№ 1009
гр. Бургас, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:П.а К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20232100501076 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. П. Д., чрез
пълномощника й адв. Пламен Генов от Адвокатска колегия – Бургас, срещу
Решение № 877/26.04.2023 г., постановено по гр. д. № 3864/2022 г. по описа
на Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 50, вр. с
45 ЗЗД на В. П. Д. срещу К. П. П. за сумата над 315,73 лева до пълния
предявен размер от 422,98 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение на
причинените й на 16.09.2020 г. в гр. Бургас увреждания в областта на дясна
предмишница в резултат от ухапване от куче – собственост на П., както и в
частта, с която е отхвърлен искът по чл. 50, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД на В. П. Д.
срещу К. П. П. за сумата над 6000 лева до пълния предявен размер от 14 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от същото увреждане.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която на
основание чл. 50, вр. с чл. 45 ЗЗД К. П. П. е осъдена да заплати на В. П. Д.
сумата от 315,73 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от гореописаното непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска –
15.06.2022 г., до окончателното й изплащане, както и в частта, с която на
основание чл. 50, вр. с чл. 45 ЗЗД К. П. П. е осъдена да заплати на В. П. Д. и
1
сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
гореописаното непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането – 16.09.2020 г., до окончателното й
изплащане,
Въззивницата счита, че решението е неправилно, тъй като
първоинстанционният съд не е преценил в тяхната съвкупност
доказателствата по делото и е определил несправедливо обезщетение за
претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което изцяло да бъдат уважени
претенциите на ищцата. Претендират се деловодните разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от К. П. П., чрез пълномощника й адв. Динко Стоянов от Адвокатска
колегия – Бургас, в който е изразено становище, че първата инстанция е
обсъдила правилно събраните по делото доказателствени материали, като е
съобразила доводите на страните и е формирала правилни и законосъобразни
изводи на база установеното от фактическа и правна страна. Поради това се
иска решението да бъде потвърдено. Претендират се деловодните разноски.
Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260, ал.
1 и чл. 261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва
да бъде разгледана по същество.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В първоинстанционното производство не се спори, че на 16.09.2020
година, в град Бургас, ж.к. „Меден рудник“, на ул. „Въстаническа“ № 71,
въззиваемата не е положила достатъчно грижи за гръбначно животно – куче,
порода „Каракачанска овчарка“, като не е предприела грижи и
обезопасителни мерки, задължителни при отглеждане на куче, визирани в чл.
172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинска дейност („Собственици на
кучета са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за
хора.”), чл. 35, ал. 1 („ Собственикът на животно-компаньон взема мерки да
не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза
в чужда собственост или на обществени места.“) и чл. 35, ал. 2 от Закона за
защита на животните („Собственикът е длъжен да предотврати всяка
проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и
при други ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора.”),
намиращо се под неин надзор, в резултат на което кучето чрез захапване е
нанесло телесни увреждания на въззивницата В. П. Д., а именно – разкъсно-
контузни рани в областта на дясна предмишница, причинили значимо
загрозяване на външния вид на десен горен крайник и обезобразяване на
други части на тялото, както и постоянна увреда на двигателните и сетивните
2
влакна на нервите, разположени в травмираната област.
Основателни са възраженията на процесуалния представител на
въззивницата, направени в открито съдебно заседание на 13.09.2023 г. пред
настоящия съд, че искът следва да бъде квалифициран по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а
не по чл. 50, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 506 от 29.05.2020 г. по гр. д. № 1142 / 2020 г.
на ВКС, III г.о, Решение № 71 от 24.06.2020 г. по гр. д. № 3245 / 2019 г. на
ВКС, III г.о., Решение № 570 от 06.11.2009 г. по гр. д. № 4112/2008 г. на ВКС,
II г.о., и др. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, последица от
специфичните качества на дадена вещ, без връзка с действия или бездействия
на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя (Решение №
309 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 1354 / 2012 г. на ВКС). Отговорност на това
основание е налице, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение
на предписани или други общоприети правила, а самата тя представлява
опасност (Решение № 879 от 23.07.2009 г. по гр.д. № 974/ 2009 г. на ВКС). В
случая се твърди, че въззиваемата не е осъществила надзор и контрол върху
притежаваното от нея куче, с което е създала предпоставки за процесния
инцидент. Тези твърдения обуславят приложението на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а не
на чл. 50 ЗЗД. Кучето като вещ не представлява опасност за други хора, ако
бъдат взети съответни мерки за неговия контрол и обезопасяване. В този
смисъл са правилата на чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинска
дейност, чл. 35, ал. 1 и чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните. Поради
изложеното правната квалификация по чл. 50 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, дадена от
първоинстанционния съд, е неточна. Както е разяснено и в цитираното от
процесуалния представител на въззивницата Определение № 506 от
29.05.2020 г. по гр. д. № 1142 / 2020 г. на ВКС, III г. о., тази грешка не прави
първоинстанционното решение недопустимо. Според практиката на ВКС в
случаите, когато първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца
като основание на иска факти, но е определил погрешно правната
квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл
недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя
неправилност на решението му. Въззивният съд в рамките на правомощията
си ако установи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно
материалния закон, като е квалифицирал погрешно иска, трябва да разреши
материалноправния спор по същество, като определи правилната
квалификация на предявения иск и се произнесе по основателността му.
Именно така ще постъпи и настоящият съд. Не е нужно да се разпределя
наново доказателствена тежест, тъй като съдът правилно е указал фактите,
които подлежат на доказване. С диспозитива на решението си настоящият съд
ще даде точна правна квалификация на иска. Следва да се посочи обаче, че
решението вече е влязло в сила за една част, поради което съдът може да даде
правна квалификация само в частта, която е предмет на обжалване.
Видно от епикриза на л. 13 от първоинстанционното дело, въззивницата
е постъпила в болница на 16.09.2020 г. с кървяща рана на дясна предмишница.
Била е оперирана по спешност, като лекарите са установили *** *** *** и ***
им, както и *** *** от *** и ***, със *** *** ** ***. Тъй като фасцията и
3
мускулите са били разкъсани, с кървене в дълбочина, се наложило по-широко
отваряне на раната. Отстранени са девитализирани тъкани от подкожието и
сетивно клонче на един от нервите. При изписване от болницата на 24.09.2020
г. въззивницата е била в добро състояние. Препоръчан й е хигиенно-детичен
режим, антибиотична терапия, два контролни прегледа, продължаване на
прилагането на противобясна ваксина, консултация и проследяване от
хематолог в амбулаторни условия поради констатирана анемия. Към момента
на инцидента въззивницата е била на ** г., страдала е от *** с *** *** и имала
*** *** *** и *** ***.
От епикриза на л. 14 от първоинстанционното дело се установява, че на
05.02.2021 г. въззивницата отново е постъпила в болница с оплаквания за
изтръпване на пръстите н дясната ръка. Изписана е на 07.01.2021 г., като й е
предписана медикаментозна терапия, амбулаторен контрол от
общопрактикуващ лекар и съдов хирург веднъж на 6 месеца.
Видно от протокол за електроневрография на горни крайници (л. 16 от
първоинстанционното дело), въззивницата е получила *** *** *** на *** и
*** ***. Установено е *** *** съм *** *** *** ****.
По делото се съдържат и няколко амбулаторни листа за прегледи на
въззивницата от лекари (л. 21-23 от първоинстанционното дело). При
прегледа на 05.10.2020 г. й е направена превръзка. При прегледите на
04.02.2021 г. и 16.03.2021 г. се е оплаквала от болки в областта на ухапването,
мускулна слабост, загуба на сетивност, сутрешна скованост и парене в
областта на белега, като й е предписана медикаментозна терапия.
Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е освидетелствало
въззивницата на 08.02.2023 г. Установяват се два белезникави белега от
оперативни интервенции, започващи от долна (6,5 см) и вървящи към горна
повърхност (8 см). Двете рани се пресичат в средната част на по-дългата рана.
Белегът никога няма да изчезне и причинява неприятно отражение при
възприемане на увредената част на тялото – дясна предмишница, тъй като е
нарушен естетичният вид на предмишницата. Запазен е пълният обем на
движение на дясната предмишница.
В открито съдебно заседание на 28.03.2023 г. пред първата инстанция
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза пояснява, че установените
нарушения на сетивността на нервите на ръката на въззивницата са
необратими. Те не препятстват движението на ръката, включително
захващането. Движенията не са съпроводени с болка, освен при натоварване,
но винаги има дискомфорт, изтръпване и парене в областта на белега.
Мускулната немощ на въззивницата няма да се подобри, а ще се увеличава с
възрастта. Няма данни дали *** *** на въззивницата е причинена преди или
след инцидента. Няма данни също така дали *** *** *** е във връзка с
инцидента, тъй като може да се дължи и на прекарания от въззивницата
инсулт или начина й на живот. Инсултите на въззивницата нямат отношение
към получените травми, но бавното зарастване на раната може да се дължи на
придружаващото й заболяване ***. Според вещото лице оперативният белег
не може да се дължи на метода на зашиване, на начина на третиране на
4
тъканите или на грижата в следоперативния период.
Съдът счита, че заключението на съдебно-медицинската експертиза е
обективно и компетентно изготвено, поради което няма причина да не бъде
кредитирано.
По делото са разпитани и свидетелите С.Д. и Г. Д.. От техните
показания, които се подкрепят взаимно, се установява, че за период от 2-3
седмици до около месец ищцата е имала нужда от помощта на близките си, за
да се обслужва и да се придвижва до болницата за прегледи. Спряла да излиза
навън до лятото на 2022 г. И до днес изпитва болки, когато трябва да използва
ръката си, като се нуждае от помощ в домакинството. След инцидента
въззивницата загубила жизнеността си и се е затворила в себе си. Освен това
започнала да се страхува от кучета, включително такива, за които се е
грижила до този момент.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки, тъй като са
подробни, подкрепят се взаимно и в същото време съответстват на останалите
доказателства по делото – медицинските документи и съдебно-медицинската
експертиза. Не е налице причина да не се кредитират показанията на Г. Д.,
макар и да е *** на въззивницата (чл. 172 ГПК).
От разпита на свидетелите М. Р. и П. П. се установява, че въззиваемата
многократно е предлагала помощ на въззивницата – средства за
възстановяване, транспорт и др., но въззивницата е отказвала, като е
заявявала, че семейството й се грижи за нея и има кой да я води до болницата.
Свидетелите Р. и П., макар и заинтересовани (бивш приятел, съответно
*** на въззиваемата), дават правдиви показания. Значението на последните за
спора не е голямо, тъй като въззиваемата не оспорва вината си по делото, а
въззивницата няма задължение да приема помощ от въззиваемата.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че на въззивницата се
дължи и обезщетение за имуществени вреди в размер на 107,25 лв., от които
23,96 лв. – разходи за закупуване на лекарството „Диокет“, и 83,29 лв. –
разходи за заплатени таксиметрови услуги. Според настоящия съд не е
доказано, че посоченото лекарство е закупено във връзка с инцидента.
Представената лекарска рецепта (л. 27 от първоинстанционното дело) е без
поставена дата. В нито един от представените медицински документи няма
данни на въззивницата да е назначавана терапия с лекарство „Диокет“. Освен
това представената касовата бележка за закупуването на лекарството (л. 31 от
първоинстанционното дело) е от почти една година след инцидента
(23.08.2021 г.), а последният амбулаторен лист за преглед е от 16.03.2021 г.
Поради изложеното настоящият съд намира за верни изводите за
недоказаност, направени от първоинстанционния съд.
По делото липсват данни, че разходите за таксиметрови услуги (л. 34 от
първоинстанционното дело) са направени във връзка с процесния инцидент.
Няма съвпадение между датите на касовите бележки и датите на
медицинските документи по делото, удостоверяващи извършване на прегледи
на въззивницата. От касовите бележки не може да се установи от коя до коя
точка е осъществявано пътуване. Следователно и в тази част разходите са
5
недоказани, както правилно е приел първоинстанционният съд.
Спорен между страните в настоящото производство е и въпросът за
обема на неимуществените вреди, претърпени от въззивницата. Съгласно
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд при
определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите. Тези обстоятелства
не само следва да се посочат от съдилищата, но трябва да се отчита и
значението им за размера на вредите. Според трайната практика на ВКС
(Решение № 50148/28.02.2023 г. по т.д. № 925/2021 г. на ВКС, II т.о., Решение
№ 50072/01.11.2022 г. по гр.д. № 4101/2021 г. на ВКС, II г.о., Решение №
248/02.08.2018 г. по т.д. № 1565/2017 г. на ВКС, I г. о. и др.) при телесните
увреждания за размера на обезщетението за неимуществени вреди от
значение са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено увреждането, допълнителното
влошаване на състоянието на здравето, причинените душевни страдания,
осакатяванията, загрозявания и други обстоятелства. Следва да се вземе
предвид и общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество, както и конкретните икономически условия
към момента на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди следва
в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на
неоснователно обогатяване. От значение за размера на обезщетението е и
съдебната практика, формирана по сходни случаи.
Като съобрази обстоятелствата по делото, настоящият съд намира
следното по отношение на размера на обезщетението за неимуществени
вреди:
Начинът на увреждане – ухапване от куче, сам по себе си сочи, че
въззивницата значителни болки и страдания. Това несъмнено е ужасяващо
преживяване, по време на което ищцата е изпитала страх за здравето и живота
си. Характерът на увреждането също е травматичен – дълбока рана,
съпроводена с обилно кървене. Наложило се е въззивницата да се подложи на
операция по спешност и да прекара около седмица в болницата – период, в
който е нормално да е изпитвала повишено ниво на болка, неудобства,
притеснения и други негативни преживявания. В резултат на инцидента
ищцата до края на живота си ще има загрозяващ белег на предмишницата.
Освен това необратимо са увредени нервите в горния й крайник, което и
занапред ще й причинява дискомфорт, както и болка при натоварване. Следва
да се отбележи, че възстановяването на въззивницата е било затруднено, тъй
като е била в напреднала възраст (** г.) и в лошо физическо състояние
(поради *** *** *** и ***). Наложило се е да посещава често лекари, тъй като
е имала оплаквания за болки и неудобства във връзка с инцидента. Около три
месеца след инцидента е престояла за още три дни в болница. Около месец
след инцидента се е нуждаела от чужда помощ за задоволяване на ежедневни
потребности и посещение на лекари. Спряла е да излиза навън в продължение
на повече от година. Изгубила е жизнерадостта си, затворила се е в себе си и
е започнала да се страхува от кучета, дори такива, за които до този момент се
е грижила.
6
За да определи правилно размерът на обезщетението, съдът отчете
икономическата обстановка, както и съдебната практика по сходни случаи.
Така например с Определение № 545 от 12.06.2020 г. по гр. д. № 459 / 2020 г.
на ВКС, III г. о. не е допуснато касационно обжалване на Решение №
170/11.11.2019 г., постановено по в.гр.д. № 286/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Търговище в частта, потвърждаваща решение № 71/10.07.2019 г. по гр.
д. № 239/2018 г. на Районен съд – Омуртаг, с което за вреди от ухапване от
куче, причинени на 26.04.2018 г., е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5 000 лв. Подобно на настоящия случай, нараняването е в
областта на горните крайници.
С Определение № 619 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 1043/2019 г. на ВКС,
III г. о., не е допуснато касационно обжалване на Решение №1316 от
01.11.2018г по в.гр.д.№ 1933/2018 г. на Пловдивски окръжен съд,
потвърждаващо Решение № 1563 от 04.05.2018 г. на Пловдивски районен съд,
с което за вреди от ухапване от куче, причинени на 17.05.2017 г., е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5400 лв. И по това дело
нараняването е в областта на горните крайници.
С Определение № 210 от 18.03.2021 г. по гр. д. № 3593/2020 г. на ВКС,
III г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 134 от
18.06.2020 г. по гр. дело № 122/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч,
потвърждаващо Решение № 162/16.10.2019 г. по гр. д. № 1139/2018 г. на
Районен съд – Тетевен, с което за вреди от ухапване от куче, причинени на
05.05.2018 г., са присъдени 8000 лв. – обезщетение за неимуществени вред.
Този инцидент е бил съпроводен с по-сериозни последици от настоящия: 20-
дневно болнично лечение, две операции, трайно затруднение на движението
на левия долен крайник за продължителен период от време (3-4 месеца),
смесена тревожно-депресивна реакция, като всичко това е обосновало по-
високия размер на обезщетение.
С Определение № 231 от 28.03.2019 г. по гр. д. № 3946/2018 г. на ВКС,
III г. о., не е допуснато касационно обжалване на Решение № 1063/23.07.2018
по г.д.№.1043/2018 на Пловдивския окръжен съд, потвърждаващо Решение №
808/8.03.2018 по г.д. № 16844/2017 на Пловдивския районен съд, с което за
вреди от ухапване от куче, причинени на 21.08.2017 г., е присъдено
обезщетение в размер на 10 000 лв. Фактическата обстановка обаче е
различна от тази по настоящото дело, тъй като се касае за дете, нараняванията
са в областта на главата и детето ще има белези до края на живота си.
С Определение № 506 от 29.05.2020 г. по гр. д. № 1142 / 2020 г. на ВКС,
III г.о. е потвърдено Решение № 2731 от 9.12.2019 г.по в.гр.д. № 792/2019 г.
на Софийския апелативен съд, с което частично е отменено и потвърдено
Решение № 375/21.11.2018, постановено по гр.д. № 636/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Перник и като краен резултат е присъдено обезщетение в
размер на 70 000 лв. за неимуществени вреди от ухапване на 22.02.2017 г.
Става дума за изключителен случай в съдебната практика, при който
пострадалата е нападната и е била на земята в продължение на 20-30 минути,
пищяла е от болка и е била окървавена. В резултат на това нападение е
получила тежки увреждания с трайни последици: *** *** на *** *** с *** ***
7
***, *** *** ***, множество *** *** *** в *** на *** и ***, травматичен шок,
като вследствие на процесния деликт е изживяла остра стресова реакция,
продължаваща и до момента на решението. Множеството увреждания на
ищцата са довели до необходимостта тя да претърпи четири оперативни
интервенции. Дори и след операциите са ограничени движенията й в
крайните фази на *** и *** ***, както и *** *** *** ***, което намалява по
сила захвата на ръката. Фактическата обстановка по настоящото дело е много
по-лека от описаната.
От анализа на тази практика следва, че при сходни случаи с този на
въззивницата обезщетението за вреди е около 5000-5500 лв.
Като съобрази всички изложени по-горе критерии поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът счита, че в конкретния случай на въззивницата
следва да бъде определено обезщетение в размер на 6000 лв. То се явява
достатъчно да покрие всички вреди от процесното непозволено увреждане,
без да се стига до неоснователно обогатяване за сметка на въззиваемата.
Следва да се отбележи, че и преди инцидента въззивницата се е намирала в
недобро физическо състояние – била е на ** г., страдала е от *** с *** ***;
имала е *** *** *** и *** ***. Не се доказаха твърденията й, че *** *** и ***
*** *** са във връзка с инцидента. Съдът счита, че този размер съответства и
на икономическите условия в страната.
Въз основа на изложеното съдът намира за неоснователни претенциите
за имуществени и неимуществени вреди за размера над 315,73 лв. до пълния
предявен размер от 422,98 лв., както и за неимуществени вреди за размера над
6000 лв. до пълния предявен размер от 14 000 лв. Поради съвпадане на
изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваните части. В диспозитива следва да се даде правилната
правна квалификация на иска – по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 50, вр. с чл. 45
ЗЗД.
По разноските:
Въззиваемата е направила своевременно искане за заплащане на
деловодни разноски в размер на 1660 лв. за адвокатско възнаграждение във
въззивна инстанция. Представени са доказателства за заплащане на
възнаграждението – договор за правна помощ, който има характера на
разписка. Предвид изхода на спора следва да присъди пълният размер на
претендираните разноски.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 877/26.04.2023 г., постановено по гр. д.
№ 3864/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, в ЧАСТТА, с която е
8
отхвърлен искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД на В. П. Д., ЕГН **********, срещу К. П.
П., ЕГН **********, за сумата над 315,73 лева (триста и петнадесет лева и
седемдесет и три стотинки) до пълния предявен размер от 422,98 лева
(четиристотин двадесет и два лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в заплатени разходи за лечение на причинените й на 16.09.2020 г. в гр.
Бургас увреждания в областта на дясна предмишница в резултат от ухапване
от куче – собственост на П., спрямо което същата не е взела мерки за
обезопасяване и контрол, както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД на В. П. Д., ЕГН **********, срещу К. П. П., ЕГН
**********, за сумата над 6000 (шест хиляди) лева до пълния предявен
размер от 14 000 (четиринадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
същото увреждане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 В. П. Д., ЕГН **********, да
заплати на К. П. П., ЕГН **********, сумата от 1660 (хиляда шестстотин и
шестдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивна инстанция.
Решението в частта относно иска за имуществени вреди е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а в частта
относно иска за неимуществени вреди може да бъде обжалвано с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9