Делчев, за следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.947.2.11 по КККР на
4
гр. Гоце Делчев, общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград, одобрена със заповед №
РД-18-71 от 02.10.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № 189036/18.11.2015г., издадена от началника на
СГКК- Благоевград, с адрес: гр. Гоце Делчев, ул. „***“ № 17, ет. 1, ап. А,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен
имот 17395.501.947, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ от 66,49 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата
на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.947.2.1., под
обекта: самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.947.2.7.,
самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.947.2.8., 17395.501.947.2.8.,
самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.947.2.10., над обекта:
самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.947.2.2, който самостоятелен
обект в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на
основание писмени доказателства, - № 130, том V, дело № 843/2009г. по описа
на същия нотариус с район на действие РС- Гоце Делчев, е описан като
апартамент А, находящ се на първи жилищен етаж, със застроена площ от
66,49 кв. м, състоящ се от дневна, кухня, две спални, разпределително антре,
баня, тоалетна и балкон, при съседи: от изток- жилищна сграда, от запад -
улица, от север - улица, от юг - апартамент Б и стълбище; ведно с
припадащите се идеални части от общите части на жилищната сграда, ведно
със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, като
сградата е четириетажна масивна жилищна сграда, изградена на фаза „груб
строеж“, състояща се от един подземен етаж, складов етаж, гаражен етаж и
четири етажа, построена в урегулиран поземлен имот - парцел I, заснет като
имот с планоснимачен номер 947 от квартал 142 по плана на гр. Гоце Делчев,
утвърден със заповед № 32/1992г. на кмета на Община Гоце Делчев, находяща
се на административен адрес: гр. Гоце Делчев, ул. „***“ № 26, с площ на
парцела от 385 кв. м, при съседи за имота: от северозапад и от североизток -
улица, от югоизток- УПИ XIV, от югозапад - УПИ ХХIII, ведно със
съответните идеални части от общите части на жилищната сграда.
Продажната цена възлиза на 7 738, 10 лв., която е посочено в НА, че
продавачът е получил изцяло преди подписване на договора от купувача. В НА
е записано и, че продавачът декларира, че за недвижимия имот не са
сключвани предварителни договори и договори за наем с трети лица, нито
каквито й да е други договори, не е предмет на съдебни и/или извънсъдебни
5
спорове и за него няма вписани искови молби, ипотеки за лични или чужди
задължения, както и никакви други вещни тежести. В случай, че някое от
декларираните обстоятелства се окаже неистина и поради това купувачът
претърпи съдебно отстранение от имота на каквото и да е основание, както и
при установяване по съдебен ред на права на трети лица върху имота,
продавачът дължи връщане на продажната цена, неустойка в троен размер,
както и заплащане на по-високата стойност на всички извършени в имота
подобрения, всички пропуснати ползи и претърпени вреди, за които суми
купувачът има право да се снабди с изпълнителен лист. Страните по сделката
декларират и, че продажната цена за имота, е действително уговореното
плащане между тях.
От справка от Служба по вписванията се установява, че за имот с
идентификатор 17395.501.947.2.1 е вписана на 25.06.2015г. искова молба, с
която е поискано на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да се обяви за окончателен
предварителен договор, с ищци Д. В. П. и Н. К. П. и ответник И. Л. А.. На
17.06.2020г. е извършено отбелязване на решение № 1052 от 26.03.2019г. по
гр. д. № 1124/2014г. на РС – Гоце Делчев, влязло в сила на 26.05.2020г.
С решението № 1052/26.03.2019г., постановено по гр. д. № 1124/2014г.
от РС- Гоце Делчев, влязло в сила на 26.05.2020г., е обявен за окончателен на
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключения на 01.09.2004г. предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който И. Л. А. в качеството
на продавач прехвърля на Д. В. П. в качеството на купувач правото на
собственост върху апартамент А ведно с гараж № 3, ведно с припадащите се
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с 1/3
идеална част от незастроеното дворно място, идентичен със следните обекти:
самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.947.2.1, самостоятелен обект
с идентификатор 17395.501.947.2.9. и 1/3 ид. част от ПИ с идентификатор
17395.501.947.
На 09.08.2021г. е била вписана и исковата молба на Д. В. П. и Н. К. П.,
подадена на 29.04.2021г., разгледана от РС - Разлог, срещу четирима
ответници, двама от които Г. Д. Д. и А. В. Д., с която е поискано от съда да
признае за установено по повод постановеното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД
след вписана ИМ, ползваща се със защитно –оповестително действие, че
посочените ответници не са собственици на самостоятелен обект с
6
идентификатор 17395.501.947.2.11 по КККР на гр. Гоце Делчев, общ. Гоце
Делчев, обл. Благоевград, одобрена със заповед № РД-18-71 от 02.10.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №
189036/18.11.2015г., издадена от началника на СГКК- Благоевград, с адрес: гр.
Гоце Делчев, ул. „***“ № 17, ет. 1, ап. А.
С решение № 56/12.02.2024г., постановено по гр. д. № 590/21г. от РС –
Разлог, влязло в сила на 06.03.2024г., прието като доказателство във
въззивното производство, е признато за установено по отношение на ищците
П., че ответниците Д. не са собственици на самостоятелния обект с
идентификатор 17395.501.947.2.11. В производството по това дело е участвал
като трето лице помагач – И. Л. А.. С оглед това влязло в сила решение по
отрицателния установителен иск, с което правото на собственост на ищеца в
настоящото производство е отречено по отношение на приобретателя по
предварителния договор, а мотивите към решението са задължителни са
страните в настоящото производство (чл. 223, ал. 2 ГПК), съдът не обсъжда
самостоятелно документите, касаещи изграждането на сградата, в която се
намира процесният имот, и въвеждането й в експлоатация, както и относно
нанасянето на нови обекти в КККР и промяна в границите на съществуващи
обекти.
За обстоятелствата, твърдени от ответника, жалбоподател и във
въззивното производство, - за обезпечаване връщането на предоставен заем и
причините за сключване на договора за продажба между страните, както и, че
при сключването на договора ищецът е знаел за спор между него и сем. П.,
въззивният съд е допуснал на основание чл. 266, ал. 3 ГПК разпит на двама
свидетели при довеждане, които не са доведени за разпит и разглеждането на
делото е приключено при наличните доказателства. Разпитан в
първоинстанционното производство св. С. е заявил, че не му е известно Д. да
дава заеми на лица, вкл. да е давал заеми и на И. А.. В показанията си св. В. Д.
– син на ищеца, които подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК с оглед на
всички други данни по делото, е заявил, че са научили, че продаденият имот
принадлежи на трети лица след като е бил закупен, по повод разпит на баща
му в прокуратурата; посочил е и, че знае, че ответникът А. е посещавал баща
му за пари „за това му трябвало, за онова му трябвало“, но не може да каже
дали е взел пари преди да се подпише НА.
7
При така приетото за установено по – горе, въззивният съд прави
следните правни изводи:
Задължението на купувача да плати цената има за свое основание
задължението на продавача да му прехвърли правото на собственост в
изпълнение на задължението си „да даде нещо”. Продавачът отговаря, ако
трети лица имат право на собственост или други права по отношение на
вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е
знаел това (чл. 188 ЗЗД). Ако купувачът е съдебно отстранен или рискува да
бъде отстранен, трябва да получи обратно онова, което е дал срещу купената
вещ, както и да бъде обезщетен за вредите, които претърпява от
неизпълнението. Така, съгласно чл. 189, ал. 1 ЗЗД, ако продадената вещ
принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по
реда на чл. 87, като в този случай продавачът е длъжен да върне на купувача
платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите
и полезни разноски за вещта. Нормата гласи и, че за другите вреди продавачът
отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението. А
съгласно чл. 191, ал. 1 ЗЗД, ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може
да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне
на третото лице, и заплащане на разноските по делото. И при евентуална (при
вече предявени права или предстоящо предявими и противопоставими на
купувача права от трето лице, когато вещта още не му е отнета, но съществува
реална заплаха от това) и при реализирана евикция, договорът не се разваля по
право. Съгласно ТР № 1 от 02.07.2021г. по тълк. д. № 1/2019г., ОСГTК на
ВКС, договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не
се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно
отстранение срещу приобретателя на имота и иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е
допустим.
В разглеждания случай е установено, че трето лице, купувач по
предварителен договор, обявен за окончателен, чийто отрицателен
установителен иск срещу ищеца е уважен в хода на настоящото производство
(взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК), е собственик на процесния
имот, предмет на договора за продажба между страните. Следователно
ответникът – жалбоподател А. не е изпълнил основното си задължение да
прехвърли правото на собственост върху продаваната недвижима вещ без по
8
делото да е доказано, че към момента на сключването на договора за продажба
купувачът е знаел за заявеното право от третото лице. Ето защо в настоящото
производство съдът изхожда от положението, че процесният имот принадлежи
на трето лице/а - Д. и Н. П., като правото на собственост на ищеца Д. е
отречено с решението по отрицателния установителен иск, мотивите към
което имат установително действие в отношенията му с ответника А. (вж. вече
цитираната норма на чл. 223 ГПК). Същевременно не е доказано по делото, че
процесният договор за продажба е нищожен като сключен в нарушение на чл.
152 ЗЗД – не е доказано, че съгласието за продажба на имота предхожда или
съвпада по време със сключване на договор за заем (с показанията на св. Д. не
се установяват такива факти). При това положение ищецът има право да
развали договора, с който му е продаден чужд имот, поради пълното
неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на
собственост, принадлежащо на трето лице, което право е противопоставимо
на купувача, като договорът, съгласно и цитираното ТР, не се разваля по
право. Като правна последица от развалянето ищецът има право да получи
освен платената продажна цена, така и уговореното обезщетение за вреди в
случай на съдебно отстранение – напр. неустойка при евикция, т. е. при
разваляне на договора, с уговарянето на каквато се съизмеряват вредите с
цената, на която може да се купи сходен имот (чл. 92 ЗЗД). В настоящия
процес обаче ищецът не е предявил иск за разваляне на договора за продажба,
извършен НА № 163, т. 5, рег. № 9838, дело № 825/18.10.2016г. на нотариус
рег. № 507 по регистъра на НК. Настоява, с подаването на заявление,
съответно с предявяването на искове за установяване на вземания по реда на
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че продавачът е декларирал неистински обстоятелства
и, че било установено по съдебен ред правото на собственост на трето лице.
Така е поискал да се издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и да се допусне незабавно изпълнение. Тъй като възникването на
задължението за връщане на продажна цена и за заплащане на неустойка,
съизмерена с продажната цена, в случай на евентуална или реализирана
евикция (съдебно отстранение), е обусловено от разваляне на договора, т.е.
проверката дали правопораждащият задълженията фактически състав се е
проявил налага излизане извън данните по документа (което съобразно
нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК е недопустимо, като е недопустимо по реда на
чл. 418, ал. 3 ГПК да се доказват елементи от фактическия състав, от който
9
възниква претендираното вземане), не е било допустимо да се издаде заповед
за незабавно изпълнение за вземанията, основани на практика на упражнено
право на разваляне на договор поради заявени, противопоставими на
купувача, права върху имота от трети лица (т. 4а № 4 от 18.06.2014г. по тълк.
д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС). В контекста на изложеното, исковете за
признаване за установено съществуването на вземания за връщане на
продажна цена и за заплащане на неустойка, чието възникване не е
обективирано в представения документ, дължими според посоченото в
договора за продажба в случай на евикция, са неоснователни. Доколко е било
допустимо издаването на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, която не е
предмет на производството по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за установяване
съществуването на вземането/ния, няма отношение към допустимостта на
предявените искове. Евентуална липса на предвидените в закона предпоставки
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е основание за отмяна на
разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 419, ал. 3 във вр. с, ал.
1 ГПК, но в случая то не е било обжалвано. Тъй като срещу заповедта за
изпълнение е подадено валидно възражение по чл. 414 ГПК, ищецът следва да
защити вземанията си със специалния положителен установителен иск,
предявим по чл. 422 ГПК, а въпрос по същество е дали е носител на
вземанията, за които е издадена ЗНИ, които е твърдял, че се съдържат в
нотариалния акт, с който е извършен договорът за продажба.
В обобщение, решението на първоинстанционния съд, с което
установителните искове са уважени, е неправилно и следва да се отмени като
вместо това установителните искове се отхвърлят на предявеното основание.
По предявения евентуален осъдителен иск, който подлежи на
разглеждане поради отмяната на обжалваното решение и отхвърлянето на
главните установителни искове (чл. 271, ал. 2 ГПК):
В конкретния случай, както се подчерта, с евентуалния иск също се
претендират последици от развален договор за покупко-продажба на
недвижим имот – връщане на действително платената продажна цена (чл. 189,
ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД), без да е предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за
развалянето на договора. В случай, сходен на процесния, ВКС е приел, че
исковата молба е нередовна (в този смисъл решения напр. №
50234/07.11.2022г. по гр. д. № 2710/2020г. и № 136 от 01.03.2024г. по гр. д. №
10
1228/2023г., ГК, на ВКС, IV ГО), което и въззивният съд приема в приложение
и на цитираното по-горе ТР, задължително за съда, пристъпвайки към
разглеждане на евентуалния иск, след като взе становище по съществото на
спора по главните искове. По тези съображения, преди да разгледа
евентуалния осъдителен иск, дължи указания към ищеца и даване на
едноседмичен срок на същия да заяви предявява ли и иск за разваляне на
договора за продажба на недвижим имот, сключен с ответника, както и да
приложи документ за внесена държавна такса в размер на 1 % от данъчната
оценка на имота към годината на подаване на исковата молба (чл. 127, ал. 1, т.
4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 ГПК вр. чл. 129, ал. 4 ГПК). При бездействие в дадения
срок въззивният съд ще приеме, съобразно и приетото от ВКС в цитираните
решения, че исковата молба, в частта й по евентуалния осъдителен иск, е
нередовна и подлежи на връщане.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 34 от 19 януари 2023г. по гр. д. № 29/2022г. на
Окръжен съд – Благоевград и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Г. Д. Д., ЕГН **********, срещу И.
Л. А., ЕГН **********, за признаване за установено съществуването на
вземания на ищеца срещу ответника, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 297 от 13.10.2021г. по
ч. гр. д. № 1135/2021г. по описа на РС-Гоце Делчев, за сума в общ размер от 30
952,40 лв., от които: 7 738,10 лв. - продажна цена и 23 214, 30 лв.- неустойка,
уговорени в договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 163, т. 5, рег. №
9838, дело № 825/18.10.2016г. на нотариус № 507 на регистъра на НК, ведно
със законната лихва от 12.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.
Предоставя едноседмичен срок от връчване на съобщението на ищеца
Г. Д. Д. да посочи, с писмена молба с препис за ответника, предявява ли, при
11
положение че иска ответникът да бъде осъден да му върне реално платената
продажна цена, и иск за разваляне на договора за продажба на недвижим имот,
сключен с ответника, и в случай, че предявява такъв иск в дадения срок да
приложи документ, удостоверяващ внасяне по сметка на САС на държавна
такса в размер на 1 % от данъчната оценка на имота към годината на подаване
на исковата молба, чийто размер (на данъчната оценка) в този срок също
следва да удостовери със съответно удостоверение. При бездействие в
предоставения срок въззивният съд ще приеме, че исковата молба, в частта й
по евентуалния осъдителен иск, е нередовна и подлежи на връщане.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12