РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Велико Търново, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Станислав Стефански
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500704 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от „ПАРАПИР СЕРВИЗ“ ООД със седалище гр.В.Търново,
чрез пълномощника му адв.Ч. от ВТАК, против Разпореждане №2339/12.08.2021г. на ЧСИ
за отказ за вдигане на наложените запори по изп. дело №20217250401085 по описа на ЧСИ
В. Георгиев с район на действие ВТОС. Развити са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане на ЧСИ. Твърди се, че изпълнителното
производство е образувано на основание ИЛ №63/27.07.2021г., издаден по В. т.д.
№178/2021г. по описа на ВТАС, въз основа на невлязло в сила осъдително решение на
въззивния съд №179/16.07.2021г., както и че както образуването на изп. дело, така и
издаването на ИЛ, са в противоречие с влязло в сила Определение №397/26.07.2021г. по
ч.т.д.№1589/2021г. по описа на ВКС гр.София, с което, на основание чл.282 ал.2 т.1 от ГПК,
срещу представено от частния жалбоподател /длъжник/ обезпечение в размер на
присъдената сума е постановено спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно
осъдително решение №179/16.07.2021г. по в.т.д.№178/2021г. на ВТАС. Сочи, че ЧСИ е
наложил запори на банковите сметки на длъжника, като едва след налагането им е изпратил
ПДИ. Твърди, че към момента на налагане на запорите, изпълнението на въззивното
решение на ВТАС е спряно, поради което запорите са наложени незаконосъобразно. Твърди,
че ИЛ неправилно отразява диспозитива на въззивното решение, досежно
наименованието/фирмата на кредитора – взискател, като сам взискателят е подал до съда
молба за поправка на ОФГ. Сочи, че цялата сума по въззивното решение, ведно с лихви и
1
разноски, в размер на 43 279,44лв. е внесена по сметка на ВКС гр.София. Твърди, че, видно
от протокол от 19.08.2021г., НАП е образувало изп. дело №**********/2021г. и е постигнато
споразумение, според което до 31.10.2021г. „Парапир сервиз“ ООД ще се издължи. Твърди,
че се касае до типичен случай на злоупотреба с право. Сочи, че цялото задължение и към
взискателя и към държавата е обезпечено и ЧСИ В. Георгиев ще извърши за втори път
обезпечаване на цялото задължение, което е недопустимо. Моли съда, да постанови съдебно
решение, с което да отмени обжалваното Разпореждане №2339/12.08.2021г., и разпореди
наложените запори да бъдат вдигнати.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани писмени възражения от взискателя „
ММ – Марин Йорданов – Ангелинка Иванова“ гр.Разград, чрез пълномощника му адв.Д. Й.
от АК – Разград, с които релевира възражение за процесуална недопустимост на жалбата,
доколкото отказът на ЧСИ да вдигне наложен запор не е сред изрично посочените в закона
действия, подлежащи на обжалване от длъжника. В условията на евентуалност, в случай, че
жалбата бъде приета за допустима, счита същата за неоснователна, като не споделя доводите
на жалбоподателя, че с налагането на запор е предприето принудително изпълнение на
вземането.
С изложени, съгласно чл.436 ал.3 ГПК, мотиви, ЧСИ В. Георгиев с район на действие
ВТОС излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, доводите в писмените
възражения от взискателя, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, и въз основа на
данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Определение №397/26.07.2021г., постановено по ч. т. д.№1589/2021г.
по описа на ВКС, на основание чл.282 ал.2 т.1 ГПК, спира изпълнението на невлязло в сила
въззивно осъдително решение №179/16.07.2021г. по в.т.д.№178/2021г. по описа на ВТАС,
срещу представено от жалбоподателя надлежно обезпечение в размер на сумата от
43279,44лв.
С разпореждане №240/26.07.2021г. по в.т.д.№178/2021г. по описа на ВТАС е
разпоредено издаване и е издаден ИЛ №63/27.07.2021г., въз основа на невлязло в сила
осъдително решение на въззивния съд №179/16.07.2021г., с което е осъден „ПРАПИР
СЕРВИЗ“ ООД със седалище гр.В.Търново да заплати на ЕТ „ММ – МАРИН ЙОРДАНОВ –
АНГЕЛИНКА ИВАНОВА“ със седалище гр.Разград сумата от 34 000лв.
Въз основа на издадения на основание чл.404 т.1 пр.2 ГПК ИЛ №63/27.07.2021г. по
в.т.д.№178/2021г. по описа на ВТАС, по молба на взискателя ЕТ „ММ – М. Йорданов –
Ангелинка Иванова“ против длъжника „ПАРАПИР СЕРВИЗ“ ООД със седалище
гр.В.Търново е образувано изп. дело №20217250401085 по описа на ЧСИ В. Георгиев с
район на действие ВТОС. Едновременно на 05.08.2021г. от ЧСИ са изпратени запорни
съобщения до четири банки за наложен запор върху всички сметки, банкови касетки на
длъжника „Парапир Сервиз“ ООД, до размера на сумата, а именно 43096,73лв., изчислена
към 05.08.2021г., с изключение на суми, представляващи несеквестируем доход, получен по
2
сметка в банка по смисъла на чл.446а от ГПК. ПДИ е връчена на длъжника, като датата на
връчване не може да се установи от разписката към ПДИ, приложена към заверения препис
от изп. дело. С молба от 05.08.2021г. до ЧСИ длъжникът е поискал спиране на изпълнението
по горепосоченото изп. дело на основание чл.432 ал.1 т.4 от ГПК, въз основа на влязлото в
сила определение на ВКС по чл.282 ал.2 т.1 ГПК, като с Разпореждане от 09.08.2021г. на
ЧСИ е спряно изпълнението по изп. дело на основание чл.432 ал.1 т.4 ГПК.
С молба от 06.08.2021г. длъжникът, предвид постановеното спиране на изпълнението
на въззивното решение по чл.282 ал.2 т.1 ГПК, е поискал от ЧСИ В.Георгиев да бъдат
вдигнати наложените запори по сметките на „Парапир сервиз“ ООД по изп. дело
№20217250401085 по неговия опис, в отговор на която с обжалваното Разпореждане
№2339/12.08.2021г. ЧСИ е отказал вдигане на запорите, наложени по изпълнителното дело,
като е разпоредил по изп. дело да се изпълнят действия за обезпечаване на цялото
задължение по изп. дело, възлизащо към 12.08.2021г. на 620974,68лв., вкл. ползващи се с
привилегия по чл.136 ал.1 т.6 ЗЗД публични държавни вземания в размер на 560 381,07лв.
/както и 20 449,88лв. такса за изпълнение на това привилегировано вземане/, като се
съобрази и размера на внесената пред ВКС гаранция.
По горепосоченото изп. дело №20217250401085 по описа на ЧСИ В. Георгиев с район
на действие ВТОС са присъединени по реда на чл.191 ДОПК публични задължения на
длъжника към НАП общо в размер на 560 381,07лв., за които е образувано ИД
№*********/2021г., както и други вземания на други кредитори, присъединени на други
основания.
Обжалваното Разпореждане №2339/12.08.2021г. на ЧСИ за отказ за вдигане на
наложени запори е връчено на жалбоподателя – длъжник на 12.08.2021г., респ. настоящата
жалба е подадена в рамките на двуседмичен срок от връчването.
С жалбата са представени молба от ЕТ „ММ – Марин Йорданов – Ангелинка
Иванова“ по чл.247 ал.1 ГПК по в.т.д.№178/2021г. на ВТАС и Протокол от 19.08.2021г. на
ТД на НАП В.Търново за постигнато споразумение с управителя на „Парапир Сервиз“ ООД
за погасяване на просрочените публични задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски, за което е образувано ИД №*********/2021г., на три вноски с краен
срок до 31.10.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подадената жалба с правно основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК е подадена от активно –
процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивният срок по чл.436 ал.1 ГПК, и с
оглед задължителните за ВТОС указания, дадени с Определение №16/12.01.2022г. по В.ч.гр.
д.№503/2021г. по описа на ВТАС, е процесуално допустима, предвид съществуващата
неразривна връзка между спиране на изпълнението и вдигането, респ. отказа да се вдигне
наложения запор, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна и недоказана и като такава следва
да бъде отхвърлена, като съображенията за това са следните:
3
Постановеното по реда на чл.282 ал.2 ГПК с Определение №397/26.07.2021г. по ч.т.д.
№1589/2021г. по описа на ВКС спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно
осъдително решение №179/16.07.2021г. по в.т.д.№178/2021г. по описа на ВТАС срещу
представено от жалбоподателя надлежно обезпечение в размер на присъдената сума
съставлява основание по чл.432 ал.1 т.4 от ГПК за спиране на изпълнителното производство
по ИД №20217250401085 по описа на ЧСИ В.Георгиев с район на действие ВТОС, което ИД
е спряно на основание чл.432 ал.1 т.4 ГПК с Разпореждане на ЧСИ за спиране от
09.08.2021г. Със спирането на изпълнителното производство се спират процесуални
действия по него, като извършените запазват своето действие, защото процесуалното
правоотношение продължава да съществува. При спирането на производството спира
течението на сроковете и в този период страните и съдебният изпълнител не могат да
извършват никакви процесуални действия, вкл. вдигане на запори. Така Определение
№538/08.11.2011г. по ч.гр.д.№369/2011г., Г.К., I г.о. на ВКС. Наложените от ЧСИ запори
върху банковите сметки на длъжника в 4 банки по ИД не съставляват изпълнителни
действия, извършване на каквито при спряно ИД не е допустимо, а са действия по налагане
на обезпечение, каквито са допустими при спряно на основание чл.432 ГПК изпълнително
производство, като вече наложените такива не се вдигат по аргумент от нормата на чл.391
ал.5 ГПК, според която обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно.
Следователно, обжалваното разпореждане на ЧСИ №2339/12.08.2021г., с което е
отказано вдигане на запорите, наложени по ИД, се явява правилно и законосъобразно,
предвид което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Оплакванията в жалбата не могат да бъдат споделени. На първо място,
обстоятелството, че по реда на чл.282 ал.2 ГПК вече е спряно от касационната инстанция
изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение по в.т.д.№178/2021г. по
описа на ВТАС, противно на оплакванията в жалбата, не представлява пречка за издаване на
изпълнителен лист, а само препятства провеждането на принудително изпълнение по този
лист до отпадане на основанието за спиране. Позитивното определение по чл.282 ал.2 т.1
ГПК не се отразява върху редовността на невлязлото в сила осъдително въззивно решение
от външна страна, нито на правото на принудително изпълнение, което то удостоверява и не
отрича правото на взискателя да се снабди с ИЛ /арг. от чл.406 ал.1 ГПК/, поради което и
противно на оплакванията на жалбоподателя, ИЛ, въз основа на невлязлото в сила
осъдително решение на въззивния съд по в.т.д.№178/2021г. по описа на ВТАС не е издаден
неправилно на 27.07.2021г.
Определението по чл.282 ал.2 т.1 ГПК е пречка за действия по принудителното
изпълнение /чл.432 ал.1 т.4 ГПК/, но е основание да се образува изпълнително дело /чл.426
ал.1 ГПК/. Следователно, изпълнителният лист удовлетворява изискванията по чл.406 ал.1
ГПК и обслужва правен интерес, въпреки че е издаден след позитивно определение по
чл.282 ал.2 т.1 ГПК. Така Определение №197/02.05.2019г. по ч.гр. д.№1254/2019г., Г.К., III
Г.О. на ВКС, Определение №115/18.03.2010г. по ч. гр.д.№513/2009г., Г.К, ВКС.
4
При спряно в настоящата хипотеза по чл.432 ал.1 т.4 ГПК изпълнително
производство не се извършват действия по принудително изпълнение, но обезпечителни
действия са допустими /арг. чл.391 ал.5 ГПК/, поради което и налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника в четирите банки като действие по обезпечение не е
незаконосъобразно.
Оплакванията в жалбата за разминаване на диспозитива на осъдителното въззивно
решение /първото име на взискателя/ с ИЛ и инициирането на производство по чл.247 ГПК е
ирелевантно, тъй като ЧСИ не може да проверява и преценява такова несъответствие и
съгласно чл.426 ал.1 ГПК е длъжен да пристъпи към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен ИЛ или друг акт, подлежащ на
изпълнение.
Внесеното от жалбоподателя обезпечение по реда на чл.282 ал.2 ГПК в размер на
присъдената с невлязлото в сила осъдително решение сума, ведно с лихвите и разноските,
има за цел да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ.
обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на
изпълнителното производство, като съдът приема, че с внасянето на дължимото обезпечение
по реда на чл.282 ал.2 ГПК не отпада необходимостта от наложените по ИД обезпечителни
мерки с наложения запор и не се касае до недопустимо извършено за втори път
обезпечаване на цялото задължение, тъй като обезпечението не създава привилегия за
основния взискател, с оглед и присъединените по ИД по реда на чл.191 ДОПК вземания на
държавата, които са привилигировани по чл.136 ал.1 т.6 ЗЗД, и присъединен с право на
залог кредитор, предвид които присъединени по ИД кредитори, внесеното от длъжника
обезпечение следва да се вземе предвид, но само в общия размер на задълженията по ИД.
С жалбата липсва позоваване от длъжника за насочване на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, поради което и съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Постигнатото споразумение по образувано от НАП изп. дело №*********/2021г.,
според което до 31.10.2021г. „Парапир сервиз“ ООД ще се издължи, при липса и на
доказателства за извършено в срок издължаване, не изключва нуждата по предприемане по
ИД от ЧСИ на обезпечителни мерки, каквито са наложените запори на банкови сметки на
длъжника.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата на длъжника по чл.435 ал.2
т.6 ГПК е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Съдът не е сезиран от страните с претенции за разноски и не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „ПАРАПИР СЕРВИЗ“ ООД със седалище и адрес на
5
управление гр.В.Търново, бул.“България“ №29В, с ЕИК *********, чрез пълномощника му
адв.А.Ч. от ВТАК, против Разпореждане №2339/12.08.2021г. на ЧСИ за отказ за вдигане на
запори, наложени по изп. дело №20217250401085 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район
на действие ВТОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
На основание чл.437 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от влязлото в сила съдебно решение да се изпрати на ЧСИ В.
Георгиев с район на действие ВТОС за прилагане по изп. дело №20217250401085 по
неговия опис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6