ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 94
гр. Монтана , 16.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Аделина Люб. Тушева
Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Люб. Тушева Въззивно частно
гражданско дело № 20211600500206 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение от 09.06.2021г. по гр.дело № 952/2021г. по описа на РС Лом
съдът е спрял производството по предявения по делото иск с правно основание чл. 109 от ЗС
до влизане в сила на решението по предявения по същото дело иск с правно основание чл.
108 от ЗС .
Недоволен от това определение е останал ищецът Н.Н., който чрез пълномощник
адвокат Д.Ц. го обжалва в срок с частна жалба с твърдения за незаконосъобразност .
Поддържа в жалбата, че по делото са предявени от ищеца при условията на обективно
кумулативно съединяване два иска- по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС , като не са налице
предпоставките на чл. 229,ал. 1,т. 4 от ГПК . Липсва висящо друго дело с предмет друг
гражданскоправен спор , различен от предявения такъв по спряното дело , решението по
което ще е обуславящо изхода му . Иска се отмяна на определението като неправилно и
продължаване съдопроизводствените действия . С жалбата се иска и присъждане на
разноски за настоящето производство .
Препис от жалбата е връчен на ответника А.Ф. , който с писмен отговор заявява
становище за правилност на обжалвания съдебен акт.
Окръжен съд Монтана , като взе предвид твърденията на жалбоподателя,
приложеното гр.дело и въз основа на закона , прие следното:
Жалбата е допустима за разглеждане като подадена срещу определение на съда, с
което се прегражда развитието на производството , поради което и с оглед чл. 274,ал.1,т.1 от
1
ГПК подлежи на обжалване.
Разгледана по същество жалбата е основателна .
Делото е образувано пред РС Лом по искова молба , подадена от Н. Н. от гр.
*срещу А.Ф. от с. *, обл. *,с която са предявени при условията на кумулативно обективно
съединяване искове по чл. 108 от ЗС, вр. чл. 111 от ЗС, вр. чл. 56 от ЗС и иск по чл. 109 ЗС
вр. чл. 111 от ЗС вр. чл. 56 ЗС. С исковата молба се иска постановяване на съдебно решение,
с което на основание чл. 108 от ЗС във вр. чл. 56 от ЗС да бъде признато за установено
спрямо ответника А.Ф., че ищецът Н. Н. притежава право на ползване върху 174 кв. м.,
съставляващи идеална част от Поземлен имот с идентификатор № *по КККР на гр. *, с
площ за целия имот от 523 кв.м. и право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *по КККР на гр. *- жилище със застроена площ от 60,33 кв. м., ведно
съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
както и върху прилежащите към него мазета и килер, като осъди ответника да предаде на
ищеца владението върху 18,33 кв. м. реална част от посоченото жилище, включваща спалня
с площ 15,20 кв. м. и антре към спалня с площ 3,13 кв. м., и прилежащите към същото
жилище мазета и килер, както и на основание чл. 109 от ЗС във вр. чл. 56 от ЗС ответникът
А.Ф. да бъде осъден да премахне зазиждането на врата, намираща се между две антрета,
през която се преминава до антрето към спалнята и до самата спалня в жилището -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *по КККР на гр. *.
След проверка редовността на исковата молба , преди да връчи препис от същата
на ответника , съдът е приел, че са налице основание за спиране на производството по
предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС до приключване с влязло в сила решение
производството по иска с правно основание чл. 108 от ЗС , поради което и е постановил на
09.06.2021г. обжалваното определение , с което е спрял производството по иска с правно
основание чл. 109 от ЗС .
Така постановеното определение е неправилно и следва да се отмени.
Основанието за спиране по чл. 229,ал.1,т. 4 от ГПК на производството
предвижда наличие на висящо в същия или в друг съд дело, решението по което ще има
значение за правилното решаване на спора. В случая не се установява да има образувано
друго дело, по което да е предявен иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС ,
изходът по което друго дело ще е обуславящ изхода на спора по гр.дело № 952/2021г. на РС
Лом. Несъмнено процесуалният закон предвижда спиране на делото при наличие на
образувано друго съдебно производство , различно от това, по което е постановено спиране
. В случай , че законодателят е имал предвид , че спиране в хипотезата на чл. 229,ал.1,т. 4 от
ГПК е допустимо при висящ пред същия съд и по същото дело друг иск, то щеше да
използва термина „иск“, вместо „дело“ .
По делото са предявени от ищеца при условията на обективно кумулативно
2
съединяване два иска , като няма спор, че изходът на спора по чл. 108 от ЗС обуславя
произнасянето на съда и по иска с правно основание чл. 109 от ЗС, но и двата иска са
предявени за разглеждане в едно и също производство , поради което и съдът дължи
извършване на съдопроизводствени действия и постановяване на съответен съдебен акт и
по двата иска . Обективното съединяване на искове с различен предмет между същите за
общо разглеждане в рамките на общо производство е допустимо според процесуалния закон
като с него се цели процесуална икономия и избягване на противоречиви решения относно
взаимно свързани права , или права зависещи от едни и същи факти , каквото в случая е
засегнатото право на собственост на ищеца .
Основанието за спиране на производството по иск с правно основание чл. 109 от
ЗС би било налице в случай, че искът по чл. 108 ЗС е предявен с отделна искова молба , по
която е образувано друго дело, каквито обстоятелства не са установени .
Предвид гореизложеното определението на РС Лом от 09.06.2021г. е
неправилно и следва да се отмени .
Искането за присъждане на разноски на жалбоподателя в настоящето
производство е неоснователно , тъй като не са налице предпоставките на чл. 81 във връзка с
чл. 78 от ГПК за присъждане на такива . Съгласно чл. 81 от ГПК съответната съдебна
инстанция се произнася по разноските , само ако с акта си приключва делото. В случая
делото се връща на първостепенния съд за продължаване съдопроизводствените действия
като спорът не се разрешава по същество с отмяна определението за спиране на
производството , за да се направи преценка в чия тежест следва да се възложат разноските.
Разноските, в пълния направен в хода на делото размер, следва да се присъдят от
първостепенния съд с крайния акт по делото и в зависимост от изхода му .
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 90 от 09.06.2021г. на РС Лом , постановено по гр.дело №
952/2021г. по описа му , с което на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК е спряно
производството по иска с правно основание чл. 109 от ЗС КАТО НЕПРАВИЛНО и ВРЪЩА
делото на РС Лом за продължаване съдопроизводствените действия .
ОПРЕДЕЛНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4