РЕШЕНИЕ № 2807

 

гр. Бургас, 01.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2035/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Г.Н.С.,***, против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, с която претендира обявяване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца, наложено му със Заповед № РД-09-84/24.01.2019 год. на изп. дир. на ответника-работодател; възстановяване на ищеца на заеманата от него работа – на длъжността „технически ръководител” в предприятието на ответника, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ, за оставането му без работа поради уволнението, в общ размер от 2040 лева за периода 24.01.-07.03.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от предявяване на иска до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени искове са чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от писмените доказателства по делото, страните са били обвързани с трудово правоотношение, възникнало със сключване на Трудов договор № 76/26.07.2004 год., по силата на който ищецът Г.С. е бил назначен на длъжност „технически ръководител” в предприятието на ответника в гр. Бургас. Със Заповед № РД-09-84/24.01.2019 год. работодателят едностранно е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, като му е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение“, на основание чл. 188, т. 3, КТ, за нарушения по чл. 190, ал. 1, т. т. 3 и 7, КТ – системни нарушения и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. В мотивите на заповедта е посочено, че ищецът не е изпълнил част от задълженията си, съгл. разпореждане на работодателя във връзка с доклад вх. № АД-2-112/19.10.2018 год., и е уронил доброто име на предприятието – с две свои интервюта от 28.11. и 11.12.2018 год. Извършените нарушения от ищеца са посочени в уточняващото изявление на процесуалния представител на ответника в откритото съдебно заседание на 20.05.2019 год.

Ищецът твърди, че обжалваното уволнение е незаконосъобразно, тъй като заповедта е немотивирана и неясна, не са изискани обясненията му по чл. 193, КТ, а и наказанието е наложено при неспазване защитата на ищеца по чл. 333, ал. 3, КТ.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира обуславящия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, предл. първо, КТ за основателен. Обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение е действителна – неин автор е законен представител на работодателя, тя е съставена в писмена форма и съдържа необходимите реквизити (автор, адресат, волеизявление, съгл. императива на чл. 195, ал. 1, КТ). Преди издаване на заповедта е спазено изискването на чл. 193, ГПК за приемане писмени обяснения на работника – съгл. писмените покани от 17.12.2018 год. и 04.01.2019 год. (л. л. 42-44 и 48 по описа на делото). В тежест на ответника е провеждане на главно и пълно доказване на законността на дисциплинарното уволнение възоснова избраните от работодателя две правни основания – чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 190, ал. 1, т. т. 3 и 7, КТ. Според настоящия съдебен състав, такова доказване по делото не е проведено. В съдържанието на заповедта за уволнение е посочено, че наказанието е наложено поради системни нарушения и поради други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Така формираната от работодателя воля поражда задължението му да посочи конкретните нарушения (системни или не), извършени от уволнения работник, обосноваващи наложеното най-тежко дисциплинарно наказание – 117-2012-ІV ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК. Данни в посочената насока не са представени. С обжалваната заповед е санкционирано поведението на ищеца за неизпълнение на разпореждане на работодателя съгл. доклада от 19.10.2018 год. на гл. юрисконсулт в предприятието – л. 100 и сл. по описа на делото, и за уронване престижа на работодателя в интервютата на ищеца (съгл. уточняващото изявление на процесуалния представител на ответника в откритото съдебно заседание на 20.05.2019 год.). Делото не съдържа данни в какво се състои служебното бездействие на Г.С. за процесното първо дисциплинарно нарушение – кога и по какъв начин е налице неизпълнение, както и че е била налице обективна възможност за изпълнение в цялост на указанията на работодателя възоснова доклада от 19.10.2018 год. – в срока до 19.12.2018 год. (вж. абзац последен от доклада). Приложеният към този доклад списък на абонати не съдържа данни да е връчен на Г.С., нито е пояснено коя част от субектите, подлежащи на проверка, попадат в отговорността на ищеца за обслужвания от него район. От друга страна, според изявлението на ответника в откритото съдебно заседание на 20.05.2019 год., ищецът е следвало да работи по цитирания списък към доклада, но в т. 2, абзац първи от същия доклад се съдържа задължение за проверка за съществуване на водоснабдените обекти, вкл. с посочване на точен адрес и описване на имота. В приетото експертно заключение, неоспорено от страните, е установено, че през м. декември 2018 год. броят на установените абонати в района, обслужван от ищеца, възлиза на 654, а инкасаторите за същия район са били 3-ма. Предвид изложеното, съдът намира, че неизпълнението от ищеца на разпореждането на ответника по доклада от 19.10.2018 год. се дължи на обективна причина – липса на достатъчно време и на човешки ресурс за проверка, описание и отчитане на всички абонати на Отдел „Обществено инкасо“ в кварталите Победа и Акациите на гр. Бургас, в срока до 19.12.2018 год., т. е. не е налице допуснато от ищеца С. нарушение на трудовата дисциплина (чрез действие или бездействие).

Заповедта за уволнение не съдържа данни за доказани, извършени от ищеца системни нарушения – поне три, в 1-годишния срок по чл. 194, ал. 1, КТ, поради което посоченото в нея основание по чл. 190, ал. 1, т. 3, КТ, също не обосновава законност на дисциплинарното уволнение (117-2012-ІV ГО, 5-2011-ІV ГО и 441-2011-ІV ГО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК).

Съдът намира, че второто нарушение, посочено в процесната заповед, е извършено от ищеца. В дадените от Г.С. интервюта пред 2 електронни медии се съдържат твърдения за системно лошо, безстопанствено и в нарушение на закона управление в предприятието на работодателя, като доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца не са представени. Въпреки това, съдът намира, че само възоснова на това дисциплинарно нарушение не може да се наложи дисциплинарното уволнение, тъй като обжалваната заповед е издадена при съвкупност на описаните в нея две процесни нарушения. В настоящия съдебен процес съдът не може да замести преценката на работодателя за избор на дисциплинарно наказание при извършване само на описаното второ дисциплинарно нарушение, състоящо се в изнасяне на недоказани твърдения за лошо управление предприятието на работодателя и противоправно разходване на средства.

Изложеното мотивира съда да приеме, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконно, а това налага отмяната му, вследствие от което следва да бъде уважен и обусловеният иск за възстановяване на ищеца на заеманата работа – на длъжността „технически ръководител В и К – Район Бургас”

Съдът намира за доказан по основание и размер главния паричен иск за обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ. В резултат от незаконното дисциплинарно уволнение ищецът Г.С. е останал без работа, който отрицателен факт се установява от представения препис от трудовата му книжка (няма и наведени насрещни твърдения и проведено насрещно доказване от ответника). По делото няма данни за получени през процесния период трудови доходи от ищеца, поради което съдът намира, че на този работник се дължи претендираното парично обезщетение. Неговият месечен размер – 1541,17 лева, е установен от вещото лице по неоспорената експертиза, т. е. сборното вземане възлиза на 2339,77 лева (чл. 228, ал. 1, КТ). Искът е предявен за по-ниска по размер сума, с която съдът е обвързан. По делото няма данни за частично или пълно плащане на вземането от 2040 лева, поради което главният иск следва да бъде уважен, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от подаване на исковата молба – 07.03.2019 год., до окончателното изплащане.

Основателността на исковете налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 81, ГПК, за присъждане на направените деловодни разноски в размер от 1400 лева (платено адвокатско възнаграждение).

Уважаването на исковете налага осъждане на ответника да заплати на БсРС държавни такси върху предявените претенции – в общ размер от 156,60 лева, както и разноски от 200 лева, за възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК и чл. 359, КТ.

В изпълнение императива на чл. 242, ал. 1, ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частите му за присъдените парично обезщетение за оставане без работа и обезщетението за забавата му.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. първо, КТ, дисциплинарното уволнение на ищеца Г.Н.С., ЕГН **********,***, офис № 1, наложено му на основание чл. чл. 190, ал. 1, т. т. 3 и 7, КТ със Заповед № РД-09-84/24.01.2019 год. на изп. директор на ответника – „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3.

 

ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. второ, КТ, незаконното дисциплинарно уволнение на ищеца Г.Н.С., ЕГН **********,***, офис № 1, извършено на основание чл. 190, ал. 1, т. т. 3 и 7, КТ със Заповед № РД-09-84/24.01.2019 год. на изп. директор на ответника – „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Н.С., ЕГН **********,***, офис № 1, на предишната работа – на длъжността „... – Район Бургас” в предприятието на ответника, заемана от ищеца Г.С. до незаконното му дисциплинарно уволнение, извършено на основание чл. чл. 190, ал. 1, т. т. 3 и 7, КТ със Заповед № РД-09-84/24.01.2019 год. на изп. директор на ответника – „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3.

 

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Г.Н.С., ЕГН **********,***, офис № 1, сума в размер от 2040 лева, представляваща обезщетение за периода 24.01.-07.03.2019 год. за оставане на ищеца без работа в резултат от незаконното му дисциплинарно уволнение, извършено на основание чл. чл. 190, ал. 1, т. т. 3 и 7, КТ със Заповед № РД-09-84/24.01.2019 год. на изп. директор на ответника – „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сумата, начиная от подаване на исковата молба – 07.03.2019 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Г.Н.С., ЕГН **********,***, офис № 1, деловодни разноски в размер от 1400 лева.

 

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Районен съд-Бургас държавна такса и разноски в общ размер от 356,60 лева.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на съдебното решение в частите му относно присъдените парично обезщетение за оставане без работа и обезщетение за забавено плащане.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок, считано от 01.11.2019 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ