№ 231 / 1.12.2014 г.
град Карнобат,28.11.2014 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Карнобатският районен съд,……..колегия,в публично заседание
на двадесет и пети ноември две хиляди и четиринадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
при секретаря Д.Е. и в присъствието на прокурора………….,
като разгледа докладваното от районния съдия Златко
КОСТАДИНОВ
гражд.д.№ 650 по описа за 2014 година,за да се
произнесе взе предвид :
Производството по делото е образувано по повод
предявени обективно и субективно
съединените искове,които се съдържат в разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3,предложение
2-ро от ЗОДОВ.
Ищците твърдят в молбата си,че с постановление за
привличане на обвиняем от 31.10.2011 година по ДП № 07-601/2010 година на
РУП-град Карнобат им били предявени обвинения за извършено престъпление по
смисъла на чл.195,ал.1,т.4,във връзка с чл.194,ал.1,във връзка с чл.20,ал.2 от НК,като предходния ден били задържани за срок от 24 часа в РУ „Полиция”-град
Карнобат.
Наказателното производство против тях продължило
повече от три години,при положени максимални усИ.от страна на обвинението да
докаже тяхната престъпна деятелност,която те не били реализирали.В резултат на
това производство,по което били извършени множество разпити на свидетели и очни
ставки,били изготвени съдебно-оценителна и автотехническа експертизи,те били
набедени за „крадци”,напълно игнорирани сред обществото като „престъпници от
ромски произход”, загубили съня и спокойствието си,уважението сред близките и
познатите си,като не на последно място и възможността да се ангажират с трудова
дейност,тъй-като в малко населено място като село Хаджидимитрово работодателите
били наясно с повдигнатите им обвинения и предубедени по отношение на
коректността им.
Предвид безработния им статус и липсата на приходи се
наложило да обслужват и изплащат кредити с лични средства,което довело до
финансов колапс на семействата им.
Предявените им неоснователни обяснения и последиците
от тях причинили сериозен трус и в личностните им отношения,тъй-като и двамата
дълги години живеели във фактическо брачно съжителство с Мария Илиева Минчева и
Иванка Николаева Чанкова,които многократно заявявали,че ще ги напуснат,тъй-като
не издържали на тормоза,оказван в продължение на няколко години върху тях,което
неминуемо рефлектирало и върху тях самите с оглед позора на вменените им
престъпления.
Повече от три години от живота им преминал в
унизителни разпити пред органите на ДП,което им причинило унижения,неописуеми
душевни страдания,които не можели да бъдат оценени в достатъчна степен.
Още на следващия ден след вмененото им „инкриминирано
деяние” в пресата се появили статии,че „двама братя от село
Хаджидимитрово,Област ямболска,задигнали тон метални отпадъци от завод „КАМТ” в
град Карнобат,като в местния вестник били посочени и инициалите им.Отделно от
това ноторно известно на всички жители на град Карнобат и село Хаджидимитрово
било кой е завода и кои лица били привлечени да отговарят за кражбата.
Първият от тях дори получил открито счупване на свода
на черепа,тъй-като преди година и половина помагал на приятел при изграждане на
строеж и по време на СМР му паднала
бетонна плоча върху главата.Инцидента се случил,тъй-като Й. от момента на
привличането му като обвиняем по ДП до момента на прекратяване на
предварителното преследване бил изключително разсеян,видимо притеснен,уплашен и
подтиснат,поради основателния страх от наказателната репресия и евентуално
осъдителната присъда и не бил в състояние да се грижи адекватно за живота и
здравето си.
Едва през месец юли 2014 година получили постановление
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 07-601/2010 година на
РУП-град Карнобат на основание чл.24,ал.1 от НПК,а именно-деянието не
съставлявало престъпление.
В мотивите на прокурорското постановление на база
събраните по делото доказателства било установено,че от обективна и субективна
страна не бил осъществен фактическия състав на чл.195,ал.1,т.4,във връзка с
чл.194,ал.1,във връзка с чл.20,ал.2 от НК,като в тази връзка считат,че
неоснователно и незаконосъобразно Районна прокуратура-град Карнобат им е
повдигнала обвинения и ги е привлякла в качеството на обвиняеми без да са
събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла
на НПК.
Считат,че едва ли някакво обезщетение би могло да
възмезди осъществения върху тях психически тормоз през периода на наказателното
преследване,но техен граждански дълг било да поискат ангажиране на гражданската
отговорност на държавата преди всичко с оглед предотвратяване на подобни
незаконосъобразни преследвания на други лица.
Поради това считат,че за тях възникнал правния интерес
да поискат заплащане на обезщетение за всички причинени им имуществени и
неимуществени вреди,в резултат на проведеното срещу тях наказателно преследване
по текста за извършено от тях тежко престъпление.Ако производството било
образувано срещу неизвестен извършител,същото щяло да приключи в разумен срок и
нямало да има последиците,описани по-горе.
Считат също така,че в хода на производството Районна
прокуратура-град Карнобат не е изпълнила вменените й задължения,съгласно
чл.46,ал.2,т.1 и т.4,във връзка с ал.1 от НПК,а именно:
На първо място-за период от 3 години по досъдебното
производство не били извършени никакви процесуално-следствени действия,като от
материалите по делото било видно,че в този период са изготвяни единствено
искания за удължаване на срока за действия по разследването,без да е налице
каквато и да била фактическа и правна сложност,обуславяща случая.
На второ място взетите им с постановления за
привличане на обвиняем от 31.10.2011 година(неправилно посочено като такова от
31.10.2010 година) мерки за неотклонение „Подписка” били отменени едва на
03.12.2013 година в нарушение на нормата на чл.234,ал.8 от НПК/по време на
старата и към днешната редакция/,съгласно която:”Взетите по отношение на
обвиняемия мерки за процесуална принуда,както и мярката за обезпечаване на
гражданския иск,ако основанието за нейното налагане е отпаднало,се отменят от
прокурора след изтичане на повече от една година и шест месеца от привличането
в случаите на тежко престъпление и повече от осем месеца-в останалите случаи”.
Материалната им претенция се обосновава с
отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни
органи.Съгласно чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение на всеки
гражданин при незаконно обвинение в извършване на престъпление,като
незаконосъобразните действия на правозащитните органи,за които държавата носи
отговорност се определят като „квазиделикт”,т.е. субсидиарни в случая щели да
бъдат правилата на ЗЗД за деликтната отговорност,доколкото са в съответствие с
особеностите на правния режим на отговорността по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
На трето място още при привличането им като обвиняеми
на 31.10.2011 година по ДП № 07-601/2010 година на РУП-град Карнобат при
разпита им в това качество посочили достатъчно доказателства,които ако били
своевременно събрани щели да докажат тяхната невиновност по повдигнатото
обвинение още в началния етап на разследването.Тези техни искания били
пренебрегнати и тези ПСД не били извършени от разследващия орган и съответно
Районна прокуратура-град Карнобат в пълен разрез с изискванията на
закона,залегнали в чл.107,ал.1,ал.3 и ал.4 от НПК.
Молят съдът да постанови решение,с което да осъди
Прокуратурата на Република България да заплати на всеки един от двамата ищци по
делото по 4800 лева,от които 4600 лева,представляващи обезщетение за
причинените им неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане,заедно
със законната лихва,считано от влизане в сила на постановлението за
прекратяване на НП по ДП № 07-601/2010 година на РУП-град Карнобат,както и
сумата 200 лева,представляваща заплатени от тях адвокатски хонорари,съразмерно
и в съответствие с Тарифа № 1 за адвокатските възнаграждения за деянията,заедно
със законната лихва,считано от деня на предявяване на иска им до окончателното
изплащане.
Молят
да им се присъдят направените по делото разноски,в която връзка са приложили
към молбата си следните писмени доказателства,а именно : заверено копие от
постановление по ДП № 07-601/2010 година на РУП-град Карнобат,епикриза от МБАЛ
„Д-р И. *** и разпечатка на статия от електронен вестник.
В
съдебно заседание претенцията се поддържа.
От
своя страна подадения отговор съответства на изискванията за неговата
редовност, респективно-на разпоредбите на чл.131 и чл.132 от ГПК. Същият
отговор е и напълно съотносим с предмета на делото и не страда от липса на
фактическа обоснованост.Ответната страна счита исковата молба за допустима,но
неоснователна.
Според
ответника предявените обективно съединени искове за имуществени и неимуществени
вреди,които ищците твърдят,че са претърпели са в резултат на повдигнатото срещу
тях обвинение за престъпление по чл.195,ал.1,т.4,във връзка с чл.194,ал.1,във
връзка с чл.20,ал.2 от НК,като наказателното производство е прекратено с
постановление на прокурор от РПр.-Карнобат.
На
първо място ответната страна счита,че не е налице основание за възникване
отговорност на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи,с оглед на това,че в случая липсват доказателства за придобил стабилност
прокурорски акт за прекратяване на наказателното производство.
На
второ място счита,че държавата не дължи обезщетение за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи,тъй-като ако изобщо може да се говори за
увреждане,същото не е в причинно-следствена връзка с наказателното
производство,както и че същото е причинено,поради изключителна тяхна вина и
предвид на това,държавата не дължи обезщетение.
Не
оспорва твърденията в исковата молба,че на 31.10.2010 година ищците били привлечени като обвиняеми за извършване
на престъпление по чл.195,ал.1,т.4,във
връзка с чл.194,ал.1,във връзка с чл.20,ал.2 от НК,като със същото
постановление била наложена мярка за неотклонение „подписка”,както и че на
31.05.2014 година наказателното производство против ищците е прекратено,но
счита,че тези обстоятелства не могат да ангажират отговорност на държавата за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от ищците.
Ищците
твърдели в исковата си молба,че от водения срещу тях наказателен процес,са
„загубили сънят и спокойствието си,уважението сред близките и познатите им,и
възможността да се ангажират с трудова дейност”.Твърдели още,че предявените
срещу тях обвинения причинили „сериозен трус в личните отношения със
съжителстващите с тях на семейни начала жени” и че повече от три години животът
им преминал в „унизителни разпити”,което им причинило „унижения” и „”неописуеми
душевни страдания”.
Ищецът
Й.Н.Ч. твърдял,че през периода след повдигане на обвинението срещу него ,се
чувствал уплашен и потиснат,поради което не можел да се грижи адекватно за
живота и здравето си,в резултат на което получил открито счупване на свода на
черепа,вследствие на падане на бетонна колона върху главата му по време на извършване
на СМР.
Според
ответната страна всички тези твърдения са голословни и ако изобщо има някакви
вреди, то те не са в пряка и непосредствена последица от воденото срещу тях
наказателно производство.Ищците не били трудово
преди да бъдело повдигнато обвинението срещу тях,не били трудово
ангажирани и след прекратяване на наказателното производство,още повече,че
воденото срещу тях разследване не се отразявало в свидетелството за
съдимост,необходимо за постъпване на работа.Не била налице и пряка причинна връзка
между настъпилата трудова злополука с Й.Ч. и воденото срещу него наказателно
производство.А по отношение на публикацията в пресата,било необходимо да се
отбележи,че в статията не били посочени имената на ищците,както и
обстоятелството,че това е местен вестник,който се разпостранява само на
територията на Община Карнобат,поради което са напълно неоснователни
твърденията им,че са претърпели вреди от разгласяване на наказателното
производство.
Освен
това в исковата молба не било посочено конкретно в какво се изразяват
неимуществените вреди,за да може да се направи преценка относно размера на
обезщетението.Размерът на дължимото обезщетение на неимуществени вреди според
законовия критерий за справедливост според ответника се определя на първо място
според вида и характера на упражнената процесуална принуда-колко и какви
процесуални действия са извършени с участието на пострадалия,как са извършени
действията,в продължение на колко време,проведено ли е ефективно разследване в
разумен срок и други и на второ място според вида и тежестта на причинените
телесни и психически увреждания.В случай обвинението не било за тежко
престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК,наказателното производство е
протекло в разумни срокове и на ищците била наложена най-леката мярка за
процесуална принуда „подписка”,което от своя страна не можело да обоснове извод
за отражение върху емоционалната сфера на ищците,както се твърди в исковата
молба.
Освен
това ответната страна счита,че претенцията за имуществени вреди-за всеки един от
ищците по 200 лева,представляващи заплатени адвокатски хонорари е
нередовна,поради което моли да бъде оставена без движение.Не било ясно в какво
производство са направени от ищците разходи за осъществена адвокатска
защита,както и не били представени доказателства за извършени такива разходи.
Претенцията
за неимуществени вреди в размер на 4600 лева за всеки един от ищците освен
неоснователна била и завишена,несъобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,трайната съдебна практика и социално-икономическите условия в страната.От
упражнената наказателна репресия нямало негативни последици върху личността и
психиката на ищците, семейния и
приятелския им кръг,сред колегите и обществото. Наказателното производство
приключило в разумни срокове-около 2 години и 7 месеца и по отношение на тях
била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”,като нямало твърдения да
са им налагани други мерки за процесуална принуда.
Неимуществените
вреди били конкретно определими и претендираното парично обезщетение за тях
следвало да съответства на необходимостта за преодоляването им-в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния
случай,като същевременно обезщетението не следвало да надвишава този достатъчен
и справедлив размер,необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди и да води до неоснователно обогатяване.
Ответникът
счита,че ако изобщо може да се говори за увреждане на ищците,то не е в пряка
причинна връзка с наказателното производство,както и че същото е причинено
поради изключително тяхна вина и предвид на това,че държавата не дължи
обезщетение.Ако се приеме,че в случай е налице вредоносен резултат,то следвало
да се има предвид,че пострадалите
виновно са допринесли за увреждането,поради което и обезщетението следвало
да се намали съобразно чл.5,ал.2 от ЗОДОВ.
Оспорва
и акцесорните претенции на двамата ищци за присъждане на законната лихва върху
претендираните суми.Законната лихва се претендирала от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство,за която дата
липсвали твърдения в исковата молба.
Ответната
страна не възразява да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства,като ще се ползва от поисканото от ищците за приобщаване към
доказателствения материал ДП № 07-601/2010 година по описа на РУП-Карнобат.По
отношение на искането за допускане на гласни доказателства-разпит на свидетели
счита искането за неоснователно,тъй-като ищците не сочат конкретните
обстоятелства,които ще се установяват с показанията им.
Моли
да бъде изискана от НАП-град Ямбол справка относно трудовата ангажираност на
двамата ищци за период от 01.01.1998 година до настоящия момент,с което
доказателство ще установи,че ищците са били трайно неангажирани трудово както
преди повдигането на обвинението срещу тях,така и след прекратяване на
наказателното производство.
След съвкупната и поотделна преценка на всички събрани
по делото доказателства,съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
С постановление за привличане на обвиняем от
31.10.2010 година по ДП № 07-601/2010 година на РУП-град Карнобат на ищците им
били предявени обвинения за извършено престъпление по смисъла на
чл.195,ал.1,т.4, предложение 1-во и т.5,във връзка с чл.194,ал.1,във връзка с
чл.20,ал.2 от НК,като предходния ден били задържани за срок от 24 часа в РУ
„Полиция”-град Карнобат.Наказателното производство против тях продължило повече
от три години,при положени максимални усИ.от страна на обвинението да докаже
тяхната престъпна деятелност.В резултат на това производство,по което били
извършени множество разпити на свидетели и очни ставки,били изготвени
съдебно-оценителна и автотехническа експертизи обаче се достигнало до извода,че извършеното от
ищците деяние не съставлява престъпление,на което пък основание воденото срещу
им досъдебно производство за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.4,
предложение 1-во и т.5,във връзка с чл.194,ал.1,във връзка с чл.20,ал.2 от НК
било прекратено с постановление на Районна прокуратура-град Карнобат от
31.05.2014 година.
Съобразно приетите по делото писмени и гласни
доказателства и установените въз основа на тях факти, съдът намира предявените
по делото обективно и субективно съединените искове за допустими.
Освен това съдът счете претенциите за основателни.
За да достигне до този си
извод настоящият съдебен състав се съобрази с
обстоятелството,че претендираните от ищците вреди са последица от действията
на органите на прокуратурата,от които е разпоредено образуването на досъдебното
производство № 07-601/2010 година по описа на РУ”Полиция”-град
Карнобат,преписка входящ № 1613/2010 година по описа на РПр.-град
Карнобат,които са привлекли ищците като обвиняеми за извършено деяние по чл.195,ал.1,т.4,
предложение 1-во и т.5,във връзка с чл.194,ал.1,във връзка с чл.20,ал.2 от НК,които са били задържани за срок от 24 часа в РУ „Полиция”-град Карнобат.При
това на същите са били взети мерки за неотклонение „подписка”,отменени на основание чл.234,ал.8 от НПК едва на
03.12.2013 година.
По-конкретно съдът прие,че причинените на ищците вреди са пряка
и
непосредствена последица от предявеното срещу им обвинение,както и от вземането
на мярката за неотклонение"подписка".
Изхождайки от съдържанието на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство,образувано против
ищците,съдът достигна до извода,че действия на прокурора противоречат на
разпоредбата на чл.5,параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи(КЗПЧИОС),както и на нормата на чл.219,ал.1 от НПК.При това според разпоредбата на чл.219,ал.1 от НПК в
правомощията на разследващият полицай е да прецени кога да предяви
обвинението,както и задължението да предяви обвинение на заподозрения само
тогава когато са събрани достатъчно доказателства за виновността на конкретното
заподозряно лице в извършване на престъпление от общ характер,а също така и
кога не е налице някое от основанията за прекратяване на наказателното
производство.Видно обаче от посоченото в постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното преследване,обвинението против ищците е предявено без да се
били събрани достатъчно доказателства относно извършването от тях на престъплението за което са били привлечени
като обвиняеми.Съгласно чл. 5,§5 от КЗПЧИОС,когато в нарушение на изискванията
на чл.5,§1-4 от същата, лице е арестувано или лишено от свобода същото има право
на справедливо обезщетение.В настоящия случай съдът намира,че отговорността на
ответника произтича пряко от разпоредбите на чл.2,а.3,предложение 2-ро от ЗОДОВ,а именно заради
предявяването на обвинение по образуваното досъдебно производство № 07-601/2010
година по описа на РУ”Полиция”-град Карнобат,преписка входящ № 1613/2010 година
по описа на РПр.-град Карнобат, което е било прекратено с постановление на
Районна прокуратура-град Карнобат на 31.05.2014 година поради липса на
достатъчно доказателства за извършване деянието от двамата ищци.Във връзка с
осъществяването на посоченото по-горе досъдебно производство е извършено
задържане на ищците за 24 часа,като впоследствие на същите е взета постоянна
мярка за неотклонение "подписка".Повдигането на обвинението срещу тях
са извършени в резултат от действията на прокурора,което от своя страна влече
като последица и отговорността на същата спрямо ищците за причинените им
вреди.Обезщетението за причинените неимуществени вреди от деликтите съгласно
нормата на чл.3,предложение 2-ро от ЗОДОВ включва в себе си и обезщетението което се
следва по чл. 5,§5 от КПЧИОС и чл.2,ал.,предложение 1-во от ЗОДОВ,в който
смисъл е и постановеното в т.13 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3 на ОСГК на ВКС.От
това може да последва извода,че отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана на основание чл.2,ал.1,т.3,предложение 2-ро от ЗОДОВ,тъй като в
случая разпоредбата на чл.2,ал.1,т.1,предложение 1-во от ЗОДОВ няма
самостоятелно приложение.
Що се касае до
размера на
предявените искове,то съдът прие
следното :
По отношение претенцията на
ищците,касаеща исканата от тях обезвреда за причинените им неимуществени
вреди,съдът прецени,че същата е завишена по размер,т.е. тя е частично
основателна.
Съдът прие с оглед събраните
по делото доказателства за доказано по безспорен начин,че ищците през времето
от предявяване обвинението срещу им до прекратяването на наказателното
производство по досъдебно производство № 07-601/2010 година по описа на
РУ”Полиция”-град Карнобат,преписка входящ № 1613/2010 година по описа на
РПр.-град Карнобат,са изпитали негативни чувства и преживявания в резултат на
лишаването им
от свободен избор на движение и социални контакти ; притеснения свързани с
обстоятелството, че техните близки и познати научили за обстоятелството,че са
обвиняеми за престъпление и изразявали недоверие спрямо двамата.По отношение
останалите твърдения на ищците,домогващи се да установят,че привличането в
качеството им на обвиняеми за престъпление по чл.195,ал.1,т.4, предложение 1-во
и т.5,във връзка с чл.194,ал.1,във връзка с чл.20,ал.2 от НК предизвикало
сериозни семейни неразбирателства,здравословни проблеми,както и такива във
връзка с устройването им на работа,то съдът счете,че по делото не бяха
представени от тяхна страна убедителни доказателства,подкрепящи твърденията им.Така
например въз основа на представената от ищеца Й.Н.Ч. епикриза и твърдението му
в тази връзка,че получената от него черепно-мозъчна травма на 22.11.2012 година
се дължали на предизвикания стрес от
образуването на наказателно производство против него не може да се приеме за безспорно
доказателство,че именно привличането му като обвиняем е довело до настъпването
на тази негова травма.Съдът прие,че в случая по-скоро се касае за случайно
стечение на обстоятелствата,за което в никаква степен не е допринесло неговото
поведение.Представената в досъдебното производство епикриза на И.Н.Ч. пък е
неотносима към настоящия случай,тъй-като същата се отнася за период от
време,предхождащ времето на привличането
му като обвиняем.
Предвид
гореизложеното,съдът счете,че в настоящия случай не би могло да се приеме
наличието на засягане психичното и физическо здраве на увредените ищци в
сериозна степен,което да води до заключение за доказаност на претенциите им в
техния пълен размер,още повече,че от тяхна страна не бяха представени
доказателства от медицински органи за настъпили нервно-психически смущения и
поставени диагнози невроза или депресия по отношение на двамата.
Разбира
се,както бе посочено по-горе,ищците са изживели негативни емоции(чувства)и
преживявания,свързани с ограничаването на личната им свобода и качеството им на
обвиняеми за посоченото по-горе престъпление,както са претърпели и чувства на
неудобство,поради ограничаването на правото
им на свободен избор на местата на обитаване и движение по всяко време.
Продължителността на въздействие на
тези негативни чувства и преживявания е била за относително продължителен
период,а именно-около две години и седем
месеца,което обстоятелство съдът прецени,че следва да бъде взето предвид при
определяне на размера на дължимото от ответната страна обезщетение.
Предвид гореизложеното,както и
съобразявайки се с трайната съдебна практика,съдът във връзка с прилагането на принципа на справедливост, на
основание нормата на чл.52 от ЗЗД определи обезщетението за неимуществени вреди
в размер по на 1000 лева на всеки един от двамата ищци,като в останалата част
за сумите над този размер до предявените от всеки един от ищците размери от по 4600 лева като неоснователни и недоказани
следва да се отхвърлят.
Съдът счете,че
претенциите за имуществени вреди в размер по на 200 лева,предявени от ищците
следва да бъдат уважени изцяло като напълно основателни и доказани по
размер.
Предвид
обстоятелството,че постановлението за прекратяване на наказателното
производство на Районна прокуратура-град Карнобат от 31.05.2014 година не е
обжалвано в законния срок, то за дата на възникване на основанието за
отговорност по ЗОДОВ следва да се счита дата на постановяването му,а именно-
31.05.2014 година, поради което изплащането на обезщетението се дължи от таза
дата ведно със законната лихва до окончателното му изплащане .
Съдът прие,че
изложените от ответната страна доводи не могат да доведат до изводи,различни от
гореизложените,поради което и същите не следва да бъдат уважавани.
Ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати по сметката на съда държавна такса в
размер на 10.00(десет)лева във връзка с втория от предявените два кумулативно
съединени искове,както и сумата 5.00 (пет)лева,представляваща държавна такса в
случай на служебно издаване изпълнителен лист,които суми да се приведат по
сметката на Районен съд-град Карнобат.
Освен това с
оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищците направените
от тях разноски по делото,съобразно уважените части от исковете общо в размер
на 550.00(петстотин и петдесет) лева,или в размер по на 275.00(двеста
седемдесет и пет) лева на всеки един от двамата,включително и заплатената от
тях държавна такса в размер на 10.00(десет) лева,а също така и сумата 5.00(пет)
лева, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване изпълнителен
лист,които суми да се приведат по сметката на Районен съд-град Карнобат.
Мотивиран от
гореизложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България – град София да заплати на
основание чл.2,ал.1,т.3,предложение 2-ро от
Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) на Й.Н.Ч.,ЕГН-**********,и
И.Н.Ч.,ЕГН-**********,***,със съдебен адрес : АК-град Ямбол,ул.”Жорж Папазов” №
14,ет.2,кантора 201,тел. : **********,**********, сумите от по 1200(хиляда и
двеста)лева на всеки един от двамата,дължими от датата на основанието за
вредите-31.05.2014 година,ведно със законната лихва върху тези суми до
окончателното им изплащане,представляващи дължимо обезщетение за неимуществени
вреди претърпени от образуването срещу двамата на ДП № 07-601/2010 година по
описа на РУ”Полиция”-град Карнобат,преписка входящ № 1613/2010 година по описа
на РПр.-град Карнобат,предявеното им обвинение по същото дело за престъпление
по чл.195,ал.1,т.4, предложение 1-во и т.5,във връзка с чл.194,ал.1,във връзка
с чл.20,ал.2 от НК,задържането им и изпълнението на взетите по същото дело
постоянна мярка за неотклонение "подписка" от 31.10.2011 година до
03.12.2013 година,което наказателно производство е прекратено с влязло в сила
постановление на прокурор при Районна
прокуратура от 31.05.2014 година.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Й.Н.Ч.,ЕГН-**********,и Илия Н.Ч.,ЕГН-**********,***,със съдебен
адрес : АК-град Ямбол,ул.”Жорж Папазов” № 14,ет.2,кантора 201,тел. :
**********, *********,против Прокуратурата на Република България – град
София да заплати на основание
чл.2,ал.1,т.3,предложение 2-ро от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ),за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди за размера над сумите от по
1000(хиляда)лева за всеки един от двамата до предявените такива от по 4600(четири хиляди и
шестотин)лева като неоснователни и
недоказани. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – град София,да заплати
на Й.Н.Ч.,ЕГН-**********,и Илия Н.Ч.,ЕГН-**********,***,със съдебен адрес :
АК-град Ямбол,ул.”Жорж Папазов” № 14,ет.2,кантора 201,тел. : **********, *********,направените
от тях разноски по делото,съобразно уважените части от исковете общо в размер
на 550.00(петстотин и петдесет) лева,или в размер по на 275.00(двеста седемдесет
и пет) лева на всеки един от двамата,включително и заплатената от тях държавна
такса в размер на 10.00(десет) лева,а също така и сумата 5.00(пет) лева, представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване изпълнителен лист,които суми да се
приведат по сметката на Районен съд-град Карнобат,както и да заплати държавна
такса в размер на 10.00(десет)лева във връзка с втория от предявените два
кумулативно съединени искове,а също и сумата 5.00 (пет)лева, представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване изпълнителен лист,които суми да се
приведат по сметката на Районен съд-град Карнобат.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок,считано от връчването на преписи от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :