№ 206
гр. Варна, 19.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100101651 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск на ПЛ. ХР. К., ЕГН**********, с адрес по
делото гр. Варна, ул. „****“ №*, ет.*, ап.*, с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България, адрес по
делото гр.София, бул.„Витоша“ №2, за сумата:
- 66 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпяни страх от осъждане; душевни страдания, негативни отношения и
отчуждение от близки и колеги; уронване на престиж и добро име; социално
дистанциране; нарушени сън и апетит, главоболие, напрежение, тревожност,
потиснатост; както и отключени заболявания (хипертония III степен,
сърдечни пристъпи, захарен диабет тип 2), налагащи постоянно лечение с
медикаменти, всички от които – в резултат на неоснователното привличане
като обвиняем по ДП №196/2010г. на ВОП на 09.03.2011г. и повдигането на
обвинение срещу ищеца по: НОХД №613/2011г. на ВОС и ВНОХД
№431/2011г. на ВАпС, върнато и образувано в НОХД №1532 за 2013г. на
ВОС, след това отново образувано в НОХД №421/2014г. на ВОС, ВНОХД
№370/2015г. на ВАпС и КНД №1322/2016г. на ВКС, върнато на въззив и
образувано във ВНОХД №137/2017г., за престъпление по 123, ал.1 от НК (че
на 20.04.2010г. причинил смърт на дете,прието за лечение в МБАЛ „Света
Марина“ Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
при лечението на детето в болницата), за което обвинение окончателно е
признат за невиновен с влязло в законна сила на 25.07.2018г. решение по
последното ВНОХД,
- ведно със законната лихва върху главницата от датата 25.07.2018г. до
1
пълното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 09.03.2011г. е бил привлечен като обвиняем по
ДП №196/2010г. по описа ВОП за престъпление по чл.123, ал.1 от НК (че на
дата 20.04.2010г. причинил смърт на дете,прието за лечение в МБАЛ „Света
Марина“ Варна, поради незнание или немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
при лечението на детето в болницата). С привличането на ищеца била взета
мярка неотклонение „подписка“. Няколко дни по-късно му били предявени
материалите по ДП. След тези действия и проведения разпит ищецът
започнал защитата си по делото.На 21.04.2011г. срещу ищеца бил внесен и
обвинителен акт за деянието по ДП, по който било образувано НОХД
№613/2011г. на ВОС. С присъда от 04.10.2011г. е бил признат за невинен от
ВОС. По протест на ПРБ била образувано ВНОХД №431/2011г. на ВАпС, по
което с присъдата на ВОС била отменена и делото е било върнато на ОП-
Варна за отстраняване на СПН.На 17.12.2013г. бил внесен нов обвинителен
акт за същото деяние,по който било образувано НОХД №1532 за 2013г. на
ВОС, като по него делото отново било върнато за отстраняване на нови СПН.
На 14.04.2014г. бил изготвен трети обвинителен акт за деянието, по който
било образувано НОХД №421/2014г. на ВОС.С присъда от 29.05.2015г. по
това НОХД ищецът-подсъдим бил признат за невинен. По протест на ПРБ
било образувано ВНОХД №370/2015г. на ВАпС, по което оправдателната
присъда на ВОС била потвърдена.По жалби било образувано КНД
№1322/2016г. на ВКС, по което делото било върнато на въззивната инстанция
с указания. Образувано е било ВНОХД №137/2017г., по което с решение от
дата 28.06.2018г. присъдата на ВОС за оправдаване на ищеца била отново
потвърдена. Това решение, по отношение на П.К., не било обжалвано или
протестирано, поради което на 25.07.2018г. влязло в законна сила. Така
наказателното производство срещу ищеца приключило окончателно на
25.07.2018г.
Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след
това от незаконното обвинение в престъпление, той претърпял
неблагоприятни преживявания и състояния – шок от обвинението и тежестта
на престъплението и наказанието, страх от осъждане, душевни страдания,
негативни отношения и отчуждение от близките и колегите, социално
дистанциране, нарушени сън и апетит, главоболие, напрежение, тревожност,
потиснатост, както и отключени заболявания (хипертония III степен,
сърдечни пристъпи, захарен диабет тип 2), налагащи постоянни прегледи и
лечение с медикаменти – всички от които счита за пряка последица от
незаконно повдигнатото му обвинение.
Допълнително твърди, че за влошаване на състоянието му допринесли и
публикации в интернет и в печата на следните дати: 25.04.2010г.,
26.04.2010г., 29.07.2011г., 03.12.2014г. и 09.12.2016г., касаещи обвинението
на ищеца, като авторитетен лекар, които били резултат от публични
изявления на официалния говорител на ПРБ и които публично уронили
професионалния му престиж.
2
Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на
процесуалните действия с участие на ищеца, мярката за неотклонение и вида
й, преживяното в личен, морален, здравословен и професионален аспекти от
ищеца и всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на НП
върху ищеца като цяло, се моли за обезщетение в претендирания и
справедлив според него размер, като в подкрепа на искането развива правни
съображения.
Претендира и законната лихва върху обезщетението, считано от заявена
от него дата. Моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски. В о.с.з. се
поддържат молбата и твърденията на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва само привличането на ищеца за обвиняем и повдигането на
соченото обвинение срещу него. Другите предпоставки на иска счита за
недоказани, като с оглед това навежда следните групи доводи: 1/
недоказаност на твърдяните от ищеца неимуществени вреди, по вид и размер;
2/ недоказаност на причинната връзка между вреди и действията на ответника
по ДП и НП; 3/ несъответствие и завишеност на претендираните
неимуществени вреди със справедливостта, с оглед естеството на делото и
обвинението, срока на разглеждане на същото, не най-тежката мярка за
неотклонение, икономическата обстановка в страната и другите за случая
относими по ДП и НП обстоятелства; 4/ допълнително част от представените
от ищеца документи за здравословното му състояние датират от период
преди обвинението, други са след приключване на НП, а трети касаят вирусни
заболявания; 5/ тъй като оправдателната присъда окончателно е била влязла в
сила на 15.01.2019г. не следва да се дължи законна лихва от сочената от
ищеца начална дата 25.07.2018г.; 6/ медийното отразяване на случая по ДП и
НП няма връзка с действията на ПРБ по самото разследване и обвинение. По
същество моли за отхвърлително решение по исковете. В о.с.з. се поддържат
молбата и възраженията на ответника.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по приетото в оригинал ДП №196/2010г. по описа
ВОП, ищецът ПЛ. ХР. К. е бил привлечен като обвиняем по това ДП на дата
09.03.2011г., за престъпление по чл.123, ал.1 от НК (че на дата 20.04.2010г.
причинил смърт на дете,прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна,
поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, при лечението на
детето в болницата). С привличането на ищеца била взета мярка
неотклонение „подписка“. Няколко дни по-късно му били предявени
материалите по ДП. След тези действия и проведения разпит обвиняемият
започнал защитата си.
Видно е от материалите по приетите в оригинал НОХД №613/2011г. на
ВОС и ВНОХД №431/2011г. на ВАпС, ведно с НОХД №1532/2013г. на ВОС,
3
още ведно и с НОХД №421/2014г. на ВОС, ВНОХД №370/2015г. на ВАпС и
КНД №1322/2016г. на ВКС, както и последно образуваното ВНОХД
№137/2017г.: Че на 21.04.2011г. срещу ищеца бил внесен и обвинителен акт
за деянието по ДП, по който било образувано НОХД №613/2011г. на ВОС. По
него с присъда от 04.10.2011г. е бил признат за невинен от ВОС. По протест
на ПРБ било образувано ВНОХД №431/2011г. на ВАпС, по което с присъдата
на ВОС била отменена и делото е било върнато на ОП-Варна за отстраняване
на СПН. На 17.12.2013г. бил внесен нов обвинителен акт за същото деяние,
по който било образувано НОХД №1532 за 2013г. на ВОС, като по него
делото отново било върнато за отстраняване на нови СПН. На дата
14.04.2014г. бил изготвен трети обвинителен акт за деянието, по който било
образувано НОХД №421/2014г. на ВОС. С присъда от 29.05.2015г. по това
НОХД ищецът-подсъдим бил признат за невинен. По протест на ПРБ било
образувано ВНОХД №370/2015г. на ВАпС, по което оправдателната присъда
на ВОС била потвърдена. По жалби било образувано КНД №1322/2016г. на
ВКС, по което делото било върнато на въззивната инстанция с указания.
Образувано е било ВНОХД №137/2017г., по което с решение от 28.06.2018г.
присъдата на ВОС за оправдаване на ищеца била отново потвърдена. Това
решение, по отношение на П.К., не било обжалвано или протестирано, поради
което на дата 25.07.2018г. влязло в законна сила.
Срещу горните фактически обстоятелства за развитието на ДП и НОХД
срещу П.К. няма и спор между страните. Единствено възражение на ответника
е за недоказаност (към отговора) на момента на влизане в сила на
оправдателната присъда срещу К.. То не може да се сподели с оглед на
материалите от оригинала на относимото НОХД, както и с оглед на
приложения препис от решение №236/15.01.2019г., видно от който
произнасянето по ВНОХД №137/2017г. на ВАпС за потвърждаване на
оправдателната присъда относно К. (28.06.2018г.) не е обжалвано и е влязло в
сила през м.07.2018г.
На л.66-73 и след това на л.87-113 от делото са приети много епикризи,
амбулаторни листове, рецептурни книжки и медицински доказателства, които
свидетелстват за състоянието на ищеца ПЛ. ХР. К., както и за предприетите
медицински грижи и лечение през процесния период, всичките от които са
съобразени аналитично от вещото лице при изготвяне заключението по СМЕ.
От тях се изяснява следната по-значима информация:
През м.11.2007г. П.К. бил лекуван по повод на Левостранна пневмония
в Клиника по пулмология и фтизиатрия на МБАЛ „Св.Марина" -гр.Варна,
където като придружаващо заболяване е посочена АХ /артериална
хипертония/, за която до момента не се налагало лечение. По време на
престоя в клиниката били измерени стойности на АН 160/100 и била дадена
препоръка за консултация с кардиолог относно решение за лечение с
антихипертензивна терапия. Заболяването Захарен диабет тип 2 не е
съществувавало и не е било посочено за придружаващо заболяване. През
м.03.2016г. той е бил лекуван по повод на Десностранна бактериална
пневмнония в Клиника по пневомология и фтизиатрия на МБАЛ
"Св.Марина"-Варна. Латп придружаващи заболявания са били записани ХБ
4
IIIстепен, сърдечна форма, Хипертонично сърце и Захарен диабет тип 2. През
м.02.2017г. К. отново е бил на лечение в същата клиника по повод на ОВИ и
Остър трахеобронхит. През м.04.2019г. на лечение в същата клиника за
Левостранна бактериална пневмония и придружаващи заболявания ХБ
IIIстепен, умерена степен, Пристъпно ПМ, ХЛСН /хронична левокамерна
сърдечна недостатъчност/ II ф.к., З.Д. тип 2, добър контрол. Видно от копията
на рецептурна книжка за лечение на хронично болен, Пл. К. е бил
регистриране за Хипертонична сърдечна болест и Захарен Диабет тип 2, от
05.09.2014г. Последващо са били направени заверки на същите заболявания
от 27.07.2016г. и 28.12.2018г. Приложени са амб. лист от ОПЛ от м.11.2016г.
до м.03.2020г за прегледи и изписване на лекарства за същите заболявания.
От м. 10.2018г. било регистрирано заболяване Персистиращо предсърдно
мъждене, за което е ибл лекуван в Първа Клиника по Кардиология-
Интензивна на МБАЛ "Св.Марина" гр.Варна. По този повод бил консултиран
с доц.П.-кардиолог на 11.09.2018г. и била изписана терапия за това
заболяване, която след това се изписвала ежемесечно от личен лекар.
Приложени са още консулти и от други кардиолози – д-р И. К. от 14.10.2019г.
с ЕКГ и ЕхоКГ, в които са били потвърдени заболяванията и била уточнена
терапията им. На 31.05.2021г. бил направен преглед от кардиолог д-р Р. Ц.,
включващ ЕКГ и ЕхоКГ, при който двете заболявания ХСБ и ППМ били
препотвърдени относно тях била препоръчана съответна терапия. Отностно
заболяването Захарен диабет тип 2 на перорална терапия има приложени
амбулаторен прегледи от ендокринолог от м.12.2018г., при които са били
проведени лабораторни изследвания – КЗП, гликиран хемглобин и ТТХ,
препоръчана била терапия с перорален медикамент „джентадуето“ в доза 2 по
1т; установен бил завишен ТТХ и било препоръчано наблюдение на
стойностите му. Приложени са копия от АЛ от ОПЛ за изписване на терапия
от 2016г до 2020г. за Захарния диабет тип 2, без усложнения. Има приложени
2 амбулаторни прегледа от офталмолог – м.02.2016г. и м.3.2017г., поради
хипертонията и диабета, даващи очни уврежания. При прегледа през м.
03.2017г. са били установени и склеротични промени в съдовете на ретината,
потвърждаващи заболяванията му.
Видно от преписа на част от трудова книжка, от трудов договор, както и
от разпореждане на ТП на НОИ, от 25.08.2017г. Пл. К. е пенсиониран за
осигурителен стаж и възраст, след като последно работел на длъжност „лекар
детска хирургия“ при МБАЛ „Св. Марина“ Варна, съответна на
специалността на д-р П.К..
Видно от преписа на удостверение от 04.04.1989г. д-р П.К. е бил
Кандидат на медицинските науки при ВАК при МС.
Видно от удостоверение от МБАЛ „Св. Марина“ Варна от 07.10.2021г.,
от 2006г. до 2017г. д-р П.К. е работел по посочената си специалност, като от
2010г. до 2017г. е бил и Началник отделение „детска хирургия“.
Видно от разпечатки от онлайн издания на информационни сайтове на
л.114-124, трагичният случай, по повод на който на д-р П.К. (и на други
лекари) е било повдигнато обвинението за причинена смърт на дете, прието за
лечение в МБАЛ „Св. Марина“ Варна, поради немарливо изпълнение
5
служебните задължения, е добил широк медиен отзвук, с обвинения за вината
на лекарите, докато продължава съдебния процес. При внимателния прочит
на материалите не се открива източник на информацията да е Прокуратурата
на РБ, говорител на ВОП или друго лице от ПРБ. Първата статия е посочено,
че е по информация „от пресцентъра на болничното заведение“; друга от
статиите е по данни от „фейсбук група, създадена от семейството и близки на
родителите на починалото дете“; а другите статии изглежда да са след
журналистически проверки и инициативи, доколкото няма данни за друго в
статиите. Сам по себе си случаят е изключително тежък и трагичен.
Заключението по приетата СМЕ съдът кредитира изцяло като
обективно, мотивирано и неоспорено. От него се установява, че при
направения преглед е налице следното обективно състояние на ищеца:
Аритмична сърдечна дейност, ясни сърдечни тонов, артериално налягане -
150/90; сърдечна честота - 73 удара в минута; липса на патологични пулсации
и шумове в сърдечната област. От ЕКГ - нормофреквенто ПМ, ляв тип ел. ос;
от ЕхоКГ изследване - гранично намалена систолна сърдечна функция на лява
камера, с хипертрофия на сърдечните стени, силно дилатирани ляво и дясно
предсърдия, лекостепенна трикуспидална регургитация и лекостепенна
пулмонална хипертония, дегенеративни промени но аортната клапа,
съответстващи на установените сърдечни заболявания. Хипертонична болест
III степен, висока степен, сърдечна форма. Хипертонично сърце. Постоянно
предсърдно мъждене. Хронична левокамерна сърдечна недостатъчност II ф.к.
по НИХА. З.Д. тип 2, НИЗТ със затлъстяване. Посфлебитен синдром.
Приеманите сега медикаменти относно заболяванията са: Диован 160 мг, 2по1
табл; Конкор 10 мг nol т.; Трифас 10 мг, по 1 т; Арета 10 мг, по 1 т.;
Фурантрил 40 мг, по 1 т. три пъти седмично; Моксогама 0,4 мг, по 1 т. вечер;
Ротеас 60 мг, по 1 т.; Джентадуето 2,5/ 1000мг, 2 по 1 табл. Изяснява се, на
база на горецитираните медицински доказателства още, че от 2010г. и досега
ищецът ПЛ. ХР. К. е провеждал непрекъсната антихипертензивна терапия,
която е била променяна и допълвана в годините поради нездоволителния
контрол на артериалното му наляганене и отключването на допълнително
сърдечно заболяване аритмия при предсърдно мъждене. Относно Захарен
диабет тип 2 заболяването е било открито по повод на загуба на зрението на
ищеца и е започнато лечение със задоволителен контрол на стойностите на
кръвната захар. По поставените два въпроса от заключението се установява
следното: Заболяването Хипертонична болест на сърцето и Захарен диабет
тип 2 се отключват от рискови фактори, основен един от които е стресът. При
П.К. те се отключват и се влошават през периода от м.03.2011г. до
м.01.2019г., т.е. периода на ДП и НП. Преди 2010г. П.К. не е страдал от
Хипертонична болест, Захаран диабет и Предсърдно мъждене. През
посочения период К. многократно постъпвал в болница (м.03.2016,
м.02.2017г, м.10.2018г, м.04.2019г., правил е и постоянни прегледи при
общопрактикуващи лекари и специалисти и е приемал медикаментозна
терапия, редовно коригирана и допълвана. Ищецът съобщава, че се е
чувствувал емоционално напрегнат, страдал от безсъние и стойностите на
артериалното налягане били повишени в дните около заседанията, въпреки
6
постоянната терапия, която приемал, което налагало допълнителен прием на
лекарството фурантрил, което е диуретик и се приема за бързо намаляване на
стойностите на АН при хипертонични кризи. При тези две заболявания
лекарите пациентите следва да избягват стресовите ситуации, което при
ищеца е било навъзможно. Основен симптом на повишеното артериално
налягане е силното, мъчително главоболие, което не преминава докато не се
нормализира самото налягане. Когато пациентът изпитва силно напрежение,
страх и неспокойство е много трудно да се овладеят медикаментозно
стойностите на артериалното налягане. В о.с.з. вещото лице внася и
обясненията, че преди 2010г., а именно през 2007г., еднократно е било
измерено артериално налягане 160/100, което е основание за отразяване, като
придружаващо състояние, което е възможно да е свързано и с болничен
престой заради инфекция, още повече, че няма други данни за артериална
хипертония преди 2010г. При Пл. К. хипертонията била открита във 2-ра
степен, което е възможно да се случи и изведнъж, при остри свързани
обстоятелства. През 2016г. заболяването вече е било от 3-та степен. През
целия период на ДП и НП д-р К. е бил подложен на стрес, което пряко е
допринесло за възникване и задълбочаване на хипертонията и на диабета.
Единствени други странични фактори при ищеца са били възрастта му над 55
години и наднорменото му тегло. Последвалите във времето инфекции и
предсърдно мъждене са пряко свързани с хипертонията и диабета.
Заключението по приетата СПсЕ съдът кредитира изцяло като
обективно, мотивирано и неоспорено. От него се установява, че актуалното
емоционално и психологично състояние на ищеца е депресивно (лека, по-
скоро към умерена степен (обяснения осз.)); съчетава умерена тревожност;
значително повишена невротичност; нездравословна автоагресивност;
затвореност – нежелание да разговаря с околните; редуцирани социални
контакти; пасивно-отбранителен начин на реагиране; намален фрустрационен
толеранс. В периода 2011-2018г. П.К. категорично е страдал от соматични
заболявания, от вида на кардиологични, ендокринологични - захарен диабет,
множество хоспитализации по повод пулмологични заболявания -
бронхопневмонии. Като характер това са соматични (телесни) и
психосоматични заболявания, които се влияят от психологични фактори и
най-вече от стресогенни фактори, изразени във висока степен и впоследствие
станали перманентни, както при ищеца. Перманентният стрес води до дистрес
– до болестни състояния. Отключването на захарния диабет, който не е
инсулинозависим, е психосоматично заболяване и е пряка последица от
водените съдебни дела, както и последващите диагнози по повод на
кардиологични заболявания: „ Предсърдно мъждене и трептене". Обобщено
повдигнатото обвинение се е отразило пряко негативно на здравословното му
състояние, като е понижило имунната му система и е обострило наличните до
този момент заболявания, отключило е захарен диабет, довело е до още
допълнителни кардиологични диагнози (предсърдно мъждене и трептене),
както и е въздействало върху психо-емоционалното му състояние (потиснат,
тревожен, с перманентен стрес, понижело е фрустрационният му толеранс,
увеличило е невротичността). Наранени са честта и достойнство му, доброто
7
име на лекар и изграденият през годините авторитет като професионалист и
преподавател в Медицински университет. Качеството на живот се е
променило, станал е по-затворен, като е обърнал агресията към себе си –
нездравословна агресивност, която влияе и върху соматичното му състояние.
В о.с.з. съдебният психолог поддържа заключението си, като акцентира върху
психосоматичния генезис на диабета и последващите заболявания при К..
Несъмнено при човек, като д-р К., който е отговорен и съвестен към работата
си, такова обвинение в престъпление по повод на нея се повишава повече
чувството за вина, отколкото при друг тип хора, независимо от обективно
наличие или липса на реална такава вина за трагичното инкриминирано
събитие от 2010г.
Показанията на св. И. М. съдът цени като непосредствени относно част
от процесния период, както и като по-скоро обективни. От тях се изяснява, че
М. е бивш студент, а след това колега на д-р П.К., асистент по Детска
хирургия. Свидетелят е асистирал и при операцията на детето през 2010г.,
завършила за съжаление с летален край. Операцията свидетелят счита за най-
доброто, което е можело да се направи за пациента към онзи момент и в този
смисъл категорично отрича същата да се приема за неуспешна. Д-р М.
определя д-р К. като отличен преподавател и детски хирург от високо ниво,
от когото е научил много във времето. Със същия висок авторитет д-р К. бил
познат в професионалните лекарски среди в града. Отношението обаче се
променило, когато станало ясно, че е обвинен в причиняване смъртта на
детето. Сред студенти и колеги се появила несигурност в качествата на д-р К..
Случаят бил широко медийно отразен, с квалификации към К. като „убиец на
дете“, но свидетелят не знае за участие на прокурори по повод медийния
интерес към случая. Но именно обвинението в престъпление срещу К., както
и медийната атака срещу него (а не самия трагичен инцидент, за който
ищецът е съжалявал, че е завършил така, но не е изпитвал вина, тъй като е
направил най-доброто възможно за пациента) са променили рязко ищеца още
през 2010-2011г. Той станал много затворен, некомуникативен, не говорел,
бил унил, започнал да излиза рядко от къщи. Нямал нищо общо с лъчезарния
и жизнерадостен човек, какъвто бил преди обвинението. Споделял със
свидетеля притеснението си за развоя на наказателното дело. Споделял за
проблеми с високо кръвно, каквито понякога е имал и преди 2010г., както и за
проблеми със сърцето и за захарен диабет, каквито е нямал преди 2010г. П.К.
се пенсионирал през 2017-2018г., а когато бил окончателно оправдан през
2018г. това се приело с голямо облекчение и радост в професионалните
среди.
Показанията на св. Г. И. съдът кредитира като непосредствени за част от
процесния период, както и като обективни. От тях се установява, че
свидетелят д-р И. е бивш студент, а след това колега на д-р К. по Детска
хирургия, като след 2010г. двамата са работели в един кабинет в МБАЛ „Св.
Марина“ Варна. След като бил обвинен, че е причинил смъртта на дете при
операция, д-р К. се променил много. Идвал посърнал и пребледнял на работа;
пропускал рапорти или ги напускал преждевременно; не се чувствал
добре;усмивките и настроението, характерни за началото на общата им
8
работа, напълно изчезнали. Здравословното състояние на д-р К. се влошило и
той лежал неколкократно в болници заради проблеми със сърцето,
пневмонии, диабет. Преди 2010-2011г. ищецът не е страдал от захарен диабет.
Трагичният случай със смъртта на детето бил широко медийно отразен, с
квалификации към К. като „убиец“, което е обидно за всеки уважаван лекар,
който се е опитал да направи най-доброто за пациента си. След обвинението
започнали познати, колеги и пациенти на свидетеля да се интересуват дали е
вярно,че д-р К. е причинил смъртта на детето. Пациентите на ищеца рязко
намаляли, макар че в началото на общата им работа със видетеля били много.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Отговорността на съответния държавен орган е обективна, а
предпоставка за ангажирането й е фактът, че ищецът е бил обвинен в
извършване на престъплениe, като впоследствие не е била реализирана
наказателната му отговорност по някоя от сочените причини. В тези случаи
обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и правомощията на разследващия орган. Тоест вината не е елемент от
състава на отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с понасяне на
риска от такива действия на правозащитните органи, които в крайна сметка
не са довели до реализиране на наказателна отговорност, но за сметка на това
са причинили вреди на привлеченото лице. Поради това държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).
От горното следва, че в тежест на ищеца по искове по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ е да докаже пълно и главно: 1/ наличието на обвинение спрямо него в
извършване на престъпление; 2/ признаване, с влязъл в законна сила съдебен
акт, на обвиняемия и/или на подсъдимия за невиновен или прекратяване на
наказателното производство срещу него; 3/ конкретно претърпяни
имуществени и/или морални вреди; 4/ причинно-следствена връзка между
производството по реализиране на наказателната му отговорност и
претърпените вреди, която е от категорията на пряката и непосредствената; 5/
размер на обезщетението за доказаните по вид и обем вреди.
В настоящия случай, както вече се мотивира, са напълно безспорни, а
доказани от представените писмени доказателства, в това число оригиналите
на относимите НОХД и ДП, първите две от предпоставките на разглежданото
субективно право, поради което тези обстоятелства се явяват изяснени.
9
Спорът между страните по делото е относно останалите три елемента от
състава на субективното право (вредите, причинната връзка и размера) и по
тях, с оглед на данните по делото, съдът намира следното:
Неимуществените вреди, като родово понятие, включват съвкупността
от накърнените или засегнати нематериални и лични аспекти от
физиологичната и психо-емоционалната сфера на едно лице, в това число
честта му и името му в обществото. Въпреки че се касае за засегнати морални
ценности на лицето, на общо основание те подлежат на доказване от ищеца.
Степента на доказване обаче е донякъде редуцирана спрямо всички други
обстоятелства от състава на предявеното право, доколкото моралният
характер на вредите предполага и известна житейска презумптивност.
Конкретно за вредите по ЗОДОВ практиката приема, че досежно базисните
негативни изживявания от незаконно повдигнато му обвинение ищецът може
да се ползва от базисна презумптивност. Но когато се претендира
обезщетение за конкретни негативни изживявания извън и над основните,
тогава те следва да бъдат пълно и главно доказани от ищеца. Като на отделно,
самостоятелно и цялостно доказване подлежи и пряката причинна връзка
между вредите и деянието по ЗОДОВ. Обобщено и аналитично изцяло в този
смисъл е и съдебната практика, от която само за пример: Решение №165 от
16.06.2015г. по гр.д. №288/2015г. на 3-то ГО на ВКС; Решение №480 от
23.04.2013г. по гр.д. №85/2012г., 4-то ГО на ВКС; Решение
№288/19.01.2016г. по гр.д. №6774/2014г., 3-то ГО на ВКС; и други).
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди
следва да бъде определен при съблюдаване принципа на справедливостта,
закрепен в чл.52 ЗЗД. Нормата предполага се обезвреда на всички телесни и
психологични увреждания на пострадалия и претърпяните във връзка с тях
физически и душевни болки и страдания, шок, стрес, депресия, безпокойство,
дискомфорт и изобщо негативни емоционални усещания. Въведеният от
закона критерий изобщо не е абстрактен, а е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация
в страната, общественото възприемане на справедливостта, характера на
вредите, конкретното им проявление върху личността, семейството и
социалната и работна среда на пострадалия, възрастта на последния,
изминалото от увреждането време, прогнозите за преодоляване на
последиците и други (така и Решение №229/15.07.2013г. по гр.д.
№1179/2012г. на ВКС, 4-то ГО; Решение №140/24.07.2013г. на ВКС по гр.д.
№1328/2012г., 3-то ГО; Решение №115/05.04.2012г. на ВКС по гр.д.
№593/2011г., 4-то ГО; Решение №708/14.01.11г. по гр.дело № 1389/09г.на
ВКС и др.). Самата преценка е винаги конкретна за всеки случай, но моралния
характер на вредите логично предполага и известна презумптивност при
доказването им.
С оглед спецификата на отговорността по реда на чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, критерии при преценката за спаведливост са конкретно още и:
характерът на престъплението, за което подсъдимият е бил обвинен или
привлечен; периодът на наказателното преследване; извършените с негово
участие процесуални действия; вида на наложената мярка за процесуална
10
принуда; личността, средата и възрастта на увредения; положението му в
обществото; отражението на обвинението върху семейния, обществения и
професионалния живот на подсъдимия; данните за предишни противоправни
по НК прояви; начинът му на живот и обичайната му среда; и други(Решение
№113/12.11.2020г. по гр.д. №90 от 2020г. на ВКС, 3-то ГО; Решение
№236/19.10.2016г. по гр.д. № 1543/2016г. на ВКС, 4-то ГО; и други), които
следва да бъдат преценявани съобразно конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай.
В настоящия случай се установи, че участието на ищеца в
наказателното производство, като обвиняем и подсъдим, е продължило общо
около 7 години и четири месеца, което е много дълъг период. Въпреки
наличието на няколко обвиняеми и сериозността на производството, периодът
обяснимо надвишава разбиранията на съда и на обществото за „разумния
срок“ за разрешаването на инкриминираното деяние, което все пак не е от
категорията на продължаваните или продължените деяния. Извън правната
страна, от гледна точка на самия обвиняем и подсъдим период от близо седем
години и половина е категорично много сериозен, както по продължителност,
така и с оглед преживяното през него от ищеца. По данни от СМЕ, СПсЕ и
свидетелски такива, през въпросния период за Пл. К. са настъпили множество
здравословни, психологични, емоционални и поведенчески промени, пряко
или водещо свързани точно със заведеното срещу него дело. Обобщено –
възникване или рязко обостряне на артериална хипертония до 3-та степен;
кардиологични заболявания; възникнал за първи път захарен диабет, с
подчертано психо-соматичен генезис; трайно и рязко намаляване на общия
имунитет; перманентен стрес, персистирал дори в дистрес; трайна
потиснатост, тревожност, невротичност, автоагресивност; рязка
неблагоприятна промяна към работа, колеги, ежедневие; трайно влошаване на
качеството на живот; значително накърняване на високия авторитет на лекаря
в професионалните среди, сред пациенти и сред студенти, граден в
продължение на десетки години; и други. И тъй като СМЕ, СПсЕ и
свидетелските показания са в пълна корелация помежду си и визират именно
периода при и след като е било повдигнато обвинението на ищеца, и при
липсата на всякакви насрещни доказателства в обратен смисъл, съдът приема
за установени не само факта на описаните неблагоприятни промени в
емоционален и физиологичен план, но и причинната връзка между тях и
наказателно производство срещу ищеца.
На следващо място повдигнатото обвинение е за „тежко“ по смисъла на
чл.93, т.7 от НК престъпление (по 123, ал.1 НК). Така през около седем
години и половина ищецът е живял с мисълта, че може да бъде осъден на
„лишаване от свобода“ за дълъг период и за тежко престъпление. Което при
това е по повод на дългогодишната му професия и е свързано с летален изход
за дете, сами по себе си изключително фрустриращи обстоятелства.
На следващо макар и възможно най-леката, срещу Пл. К. е взета и мярка
за неотклонение, която заедно с горните обстоятелства допълнително е
допринесла за степента на неблагоприятните последици от обвинението. Пак
така могат да се тълкуват и многото проведени съдебни заседания с участието
11
на обвиняемия, доколкото разбираемо и по свидетелски данни всяко отделно
от тях е предизвиквало стрес и притеснение в ищеца.
Макар маркирано по-горе съдът приема за особено важно в случая, че
по данни от СМЕ, СПсЕ и свидетелски такива, именно обвинението, а не
самия трагичен инцидент, за който ищецът е съжалявал, че е завършил така,
но не е изпитвал вина, тъй като е направил възможно най-доброто за
пациента, е това, което е довело до възникване или рязко обостряне на
артериална хипертония кардиологични заболявания; до възникване на
захарен диабет с подчертан психо-соматичен генезис; до трайно и рязко
намаляване на общия имунитет, и до неколкократни възпаления и инфекции и
болнични пролежавания. Дори да би се приело относно хипертонията, че
индикации за нея е имало и по-рано във времето, очевидно обвинението
срещу Пл. К. е водещата причина за рязкото влошаване на това заболяване
(до 3-та от 4 степени към момента) и до до възникването на всичи други
описани. Те са съпътствали ищеца през целите близо седем години и
половина и ще го съпътстват и до живот, при обективно очаквана тенденция
към влошаване във времето и с възрастта.
Макар маркирано по-горе съдът приема за особено важно в случая и че
по данни от СПсЕ и свидетелски такива, именно обвинението, е обусловило и
перманентен стрес, персистирал в болестен дистрес; потиснатост,
тревожност, невротичност, автоагресивност; трайно влошаване на качеството
на живот – които в умерена степен са запазени и към момента. Заедно с това е
особено съществено, че обвинението е рефлектирало и в значително
накърняване на високия авторитет на ищеца като лекар и преподавател, в
професионалните среди, сред пациенти и сред студенти, изграждан в
продължение на десетки години, но дискредитиран в самия край на трудовия
път на ищеца. Всеки един специалист в сфера от обществения живот, полагал
десетки години ежедневни усилия към образоване, усъвършенстване,
развитие и професионализъм, дори с цената на лишения, увреждане на
личното здраве, компромиси в семейството и отказ от благосъстояние, с цел
отговорно и полезно за други хора изпълнение на служебните задължения, а в
случая с цел здравето и живота на пациенти, би изпитал изключителни
огорчение и обида от публичното и институционалното обвинение в
престъпен непрофесионализъм, довел дори до смъртта на дете.
Всички обсъдени групи обстоятелства съдът намира за съществени и за
несъмнено увеличаващи обема на обективната отговорност на ответника, след
като в крайна сметка единственият компетентен орган – наказателният съд – е
отхвърлил обвиненията в престъпление към ищеца по делото, поради значимо
различното му (от другите обвиняеми) отношение към трагичното събитие.
Като известни редуциращи размера фактори следва да се съобразят все
пак най-ниската по тежест мярка за неотклонение и липсата на осъдителна по
отношение на К. присъда от нито един съд или инстанция през времето на
ДП, доколкото обратното би катализирало фрустрационните процеси.
При определяне обема на отговорността на ответника в случая съдът не
споделя единствено тезата за пряката връзка между широкото отразяване на
12
трагичния случай в медиите, с действия на ПРБ. Видно е от разпечатките от
онлайн издания на информационни сайтове на л.114-124, че материалите не
са с източник – Прокуратурата на РБ, говорител на ВОП или друго лице от
ПРБ. В първата статия е посочено, че е по информация „от пресцентъра на
болничното заведение“; друга от статиите е въз основа данни от „фейсбук
група, създадена от семейството и близки на родителите на починалото дете“;
а другите статии нямат конкретно посочен източник. На това кореспондират и
показанията на св. М., че макар възприел медийните публикации по случая и
обвиненията към К. като „убиец на дете“, свидетелят не знае и не е виждал
участието на служители от ПРБ по повод материалите. Ето защо няма как да
се основава на предположение прякото касателство на ПРБ към
публикациите. Очевидно е, че се касае за изключително тежък и трагичен
случай, който логично предизвиква човешкото съчувствие на обществеността,
включително на настоящия състав. Такива случаи обичайно съставляват
особен медиен интерес, но за което ПРБ не може да се счита пряко отговорна,
при данните по делото.
При обсъдените данни в заключение, отчитайки както обективните
факти относно вида на повдигнатото обвинение, данните за мярката за
неотклонение, извършените с участието на ищеца процесуални действия,
периода от време на провеждане и приключване на наказателното
производство и други; така и субективните елементи за личността на ищеца,
възприемането на случващото се и неговото влияние върху здравето,
професионалната и семейната среда на ищеца, върху личния му психичен и
емоционален свят и върху здравето му (при обсъдените по-горе утежняващи,
редуциращи и недоказано относими данни); а също и всички останали
релевантни и обсъдени по-горе обстоятелства, съдът в заключение намира, че
на ищеца се следва обезщетение по справедливост в размер на 33 000лв. (при
формирането му съдът съобразява и осреднената за страната минимална
работна заплата в процесния период 2011г.-2018г., която е в размер на 375лв.
месечно, съотнесена към периода от около седем години и четири месеца, с
което се взема предвид и относимия икономически критерий). Основен
акцент при определянето на този размер са сериозните и необратими
физиологични, психо-емоционални и поведенчески небпагоприятни промени
за ищеца, които се проявяват и досега и повечето от които ще останат и
занапред, а също и резонансът на обвинението за причиняване на смърт на
дете върху върху високите и утвърдени авторитет и добро име на ищеца по
делото, като лекар, преподавател и личност. А обезщетението е в сериозен, но
и обоснован за случая размер, с оглед критерия за справедливост и данните
по делото.
Поради които мотиви в заключение искът следва да бъде уважен до тази
сума, над която по пълния заявен размер следва да бъде отхвърлен.
Върху главницата се дължи и законна лихва до окончателно изплащане
на задължението и тъй като съобразно ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС
отговорността на държавата по чл.2 ЗОДОВ възниква едва от влизането в
сила на оправдателната присъда за престъплението, от който момент
държавните органи изпадат в забава, лихвата се следва от претендираната
13
дата в случая.
По разноските: Предвид изхода по спора на ищеца се следват разноски
за държавна такса (10лв.), такса СУ (5лв.) и адвокатски хонорар (2500лв.,
който не е прекомерен, тъй като е в рамките на минималните размери по
Наредбата - но само съразмерно с уважената част от интереса. Тоест при
общо разноски от 2515лв. следва да се присъди ½ част или 1257.50лв., на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
С оглед предмета на делото на ответника не се следват разноски.
На осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да понесе и припадащата
се част от сторените от БСВ разходи по делото (общо 500.00лв. за
експертизи), но съразмерно с уважената част от интереса, тоест сумата от
250.00лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на РБ Иван Гешев,
да заплати на ПЛ. ХР. К., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна, ул.
„****“ №*, ет.*, ап.*, сумата от 33 000.00лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни страх от осъждане; траен
стрес, персистирал в дистрес; душевни страдания; негативни отношения и
отчуждение от близките и колегите; уронване на престиж и добро име;
социално дистанциране, нарушени сън и апетит, главоболие, напрежение,
тревожност, потиснатост, влошено качество на живот; отключени
заболявания (хипертония III-та степен, кардиологични заболявания и захарен
диабет тип 2), които налагат постоянно лечение с медикаменти, всички от
които – в резултат на неоснователното привличане като обвиняем по ДП
№196/2010г. на ВОП на 09.03.2011г. и повдигането на обвинение срещу
ищеца по: НОХД №613/2011г. на ВОС и ВНОХД №431/2011г. на ВАпС,
върнато и образувано в НОХД №1532 за 2013г. на ВОС, след това отново
образувано в НОХД №421/2014г. на ВОС, ВНОХД №370/2015г. на ВАпС и
КНД №1322/2016г. на ВКС, върнато на въззив и образувано във ВНОХД
№137/2017г., за престъпление по 123, ал.1 от НК (че на 20.04.2010г.
причинил смърт на дете,прието за лечение в МБАЛ „Света Марина“ Варна,
поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, при лечението на
детето в болницата), за което обвинение окончателно е признат за невиновен
с влязло в законна сила на 25.07.2018г. решение по последното ВНОХД,
ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.2018г. до пълното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 33 000лв. до
66 000лв., ведно със законната лихва върху разликата от 25.07.2018г. до
пълното изплащане,
на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
14
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на РБ Иван Гешев,
да заплати на ПЛ. ХР. К., ЕГН**********, сумата от 1257.50лв. – разноски
по делото, съразмерно с уважената част от интереса по делото, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „Витоша" №2, представлявана от Главния прокурор на РБ Иван Гешев,
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Варна,
сумата от 250.00лв. – припадащата се част от сторените от БСВ разноски (за
експертизи), според уважената част от интереса по делото, на осн. чл.78, ал.6
от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15