РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Бургас, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500137 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на
Прокуратурата на Република България против решение №317 от 06.10.2021г.
по гр.д. № 2818/2020г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е осъдена да заплати на А. Д. Б. от гр. Б.
сумата от 6 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно
обвинение, наказателното производство по което е приключило с
постановление за прекратяване, в едно с лихви и разноски.
В жалбата се твърди, че доказателствата по делото не могат да
обосноват извод за търпени от ищеца неимуществени вреди, съответни на
определения размер. Изтъква се, че наказателното производство е
продължило в разумен срок, при най-леката мярка за неотклонение. Липсват
данни за разгласяване на повдигнатото обвинение и медийно отразяване,
както и за промяна в ежедневието и личния живот на ищеца. Не са налице
доказателства за отрицателно отношение и подигравки спрямо обвинения и за
възникнали здравословни проблеми. Според прокуратурата, присъденият
1
размер е завишен и не отговаря на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и
съдебната практика. Направено е искане за намаляване размера на
обезщетението, като се съобразят действително претърпените вреди и
законовото изискване за справедлива обезвреда.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба.
А. Б. е обжалвал първоинстанционното решение в неговата
отхвърлителна част за сумата над присъдените 6 000 лв. до предявените 50
000 лв. Изложил е съображения за влошево здравословно състояние,
продължителен период на наказателното преследване, интензивни душевни
болки и страдания, настъпила раздяла с приятелка, поради невъзможност да
имат деца, приемане на лекарства и антидепресанти, провалено бъдеще на
спортист. Наведен е довод за присъждани в съдебната практика по-високи
обезщетения за подобни случаи. Въззивникът-ищец счита, че е налице
основание за обезщетение за вреди от необосновано дълго продължилото
наказателно производство – 5 години. Претендира отмяна на решението в
отхвърлителната му част и уважаване на иска изцяло за сумата от 50 000 лв.
Жалбите са подадени в срок от надлежни страни против подлежащ на
обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, съдът, след преценка на становищата и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед
предвиденото в закона, намира следното:
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд, на основание чл.2,
ал.1, т.3, предл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. Д. Б.
от гр. Б. сумата от 6 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 НК, наказателното производство по
което е прекратено с прокурорско постановление, в едно със съответната
законна лихва. В останалата част до предявения размер от 50 000 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен. Изложени са съображения, че за ищеца са
настъпили вреди от неоснователното обвинение, поради което прокуратурата
дължи обезщетение за непозволено увреждане. По справедливост е определен
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, в предвид тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното преследване, мярката за
2
неотклонение, както и търпените от ищеца житейски неудобства и негативни
изживявания, дали отражение върху психиката, здравето и доброто му име.
Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269
ГПК, настоящата инстанция намира за валидно, като произнесено от
надлежен състав на компетентния съд, с изискуемите от закона в чл.235, ал.4
и чл.236 ГПК форма и елементи от съдържанието. Същото е допустимо, с
оглед надлежно развилото се съдебно производство по допустима за
разглеждане искова претенция.
По правилността на решението, в предвид посоченото във въззивните
жалби, съдът приема следното:
Искът е за обезщетение на неимуществени вреди от дейност на
правозащитните органи, изразяваща се в обвинение в извършване на
престъпление по образувано наказателно производство, приключило с
прекратяване, поради това, че деянието не е извършено от лицето и има
правното си основание в чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Безспорно е от фактическа страна, че с постановление от 19.04.2017 г.
по ДП № 431-1343/2015 г. на Първо РУ – Бургас, вх. № 3895/2015 г. по описа
на ОП-Бургас, А. Д. Б. е привлечен като обвиняем за това, че на 18.10.2015 г.
в гр. Б., пред дискотека „А.“ на ул. „Ш.“ №*-*, като съизвършител, в
съучастие с още седем лица, причинили на трето лице, нанасяйки му удари с
юмруци и ритници в областта на лицето, средна телесна повреда, изразяваща
се във фрактура на алвеоларния израстък на горната челюст, довело до трайно
затруднение на дъвченето, като деянието е извършено по хулигански подбуди
– престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.1, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2
НК. Спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка”. Проведен
е разпит на Б. в качеството му на обвиняем по протокол от 19.04.2017 г., който
е продължил 10 минути – от 16.17 ч. до 16.27 часа. Разследването е предявено
на Б. и неговия защитник с протокол от 01.09.2020 г. С прокурорско
постановление от 13.11.2020 г., воденото срещу Б. наказателно производство
е прекратено, поради неизвършено от него престъпление, предмет на
обвинението. Видно от известие за доставяне, постановлението е получено от
ищеца на 09.12.2020 г., не е било обжалвано и на 16.12.2020 г. е влязло в сила
по отношение на него.
3
Пред първоинстанционния съд са изслушани свидетелите М. Ж. и Е. С.
Първият е съученик на ищеца и заявява, че от него разбрал за случилия се
побой пред дискотеката, за който го обвиняват. А. се чувствал депресиран, не
искал да излиза, бил подтиснат, боляла го главата, пиел хапчета за кръвно и
се случвало да повръща. Страхувал се да не влезе в затвора за нещо, което не
е извършил или да го изгонят от работа. Споделил, че го подиграват за това.
Свидетелят знае, че А. е посещавал лекар и пиел хапчета за нерви. Знае от
бившата му приятелка, че са се разделили заради този случай. Не можел да
започне работа като охрана, защото при висящо дело не било възможно да
вземе разрешително за оръжие. Когато го обвинили, ищецът работел в склад
за строителни материали. Срамувал се като го викат по делото и трябвало да
отсъства от работа.
Свидетелката Е. С., баба на ищеца, заявява, че през октомври 2015 г.
внукът започнал да се усамотява в стаята си, не искал да излиза, не искал да
вижда приятелите си. В последствие споделил с нея, че е станал някакъв бой и
го набеждават, че е бил там, а той не знае нищо за това. Казал , че го
заплашвали, че ще лежи в затвора, ако се докаже. Боляла го главата, корема,
повръщал, пиел хапчета, вдигал кръвно, не можел да спи. Срамувал се, спрял
да излиза с приятелката си, с която се разделели. Спрял да тренира. Майка му
го водила на психолог и на логопед, защото започнал да заеква. Страхувал се
да не влезе в затвора. Веднъж дядо му се изплашил, когато пет полицаи
донесли призовка за ищеца. По-късно дядо му починал и ищецът се тормозел
от мисълта, че си е отишъл заради него. Пет години докато течало делото,
всички в семейството били под напрежение.
При така установените фактически обстоятелства, съдът счита
предявения иск за неимуществени вреди за доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. В случая, прекратяването на наказателното
4
производство срещу А. Б., поради неизвършено от него престъпление,
обосновава отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за
причинени на ищеца вреди от неоснователно обвинение, като в случая са
налице и останалите законови условия за това, а именно – настъпили за
лицето вреди и причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и
вредите.
Б. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в обичайните в
подобни случаи притеснение, психическо напрежение, срам и страх от
несправедливо осъждане по висящото обвинение. Конкретните данни по
делото сочат, че се е затворил в себе си, не излизал, не можел да спи.
Стигнало се е до разрив в отношенията с приятелката му, с която се
разделили. Несъмнено, било е накърнено личното му достойнство и добро
име в социалната среда, при липсата на данни за предходни
противообществени прояви.
Предвид посочените по-горе неимуществени вреди, които са в
причинна връзка с процесното неоснователно обвинение, за А. Б. е налице
право на обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Досежно размера на обезщетението, следва да се съобразят от една
страна характерът на обвинението, което е за тежко умишлено престъпление с
предвидено наказание „лишаване от свобода” от 2 до 10 години, и то от вида
престъпления против личността, които са с висока степен на обществена
укоримост. Периодът от 3 година и 9 месеца /от повдигане на обвинението на
19.04.2017 г. до влизане в сила на 16.12.2020 г. на постановлението за
прекратяването му/, през който е било висящо наказателното производство
срещу Б., е със значителна продължителност, но не надвишава разумния срок
за разследване при подобен вид тежки престъпления, при условията на
съучастие. От друга страна, на ищеца е била наложена най-леката мярка за
неотклонение „подписка“. Установени са минимално проведени процесуални
действия с негово участие – предявяване на обвинението с извършен разпит в
качеството на обвиняем и предявяване на разследването. Липсва разгласяване
на обвинението в средствата за масова информация или по друг начин. Не се
установяват свързани с наказателното производство проблеми на ищеца на
работното му място в склад за строителни материали, което да е налагало
търсене на друга работа, изискваща разрешително за носене на оръжие,
5
каквато вреда и не е заявена в исковата молба. Липсва и предявена от ищеца
вреда, изразяваща се в прекъсване на спортни занимания, както и чувство на
вина за кончината на дядо му, поради процесното обвинение, в каквато
насока са показанията на неговата баба, св. С., които и не биха могли да бъдат
приети за достоверни, предвид липсата на други подкрепящи ги данни,
съгласно изискванията на чл.172 ГПК. Не се установява и влошено
здравословно състояние на Б. Свидетелските показания за главоболие,
коремни болки, повръщане, заекване и приемани медикаменти, при липсата
на медицинска или друга документация за изясняване на констатирани
здравословни проблеми от специалист, предписано медикаментозно лечение
и провеждането на такова, не могат да установят както конкретно заболяване
и приемани съответно на него медикаменти, така и причинно-следствена
връзка между процесното обвинение и евентуалното влошено здраве,
налагащо медикаментозно лечение. Следва да се отбележи, че в исковата
молба не са заявени неимуществени вреди, изразяващи се в главоболие,
коремни болки, повръщане, заекване. Посочено е само „започнах да
злоупотребявам с медикаменти, за да потисна мъката си“, което сочи на
предявени душевни болки и страдания, но не и физически. Голословно и е
твърдението: „Непрекъснато се консултирах с лекар за лекарства и
антидепресанти“, тъй като консултации с лекар или друг специалист не са
доказани. На последно място, видно от посоченото по-горе досежно вида и
интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания - притеснение,
психическо напрежение, срам и страх от осъждане, проблеми със съня,
затваряне в себе си, накърнено достойнство и добро име, същите са в рамките
на обичайно известните, като следва да се съобрази и разрива в отношенията
с интимна приятелка.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за
съответен с тежестта на неимуществените вреди и справедлив, съобразно
изискванията на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението от 6 000 лв. за
претърпяното от А. Б. увреждане от необосновано обвинение. Тази стойност е
съобразена с икономическите условия в страната към датата на прекратяване
на наказателното преследване и със съдебната практика по сходни казуси.
Като е присъдил обезщетение в посочения размер, окръжният съд е
постановил правилно решение, което е обосновано от доказателствата по
делото и съобразено с приложимия закон. Поради това, същото следва да
6
бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 317 от 06.10.2021 г., постановено по гр.
д. № 2818/2020 г. на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7