С присъда № 122/08.10.2008 година, постановена по н.ч.х.д. № 136/2008 година, Момчилградският районен съд е признал Кериме Мурад Расим от с.Хаджийско, общ. Кирково за виновна в това, че на 19.04.2008 година в с.Хаджийско, общ. Кирково причинила на Хамиде Сали Хасан от с.с. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето- престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, за което и на основание чл. 78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 600 лева. С присъдата Кериме Мурад Расим от с.Хаджийско, общ. Кирково е осъдена да заплати на Хамиде Сали Хасан от с.с. сумата в размер на 200.00 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2008 година до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 312 лева, като е отхвърлен гражданския иск за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 2000 лева, като неоснователен и недоказан. Присъдена в полза на Районен съд Момчилград е държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Кериме Мурад Расим от с.Хаджийско, общ. Кирково, която обжалва осъдителната присъда изцяло и моли същата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която да бъде призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск. Претендира да й бъдат присъдени направените пред двете инстанции съдебни и деловодни разноски. Твърди се в жалбата, че първоинстанционият съд необосновано приел, че жалбодателката е извършила престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Същата признавала, че имало случай, при който била влязла в пререкания с Хамиде Хасан и я била бутнала, но тя не е получила увреждания от това. Необосновано било прието медицинско удостоверение за уврежданията на Хамиде Хасан, което било издадено няколко дни след датата, на която твърдяла, че е станал инцидента. В съдебно заседание жалбодателката и защитникът й заявяват, че поддържат въззивната жалба. В пледоариите по същество се поддържа становището, че не се установявало по безспорен и категоричен начин нанасянето на побой на тъжителката от страна на жалбодателката, поради което се поддържа искането въззивният съд да я оправдае по предявеното й в първоинстанционния съд обвинение. Въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда е постъпила и от Хамиде Сали Хасан от с.Хаджийско, общ. Кирково, която я обжалва като неправилна поради нарушение на материалния закон – неправилна квалификация на деянието по чл. 130, ал.1 от НК, вместо по чл. 130, ал.2 от НК, и несправедливо занижен размер на наложената глоба и на уважения граждански иск. Излагат се следните съображения: налице били безспорни писмени и гласни доказателства, че на 19.04.2008 год. в с. Хаджийско, община Кирково, подсъдимата Кериме Мурад Расим е нанесла побой на Хамиде Сали Хасан от с.с., като й причинила лека телесна повреда. Вследствие на побоя пострадалата получила 6 на брой синкаво-морави кръвонасядания по главата и тялото и претърпяла значителни болки и страдания. Съдът неправилно квалифицирал деянието по ал.2 на чл.130 от НК, тъй като очевидно се касаело до причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Съдът неправилно определил наказанието, което подсъдимата следвало да изтърпи, като необосновано наложил глоба към минималния размер. Съдът неправилно определил и размера на присъденото обезщетение от 200 лева, тъй като пострадалата изпитвала болки и страдания дълго време, и била нарушена нейната телесна неприкосновеност. Поради изложеното жалбодателката моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимата Кериме Мурад Расим от с.Хаджийско,община Кирково за виновна по чл.130у ал.1 от НК, каквото обвинение е имало в първата инстанция или да измени посочената присъда като увеличи размера на наложената глоба и на предявения граждански иск. В съдебно заседание повереникът на жалбодателката – тъжител в първоинстанционното производство, поддържа така подадената въззивна жалба по изложените съображения, оспорва въззивната жалба на подсъдимата Кериме Мурад Расим като неоснователна и моли за произнасяне съобразно исканията на тъжителката във въззивната жалба. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивните жалби, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, приема за установено следното: По жалбата на Кериме Мурад Расим: Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал, проверил и обсъдил всички сочени и относими към предмета на доказване съобразно чл. 102 от НПК доказателства. На основание чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите си е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали. Изложил е съображения при констатирани противоречия на доказателствата, кои от тях приема, а други отхвърля. Въззивната инстанция приема фактическа обстановка, аналогична с установената от първоинстанционния съд, като не установява нови фактически положения. Подсъдимата Кериме Мурад Расим е родена на 15.08.1959 год. в с.Душинково,общ.Кирково,живуща в с.Хаджийско, общ.Кирково, българска гражданка, селскостопански производител, омъжена, неосъждана. На 19.04.2008 год. привечер, жалбодателката и тьжителка в първоинстанционния съд Хамиде Сали Хасан излязла от дома си в с.Хаджийско, общ. Кирково и тръгнала към изхода на селото, за да посрещне от паша стадото с животни и прибере в дома си своите крава и теле. За да посрещнат своите животни, на същото място се намирали и свидетелите Фатме Мюмюн Емин и Юмер Мустафа Байрям. Със същото стадо, на паша били пуснати и кравите на подс. Кериме Расим. При приближаване на животните, тъжителката Хасан влязла между тях и подкарала своите крава и теле, като същевременно ги пазела, за да не се блъскат с другия добитък, като до нейните животни се движела бременната крава на подс. Расим. В този момент подсъдимата се задала откъм спирката на селото, след стадото, като носела в себе си пръчка, с която подкарвала добитъка си. Отдалеч подс. Расим помислила, че тъжителката Хасан удря нейната крава. Ядосала се, отишла при последната и с пръчката започнала да нанася удари по главата й и цялото тяло, като същевременно я питала защо удря кравата й. След като я ударила няколко пъти по посочените места, подсъдимата спряла, подкарала кравите си и се отдалечила. Тъжителката се прибрала със своите животни в дома си, като плачела и междувременно се подуло окото й. В дома им се намирал св. Емин Мехмед Хасан – син на пострадалата, на който последната се оплакала, че била бита от подс. Расим и след като се съблякла, синът й видял следите от удари с пръчка по тялото на майка си. На 21.04.2008 год. тьжителката се явила при съдебния лекар д-р Н. Маринов и след прегледа, й било издадено съдебномедицинско удостоверение № 92/2008 година, в заключението на което били вписани следните констатирани телесни увреждания: кръвонасядания и охлузвания по кожата на лицето, главата, гърдите, гърба и седалището. Посочено е, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава пострадалата. Сочи се, че са били причинено болка и страдание. Горната фактическа обстановка съдът възприема въз основа на показанията на свидетелите Фатме Мюмюн Емин, Юмер Мустафа Байрям и Емин Мехмед Хасан, които кредитира изцяло като последователни и безпротиворечиви; от писмените доказателства, събрани по делото- съдебномедицинско удостоверение № 92/21.04.2008 година, изд. от д-р Маринов, съдебен лекар, преписка вх. № 528/2008 година на РП-Момчилград, свидетелство за съдимост, справка рег. № 12 353/2008 година на РПУ-Кирково, акт за установяване на административно нарушение от 29.04.2008 година против Кериме Мурад Расим, всички доказателства, обсъдени във връзка с обясненията на подс. Расим, които съдът възприема с изключение на тези в частта им, че не била нанесла побой на пострадалата Хасан, а само измъкнала пръчката от ръцете на последната, защото тя удряла бременната й крава и я захвърлила настрани. Във връзка с доказателствата по делото, следва да се посочи, че в проведеното първоинстанционно съдебно следствие не е поискано от подсъдимата и защитника й, и поради това обстоятелство- не е събрано каквото и да било доказателство по своя характер, което да подкрепя посочените обяснения на подсъдимата или да опровергава показанията на свидетелите Фатме Емин и Юмер Байрям, които са се намирали на мястото на инцидента и са били очевидци на нанасяне на побоя. Напротив, събраните по делото доказателства изцяло и по несъмнен начин установяват изложените от тъжителката обстоятелства и тъй като тежестта да докаже обвинението по дела, образувани по тъжба на пострадалия, лежи върху тъжителя- в случая върху Хасан, същата успешно е доказала твърденията си за нанесен побой от подсъдимата по време, място и начин, възприет и описан във фактическата обстановка по делото. Св. Емин и Байрям сочат в показанията си, че се намирали на мястото на инцидента, защото също чакали животните си, като били в близост до тъжителката и подсъдимата, и са възприели непосредствено, че последната нападнала с обвинения тъжителката, че удря кравите й, и с пръчка, която държала в ръката си, започнала да нанася удари по тялото й. Сочат също, че не се намесили, защото това били техни отношения, но твърдят, че тъжителката Хасан не е удряла кравите на подсъдимата. Състоянието на пострадалата след нанесения побой- кръвонасяданията и синините по лицето и тялото й, са били възприети непосредствено от сина й- св. Емин Хасан, след като майка му се прибрала с животните, като плачела, окото й било подуто, и имала видими следи от удари с пръчка по цялото тяло. Гласните доказателствени средства, кредетирани от съда, се подкрепят и от заключението на съдебномедицинско удостоверение № 92/2008 година относно характера на причинените телесни увреждания, времето и начина на причиняването им. Доводът на защитника на подсъдимата, че пострадалата била освидетелствана не веднага след инцидента, а два дни след него – на 21.04.2008 година, по никакъв начин не може да разколебае доказателствената сила на писменото доказателство, тъй като при прегледа, съдебният лекар освен характера, разположението и начина на причиняване на уврежданията, е посочил и тяхната давност, т.е., че по време е възможно да са получени както са съобщени от пострадалата. Ето защо датата на издаване на удостоверението и освидетелстване на пострадалата два дни след побоя не променя извода за времето на извършване на деянието. Напротив, заключението по съдебномедицинското удостоверение потвърждава и е еднопосочно с обсъдените по делото показания на свидетелите както относно инкриминираната дата, така и относно другите фактически обстоятелства, изяснени по делото. В тази връзка, налице е по делото още едно писмено доказателство- препис от акт за установяване на административно нарушение от инкриминираната дата- 29.04.2008 година, съставен срещу подсъдимата от инспектор при РПУ- Кирково за предизвикване на скандал и нанасяне на побой на Хасан с дървена пръчка, подписан от подсъдимата без възражение. Предвид обсъденото, се установява по несъмнен начин, че на инкриминираната дата подсъдимата е нанесла побой на тъжителката по начина и с причинените телесни увреждания, описани във фактическата обстановка. По така описани начин, подсъдимата Расим е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 130, ал.2 от НК, като на 19.04.2008 година в с.Хаджийско, общ. Кирково причинила на Хамиде Сали Хасан от с.с. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал първоинстанционния съд. Налице е причинна връзка между противоправното поведение на подсъдимата- нанесения на пострадалата побой, и настъпилия общественоопасен резултат- причинените й телесни увреждания. Деянието е извършено с пряк умисъл, при който подсъдимата е предвиждала, искала и постигнала настъпилите общественоопасни последици. При определяне на наказанието на подсъдимата, първоинстанционният съд правилно е преценил, че по отношение на деянието и дееца са налице предпоставките на чл. 78а, ал.1 НК от НК, като е освободил подсъдимата от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 600 лева, а именно: предвиденото наказание е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева; деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред; с деянието не са причинени имуществени вреди. По изложените съображения, въззивната жалба на подс. Расим е неоснователна.
По отношение жалбата на Хамиде Сали Хасан: Разгледана по същество, същата е частично основателна. Неоснователен е доводът, че с деянието подсъдимата е осъществила състава на чл. 130, ал.1 от НК, а именно, разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. За да приеме правна квалификация на деянието по чл. 130, ал.2 от НК, първоинстанционният съд е възприел заключението по съдебномедицинско удостоверение № 92/2008 година за телесните увреждания на пострадалата, които съдебният лекар е посочил, че са й причинили болка и страдание. Последното като квалификация се обхваща от състава на чл. 130, ал.2 от НК, по който съдът е признал за виновна подсъдимата със съответните последици. Неоснователно се иска увеличаване размера на наложеното на подсъдимата административно наказание глоба от 600 лева, като не са налице предпоставки за това. Извършеното деяние е с типичната за престъпленията от този вид обществена опасност. Подсъдимата е с ниска обществена опасност, определяща се от чистото й съдебно минало, възрастта й и частичните самопризнания. Липсват отегчаващи отговорността й обстоятелства. При наличието само на смекчаващи такива, първоинстанционният съд е определил размера на глобата под средния предвиден, като определеното административно наказание глоба от 600 лева е напълно в състояние да постигне целите на наказанието по отношение на подсъдимата. Въззивната жалба е основателна относно размера на уважения граждански иск от районния съд в размер на 200 лева. Присъденото обезщетение е занижено по размер и не е в състояние да обезщети претърпените от пострадалата болки и страдания от нанесения й побой. Установено по делото е, че са й причинени множество наранявания по цялото тяло: в областта на вътрешния край на дясната вежда, вътрешния ъгъл на дясната очна цепка; в горния вътрешен квадрант на дясната млечна жлеза, външния ъгъл и долния ъгъл на лявата лопатка и в долния вътрешен квадрант на лявата половина на седалището, като всяко едно от уврежданията представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК. Несъмнено, пострадалата е претърпяла значителни по интензитет и продължителност болки и страдания. В този смисъл присъденото обезщетение е несправедливо, поради което следва да бъде увеличено до размера от 700 лева, която сума е достатъчна, за да възмезди неимуществените вреди, претърпени от тъжителката вследствие на побоя. Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която Кериме Мурад Расим е осъдена да заплати на Хамиде Сали Хасан сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2008 г. до окончателно изплащане на сумата, като я отмени в частта й, с която предявеният граждански иск от Хамиде Сали Хасан е отхвърлен за разликата от 200 лева до 700 лева, вместо което следва Кериме Мурад Расим да бъде осъдена да заплати обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на още 500 лева или общо в размер на 700 лева, ведно със законната лихва, както е присъдено от първоинстанционния съд. В останалата си част, присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 122/08.10.2008 година, постановена по н.ч.х.д. № 136/2007 година по описа на Момчилградския районен съд в частта й, с която Кериме Мурад Расим от с.Хаджийско, общ. Кирково, ЕГН ********** е осъдена да заплати на Хамиде Сали Хасан от с.Хаджийско, общ. Кирково, ЕГН ********** сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2007 г. до окончателно изплащане на сумата, като я отменя в частта й, с която предявеният граждански иск от Хамиде Сали Хасан е отхвърлен за разликата от 200 лева до 700 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА Кериме Мурад Расим от с.Хаджийско, общ. Кирково, ЕГН ********** да заплати на Хамиде Сали Хасан от с.Хаджийско, общ. Кирково, ЕГН ********** още 500 лева, или общо обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 700 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2008 година до окончателното й изплащане. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|