Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, ХХХVI
– ти състав
На тридесети септември
две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Валентина Батешкова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2012 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Верони – Верони Страшников“, със седалище
и адрес на управление:*** срещу Наказателно постановление № 03 – 011969 от
20.11.2019г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, с което на жалбоподателя, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева
(триста лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Според въззивното дружеството вмененото
в негова вина административно нарушение е недоказано, като акцентира, че остава
неясен начина по който административно – наказващия орган е достигнал до
заключение, че е налице съставомерност на нарушение
по чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от
Кодекса на труда, при условие, че възнагражденията за месец септември са били
платени на лицето и отразена в разчетно-платежната
ведомост за същия месец. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на
наказателното постановление, респ. за намаляване на наложената санкция до законоустановения минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да
изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.
Въззиваемата
страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител който моли за потвърждаване на наказателното
постановление, мотивирайки се, че нарушението е безспорно установено и доказано
от приложените към административно – наказателната преписка доказателства.
Пледира да бъдат присъдени и разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Лицето К.Д.К., с ЕГН: **********
се намирала в трудови правоотношения с ЕТ „В.С.“, като изпълнявала длъжността
„сервитьор“ в обект, стопанисван от търговеца, а именно снек
бар „Старата къща“, находящ се в гр. Варна, ул.
„Преслав“ № 31.
През месец септември 2019г.К.
изпълнявала служебните си задължения, но от дружеството – работодател не й
изплатили в срок до 25.10.2019г. полагащото й се трудово възнаграждение за месец
септември 2019 г.
Св.К.Д.– ст. инспектор в
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършила проверка по сигнал по
спазване на трудовото законодателство на търговеца, като установила
преглеждайки разчетно – платежните ведомости за месец
септември 2019 г., че дружеството не е изплатило в срок дължимото за месеца трудово
възнаграждение на К.Д.К..
Приемайки, че с това свое
поведение, в частност бездействие в срока до 25.10.2019 г. търговецът е нарушил
разпоредбите на чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 270, ал.
2 и ал. 3 от Кодекса на труда, на 14.11.2019 г. св. Д. съставила акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за
нарушение на посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения
АУАН не било депозирано, но същевременно ЕТ „В.С.“ изпълнило своето задължение
да изплати полагащото се и дължимо трудово възнаграждение наК.
за месец септември 2019 г.
На 20.11.2019 г.
Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН,
издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда,
наложил на въззивника административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 300 лева за нарушение на разпоредбите на чл.
128, т. 2 във вр. с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса
на труда
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св.К.В.Д.; Протокол за извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство; разчетно – платежна
ведомост за месец септември и др.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
частично основателна, поради следните причини:
На първо място съдът не установи в рамките на
извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се
отбележи, че вмененото във вина на въззивното
дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита.
Императивната разпоредба
на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда предвижда задължение за работодателя да
заплаща трудово възнаграждение в установените за това срокове. В конкретния
случай от разчетно – платежната ведомост за месец
септември 2019 г. се установява, че ЕТ „В.С.“ е пренебрегнало изпълнението на
посочената нормативна разпоредба, тъй като не е заплатило в срок до 25.10.2019
г. дължимото на К.К. трудово възнаграждение за месец
септември 2019 г., поради което и според съда съвсем правилно е била ангажирана
неговата административно – наказателна отговорност.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на въззивното дружество за
недоказаност на административното нарушение. Действително не са били снети
обяснения от потърпевшия работник/служителК., но в
конкретния случай това не е било необходимо, тъй като приложените писмени
доказателства са достатъчно конкретни и установяват съставомерността на
нарушението по безспорен начин. Действително по делото е приложана
платежна ведомост, в която са били отразени дължимите наК.
суми, но отсъства подпис на същата в графата получил възнаграждението, поради
което и съдът не може да презюмира, че задължението
действително е било платено преди проверката от страна на контролните органи.
Съдът намира, че не са
налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. чл. 28 от ЗАНН. С
нарушението е засегнато основното право на работника/ служителя, а именно да
получава трудово възнаграждение за престирания труд,
още повече, че в случая закъснението на изплащането на трудовото възнаграждение
не е в рамките на ден – два, а се касае за достатъчно дълъг срок, който според
съда изключва всякаква възможност за проявяване на снизхождение към процесното нарушение.
Самата разпоредбата на чл.
415в, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят да се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева.
Действително липсват данни да има необратими вредни последици за работника/служителяК. от извършеното нарушение (в крайна сметка
трудовото му възнаграждение е било изплатено, макар и със закъснение, като това
обстоятелство не е спорно между страните), поради което съдът също намира за
законосъобразно да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда
и административното наказание за извършеното нарушение на чл. 128, т. 2 вр с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда да бъде
индивидуализирано и наложено именно въз основа на тази санкционна разпоредба и
именно в предвидените в нея граници – глоба в размер от 100 до 300 лева.
Наказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на
административно нарушение и напълно необосновано, според съда, е наложил
наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от
100 лева. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо
вината обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се
съдържат данни ЕТ „В.С.“ да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото
законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за
първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и
правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Отегчаващи вината
обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното производство, поради
което съдът намира, че определеното към минимален размер наказание се явява
справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл.
12 от ЗАНН.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 011969 от
20.11.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на
наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до
предвидения в закона минимум от 100 лева.
Предвид изхода на
производството съдът намира, че следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на АНО, като прие, че
възнаграждение в минимален размер от 80 лева би отговорило напълно на
положените по делото процесуални усилия, като предвид крайния размер на
наложената санкция същото следва да се редуцира съобразно уважената /отхвърлена
част от санкцията, като на присъждане в крайна сметка подлежи сумата от 27
лева. Доколкото искане от страна на въззивника за
присъждане на разноски не е направено, съдът не следва да се произнася по него.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 –
011969 от 20.11.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна, с което на ЕТ „В.С.“, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева
(триста лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда, като
намалява размера на наложената „имуществена санкция“ до размер от 100 лева (сто
лева).
ОСЪЖДА ЕТ „В.С.“ да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна сумата от 27 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: