№ 17551
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:***********
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *********** Гражданско дело №
20231110171056 по описа за 2023 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че „**“ АД дължи на „****“ ООД сумата от 18 000.00 лева,
представляваща кондикционно вземане за възстановяване на предварително заплатена от
„****“ ООД част от продажна цена на 2 броя нови зърнокомбайна марка „****“, модел ***
4B, по отношение на които впоследствие между страните не бил сключен договор за
покупко- продажба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело №
63545/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че с ответника водили преговори за продажба на 2 броя нови
зърнокомбайна марка „****“, модел *** 4B, в която връзка се уговорили „****“ ООД да
заплати в полза на „**“ АД авансово част от цената, възлизаща на сумата от 18 000.00 лева,
за което последното издало проформа фактура. Ищецът извършил плащането по банков път
на 23.06.2021г., след което ответникът издал фактура № **********/24.06.2021г.
Впоследствие, обаче, договор за покупко- продажба между страните не бил сключен, тъй
като такъв бил сключен между „**“ АД като продавач и „ОББ Интерлийз“ ЕАД като
купувач, а последното, от своя страна, предоставило вещите на ищеца по силата на сключен
с него договор за финансов лизинг. С оглед на така развилите се отношения по повод на
процесната селскостопанска техника на 05.07.2021г. ответното дружество „**“ АД издало
кредитно известие за сумата от 18 000.00 лева, за която по- рано било издало фактура №
**********/24.06.2021г. При тези твърдения ищецът поддържа, че заплатената от него в
полза на ответника сума от 18 000.00 лева е недължимо платена, поради което претендира
същата да му бъде възстановена, ведно със законната лихва, като претендира и разноските за
производството.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че съгласно изготвена
от него във връзка с продажбата на процесните 2 броя нови зърнокомбайна марка „****“,
модел *** 4B, и инвентар към тях поръчка № 2021-069/23.06.2021г. заплатената авансово от
ищеца сума в размер на 18 000.00 лева не подлежала на връщане при отказ от поръчката,
1
поради което и в случая претенцията на ищеца в този смисъл била неоснователна.
Същевременно, изрично в отговора ответникът потвърждава изложените в исковата молба
фактически твърдения за предварително заплащане на сумата от 18 000.00 лева от ищеца в
негова полза във връзка с водени преговори за продажба на процесните вещи, както и за
настъпилите промени в уговорките между страните относно начина на придобиване на тези
вещи от страна на ищцовото дружество- чрез договор за финансов лизинг с „ОББ
Интерлийз“ ЕАД. Потвърждава и че в тази връзка издал кредитно известие към фактурата за
сумата от 18 000.00 лева, заплатена му по- рано от ищеца. В условията на евентуалност
спрямо твърдението си за наличие на основание да задържи процесната сума ответникът
оспорва иска, поддържайки, че в правната му сфера съществували вземания от ищеца за
сумата от общо 18 000.00 лева, за които били издадени фактура № ***/29.05.2020г., фактура
№ ***/05.06.2020г. и фактура № ***/25.06.2021г., представляващи неизплатени от ищеца
възнаграждения за извършени от ответника ремонтни дейности по отношение на собствен
на „****“ ООД комбайн марка „****“, модел „ТХ66“, сериен номер ***. Твърди в тази
връзка, че за периода от 13.05.2020г. до 14.05.2020г. извършил ремонт на електрическата
инсталация на комбайна, след което били извършени преглед и тест на машината, а в
периода от 26.05.2020г. до 28.05.2020г. бил извършен допълнителен ремонт на машината,
като и за двата ремонта през м. май 2020г. били съставени приемо- предавателни протоколи
съответно от 14.05.2020г. и от 28.05.2020г., представляващи освен това и заявки за услуги,
първият от които бил подписан от представител на ищеца. За ремонтите през посочените
периоди били издадени две фактури- фактура № ***/29.05.2020г. за сумата от 4702.38 лева,
като при издаването й било съобразено вече извършено от ищеца авансово плащане на сума
в размер на 3820.35 лева, а впоследствие сумата по фактурата била намалена със сумата от
542.92 лева, както и фактура № ***/05.06.2020г. за сумата от 1172.33 лева. За ремонтите била
издадена проформа фактура, представляваща и оферта № 1GSO00O344, въз основа на която
ищецът извършил авансовото плащане на сумата от 3820.35 лева. Ответникът изяснява, че
получил писмо от ищеца, в което последният потвърждавал получаването както на
проформа фактурата, така и на впоследствие издадените фактури от 29.05.2020г. и от
05.06.2020г., като поддържа, че от писмото се потвърждавало и приемането на извършената
работа по ремонта. Падежите на задълженията за заплащане на възнагражденията за
извършените през м. май 2020г. ремонти били посочени в издадените две фактури, както
следва: 03.06.2020г. и 10.06.2020г., но въпреки настъпването им задълженията останали
непогасени. Наред с това, в периода от 09.03.2021г. до 25.06.2021г. били извършени сервизно
обслужване и ремонт на същия комбайн въз основа на подписани между страните оферта
9_ОР_S00000133/23.03.2021г. и писмен договор за сервизно обслужване. И за този ремонт
бил съставен приемо- предавателен протокол № 018131/25.06.2021г., ведно с опис на всички
вложени при ремонта части, за който също се поддържа, че имал значението и на заявка за
услуга. Поддържа, че и тази работа била приета от ищеца- възложител без възражения. За
стойността на коментираната услуга била издадена фактура № ***/25.06.2021г. за сумата от
13 437.65 лева с падеж на 30.06.2021г. С оглед на така изложеното и доколкото ищецът бил
многократно уведомяван за задълженията си по посочените договори за изработка, които
въпреки това не заплатил, ответникът извършил прихващане на вземанията си за
възнаграждения по тези договори със задължението си към ищеца за възстановяване на
процесната сума от 18 000.00 лева, за което отправил писмено уведомление до „****“ ООД.
След извършеното прихващане непогасена останала само част от вземането на „**“ АД по
фактура № ***/25.06.2021г. с размер на частта от 769.44 лева. Последната сума била
заплатена от ищеца в полза на ответника на 10.03.2023г., което според ответника следва да
се възприеме като признание, че работата, във връзка с която е издаден този счетоводен
документ, е приета. В условията на евентуалност- в случай че не бъде прието за установено
настъпването извън процеса на правопогасяващото действие на възражението му за т. нар.
извънсъдебно прихващане, заявява процесуално възражение за извършване на съдебна
2
компенсация, което обосновава с идентични на вече изложените фактически твърдения.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е при
условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи
заплащането в полза на ответното дружество на процесната сума от 18 000.00 лева въз
основа на изложените в исковата молба уговорки между страните.
При установяване на това обстоятелство с правно значение в тежест на ответника е да
установи твърденията си за наличие на основание да задържи процесната сума от 18 000.00
лева дори и между страните да не бъде сключен договор за продажба, в частност
съществуването помежду им на конкретна уговорка в този смисъл, както и осъществяването
в обективната действителност на предпоставките, обуславящи съобразно закона и
уговорките между страните възникването в правната сфера на ответника на правото да
задържи авансова заплатената сума.
По наведеното в условията на евентуалност спрямо довода за наличие на основание да
задържи процесната сума възражение за прихващане ответникът следва да установи пълно и
главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК надлежното упражняване преди процеса на
преобразуващото право да извърши прихващане на вземанията си по сочените от него
договори за изработка (активни вземания) с вземането на ищеца за възстановяване на
авансово заплатената част от цената на движими вещи (пасивно вземане) чрез отправяне на
изявление до адресата- ищец в настоящото производство, надлежно достигнало до
последния, за извършване на прихващане. А в случай че вземанията, с които е извършено
изявление за извънсъдебно (материалноправно) прихващане, са били оспорени от ищеца (т.
е. не са били ликвидни), процесуално задължение на ответника е пълно и главно да установи
следните обстоятелства с правно значение, предпоставящи основателността на заявеното в
условията на евентуалност възражение за съдебна компенсация: съществуването между
страните на договори за изработка със сочените в отговора на исковата молба предмет и
съдържание, вкл. насрещните задължения на страните по съглашенията, точно в
количествено, качествено и темпорално отношение изпълнение на задълженията на
ответника да извърши възложената му работа, приемане на работата от възложителя „****“
ООД без забележки, настъпване на изискуемостта на задължението на последното да
заплати уговореното възнаграждение по всеки от договорите.
На първо място, следва да се изясни, че между страните не съществува спор, че
помежду им са водени преговори и са установени отношения по повод продажбата от
ответника „**“ АД в полза на ищеца „****“ ООД на два броя нови зърнокомбайна марка
„****“, модел *** 4B, и инвентар към тях, че в тази връзка ищецът е заплатил в полза на
ответното дружество част от цената на посочените вещи с размер на частта от 18 000.00
лева, както и че въпреки това до сключване на договор за продажба между страните не се
стигнало, а необходимостта на ищеца от въпросните машини е била удовлетворена, като
последното е сключило договор за финансов лизинг с „ОББ Интерлийз“ ЕАД, което, от своя
страна, е придобило машините от „**“ АД.
Наред с горното, с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК като безспорно между страните и поради това ненуждаещо се от доказване е
отделено правнорелевантното обстоятелство, че по повод преговори между страните за
продажба на 2 броя нови зърнокомбайна марка „****“, модел *** 4B, и инвентар към тях на
23.06.2021г. ищецът е заплатил в полза на ответника по банков път сумата от 18 000.00 лева.
Независимо от изложеното, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че данни в
изяснения смисъл относно естеството и съдържанието на отношенията между страните по
3
повод продажбата на въпросната земеделска техника се съдържат в надлежно приобщените
и неоспорени писмени доказателства: поръчка № 2021-069 от 23.06.2021г., фактура №
**********/24.06.2021г., потвърждение за плащане от 23.06.2021г. за сумата от 18 000.00
лева, кредитно известие № ********** от 05.07.2021г. към фактура №
**********/24.06.2021г. От същите се установява, че действително, страните са встъпили в
отношения по повод продажбата на два броя зърнокомбайна и на инвентар към тях на обща
стойност 1 502 077.44 лева- л. 59 от делото, като са уговорили, че се дължи авансово
плащане от купувача в размер на 18 000.00 лева, която сума ищецът е заплатил на
23.06.2021г. въз основа на издадена от ответното дружество проформа фактура, а след
плащането последното е издало фактура № **********/24.06.2021г., за цялостната стойност
на която впоследствие е издало кредитно известие от 05.07.2021г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна следва да се приеме, че между
страните по делото са съществували преддоговорни отношения във връзка с продажбата на
посочените вещи, в изпълнение на уговорките по които ищецът като купувач е заплатил
авансово част от продажната цена в полза на ответника като продавач. Част от условията по
тези преддоговорни отношения са установени в съставената поръчка № 2021-069 от
23.06.2021г., за която между страните не съществува спор, че е приложима в отношенията
помежду им, и в която е предвидено, че „при отказ на купувача от поръчката внесеният
задатък не се възстановява“. Настоящият съдебен състав намира, че макар страните да са
дефинирали правната възможност на продавача да задържи авансово заплатената част от
продажната цена като уговорка за задатък, по правната си същност клаузата в цитирания
смисъл е такава за отменина по смисъла на нормата на чл. 308, ал. 1 ТЗ, съгласно която ако
при сключване на договор една от страните е дала или обещала нещо, в случай че се
отметне, тя може да се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му, като
отметналата се страна е длъжна да заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на
договора, тя я губи. Това е така, тъй като в случая страните са предвидили авансово
заплатената от ищеца част от уговорената продажна цена да остане в полза на продавача, в
случай че купувачът сам се откаже от съглашението (прекрати го едностранно), а не право на
продавача, отказвайки се от договора поради допуснато от купувача виновно неизпълнение
на негово задължение (разваляне), да задържи сумата, като обезщетение за това
неизпълнение, каквато е функцията на задатъка.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че макар в случая страните да са
достигнали единствено до определен етап на преддоговорните отношения помежду си по
повод продажбата на процесната селскостопанска техника и инвентар към нея, допустимо е
(в материалноправния смисъл на понятието) същите да постигат договорки, да сключват
съглашения с организационен и подготвителен характер, имащи отношение към следващ
етап от преддоговорните им отношения и гарантиращи надлежното изпълнение на
задълженията на всяка от страните на съответния етап. В този смисъл са разясненията на
касационната инстанция, съдържащи се в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №
148 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5698/2013 г., IV г. о., ГК, в което е прието следното:
„Преддоговорните отношения между страните могат да преминат през различни етапи,
предхождащи сключването на предварителен договор. Няма никаква пречка в рамките на
тези преддоговорни отношения страните да сключат и други съглашения - също с
организационен и подготвителен характер, но не пряко спрямо окончателния договор, а
спрямо следващ етап от преговорите между тях или спрямо сключването на предварителен
договор - да си обещаят, че преговорите ще продължат или че ще сключат помежду си
предварителен договор след определен срок от време и/или при определени условия, т.е. да
поемат насрещни задължения за това. Тези съглашения също имат договорен характер, като
не е необходимо те да имат съдържанието на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, тъй като не са
предварителни договори - достатъчно е в тях ясно да е изразена взаимната насрещна воля на
страните, респ. те да са поели насрещни задължения да продължат преговорите или да
4
сключат предварителен договор в определен срок, при определени условия и пр. Няма
никаква пречка в закона изпълнението и на такива договорни задължения, произтичащи от
такива споразумения с организационен и подготвителен характер, включително с оглед
сключването на предварителен договор, да бъдат обезпечени с уговорени от страните
неустойка, задатък или отметнина. Когато страните по такова съглашение си обещаят с него
- задължат се да сключат предварителен договор и уговорят, че едната страна предава на
другата определена парична сума (включително, и нерядко - и като авансово плащане на
част от цената от страна на купувача), която да служи и като обезпечение за изпълнението на
поетото задължение за сключване на предварителен договор (а често - и на други
задължения по съглашението), респ. да служи като обезщетение при неизпълнение на това
задължение и/или при отмятане от него - в зависимост от конкретната уговорка (която, както
и цялото съглашение, подлежат на тълкуване съгласно чл. 20 от ЗЗД), тя може да има
функциите както на задатък, така и на отметнина, които са уредени с диспозитивните правни
норми, съответно - на чл. 93 от ЗЗД и на чл. 308 от ТЗ.“
С оглед на така възприетото от фактическа и от правна страна на обсъждане подлежи
заявеният от името на ответника в отговора на исковата молба довод за наличие на
основание да задържи заплатената му от ищеца сума от 18 000.00 лева, въпреки че помежду
им не е сключен договор за продажба на 2 броя нови зърнокомбайна марка „****“, модел
*** 4B, и инвентар към тях, обоснован именно с уговорката за отметнина в процесната
поръчка № 2021-069 от 23.06.2021г. От приобщената доказателствена съвкупност не се
установява пълно и главно съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и съобразно
указаната на страната с доклада по делото доказателствена тежест в тази насока ищецът
като купувач по бъдещия договор за покупко- продажба да се е отказал от сключването му.
Противно на поддържаното от името на ответника, данни в този смисъл не се съдържат в
представеното в проведеното на 20.06.2025г. открито съдебно заседание писмо от „****“
ООД до „**“ АД, с което единствено се потвърждава обстоятелството, по което между
страните не съществува спор- че помежду им не е сключен договор за продажба, без обаче да
се съдържат данни, вкл. признание от името на ищеца, че сам се е отказал от сключването на
такъв. Нещо повече, сам ответникът в отговора на исковата молба заявява, че между
страните е постигнато „съгласие, че комбайните всъщност ще се придобият чрез договор за
финансов лизинг и ще бъдат продадени от „**“ АД на лизингодателя „ОББ Интерлийз“
ЕАД, като в тази връзка между тези две дружества е сключен договор от 02.07.2021г.“
Следователно, след като страните в хода на преддоговорните си отношения са изменили
волята си в смисъл да не встъпват в облигационно правоотношение по договор за продажба
на земеделска техника, не би могло да се приеме, че се касае за едностранен отказ на
купувача от договора, респ. че е осъществена хипотезата, предвидена в постигнатата между
страните уговорка за отметнина, предвиждаща право на продавача да задържи
предварително заплатената част от продажната цена, в случай че купувачът се откаже от
договора за продажба. Напротив, в случая от данните по делото, вкл. изричните твърдения
от името на ответното дружество, се установява, че е налице своеобразно прекратяване по
взаимно съгласие на страните на преддоговорните отношения помежду им по повод
продажбата на процесните вещи, в който случай заплатената като отменина сума подлежи
на връщане- арг. от нормата на чл. 308, ал. 2 ТЗ.
В допълнение към горното, в случая следва да бъде съобразено и извънпроцесуланото
поведение на ответника, който е издал кредитно известие за сумата по фактурата за авансово
заплатената част от цената на вещите в размер на 18 000.00 лева, като това същият е сторил,
вкл. съгласно изричните му твърдения в отговора на исковата молба, именно с оглед
изясненото развитие на преддоговорните отношения на страните. Съставяйки кредитното
известие, ответникът конклудентно е признал, че сумата по фактурата, към която този
счетоводен документ е издаден, е недължима от получателя по фактурата, респ. че не е
налице годно правно основание за задържането й във връзка с първоначално установените
5
между страните преддоговорни отношения. А признанието на неизгодни за страната факти с
правно значение, каквото, както бе изяснено, се съдържа както в отговора на исковата молба,
така и в поведението на ответника извън процеса, е едно от най- надеждните и достоверни
доказателствени средства в българския граждански процес, чиято доказателствена стойност,
преценена по реда на чл. 175 ГПК, не се разколебава от останалите данни, приобщени по
делото.
С оглед на това и доколкото, както бе изяснено, по делото не се установява, а не се и
твърди от която и да е от страните да са встъпили в облигационно отношение по договор за
продажба на процесната селскостопанска техника, въпреки установените помежду им
преддоговорни отношения в тази насока, следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца
е възникнало субективното притезателно право да получи обратно сумата, заплатена от него
като част от първоначално уговорената продажна цена, в размер на 18 000.00 лева, която се
явява престирана на неосъществено основание по смисъла на нормата на чл. 55, ал. 1, предл.
второ ЗЗД.
При така формираните фактически и правни изводи за възникнало в правната сфера на
ищцовото дружество кондикционно вземане от ответното дружество, на обсъждане по
същество подлежи наведеното в условията на евентуалност от името на „**“ АД възражение
за прихващане на вземането му от „****“ ООД за извършени ремонтни дейности по
собствен на ищеца комбайн със задължението му да върне авансово платената част от
продажна цена.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК,
„институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД. Изисква насрещни вземания
за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на прихващащия
(активното вземане) да е изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане)
може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. След като по правило длъжникът
може да изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока.
Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното вземане.
Аргументът е от буквалния прочит на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, но и логически. Ако ликвидността е
относима и към пасивното вземане, а то е ликвидно, защото е безспорно установено с влязло
в сила решение или заповед за изпълнение, спорът за него е недопустим. В недопустимия
процес съдът не може да установи ликвидността и на активното вземане. Ликвидно е
активното вземане, определено по основание и размер, което е безспорно (установеното с
влязло в сила решение или заповед за изпълнение), но и неоспореното от длъжника, срещу
когото се прихваща. …Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление
на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните
вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които
индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън
процеса, т. нар. в практиката и доктрината „извънсъдебно прихващане“, изявлението е
безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата. Извършено в процеса, т.
нар. „съдебно прихващане“, изявлението е под условие, че предявеното с иска вземане ще
бъде уважено. За да породи действие, съдът трябва да установи вземането по иска и
осъщественото право на прихващане. Когато изявлението за прихващане, извършено в
процеса, е съчетано с оспорване на основанието на иска, възражението е евентуално. По
него съдът се произнася, след като отхвърли останалите. Когато изявлението за прихващане,
извършено в процеса, е единственото възражение, съдът винаги се произнася по него, когато
установи съществуването на пасивното вземане. Когато ответникът се позовава на
погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме,
че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено
възражение за съдебно прихващане. Съдът зачита правното действие на изявлението, когато
правото на прихващане е осъществено в процеса, но и когато то се е осъществило извън
6
процеса. Чл. 298, ал. 4 ГПК не разграничава двете хипотези. Действието на прихващането,
изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги
настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т. е.
когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е
настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън него - е без
значение за обратното действие на погасителния способ.“
В случая, след като е получил препис от подаденото по ч. гр. дело № 63545/2021г. по
описа на СРС, 54 състав, от името на длъжника възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, в което
последният за първи път в хода на производството е релевирал поддържаното и с отговора
на исковата молба компенсаторно възражение, ищецът- заявител е оспорил погасителния
ефект на същото, поддържайки, че вземанията на „Интергари България“ АД по фактура №
***/29.05.2020г., фактура № ***/05.06.2020г. и фактура № ***/25.06.2021г. не съществуват,
тъй като не са вложени описаните в тях резервни части, а услуги не са извършвани, като
оспорването в последния смисъл се поддържа изрично и в исковата молба. Поради това
следва да се приеме, че в случая активното вземане, с което ответникът заявява
възражението си за прихващане, не е ликвидно, тъй като не е установено с влязло в сила
решение или с влязла в сила заповед за изпълнение, а е изрично оспорено от името на
соченото за длъжник по него лице.
С оглед на последното и доколкото от данните по делото не се установява преди
образуване на производството, т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение- арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, до ищеца да е било отправено
изявление за прихващане на насрещните вземания на страните (липсва воля в този смисъл в
разменената между страните електронна кореспонденция, а представеното с отговора на
исковата молба изявление за прихващане- л. 52 от делото, е изпратено на 06.04.2023г.- след
образуване на производството), следва да се приеме, че в случая не се доказва извън процеса
да са се осъществили предпоставките за настъпване на правното действие на прихващането-
така, както същите са разяснени в цитираната тълкувателна практика на ВКС- достигнало до
ищеца изявление за прихващане на вземането на ответника с неговото задължение към
„****“ ООД и неоспорване на това вземане от последното. Ето защо и съобразно
цитираното Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК,
с настоящото следва да бъде разгледано заявеното възражение за съдебно прихващане, респ.
осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки за
възникването и съществуването на вземането на ответника, с което това правопогасяващо
възражение е обосновано.
Както без изяснено, от името на ответното дружество се поддържа, че последното е
титуляр на вземане за възнаграждение за извършени ремонтни дейности по отношение на
собствен на ищеца комбайн, т. е. поддържа се, че между страните е съществувал договор за
изработка, по който ответникът твърди да е изпълнил надлежно задължението си за ремонт
на вещта, но да не е получил цялостно плащане на уговореното възнаграждение.
На първо място следва да се изясни, че в хода на исковото производство от името на
ищеца, чийто процесуален представител не се е явил в първото и единствено по делото
открито съдебно заседание, не са наведени конкретни доводи за неоснователност на
заявеното от името на ответника в условията на евентуалност възражение за прихващане,
като единствено в исковата молба ищецът препраща към оспорването на възражението,
заявено в заповедното производство. В хода на последното- с изрична молба от 10.10.2023г.,
заявителят е оспорил извършването на услугите и влагането на материалите, посочени във
фактурите, за които ответникът твърди да е издал за стойността на ремонта.
Следователно, без да оспорва съществуването между страните на договорно
правоотношение по договор за изработка с предмет ремонта на сочената от ответника
селскостопанска машина- комбайн „**** TX66“ със сериен номер ***, собственост на
7
ищеца, последният оспорва реалното извършване на възложената работа.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че съществуването
на договорно правоотношение между страните по договор за изработка- ремонт и сервизно
обслужване на собствения на „****“ ООД комбайн „**** TX66“ със сериен номер ***, се
установява от надлежно приобщените и неоспорени от името на ищеца писмени
доказателства- проформа фактура № 1GSO000334/10.03.2020г., издадена от ответника и
съдържаща данни за вида и стойността на необходимите при ремонта резервни части и труд
и преводно нареждане за извършено от ищеца в полза на „**“ АД плащане по тази
профрома фактура в размер на 4584.43 лева, за която сума в графата „допълнителни
пояснения“ ищецът като наредител е посочил, че е половината от стойността по проформа
фактурата. Установява се и че след плащането на 20.05.2020г. по проформа фактурата
ответникът е издал две фактури- фактура № ***/29.05.2020г. и фактура №
10000066991/05.06.2020г. на обща стойност 5874.71 лева, като при издаването на първата е
приспаднал стойността на заплатения на 20.05.2020г. аванс от 4584.43 лева с ДДС, а
впоследствие- на 29.05.2020г., е издал кредитно известие към същата фактура за сумата от
542.92 лева.
Така, плащайки сумата от 4584.43 лева по коментираната проформа фактура, ищецът е
признал, че е страна- възложител по договор за изработка с ответника, имащ за предмет
ремонта на посочения комбайн „**** TX66“ със сериен номер ***, признание в какъвто
смисъл, при това изрично, се съдържа и в отправеното до „**“ АД писмо- л. 35 от делото, в
което, макар и да оспорва надлежното изпълнение по договора, ищецът признава
съществуването му, както и получаването на въпросните фактури от 29.05.2020г. и от
05.06.2020г.
Извънсъдебно конклудентно признание на съществуването на правоотношението
представлява и поведението на ищеца по осчетоводяване на първата от посочените фактури,
последното от които обстоятелства се установява от заключението на извършената съдебно-
счетоводна експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи.
А признанието на неизгодни за страната обстоятелства с правно значение е едно от
най- надеждните и достоверни доказателствени средства в българския граждански процес,
което, преценено по реда на чл. 175 ГПК, в случая намира опора в останалата
доказателствена съвкупност- в сключения между страните през м. март 2021г. писмен
договор, подписан от името и на двете страни, с предмет извършването на сервизно
обслужване и ремонт на посочения комбайн, ведно със съставената съобразно уговорката в
чл. 2 от договора оферта, с която следва да се приеме, че ищецът се е съгласил, тъй като
същата, съдържаща детайлно описание на частите, необходими за ремонта на процесната
земеделска техника и на тяхната цена, е подписана от негов представител.
Установява се от представените от ответника и неоспорени от името на ищцовото
дружество доказателства, че на 25.06.2021г. „**“ АД е издало последна фактура във връзка с
ремонта на процесния комбайн със сериен номер *** за сумата от 13 437.65 лева, по която на
10.03.2023г. ищецът е заплатил сума в размер на 769.44 лева, посочвайки като основание на
плащането именно номерът и датата на издаване на счетоводния документ- фактура №
***/25.06.2021г., поради което следва да се приеме, че „****“ ООД е било запознато със
съдържанието и на този счетоводен документ с посочен в него падеж- 30.06.2021г.
На първо място, следва да се изясни, че издадените от ответното дружество общо три
фактури във връзка с процесните ремонтни дейности на собствения на ищеца комбайн не
носят подписи за възложител- получател на документа, а освен това, съгласно
доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно- счетоводната
експертиза единствено първата от посочените фактури- издадената на 29.05.2020г., е
8
осчетоводена от ищеца, респ. единствено тя е включена в дневника му за покупките за м.
юни 2020г. като доставка с право на пълен данъчен кредит, което право ищецът е упражнил.
Същевременно, вещото лице е установило, че и трите фактури, с вземанията по които
ответникът заявява възражение за извършване на съдебно прихващане, са осчетоводени от
„**“ АД, включени са в дневниците за продажбите за съответните месеци като доставки,
облагаеми с ДДС, като съгласно изричната констатация на вещото лице счетоводството на
дружеството е редовно водено по отношение на процесните стопански операции.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ТЗ редовно водените търговски книги и
записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване
на търговски сделки, като в тази връзка разпоредбата на чл. 182 ГПК определя условията за
това – при отчитане на допълнително установените в процеса други обстоятелства. Ето защо
и съобразно константната съдебна практика по приложението на посочените разпоредби,
вкл. постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г.,
решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. №
380/2008 г., първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва
да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по
делото.
В този смисъл, осчетоводяването на две от издадените във връзка с процесния договор
за изработка общо три фактури единствено от ищеца е годно доказателствено средство в
подкрепа на твърденията му, но надлежното изпълнение на задълженията на изпълнителя по
този договор подлежи на доказване и с всички други допустими доказателствени средства с
цел провеждане на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
В случая, за установяване на твърденията си, че в сочените от него периоди от време
през м. май 2020г. и от м. март до м. юни 2021г. е извършвал ремонтни дейности по
отношение на собствения на „****“ ООД комбайн „**** TX66“ със сериен номер ***, за
чиято стойност е издал коментираните три фактури, ответникът е ангажирал гласни
доказателствени средства.
Свидетелят Александар Бужанин, заемащ длъжността „ръководител търговски екип“ в
„**“ АД, вкл. в периода 2020- 2021г., изяснява, че дружеството „****“ ООД му е познато във
връзка с продажба на машини на същото, както и във връзка с извършване на сервизна
дейност по отношение на стар негов комбайн с марка „****“. Свидетелят изяснява, че не
участвал в уговарянето на сервизната услуга, а узнал за уговорките между страните по повод
на същата в момент, когато клиентът „****“ ООД имал претенции във връзка с извършената
работа. Тогава свидетелят отишъл до базата на ищеца, която се намирала в село, чието име
същият не си спомня, за да успокои клиента и да се уговарят как ще продължат отношенията
си. Преди това от колегите си в сервиза на „**“ АД свидетелят узнал, че се касае за ремонт
на стар комбайн, който не работел, поради което идеята била първо да бъде „съживен“, за да
се установи от какъв ремонт се нуждае, за да влезе в употреба. Първоначално- през 2020г.,
бил извършен първият сервиз на комбайна в базата на „****“ ООД, а през 2021г.- в базата на
ответника в гр. Плевен. Изяснява, че клиентът очаквал, че след първоначалния сервиз в
неговата база комбайнът ще работи, въпреки че колегите на свидетеля били разяснили на
клиента, че комбайнът първо трябва да се „съживи“, а след това да се установи какво трябва
да се прави по него. В случая, комбайнът имал електрически проблем, а когато имало такъв,
нищо по машината не работело, нито един компонент не можел да се задвижи. Свидетелят
уточнява, че неговата среща с ищеца в базата на последния се състояла след първия сервиз,
като след разговора се стигнало до извършването на последващ ремонт на техниката, но в
сервиза на ответника в гр. Плевен, в какъвто смисъл била постигнатата при срещата
уговорка.
Свидетелят Радослав Стоев, от своя страна, твърди, че считано от 2014г. работи в
ответното дружество като „ръководител следпродажбено обслужване“, като изяснява, че
9
работи активно и с колегите си от „Резервни части и сервиз“, тъй като последните му
рапортували за сервизната работа, която извършвали. Твърди, че знае за случай с ремонт на
машина на „****“ ООД, като подробностите по случая узнал от своя бивш колега-
ръководителя на сервиза в периода 2020- 2021г., който в този период водел
кореспонденцията с ищеца, но около година след 2021г. напуснал „**“ АД. Разказва, че през
м. март 2020г. сервизният техник на ответното дружество в гр. Враца извършил
първоначален предсезонен оглед на процесната машина, при който установил, че същата
дълги години не била ползвана. Предложил на клиента да извърши ремонт на машината в
няколко стъпки: първата- свързана със и насочена към задвижване на машината, втората-
извършване на необходимия ремонт, а третата- тестване, проверяване на машината за
допълнителни нередности по нея. Свидетелят изяснява, че тези три стъпки са по правило
приложими във всички случаи, когато се касае за машина, която не работи. Така, сервизният
техник от гр. Враца направил първоначален оглед, съставил списък с части, които били
необходими, за да може да се задвижи машината, като след монтажа им било възможно да се
запали двигателят, да се установят нередностите по машината. Във връзка с констатираните
такива бил изготвен списък с допълнително необходимите за ремонта части, за да стане
техниката годна за употреба. Това бил моментът, в който клиентът имал възражения, тъй
като очакването му било машината да е годна за експлоатация още след първия ремонт.
Тогава ръководителят на сервиза отишъл на място при клиента, с когото сключили писмен
договор, с който се съгласили част от труда да бъде поет от ответника като изпълнител, а
ищецът като възложител да заплати частите за ремонта. Уговорката между страните била
машината да бъде превозена до сервиза на „**“ АД в гр. Плевен, тъй като се касаело за
генерален ремонт. Машината била откарана от клиента в гр. Плевен през пролетта на 2021г.,
където били извършени втората и третата стъпки от ремонтните дейности. Били подменени
всички части съобразно първоначалната оферта, като се наложила подмяна и на кабели,
сензори, периферия на машината, с която клиентът се съгласил. След подмяната на всички
части, за които била установена необходимост от това, клиентът бил уведомен, че машината
е готова за взимане. Негов представител посетил сервиза на ответника, за да прецени дали да
бъде взета машината, като впоследствие ищецът изпратил транспорт, който да откара
комбайна от сервиза на ответното дружество. Свидетелят заявява, че не разполага с
информация след приключването на ремонта възложителят да е имал забележки или
рекламации, като такива не били отбелязани и в попълнената при ремонта работна карта.
Свидетелят Тодор Кръстев твърди, че работил в ответното дружество в продължение
на около 6 години до м. юни 2023г., като заемал длъжността „сервизен техник“ в гр. Плевен.
Изяснява, че колегата му от гр. Враца установил контакт със „****“ ООД, с което се
договорил да извърши ремонт на негов комбайн „**** TX66“. Първоначалният оглед на
машината бил извършен от колегата на свидетеля от гр. Враца, чиято договорка с клиента
била първо да се установи състоянието на машината, която не била работила дълги години и
била в „окаяно“ състояние. След този оглед свидетелят участвал във всяка стъпка на
ремонта на комбайна- от началото до края му. Ремонтът започнал през 2020г. в с. Камено
поле- в базата на „****“ ООД, като в резултат от този първоначален ремонт машината била
задвижена, заработила, което било необходимо, за да се прецени какво е нужно, за да се
довърши ремонтът. Първоначално била ремонтирана електрическата инсталация на
машината, която била компрометирана от гризачи, липсвали й много задвижващи
компоненти. След като я задвижили, свидетелят и колегата му установили, че още доста
неща трябвало да бъдат подменени, тъй като много от елементите на машината били
корозирали. След това ремонтът продължил в базата на „**“ АД в гр. Плевен, като по време
на извършването му двамата собственици на „****“ ООД посетили базата на ответника, за
да установят как върви ремонтът, към който момент нямали забележки във връзка с
ремонтните дейности. Такива не били отправени към ответника и при получаването на
машината след окончателното приключване на ремонта. След привършването му машината
10
била тествана и работела. Свидетелят изяснява, че в хода на ремонтните дейности, но докато
той и колегата му все още били в базата на ищеца, имало „караници“ между страните, тъй
като клиентът бил разбрал, че машината ще бъде годна за употреба още през същата година,
което в случая не било постигнато, тъй като ремонтът се оказал по- сложен.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира цитираните показания за достоверни
и годни да послужат при формиране на правосъдната воля по настоящия правен спор,
доколкото същите са последователни, житейски логични, вътрешно, а и взаимно
непротиворечиви- и тримата свидетели по идентичен начин установяват релевантните за
спора обстоятелства, касаещи конкретното развитие на отношенията между страните,
времето, мястото и начина на извършване на ремонта на собствения на ищеца комбайн,
стъпките, през които същият е преминал, както и липсата на забележки от страна на ищеца
при получаването на вещта, т. е. приемането на изработеното от възложителя без
възражения. Нещо повече, свидетелят Кръстев е участвал лично във всяка фаза на
ремонтните дейности, а към датата на разпита пред съда вече не е служител на ответното
дружество, поради което по отношение на него не съществува съмнение за заинтересованост
от изход на спора в полза на ответника, спрямо когото свидетелят не се намира в
икономическа зависимост, които обстоятелства са допълнителен довод в подкрепа на
съждението за достоверност на изложеното от него. А последното, както бе изяснено, е
съответно и на показанията на останалите свидетели.
По изложените съображения и доколкото доказателствената стойност на приобщените
гласни доказателства не е оборена или дори разколебана от останалата доказателствена
съвкупност, а напротив- подкрепя се от представените от ответника и неоспорени от ищеца
фактури, приемо- предавателни протоколи и оферти, част от които носят подпис и за
възложител, следва да се приеме за доказано, че ответникът е изпълнил точно в
количествено, качествено и темпорално отношение задължението си да извърши уговорения
между страните ремонт на комбайн „**** TX66“ със сериен номер ***, с което в правната му
сфера е възникнало вземане за възнаграждение на стойност съобразно издадените от него и
получени от ищеца фактура № ***/29.05.2020г., фактура № ***/05.06.2020г. и фактура №
***/25.06.2021г. Непогасената част от вземанията по тези фактури- при съобразяване на
извършените от ищеца плащания и на издаденото от ответника кредитно известие от
05.06.2020г., възлиза на сумата от 18 000.00 лева.
При тези фактически и правни съображения, обосноваващи съществуване в правната
сфера на ответното дружество на изискуемо вземане от ищеца в размер на 18 000.00 лева
(падежите на задължението за заплащане на отделните части от тази обща сума са посочени
във всеки от релевантните за спора счетоводни документи), както и на негово изпълняемо
задължение да възстанови настъпилото между правните сфери на страните неоснователно
обогатяване на същата стойност, заявеното в условията на евентуалност от „**“ АД
възражение за съдебно прихващане следва да бъде изцяло уважено, като предявеният срещу
него иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД бъде изцяло отхвърлен.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 2824.00 лева, включваща депозит за възнаграждение на вещото лице и адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, за които по делото са представени
доказателства, че са реално заплатени от страната.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
11
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „**“ АД, ЕИК ***, дължи на „****“ ООД, ЕИК
***, сумата от 18 000.00 лева, представляваща кондикционно вземане за възстановяване на
предварително заплатена от „****“ ООД част от продажна цена на 2 броя нови
зърнокомбайна марка „****“, модел *** 4B, по отношение на които впоследствие между
страните не бил сключен договор за покупко- продажба, за което парично притезание по ч.
гр. дело № 63545/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, поради погасяването на това вземане чрез
прихващане на вземането на „**“ АД, ЕИК ***, от „****“ ООД, ЕИК ***, за сумата от
18 000.00 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение по сключен между
страните договор за изработка- ремонт на собствен на „****“ ООД, ЕИК ***, комбайн „****
TX66“ със сериен номер ***, извършен през м. май 2020г. и в периода от м. 03.2021г. до м.
069.2021г., за която сума са издадени фактура № ***/29.05.2020г., фактура № ***/05.06.2020г.
и фактура № ***/25.06.2021г., със задължението на „**“ АД, предмет на иска с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „****“ ООД, ЕИК ***, да заплати на „**“
АД, ЕИК ***, сумата от 2824.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12