РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Силистра , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и девети
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Стоян И. Стоянов
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Стоян И. Стоянов Административно
наказателно дело № 20203420200527 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят, И. Б. Л. с ЕГН:**********, моли съда да отмени
Наказателно постановление № 20-1099-000842/30.06.2020 год. на Началник
Група към ОД на МВР-С., с което са му наложени административни
наказания за нарушения на Закона за движението по пътищата. Твърди, че
при провеждане на производството са допуснати процесуални нарушения,
водещи до отмяна на наказателното постановление, тъй като акта за
установяване на нарушението е подписан от един свидетел. В хода на
съдебното производство твърди, че не е извършил нарушенията, тъй като не
се е движил по сочената в акта улица, а само по черни пътища и не е допуснал
никакво ПТП.
Ответникът по жалбата счита, че наказателното постановление е
законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Силистренски районен съд, като прецени доводите на страните и
провери данните по делото, при за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
На жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение и в последствие в предвидения срок е било
1
издадено и обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се
установява, че действително на посочената в акта за установяване на
нарушението дата и място, жалбоподателя е управлявал колесен трактор с рег.
№СС06604 с прикачен към него селскостопански инвентар/култиватор/. При
преминаването си по ул.“П.“ в посока към кметството на с.И., с инвентара
ударил паркирания пред дом №... лек автомобил „Шкода“ с рег.№СС9426РВ.
В следствие на съприкосновението вратата на лекия автомобил и калника
били одраскани, а страничното огледало за задно виждане било счупено.
Жалбоподателя не разбрал за допуснатото ПТП и продължил по пътя. След
това отишъл да обработи нивата си. Там го открил свидетеля Й. и провел
разговор с него за допуснатото ПТП. Жалбоподателя отказал да е участвал в
него. След това се прибрал в базата, където държи техниката. Тогава
пристигнал свидетеля К., който огледал инвентара и установил, че по него
има боя, за която предположил, че е от автомобила на свидетеля Й.. Тогава
извършил проверка на документите на жалбоподателя и установил, че той не
притежава свидетелство за правоуправление за колесен трактор. Също така
установил, че на жалбоподателя са налагани наказания „глоба“, които не са
заплатени. Тогава на място бил съставен акта за установяване на нарушенията
в присъствието на свидетеля Й.. Жалбоподателя отказал да го подпише и това
е наложило да бъде подписан от свидетеля М..
Тази фактическа обстановка бе установена от показанията на
свидетелите К., Й. и Н., както и от приложените заповеди и доказателствената
сила на редовно съставения акт. Тези показания са последователни, логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Показанията на свидетеля З. с
нищо не изясняват фактическата обстановка, тъй като той е възприел
жалбоподателя на друго място в селото но и по-друго време. Единствено
потвърждават, че до нивата на жалбоподателя може да се стигне по черен
път. Това не означава, че жалбоподателя се е движил единствено и само по
него. Напротив, той е бил възприет лично от двамата други свидетели да
управлява трактора по улицата и да удря паркирания в страни от платното
автомобил.
Същата фактическа обстановка е установил и наказващия орган и въз
основа на нея е направил изводите си, че жалбоподателя е извършил няколко
административни нарушения:
На първо място, Наказващия орган е приел, че жалбоподателя е
нарушил разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от Закон за движението по пътищата.
Този извод е правилен, тъй като тази разпоредба указва на водачите, че с
поведението си трябва да опазват живота и здравето на хората и да не
увреждат имуществото им. Допускайки ПТП, жалбоподателя е нарушил това
изискване на Закона, като е увредил чуждо имущество/автомобила на
свидетеля Й./. Това деяние е обществено опасно и е обявено за наказуемо с
2
разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай, Наказващия
орган не е установил точната причина поради която е било допуснато ПТП,
довело до увреждане на чуждото имущество, поради което е приложил
общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП. Този негов извод изцяло се
споделя от съда, тъй като и в хода на съдебното производство не бе
установена точната причина довела до допускането на ПТП, поради което
няма как да се приложи специалната разпоредба на чл.179 от ЗДвП.
Наложеното наказание е конкретно определено от закона и е било правилно
наложено от Наказващия орган.
На второ място Наказващия орган е приел, че жалбоподателя е нарушил
задълженията си на участник в ПТП, като го е напуснал и не е уведомил
службите за контрол, като е имало разногласия между участниците за
допускането на ПТП. Задълженията на участниците в ПТП са регламентирани
в разпоредбата на чл.123 от ЗДвП. В конкретния случай бе установено, че в
следствие на ПТП са причинени само имуществени вреди. Следователно е
приложима разпоредбата на чл.123, ал.3 от цитирания Закон. Съгласно нея,
първото задължение на участник в ПТП е да окаже съдействие за
установяване на вредите. Второто задължение при липса на съгласие относно
причините за неговото настъпване е да уведоми службата за контрол и да
изпълнява дадените указания. Тези изисквания водят до извода, че
жалбоподателя следва да е разбрал, че е допуснал ПТП. В конкретния случай
той се е движил с прикачен земеделски инвентар, шумът от който не му е
позволил да разбере, че е одраскал вратите на паркирания извън платното
автомобил и е счупил страничното му огледало. Тоест, жалбоподателя
изобщо не е разбрал за настъпването на ПТП. Това означава, че той няма
защо да спира, да установява вреди и да уведомява службата за контрол, тъй
като нищо не го налага. От друга страна това деяние може да бъде извършено
само умишлено, а установеното от фактическата обстановка изключва този
умисъл. При липсата на такъв умисъл няма виновно извършено деяние и
следователно не следва да се носи административнонаказателна отговорност
за него. Изложеното по-горе дава основание на съда да приеме, че в тази част
закона е неправилно приложен и наложеното наказание за това деяние следва
да се отмени.
На трето място Наказващия орган е наложил наказание за това, че
жалбоподателя е управлявал МПС без да притежава свидетелство за
управление за съответната категория. Действително Закона за движението по
пътищата изисква от водачите на МПС да управляват с валидно свидетелство
за управление за съответната категория към която принадлежи управляваното
МПС. Това изискване е въведено с разпоредбата на чл.150а, ал.1 от цитирания
Закон. След като при извършената проверка от свидетеля К. е било
установено, че жалбоподателя не притежава свидетелство за управление на
колесен трактор, то за това деяние следва да понесе и предвидената
административнонаказателна отговорност. Санкцията е предвидена в
3
разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. По същия начин е било
квалифицирано деянието, като за него е било наложено минималното
предвидено от Закона наказание.
На четвърто място, при проверката е било установено, че жалбападателя
е управлявал колесния трактор, след като му е било наложено
административно наказание за нарушение по ЗДвП, като глобата не е била
заплатена. Това деяние Наказващия орган е квалифицирал по чл.190, ал.3 от
ЗДвП и е наложил санкцията предвидена в чл.185 от същия Закон.
Цитираната норма на чл.185 от ЗДвП е обща и бланкетна санкционна
разпоредба. В нея не се съдържа състав на административно нарушение, а е
предвидено, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на
него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните
се наказват с глоба 20 лева. В посочената за нарушена разпоредба на чл.190,
ал.3 също не е установено конкретно задължение за водача на МПС,
неизпълнението на което да представлява административно нарушение.
Нормата въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност
да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно
постановление, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е
така, тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно
за доброволно плащане. Затова единствената последица от бездействието на
водача след изтичане на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП е
възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и
налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д"
ЗДвП и чл. 171, т. 2, б. "к" ЗДвП. Следователно, неплащането на наложените
глоби за нарушенията на ЗДвП в посочения срок, не съставлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като
законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други
последици от бездействието на водачите. Изложеното води до извода, че и в
тази част Наказателното постановление следва да бъде отменено.
На последно място бе установено, че жалбоподателя не е носил
свидетелството за регистрация на управлявания от него колесен трактор. Това
деяние е било квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.100,
ал.1,т.2 от ЗДвП, която действително задължава водачите да носят
определени документи, сред които е и свидетелството за регистрация на
МПС, което управляват. Санкцията за неизпълнение на това задължение е
определена в разпоредбата на чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП. Точно тя е била
наложена и от Наказващия орган. Налага се извода , че в тази част
Постановлението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Видно от приложената Служебна бележка и Заповеди, Наказващия
орган е оправомощен да издава Наказателни постановления, което води до
извода, че същото е издадено от компетентния за това орган.
Описаните по-горе деяния, за които съдът приема, че следва да се носи
4
административнонаказателна отговорност, не могат да се квалифицират като
„Маловажен случай“, тъй като разкриват типичните белези на нарушенията от
този вид. Те застаршават реда на държавното управление, а освен това и
правата и живота на отделните граждани и могат да доведат до необратимо
тежки последици.
По изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН,
Силистренски районен съд,
РЕШИ:
Отменя т.2 и т.4 от Наказателно постановление № 20-1099-
000842/30.06.2020 год. на Началник Група към ОД на МВР-С..
Потвърждава Наказателно постановление № 20-1099-
000842/30.06.2020 год. на Началник Група към ОД на МВР-С. в останалите
части.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд
Силистра в четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5