РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17087 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „К.Б.” * срещу Н.А.Ж.
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 297 лв., представляваща неплатена
главница по Договор за кредит № * от 15.09.2015 г. и сумата от 66,77 лв., представляваща част от мораторна неустойка („наказателна лихва”) в общ размер от
340,20 лв., начислена за периода от 15.11.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба,
че между ответника и „4.” * на
15.09.2015 г. бил сключен процесния договор за кредит
по реда на чл. 6 ЗПФУР. Съгласно заявка на ответника и условията на договора
била отпусната по негова банкова сметка ***. за срок на издължаване 30 дни и
падежна дата – 15.10.2015 г. Ищецът сочи, че кредитополучателят се възползвал
от правото си да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от Общите
условия срещу съответна такса, платима преди падежа на задължението. Така
срокът за връщане на заетата сума бил удължен до 14.11.2015 г., но с настъпване
на падежа по договора кредитополучателят не изпълнил задължението си и изпаднал
в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия от
15.11.2015 г. кредиторът „4.” * (*) започнал да начислява
наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на
основния лихвен процент, определен от БНБ – 10,01% към договорния лихвен
процент (в процесния случай 0%), върху неизплатената
главница за периода на просрочието. Излага, че
кредиторът изпратил три напомнителни писма до
ответника на адреса му, посочен в договора за кредит, но ответникът не погасил
подробно описаните в писмата задължения. Поддържа се, че на 01.02.2018 г. „4.” * сключил с ищеца Договор за прехвърляне на
вземания № * г., по
силата на който били прехвърлени на ищеца следните вземания срещу ответника, а
именно главница в размер на 297 лв., наказателна лихва в размер на 340,20 лв.
за периода от 15.11.2015 г. до 31.01.2018 г. и отписани такси за събиране (3
бр. изпратени писма) в размер на 30 лв. Сочи, че по силата на договора за цесия
ищецът като цесионер бил изрично упълномощен да
уведомява от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му, като изпратеното по пощата писмо до длъжника било върнато с
отметка „пратката не е потърсена”, поради което ищецът прилага към исковата
молба уведомление до ответника за извършената цесия. При тези съображения ищецът
моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н.А.Ж. не е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Същият не се явява в първото заседание по делото, не изпраща и
процесуален представител, респ. не взима становище по така предявения иск, не е
направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие.
С молба
от 08.04.2019 г, депозирана от ищеца преди датата на първото по делото открито съдебно
заседание, процесуалният представител на ищеца отправя искане за постановяване
на неприсъствено решение.
Съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На
ответника е указано с връченото му лично разпореждане по чл. 131 ГПК и връченото
му при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК определение по чл. 140 ГПК, че при
непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание,
без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде
постановено неприсъствено решение.
С оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и предвид представените от ищеца доказателства
съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен. Ищецът е ангажирал по
делото доказателствени средства, установяващи наличието на всички материални
предпоставки (юридически факти), при проявлението на които възниква спорното
материално право, предмет на предявения иск.
При
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявеният
иск следва да бъде уважен, съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК.
Предвид
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски, а именно сумата от 600 лв.,
представляваща сбор от заплатена държавна такса в размер на 100 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. и заплатени депозити за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 150 лв. и за съдебно-техническа експертиза в размер на
200 лв.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна и по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.А.Ж., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „К.Б.“ *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 297 лв. (двеста деветдесет и седем лева), представляваща неплатена
главница по Договор за кредит № * от
15.09.2015 г. и сумата от 66,77 лв.
(шестдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща част от мораторна неустойка („наказателна лихва”) в общ размер от
340,20 лв., начислена за периода от 15.11.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.А.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „К.Б.“ *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
600 лв. (шестстотин лева),
представляваща сторени съдебни разноски на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ищеца „К.Б.“
* – „4.” *,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: