О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 03.07.2016г.
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въвззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Росина Дончева
2.
Николай Василев
разгледа докладваното от Генева
ч.гр.д. № 445/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.278 вр.чл.390 и сл ГПК.
Образувано е по частна жалба на“П.и.б.“
АД,ЕИК със седалище и адрес на
управление ***,против определение № 338/21.05.2019г. по гр.д. № 438/2019г. на РС-Самоков,с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове на „М.к.“ ЕООД,ЕИК със седалище и адрес на управление ***,срещу
„А и Л К.“ ООД,ЕИК за сумата 30 000
лева чрез спиране на изпълнението по изп.д. №
20188640400117 по описа на ЧСИ „В. Н.“ ,рег.№ 864 с район на действие СОС,до
приключване на спор а с влязъл в сила съдебен акт,в частта му по отношение на
собствения на молителя недвижим имот,самостоятелен обект в сграда,представляващ
студио С47,попадащ в сграда с идентификатор 65231.919.144.4 в поземлен имот с
идентификатор 65231.919.144 ,с предназначение жилище, апартамент,,с
административен адрес к.к.“Б.“,ап.хотел“К.“,ет.00, ап.С00;определена е гаранция
в размер на 2100 и е даден едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск.Жалбоподателят
иска отмяна на определението като незаконосъобразно.Бъдещият иск бил вероятно
неоснователен,тъй като липсвали доказателства,че ищецът е собственик предвид
твърдението за плащане на цената на претендираните подобрения в брой в по договор за изработка
от 26.06.2008г.;самите подобрения не били извършени реално/подмяна на основни
елементи като подове,стени,дограми и тавани;описаните в молбата
ремонтно-възстановителни работи през периода от 2009-2013г. не касаели процесния апартамент;гаранцията била недостатъчна да
обезпечи вредите за банката от неоснователното възпрепятстване да осребри
ипотекирания имот.
В молбата за обезпечение се твърди,че
молителят закупил процесния имот на 14.1.2007г. с нотариален акт № 125 д.1270
на нотариус рег.№ 411 от „Т.к. Й.“ ЕООД,ЕИК, сега с наименования „А иЛ К.“ ООД, ЕИК -ответник по бъдещия иск.Към датата на
сделката имотът бил ипотекиран с нот.акт № 197 д.№
573 в полза на „ПИБ“АД за вземания на продавача към банката по договор за
кредит, отпуснат за изграждане на процесната сграда.В
периода от 20.10.2008г. до 20.06.2009г. молителят извършил подобрения/полезни
разноски на стойност 20 000 лв.,платени в брой на изпълнителя по договор
за изработка от 20.06.2008г.В резултат на подобренията стойността на имота се
увеличила с 20 000 лв.За периода 2009г.-2013 заплатил 10 000 лв./по
2000 лв. за всяка календарна година/ за ремонти и възстановителни работи във
връзка с амортизацията на студиото.По гр.д. № 22455/2018г. на СРС бил издаден
изпълнителен лист в полза на банката срещу продавача и по образуваното
изпълнително дело била насрочена публична продан за периода от 28.04.до
28.05.2019г.Като собственик на ипотекирания имот, който не е лично задължен,
ищецът имал право да получи от цената на имота преди ипотекарния
кредитор необходимите разноски и увеличението на стойността на имота.Бъдещите
искове били с правно основание чл.177,ал.1 ЗЗД .
Съдът намира жалбата процесуално
допустима, но неоснователна.
За да бъде допуснато обезпечение на
бъдещ иск,този иск трябва да е вероятно основателен,което в обезпечителното
производство се установява с писмени доказателства ,убедителни по обем и
съдържание съгласно чл.391,ал.1 ГПК.Представена е разписка от 15.01.2009г.,
според която „Т.к. Й.„ЕООД получила от „М.к.“ ЕООД за извършване на текущи и
неотложни ремонтни и възстановителни дейности в сградата през календарната
2009г.,наложени от амортизирането и овехтяването на същата,сумата 2000лв. и
аналогични разписки за 2010,2011.2012 и 2013г.;нотариален акт от 2007г. за
учредяване на право на строеж. От 14.12.2007г.,разрешение за ползване №
ДК-07-Сф14/27.03.2009г.,от който е видно,че сградата е построена през 2009г.Дали
още на следващата година е била амортизирана и са били нужни необходими
разноски за запазването и ползването й по предназначение,може да се установи
само с експертиза,но та етапа на обезпечителното производство представените
договори са достатъчни.Приложено е обявление, от което е видно,че по
изпълнителното дело е насрочена публична продан за студио 47 при начална цена
48 350 лв.От приложения договор за изработка с дата 20.06.2008г.е видно,че
молителят като възложител и продавачът като изпълнител са се договорили
последният да извърши довършителни работи
в срок 20.06.2009г. срещу еднократно заплащане на сумата 20 000 лв.
в момента на подписването на договора,който служи за разписка.От описаните в
раздел първи „довършителни работи“ се установява,че голяма част от тях са идентични с претендираните
по бъдещия иск подобрения/полезни разноски/ в размер на
20 000лв.,извършени в периода от 20.01.2008г.-20.06.2009г.Към момента на
сключване на договора не е бил в сила Закона за ограничаване на плащането в
брой/ДВ бр.16/22.02.2011г./ При положение,че възложителят е търговско дружество,плащанията
по договорите следва да се осчетоводени,но ако има нарушения в тази насока,те
биха ангажирали други видове правна отговорност,без да освобождават изпълнителя
от възложената работа,нито правят плащането на възложителя
недействително.Доколко са убедителни твърденията
за извършване на същите дейности като необходими разноски поради амортизация,
непосредствено в годините след въвеждане на обекта в експлоатация,може да се
установи в исковото производство.При положение,че приложените договори са
подписани от бъдещия ответник,малко вероятно е да проведе успешно
оспорване,което е в негова тежест.Предвид обстоятелствата,възможно е бъдещият
ответник да признае исковете.Ето защо същите се явяват вероятно
основателни.Несъмнена е и обезпечителната нужда при положение,че длъжникът не
може да погасява задължението си към банката и имотът ще бъде осребрен,при
което ищецът ще се лиши от него. Определеният размер на гаранцията е под
установения от съдебната практика размер от 10 % от стойността на евентуалните
бъдещи вреди за ответника ; все пак това не следва да се отчита като
незаконосъобразност на атакуваното определение,тъй като сумата възлиза на 7% и
предвид убедителните писмени доказателства.
По изложените съображения съдът
намира,че атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 338/21.05.2019г. на РС-Самоков по
ч.гр.д. № 438/2019г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията докладчик
Съдията докладчик намира,че исканата
обезпечителна мярка е неподходяща,тъй като противоречи на заявения интерес на
ищеца-да обезпечи вземането си от цената на продадения имот.Логично това няма
как да стане,ако се осуети проданта.Следва да се отбележи също, че разноските
за подобрения на имота биха намалили имуществото на ищеца неоснователно само
при положение,че той бъде лишен от имота.Подходяща обезпечителна мярка за иска по чл.177, ал.1 ЗЗД е спиране на
разпределението на сумите по извършената публична продан.
Съдия: