Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….06.2020г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретаря Нели Катрикова
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 170 по описа за 2020г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
1. въззивна жалба с вх.№ 59152 от 13.08.2019г. на А.И.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** 20,
чрез пълномощник адв. Е.Д. ВАК, срещу Решение № 3196 от 11.07.2019г. по гр.д.№
18700/2018г. по описа на ВРС, 14-ти състав, допълнено с определение
№13191/09.10.2019г. по реда на чл.248 от ГПК, в частта, в която е отхвърлен предявения от ищеца А.И.Т.
с ЕГН ********** срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков 68, осъдителен иск над присъдената сума от 6811.97 лева до пълния
претендиран размер от 12 339.88 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди на л.а “***“ с ДК № ***, настъпили в резултат на ПТП на 20.08.2018 г. по пътя Варна-Бургас,
на 200 м. от ресторант „Х.“,
причинено от водача на лек автомобил „***“
с ДК № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, по щета № ********* от
23.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 12.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД
и
2. въззивна жалба с вх. №
55771 от 30.07.2019 на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков 68, чрез
пълномощник юрк Г.Р., срещу Решение № 3196 от 11.07.2019г. по гр.д.№
18700/2018г. по описа на ВРС, 14-ти състав, допълнено с определение
№13191/09.10.2019г. по реда на чл.248 от ГПК, в частта, в която
е уважен предявения от ищеца А.И.Т. с ЕГН ********** срещу „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Княз Дондуков 68, осъдителен иск за
сумата от 6811.97 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди на л.а “***“ с ДК № ***, настъпили в резултат на ПТП на 20.08.2018 г. по пътя Варна-Бургас,
на 200 м. от ресторант „Х.“,
причинено от водача на лек автомобил „***“
с ДК № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, по щета № ********* от
23.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 12.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД
В жалбата си процесуалният представител на
въззивника А.И.Т. излага, че решението на ВРС в частта, в която съдът е
отхвърлил заявената осъдителна претенция е неправилно и незаконосъобразно;
постановено при противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Счита за неправилен начинът по който, съдът
е определил размера на дължимото обезщетение. Настоява, че в резултат на
събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ е
установена хипотезата на „тотална щета“, съгласно разпоредбата на чл.390, ал.2
от КЗ като при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се
съобрази нормата на чл.386, ал.2 от КЗ и размера на обезвредата следва се
определи от действителната пазарна стойност на автомобила към датата на
увреждането. Настоява се за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване
на иска до пълния му размер, вкл. и за разноските в исковото и въззивното производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* не депозира писмен отговор.
В жалбата си въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* излага, че решението е неправилно и
незаконосъобразно поради нарушение на материални и процесуалния закон
нарушение, и моли за неговата отмяна. Счита за необоснован извода на съда да
определи размера на дължимото обезщетение въз основа на стойността на ремонта
на МПС, а не при условията на „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ.
Посочва се, че всяка една от стойностите, необходима за възстановяване на
автомобила, посочени от в.л. е по-висока от 70 % от определената от специалиста
действителна стойност на процесния автомобил към датата на ПТП. На следващо
място като се позовава на приложима съдебна практика Решение № 65 от
09.07.2013г. по гр.д. № 865/2012г. ВКС, трето г.о., Решение № 165 от 24.09.2013г. по т.д. № 469/2012г., ВКС,
второ т.о., счита, че реалната увреда на собственика на процесното МПС е равна
на действителната /пазарна/ стойност на автомобила към датата на ПТП –
15 190 лева, намалена с прихода, получен при реализиране на запазените
части на МПС. Противопоставя се на приетото от съда заключение /вкл. оспорено и
осз пред исковия съд/, в частта относно невъзможността да се оценят запазените
части, като се настоява, че всички незасегнати от ПТП части следва да бъдат
определени като такива. Настоява да бъде поправен процесуалният пропуск на съда
след оспорване заключението на в.л. в съответната част, да назначи повторна
такава, която да отговори на вече поставените въпроси относно стойността на
запазените части. Настоява се отмяна на постановеното решение в обжалваната
част с присъждане на разноски, сторени в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна въззивника
А.И.Т. депозира писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност на
въззивната жалба.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Всяка от
въззивните жалби е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок
от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари
2016г.). За основателността на
прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже
освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие
на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав:
деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя
се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а – при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното
обезщетение.
Не се
спори и видно от представено по делото свидетелство за регистрация част първа
лек автомобил марка и модел *** с рег. *******и рама ********** е собственост на А.И.Т..
От ангажираните по гр.д.№ 18700/2016г. по описа на ВРС писмени доказателства -
протокол за ПТП № 2726
от 20.08.2016г., искане за
оценка по щета ********* от 23.08.2016г.; опис заключение за вреди на МПС, се
установява, че към момента на настъпване на ПТП на дата 20.08.2016г. ответното
застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на водача на
лек автомобил марка *** с ДК № ***, въз основа на сключения договор за
задължителна застраховка „ГО”, обективиран в застрахователна полица № BG/08/115002860312, валидна в периода от 05.12.2015г. до 04.12.2016г.
Въз основа на писмените
доказателства, вкл. констативен протокол за ПТП
№ 2726 от 20.08.2016г. и заключението по делото и
заключението на изготвената САТЕ, данните от които взаимно си кореспондират, по
безспорен начин се определя механизма на ПТП, съгласно който на 20.08.2016г.
ищецът Т. е управлявал автомобила си по главен път Варна-Бургас в южна посока.
На 200 м. от ресторант Х. в лентата, в която се движел процесния автомобил,
навлиза л.а. ***, рег. *******, собственост на Лизингова къща София лизинг ЕАД,
управляван от Н.С.И.. В опит да избегне челен удар Ищецът Т. завил волана
надясно, но бил блъснат в лявата страна, при което л.а. Тойота с рег. *******се
завъртял , спрял напречно на пътното платно, като задните гуми влезли в
крайпътната канавка.
Настъпилото
ПТП било посетено от орган на КАТ – ПП, от когото бил съставен Протокол за ПТП
с пострадали лица под № 2726.
Собственикът на
пострадалия автомобил, ищецът Т. уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, ответното дружество, като същият на 23.08.2016г. извършва
оглед на автомобила, изготвя снимков материал и съставя Опис - заключение за
вреди на МПС по щета № *********, като в него подробно са описани увредените
детайли.
Между страните не е спорно, че на 03.04.2018г. А.И.Т. е получил като застрахователно обезщетение за нанесените щети по автомобила сумата от 8192.12 лева
Предмет на оспорване в исковото производство,
който с оглед въведните основания за обжалване на постановения от
първоинстанционния съд съдебен акт, е поставен на разглеждане и във въззивното
производство, е размера на
дължимото обезщетение, с оглед начина на неговото определяне.
Не се оспорва изявлението на вещото лице, направено в съдебно заседание,
че оглед на автомобила не е направен и не може да бъде осъществен, тъй като към
момента на изготвяне на експертното заключение, по данни на ищеца процесното МПС
е отремонтирано.
Същевременно вещото лице
обосновава извода за наличие на тотална щета и се мотивира в доклада, направен
в открито съдебно заседание, предвид изчислената обща сума, необходима за
възстановяване и пускане на автомобила в движение в размер на 20 219.56 лева
(получена като сбор от
стойността на нови части от алтернативен доставчик и средни пазарни цени за
труд в автосервизи, които не притежават сертификат за качество ISO 9001:2008) и действителната стойност на автомобила в
размер на 15 190 лева (изчислена
по метода на пазарните аналози),
при което се установява, че средствата за ремонта на вещта надвишават
действителната й стойност с повече от 70 %.
Съгласно чл.390, ал.2 от КЗ тотална щета на МПС е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност.
Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ (чл. 208 от КЗ (отм.)) и предвид трайната практика на ВКС,
обективирана в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. на ВКС, І т.о.;
решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение №79/2009
г. по т.д.№156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение №165/24.09.2013г. по
т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о., при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
– чл.400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг. от чл. 400, ал.2 от КЗ.
Безспорно е, че с оглед така
установеното съотношение на сумата, необходима за ремонт на вещта, и нейната
действителна стойност, е налице тотална щета. Предвид установеното
застрахователят е обвързан от поетия ангажимент по застрахователния договор и с
оглед наличието на всички предпоставки на института на непозволеното увреждане
следва да обезщети пострадалия. Начинът, по който последният е формулирал
искането си /без да се очаква от пострадалия конкретна материално-правна
обосновка на заявеното искане/, не променя вида на отговорността на
застрахователя при констатирана тотална щета на автомобила в резултат на ПТП,
вината за което е застрахована при ответното дружество, и която отговорност във
финансово изражение не може да надвишава действителната стойност на автомобила.
Размерът на тази стойност от 15 190 лева е установен по делото и е дължим
на пострадалия собственик.
Същевременно вещото лице по
допусната и изслушана във въззивното производство САТЕ, установява, че са
налице части и детайли по автомобила, които не са пряко засегнати от ПТП, които
могат да бъдат реализирани като употребявани резервни части от оторизиран за
продажбата им търговец, възлизащи на обща стойност от 2550 лева. Стойността,
която би била платена от търговеца на собственика на автомобила след приспадане
на ДДС, разходи по транспортиране, разоборудване и съхранение на останките на
автомобила, както и печалба, възлиза на 624 лева. Съгласно установена
съдебна практика – Решение № 165 от 24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение №44/02.06.2015г. по т.д. № 775/2014г. на ВКС, първо т.о.,
решение № 59/12.06.2015г. по т.д. № 1256/2014г. на ВКС, второ т.о. и др., споделяна от настоящия състав и според която при тотална щета стойността на запазените части
следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила към настъпване
на застрахователното събитие, същата следва да бъде приспадната от пазарната стойност на автомобила,
при което следващото се обезщетение възлиза на сумата от 14 566 лева. Установи се, че ищецът е получил на
03.04.2018г. /преди завеждане на исковата претенция/ застрахователно
обезщетение в размер на 8 091.49 лева, при което дължими са 6474.51 лева,
до който размер искът се явява основателен и доказан. Това налага обжалваното решение да бъде
отменено в частта за сумата над 6474.51 лева до присъдения размер от 6811.97
лева.
Правилно и законосъобразно
исковият съд е поставил в тежест на пострадалия собственик представянето на
предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на
длъжника в забава, като част от задължението му да установи фактите, на които
основава своите искания. В този смисъл и доколкото е оспорено изцяло искането
за присъждане на обезщетение за забава в плащането на главницата, то същото ще
следва да се дължи, считано от датата на представяне на застрахователя на
доказателства за настъпване на това обстоятелство, изразяващо се представяне
пред застрахователя на доказателства за прекратяване на регистрацията на
увредения автомобил. При липса на представени по делото такива, то възражението
на въззивника се явява основателно и началната дата на обезщетението за забава
следва да се постави в зависимост от сбъдването на това условие. Решението в
тази част следва да бъде отменено и постановено ново с присъждане на обезщетение
за забава, считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства
за прекратяване на регистрацията на увредения автомобил.
По разноските : С оглед резултата по спора и на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********,
следва да заплати на ищеца сторените разноски в исковото производство в размер
на 1037.20 лева.
Съразмерно с отхвърлената част от иска, на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* се следват
разноските през първоинстанционния съд в размер на 213.89 лева, както и
сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на 26.56 лева.
Воден от
гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3196 от 11.07.2019г. по гр.д.№
18700/2018г. по описа на ВРС, 14-ти състав, допълнено с определение
№13191/09.10.2019г. по реда на чл.248 от ГПК, в частта, в която
е уважен предявения от ищеца А.И.Т. с ЕГН ********** срещу „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Княз Дондуков 68, осъдителен иск за
разликата над 6474.51 лева до присъдения размер от 6811.97 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а “***“ с ДК № ***,
настъпили в резултат на ПТП на 20.08.2018 г. по пътя Варна-Бургас,
на 200 м. от ресторант „Х.“,
причинено от водача на лек автомобил „***“
с ДК № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, по щета № ********* от
23.08.2016 г., на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД, както и В ЧАСТТА, с
която са присъдени разноски, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца А.И.Т. с ЕГН ********** срещу „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Княз Дондуков 68, осъдителен иск за
разликата над 6474.51 лева до претендирания размер от 6811.97 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а “***“ с ДК № ***,
настъпили в резултат на ПТП на 20.08.2018 г. по пътя Варна-Бургас,
на 200 м. от ресторант „Х.“, причинено
от водача на лек автомобил „***“ с ДК № ***, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, по щета № ********* от 23.08.2016 г., на осн.
чл.432, ал.1 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3196 от 11.07.2019г. по гр.д.№ 18700/2018г. по описа на ВРС,
14-ти състав, допълнено с определение №13191/09.10.2019г. по реда на чл.248 от ГПК, в частта, в която е
отхвърлен предявения от ищеца А.И.Т. с ЕГН ********** срещу „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Княз Дондуков 68, осъдителен иск над
присъдената сума от 6811.97 лева до пълния претендиран размер от 12 339.88
лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а “***“
с ДК № ***, настъпили в резултат на ПТП на 20.08.2018 г. по пътя Варна-Бургас,
на 200 м. от ресторант „Х.“,
причинено от водача на лек автомобил „***“
с ДК № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, по щета № ********* от
23.08.2016 г., на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
ОТМЕНЯ Решение № 3196 от 11.07.2019г. по гр.д.№
18700/2018г. по описа на ВРС, 14-ти състав, допълнено с определение
№13191/09.10.2019г. по реда на чл.248 от ГПК, в частта за началната дата на
обезщетението за забава, вместо което ПОСТАНОВЯВА
:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков 68, да
заплати на А.И.Т. с ЕГН ********** с
постоянен адрес *** 20, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, обезщетение за
забава, определено по размер от законната лихва върху сумата от 6474.51 лева,
считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на л.а “***“ с ДК
№ *** до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Княз Дондуков 68, да заплати на А.И.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***
20 разноски, сторени в исковото производство, в размер на 1037.20 лева, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.И.Т. с ЕГН ********** с
постоянен адрес *** 20 да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков 68 сумата от 213.89
лева,
представляваща
съдебно-деловодни за първоинстанционното производство, както и сумата от 26.56
лева разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 и
ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
1.
2.