В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, осми граждански състав, в публично заседание на седми октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

НЕДЯЛКА СВИРКОВА

при секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Мандалиева гр.д.№1741 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

Обжалвано е Решение №1483 от 16.04.2020 по описа на ПРС, четвърти брачен състав, постановено по гр.д.№12016/2014г., в частта, с която се прекратява гражданския брак между С.Ж.П. ЕГН ********** И Е.И.Д. –П. ЕГН ********** ***/12 05 2012г. на Община ****, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи, в частта с която се предоставя упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете –Ж. С.П. ЕГН ********** на майката Е.И.Д. -П.– ЕГН **********, като определя местоживеене на детето при майката, в частта с която се определя режим за осъществяване на лични отношения между бащата С.Ж.П. ЕГН ********** и детето Ж. С.П. ЕГН ********** , както следва: Всяка първа и трета седмица от месеца от 18ч в петък, до 18 ч в неделя с преспиване на детето при бащата /За първа седмица от месеца ще се счита тази ,в която събота и неделя носят дати от съответния месец/, 30 / тридесет/ дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката. По време на годишния отпуск на майката през летния сезон / до 1 месец, бащата няма да ползва обичайния режим за лични контакти всеки първи и трети уикенд на месеца. За Коледните празници на всяка нечетна година - от 10.00ч на 24 декември, до 18.00ч на 26 декември, за Новогодишните празници на всяка четна година от 10.00ч на 30 декември , до 18.00ч на 1 януари, за Великденските празници на всяка нечетна година от 18.00ч на Велики Петък, до 18.00ч на Неделя Великден, както и за по два часа на рождения ден на бащата и рождения ден на детето. Задължение на БАЩАТА е да взема и връща детето от и до дома на майката; и в частта с която се осъжда бащата С. Ж. П. ЕГН **********, да заплаща на сина си Ж. С.П. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.И.Д. –П. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 152,50 лева /сто петдесет и два лева и петдесет стотинки /, считано от 22.12.2014г занапред, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга причина за изменение или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане, както и месечна издръжка за изминал период от време в размер на по 120лв / сто и двадесет/ месечно, а именно за периода от 01.01.2014г до 30.06.2014г. и от 01.11.2014г. до 21.12.2014г., ведно със законната лихва върху дължимата сума , за периода от падежа до окончателното й изплащане.

Въззивният съд е сезиран с две въззивни жалби.

Първата с вх.№22682/10.08.2020г. депозирана от Е.И.Д. –П. ЕГН ********** против Решение №1483 от 16.04.2020 по описа на ПРС, четвърти брачен състав, постановено по гр.д.№12016/2014г., в частта, с която бракът между страните е прекратен по вина и на двамата съпрузи; в частта, с която е определена издръжка на малолетното дете в минимален размер, както за минал, така и за бъдещ период от време; и в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата с малолетното дете. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се постановеният първоинстанционен акт, в обжалваната част да бъде отменен, като вместо това въззивният съд постанови нов, с който да прекрати брака между съпрузите като дълбоко и непоправимо разстроен единствено по вина на съпругът С.П.; бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетното дете за периода от 13.12.2013г. до 31.07.2014г. и от 01.11.2014г. до 31.12.2015г. в размер не по-малко от 150.00лв, а от 01.01.2016г. до навършване на пълнолетие или настъпване на друга причина за изменение или прекратяване на този размер, в размер не по-малък от 250.00лв; касаещо режима на лични отношения на бащата с детето, същият да бъде редуциран така, че да бъдат защитени интересите на малолетното дете. Претендира разноски – държавна такса и разноски за адвокатско възнаграждение.

Втората въззивна жалба е депозирана от С.Ж.П. с ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв. Е.М. против Решение №1483 от 16.04.2020 по описа на ПРС, четвърти брачен състав, постановено по гр.д.№12016/2014г., в частта с която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Ж. С.П. е предоставено на майката Е.И.Д. и е определено местоживеене на детето при майката. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, в обжалваната част, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционния акт с обжалваната част като незаконосъобразен, като вместо това въззивният съд предостави родителските права по отношение на малолетното дете Ж. П. на бащата; да определи местоживеене на детето при бащата, а на майката да определи подходящ режим на лични контакти с детето. В условията на евентуалност, моли да бъде разширен режима на лични контакти на бащата с детето в следния смисъл: бащата да има право на лични контакти с детето всяка първа, трета и пета седмица от месеца от 18.00ч в петък до 18.00ч в неделя с преспиване на детето при бащата, през лятото всяка нечетна година за времето от 01 до 31. Юли , и всяка четна година от 01. до 31. Август; бащата да има право на лични контакти с детето по четири часа на рожденния си ден на 14.05 и на именния си ден на 27.12. Претендират се разноски, адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА.

Постъпил е отговор от С.Ж.П., в което е взето становище относно неоснователността на жалбата на Е.И.Д.. Моли да се потвърди първоинстанционния акт в обжалваната част, като правилен и законосъобразен.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.

Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, задълбочено и правилно анализирани, от първоинстанционният съд. Ето защо настоящият състав не намира за необходимо повторно да ги анализира, поради което касаещо фактическата обстановка по делото на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

По основателността на жалбите.

По отношение на вината за разстройството на брака:

Страните не спорят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Спорът се свежда до това чия е вината за разстройството на брака - на двамата съпрузи, както е приел първоинстанционния съд или единствено на съпругът, в каквато насока са твърденията на жалбоподателката Е.Д...

Преценяйки в съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. Установява се, че и двамата съпрузи не са разполагали с необходимата житейска зрялост, за да посрещнат възникналите в хода на брака им трудности и проблеми. Съпругата не е била подготвена за самостоятелно поемане на отговорности, което се явява и причина последната непрекъснато да търси съдействието и мнението на родителите си. Дълго време след сключване на брака си, Е.Д. е продължила да живее при родителите си, отделно от съпруга и, което е поставило началото на конфликти и отчуждение помежду им. След раждането на детето им Ж. П., Е.П. голяма част от времето е прекарвала с детето отново при своите родители, като е пренебрегвала съпруга си и неговото желание да помага в отглеждането и възпитанието на детето им. Съпругата не е успяла да изгради самостоятелност в рамките на съвместния им живот, което от своя страна е попречило да изгради стабилни основи на брака си със С.П..

Съпругът от своя страна демонстрирал пълно незачитане на съпругата, обидно и грубо отношение към същата, включително и в присъствието на детето, които с течение на времето постепенно и необратимо се задълбочавали. Негативното му отношение към личността на съпругата му, прераснала във физическо посегателство, което се явява причина Е.П., заедно с малолетното дете да потърси закрилата на Кризистния център, в който били настанени за няколко месеца. Провокативното и негативно отношение на съпругът, продължило и след фактическата раздяла на страните през декември 2013г. Нито един от двамата съпрузи не бил склонен на компромиси за разрешаването на възникнали конфликти, както с цел запазване на брака им, така и по повод обгрижването и възпитанието на малолетното им дете, което в течение на времето било въведено и обременено от нестихващите, и задълбочаващи конфликти помежду им.

Ето защо при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. В този смисъл решението на първата инстанция, в тази част се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Относно предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете Ж. С.П.:

Страните имат едно родено от брака дете - Ж. С.П., роден на ***г. Спорът между родителите се свежда до това, на кого да се предоставят родителските права върху малолетно дете. При определяне на кого от двамата родители да се предоставят родителските права, съдът се ръководи преди всичко от интересите на детето, от неговите нужди, от родителските качества на всеки един от двамата родители, от материалните им възможности, от битовите условия и въобще от всички условия благоприятстващи за нормалното бъдещо отглеждане и възпитание на детето.

Установява се от изготвените по делото експертизи, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени, че родителският капацитет на Е.Д. се определя като добър, а родителският капацитет на С.П. – се определя като приемлив. И при двамата родители се наблюдава известен дефицит, който се явява пречка последните да покрият критериите за висок родителски капацитет. При С.П. е констатирана трудност в разпознаване на нуждите на другия и в частност на детето Ж. П., който дефицит в известна степен занижава родителския му капацитет, в сравнение с този на съпругата му.

Установява се от събраните по делото доказателства, че между майката и детето съществува здрава емоционална и доверителна връзка. Майката полага адекватни грижи за задоволяване на ежедневните му потребности и интереси, разпознава проблемите на детето, прилага адекватни методи за възпитание. Майката притежава годността да бъде на разположение и съпричастна при нуждите на детето си, при евентуално здравословно неразположение, при подготовката му за училище, осигурила му е добри хигиенни условия и е задоволила ежедневните му потребности.

Бащата С.П. от своя страна също е изградил здрава връзка със сина си. Установява се по безспорен начин, че същият притежава годността да бъде на разположение, предоставя редовна и последователна грижа, при евентуално здравословно неразположение, при подготовката му за училище, осигуряването на местоживеене с добри хигиенни условия и други ежедневни потребности.

За пълнота при преценка на родителските качества и зрелостта на двамата родители, следва да бъде отбелязано, че родителите са във фактическа раздяла от повече от шест години, като помежду им липсва адекватна комуникация, която е необходима и задължителна с оглед правилно и пълноценно упражняване на родителските права, решаването на възникващи проблеми във връзка със защита интересите на детето. Липсата на добра комуникация между двамата родители, от една страна не е в интерес на детето, тъй като безспорно е условие за възникване на неизяснени и конфликтни ситуации, а от друга е показател за незряло поведение от страна и на двамата родители.

При преценка на данните по делото, касаещо социално битовите условия на живот се налага извода, че и при двамата родители социално битовите условия на живот са добри и подходящи за отглеждането на детето, както и че и двамата родители са трудово ангажирани и получават достатъчни доходи, необходи за отглеждането му.

С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав като взе предвид възрастта на детето Ж. и неговите нужди, родителските качества и на двамата родители, зрелостта на родителите и тяхното отношение и грижи към детето, намира, че родителските права и по отношение на детето Ж. следва да бъдат предоставени на майката. Е.Д. е грижовна и любвеобилна майка, която умее да поема отговорности, реагира адекватно и рационално при стресови ситуации, успява точно да формулира проблемите и да предприеме адекватни действия по решаването им, осъществява адекватен контрол върху детето. С.П. от своя страна, също се проявява като внимателен, прям, спокоен и добър баща, отношението му и към детето Ж. е топло, проявява загриженост, но изпитва в известна степен трудност в разпознаване на нуждите на детето Ж. Ето защо настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционният съд за предоставяне на родителските права по отношение на детето Ж. на майката, като определя местоживеене на Ж. при майката. Предвид привързаността на бащата към Ж. и съответно на Ж. към бащата, отчитайки топлата емоционална връзка между тях, първоинстанционният съд е определил разширен режим на лични отношения между С.П. и малолетния му син. Преценяйки този режим в светлината на личните интереси на детето, настоящият съдебен състав намира, че същият е правилно определен и като такъв следва да бъде потвърден.

Касаещо определената издръжка:

Издръжка се претендира за минал и бъдещ период от време. Съгласно императивната разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

По отношение на размера на издръжката, дължима съгласно чл. 142, ал. 1 СК, същата следва да бъде определена, като се вземат предвид, както доходите на родителите, така нуждите на детето. Несъмнено, през период от около шест години, който е продължил процеса пред първата инстанция, нуждите на детето Ж. П. са се изменили в посока нарастване. Предвид физическото му израстване, детето е увеличило необходимостите си в битово отношение – храна, облекло, както и за обезпечаване на образователните си потребности - учебни помагала, консумативи и пр. В конкретният случай, видно от данните по делото бащата активно е участвал в задоволяване нуждите на детето.

При определяне размера на издръжката на детето, освен потребностите на търсещия издръжката, се вземат предвид и възможностите на родителя, дължащ издръжка. Действително в хода на делото са събрани данни, че С.П. първоначално е бил служител на МВР, а понастоящем е адвокат, но към момента на приключване на устните състезания, не са събрани актуални данни относно неговите финансови възможности, на база на които съдът да направи обоснован извод, че същият разполага с възможности да заплаща по-висок размер издръжка, както за минал, така и за бъдещ период от време. Ето защо, като взе предвид възрастта и нуждите на детето Ж. П., както и възможностите на родителите, настоящият съдебен състав приема, че определения от първоинстанционния съд размер на издръжка, както за минал, така и за бъдещ период от време е правилно определен, поради което решението на първата инстанция, в тази обжалвана част следва да се потвърди като правилно и законосъоразно.

С оглед изхода на спора, разноски на страните не се дължат.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1483 от 16.04.2020 по описа на ПРС, четвърти брачен състав, постановено по гр.д.№12016/2014г., в обжалваната част.

В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.

Решението, в частта касаещо предоставяне упражняването на родителските права и режима на лични отношения между детето и родителите, подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	260386
Дата:	17 ноември 2020 г.
Съдия:	Екатерина Владимирова Мандалиева

Дело:	20205300501741
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	10 август 2020 г.

Решение по дело №1741/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА